Атомната енергия - Редакционна история

НадяД: /* АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ */

2010-06-16T11:22:32Z

‎АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ

Ани: Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ == През пролетта на 1942 година и…

2010-06-14T21:18:33Z

Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ == През пролетта на 1942 година и…

Нова страница

[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
== АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ ==

През пролетта на 1942 година имах предприятие за тър¬говия на едро. Един ден, следобед, като седях в магазина си, в мен се породи непреодолим подтик да отида на Изгрева. Времето беше потискащо облачно, но това не ме спря. Като стигнах горе, при трапезарията и големия салон, където обикновено се срещахме, нямаше никой. Поседях в очаква¬не, но никой не дойде. Изправих се пред вратата на салона и се загледах в далечината, като мислех и търсех оправдание за този подтик, породил се така неочаквано в мен. Заклю¬чих, че идването ми е било напразно. Нито можах да се видя с някого, нито пък да свърша нещо. Свикнал съм да търся всякога оправдание на изразходеното време. В този момент вратата от стаичката на Учителя се отвори и Той из¬лезе навън. Обърна се към мен, вдигна ръката си и ми каза със спокоен, ясен и изразителен глас: "Помни, такъв велик
89

ден не сте имали!" Аз Го погледнах и се изненадах - прили¬чаше на някакво неземно същество, идващо от някакъв да¬лечен мир. Очите Му отразяваха светлина, носеща се от без¬пределни глъбини. Той всякога ходеше с добре вчесавг коса, но този път тя беше някак бухнала и малко разрешена. Всичко това ми направи толкова силно впечатление, че ни¬кога през живота си не можах да го забравя. След като ми каза тези думи, Той се прибра. Този път имах чувството, че не трябва да питам нищо за пояснение. След това поседях още малко, изненадан и възбуден от това, което беше стана¬ло. Какво ли не ми минаваше през главата! Но имах чувст-вото, че някакво епохално събитие е случило в света. По това време ние и целият свят искахме само едно - мир. Де¬нят, в който щеше да настане мир, мислех си аз, щеше да бъде най-великият ден. Още щом се прибрах, се залепих до радиото. Тогава почти редовно слушах чуждите станции за новини. Очаквах някаква голяма новина, но все нищо и нищо, война и само война вилнееше по света и никакви признаци за нейното прекратяване. На другия ден със също¬то усърдие въртях копчето на радиото, но нищо успокоител¬но. Срещнах се с някои приятели и с възбуден интерес ги разпитах дали пък те не знаят за края на този сатанински та¬нец върху гърба на хората. Но за съжаление, всички отгова¬ряха отрицателно. Демонът широко размахваше своята коса и помиташе човешките глави, като носеше навсякъде ужаса на ада. И така минаваха дни, седмици, месеци и години даже, но мирът - най-желаното нещо за хората не идваше. Обаче в моето съзнание случката, която ви разказвам, се за-печата-като клише. Тези думи на Учителя, този израз на ли¬цето Му, тази дълбочина на погледа, търсеха своето оправ¬дание. Когато светът през 1945 година беше разтърсен от атомната бомба над Хирошима и Нагазаки, излязоха по книжарниците и първите трудове, в които се разказваше за чудовищните възможности, които се крият във веществото, за грамадната сила заключена в онази частица наречена атом. Малкото равенство от три букви Е = т.с2, написано от ръката на един гениален човек - Айнщайн, слезе от отв¬лечените математични изрази и доби реален и напълно практичен израз, готов да помогне на хората. Разбра се, че
90

