Благо и леко - Редакционна история

Станимир в 07:22, 20 октомври 2010

2010-10-20T07:22:35Z

Показване на промените

Станимир в 07:18, 20 октомври 2010

2010-10-20T07:18:30Z

Показване на промените

Mvm: /* Благо и леко */

2010-02-11T08:37:34Z

‎Благо и леко

Показване на промените

Mvm: /* Благо и леко */

2010-02-11T08:29:32Z

‎Благо и леко

Mvm: /* Благо и леко */

2010-02-11T08:11:36Z

‎Благо и леко

Показване на промените

Mvm: /* Благо и леко */

2010-02-11T07:56:17Z

‎Благо и леко

Показване на промените

Mvm: /* Благо и леко */

2010-02-11T07:44:09Z

‎Благо и леко

Mvm: /* Благо и леко */

2010-02-10T14:29:32Z

‎Благо и леко

Показване на промените

Mvm: /* Благо и леко */

2010-02-10T14:17:33Z

‎Благо и леко

Показване на промените

Mvm: /* Благо и леко */

2010-02-10T13:25:53Z

‎Благо и леко

@@ Ред 74: / Ред 74: @@
 Като имал пред вид това положение, Христос казал на учениците си: "Вземете моето иго и моето бреме!" Аз не говоря за това иго, което е било преди две хиляди години, но говоря, за игото, което сега ще дойде. Питам: Вие готови ли сте да приемете това иго? Искате, или не, то ще ви се наложи. Някой от вас ще го приемат по закона на любовта, а на други, които не са готови да го приемат по този закон, ще им се наложи. В Съединените Щати, когато двама видни кандидати спорят, кой от тях да бъде избран за председател на Републиката, след като единият от тях се избере, другият му изпраща поздравителна телеграма, че много се радва за неговия успех. Доколко в същност се радва, това е въпрос, но важното е, че той спазва известни правила на учтивост. Последният знае, че след четири години и той ще има надежда да се кандидатира и да бъде избран за председател.
-Мнозина запитват: Кога ще се оправи светът? – Светът ще се оправи, когато дойдат тези осем хиляди адепти. Това не подразбира, че трябва да напуснете живота си, домовете си, мъжете си. Някоя жена казва: Ако напусна мъжа си, аз ще бъда съвършено свободна. Мъжът пък казва: Ако напусна жена си, аз ще бъда съвършено свободен. Като се напуснат мъжът и жената, те ще бъдат толкова свободни, колкото е свободен волът, като напусне дома си, или колкото е свободна кокошката, като напусне-курника си. Некоя жена напусне мъжа си, но утре я виждате с друг мъж; някой мъж напусне жена си, но утре го виждате с друга жена. Някой казва: аз искам да служа на Бога. Той иска да служи на Бога, напуща службата си». но утре търси друга служба. Днес напусне гра-динарството, утре търси друга служба. Питамъг какво е това напущане? Само разумният, само
+Мнозина запитват: Кога ще се оправи светът? – Светът ще се оправи, когато дойдат тези осем хиляди адепти. Това не подразбира, че трябва да напуснете живота си, домовете си, мъжете си. Някоя жена казва: Ако напусна мъжа си, аз ще бъда съвършено свободна. Мъжът пък казва: Ако напусна жена си, аз ще бъда съвършено свободен. Като се напуснат мъжът и жената, те ще бъдат толкова свободни, колкото е свободен волът, като напусне дома си, или колкото е свободна кокошката, като напусне курника си. Някоя жена напусне мъжа си, но утре я виждате с друг мъж; някой мъж напусне жена си, но утре го виждате с друга жена. Някой казва: Аз искам да служа на Бога. Той иска да служи на Бога, напуска службата си, но утре търси друга служба. Днес напусне градинарството, утре търси друга служба. Питам: Какво е това напускане? Само разумният, само високо мъдрият човек, който е изпълнен с любов, мъдрост, истина, правда, добродетел, може да бъде напълно свободен човек. Той трябва да постави добродетелта за основа в живота си, т.