Станимир в 21:10, 30 март 2011

2011-03-30T21:10:32Z

Станимир в 14:09, 15 февруари 2011

2011-02-15T14:09:17Z

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==Блажени кротките== Отче наш. “В начало бе Словото”. Ще прочета 5-та глава от Евангелието на М...

2009-12-31T07:51:19Z

Нова страница: ==Блажени кротките== Отче наш. “В начало бе Словото”. Ще прочета 5-та глава от Евангелието на М...

Показване на промените

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 Сега мнозина си задават въпроса, какъв е смисълът на човешкия живот. Може да се отговори много лесно, може да се отговори много мъчно. Може да ни се покаже, че е един обикновен въпрос, може да ни се покаже, че е много философски въпрос. Някой път казваме някои неща, реални ли са или не са реални. Реално е, което е реално, не е реално, което не е реално. Дали е на място или не е на място. Например в съвременната наука има хора, които вярват в някои работи, някои не вярват. Какво значи да вярваш в нещо? Може да вярваш в туй, което виждаш, или което слушаш, или което помирисваш, или което попипваш. Туй, до което мисълта ти може да бъде в съприкосновение, може да вярваш, това, до което мисълта ти не може да дойде до съприкосновение, не може да вярваш в него. Та казвам: Положителните и отрицателните неща, които ние поддържаме, те са верни. Казваш, че Иван е в къщи. Идеш там, видиш, че е в къщи. Казваш: Няма го в къщи. Идеш, видиш, че не е в къщи. Ако кажеш, че Иван е в къщи, или, че не е в къщи, на друго място е. Щом не съществува в къщи, той съществува на друго място. Ако на друго място не съществува, той съществува в къщи. Вземете идеята съществува. За мене идеята съществува е движение, т. е. вяра и безверие показва две точки на нашата мисъл. Когато един предмет се премести от едно място на друго, туй място, което остава, е безверие. Мястото, на което отива, е вяра. Сега (в)се спорят, че някой е безверник. При безверието, няма го, отиде някъде. Друг е станал вярващ, на мястото дошъл вече. Всички пишат цели томове, оспорват въпроса за вярата и безверието. А то има преместване от едно място на друго. После се явил въпросът, кой е вярващ и кой е не вярващ. В природата тия работи не (се) разглеждат така. Тя щом види безверника, казва: Ти си гладен. Дава му да яде. Щом види вярващия, казва: Ти си се наял. Дава му работа. Гладните нахранва, а на ситите дава работа.
-Та казвам: Имаме нов начин на разсъждение. Искат някои хора да примирят нещата. Турете всеки човек да носи своя си товар, не човек да товари другите хора. Тогава не може да се примирят. До тогава, до като сме спомагателни средства да ни пренасят животни и хората, ние не може да се примирим. Като остане да носим това, което само можем, тогава ще се примирим. Сега казвам: Какво учените хора са открили? За нас е важно онова, което учените хора са открили и което е полезно за нас, и което в даден случай може да използуваме. Нещата са полезни заради нас до толкоз, до колкото може да ги използуваме. Не в дадения случай всичко трябва да използуваме. Нашата философия не е потребна за мравите. Пък нашата култура, нашите училища, нашите църкви, зданията ни, жилищата ни, всички тия неща не са потребни за тях. Нашата култура не могат да вземат тия мрави, нито пък тяхната култура е потребна за нас. Например много мъчно е да разглеждаш една мравка, тя е като сфинкс, отколкото един йога. Като я разглеждаш, никакво движение не може да видиш, никакъв мускул не се движи, виждаш общо движение, но какво става вътре в нейния живот, това е затворен кръг.
+Та казвам: Имаме нов начин на разсъждение. Искат някои хора да примирят нещата. Турете всеки човек да носи своя си товар, не човек да товари другите хора. Тогава не може да се примирят. Дотогава, докато сме спомагателни средства да ни пренасят животни и хората, ние не може да се примирим. Като остане да носим това, което само можем, тогава ще се примирим. Сега казвам: Какво учените хора са открили? За нас е важно онова, което учените хора са открили и което е полезно за нас, и което в даден случай може да използуваме. Нещата са полезни заради нас до толкоз, до колкото може да ги използуваме. Не в дадения случай всичко трябва да използуваме. Нашата философия не е потребна за мравите. Пък нашата култура, нашите училища, нашите църкви, зданията ни, жилищата ни, всички тия неща не са потребни за тях. Нашата култура не могат да вземат тия мрави, нито пък тяхната култура е потребна за нас. Например много мъчно е да разглеждаш една мравка, тя е като сфинкс, отколкото един йога. Като я разглеждаш, никакво движение не може да видиш, никакъв мускул не се движи, виждаш общо движение, но какво става вътре в нейния живот, това е затворен кръг.
 Сега нали питат какъв е смисълът на живота. Смисълът е да излезеш от една къща и да идеш на нивата да работиш. Какъв е смисълът на нивата? Да се върнеш от нивата, да се наядеш, да си легнеш и да си починеш. Или казано другояче: Когато човек работи, неговото съзнание е будно, е в положителен смисъл; когато си почива, то е отрицателната страна. Казваме: Какъв е смисълът на минуса? Какво показва в алгебрата – 5? – Има да даваш, или имаш плюс 5 – има да вземаш. Имате другия знак на умножението, значи туй семе, което сееш, трябва да се размножи. Туриш две точки, знака на делението, няколко души са работили една работа, трябва да се раздели, по колко ще им се падне. Един човек, който не разбира какво нещо е плюсът, минусът, знакът на умножението и делението, какво разбира? Например вие имате една глава. Питам: Защо главата е турена горе на най-неустойчивото място? Много по-умно щеше да бъде да се тури главата долу при краката. От гледището на хората, главата трябва да се тури при краката, защото там е по-устойчиво. Главата е турена на най-не-устойчивото място и човек с милиони години се е учил как да задържа главата си. Като ходи мисли, най-първо как да държи главата си. Защото при най-малкото нарушение на равновесието, може да се простре на земята. Един оратор, който не знае как да говори, може да се простре на земята. Щом се простре на земята, той не може да говори вече. На нас, съвременните хора, казват: Мисълта трябва да бъде устойчива. Тази мисъл от горе излиза. Мисълта е поставена на много неустойчиво място. Сърцето е малко по-устойчиво, турено, то подкрепя човешкия ум. После на сърцето и на главата са турени два крака. Те са много неустойчиви. Двата крака и те са много неустойчиви. Човек е една машина, но неустойчива машина. Подвижна машина е, но неустойчива машина. Подвижна машина е, но най-неустойчивата машина. До тогава до като човек мисли, той е устойчив. До като чувствува, той е устойчив. Щом престане да мисли, той става неустойчив. Щом престане да чувствува, той става не-устойчив. Щом престане да работи, той е неустойчив. Следователно, щом престанеш да мислиш, ти умираш; щом престанеш да чувствуваш, ти умираш; щом престанеш да работиш, ти умираш. Нищо повече! Някой казва: Не искам да работя. Смъртта ще дойде тогава, ще напуснеш човешкия свят. Ако искаш да живееш, трябва да мислиш; ако искаш да живееш, трябва да чувствуваш да приемеш чувствения свят такъв, какъвто е. Не ти да го кроиш.

Блажени кротките - Редакционна история

Станимир в 21:10, 30 март 2011

Станимир в 14:09, 15 февруари 2011

Хирон: Нова страница: ==Блажени кротките== Отче наш. “В начало бе Словото”. Ще прочета 5-та глава от Евангелието на М...