веществото е кондензирана енергия - само един грам, от ко¬ето и да е вещество заключва в себе си двадесет и пет мили¬она киловатчаса енергия, толкова, колкото енергия може да даде най-голямата в света водноелектрическа централа в продължение на десет часа. Всички по-събудени хора с ин¬терес и жажда за знания се нахвърляха върху всяка книга, която третираше въпроса за атома. Съвсем непресилено един журналист беше отбелязал, че всяка книга, заглавието на която започва с буквата "А", се разграбва моментално. Излезе и наяве, че една група от хора, ярки представители на човешкия род, дълбоко са проникнали в битието и са могли да открехнат завесата към един нов свят на първич¬ните сили в Природата. С голяма жажда се потопих и аз, за да изучавам този нов, чуден свят, света на микрокосмоса -велик и необятен. Запознах се с могъществото на елемен¬тарните частици, техните свойства да проникват навсякъде и да правят чудеса, за които ние сме все още слепи. В една от тези книги ми попадна следния израз: "През пролетта на 1942 година известният учен физик Енрико ферми, по прои¬зход италианец, бомбардирайки атома на уран 235 с неутро¬ни, можа да осъществи разпадането на веществото чрез ве¬рижна реакция и с това атомната енергия беше вече в ръце¬те на човешкия род".
Прочитайки тези редове, цялата случка, която прежи¬вях през пролетта на 1942 година пред салона с Учителя, на¬мери своя отговор. Тази случка седеше у мен всякога, като ребус, който чакаше своето разрешение. И ето, че с прочи¬тането на тези редове, аз разбрах за какво е бил този велик ден. През този пролетен ден Великият Разумен Свят даде на човешкия род възможността да се докосне до още едно гра¬мадно благо на Бога. Могъща и неизчерпаема сила! Дано човечеството използува тази сила само за своето добро. До този момент (годината е 1970), човешкият род се е въздър¬жал да се хвърли в сатанинска схватка, възпиран от неогра¬ничените възможности на тази енергийна сила. Че наистина това & така, личи от изказването на английския министър-председател Макмилан, публикувано в нашите вестници преди години. Той е казал: "Ако ние имахме само обикнове-но„тр оръжие, то отдавна щяхме да бъдем във война". Ясно
91

е, че атомната сила възпира човешкия род от ново безумие Но имам разбирането, че ако човечеството не поумнее и еж хвърли в една нова кървава баня, то това ще бъде и послезз-ната война на планетата Земя.

← По-стара версия		Версия от 11:22, 16 юни 2010
Ред 2:		Ред 2:
	== АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ ==		== АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ ==

