Преглеждане на кода на Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна

''[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]''

== СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ ЗА АРБАНАШКАТА КОМУНА ==

През 1925 година се състоя последният събор в Търново.

Учителя ме повика и ми каза:

- Рекох, ще стегнеш каруцата и катърите и след съборните дни ще отпътуваш за София. Там ще работиш и ще спечелиш много пари.

Разбира се, съгласих се, но рекох:

- Учителю, ще ми трябват пари да поправя хамутите на катърите и за пътни, а аз нямам никакви.

Учителя каза на брат Иларионов да ми брои 2000 лева.

След няколко дни всичко беше в ред и аз тръгнах през Севлиево, Ловеч, Орхание* за София. Пътувах шест дни. Обаче, по време на пътуването, единият от катърите - Жаро - получи голяма рана на врата, точно под хамута, и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам. Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон. За този ремонт исках заем от брат Бертоли.

Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре - аръша** на колата, и аз, по неволя, все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпускаше исканата сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук, в София, има хиляди каруцари. Всички си нареждат работите добре, а ти си некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомотът скъсан, конят болен; е, какъв каруцар си ти, бе?"

Живеех на квартира у Бертоли и работех с каруцата си при неговата работилница за циментово-мозаечни изделия. Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция - изработени стъпала и площадки - по постройките. С работата си покривах предварително направения дълг към Бертоли. Нещо като текуща сметка - от една страна вземах, от друга изплащах. Но вземането беше повече, затова и той постоянно ме мъмреше, уж дано се постегна. А разходите ми бяха по-големи от приходите ми. Болният катър изяждаше едва ли не половината от приходите ми. От друга страна, плащах наем за обора, а като се включат непредвидени разходи по ремонти и пр., ето че разходите надминаваха приходите.

Катърът Жаро боледува точно 28 дни, а през това време аз вече дължах на Бертоли 12 000 лева.

Един ден, като товарехме с друг каруцар - Георги - стъпала на моята каруца, така си притиснах лявата ръка, че едва не я счупих. Отървах се само с охлузване до костите на всички пръсти. Кожата и месото висяха като парцали. В момента, в работилницата беше дошъл брат Кръстьо Христов. Той веднага поиска да му дадат газ (керосин). Поля ранената ми ръка и я бинтова. Кръвта веднага спря. Сега, на всичко отгоре - ранена ръка!

Понеже не можех да си служа с лопата и кирка, за копане и товарене на пясък и баластра от Малашевци, решихме с другия каруцар да превозваме цимента от „Гранито''' не се чете''' за работилницата на Бертоли. Товарехме по двадесет торби, общо хиляда килограма.
Георги беше як каруцар. Един ден решихме да си изпробваме гърбовете - кой колко торби може да занесе от каруцата до склада на работилницата. Междувременно ръката ми чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товаренето и разтоварването. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе. Сега на моя гръб той натовари две торби и аз ги занесох; после по три торби, и най-после той и аз понесохме по четири торби, т.е. 200 килограма. Той искаше да ме победи, като пожела да му натоваря пет торби, но не бе възможно, тъй като петата торба трябваше да се сложи високо над главата му и той се отказа. Така направихме един глупав и рискован опит. Тогава бях на 25 години.

Най-сетне катърът оздравя. Можеше вече да се впряга. Обърнах пак каруцата за чифт и започнах работа. Превозвах баластра на строящия се Агрономически факултет и пр. За една седмица спечелих 13 000 лева, изплатих на Бертоли дълга си от 12 000 и с хилядата лева реших да се върна в Търново. Беше вече средата на септември.

Пътувах пак шест дни и най-сетне благополучно пристигнах в Търново на колибата. Каква беше изненадата ми, когато видях, че съборът още продължаваше! Може би повече от сто свободни братя (пенсионери и пр.) бяха останали, начело с Учителя, като на курорт.

Минах през портата на Бостанджиевата колиба, пуснах юздите на конете, извадих цигулката и засвирих „Братство, единство". Всички ме поздравиха с „добре дошъл". Отдалеч още видях Учителя, изправен до чешмата пред колибата. Отидох най-напред при него. Поздравих го, целунах му ръка и Той ме запита: „Е, Петре, кажи сега, как изкара в София?" Разказах му подробно всички перипетии, през които минах в продължение на един месец, като каруцар в София. Учителя усмихнат ме слушаше и накрая каза: „Отлично си изпълнил задачата!" Рекох: „Учителю, пари не можах да спечеля, но поне изживях моменти, които добре ме ориентираха в суровия живот, които с пари не могат да се купят." Учителя каза, че това, което съм спечелил от сполучливото разрешаване на задачата, струва повече от обикновени пари.

----

<sup>*</sup> Орхание турското име на гр.Ботевград (бел.ред.)

<sup>*</sup> Аръш (тур.)- водило, потеглица на каруца (бел.ред.)