Преглеждане на кода на Синовно отношение

[[Утринни слова]] - Тринадесета година ([[1943]]-[[1944]])

[[Новото начало, том 1]]

==Синовно отношение==

[ Лука, гл. 5,] 

В пета глава от Евангелието на Лука, 19 стих, е казано: „Понеже не намериха място, отдето да внесат болния, възлязоха на покрива, и през керемидите го спуснаха с одъра пред Исуса". Ако днес човек се осмели да отвори покрива на някого и оттам да спусне болния, ще го дадат под съд. Ние похвалваме тия хора за смелостта им. Голяма е била тяхната смелост, но и къщата не е била много солидна. Ако покривът е бил като сегашните, не биха могли да го отворят. Смел трябва да бъде човек в доброто, даже и да сгреши. За предпочитане е да бъде смел, отколкото страхлив. Понякога и страхът е на място. Ако заекът срещне мечка, трябва ли да прояви смелост, да се бори с нея? Той трябва да разчита на краката си и да бяга. Тук се изисква разумност, а не смелост. Трябва ли човек да бяга от пчелата? Смешно е да 6ягаш от пчелата. Спри на мястото си, вдигни главата си и духни към нея. Тя се плаши от вятъра. Щом духне вятър, пчелите се скриват в кошерите. Обаче, не е позволено на пчеларите да опушват с дим кошерите за да взимат меда. Това е насилие, а насилието води към зло. 

Стремете се към доброто в живота. Всеки ден трябва да внасяме нещо ново в живота, колкото и да е малко то. Вижте, как художникът започва своята картина. Ако рисува човек, той първо поставя основните черти: челото, носа, брадата. Като направи скицата, всеки ден прибавя по нещо към портрета. Той постепенно дохожда до най-малките подробности. Ако художникът бърза да свърши картината си в един ден, нищо не е постигнал. Само скиците стават бързо. Има художници, които са майстори на скици, но малцина могат да нарисуват човека такъв, какъвто е. Гледаш един портрет, виждаш, че добротата на тоя човек е пресилена. Той е представен по-добър, отколкото е в действителност. Някой художник нарисувал някого по-смел, по-красив, отколкото е в същност. – От кого зависи това? – От художника. Смелият художник предава своята смелост на човека, когото рисува. Страхливият художник предава своя страх на човека, когото рисува. Какъвто е характерът на художника, такива са и неговите картини. 

Казвам: Мнозина ме слушат, малцина ме разбират. Това зависи от разбирането. Всеки разбира според своята мярка. Не е лошо това, но понякога вие съкращавате тая мярка. С един или с два милиметра, но все ще я съкратите. – Защо става така? – Защото бързате. Кое е по-добре: да увеличава човек нещата, или да ги намалява? Това се определя от случая. Ако ти е дошъл гост и пожелаеш да го нагостиш, дай му изобилно ядене, да остане доволен. Когато се храниш, никога не преяждай. На госта ще дадеш изобилно, да не мисли, че си скъперник. Към себе си ще бъдеш строг, няма да преяждаш, а към госта си щедър. Не мисли, че той ще те ощети. Колко ще изяде един човек? Може ли да изяде един хляб? Има хора, които ядат много, но те се срещат рядко. Те минават за големи герои. 

Разправят за един българин, от Варненско, че могъл да изяде цяло агне. При един случай той изял едно агне, което тежало 12 кг., два килограма хляб и един килограм халва. Дали е истина това, или преувеличено, не се знае. Агнето може да е тежало 12 кг., но с кожата, с вътрешностите – неочистено. Като се одере кожата му и очисти, ще тежи по-малко, 7–8 килограма най-много. Има нещо преувеличено в тоя факт, но има и нещо вярно. Срещат се хора, които ядат много и около тях се създават легенди. Българинът обича да преувеличава и да намалява – това е негова черта. Един американски писател описал два интересни случая за хора, които ядат много. Един американец влязъл в едно сиротопиталище и изял закуската, приготвена за 70 деца. Друг американец изял яденето, приготвено за 20 души. И двамата надминават българина, който изял едно агне. 