е. той трябва да постави слънчевата енергия за основа на живота си, за да бъде здрав във всяко отношение. Това, което съвременните хора наричат неврастения, неразположение на духа, не е нищо друго, освен състояния, които показват, че е дошло време за ликвидиране, за разплащане с греховете, с дълговете. Здравето на човека не трябва да е като на съвременните хора, но всяка клетка от неговия организъм трябва да е изтъкана от най-чиста, фина материя, да не се разваля при никакви условия. Като погледнете очите на такъв човек, те не трябва да светят, но да бъдат като бисери, като скъпоценни камъни. В очите на човека трябва да се чете неговата интелигентност, да се вижда, че Бог говори чрез него. Като погледнете веждите на човека, трябва да съзнавате, че те представляват граница между Божествения и човешкия живот. Който има хубави вежди, това показва, че този човек има правилни, красиви отношения към Бога. Който няма хубави вежди, значи отношенията между Бога и него не са правилни. Ако окапят веждите на човека, това показва, ча неговата работа е свършена. Тъй щото, веждите са от голямо значение за човека, те показват отношението, което съществува между видимия и невидимия свят. Всяка сутрин като ставате, вие трябва да поглеждате нормални ли са веждите ви или не. Ако не са нормални, ще молите Бога да възстанови тази граница, т.е. веждите ви да бъдат правилни. Ако река да си послужа с тази азбука, каквато представят веждите, ще се разкрият много неща. Във веждите се крие цяла наука, но сега за нея няма да се говори. Достатъчно е само да се погледнат веждите на човека, за да се познае какъв е той. Казвате: По какво се познава? – По броя на космите на веждите, по формага и дължината, както и по основата им. Значи, веждите показват, какъв е проявеният живот на човека.
+И тъй, всичко, каквото човек представлява отвън, то е израз на много неща, но това могат да четат само разумните, добрите хора. И затова е казал Христос: "Няма нищо скрито-покрито!" Всичко е изразено навън. Затова именно, човек трябва да бъде абсолютно чист. Днес нищо не може да се крие. Природата е толкова разумна, че е могла да напише всичко върху тялото на човека: тя е писала върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху краката и най-после върху самото тяло. Казвате: Как ще дойде Бог в света? – Той ще дойде чрез космите на човека, чрез ръцете, чрез краката, чрез очите, ушите, носа и т.н. Ако някой иска да ме съди, ще му каже: По моето лице можете да четете, в него ще прочетете моето минало, както и моето настояще, а ако сте по-опитен, можете да прочетете и моето бъдеще. Щом прочетете всичко, вие ще имате цялата истина. Няма какво повече да се говори – всяка дума по-нататък е излишна. Истината е написана върху моето тяло. Ако искате още да знаете, тогава ще ви разправя моите сполучливи и несполучливи опити. Всички неща в живота трябва да съдържат в себе си абсолютната истина. Обаче, това не трябва да се разправя на мъртви хора. Ако човек се изповядва, той трябва да се изповяда пред онези, които разбират живота, които са минали през същите мъчнотии. И Писанието казва: "Изповядвайте се!" Пред кого? – Пред напредналите братя. Съвременните хора страдат от един голям недостатък, че крият своите погрешки, но в края на краищата тези погрешки излизат на лице. Срещаш някой човек, тялото му мирише, на друг – устата мирише, на  трети – носът мирише и т.н. И след всичко това те казват: Така сме родени. Всеки сам може да изправи погрешките си. Как? – Като понесе Христовото бреме и Христовото иго. Кое е първото иго в света? – Любовта. Кое е първото бреме? – Мъдростта.
-високо мъдрият чов-бк, който е изпълнен ст> любов, мъдрост, истина, правда, доброде-тел, може да бъде напълно свободен чо-век. Той трябва да постави добродътельта за основа в живота си, т. е. той трябва да постави слънчевата енергия за основа на живота си, за да бъде здоав във всяко отношение. Това, което съвременните хора наричат неврастения, неразположение на духа, не е нищо друго, осв-ьн състояния, които показват, че е дошло време за ликвидиране, за разплащане с грътовете с дълговете. Здравето на човека не трябва да е като на съвременните хора, но всяка клътка от неговия организъм трябва да е изтъкана от най-чиста, пръфинена материя, да не се разваля при никакви условия. Като погледнете очите на такъв човек, т не трябва да сзъчят, но да бъдат като бисери, като скъпоц-внни камъни. В очитъ1 на човека трябва да се чете неговата ин-телигентност, да се