Преглеждане на кода на Чистота и святост

[[Беседи]]

[[Съборно слово]]

[[Свещеният огън - съборно слово 1925-1926 г.]]

== Чистота и святост ==

1. Добрата молитва

2. Духът Божий

3. Пътят на живота

4. Благославяй, душе моя, Господа!

5. Молитва на Духа – на Царството

6. Бог е Любов

7. Молитва за плодовете на Духа

8. В начало бе Словото

9. Отче наш

Лозинка за през деня:

''Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш.''

Съвършенството на Любовта ще бъде смисълът на моя живот. Съвършената Любов изпъжда всеки страх от душата и внася мир и веселие в Духа. „Никой няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си.“ Когато Любовта прониква в сърцето ви, скръбта се превръща на радост. Който побеждава, ще наследи всичко. Победа, добита чрез Истината, е придобивка велика.

Днес за четиво ще имате: 16-а глава от Матея, 3-та глава от Марка, 20-а глава от Лука, 7-а глава от Йоана; 12-а глава от Послание към римляните; 5-а глава от Първо послание към коринтяните, 4-та глава от Второ послание към коринтяните; 2-ра глава от Първо съборно послание на апостол Петър, Псалом 75.

Сега ще ви дам едно важно правило: като се събудите сутрин, преди да се измиете, направете едно добро дело. Извикай най-доброто чувство от сърцето си и кажи му първата дума на Любовта! Извикай най-красивата мисъл от ума си и покажи ѝ най-хубавата светлина!

Това като сторите, ще произнесете следната свещена формула:

'''Милостиви, Святи и Благи Господи, изяви ми Светлината на Твоето лице, да сторя Твоята воля.'''

Едно от правилата при изговарянето на тази формула е да бъдете много положителни и да имате детински дух. Някой може да каже многомилостиви вместо милостиви. Не, няма по-силни думи от Милостиви, Святи и Благи Господи. Когато произнасяте тия думи, Господ ще ви слуша. Милостта е качество на Бога. Всеки, който призовава Бога в Неговата Милост, Той му се изявява. И всеки, който Го призовава в Неговата Светлина, Той пак му се изявява. Светлината е Неговата святост. Светостта Божия носи светлина. Само святият човек може да има знание. Чистият човек може да има знание. Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и святост вървят заедно. Чистотата – това е най-красивото чувство. Вие някой път се плашите от чистотата и светостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да се облече. Като се произнесат думите чистота и святост, някой път ви е страх, вие почвате да треперите. Че кой от вас би се отказал от тази хубава дреха? Кой от вас може да се облече с по-хубава дреха от тази? Чистота и святост – това е най-красивата дреха, с която човек може някога да се облече. И всеки от вас трябва да я желае. У някои от вас се е вмъкнала мисълта, че като станат чисти и святи, хората ще ги избягват. Това не е вярно. Тогава именно ще се привличат хората от вас. Чистотата и светостта – това са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата. Душата се разширява и става привлекателна, нежна, блага, разумна. И онзи човек, който носи чистотата и светостта, той е велик човек във всяко отношение. Той и в малките неща е велик, и в големите неща е велик.

Та ще се стараете, когато ви говоря за чистота и святост, сърцето ви да трепне, да се зарадвате, а не да се стеснявате. Да добиете чистотата – това е най-лесното нещо. Най-естественото нещо е да бъде човек чист! Че това е тъй, ще ви го представя картинно. Ако ви сложат ястие, не искате ли хлябът ви да е чист? Не искате ли паницата ви да е чиста? Не искате ли кърпата ви да е чиста? Ако ви дадат една кърпичка за нос, не искате ли и тя да бъде чиста? Ако тръгнете вечерно време на път, не искате ли най-силната светлина да ви показва пътя? Следователно колкото светлината е по-ярка, толкова по-голяма радост ще ви допринесе тя.

Сега знаете ли защо по някой път вие изгубвате любовта си? Наблюдавайте цветята и ще намерите отговор на това нещо. Когато някой цвят цъфне, случва се отгоре му да има няколко листа, които го засенчват, тъй че слънчевата светлина не може да го огрява. Когато цъфваш, гледай да няма листа отгоре ти, за да можеш направо да възприемаш светлината. Цъфни над листата отгоре! Листата нека останат настрани. Не ви трябват никакви листа отгоре. Ще гледате да цъфнете над листата. И там, като цвят, разтворете душата си. Това е едно състояние, което всеки човек трябва да има. Сега кои са тези листа? Ти цъфнеш, но имаш някакъв спор с някой твой брат или с някоя сестра. Те са листата, които са се качили отгоре ти. Над тях цъфни, за да приемеш Любовта, която ще ти даде смисъл в живота. Тези листа са хубави, но отдолу да бъдат, а не отгоре ти. Че имаш спор с тях, това нищо не значи, но всичко да е на място. Не спирай Любовта, която трябва да влезе в душата ти! Листата нека стоят отстрани само за сянка, там те са на мястото си.