Трябва ли човек да яде много? – Това не е в съгласие със законите на природата. Чрез яденето тя опитва хората. За да ги изпита, на едни дава много, на други – малко. Може ли слонът да се задоволи с едно кило ориз? Десетки килограми ориз са нужни, за да се нахрани. Какво ще прави бащата, ако синът и дъщерята ядат като слона? Той ще се види в чудо, не може да ги задоволи. В бъдеще човек ще яде малко. За да дойде до това положение, той трябва отсега да намалява количеството на храната. Сегашният човек работи извън мярката, с цел да осигури яденето. Днес голям процент от хората умират от преяждане и от пресилен труд за осигуряване на прехраната. Те ядат бързо, не правят подбор в храните. Това изтощава и разстройва организма. Малък процент от хората умират от други болести. 

Помнете: Яденето е велик процес, свързан с любовта. Който не яде с любов, сам се излага на страдания. Който яде бързо и преяжда, сам се излага на страдания. Според една статистика, 95% от хората страдат от преяждане, от недоволство. Те ядат и не благодарят – все намират нещо, от което са недоволни: яденето било пресолено, постно; хлябът бил твърд или недопечен. Хигиената на яденето изисква от човека да благодари за хляба и за яденето, които му се дават. Не съм срещал човек, който да благодари на Бога за всичко, което му е дадено. Който не благодари, всякога ще се натъква на лош хляб и на лошо ядене. В това няма никакво изключение. Подобното подобно привлича. Любовта привлича хубавото, красивото, чистото, а безлюбието – лошото, нечистото. Когато хората грешат, яденето им е лошо. Когато хората се бият, яденето им е лошо. 

Съвременните хора се бият, милиони хора се убиват, но всичко това не е волята на Бога. Това не е в съгласие със законите на природата, нито е определено да стане. Понеже хората се отклониха от законите на любовта, на мъдростта и на истината, войната дойде като естествено последствие на това отклоняване. На това се дължи и намаляването на дажбите. Днес хлябът се намали, захарта, месото, маслото също се намалиха. Днес най-здравите хора отиват на бойното поле, да правят окопи, бункери, укрепления. Казват за някого, че е лош. Не е лош, но е войник на бойното поле, въоръжен е, воюва. Без да иска, ще те докосне с оръжието си. 

Казват за някого, че работите му не вървят добре. Много естествено, умът му е зает с ненужни работи. Вместо да се занимава с велики и красиви неща, той впряга ума си в работи, които го изтощават. Човек трябва да воюва, но за това се изисква ум, доброта и сила. Ако не си най-умен, най-добър и най-силен, не воювай с никого. Има смисъл да воюваш, ако си въоръжен. С какво трябва да се въоръжиш? Как трябва да воюваш? След сегашната война милиони мъже и жени трябва да работят усилено, най-малко 30 години, за да изправят погрешките, които са направили. Милиони майки трябва да работят, за да изправят погрешките на войната. Не е лесно да се родят толкова синове и дъщери, които да заместят числото на убитите. Това са сравнения, от които се виждат последствията на войната. 

