Преглеждане на кода на Ставане, оживяване и възкресение

[[Неделни беседи]]

[[Неделни беседи - 1939 г.]], [[1939]] г.

[[Любовта дава живот (1938–1939)]]

== Ставане, оживяване и възкресение ==


Отче наш.

Духът Божи.

Ще прочета само част от 20 глава от Евангелието на Иоана, от 19 стих до края.

Ще се развеселя.

Някой път сутрин е ясно, а на пладне е облачно. Някой път е обратно: сутрин е облачно, а на обед е ясно. Това често се случва и с човешките умове, вследствие на което хората всякога на разбират нещата. Не се разбират нещата всякога ясно, понеже нямат достатъчна светлина. Изпя се песента: „Иде той.“

Човешкият живот се нуждае от едно вътрешно опресняване. В живота има три фази: ставане, оживяване и възкръсване. Ставането е най-ниската степен, откъдето животът започва. Оживяването, това е органическият живот, а възкръсването, това е разумният живот. Това подразделение може да се отнесе и към вярващите: има вярващи, които са станали; има вярващи, които са оживели; има вярващи, които са възкръснали. Следователно разбиранията на тия вярващи се различават според степента, на която се намират. Често хората се силят да доказват, дали Христос е възкръснал или не е възкръснал. Възкресението се разбира само от възкръсналия. Животът могат да го разберат само живите. А ставането може да се разбере само от станалите. Можем да кажем, че ставането е произволен процес. Не, нищо в живота не е произволно. Дали човек ще стане, ще оживее или ще възкръсне, това се дължи на неговия вътрешен стремеж да се прояви. Във всеки човек, във всяко живо същество има стремеж да се прояви. Всяко семе, всяко растение има желание да се прояви. И малките микроорганизми искат да се проявят. Няма живо същество в света, което да не желае да се прояви. Едни същества се проявяват, те стават. Други същества, като се проявят, те оживяват, а трети, като се проявят, те възкръсват. Що се отнася до човека, той трябва да възкръсне, понеже възкресението е достояние само на човека. Възкресението не зависи от никаква логика, чрез която трябва да се доказва. Защо? Защото логиката е органически, а не механически процес. Логически мога да ви доказвам, да ви обяснявам, как е направена една машина, но при всичкото това обяснение машината няма да оживее. Тя може да се движи от едно място на друго, но самата машина не е жива. И човек разполага с една голяма машина, като превозно средство. Тази машина е неговото тяло. Човешката душа се превозва чрез тялото. Сега аз искам да ви наведа на новата мисъл. Нови мисли са ония, които слизат отгоре, т.е. които идват от източника на живота. Добра вода е тази, която току-що излиза от извора, а не онази, която е излязла от извора и я срещате на разстояние стотина километри далеч от своя извор. И тази вода е добра, но в нея има вече много утайки, много примеси. Следователно всяка Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки. Тази мисъл приема вече форма от човека през когото е минала. Като минава от човек на човек, най-после дохожда до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания. Запример, ако вземете жито и го смелите на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото? Не, голяма част от хранителността на житото е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела. Можем да турим върху брашното масло и сирене, но хранителността на житото е вече изчезнала. Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало. Житото е дошло до положение на брашно, благодарение на разбиранията на хората. При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес. Първоначално то е било меко, съдържало е известна Сладчина в себе си. То е станало отпосле такова, каквото е днес, благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност. Но да оставим този въпрос настрана.

Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето и който ме яде, той има живот в себе си“, Той имал предвид първичното състояние на житото. Житото е дошло но земята да облекчи човешкия живот. Преди идването на житото на земята, човечеството е имало такива страдания, каквито не можете да си представите. Същевременно, човечеството носи страданията на всички минали жестокости, които са се вършили на земята преди слизането на житото между хората. От толкова хиляди години насам човечеството носи още ония нрави и недъзи, като остатъци от времето, когато още житото не е било на земята. Да оставим и този въпрос настрана. Ако разглеждаме въпроса за явяването на месоядството в света, можем да го свържем с известна геологическа епоха. Важно е, че геологическите епохи са епохи на развитието на човешкия ум. Те са свързани с развитието на ума. Всяка геологическа епоха се предшества от съзнателния живот на същества, които са стояли по-високо от човека. Образуването на ледената епоха се дължи на същества от известна култура. След тия същества дойдоха други, които образуваха сегашната топла епоха. Даже и сегашните времена в Европа ни показват, защо идат тия студени течения, защо времето става облачно. Всичко това се дължи на студения човешки ум. Топлите течения в природата, пък, се дължат на топлото човешко сърце. Мнозина казват, че топлото течение трябва да се съедини със студеното, за да се използват. Иначе те не могат да се използват. Някои казват, че човек трябва да има студено сърце, по-лесно да понася живота. Не, сърцето не може и не трябва да бъде студено. Умът може само да бъде студен. На него, именно, се дължат студените течения в природата. Студеният ум има за цел да смрази човешкото сърце. Защо? Защото само като го смрази, може да го изяде. Рече ли да го изяде несмразено, работата му е опасна. Голяма борба е прекарал човешкият ум в себе си, докато успее да изстуди човешкото сърце, да го направи удобно за ядене. Тази топлина е необходима на човешкия ум, за да се оформи. Без топлината на сърцето умът по никой начин не може да се оформи. Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да разсъждавате. Казвам: Студеното течение в хората е онова, което носи страданията им. Всички неприятности в живота се дължат именно, на това студено течение на ума. Защо? Защото в него липсва живот, т.е. животът в него е консервиран. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен изстиване на човека. Когато човек изстине, т.е. когато сърцето му изстине, той умира. Човек умира по единствената причина, че в него е останало много малко топлина. Малкото топлина в човека е резултат на това, че неговата любов се е намалила. Топлината е резултат на човешките чувства. Изобилието на човешките чувства е резултат на любовта. В света съществува една изобилна любов, която носи живот, но има една анормална любов, от която произтичат всички противоречия в света. Тия противоречия в обществения живот се явяват като омраза, ревност, злоба и др. Злобата, ревността, омразата, съществуват навсякъде. Когато двама души се обикнат, след това те се намразяват. Ако влезеш в едно религиозно общество, в първо време те обикват. Като останеш за член на това общество и си позволиш да нарушиш някой от техните закони, те те намразяват. Ако влезеш като член в една държава, първо те обикват, но щом пристъпиш един от нейните закони, веднага се натъкваш на ред противоречия. Всички тия работи могат да се изправят, но човек трябва да се върне в онова първоначално положение, в което някога се е намирал. Първоначалното положение на живота е седяло в дървото на живота, т. е. в правилното разбиране на живота. Сегашният живот носи своите последствия от дървото на познаване на доброто и на злото. В какво седи злото?Като не разбират дълбокия смисъл на нещата, хората се запитват, защо Господ допусна съществуването на дървото за познаване на доброто и на злото в рая. Понеже раят беше една велика школа, в която и боговете от небето идваха поне по един път през годината да взимат уроци, трябваше да има храна за тях. Дървото за познаване на доброто и на злото беше храна само за боговете. Само те можеха да се хранят от това дърво. Затова то трябваше да съществува в рая, като храна на боговете. И първият човек, без да мисли много, пожела и той поне един път да хапне от това дърво, да види, с какво се хранят боговете. Не става ли същото и в живота на обикновените хора? Много пъти и бедните искат да опитат яденето на богатите, да видят с какво се хранят. С какво се хранят богатите? С агне печено, с пуйки, с пилешка чорба и т.н. Хубаво е това ядене, но не е за бедните. Сиромахът не може да разполага с такова ядене. Бедният разполага едва с 50 лева на ден. А колко струва днес едно агне? Може ли той с 50 лева да си купи едно агне? Това са сравнения, с които се обяснява въпроса, защо първият човек яде от плодовете на забраненото дърво.