Какво ще кажеш на тия двамата – брат и сестра, с които имаш спор? Ще им се молиш ли да ти отворят малко път? Какво ще им кажеш? Няма да им се молиш, няма да им казваш нищо, а ще продължиш дръжката, стъблото си нагоре. Ще се промъкнеш през някоя дупка, ще се издигнеш нагоре и там, под преките слънчеви лъчи, ще се разцъфтиш. Вие често казвате: „Какво ще стане със света?“ Всичко, което става в света, да не ви смущава. Дошъл някой брат и ви казал някоя горчива дума – и това да не ви смущава. Вие сте чудни! Какво лошо има в това, че някой ви казал някоя горчива дума? Когато страдате от треска и лекарят дойде, сладки хапове ли ви дава, или горчиви? Хинин ви дава, горчив хап. Вие му благодарите за този горчив хап, защото той ви лекува с него. Същото нещо е и по отношение на обидата от този ваш брат. Вие имате духовна треска, този брат ви е дал един горчив хап – хапнете го и треската ви ще премине. Пък ако нямате треска, турете този хап в джоба си и намерете друг някой ваш брат, който има треска, и му го дайте. Да си давате един на друг горчиви хапове – на това поне сте майстори. Аз ви похвалвам, вие имате доброто желание да се поправяте, само че хаповете ви са много големи, та не можете лесно да ги преглъщате. Рициновите хапове, които вземате, трябва да са малки, за да преминат лесно през гърлото ви. Така също трябва да са малки и горчивите хапове, които взаимно си разменяте. Ако са големи, не можете да ги преглъщате. Както и да е, но този хап все трябва да се даде. Питам ви: ако имате кир, можете ли да не вземете вода и да не се изтъркате? Кал, кир имате отгоре – затвърдила се е тази кир, трябва да я изтъркате. Ще сипете вода, ще изтъркате кирта и работата ще се свърши. Ще има стържене, разбира се, но това е масажиране. Умният човек на всичките неща трябва да гледа разумно. Има неща, за които няма защо да се тревожиш. Разтревожиш ли се, спри се за малко, размисли как да използваш тази тревога. Тревоженето не е лошо нещо. Детето ти се е разплакало, ти се тревожиш. Ами че кое е по-хубаво: да умре детето ти или да плаче, а ти да се разтревожиш малко? Ако Господ те попита: „Какво искаш – детето ти да подскача малко вкъщи, да поплаче и ти да се разтревожиш, или тъй да го умиря, че никога повече да не плаче?“ Кое от двете ще изберете? Първото положение е по-хубаво, нали?

Добре, ще ви дам друг пример. Вие пътувате с един брат, който е много сприхав: говори, плещи навсякъде и за всичко, но като му турите на гърба нещо – носи. Имате и друг брат, който е сдържан, не плещи, привидно е като светия, но дадете ли му нещо на гърба – нищо не носи. Да, но по пътя все ще трябва да се носи нещо! Кого ще изберете: светията ли, който нищо не носи, или онзи, който плещи, но всичко може да носи? Това са крайности, разбира се, но крайности, които се срещат в живота. Какво ще правиш? Господ ти е определил да вървиш с този, който плещи, но и който може да носи. Ти ще държиш в ума си товара, който човекът носи, а на другото не обръщай никакво внимание. Ще си кажеш: „Този брат е много добър. Той говори, но и товар носи на гърба си.“ Това е истинската философия на живота. Само по този практически начин вие ще можете да трансформирате енергиите от едно състояние в друго. Има и други, по-скъпи начини за разглеждане на нещата, но този начин е най-добър. Вие сега ще седнете, ще се молите: „Господи, моля Ти се, снеми тоя товар от сърцето ми.“ Че се молиш на Бога, това е много добре, но Господ ти казва: „Слушай, твоята каса е много пълна, пораздай малко от парите си!“ Ти казваш: „Господи, не зная кой е беден. Проводи Ти някой при мене!“ Господ ти изпрати някой беден, но ти го погледнеш, казваш: „Ти не си от тях.“ Какво прави най-после Господ? Изпраща ти няколко души разбойници, оберат ти цялата каса, ти избягаш и казваш: „Обраха ме!“ По-преди казваше: „Аз не мога да дам.“ – Не можеш да дадеш, но когато дойде неприятелят, оставяш касата и бягаш. Питам: ако можеш на неприятелите да дадеш всичко, защо на приятелите си да не можеш да дадеш нищо? Туй е до разбирането на нещата. Щом дойде Божественото във вас, всички вие, които искате да имате Божието благословение, трябва да дадете всичко доброволно. Ще кажете: „Отде да зная дали Господ ми казва да дам, или някой дявол.“ Дяволът винаги казва: „Затвори кесията си и никому нищо не давай, всичко е само за теб.“ Щом дойде Господ, Той казва: „Отвори кесията си и каквото имаш вътре, давай!“