Казвате, че само неразумните хора се бият. Не е въпрос само за външната война. Страшна е външната война, но по-страшна е вътрешната. Един човек се разгневи и, без да съзнава, убива милиони клетки в себе си. Скарат се или се сбият двама души, двойно число клетки умират. Това е излишно разпиляване на енергия. Гневът разрушава човешкия организъм. Като се разгневи, човек отпада, губи енергията си. Някой се оправдава, че наследил гнева от майка си или от баща си. Същевременно казва, че е роден от Бога и следва пътя на Христа. Това е невъзможно. Не може да се родиш от Бога и да се гневиш. Христос си послужи само веднъж с камшик, да изгони търговците от храма, и повече не повтори. Като влезе в храма и вдигна камшика, Той рече: „Ревността към тоя дом ме изяде". С вдигането на камшика, Христос искаше да каже, че човек трябва да изхвърли своите лоши мисли, чувства и желания навън. Така трябва да се разбира постъпката на Христа. Ако мислите, че Христос имал намерение да изгони лошите хора от църквата, светът никога няма да се оправи. С камшик светът не се оправя. Лошите хора в църквата представят ония същества в човека, които търгуват с Божественото. Който иска да служи на Бога, сам трябва да се заеме да очисти своя храм. И тогава, като влезе Христос в неговия храм, няма да вдига камшика си, да гони търговците. Някой се извинява за погрешките си. Няма нищо лошо в погрешките, но човек трябва да знае, защо греши. В тъмнината се допущат всякакви погрешки. Обаче, светлината не допуща нито една погрешка. Ако грешиш, ще знаеш, че живееш в тъмнина. Ако не грешиш, живееш в светлина. 

Съвременното човечество трябва да се поправи. Божественият свят е добър, но човешкият свят е развален. Хората са го развалили, и те сами трябва да го поправят. – Кой ще оправи света? – Добрите хора. Както в невидимия свят има добри и лоши същества, така и в човешкия свят има добри и лоши хора. Първият Адам, който беше създаден по образ и подобие на Бога, беше добър и праведен. Обаче, вторият Адам, който беше направен от пръст, носеше греха в себе си, затова сгреши. И Ева, направена от реброто на Адам, също сгреши. Всеки мъж и всяка жена, направени от пръст, имат слабостта да ядат повече, отколкото им е нужно. Някои казват, че човек е направен от кал. Не, той беше направен от най-хубавата пръст, а не от кал. Частиците на тая пръст бяха издържливи и трайни. Впоследствие, когато човекът сгреши, те изгубиха своята чистота и трайност. Така се създадоха различните болести и тумори, от които хората и до днес страдат. Ако се питате, защо идат болестите, ще знаете, че те са резултат на отслабване на любовта, мъдростта и истината; болестите са резултат на намаляване силата на живота, знанието и свободата. Който иска да бъде здрав, трябва да увеличи количеството на любовта и енергията в себе си. Възприемайте повече енергия от слънцето, ако искате да бъдете жизнерадостни. Радвайте се на изгряващото слънце, ако искате да продължите живота си. 

Мнозина се отдават на грижите си и не обръщат внимание на слънцето, което изгрява. Заети само със себе си, те са недоволни от слънцето, от неговата топлина и се оплакват, че то силно грее и ги изгаря. Да благодарим на слънцето. Без него злото щеше да бъде по-голямо. Злото, нещастието и страданието са резултат на човешкия живот. Бог не създаде оръжието – човек го създаде. Човек злоупотребява с благата, които слънцето създава, и казва, че слънцето е причина за нещастията. Слънцето създава изобилно блага, но човек, като не може да отвори сърцето си, задържа ги само за себе си, докато се развалят и започнат да гният. Гнилите и развалени ябълки се продават евтино, но те носят болести. Прясното мляко и масло се продават скъпо, по 400–500 лв,; развалят ли се, бързат да ги продадат. Пазете се от стари, развалени храни. Пазете се от стари, развалени мисли, които евтино се продават. 

Стремете се към правите и нови мисли, които никога не се продават. Добрите чувства и желания, както и добрите постъпки също не се продават. Който се е опитал да продаде една добра мисъл, едно добро желание или една добра постъпка, всичко е изгубил. Мислите, желанията и постъпките са живи и съзнателни. Щом почувстват, че господарят им мисли да ги продаде, те веднага го напущат. Стихът от Писанието, в който се казва, че Бог ще изпрати Духа си, се отнася до посещението на човека от добрите мисли, чувства и постъпки. Духът внася красивото и възвишеното в човека. Да мисли човек, че може без Духа да се прояви, това е криво разбиране, крива мисъл. Божият Дух, като жива енергия, слиза отгоре и действа върху човешката душа. Мощен е Божият Дух, мощна е Неговата енергия. Тя повдига угнетения, оживява мъртвия, оздравява болния. Когато Духът те посети, ако кажеш на болния, че ще оздравее, най-много след два дена той ще стане от леглото си. Кажи на обезсърчения, че животът му ще се осмисли, той ще вдигне увисналата си глава и ще тръгне смело напред. Мощна е Божията мисъл. Тя върши чудеса. 