Това са ред религиозни вярвания, които са остатъци от миналото. Добри са тези вярвания, но за тях се изисква особено съзнание. Често хората говорят за любовта, но за любовта се изисква високо съзнание. Отде се раждат противоречията в света? Казвам: Всички блага в света идат от слънцето. Но и всички нещастия на земята идат пак от слънцето. И здравето иде от слънцето, и болестта иде от слънцето. И животът иде от слънцето, и смъртта иде от слънцето. Защо? Защото, за да живеят микроорганизмите, които създават всички болести, това се дължи пак на слънцето. И добрият човек се вдъхновява от слънцето, и лошият човек се вдъхновява от слънцето. Като не мисли много, човек казва: „Да се махне злото от света!“ Как ще махнете злото, когато слънцето едновременно е дървото на познаване на доброто и на злото в света? Какво ще кажете на това отгоре? Казвате: „Дали е вярно това или не е вярно?“ Ако е вярно, вярно е; ако не е вярно, не е вярно. Това не може да се доказва. Това не значи, че от слънцето произтичат злините. Ето коя е причината за злото в света. Около слънцето има една тъмна зона, която обикаля земята. Тъмната зона около слънцето се дължи на тъмните лъчи, които излизат от него. Значи, около светлото слънце, което ние виждаме, има много светли и тъмни слънца. Тъмните слънца пречат на светлината. Те са невидими, но произвеждат известно затъмняване, вследствие на което се явява тази тъмна зона около земята. Тези тъмни слънца са предпазителна мярка. Та когато хората казват, че съществува една тъмна зона около земята, те трябва да знаят, че съществува такава зона, тъмна и около човешкия ум, и около човешкото сърце. Тези тъмни зони около ума и сърцето на човека са предпазни мерки, затова не трябва да се страхувате от тях. Когато човек пожелае да опита злото в света, тогава тази тъмна зона се отваря и всичката тъмнина нахлува в неговия ум и в неговото сърце. Тогава казваме, че за този човек идат всички нещастия. Достатъчно е най-малкото отваряне на тази зона, за да стане човешкият живот нещастен най-малко за сто години. Достатъчно е най-малкото усилие да укрепи човек вярата си, за да стане животът му най-малко за сто години щастлив. От човека зависи щастието или нещастието му. Вярата на човека определя и неговото щастие. Какво разбирам под думата „вяра“? Да вярва човек, това значи да посади в своята почва едно житно зърно. След известно време житното зърно ще израсте и ще даде плод. Ако посади едно пясъчно зърно, то няма да даде никакъв плод, няма условия да расте. Следователно има вяра, която е подобна на житното зърно, но има вяра, подобна на пясъчните зрънца. Първите растат и плод дават, а вторите не могат да растат. Красиви са пясъчните зрънца, но те нито се размножават, нито се увеличават. Каквито са били в началото, такива остават и накрая. Животът, обаче, сам по себе си расте. В доброто човек се увеличава и разширява, а човешката мисъл придобива повече светлина. В злото процесите са обратни. Човек в злото губи светлината си, губи и живота си. Следователно, истинно е само това, което расте и се разширява.

Днес всички учени се спират върху закона на израждането, искат да го обяснят и трябва да го обяснят. Те имат вяра, която не съответства на истинската. Иска ли да знае, от какво зависи живота или израждането на живота, човек може да направи ред опити в това направление. Достатъчно е да има градина и семена, за да прави опити. Под слънчевите лъчи той може да сади в градината си и добри, и лоши семена. Добрите семена ще дадат добри плодове, а лошите семена – лоши плодове. Следователно искате ли вашият живот да бъде добър, да не се изражда, да е готов всеки да го поддържа, стремете се да си доставите добри семена. Щом имате добри семена, слънцето ще ги възрасти. Лошите семена водят към израждане на живота, защото никой не иска да ги култивира. Растат ли добрите семена, ние се ползваме от светлината на Божественото слънце.

