Преглеждане на кода на Странник съм в този свят - за корекция

''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992''

== „СТРАННИК СЪМ В ТОЗИ СВЯТ" ==


21.06.1941 година — Изгрева — София.

Днес на 21 юни отидохме с брат Христо при Учителя. Влязохме при Него във 8 часа без четвърт вечерта. Днес се наложи брат Христо два пъти да слезе и да се качи на Изгрева при Учителя, за да му вземе точна мярка. Аз пожелах да му купя лятна шапка от магазин „Братя Цървенкови", срещу Царския дворец. Чак в 8 часа му донесох шапката. Единият път в 5 часа брат Христо му донесе шапка, но се оказа, че не бе точната мярка за главата му. Беше по-голяма и за това той я смени с по-малък номер. Аз няма никога да забравя, как ние я носихме с голяма радост. Въпреки че, бях уморена от репетиции в Операта, като влязохме при Учителя аз се ободрих. Разговаряхме с Него до 10 часа вечерта. Прочетох му онова, което бях записала на Великден от нашата среща. Той много сърдечно се смя, като му четях за лалетата. Прочетох му също извадки и Молитви от Негови Беседи. Помолих да ми каже нещо за прочутите певци-кастрати, монаси от средновековните манастири, конто се кастрирали и пеели божествено до дълбока старост като високи сопрани. Бях чела нещо за тях. Той каза:

— Кастрирането има връзка със запазването височините и гъвкавината на техните гласове. Действително, нечистият плътски живот огрубява гласа и накрая го погубва. Тези полови енергии, без да става нужда от кастриране, могат да се трансформират нагоре към главата и човек да се чувства по-здрав от всякога. Гласът му ще бъде ясен, винаги млад и пластичен
до дълбока старост! Височините също се укрепват и запазват.

Учителят ме попита:

— Рекох, кога започва ваканцията ви!

— Между 2 и 5 юли, Учителю.

— Е — каза той, — като се освободите, тогава ще ми попееш! Аз ще те науча на една песен, която няма да се нотира, а направо ще я научиш. Тази песен ще бъде с форшлаци*...

Аз замълчах, брат Христо също мълчеше. След кратка пауза, му разправих нещо от моето детинство.

— Учителю, живеех с родителите си в град Сливен. Там съм родена. Бях дете в четвърто отделение. Имахме накрая на годината изпит. В двора на нашето училище имаше голяма градина. Аз се скрих между високите цветя, паднах на колене и горещо и искрено се помолих, Бог да ми помогне да издържа изпита!

Учителят ме попита:

— Ти не почувства ли една лекота?

— Да, Учителю, точно това изпитах. Почувствах и една смелост.

— Ние сме непрекъснато наблюдавани от невидимия свят. В постъпките си, в мислите си, в чувствата си...

Българската музика е със затворени интервали. Характерът и е песимистичен. Тя не е духовна. И закачките и, и хумора и са много саркастични. Тъгата и е пък много безизходна. Липсва и широта и движение.

Заговорихме за Паневритмията. Учителят по това време преподаваше на поляната на Изгрева музиката и движенията на „Слънчеви лъчи"*.

— Учителю, представям си Паневритмията изнесена всред Рилската природа, при изгрев Слънце. Паневритмията се играе от сестри, облечени в еднакви дрехи, като весталки. — Той се усмихваше и се радваше. Брат Христо също беше щастлив.

— Учителю, когато съм отпаднала духом, като отворя наслуки някоя ваша беседа, веднага получавам отговор на скръбта и се успокоявам.

Извадих тетрадката, в която бях написала цитати от негова беседа и прочетох:
"Като българи, вие сте поставени в дупката, която евреите направиха в ребрата на Христа. Тя и до днес стой още отворена. На всички народи е дадена задачата да запушат дупката в ребрата на Христа, която от 2 000 години още зее."

— Учителю — казах аз, — имам една молба към Вас, но не смея да Ви я кажа. Аз съм толкова много заета в операта, че не ми остава време да дойда на сутрешните беседи, нито на екскурзии. Мъчно ми е, че други разполагат с времето ми.

Учителят каза:

— Ние те изпратихме там, на фронта, да свършиш една божествена работа. Там ще обличат "военните дрехи", а като дойдеш при нас, ще ги съблечеш. Кажи, рекох, молбата си.

— Учителю, брат Христо ми донесе една песен, която Вие сте изпели на Ел-Шадай (Витоша). Ето го листчето на което пише, че на 16 юни, по обед, Вие сте били много тъжен и замислен. Един брат Ви казал: „Учителю, кажете ни нещо, което никога до сега не сте ни казвали". Вие сте изпели една тъжна песен с тези думи:

''„Странник съм в този свят,<br />''
''никого не познавам, освен Тебе,<br />''
''Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мене.<br />''
''Аз отправям своята благодарност, към Тебе!<br />''
''На Тебе, Господи, възложих своето упование.<br />''
''Да възлезе молбата ми към Тебе!"''

След като Сте изпели песента, изгряла дъгата и ситният дъжд престанал да вали. Учителю, много съжалявам, че не съм била там на екскурзията да нотирам песента.
[[Файл:Рисунка 11.png]]

Учителят си затвори очите и изпя с дълбокия си равен бас мистичната песен.
Цялото Небе пееше с него. Аз записах песента. Очите ми се премрежваха от сълзите на скръб и радост. Брат Христо също плачете. Ние целунахме святата десница на Учителя и му благодарихме.

----
* В музиката — украшение преди нотата. (бел. ред.)
* Упражнение, което се играе като втора част на Паневритмията. (бел. ред.)