вижда, че Бог говори чръз него. Като поглецнете в-бъдите на човека, гр-вбва да съзнавате, че т пр1здставят граница между Божествения и човешкия живот. Който има хубави в-ьжди, това показва, че този човек има правилни, красиви отношения към Бога. Който няма хубави въжди, значи отношенията между Бога и него не са правилни. гАко окапят въждиг на човека, това показва, ча неговата работа е свършена. Тъй щото, въждите са от голямо значение за човека; тв показват отношението, което съществува между видимия и невидимия светъ* Всяка сутрин, като ставате, вие трябва да поглеждате, нормални ли са въждитъ* ви, или не» Ако не са нормални, ще молите Бога да възстанови тази граница, т. е. въждите ви да бъдат правилни. Ако река да си послужа с тази азбука, каквато представят въждит, ще се разкри-ят много неща. В въждите се крие ц-вла наука, но сега за нея няма да се говори. Достатъчно е само да се легледнат вьждите на човека»
+Сега, аз желая да се справите с това иго и с това бреме, както разбирате. Справите ли се с тях, ще имате Божието благословение. И за в бъдеще, когато дойде последният век от идването на осемте хиляди адепти, вие ще бъдете първите, които ще посрещнете вашите разумни и напреднали братя. За сега от всички се изисква да работят за спасението на човечеството.
+Христос казва: "Моето иго е благо – моята Любов е блага, и моето бреме е леко – моята Мъдрост е лека."
-за да се познае, какъв е той. Казвате: по какво се познава? – По броя на космитъ* на вЬжцит, по формага и дължината, както и по основата им. Значи, веждите показват, какъв е проявеният жизот на човека.
+-ра Беседа от Учителя, държана на 29-ти май, 1927 г., София
-−
-И тъй, всичко, каквото човек представя от-вън, то е израз на много н-вща, но това могат да четат само разумните, добрите хора. И затова е казал Хрисгос: „Нтвма нищо скрито-покри-то!" Всичко е изразено нзвън. Затова, именно, човек трябва да бъде абсолютно чист. Днес нищо не може да се крие. Природата е толкова разумна, че е могла да напише всичко върху тялото на човека: тя е писала върху лицето, върху главата, върху ръцег, върху краката и най-по-сл върху самото тяло. Казвате: как ще дойде Бог в сзега? – Той ще дойде чрез космите на човежа, чрез ръц-ъте, чр-вз краката, чрез очи-тъ\ ушит, носа и т. н. Ако някой иска да ме съди, ще му каже: по моето лице можете да четете; в него ще прочетете моето минало, както и моето настояще, а ако сте по-опитен, можете да прочетете и моето бъдеще. Щом прочетете всичко, вие ще имате цялата истина. Няма какво повече да се говори – всяка дума по-нататък е излишна. Истината е написана върху моето т-бло. Ако искате още да знаете, тогава ще ви разправя моитъ* сполучливи и несполучливи опити. Всички нещз в живота трябва да съдържа г в себе си абсолютната истина. Обаче, това не трябва да се разправя на мъртви хора. гЛко чо-век се изповядва, той трябва да се изповяда пр"вд онези, които разбират живота, които са минали през същите мъчнотии. И Писанието казва: „Изповядвайте се!" Пр-вд кого? – Пред напредналите братя. Съвр-ъменните хора страдат ют един голям недостатък, че крият своит" погр-ьшки, но в края на краищата т-бзи погреш-ки излизат на лице. Сръещаш някой човек, тялого му мирише; на другъ – устата мирише, на
-−
-−
-−
-лрети – носът мирише и т. н. И слъ\ц всичко това тъ1 казват: така сме родени. Всеки сам може да изправи погрешкитте си. Как? – Като понесе Христовото бреме и Христовото иго. Кое е първото -иго з сзета? – Любовта. Кое е първото бреме? – Мъдростта.
-−
-Сега, аз желая да се справите с това иго и с това бреме, както разбирате. Справите ли се <: тях, ще имате Божието благословение. И за в бъдеще, когато дойде последният въж от идването на осемьте хиляди адепти, вие ще бъдете първите, които ще посрещнете вашите разумни и напреднали братя. За сега от всички се изисква да ра-ботят за спасението на човечеството.
-−
-Христос казва: „Моето иго е благо – моята Любоз е блага, и моето бр"вме е леко – моята-Мъдрост е лека."
-−
-Беседа от Учителя, държача на 29 май, 1927 г., София