Сега ще се спра малко върху геометрията. Имате точка, която не заема никакво пространство. Значи, тя е извън пространствения свят. Тя е динамична. Следователно, ако в нашия живот точката на може да образува една права линия, тя не е валидна за нас. Според нас,всеки център извън пространството, който може да образува една права линия, той има противоположен център и на себе си. Това значи: между две точки може да се тегли само една права линия. Линията показва, че този център действа в едноизмерния свят. Същото се отнася и до умствения свят. Една мисъл е права, ако може да образува една права линия. Едно чувство е право, ако може да образува една права линия. И една постъпка е права, ако може да образува една права линия. Значи, правото може да съществува само между двама души, но не между трима, четирима или повече. Влязат ли четири души, ние имаме вече четири точки, които образуват плоскост. Тук имаме четири прави, от които две по две са взаимно успоредни и се пресичат. Така се образува първата фигура – квадратът. Значи, правата линия има отношение към две същества. Плоскостта има отношение към обществото. Ако отношенията между две същества са прави, те ще бъдат прави и към своите ближни. Ако двама души се обичат, те ще обичат и своите ближни. Ако не се обичат, те не могат да обичат и ближните си. Следователно ако между сърцето и ума на човека не може да се образува права линия, те не могат да имат прави отношения помежду си. Правата линия образува прави отношения между човешкия ум и човешкото сърце. Ти не можеш да възпитаваш ума и сърцето си, ако не можеш да образуваш между тях права линия. На научен език казано: ако ти не можеш да храниш сърцето си с трептенията на своя ум и ако не можеш да храниш ума си с трептенията на своето сърце, ти ще влезеш в противоречия сам със себе си. Някой казва, че не обича никого. Причината за това е неговото сърце. Чрез сърцето си той влияе на своя ум. Чрез сърцето си, изобщо, вие влияете и на ума. Защо не го обичате? Защото е казал една лоша дума за вас. Казвате: „Не обичам този човек, защото е говорил лошо за мен.“ Ти сам не си чул тези думи, но друг някой ги е предал. Или ти не обичаш никого, защото след като си му направил една услуга, той не е признателен за нея. В теб се заражда едно неприязнено чувство по отношение на него. Какъв трябва да бъде животът? Ние можем да бъдем пример само, но по никой начин не можем да бъдем мярка. Мярка на живота е само Бог. И тогава ние казваме, че човек трябва да има любов в себе си. Не само любов, но той трябва да има и мъдрост в себе си. Не само мъдрост, но той трябва да има и истина в себе си. Това са трите необходими точки за човека. Следователно, ако ти едновременно не можеш да притежаваш любовта в себе си, която да действа в твоето сърце, и ако в твоя ум не действа Божията мъдрост, и ако в твоята душа не действа Божията истина, от тебе нищо не може да излезе. Нямаш ли тия неща в себе си, ти можеш да бъдеш най-красноречивият оратор, но ще мязаш на онзи вятър, който гърми и бучи отвън. След като изпочупи дърветата и изплаши хората, той преминава, но кажете ми, какво носи един гръм със себе. си? В света има страшни гръмотевици и гърмове. Не са лоши и тия неща, но аз ги наричам малките развлечения на хората. Като развлечения те са приятни, но не са нещо съществено. Съществено нещо е светлината в света, която иде тихо и мирно и повдига цялата растителност. Тя внася живот, прави хората весели, лекува ги. Тя праща хората на училище. Когато в мозъка на бащата се акумулира електричество, той изпраща сина си да учи. Когато мозъкът на бащата е лишен от светлина, той държи сина си в къщи, не го праща на училище. Когато мозъците на хората са лишени от светлина, те нямат никакво стремление. Мнозина са ми казвали, че вярата в духовния свят, в Бога внасяла всичкото нещастие в света. Тогава казвам: Животните, които нямат никаква вяра, нито в Бога, нито в духовния свят, би трябвало да бъдат най-щастливи. Право ли е това? Не е право. Нещастието на хората се дължи на това, че те не знаят, как да използват благата, които им се дават отгоре. Как може да се използва едно благо? Представете си, че вие обичате някого. Знаете ли, какво нещо е любовта? „Аз го обичам много, моето сърце гори!“ Че кое сърце не гори? Всички сърца са запалени. Те горят още от момента, когато вашите майки и бащи ви родиха. Следователно ако ти не можещ да обичаш майка си и баща си, който те родиха, как ще обичаш някой отвън? Който не обича майка си и баща си, той никого не може да обича. Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън. Каквото да говори този момък, колкото да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн. Лесно е да се пише любовта с черно мастило на хартия. Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило. Като дойде до реалната жертва, там го няма. Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв. Нека момъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта си да напише любовно писмо на момата. Това значи да имаш едно органическо писмо, а така с черното мастило, всеки знае. Можете да вземете думите ми и буквално. Ако обичате сто души и на ден трябва да напишете по сто писма с кръвта си, тогава доста ще се замислите, дали трябва да обичате или не трябва. Днес има доста много черно мастило в света. Много писма можеш да пишеш с него, но ако стане нужда да вадиш от кръвта си и с това мастило да пишеш, много ще се замислиш, да пишеш или да не пишеш. В духовния свят има специално мастило за любовта. Това мастило е бистро, без никакъв цвят. Ако вие бихте написали само десет реда в някоя книга с това мастило, то би извършило чудеса в света. Казано е в Писанието: „Ще напиша закона си в сърцата им.“ С какво мастило ще напише Бог своя закон? С черното мастило, с което ние пишем? „Ще напиша закона си в сърцата им и ще ме познаят от мало до голямо.“ Със специално мастило ще напише Господ закона си и ще върши с него чудеса. Ще каже някой, че това са илюзии. Не, това са думи, казани преди няколко хиляди години. Ще напиша закона си в сърцата им с мастилото на любовта. Христос прави един слаб намек за самарянката, която намира на кладенеца. Христос поиска от нея вода, но тя Му отговори: „Как така, ти, който не си самарянин, искаш вода от самарянка? Не знаеш ли, че този кладенец е дълбок, а пък аз нямам почерпало да ти дам?“ Христос ѝ каза: „Ако ти би знаяла, кой е този, с когото говориш, ти би му поискала от живата вода.“ Като чу тези думи, тя каза: „Господине, дай ми от живата вода, да не идвам всеки ден тук, защото имам големи препятствия, докато донесе водата до дома.“ Та онези хора, от новото учение, като се намерят в света, те ще паднат в друго заблуждение. Те трябва да знаят, че Божественото учение, което иде в света, има за основа любовта. Зенитът на това учение е мъдростта, а краят на всичко е истината. Плодът е истината. Значи, нещата в любовта се посаждат, в мъдростта ще израстат и ще цъфнат, а в истината ще узреят и ще имаме плод. Чрез истината ние опитваме Бога. Всяко учение трябва да се опитва истината. Истината е плод, с който човек трябва да се храни. Значи, в любовта ще садиш. В мъдростта ще обработваш нещата, а в истината ще се храниш с плодовете на своята работа. Който не знае, как да се храни с истината, той не може да има живот в себе си. Когато учениците Христови казаха, че видели Христос възкръснал, някои казваха, че това било видение. Тома казваше: „Аз съм малко по-голям реалист, не вярвам на думите ви, аз трябва да опитам нещата.“ Той каза: „Аз искам да опитам сам, дали този е същият Христос, който беше с нас, или е някой негов заместник, който иска да се представи като Него. Аз искам да видя, дали седят дупките от гвоздеите. По местата на раните ще позная, дали този е истинският Христос или друг някой.“ Тогава Христос му каза: „Ела тури пръста си в раните ми и ще се увериш.“ Като тури пръста си в раните на Христа, Тома каза: „Този е Господ мой, Бог мой.“ Христос му отговори: „Ти повярва, защото видя и опита, но блажени са тези, които без да видят, повярваха.“ Сега мнозина вземат този стих и проповядват върху него: „Блажени, които вярват, без да видят.“ С това Христос искаше да каже, че гвоздеите не са единствените признаци, по които може да се познае, дали Той е Христос или не е. За себе си Тома е прав, но не са само гвоздеите единствените признаци. Може да дойде и друг човек с рани от гвоздеи. И това е възможно. Ще дойде човек с рани от гвоздеи да се лекува и покаже на хората, че е Христос. Възможно е и това. Много плащеници са останали от Христа, но не се знае, коя от тях е истинската. Сега да оставим този въпрос настрана. Историците имат думата, те нека говорят, каквото искат. Но ние знаем как седи въпросът. За нас истината не седи в гвоздеите. Според нас, човек, който няма в себе си любов, мъдрост и истина, той няма никакви гвоздеи на ръцете и на краката си. Който носи в себе си любовта, само той може да носи гвоздеи. Всеки, който носи в себе си мъдростта, само той може да има гвоздеи на тялото си. Всеки, който носи истината в себе си, само той може да има гвоздеи на тялото си и то големи, железни гвоздеи.

