Аз живея, и вие ще живеете - Редакционна история

Станимир в 17:14, 26 октомври 2010

2010-10-26T17:14:34Z

Станимир в 21:45, 20 януари 2009

2009-01-20T21:45:22Z

Показване на промените

Хирон в 10:16, 10 януари 2009

2009-01-10T10:16:13Z

Показване на промените

Хирон в 09:13, 10 януари 2009

2009-01-10T09:13:22Z

Хирон в 07:57, 10 януари 2009

2009-01-10T07:57:08Z

Хирон: /* Аз живея, и вие ще живеете */

2009-01-10T07:55:13Z

‎Аз живея, и вие ще живеете

Хирон: Нова страница: ==Аз живея, и вие ще живеете== „Понеже аз живЕя, и вие ще живеете". *) Да се живее, в това седи вел...

2009-01-09T19:06:06Z

Нова страница: ==Аз живея, и вие ще живеете== „Понеже аз живЕя, и вие ще живеете". *) Да се живее, в това седи вел...

Показване на промените

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-== Аз живея, и вие ще живеете ==
+[[Неделни беседи - 1929 г.]]
 „Понеже аз живея, и вие ще живеете“. *)
@@ Ред 47: / Ред 54: @@
 „Понеже аз живея, и вие ще живеете“.
-. Беседа от Учителя, държана на 29 декември, 1929 г. София. – Изгрев.
+''18. Беседа от Учителя, държана на 29 декември, [[1929]] г. София. – Изгрев.''
 ----
 *) Иоана 14:19.