Божественото не може да се свърши. То е като някой извор – постоянно извира, извира и не се свършва. Ти даваш и То никога не се свършва, все тече. Ти давай и То ще си тече. Е, ще те е страх ли, като даваш от Божията вода, че ще се свърши? Няма да се страхуваш, защото тази вода никога няма да се свърши. Вие сами ще опитате, че Божиите блага са велики и неизчерпаеми. Казвате: „Ако давам тъй много, все ще дойде ден, когато водата ще се свърши.“ – Ти не разбираш Божиите закони. Щом се страхуваш, това показва, че дяволът е влязъл вътре и е турил печата си, затворил е крана. Дяволът е седнал отгоре на крана, а ти казваш: „Нищо не давам!“ Но си недоволен. Отвори сърцето си! Отвори чучура си, развърти крана – давай, давай, всеки ден давай! Пък като се умориш, повикай един брат и той да дава. Кажи му: „Братко, давай сега ти.“ После повикай втори, трети, четвърти, пети, десети – като се наредят стотина души и все дават, другите ще кажат: „Този човек е много богат, всякога дава.“ Давайте, не се страхувайте! Защо ще се смущавате?

Въпрос: Когато някой ти каже да пазиш нещо в тайна, Господ ли ти казва, или дяволът?

Кога се пази тайна? – Когато искаш да кажеш нещо лошо, пази тайна! Божиите работи са всякога явни. Когато Бог направи небето, скри ли Той работите си? – Не, изяви ги. Светлината всичко изявява, а тъмнината всичко пази в тайна. Тъмнината е за онези, които не са готови. Когато някой човек преследва някого, ти имаш право да затвориш светлината си, за да не могат да го преследват. Пък като отива някой човек да прави добро, дай му най-голямата светлина. Това е практическо правило.

През тази година ще приложите и още едно правило. Щом станеш сутрин и се лениш да направиш едно добро, ще си наложиш глоба, ще платиш 5, 10, 15 до 30 лева. Ще вземеш тези пари, ще ги туриш в специална за тази цел каса и ще си запишеш: „За неизпълнение на еди-какво си аз се глобявам.“ Всеки от вас ще си има една такава каса за глоба и ще видите колко дни през годината ще се глобите. Може да кажете: „За какво ще се употребят тия пари?“ – Ще им намерите място. Хайде да видим колко лева ще донесете идущата година. Когато почнеш да глобяваш дявола, той става умен. Като станеш сутрин и не направиш туй добро дело, веднага ще си наложиш глобата, няма да седнеш да мислиш колко да туриш. Колкото ти дойде на ума: 20 лева имаш – 20 лева ще туриш; 100 лева имаш – 100 лева ще туриш. И няма да мислиш отде ще ги намериш. Като се глобиш 4-5 дена и платиш стотина лева, ще почнеш да се замисляш. Така правят и най-възвишените духове. Когато един възвишен дух направи една погрешка, знаете ли какво прави? – Той решава да слезе на Земята, да се въплъти и цял живот да прекара на Земята, за да поправи грешката си. Глоба е това! За да изкупи една своя малка погрешка, която не е в съгласие с Божия закон, за да въдвори тази нарушена хармония, той се лишава от благата, които има горе. Та виждате ли какъв пример на доброволно самопожертване има в тия духове? Ако у всинца ви има тия благородни пориви на човешката душа, ако всинца се стремите към онзи велик съзнателен живот, тогава животът ви щеше да бъде красив.

Сега, при изпълнение на дадената задача, ще спазвате един закон. Той е следният: прави Добро най-първо на този, когото обичаш. Сутрин, като станеш, направи добро на този, когото обичаш, защото към него ти имаш естествено разположение. Направиш ли на него доброто, ти ще можеш да го направиш и на този, когото не обичаш.

Тази каса ние ще я наречем каса на Доброто. Всички пари, които ще се съберат от глобата за добрите дела, от тях ще се плащат билетите на бедните братя, които искат да дойдат тук, а нямат пари. Ние ще кажем: „Нека дойдат и те, ние ще им платим билетите от касата на добродетелите.“ Щом не знаете как да правите добро, ще внасяте глобите си в тази каса на добродетелите. Тези пари ще се използват за такива случаи. Аз бих желал да правите повече погрешки. Тъй, поне по две-три погрешки в седмицата. И когато направите някоя погрешка, да ви е приятно, да се зарадвате, че туряте нещо в касата на добродетелите, а не да се тюхкате през целия ден: „Отидоха 20-те лева!“

 

10. Гимнастически упражнения

 

26 август, сряда, 5 ч.