Мнозина се оплакват от страдания. Че кой може да носи техните страдания? Като страдат, те се питат, как могат да познаят любовта. Страданието не е нищо друго, освен забити гвоздеи, в тялото на човека. И тогава, дойде ли любовта, първата ѝ работа е да извади гвоздеите от човека и да заглади раните му. „Ама, дали ще дойде любовта да ни освободи от страданията?“ Питам: Каква вяра е вашата, ако трябва да се съмнявате по десет пъти на ден в любовта? Преди години дойде един господин при мен и ме пита: „Вярно ли е това, което проповядваш? Хората го твърдят, но вярно ли е? Едни го отричат, а други го твърдят.“ Казвам: Мен не ме интересува, какво твърдят или отказват хората. Аз сам идвам от онзи свят, там живея. Аз не мога да не вярвам в себе си. По-скоро мога да се съмнявам в това, което ти ми говориш, отколкото в това, което аз зная. Аз съм опитвал това нещо и то не само един път, но повече от сто пъти. И след това ще ми говорят, че няма друг свят. За тебе може да е така, да не съществува друг свят, но аз за себе си зная, как седи въпросът и няма защо сега да го доказвам на тебе. Ако ти доказвам нещата и ти станеш вярващ, аз нищо не печеля от това. Ако те обърна сега, значи, аз искам да спечеля нещо. Хората искат да обърнат някои свои близки, да вярват в Писанието, за да се простят много от греховете им. Това показва, че хората са изопачили Христовото учение. Христос дойде в света и понесе греховете на хората, а те искат да обърнат някоя душа към Бога, да им се простят греховете. Това е невъзможно. Ако ти не можеш да понесеш греховете на хората, ти не можеш да бъдеш благодарен на Бога. Ако обърнеш един човек към Бога, той те е спасил, а не ти него. Сега ще ви приведа един пример. Един цар в древността излязъл да се разхожда, но по някакво нещастие той паднал, счупил си, навехнал си крака. В това време край него минал един овчар, на когото работите не вървели добре: овцете му постоянно умирали. Като видял този големец с навехнат крак, овчарят го запитал: „Как стана, че си навехна крака? Как стана така, че те сполетя нещастие?Аз съм нещастен човек, но поне работата ми е долна, овце паса.“ Царят започнал да разправя, как навехнал крака си. Овчарят отговорил: „Аз мога да ти помогна. Често моите овце са си навяхвали краката, та се научих да ги намествам. И на теб ще наместя крака ти.“ Като поправили крака на царя, последният го поканил у дома си, дал му големи подаръци. От този момент работите на овчаря се подобрили. Той постоянно бил наглеждан от царя. От изкуството да лекува своите овце, той дошъл до положението да помогне на царя и да подобри с това материалното си положение. След това го срещнал друг един овчар и го питал, как си подобрил положението. „И аз не зная, как стана това. Срещнах един ден един човек с изкълчен крак в гората и аз му го наместих. От тогава и моите работи се оправиха.“ Сега и на вас казвам: Ако вие възприемете Божията любов в себе си, ако възприемете Божията мъдрост в себе си и ако възприемете Божията истина в себе си, всичките ви работи ще тръгнат напред. Днес всички хора се оплакват, че ако любиш, ще ти тръгне назад. Не е вярно това. Ще любиш, но онзи, когото любиш, не трябва да знае това. Когато овчарят изправяше крака на царя, показа ли своята любов? Не, той го въртя на една, на друга страна и му казваше: „Като си го навехнал, ще те боли, разбира се.“ Но след като намести крака на царя, отпосле се позна любовта на овчаря. Казвам: Онова, което ви причинява страдания, в него се крие любовта, а не в това, което глади и маже отгоре. Любов, за която се говори и която се манифестира отвън тя е глас въпиющ в пустинята. С това аз ни най-малко не искам да бламирам обикновената любов, но казвам, че при обикновената любов ние сме осъдени на смърт. Тази любов не може да подобри нашия живот. Божествената любов, за която се говори, вади хората от смъртта и ги завежда в живота. Ако вие не носите любовта в душите си, мъдростта в духа си и истината в ума си, когато сте сами, когато никой не може да ви помогне, няма да познаете, какво представляват тия три сили в света. Вие носите закона в себе си. И тогава, като видите, че две мрави се бият, или две животни се нападат, вие ще ги примирите. Щом имате тази мярка в себе си, щом знаете как да се отнасяте и с животните, вие ще можете да живеете и с вашите ближни. Вие ще влизате в положението им и те ще ви отговорят със същото.