−	През пролетта на 1942 година имах предприятие за ~~тър¬говия~~ на едро. Един ден, следобед, като седях в магазина си, в мен се породи непреодолим подтик да отида на Изгрева. Времето беше потискащо облачно, но това не ме спря. Като стигнах горе, при трапезарията и големия салон, където обикновено се срещахме, нямаше никой. Поседях в ~~очаква¬не~~, но никой не дойде. Изправих се пред вратата на салона и се загледах в далечината, като мислех и търсех оправдание за този подтик, породил се така неочаквано в мен. ~~Заклю¬чих~~, че идването ми е било напразно. Нито можах да се видя с някого, нито пък да свърша нещо. Свикнал съм да търся всякога оправдание на изразходеното време. В този момент вратата от стаичката на Учителя се отвори и Той ~~из¬лезе~~ навън. Обърна се към мен, вдигна ръката си и ми каза със спокоен, ясен и изразителен глас: "Помни, такъв велик	+	През пролетта на 1942 година имах предприятие за търговия на едро. Един ден, следобед, като седях в магазина си, в мен се породи непреодолим подтик да отида на Изгрева. Времето беше потискащо облачно, но това не ме спря. Като стигнах горе, при трапезарията и големия салон, където обикновено се срещахме, нямаше никой. Поседях в очакване, но никой не дойде. Изправих се пред вратата на салона и се загледах в далечината, като мислех и търсех оправдание за този подтик, породил се така неочаквано в мен. Заключих, че идването ми е било напразно. Нито можах да се видя с някого, нито пък да свърша нещо. Свикнал съм да търся всякога оправдание на изразходеното време. В този момент вратата от стаичката на Учителя се отвори и Той излезе навън. Обърна се към мен, вдигна ръката си и ми каза със спокоен, ясен и изразителен глас: "Помни, такъв велик ден не сте имали!" Аз Го погледнах и се изненадах - приличаше на някакво неземно същество, идващо от някакъв далечен мир. Очите Му отразяваха светлина, носеща се от безпределни глъбини. Той всякога ходеше с добре вчесана коса, но този път тя беше някак бухнала и малко разрошена. Всичко това ми направи толкова силно впечатление, че никога през живота си не можах да го забравя. След като ми каза тези думи, Той се прибра. Този път имах чувството, че не трябва да питам нищо за пояснение. След това поседях още малко, изненадан и възбуден от това, което беше станало. Какво ли не ми минаваше през главата! Но имах чувството, че някакво епохално събитие е случило в света. По това време ние и целият свят искахме само едно - мир. Денят, в който щеше да настане мир, мислех си аз, щеше да бъде най-великият ден. Още щом се прибрах, се залепих до радиото. Тогава почти редовно слушах чуждите станции за новини. Очаквах някаква голяма новина, но все нищо и нищо, война и само война вилнееше по света и никакви признаци за нейното прекратяване. На другия ден със същото усърдие въртях копчето на радиото, но нищо успокоително. Срещнах се с някои приятели и с възбуден интерес ги разпитах дали пък те не знаят за края на този сатанински танец върху гърба на хората. Но за съжаление, всички отговаряха отрицателно. Демонът широко размахваше своята коса и помиташе човешките глави, като носеше навсякъде ужаса на ада. И така минаваха дни, седмици, месеци и години даже, но мирът - най-желаното нещо за хората не идваше. Обаче в моето съзнание случката, която ви разказвам, се запечата като клише. Тези думи на Учителя, този израз на лицето Му, тази дълбочина на погледа, търсеха своето оправдание. Когато светът през 1945 година беше разтърсен от атомната бомба над Хирошима и Нагазаки, излязоха по книжарниците и първите трудове, в които се разказваше за чудовищните възможности, които се крият във веществото, за грамадната сила заключена в онази частица наречена атом. Малкото равенство от три букви Е = m.с2, написано от ръката на един гениален човек - Айнщайн, слезе от отвлечените математични изрази и доби реален и напълно практичен израз, готов да помогне на хората. Разбра се, че веществото е кондензирана енергия - само един грам, от което и да е вещество заключва в себе си двадесет и пет милиона киловатчаса енергия, толкова, колкото енергия може да даде най-голямата в света водноелектрическа централа в продължение на десет часа. Всички по-събудени хора с интерес и жажда за знания се нахвърляха върху всяка книга, която третираше въпроса за атома. Съвсем непресилено един журналист беше отбелязал, че всяка книга, заглавието на която започва с буквата "А", се разграбва моментално. Излезе и наяве, че една група от хора, ярки представители на човешкия род, дълбоко са проникнали в битието и са могли да открехнат завесата към един нов свят на първичните сили в Природата. С голяма жажда се потопих и аз, за да изучавам този нов, чуден свят, света на микрокосмоса -велик и необятен. Запознах се с могъществото на елементарните частици, техните свойства да проникват навсякъде и да правят чудеса, за които ние сме все още слепи. В една от тези книги ми попадна следния израз: "През пролетта на 1942 година известният учен физик Енрико Ферми, по произход италианец, бомбардирайки атома на уран 235 с неутрони, можа да осъществи разпадането на веществото чрез верижна реакция и с това атомната енергия беше вече в ръцете на човешкия род".
−	89	+