На какво се дължи обезсърчаването? – На отрицателната мисъл на окръжаващите. Както физически силният човек може да те хване за ръцете и завърже с въже, да не мръднеш от мястото си, така и отрицателната мисъл на окръжаващата среда може да те окове и ограничи. Отрицателните сили могат да заведат човека, дето пожелаят. Някой казва, че в умствения свят поне може да бъде свободен. Зависи, под чие покровителство се намира. Ако е под влиянието на отрицателната мисъл, той не може да бъде свободен. Ако е под покровителството на любовта, на мъдростта и на истината, той е свободен. Вън от любовта, вън от мъдростта и вън от истината, никаква свобода не съществува. Търсите ли свобода, ще я намерите в любовта, в мъдростта и в истината. Търсите ли свобода, ще я намерите в живота и в знанието. В свободата има живот, в свободата има знание. Свобода, която не носи живот, не е истинска. Защо е свободен човек, глупости ли да върши? Ако можеш да подобриш живота си и да се освободиш от противоречията на ума и на сърцето си, ти си свободен човек. Ако не можеш да постигнеш това, ти не си свободен. 

Животът освобождава човека. Зад живота стои любовта, а зад любовта – Божият Дух. Дето животът, любовта и Духът не присъстват, там няма свобода. Ако животът, любовта и Духът не присъстват в човека, той не е свободен. Свободата иде чрез светлината. Както светлината е свободна да прониква навсякъде, така и ние трябва да бъдем свободни. Свободата иде чрез въздуха. Както въздухът се движи свободно, така и ние трябва да бъдем свободни. Свободата иде чрез водата. Както водата тече свободно, така и ние трябва да бъдем свободни. Както хлябът минава свободно през живите същества, така и ние трябва да бъдем свободни. Затова Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си." Жив е хлябът, живо е житното зърно. То говори на човека, както Бог му говори отвътре. Крушата, ябълката също са живи. И те говорят на човека. 

Някои религиозни очакват Христа да дойде отвън, да им говори. Христос е в светлината, във въздуха, във водата, в хляба и в плодовете. Не Го търсете отвън. Достатъчно е да приемеш хляба с любов, за да ти проговори. Яж плодовете с любов, за да ти проговорят. Човек може да проповядва чрез плодовете. Посади няколко плодни дървета, отгледай ги с любов и, кой как мине, давай по един плод. Така ще проповядваш по-добре, отколкото с думи. Който иска да стане проповедник, нека отгледа 20–30 плодни дървета и да раздава на всеки уморен и ожаднял пътник. Ще кажете, че това е губене на време. Кой не си е губил времето? Кой не е съжалявал за изгубеното време? Ако си изгубил част от времето си за непотребни неща, дай малко време и за отглеждане на няколко плодни дървета, да видиш, какъв резултат ще имаш. Сейте изобилно семена в живота си и знайте, че времето ви не е изгубено. Това обновява и подмладява човека. Новото учение изисква млади, жизнени хора, способни за работа. Да се подмладиш и обновиш, това не значи, че ще живееш вечно на земята. Ако живееш 120 години, това е достатъчно. Повече от 120 години не може да се живее на земята, няма условия за това. Като живееш 120 години, ще напуснеш тялото си, както събличаш старата си дреха. Ще съблечеш дрехата си и ще благодариш на клетките, които са работили за тебе цял живот. 