@@ Ред 64: / Ред 64: @@
 Сега, ще ви разкажа един случай, да видите, как Господ може косвено да коригира хората. Двама англичани, млади хора, следвали Оксфордския университет. Те често се разговаряли върху задгробния живот, като разсъждавали дали има друг свят или не.  Един ден те се уговорили: ако наистина има друг свят, тогава този от тях, който по-рано замине, ще даде по някакъв начин доказателство на приятеля си, че има друг свят. След известно време един от двамата студенти заминал за онзи свят, а на земята останал да живее Мориц, тъй се казвал другарят на заминалия. Мориц очаквал вече от другаря си някакво съобщение от онзи свят. За тази цел той правил разни сеанси по един или по друг начин, но нито един от сеансите не му вдъхвал доверие. Най-после той прибягнал до следния случай: взел едно малко моливче и един бял, чист лист и ги поставил между две плочи. На сутринта оти шъл да види дали няма нещо написано на листчето и останал силно изненадан, когато видял написано мотото, което само те помежду си знаели. Те предварително решили, това мото да напише онзи от тях, който по-рано замине за другия свят. Същевременно другарят на Мориц написал в това листче и следното: Аз съм много добре, но още не ми е дадена работа. Питам: Кой друг може да напише това нещо? Мнозина ще кажат, че това го е писал друг някой човек. И така може да се мисли, но важното е, че на плочата било написано мотото, което знаели само Мориц и другарят му. Съвременните хора се отличават с крайно отричане на реалността. Впрочем, аз не отказвам правото на хората да се съмняват, да се отнасят критически към неща, в които те не са уверени, но казвам: Има една вяра, която води хората към великата Истина. Тъй щото, те трябва да се предпазват от лековерие, но да се стремят към абсолютната, към положителната вяра. Дойдат ли до тази вяра, тя ще отнеме тяхното иго и тяхното бреме. Забелязано е, че и богати и бедни, все се измъчват. Хората изобщо се чувстват изоставени: те ту се залюбват, ту се разлюбват. Някой казва: Влюбих се в еди-коя си мома. Казвам: Скоро ще бъдеш разлюбен . – Как тъй! Тя е благородна мома. – Ще видиш, тя скоро ще си намери друг. – Защо? – Законът между хората е такъв. Ако един ангел дойде на земята, той ще възлюби всички хора – където мине, все ще направи връзка. Казвате: Това е неморално! Моралът на земята е безморалие на небето. Като слезе на земята, Ангелът ще се влюби във всички хора, без да счита това за грях. Тогава и за хората казвам: Не е лошо, не е престъпно това, че те се влюбват, но лошото е там, че искат да се обсебват, да се ограничават. Да се влюбиш в някого, това показва, че имаш сърце. Обаче, искаш ли да туриш гем върху сърцето на своя възлюбен, това вече е грях. Значи, опасността в любовта се явява тогава, когато човек иска да ограничи своя възлюбен, да го задържи за себе си. Бог, Който е висш принцип, проява на Любовта, Той ни показва безграничната си любов към нас, като ни оставя напълно свободни. И в тази свобода ние, или вършим волята Му, или грешим. Той казва: Постъпвайте, както мислите, но един ден, когато дойдете при мене, тогава аз ще ви дам съвет как трябва да се постъпва. Някой се чувства изоставен, измъчен и казва: Защо Господ се отдалечава от мен? Защо не ми даде някакъв съвет? Казвам: Преди още да се обърнеш към Бога, Той, като те види, че правиш нещо, което не е добро, казва: Според моята любов, не прави това, което си започнал! Обаче, ако имаш силно желание, направи го. Бог никога и никому не желае злото. Той винаги има пред вид доброто, но оставя всяко същество да се проявява свободно. Бог никого не ограничава и никому не се налага.