−		+	Прочитайки тези редове, цялата случка, която преживях през пролетта на 1942 година пред салона с Учителя, намери своя отговор. Тази случка седеше у мен всякога, като ребус, който чакаше своето разрешение. И ето, че с прочитането на тези редове, аз разбрах за какво е бил този велик ден. През този пролетен ден Великият Разумен Свят даде на човешкия род възможността да се докосне до още едно грамадно благо на Бога. Могъща и неизчерпаема сила! Дано човечеството използува тази сила само за своето добро. До този момент (годината е 1970), човешкият род се е въздържал да се хвърли в сатанинска схватка, възпиран от неограничените възможности на тази енергийна сила. Че наистина това е така, личи от изказването на английския министър-председател Макмилан, публикувано в нашите вестници преди години. Той е казал: "Ако ние имахме само обикновеното оръжие, то отдавна щяхме да бъдем във война". Ясно е, че атомната сила възпира човешкия род от ново безумие. Но имам разбирането, че ако човечеството не поумнее и се хвърли в една нова кървава баня, то това ще бъде и последната война на планетата Земя.
−	ден не сте имали!" Аз Го погледнах и се изненадах - ~~прили¬чаше~~ на някакво неземно същество, идващо от някакъв ~~да¬лечен~~ мир. Очите Му отразяваха светлина, носеща се от ~~без¬пределни~~ глъбини. Той всякога ходеше с добре ~~вчесавг~~ коса, но този път тя беше някак бухнала и малко ~~разрешена~~. Всичко това ми направи толкова силно впечатление, че ~~ни¬кога~~ през живота си не можах да го забравя. След като ми каза тези думи, Той се прибра. Този път имах чувството, че не трябва да питам нищо за пояснение. След това поседях още малко, изненадан и възбуден от това, което беше ~~стана¬ло~~. Какво ли не ми минаваше през главата! Но имах ~~чувст-вото~~, че някакво епохално събитие е случило в света. По това време ние и целият свят искахме само едно - мир. ~~Де¬нят~~, в който щеше да настане мир, мислех си аз, щеше да бъде най-великият ден. Още щом се прибрах, се залепих до радиото. Тогава почти редовно слушах чуждите станции за новини. Очаквах някаква голяма новина, но все нищо и нищо, война и само война вилнееше по света и никакви признаци за нейното прекратяване. На другия ден със ~~също¬то~~ усърдие въртях копчето на радиото, но нищо ~~успокоител¬но~~. Срещнах се с някои приятели и с възбуден интерес ги разпитах дали пък те не знаят за края на този сатанински ~~та¬нец~~ върху гърба на хората. Но за съжаление, всички ~~отгова¬ряха~~ отрицателно. Демонът широко размахваше своята коса и помиташе човешките глави, като носеше навсякъде ужаса на ада. И така минаваха дни, седмици, месеци и години даже, но мирът - най-желаното нещо за хората не идваше. Обаче в моето съзнание случката, която ви разказвам, се ~~за-печата-~~като клише. Тези думи на Учителя, този израз на ~~ли¬цето~~ Му, тази дълбочина на погледа, търсеха своето ~~оправ¬дание~~. Когато светът през 1945 година беше разтърсен от атомната бомба над Хирошима и Нагазаки, излязоха по книжарниците и първите трудове, в които се разказваше за чудовищните възможности, които се крият във веществото, за грамадната сила заключена в онази частица наречена атом. Малкото равенство от три букви Е = т.с2, написано от ръката на един гениален човек - Айнщайн, слезе от ~~отв¬лечените~~ математични изрази и доби реален и напълно практичен израз, готов да помогне на хората. Разбра се, че	+
−	90	+
−		+
−	веществото е кондензирана енергия - само един грам, от ~~ко¬ето~~ и да е вещество заключва в себе си двадесет и пет ~~мили¬она~~ киловатчаса енергия, толкова, колкото енергия може да даде най-голямата в света водноелектрическа централа в продължение на десет часа. Всички по-събудени хора с ~~ин¬терес~~ и жажда за знания се нахвърляха върху всяка книга, която третираше въпроса за атома. Съвсем непресилено един журналист беше отбелязал, че всяка книга, заглавието на която започва с буквата "А", се разграбва моментално. Излезе и наяве, че една група от хора, ярки представители на човешкия род, дълбоко са проникнали в битието и са могли да открехнат завесата към един нов свят на ~~първич¬ните~~ сили в Природата. С голяма жажда се потопих и аз, за да изучавам този нов, чуден свят, света на микрокосмоса -велик и необятен. Запознах се с могъществото на ~~елемен¬тарните~~ частици, техните свойства да проникват навсякъде и да правят чудеса, за които ние сме все още слепи. В една от тези книги ми попадна следния израз: "През пролетта на 1942 година известният учен физик Енрико ~~ферми~~, по ~~прои¬зход~~ италианец, бомбардирайки атома на уран 235 с ~~неутро¬ни~~, можа да осъществи разпадането на веществото чрез ~~ве¬рижна~~ реакция и с това атомната енергия беше вече в ~~ръце¬те~~ на човешкия род".	+
−	Прочитайки тези редове, цялата случка, която ~~прежи¬вях~~ през пролетта на 1942 година пред салона с Учителя, ~~на¬мери~~ своя отговор. Тази случка седеше у мен всякога, като ребус, който чакаше своето разрешение. И ето, че с ~~прочи¬тането~~ на тези редове, аз разбрах за какво е бил този велик ден. През този пролетен ден Великият Разумен Свят даде на човешкия род възможността да се докосне до още едно ~~гра¬мадно~~ благо на Бога. Могъща и неизчерпаема сила! Дано човечеството използува тази сила само за своето добро. До този момент (годината е 1970), човешкият род се е ~~въздър¬жал~~ да се хвърли в сатанинска схватка, възпиран от ~~неогра¬ничените~~ възможности на тази енергийна сила. Че наистина това & така, личи от изказването на английския министър-председател Макмилан, публикувано в нашите вестници преди години. Той е казал: "Ако ние имахме само ~~обикнове-но„тр~~ оръжие, то отдавна щяхме да бъдем във война". Ясно	+
−	91	+
−		+
−	е, че атомната сила възпира човешкия род от ново безумие Но имам разбирането, че ако човечеството не поумнее и еж хвърли в една нова кървава баня, то това ще бъде и ~~послезз-ната~~ война на планетата Земя.	+