Мнозина гледат на тялото си като на временна машина; щом тя престане да работи, всичко се свършва с нея. Не е така. Милиарди клетки има в човешкия организъм, които са живи, съзнателни и организирани, както хората се организират. Вижте, как днес, във войната, се организират милиони хора, които изпълняват специфична работа. Всеки върши работата си точно на време, с пълно съзнание за своето задължение. И войната крие нещо добро в себе си. Външно войната се води от хората, но зад тях се крие нещо друго. И конете взимат участие във войната, но друг ги напътва. Конят не отива доброволно на война, господарят му го кара. Както конникът възсяда коня и го управлява, така и духовете възсядат хората и ги карат да се бият. Кога ще се свърши войната? – Когато конниците слязат от хората. Докато са на гърба им, войната ще продължава. Обикновено войните стават вечер, в тъмнина, когато хората не виждат, че ги възсядат. Невъзможно е през деня да става война. Сега на земята владее нощ. Тази е причината, дето съзнанието на обикновените хора е в тъмнина. Например, ако в мирно време убиеш човек, ще те съдят, ще те затворят и скъпо ще платиш за престъплението, което си направил. Ако в време на война убиеш 10–20 души, ще минеш за герой, за което ще получиш кръст за храброст. – Какво показва това? – Че личният морал е по-висок от обществения. 

Когато се говори за съзнанието на народите и на цялото човечество, виждаме, че те са останали назад. Много трябва да се работи върху съзнанието на един народ, за да се повдигне до нужната висота. И отделният човек не е прогресирал много. Въпреки това, някои хора се опитват да пророкуват. Често се чува пророчеството на тоя, на оня, кой народ ще победи в сегашната война. Ново слънце ще изгрее! То се приближава вече към земята. Щом се яви първият лъч на това слънце, войната ще престане. Тогава хората ще разберат, че не трябва да се бият. Право ли е двама братя да се бият? Те се бият, защото са пияни. Като изтрезнеят, ще си подадат ръка. Днес се бият християнски народи. Какво ще спечелят от войната? Ще видят, че не са разбрали още Христовото учение. Както евреите не приеха на времето Христовото учение, така и сегашните християни не разбраха Христа. Да се биеш, това не е в съгласие с Христовото учение. Войната е остатък от езичеството. Казано е в Писанието: „Той отначало беше отцеубиец." За кого се говори в тоя стих? – За черните братя, последователи на черната ложа. 

Помнете: Любовта изключва убийството. Човек няма право да убива. Грънчарят, който прави грънците, има право да ги чупи. Обаче, чиракът, който само помага, няма това право. Следователно, ако войната е от Бога, на място е; ако е от хората, не е на място. Има ли право конят да ритне човека и да го убие? Ако си позволи това, куршум го чака. В съзнанието си човек минава през една тъмна нощ – кали юга. Попадне ли в тая нощ, той може да извърши най-голямото престъпление. Външно човечеството има добри условия за развитие, но вътрешно то минава през тая тъмна нощ – кали юга. Дълъг е периодът на тъмната нощ. Той започна от съгрешаването на първите човеци и продължи до времето на Христа. Христос дойде на земята да каже на хората, че това тъмно време изтича. Сегашното време е край на кали юга, край на черния век. Като изтече това време, ще настъпи светлият век на човечеството. Идат вече светлите братя на земята. Иде новото време в света. Някои от светлите братя ще се въплътят, други ще се вселят. И едните, и другите ще бъдат видими. Те ще разрешат всички въпроси правилно. Те ще напишат: Не е позволено на хората да се бият. Какво допринася войната? Хиляди и милиони хора умират, хиляди и милиони хора се осакатяват. Всички тия хора са гласували за войната. Днес всички следят с интерес, кой ще победи: германци, руснаци, италианци, или англичани. Пророците предсказват едно, вестниците пишат друго – всички очакват края на войната. 