-Съвременните хора често разискват върху греха. Казвам: Грехът може да бъде неразбран, а може да бъде и разбран. гЛко гръхът се разбере, като вътрешна свобода, в която чо-век се проявява правилно и неправилно, тогава той ще помогне за изправянето на много погрешни между хората. Само в свободата може да се греши. Представете си един човек, на когото езикът или ръцете са парализирани. Може ли този човек да греши? Външно той не може да греши, защото с парализиран език не може да се говори, и с парализирани ръцъ1 не може да се бие. Такъв човек ще мине пр-вд хората за светия, Аз бих желал да мине за светия само онзи чов-бк, на когото езикът и рж-цете са здрави. Следователно, ако Някой може да контролира своите удове така, че да не върши никакво престъпление при здрев език и при здрави ръце, той е истински човек. Представете си, че аз искам да ви заставя да вярвате в нещо, като мене, и по този начин ви заблуж-давам; какво печелите от това? Ни най-малко не искам да ви засгавям да вярвате в нещата, както аз вярвам. Онова, което ме е заставило да вярвам в нещо, то е специфично за мене; онова пъх, което ви е заставило да вярвате в нещо, то е специфично за вас. Нема двама души в езета, които да вярват еднакво, или които да любят еднакво. Някой казва: моето сърце гори от любов. Друг казва: и моето сърце гори от любов. Обаче, едното горение се различава от другото. Като измервате температурата на любовта, ще видите, че един човек има 10,000 ° топлина, друг има 20,000 °, трети 50,000°, четверти 100,000°, пети – един ми-лион градуса и т. н. Следователно, температурата на любовта може да достигне до два, три, че" тири, пет, десет и повече милиона градуси. Като отидете при един ангел, или при некоевъз" вишено същество, на което вибрациите са много силни, неговата любов ще има още по-висока
+Съвременните хора често разискват върху греха. Казвам: Грехът може да бъде неразбран, а може да бъде и разбран. Ако грехът се разбере като вътрешна свобода, в която човек се проявява правилно и неправилно, тогава той ще помогне за изправянето на много погрешки между хората. Само в свободата може да се греши. Представете си един човек, на когото езикът или ръцете са парализирани. Може ли този човек да греши? Външно той не може да греши, защото с парализиран език не може да се говори и с парализирани ръце не може да се бие. Такъв човек ще мине пред хората за светия. Аз бих желал да мине за светия само онзи човек, на когото езикът и ръцете са здрави. Следователно, ако Някой може да контролира своите удове така, че да не върши никакво престъпление при здрав език и при здрави ръце, той е истински човек. Представете си, че аз искам да ви заставя да вярвате в нещо, като мене, и по този начин ви заблуждавам, какво печелите от това? Ни най-малко не искам да ви заставям да вярвате в нещата, както аз вярвам. Онова, което ме е заставило да вярвам в нещо, то е специфично за мене; онова пък, което ви е заставило да вярвате в нещо, то е специфично за вас. Няма двама души в света, които да вярват еднакво, или които да любят еднакво. Някой казва: Моето сърце гори от любов. Друг казва: И моето сърце гори от любов. Обаче, едното горене се различава от другото. Като измервате температурата на любовта, ще видите, че един човек има 10 000° топлина, друг има 20 000°, трети 50 000°, четвърти 100 000°, пети – един милион градуса и т.н. Следователно, температурата на любовта може да достигне до два, три, четири, пет, десет и повече милиона градуси. Като отидете при един ангел, или при някое възвишено същество, на което вибрациите са много силни, неговата любов ще има още по-висока температура. Обаче, любовта на едно възвишено същество е безлюбие за човека. За човека любов е това, което той конкретно може да почувства. Колкото повече се развива човек, толкова и неговата любов се разширява, а същевременно и температурата й се увеличава. Ако някой желае повече, отколкото може да възприеме, това е лакомство.