@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 „Понеже аз живея, и вие ще живеете“. Всички хора са заинтересувани от живота, искат да живеят, вследствие на което искат да се осигурят: да бъдат здрави, да учат, да свършат училище, да заемат добри служби, да си купуват къщи, имоти и т. н. Кой човек, като е живял известно време на земята, е постигнал своите желания? Кой човек се е ползвал от обичта и почитта на своите близки до края на живота си? Ако десетте души, които са го обичали и почитали, умрат, кой ще го обича след тях? Какво ще остане от вас като умрете и вие? Слушате някой да казва: Няма какво, ще се мре. Ако този човек е убеден, че ще умре, защо прави толкова големи усилия, за да постигне едно свое желание? Защо се мъчи толкова много? И смъртта има смисъл. Смъртта заставя човека да обикне живота. Като обикне живота, човек влиза в областта на вечните промени. Човек ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне Онзи, Който му е дал живот. Смъртта ще заведе човека при живота, а животът – при Бога, при Вечния принцип. Смъртта подразбира вечни промени: разлюбваш едного, залюбваш другиго. Когато младата мома иска да умре, това показва, че тя е разлюбила своя възлюбен и търси друг някой момък. Когато жената казва, че иска да умре, това подразбира, че е решила да напусне своя мъж, да се освободи от него, за да намери друг. Когато мъжът иска да умре, това подразбира, че той е решил да се освободи от жена си. Когато слугата иска да умре, това показва, че той има желание да напусне господаря си и да намери друг някой, по-добър от него.
-Следователно, желае ли човек смъртта, това показва, че той иска да се освободи от страдания. Наисти-
+Следователно, желае ли човек смъртта, това показва, че той иска да се освободи от страдания. Наистина, смъртта е освобождаване, но за кого? Смъртта освобождава праведния, но не и грешния. Като умре, праведният се освобождава от всички противоречия и заблуждения в живота си. Мнозина казват, че без заблуждения и противоречия не може да се живее. Да се мисли така, то е все едно да се поддържа твърдението, че без ядене не може. Вярно е, че без яздене не може, но трябва точно да се определи, без какво ядене не може. Без хляб не може да се живее, но без кокошки, агънца и прасета може. Рече ли съвсем да се откаже от ядене, човек ще се намери в положението на Настрадин Ходжа, който всеки ден намалявал храната на магарето си, докато го отвикнал да яде. Обаче, в който ден магарето престанало да яде, и животът му се прекратил. Като знаете това, не се стремете да научите магарето си да не яде, защото ще го изгубите. Останете ли без магаре, вие ще се принудите сами да носите товара си.
+„Понеже аз живея, и вие ще живеете“. Като живее, човек ще дойде до вътрешния смисъл на живота. Да разбере човек вътрешния смисъл на живота, това значи, да се свърже със закона на любовта. Наистина, само любовта може да осмисли живота. Само любовта може да направи човека силен, благороден, учен. В старо време човекът на любовта наричали „маг“, а днес го наричат княз, цар, божество. За онзи, който е придобил любовта, животът е лек. Който не е придобил любовта, той очаква на любовта на хората. Добре е да ви обичат, но праведните, а не грешните хора. Обичат ли ви грешните, това значи, да ви предадат своите слабости, от които с години не можете да се освободите. Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости. В такъв случай, за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов. Когато грешникът не ви обича, вие сте затворени за него, и по този начин се освобождавате от слабостите му. Обича ли ви, вие се отваряте за него като охлюв и приемате слабостите му. Докато не се е калил, докато не е разбрал законите на живота, човек не трябва да се отваря. Обичайте хората, без да се свързвате с техните слабости. Помагайте на хората, без да се свързвате с тях. Преди да обичате някого, вие трябва да обичате Бога и заедно с Него да отидете до онзи, когото обичате. Ако жената на твоя ближен е нещастна, преди да си я обикнал, ти трябва да я примириш с мъжа й, да внесеш любовта помежду им. Успееш ли да направиш това, и те ще ти се радват, и ти ще им се радваш. Какво ще придобие един мъж или една жена, ако внесат раздор в едно семейство? Ако жената напусне мъжа си, или мъжът – жена си, това не е никакво разрешаване на въпросите. Като напусне мъжа си, жената ще търси друг мъж. Същото ще направи и мъжът. Ако се откаже от едно знание, от една теория, или от една религия, човек ще потърси други, по-нови. Слушате някой да казва, че новото учение, новите идеи разрешавали всички въпроси, всички отношения между хората. Отношенията между хората са отдавна определени. Първата Причина, която е изпратила човека на земята, е определила отношенията му към неговия ближен. Програмата, която човек трябва да изпълни на земята, е отдавна определена. Неговата задача не седи в това, да си съставя нова програма, но да изпълни онази, която е вече определена. Въпреки това, човек си създава своя програма и търси щастието си там, дето го няма. Каквото да прави човек, в края на краищата неговата програма се анулира. Може ли простият овчар да задоволи нуждите и изискванията на царската дъщеря? Овчарят може да й говори за природата, за своя естествен живот и да я задоволи за ден-два. На третия ден, обаче, тя ще започне да въздиша в овчарската колиба и да мисли, по какъв начин да се върне в двореца на своя баща.