Казвам: Горко на ония хора и на ония народи, които не вървят в Божия път! Това е пророчество. Бог е против ония синове на непослушанието, които не вършат Неговата воля. В това отношение, всички хора са под един знаменател. Пред Бога и германци, и руснаци, и италианци, и англичани – всички са на едно стъпало. Пред Бога всички народи са непослушни. Всеки народ преследва своите лични интереси, а не интересите на Божието Царство. Така е било, така е днес, но бъдещето носи новото. Всеки човек, всеки народ първо ще има пред вид интересите на Бога, а после своите. Всеки ще разбере, че това, с което разполага, не е негово. Слънцето, от което се ползваме, наше ли е? Растенията, цветята, камъните, въздухът и водата, с които се ползваме, наши ли са? Земята наша ли е? Ние сме дошли на земята като наематели, и Бог ни изпитва. И като живеем, това ще ни се въздаде. Никои желаят да победят германците, други – англичаните, трети – руснаците. Защо желанието на хората е различно? Аз бих желал любовта да победи; аз бих желал мъдростта да победи; аз бих желал истината да победи. Аз бих желал животът, знанието и свободата да победят. Аз бих желал движението, учението и работата да победят. Когато любовта победи, животът ще дойде; когато мъдростта победи, знанието ще дойде; когато истината победи, свободата ще дойде. Това е истинската победа. Тая победа трябва да желаем всички. Ако човешкото победи, какво ще придобием? Едни ще бъдат потиснати, а други – свободни. Това не е победа. 

Светските хора имат право да разчитат на себе си; те имат право да мислят, както искат, но духовните хора не могат да мислят като тях. За духовните хора е не само погрешно да мислят криво, но и грешно е. Ние трябва да се молим да дойде светлината, да изгрее тоя ден. Светлината трябва да озари всички народи, да съзнаят, че пътят, по който вървят, не е прав. Те трябва да разберат, че методите, с които си служат, не са човечни. Ако двама души искат да се бият, нека се замерват с ябълки. Единият да подхвърли една ябълка, другият да подхвърли една ябълка и, който може да удари с повече ябълки, той ще излезе победител. Ще кажете, че е глупаво да се бият хората с ябълки. А да се бият и убиват, както сега, е умно. За предпочитане е да воюваш с ябълки, отколкото със сегашните оръжия. 

Сегашните хора лесно се обиждат. Не се отнесли с нужното внимание към някого, и той веднага се възмущава. Казва: Знаете ли, кой съм и отде ида? Знаете ли, на коя държава съм посланик? Ако си посланик на една държава, трябва да зачиташ законите на тая държава, и тя ще зачита твоите права. Следователно, и ние, като дохождаме на земята, трябва да зачитаме нейните закони. Само така тя ще зачита нашите права. Само така ще има правилна обмяна между земята и нас. Какво виждаме днес? Срещат се двама души, не се познават, а се критикуват. Не е лошо да критикуваш, но ако познаваш нещата. Какво означава думата „критика"? Тя е съставена от две думи: крие и тика. Значи, критикът крие и тика нещата напред. Критикът скрива истината, а вади логическото заключение напред. Ще доказва, че някой е прав, защото бил обиден. Какво представя обидата? – Муха, която безпокои човека. Той може лесно да се справи с мухата. Достатъчно е да духне, и ще се освободи от нея. Ако не вложиш мисъл и чувство в духането, нищо няма да постигнеш. 

Един наш познат, от търновските села, крайно религиозен, решил да опита силата си, да види, доколко е напреднал. Като се разхождал край селото, видял един бик между говедата и си помислил: Ще хвана бика за рогата и ще му заповядам да не реве. Приближил се до него, хванал го за рогата и му казал: В името на Господа Исуса Христа, заповядвам ти да мълчиш! С едно мръдване бикът го повалил на земята. Говедарят видял, какво става, и веднага дошъл на помощ на нашия познат. Ако не беше говедарят, апостолът нямаше да остане жив. Питам: Трябва ли човек да се бори с бик, за да опитва силата си? Бикът нека си реве. Неговото място е между говедата. Нека си пасе спокойно, а ти мини край него, без да го закачаш. 