+Сега ще обясня друг закон. Вземате шише от един килограм съдържание и отивате при една чешма или при един извор да го напълните. Колко струва това шише с вода, напълнено от самия извор? Тази вода налята от самия извор, докато е на мястото си, няма никаква цена. Кой как дойде при този извор, ще си напълни шишето даром, никому нищо няма да плати. Обаче, колкото повече се отдалечавате от извора, водата в шишето става все по-ценна, понеже наблизо няма подобен извор, от който да си налеете вода. Следователно, цената на водата в това шише се увеличава пропорционално с отдалечаването от този извор. Аз разглеждам въпроса математически и казвам: ^а, а2, а3, а4, а5, – а10. Значи, величините а, а2, а3, а4, а5, – а10 представят различни положения или състояния, които непрекъснато се менят. И най-лосл, когато водата стане много скъпа, казваме, че изворът е много далеч. Ако водата е евтина, казваме, че изворът е близо. И когато срещна един човек, чиято любов е много скъпа, казвам: този човек е много далеч от Бога. Или, когато срещна човек, който цени много своето знание, казвам: този човек е много далеч от мъдростта. По същия начин човек може да бъде далеч от правдата, от истината, от добродетельта и т. н. Такъв е законът. Това са положения, твердения, които по един, или по друг начин изясняват истината. И колкото повече се отдалечаваме от Бога, толкова повече придобиваме критически ум. Това е пра-
-−
-температура. Обаче, любовта на едно възвишено същество е безлюбие за човека, За чов%ка лю-бов е това, което той конкретно може да почувствува. Колкото повече се развива човек, толкова и неговата любов се разширява, а същевременно и температурата й се увеличава. Ако някой желае повече, отколкото може да възприеме, това е лакомство.
-−
-Сега ще обясня друг закон. Взимате шише от един килограм съдържание и отивате при една чешма, или при един извор да го напълните. Колко струва това шише с вода, напълнено от самия извор? Тази вода, налята от самия извор, докато е на местото си, няма никаква цена. Кой как дойде при този извор, ще си напълни шишето даром, никому нищо няма да плати. Обаче, колкото повече се отдалечавате от извора, водата в шишето става все по-ценна, понеже наблизо няма подобен извор, от който да си налеете вода. Следователно, цената «а водата в това шише се увеличава пропорционално с отдалечаването от този извор. Лз разглеждам въпроса математически и казвам: ^а, а2, а3, а4, а5, – а10. Значи, величините а, а2, а3, а4, а5, – а10 представят различни положения или състояния, които непрекъснато се менят. И най-лосл, когато водата стане много скъпа, казваме, че изворът е много далеч. Ако водата е евтина, казваме, че изворът е близо. И когато срещна един човек, чиято любов е много скъпа, казвам: този човек е много далеч от Бога. Или, когато срещна човек, който цени много своето знание, казвам: този човек е много далеч от мъдростта. По същия начин човек може да бъде далеч от правдата, от истината, от добродетельта и т. н. Такъв е законът. Това са положения, твердения, които по един, или по друг начин изясняват истината. И колкото повече се отдалечаваме от Бога, толкова повече придобиваме критически ум. Това е пра-