-−
-на, смъртта е освобождаване, но за кого? Смъртта освобождава праведния, но не и гр-вшния. Като умре, праведният се освобождава от всички противоречия и заблуждения в живота си. Мнозина казват, че без заблуждения и противоречия не може да се живее. Да се мисли така, то е все едно да се подържа твердението, че без ядене не може. Верно е, че без яздене не може,|но трябва точно да се опредтзли, без какво ядене не може. Без хлЪб не може да се живее, но без кокошки, агънца и прасета може. Рече ли съв-сем да се откаже от ядене, човек ще се намери в положението на Настрадин Ходжа, който всеки ден намалявал храната на магарето си, докато го от-викнал да яде. Обаче, в който ден магарето престанало да яде, и животът му се прекратил. Като знаете това, не се стремете да научите магарето си да не яде, защото ще го изгубите. Останете ли без магаре, вие ще се принудите сами да носите товара си.
+Царската дъщеря символизира душата на човека, която е живяла в двореца на своя Велик Баща, дето всичките й нужди били задоволявани. Тя е слязла на земята, да живее в овчарска колиба, да се учи. Какво може да даде светът на хората? – Е, ще живеем поне като хората, ще ядем, ще пием, ще се веселим. Не, това не е живот. Човек трябва да води съзнателен, разумен живот, да се освободи от недоволството. Недоволството е проказа за човешкото съзнание. Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата.
-−
-„Понеже аз жив-бя, и вие ще живеете". Като жи-в-ве, човек ще дойде до вътрешния смисъл на живота. Да разбере човек вътрешния смисъл на живота, това значи, да се сверже с закона на любовта. Наистина, само любовта може да осмисли живота. Само любовта може да направи човека силен, благо-роден, учен. В старо време човекът на любовта наричали „магъ", а днес го наричат княз, цар, божество. За онзи, който е придобил любовта, животът е лек. Който не е придобил любовта, той очаква на любовта на хората.^Цобре е да ви обичат, но праведниг, а не гръшнит хора. Обичат ли ви гръшнит, това значи, да ви предадат своит слабости, от които с години не можете да се освободите. Когато гръшникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи голями пакости. В такъв случай, за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов. Когато гръшникът не ви обича, вие сте затворени за него, и по този начин се освобождавате от слабостит му. Обича ли ви, вие се отваряте за него като охлюв и приемате слабостит му. Докато не се е калил, докато не е разбрал законит на живота, човек не трябва да се отварящ Обичайте хората, без да се свързвате с тяхнит слабости. Помагайте на хората, без да се свързвате с тях. Преди да оби-
-−
-−
-−
-−
-чате никого, вие тр-Ьбва да обичате Бога и заедно с Него да отидете до онзи, когото обичате. Яко жената на твоя ближен е нещастна, преди да си я обикнал, ти трябва да я примириш с мъжа й, да внесеш лю-бовьта помежду им. Успееш ли да направиш това, и т ще ти се радват, и ти ще им се радваш. [,Ка-кво ще придобие един мъж или една жена, ако внесат раздор в едно семейство? Яко жената напусне мъжа си, или мъжът – жена си, това не е никакво разрешаване на въпросит. Като напусне мъжа си, жената ще търси друг мъж. Същото ще направи и мъжът. Яко се откаже от едно знание, от една теория, или от една религия, човек ще потърси други, по-нови. Слушате някой да казва, че новото учение, новигб идеи разрешавали всички въпроси, всички отношения между хората. Отношенията между хората са отдавна опредълени. Първата Причина, която е изпратила човека на земята, е определила отношенията му към неговия ближен. Програмата, която човек трябва да изпълни на земята, е отдавна опредълена. Неговата задача не седи в това, да си съставя нова програма, но да изпълни онази, която е вече определена. Въпръки това, човек си създава своя програма и търси щастието си там, дето го няма. Каквото да прави човек, в края на краищата неговата програма се анулира. Може ли простият овчар да задоволи ну-ждит и изискванията на царската дъщеря? Овчарьт може да й говори за природата, за своя естествен живот и да я задоволи за день-два. На третия ден, обаче, тя ще започне да въздиша в овчарската колиба и да мисли, по какъв начин да се верне в дво--реца на своя баща.
-−
-• Царската дъщеря символизира душата на човека, която е живъла в двореца на своя Велик Баща, дето всичките й нужди били задоволявани. Тя е слъзла на земята, да живее в овчарска колиба, да се учи. Какво може да даде светът на хората? – Е, ще живЪ-ем поне като хората, ще ядем, ще пием, ще се веселим. Не, това не е живот. Човек трябва да води съзнателен, разумен живот, да се освободи от недоволството.^Недоволството е проказа за човеш-кото съзнание. Влъзе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нъчцата.