Мнозина са идвали при мене да ме питат, кой съм. Казват ми: „Кажи, кой си ти?“ – „Моя работа е, кой съм. Това си е моя работа, не е ваша.“ – „Ама защо си дошъл?“ – „Аз съм търговец, дошъл съм да продавам стоката на любовта, на мъдростта и на истината. Каквото продам, от него взимам десятък.“ – „Ама много фигуративно говориш, кажи нещо реално.“ – „Че кое е реалното? Според мен, яденето е реално.“ Тогава аз изваждам 4–5 ябълки, турям ги в една чиния и казвам: „Заповядай! Яж! Това е моята стока. След като ги изядеш, ще ги платиш.“ – „Скъпо ли ще струват?“ – „Зависи. Колкото повече ги харесаш, толкова по-скъпо ще ти взема. Ако не ги харесаш много, малко ще ти взема. Ако кажеш, че нищо не струват, нищо няма да ти взема. Тъй щото, от теб зависи, да платиш малко или много. За хубавите работи в света скъпо трябва да се плаща. Такъв е законът.“ И тъй, за да познаеш любовта, за да влезеш в живота, ти трябва да воюваш, не трябва да бъдеш страхлив. Казвате: ние трябва да се примирим. Не, мир съществува само между любещите същества. Там, дето няма любов, никакъв мир не може да съществува. Дето има любов, там има мир. Мир има само между разумните същества. Мир има само там, дето е истината. Дето не е истината, никакъв мир не съществува. Как можем да се примирим? Ние можем да се примирим само по закона на любовта. Можем да се примирим само по закона на знанието и на светлината. Можем да се примирим само по закона на свободата и истината. Вън от тия закони всяко примирение е опасно. Там влизаме в хомота, както млекопитаещите влизат в него. Аз съм виждал, как селяните постъпват със своите волове. Сутрин отиде при него в обора, погали го, даде му една торба ечемик и цял ден го кара на нивата да оре. И тогава, всяка работа, която ние вършим в света, според новото учение, или според мене, или според Божественото учение, ние трябва да я вършим с любов, съзнателно. Във всяка работа, в която Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина не взимат участие, престъплението е неизбежно. Това трябва да поставите в бъдеще като основа на своя живот. Този закон действа навсякъде – и в личния живот на човека, и в обществения, и в държавния, и в живота на цялото човечество. Тъй щото, законите на любовта, на мъдростта и на истината трябва да влязат във всички области на живота, да помогнат за разрешението на най-трудните задачи и въпроси.