@@ Ред 60: / Ред 60: @@
 Втората стъпка след Любовта, това е Мъдростта. Обаче, вие не можете да се занимавате със самата Мъдрост, но се занимавате със знанието. Например, вие трябва да се занимавате с живота на растенията. Защо? – Понеже много растения, както и много плодове ни служат за храна. Следователно, вие трябва да знаете, какво влияние оказват те върху вашия организъм. Ако ядете череши например, те оказват едно влияние; ако ядете ябълки или круши, те оказват друго влияние; ако ядете тикви, те оказват трето влияние и т.н. Изобщо, всеки плод служи за проява на една или на друга добродетел в човека. Разнообразието на добродетелите зависи от употребата като храна на различните растения и плодове. Човек сам по себе си не може да бъде добродетелен. Той може да възприеме добродетелите само от растителната храна. И за в бъдеще, когато хората се научат да се храня правилно, те няма да употребяват само една храна, например, само сливи или само ябълки, но ще употребяват разнообразна храна. Христос е казал:"Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Обаче, каквато храна и да употребява човек, той трябва да се храни така, че тази храна да даде плод в него, да се конкретизира. На същото основание всяко човешко желание и всяка човешка мисъл трябва да се конкретизират. Ако се конкретизират, те ще внесат нова насока в живота на човека, а впоследствие те ще дадат и нов плод. И всеки човек отвън, който може да внесе у вас една нова мисъл, която да се конкретизира, той непременно трябва да ви обича. Не можете да внесете в човека някаква нова мисъл, ако не го обичате.
-Христос казва: ,,Вземете моето иго и моето
+Христос казва: "Вземете моето иго и моето бреме!" Следователно, игото и бремето са необходими, за да се конкретизира любовта. Щом човек приеме закона на любовта, той непременно ще се ограничи. Първото ограничение в света е внесено чрез любовта. Когато любовта дойде, тя казва: Който иска да бъде мой ученик, той непременно трябва да се ограничи. Някой казва на приятеля си: Аз те обичам. – Щом ме обичаш, ще се ограничиш. И в Писанието е казано: "Надпреварвайте се да си отдавате почит и уважение! Покорявайте се един на друг!" Ама някой бил учен – и той ще спазва същия закон. Какво може да се очаква от едно религиозно общество, ако членовете му не се покоряват един на друг? Това покоряване не трябва да става по закон, но по съзнание, по свобода. Ако хората се покоряват по закона на любовта, питам: Ще има ли тогава някакво ограничение? Ако хората започнат да си налагат покорство един на друг по силата на някакви установени правила, това е вече механичен закон. От осем хиляди години насам хората все проповядват, че светът трябва да се управлява с тояга. Казвам: Направете един съзнателен опит в това отношение и ще видите, че тоягата има само разрушително влияние. Ако прекарате в някоя гора цели 20 години и водите чист и свят живот, а след това излезете от гората и набиете един грешник с тояга, той ще спечели нещо, ще се поправи, но вие ще изгубите, ще деградирате. Вие ще плащате неговите дългове, а той ще използва вашето богатство. Между тоягата и вас ще настане обмяна: вашата енергия чрез тоягата ще премине в грешника. И тъй, когато се казва, че не трябва да се свързвате със света, това подразбира, че не трябва да се прави връзка между богати и бедни. Разбирайте мисълта ми право. Преди всичко, в отношенията на богати и бедни трябва да се създаде не външна,"привидна" връзка, но трябва да се създаде истинска вътрешна връзка, тъ5 да се считат равни помежду си, като души, излезли от Бога. Че богатите имали пари, а бъ\цните н*Ь-мали пари, това е друг въпрос. Паритъ4 не могат и не трябва да определят отношенията на хората. Ако богатите и б*Ьдниг са сверзани помежду си чрез любовта, това вече е достатъчно; т4 ще разрешат въпроса. Богатият, като има пари, той всякога ще може да нагости бед-. ния; бедният, от своя страна, не трябва да изисква от богатия повече, отколкото му е необходимо. Щом богатият нагости бедния, това е достатъчно. Бедният не трябва да пита: ами за утр%? Любозьта не мисли за утръчиния ден. Днешният ден е в закона на любовта; утреш-ният ден е извън любозьта. Това, което сега .