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Да се живее, в това седи великият смисъл на нещата. Да се живее, това е велико изкуство. Така казват всички поети, учени и философи. Всички хора се стремят към живота. Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете". Понеже майката живее, и детето ще живее. Ако майката умре, и детето ще умре. Някои казват, че детето може да живее и без майка си. Това е твърдение, но доколко е вярно, то е въпрос. Има твърдения, които в основата си не са верни и не се допущат. Ако майката е умряла, и детето щеше да умре. Понеже майката живее, и детето ще живее. Докато въздухът съществува, и ние живеем. Щом въздухът престане да съществува, и ние ще умрем. Без въздух човек не може да живее. Понеже водата съществува, и човек живее. Изчезне ли водата, и човек умира. И обратното е вярно. Водата и въздухът съществуват, защото човек живее. Умре ли човек, въздухът и водата ще престанат да съществуват. Същото може да се каже и за хляба. Хлябът е резултат на това, че човек живее. Какво нещо е резултатът? И детето може да каже, че 25 е резултат на произведението от числото пет, умножено само на себе си. Дойдете ли до съдържанието, до същината на числото 25, и учените, и философите не могат да кажат нещо положително. Числото 25 може да вземе участие навсякъде в живота. То е съставено от майката и голямата дъщеря, която е женена. Двойката е майката, а петорката – дъщерята.
-„Понеже аз живея, и вие ще живеете“. Животът, към който всички се стремят, има свой външен и вътрешен смисъл, но не такъв, какъвто хората разбират. Ако се спрем върху смисъла и целта на живота, от гледището на обикновения човек, ние казваме, че животът няма никакъв смисъл, никаква цел. Животът има една вечна цел. Както да се определя смисълът и целта на живота, те ще останат всякога неопределени. Какво представя животът? Животът е това, което има цел, която никога не може да се определи. Животът е това, което има смисъл, който никога не може да се определи. Тези неща се говорят толкова лесно, както е лесно да се каже 510. На книга лесно се подига числото пет в десета степен, но за да го повдигнете в живота си, вие трябва да минете през живота на един ангел. И при това положение даже задачата ви едва ли ще бъде свършена наполовина. Лесно е да кажете за някого, че е десетостепенен чиновник, но в природата това степенуване не става лесно. Според разумната природа степенуването подразбира особена идея. Да живее човек, това не е еднократен процес. Реката живее дотогава, докато е свързана с извора. Щом връзката й с извора се прекъсне, заедно с тора и реката престава да живее. В този смисъл човешкият живот не може да се отдели от Божествения, както Божественият не може да се отдели от човешкия. Животът е един, непреривен процес. За човека е важно да живее, а как ще живее, това е друг въпрос. Казвате, че някой човек е добър, благороден, красив. Къде е неговата доброта, къде е неговото благородство, това не ви интересува. Вие се интересувате от добротата и благородството му, а не от мястото на тия добродетели в него. Човек се интересува от светлината на свещта, а не от материала, от който е направена. Когато свещта изгори, светлината й изчезва. Щом свещта не свети, тя не е свещ. Същото може да се каже и за човека. Човекът е човек, докато има живот в себе си. Щом животът го напусне, той престава да е човек. 3начи, докато Божественото се проявява в човека, той минава за човек. Щом Божественото в човека изчезне, и връзката му с Бога се прекъсне, с това заедно той престава да живее и се връща в първоначалното си състояние. Какъв е бил човек първоначално, никой не знае.
+„Понеже аз живея, и вие ще живеете“. Животът, към който всички се стремят, има свой външен и вътрешен смисъл, но не такъв, какъвто хората разбират. Ако се спрем върху смисъла и целта на живота, от гледището на обикновения човек, ние казваме, че животът няма никакъв смисъл, никаква цел. Животът има една вечна цел. Както да се определя смисълът и целта на живота, те ще останат всякога неопределени. Какво представя животът? Животът е това, което има цел, която никога не може да се определи. Животът е това, което има смисъл, който никога не може да се определи. Тези неща се говорят толкова лесно, както е лесно да се каже 5<sup>10</sup>. На книга лесно се подига числото пет в десета степен, но за да го повдигнете в живота си, вие трябва да минете през живота на един ангел. И при това положение даже