Казвам: Не се занимавайте със злото в себе си. Не го пъдете. Не е ваша работа да се борите с него. Само любовта може да се бори със злото. Само мъдростта може да се бори със злото. Само истината може да се бори със злото. Ако любовта, мъдростта и истината не могат да ви спасят от злото, никаква сила не може да ви помогне. Любовта, мъдростта и истината са сили, които излизат от Бога и работят за нашата свобода. Да приложим любовта за основа, да освободи живота. Да приложим мъдростта за основа, да приемем знанието. Да приложим истината за основа, за да станем свободни. Ако не приложим любовта в живота си, никакво знание, никаква свобода не можем да придобием. 

Знание е нужно на съвременните хора, да разбират, какво място да заемат, какви връзки да нравят помежду си. Тръгнеш с някого, туриш го от лявата си страна, той заема дясната; туриш го надясно, той заема лявата страна. Той не разбира, че ако върви отляво, ще изгуби разположението си. Много пъти съм правил опити със своите приятели, но те като не разбират, какво правя, постъпват по своему. Не е безразлично, дали ще вървиш от лявата или дясната страна на човека. Някой седне на края на трапезата и се чувства обиден. Повечето хора се борят за първите места. И във времето на Христа двама от учениците Му, Заведеевите синове, пожелаха един от тях да седне отляво на Христа, а другият – отдясно. Който иска да седне отляво или отдясно на Христа, трябва да има знание. Правило е: ако умът работи повече в човека, тури го от лявата си страна; ако сърцето му работи повече, тури го от дясната си страна. Ако не спазвате тия правила, често ще изпадате в противоречия. Дясната страна на човека е свързана със светлината, а лявата – с топлината. Някои хора обичат топлината, а други не обичат да стоят на топло. Който обича топлината, трябва да стои надясно, дето е светлината. Който обича светлината, има права мисъл; той трябва да стои наляво. Само така ще се оправят работите. Сърцето има нужда от помощта на ума, а умът – от помощта на сърцето. Умът и сърцето се нуждаят от помощта на душата и на духа. 
Духът следи, наблюдава, какво прави човек и тихо му нашепва: Не постъпваш добре. Ако постъпва добре, пак му нашепва: Добре постъпваш. Колкото и да се оправдаваш за постъпката си, той казва: Нищо не те оправдава. Колко трябва да продаваш стоката си? Колкото струва, толкова ще я продаваш – нито повече, нито по-малко. Защо ще преувеличаваш нещата? Ще продаваш крушите или ябълките толкова, колкото струват. Тежка, хубава била крушата. Колкото да е голяма една ябълка или круша, ще тежи 200 – 300 гр. – един килограм не тежи. Понякога и природата, когато възпитава, увеличава или намалява нещата. Обаче, човек трябва да има ясна представа за нещата, да ги вижда такива, каквито са в действителност. Всеки трябва да се вслушва в ума, в сърцето си, да не излиза от рамките на своето естество. Какво правят сегашните хора? Те не слушат ума, сърцето, душата си и очакват да излезе нещо особено от тях. Това е невъзможно. Нищо не може да стане повече от това, което Бог е създал. Той създаде света. Какво повече може да направи човек? Бог е работил милиарди години за създаването на света, и още милиарди години ще работи върху него. Това не се иска от човека – търпение се иска от него. Трябва да свършиш една работа за един час – не скъсявай времето, нито го увеличавай. Ако скъсиш или увеличиш времето, работата няма да се свърши добре. 

