Преглеждане на кода на Учителя - биографични данни

[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
== УЧИТЕЛЯ - биографични данни ==

<i>Учителя Петър Дънов е роден на 11 юли (29 юни, стар стил) 1864 година в село Николаевка (Хадърча) - Варненско. Негов баща е известният възрожденец и радетел за Българска църква поп Константин Дъновски. След като завършва средното си образование във Варна и Свищов, през учебната 1887/1888 година Петър Дъновски става народен учител в с. Хотанца, Русенско. А през септември 1888 година отпътува за Америка, където прекарва седем години в следване и завършва медицина и богословие. Завръща се през месец февруари 1895 година. Следващата година написва и издава своята първа книга "Наука и възпитание", където могат да се видят основните идеи на учението, което по-късно разработва в Своите лекции и беседи. От 1895 до 1900 година Учителя прекарва в уединение, отдаден на вътрешна духовна работа.

През 1900 година Учителя свиква Първия събор на Всемирното Бяло Братство в град Варна. На този Събор Той поканва само трима души: д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. Тогава Учителя възвестява каква велика работа предстои пред духовното общество, на което Той туря основите. Тодор Стоименов зачуден от думите Му, попитва: "Учителю, вие говорите, че това Общество, на което туряте основите, му предстои да изпълни една велика работа. Аз не мога да разбера как ще стане това! Ето, докторът е стар, Пеню е на средна възраст, а аз съм млад, на 25 години съм. Как тогава ще турим начало на това велико общество?" Учителя му отговаря: "Сега сте трима, но в бъдеще ще станете хиляди!" Оттогава съборите стават всяка година, най-напред във Варна, после в Бургас, а от 1909 до 1925 година се провеждат в град Търново. През 1926 година съборите се преместват в София, на Изгрева, а и движението се превръща в международно.

От 1900 до 1911 година Учителя пропътува градове и селища по всички краища на България, като държи сказки и прави френологически изследвания. През тези пътувания осъществява връзка със събудените души, като създава кръжоци за духовно подвизаване и поддържа кореспонденция с някои личности от тях.
Първите Неделни беседи се стенографират и печатат от 1914 година нататък. През същата година Учителя въвежда като празник на Братството да бъде първия ден на пролетта, тогава по стар календарен стил се отбелязва на 9 март, а по нов - 22 март.

В продължение на петдесетгодишната си дейност, Учителя държи повече от седем хиляди беседи и лекции, които правят около шестстотин тома. Може да се каже, че Той има най-голямото творчество в света. Освен това оставя музикални произведения, които са повече от сто и петдесет, а също дава и гимнастически упражнения, като на първо място Паневритмията и Пентаграма, а също така се отронват и много разговори при различни случаи, останали в сърцата на будните.</i>