Съвременните хора се плашат, чудят се какво ще правят. Мислите ли, че при сегашните разбирания и прояви на човешкия живот вие се намирате при благоприятни условия? Преди всичко, вижте какво представлява човешкият мозък. В мозъка на човека се намират три билиона и 600 милиона клетки, затворени в едно малко пространство от 19 сантиметра дължина и 14–15 сантиметра широчина. Можете да си представите, какво микроскопическо пространство заема всяка една клетка. И можете да се питате, защо природата е турила човешкия мозък в такова малко пространство. При това голямо количество клетки, тя би трябвало да го постави в някое грамадно, широко място. При това, в такова малко пространство трябва да се пази голяма хигиена. Защо заболяват хората? Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка внася известно подпушване в човека. Ако хората продължават да живеят така, те са осъдени на заболяване. Според някои учени хора, съвременната култура на Европа след сто години най-много ще направи повечето хора луди. Големи нещастия ще ги сполетят. Днес говориш на един човек, той не вярва в теб, мисли, че го лъжеш. Ти му правиш добро, той мисли, че имаш някаква задна цел. Днес дето и да отидеш, в която държава да влезеш, веднага ще те обискират на границата. Никъде не можете свободно да минете. На границата ще отворят куфарите ви. Ако отидете в някой хотел, веднага ще запишат името му и ще дойдат детективи да видят, какви са намеренията му. Питам: При такива условия, кой може да бъде щастлив? Сега казвате, че чуждите народи са били причина. Едно време българите се оплакваха от турците. Каквото ставаше, те казваха: турска вяра е това. Какво ще кажете тогава за мъжете и за жените, които не си живеят добре? Те поне не са „турска вяра“ Мъж и жена се обичат, но като се оженят веднага започват да се подозират. Мъжът подозира жената, че мисли за друг някой мъж и жената подозира мъжа си. Защо трябва да се съмнява мъжът в жената и жената в мъжа? Каквито погрешки има една жена и каквито добродетели има една жена, същите погрешки и добродетели ги имат всичките жени. И каквито погрешки и добродетели има един мъж, всички погрешки и добродетели ги имат всички мъже. И тогава, ако сте недоволни от една жена, как можете да бъдете доволни от другите жени? Същото може да се каже и за мъжа. Две жени могат ли да разрешат въпроса? Не могат. Какво прави мъжът? Като се разсърди на жена си, казва: „Ще намеря друга жена.“ Че то няма никакъв резон. Значи, той се отказва от една върбова ос, за да намери друга. Не, върбовите оси не разрешават въпросите. Преди всичко ти не трябва да правиш връзка с една жена, в душата на която не живее Божията любов, в духа на която не живее Божията мъдрост и в ума на която не живее Божията истина. Това трябва да бъде правилото. Това е Божественото учение, което трябва да се приложи в света. Такива връзки трябва да се създадат. Само така могат да се образуват братски връзки. Това наричаме ние братство. Братя могат да бъдат само ония, които имат за основа любовта, мъдростта и истината в своя живот. Те трябва да се приложат в органическия свят. И тогава, когато обичаш, ти ще му създадеш най-добрите условия, при които той може да живее. След това ти ще участваш в радостите на неговия живот. Ако могат да живеят хората така, те ще намерят условията на Христовото учение. Това е, което хората очакват. Те очакват идването на Христа. Прави са хората, че очакват Христа на земята, но Той ще дойде в умовете им. Царството Божие ще дойде на земята, но то ще бъде царство на любовта. Подозрението, което днес съществува между хората, тогава ще изчезне.