Едно се иска от човека: Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка да произтичат от любовта, от мъдростта и от истината. Тогава и той ще се ползва от мисълта, от чувството и от постъпката си, но и окръжаващите ще се ползват. Както аз се ползвам от хубавата вода, така и околните ще се ползват. Както аз се ползвам от чистия въздух, така и околните ще се ползват. Посрещайте светлината с любов, за да се ползвате от нея. Ще кажете, че слънцето грее силно. Не гледайте слънцето, когато грее силно. Гледайте го сутрин, когато изгрява. При това, има особен начин за възприемане на слънчевата светлина, не само чрез очите. Малко хора могат да използват правилно светлината, въздуха и водата. Повечето хора дишат само с дробовете си. Има и друг начин на дишане – чрез астралното тяло, или чрез етерния двойник. Съветвам едного да прави шест вдишки, шест задържания на въздуха и шест издишки. Той ме пита, не може ли по-малко от шест. Друг ме пита, не може ли повече от шест. Първият иска да съкрати вдишките, вторият иска да ги увеличи. И двамата не разбират правилно закона за дишането. Аз взимам числото шест като число на Венера, да смекчи нещата – всичко да става по пътя на най-малкото съпротивление. При любовта нещата стават с най-малки разноски. Вън от любовта, разноските се увеличават. Любовта не обещава големи резултати. Тя започва с малки величини, с малки семенца, които поставя при благоприятни условия. В скоро време те порастват, стават големи дървета, които дават изобилно плод. Който прави големи къщи, той не се движи по закона на любовта – друг закон го ръководи. Без любов няма живот, няма знание, няма свобода. Без любов няма движение, няма учение, няма работа. 

Какво представя любовта? – Разумно отношение на Бога към нас. Чрез това отношение ние възприемаме Божията мисъл, Божието чувство, Божията сила. – Какво носи любовта за човека? – Всички права. Тя дава истинска свобода. Чрез любовта човек определя своето синовно отношение към Бога. Откажеш ли се от любовта, ти губиш правата си, губиш свободата си, губиш синовното си отношение към Бога и ставаш слуга. На слугата се плаща, а на сина се отговаря с любов. Синът става наследник на баща си. И слугата, и синът са на мястото си, но всеки трябва да знае своето място, своите права и задължения. Ако искате да станете наследници на любовта, ще работите по нейните закони. Ако искате да ви плащат, ще станете слуги. 

Казвам: Отворете покрива на вашата къща, да се освети тя. Има къщи, които не се осветяват добре – прозорците им са малки. За да се осветяват, както трябва, отворете и покрива им. Бих желал и вашите глави да се осветяват не само чрез очите ви, но и чрез покрива ви. Човек е на прав път в живота си, когато започне да приема светлината и от горната част на главата си. Ония от вас, които желаят да работят съзнателно, нека направят опит, да видят, колко мисли, колко чувства и колко постъпки се възприемат по пътя на любовта. Всеки трябва да знае за себе си, колко от неговите мисли и чувства се възприемат и прилагат с любов. Кажеш ли, че някой е лош, ти не живееш по закона на любовта. От гледището на любовта няма лоши неща в света. Ако яденето, което ядеш, е горещо и изгори устатата ти, яденето ли е лошо, готвачът ли е лош, или ти сам си виновен за това. Погрешката е в готвача, ако не те е предупредил. Погрешката е твоя, ако ядеш бързо. Обаче, яденето е добре сготвено. Това, което хората наричат зло, не е нищо друго, освен горещо ядене. Не бързай, почакай малко, да изстине яденето, и тогава яж. Казват за някого, че е много студен човек; за друг казват, че е много горещ. Вината е в ръката. Ако ръката ти е студена, не се ръкувай с хората, докато не се стоплиш; ако ръката ти е гореща, не се ръкувай, докато не се разхладиш; ако ръката ти е влажна, пак не се ръкувай, докато не се изсуши. Не е добре ръката на човека да бъде много суха. Ръката на болния е или гореща, или студена. Следователно, ако и твоята ръка е много гореща, или много студена, това показва нездравословно състояние. 

Кое е естественото състояние на човека? Естественото състояние на човека изисква светъл ум и топло сърце. Не е естествено сърцето на човека да изстива; не е естествено умът му да потъмнява. Избягвайте студенината на сърцето. Избягвайте тъмнината на ума. Не яжте много гореща храна. Не яжте и много студена храна. Спазвайте тия правила, за да бъдете здрави, бодри и силни. 

2-ро  Утринно Слово от Учителя, държано на 17 октомври, 1943 г., 5 ч.с. София – Изгрев.