задачата ви едва ли ще бъде свършена наполовина. Лесно е да кажете за някого, че е десетостепенен чиновник, но в природата това степенуване не става лесно. Според разумната природа степенуването подразбира особена идея. Да живее човек, това не е еднократен процес. Реката живее дотогава, докато е свързана с извора. Щом връзката й с извора се прекъсне, заедно с тора и реката престава да живее. В този смисъл човешкият живот не може да се отдели от Божествения, както Божественият не може да се отдели от човешкия. Животът е един, непреривен процес. За човека е важно да живее, а как ще живее, това е друг въпрос. Казвате, че някой човек е добър, благороден, красив. Къде е неговата доброта, къде е неговото благородство, това не ви интересува. Вие се интересувате от добротата и благородството му, а не от мястото на тия добродетели в него. Човек се интересува от светлината на свещта, а не от материала, от който е направена. Когато свещта изгори, светлината й изчезва. Щом свещта не свети, тя не е свещ. Същото може да се каже и за човека. Човекът е човек, докато има живот в себе си. Щом животът го напусне, той престава да е човек. 3начи, докато Божественото се проявява в човека, той минава за човек. Щом Божественото в човека изчезне, и връзката му с Бога се прекъсне, с това заедно той престава да живее и се връща в първоначалното си състояние. Какъв е бил човек първоначално, никой не знае.
 Днес всички хора питат, какъв е бил светът първоначално? – Никакъв не е бил. – Тъмнина ли е било всичко? – Никаква тъмнина не е съществувала.– Ами светлина имало ли е? – И светлина не е имало. Ако кажем, че първоначално всичко е било тъмнина, разбираме, че някъде е имало светлина. Ако кажем, че всичко е било светлина, ще излезе, че някъде е имало тъмнина. Значи, първоначално, преди създаването на света, нито светлина е имало, нито тъмнина.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Аз живея, и вие ще живеете==
-„Понеже аз живЕя, и вие ще живеете". *)
+„Понеже аз живея, и вие ще живеете“*. [* Йоана 14 : 19.]
-Да се живее, в това седи великият смисъл на нъщата. Да се живее, това е велико изкуство. Така каз-ват всички поети, учени и философи. Всички хора се стремят към живота. Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете". Понеже майката живее, и детето ще живее. Яко майката умре, и детето ще умре. Някои казват, че детето може да живее и без майка си. Това е твердение, но доколко е верно, то е въпрос. Има твердения, които в основата си не са верни и не се допущат. Яко майката е умръла, и детето щъше да умре. Понеже майката живее, и детето ще живее. Докато въздухът съществува, и ние живеем. Щом въздухът престане да съществува, и ние ще умрем. Без въздух човек не може да живее. Понеже водата съществува, и човек живее. Изчезне ли водата, и човек умира. И обратното е вът но. Водата и въздухът съществуват, защото човек живее. Умре ли човек, въздухът и водата ще пре-станат да съществуват. Същото може да се каже и за хлъба. Хлъбът е резултат на това, че човек живее. Какво нещо е резултатът? И детето може да каже, че 25 е резултат на произведението от числото пет, умножено само на себе си. Дойдете ли до съдържанието, до същината на числото 25, и ученит, и философит не могат да кажат нещо положително. Числото 25 може да вземе участие навсъкъде в живота. То е съставено от майката и голямата дъщеря, която е женена. Двойката е майката, а петорката – дъщерята.
+Да се живее, в това седи великият смисъл на нещата. Да се живее, това е велико изкуство. Така казват всички поети, учени и философи. Всички хора се стремят към живота. Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете". Понеже майката живее, и детето ще живее. Ако майката умре, и детето ще умре. Някои казват, че детето може да живее и без майка си. Това е твърдение, но доколко е вярно, то е въпрос. Има твърдения, които в основата си не са верни и не се допущат. Ако майката е умряла, и детето щеше да умре. Понеже майката живее, и детето ще живее. Докато въздухът съществува, и ние живеем. Щом въздухът престане да съществува, и ние ще умрем. Без въздух човек не може да живее. Понеже водата съществува, и човек живее. Изчезне ли водата, и човек умира. И обратното е вярно. Водата и въздухът съществуват, защото човек живее. Умре ли човек, въздухът и водата ще престанат да съществуват. Същото може да се каже и за хляба. Хлябът е резултат на това, че човек живее. Какво нещо е резултатът? И детето може да каже, че 25 е резултат на произведението от числото пет, умножено само на себе си. Дойдете ли до съдържанието, до същината на числото 25, и учените, и философите не могат да кажат нещо положително. Числото 25 може да вземе участие навсякъде в живота. То е съставено от майката и голямата дъщеря, която е женена. Двойката е майката, а петорката – дъщерята.