Христос каза на Тома: „Тури пръста си в раната ми.“ Той не каза да тури средния си пръст, но тури показалеца, пръста на човешкото благородство. Палецът е Божествената мярка, с която се мерят нещата. Като тури показалеца в раната си, отгоре тури и палеца за да се образува кръста. Значи, кръстът не е нищо друго, освен символ, знак, образуван от показалеца на човека, върху който е поставен първия му пръст – Божественото в човека. Следователно, когато Бог иска да ни опитва, Той ни заставя да турим първия си пръст в раната Му, а после Той сам туря своя палец отгоре. Само по този начин човек може да излезе от лошите условия. Това е дълбокото разбиране на този стих. Само така човек може да се възпита. Ако човек в себе си не може да намери онази мощна сила, с която да разбере смисъла на този стих, той за дълго време ще остане в това положение, в което се намира днес. И всеки, който иска да разбере това учение, той трябва да разбере, как е направен кръста. Като направи този кръст, той може да каже както Христос е казал: „Мир вам!“ Днес всички хора носят кръстове. И сам човек е такъв кръст.

Сега, като излезете оттук, благодарете на Бога, че ви е дал този палец – Божественото в човека – неговата глава. Главата на човека представя Божествения палец. Ръцете и раменете, това е неговия показалец. Следователно вярвайте в Божественото, което Бог е вложил във вашия показалец. Като погледнеш главата си, кажи: „Благодаря ти Господи, че си вложил в главата ми Твоята любов, Твоята мъдрост и Твоята истина!“ Като излезете оттук, турете ръката си отпред на челото, дето е мъдростта, отгоре на главата, дето е любовта и отзад на главата, дето е истината и тръгнете по света да проповядвате новото учение.

Двайсет и четвърта неделна беседа от Учителя, държана на 9 април 1939 год. Великден, 10 ч.с.
София – Изгрев