преживяваме, то е в закона на любовта. В Писанието е казано: ,,Ние живеем и се движим в Бога". Тогава, аз поставям на разглеждане следния въпрос: щом Бог е Любов, и ние живеем и се движим в Негс, щом Бог е * светлина и Истина, как е възможно тогава Той да ни остави на произвола на еждбата? Това е абсолютно невъзможно! Ако някой учен е мис-лил дълго време върху създаването на слънцето и на ззездит, какго и върху създаването на света, изобщо, и създал своя теория, най-послъ-той трябва да отиде при Господа и да каже: Господи, аз имам своя теория за създаването на света, но Ти, Който си го създал, моля Те, ко-регирай моята теория и ми покажи, до колко тя е съгласна с Истината. След това този учен трябва да остави тетрадката си на Господа и да си замине. Каззате: как ще го корегира Господ? Питам: вие оставали ли сте тетрадката си на Гос- лода да ви корегира?
-−
-−
-−
-бреме!" Следователно, игото и бремето са необходими, за да се конкретизира любовта. Щом човек приеме закона на любовта, той непременно ще се ограничи. Първото ограничение в света е внесено чръз любовта. Когато любовта дойде, тя казва: който иска да бъде мой уче-ник, той непременно трябва да се ограничи. Не~ кой казва на приятеля си: аз те обичам. – -Щом ме обичаш, ще се ограничиш. И в Писанието е казано: „Надпреварвайте се да си отдавате почит и уважение! Покорявайте се един на друг!" Яма някой бил ученъ – и той ще спазва същия закон. Какво може да се очаква от едно религиозно общество, ако членовете му не се покоряват един на друг? Това покоряване не трябва да става по закон, но по съзнание, по свобода. Р>ко хората се покоряват по закона на любовта, пигам: ще има ли тогава некакзо ограничение? Ако хората започнат да си налагат покорство един на друг по силата на некакви установени правила, това е вече механически закон. От осем хиляди години насам хората все проповедват, че светът трябва да се управлява с тояга. Казвам; направете един 'съзнателен опит в това отношение и ще видите, че тоягата има само разрушително влияние. Ако прекарате в некоя гора цели 20 години и водите чист и свят живот, а след това излезете от гората и набиете един грешник с тояга, той ще спечели нещо, ще се поправи, но вие ще изгубите, ще деградирате. Вие ще плащате неговите дългове, а той ще използува вашето богатство. Между тоягата и вас ще настане обмена: вашата енергия чрез тоягата ще премине в грешника. И тъй, когато се казва, че не трябва да се сверзвате със света, това подразбира, че не трябва да се прави връзка между богати и бедни. Разбирайте мисълта ми право. Преди всичко, в отношенията на богати и бепни трябва да се създаде не външна,'привидна' връзка,'но трябва -да*
-−
 се създаде истинска вътрешна връзка, тъ5 да се считат равни помежду си, като души, излезли от Бога. Че богатите имали пари, а бъ\цните н*Ь-мали пари, това е друг въпрос. Паритъ4 не могат и не трябва да определят отношенията на хората. Ако богатите и б*Ьдниг са сверзани помежду си чрез любовта, това вече е достатъчно; т4 ще разрешат въпроса. Богатият, като има пари, той всякога ще може да нагости бед-. ния; бедният, от своя страна, не трябва да изисква от богатия повече, отколкото му е необходимо. Щом богатият нагости бедния, това е достатъчно. Бедният не трябва да пита: ами за утр%? Любозьта не мисли за утръчиния ден. Днешният ден е в закона на любовта; утреш-ният ден е извън любозьта. Това, което сега .преживяваме, то е в закона на любовта. В Писанието е казано: ,,Ние живеем и се движим в Бога". Тогава, аз поставям на разглеждане следния въпрос: щом Бог е Любов, и ние живеем и се движим в Негс, щом Бог е * светлина и Истина, как е възможно тогава Той да ни остави на произвола на еждбата? Това е абсолютно невъзможно! Ако някой учен е мис-лил дълго време върху създаването на слънцето и на ззездит, какго и върху създаването на света, изобщо, и създал своя теория, най-послъ-той трябва да отиде при Господа и да каже: Господи, аз имам своя теория за създаването на света, но Ти, Който си го създал, моля Те, ко-регирай моята теория и ми покажи, до колко тя е съгласна с Истината. След това този учен трябва да остави тетрадката си на Господа и да си замине. Каззате: как ще го корегира Господ? Питам: вие оставали ли сте тетрадката си на Гос- лода да ви корегира?
 Сега, ще ви разкажа един случай, да видите, как Госпсд може косвено да корегира хората. Двама англичани, млади хора, следвали оксфордския университет. Тъ* често се разговаряли