-„Понеже аз живея, и вие ще живеете". Живо-тът, към който всички се стремят, има свой вън-шен и вътрешен смисъл, но не такъв, какъвто
+„Понеже аз живея, и вие ще живеете“. Животът, към който всички се стремят, има свой външен и вътрешен смисъл, но не такъв, какъвто хората разбират. Ако се спрем върху смисъла и целта на живота, от гледището на обикновения човек, ние казваме, че животът няма никакъв смисъл, никаква цел. Животът има една вечна цел. Както да се определя смисълът и целта на живота, те ще останат всякога неопределени. Какво представя животът? Животът е това, което има цел, която никога не може да се определи. Животът е това, което има смисъл, който никога не може да се определи. Тези неща се говорят толкова лесно, както е лесно да се каже 510. На книга лесно се подига числото пет в десета степен, но за да го повдигнете в живота си, вие трябва да минете през живота на един ангел. И при това положение даже задачата ви едва ли ще бъде свършена наполовина. Лесно е да кажете за някого, че е десетостепенен чиновник, но в природата това степенуване не става лесно. Според разумната природа степенуването подразбира особена идея. Да живее човек, това не е еднократен процес. Реката живее дотогава, докато е свързана с извора. Щом връзката й с извора се прекъсне, заедно с тора и реката престава да живее. В този смисъл човешкият живот не може да се отдели от Божествения, както Божественият не може да се отдели от човешкия. Животът е един, непреривен процес. За човека е важно да живее, а как ще живее, това е друг въпрос. Казвате, че някой човек е добър, благороден, красив. Къде е неговата доброта, къде е неговото благородство, това не ви интересува. Вие се интересувате от добротата и благородството му, а не от мястото на тия добродетели в него. Човек се интересува от светлината на свещта, а не от материала, от който е направена. Когато свещта изгори, светлината й изчезва. Щом свещта не свети, тя не е свещ. Същото може да се каже и за човека. Човекът е човек, докато има живот в себе си. Щом животът го напусне, той престава да е човек. 3начи, докато Божественото се проявява в човека, той минава за човек. Щом Божественото в човека изчезне, и връзката му с Бога се прекъсне, с това заедно той престава да живее и се връща в първоначалното си състояние. Какъв е бил човек първоначално, никой не знае.
-*) Йоана 14 : 19.
+Днес всички хора питат, какъв е бил светът първоначално? – Никакъв не е бил. – Тъмнина ли е било всичко? – Никаква тъмнина не е съществувала.– Ами светлина имало ли е? – И светлина не е имало. Ако кажем, че първоначално всичко е било тъмнина, разбираме, че някъде е имало светлина. Ако кажем, че всичко е било светлина, ще излезе, че някъде е имало тъмнина. Значи, първоначално, преди създаването на света, нито светлина е имало, нито тъмнина.
+„Понеже аз живея, и вие ще живеете“. Всички хора са заинтересувани от живота, искат да живеят, вследствие на което искат да се осигурят: да бъдат здрави, да учат, да свършат училище, да заемат добри служби, да си купуват къщи, имоти и т. н. Кой човек, като е живял известно време на земята, е постигнал своите желания? Кой човек се е ползвал от обичта и почитта на своите близки до края на живота си? Ако десетте души, които са го обичали и почитали, умрат, кой ще го обича след тях? Какво ще остане от вас като умрете и вие? Слушате някой да казва: Няма какво, ще се мре. Ако този човек е убеден, че ще умре, защо прави толкова големи усилия, за да постигне едно свое желание? Защо се мъчи толкова много? И смъртта има смисъл. Смъртта заставя човека да обикне живота. Като обикне живота, човек влиза в областта на вечните промени. Човек ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне Онзи, Който му е дал живот. Смъртта ще заведе човека при живота, а животът – при Бога, при Вечния принцип. Смъртта подразбира вечни промени: разлюбваш едного, залюбваш другиго. Когато младата мома иска да умре, това показва, че тя е разлюбила своя възлюбен и търси друг някой момък. Когато жената казва, че иска да умре, това подразбира, че е решила да напусне своя мъж, да се освободи от него, за да намери друг. Когато мъжът иска да умре, това подразбира, че той е решил да се освободи от жена си. Когато слугата иска да умре, това показва, че той има желание да напусне господаря си и да намери друг някой, по-добър от него.
