Преглеждане на кода на Стихове от Блага Димитрова

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Статии, посветени на Учителя и Учението]]

[[Статии от списание Житно зърно]]

[http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=814&Itemid=74 сп. Житно зърно година ХХIII бр. 8 / 2001 г.]

== Среща с Блага ДИМИТРОВА ==

'''Равновесие'''

За да е ведро вашата усмивка, 

все някой трябва да поеме 

дела ви от плача.


За да забиете в зенита мачти, 

все някой трябва да е котва, 

спуснато на дъното.


За да сте лястовици, 

упоени с прегръдка в сънното гнездо, 

все някой трябва в полунощ 

да се окуми сам на голия си клон - 

безсънна саможива кукумявка, 

да мисли и да зъзне срещу вятъра, 

проскубана, разкъсана, разединена - 

зарад сцеплението между вас.


За да се покатерите на припек - 

в усойната клисура трябва 

все някой щур да ви крепи, 

изопнал нерви, 

усукани в алпийски възел - 

над пропастта 

над хаоса, 

над себе си.

Все някой.


1978 г.


'''Из „За Душата"'''

Какво ти е нужно на този свят, 

задъхана душо, 

за да дойдеш на себе си 

и да бъдеш щастлива?


Едно дърво пред прозореца

със слънчеви пори на сянката,

една разтворена книга,

ромон на едно пиано

и една спокойна, съзерцателна вечер.

Непостижимо.

<center>*</center>

Безпокойството - младостта на душата.

1993 г.


'''ОПИТ'''

всичко е временно, 
но най-временно е това, 
което наричаме „Вечно": 

Дружба.

Слава,

Власт,

Успех,

Пари,

Победа.

Трае най-крехкото: 

белег дълбок от тебе, 

любов.

1989


'''ПРОСВЕТЛЕНИЕ'''

Изпълва ме носталгия по онзи миг, 

когато бях на косъм от смъртта. 

И някакъв растящ, задавящ страх, 

че мога до забравя, разпилея, 

занемаря мига на просветление.


Внезапно се разля извътре в мен 

една незнайна, звъннала прозрачност. 

Усетих се отломка от всемира, 

изскубната от мрака, озарена, 

свободна, светеща - искрица от звезда.


Оттам, от разстоянията галактични, 

е все едно дали живял си век, 

или едничък чсс на водно конче. 

Същественото е, че все пак си живял 

в единоборството за всеки дъх докрай.

Така чрез себе си поддържал си и ти 

всемирното самогорене на живота.