-−
-−
-хората разбират. Яко се спрем върху смисъла и цельта на живота, от гледището на обикновения чо-в-Ьк, ние казваме, че животът няма никакъв сми-съл, никаква цел. Животът има една вЪчна цел. Както да се опредъ\пя смисълът и цельта на живота, г ще останат всЬкога неопределени. Какво представя животът? Животът е това, което има цел, която никога не може да се опредЪли.^Животът е това, което има смисъл, който никога не може да се опредътш. Тези нЪща се говорят толкова лесно, както е лесно да се каже 510. На книга лесно се подига числото пет в десета степен, но за да го подигнете в живота си, вие тр-Ьбва да минете през живота на един ангел. И при това положение даже задачата ви едва ли ще бъде свършена наполовина. Лесно е да кажете за нъ-кого, че е десетостепенен чиновник, но в природата това степенуване не става лесно. Според разумната природа степенуването подразбира особена идея. Да жив^ве човек, това не е еднократен процес. Р-Ьката живее дотогава, докато е свързана с извора. Щом връзката й с извора се прекъсне, заедно с тора и рЪката престава да живее. В този смисъл човешки-ят живот не може да се отдЪли от Божествения, както Божественият не може да се отд-вли от човеш-кия. Животът е един, непреривен процес. За човека е важно да живее, а как ще живее, това е друг въ-прос. Казвате, че н-Ькой човек е добър, благороден, красив. Къде е неговата доброта, къде е неговото благородство, това не ви интересува. Вие се интересувате от добротата и благородството му, а не от мъттото на тия добродетели в него. Чов-бк се интересува от светлината на свЪщьта, а не от материала, от който е направена. Когато свЪщьта изгори, светлината й изчезва. Щом св-вщьта не св-бти, тя не е свЪщ. Също-то може да се каже и за човека. Човтзкът е човек, докато има живот в себе си. Щом животът го напусне, той престава да е човек. 3начи, докато Божественото се проявява в човека, той минава за чо-вЪк. Щом Божественото в човека изчезне, и връзката му с Бога се прекъсне, с това заедно той престава да жив-Ье и се връща в първоначалното си състояние. Какъв е бил човек първоначално, никой не знае.
-−
-−
-−
-−
-Днес всички хора питат, какъв е бил светът първоначално?– Никакъв не е бил. – Тъмнина ли е било всичко? – Никаква тъмнина не е съществувала.– Дми светлина имало ли е? – И светлина не е имало. Дко кажем, че първоначално всичко е било тъмнина, разбираме, че нъжжде е имало светлина. Ако кажем, че всичко е било светлина, ще излезе, че нъжжде е имало тъмнина. Значи, първоначално, преди създаването на света, нито светлина е имало, нито тъмнина.
-−
-„Понеже аз живЕя, и вие ще живеете". Всички хора са заинтересувани от живота, искат да живЪ-ят, вследствие на което искат да се осигурят: да бъдат здрави, да учат, да свършат училище, да зае-мат добри служби, да си купуват къщи, имоти и т. н. Кой чов1вк, като е живтзл известно време на земята, е постигнал своит- желания? Кой човеж се е ползу-вал от обичьта и почитта на своигб близки до края на живота си? Дко десетте души, които са го обичали и почитали, умрат, кой ще го обича след гбх? Какво ще остане от вас, като умрете и вие? Слушате нъжой да казва: Н-вма какво, ще се мре. Яко този човек е убеден, че ще умре, защо прави толкова големи усилия, за да постигне едно свое желание? Защо се мъчи толкова много? И смъртта има смисъл. Смъртта заставя човека да обикне живота. Като обикне живота, човек влиза в областта на въчнит про-мтзни. Човек ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне Онзи, Който му е дал живот. Смъртта ще заведе човека при живота, а жи-вотът – при Бога, при В-бчния принцип. Смъртта подразбира въчни промени: разлюбваш едного, за-любваш другиго. Когато младата мома иска да умре, това показва, че тя е разлюбила своя възлюбен и търси друг някой момък. Когато жената казва, че иска да умре, това подразбира, че е решила да напусне своя мъж, да се освободи от него, за да намери друг. Когато мъжът иска да умре, това подразбира, че той е решил да се освободи от жена си. Когато слугата иска да умре, това показва, че той има желание да напусне господаря си и да намътли друг някой, по-до-бър от него.
 Следователно, желае ли човек смъртта, това показва, че той иска да се освободи от страдания. Наисти-