Преглеждане на кода на Силните и слабите степени, 28.09.1934

[[Младежки окултен клас]] - ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1934]]-[[1935]])

[[КНИГА: Права обхода и права постъпка]]

==СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТЕПЕНИ==

Има неща, които могат да се преустановят и такива, които не могат да се преустановят. Това показва, че има неща, които трябва да се плащат. Това се нарича в природата смяна. При това, някои неща могат да дойдат по-усилено, а някои по-слабо. Запример, за добрите, за разумните хора, някои неща могат да дойдат в по-слаб размер, а за глупавите в по-силен размер. Същото нещо може да се каже и за доброто и за злото. Ако си умен човек, доброто ще дойде за тебе в по-силен начин, а злото в по-слаб. Ако си глупав, доброто ще дойде за тебе в по-слаб начин, а злото в по-силен. Можете ли да схванете разликата? Глупавият, лошият човек страда повече, а добрият, разумният по-малко. Това не показва, че добрият, разумният няма да страда, но като разумен, той ще вземе в съображения много неща и по този начин ще избегне силата на злото. Значи, за добрия, за разумния доброто ще дойде в по-силна степен. 
Това показва, че във всички неща има една постепенност. Например зазоряването не става изведнъж, но постепенно. Така и в живота се забелязва същата постепенност. Обаче хората искат изведнъж да станат съвършени, безпогрешни. Вие искате изведнъж да станете учени, да придобиете голямо богатство и т.н. Това е механическо схващане за живота. Искате да имате слуги, които да ви слугуват, а вие само да ядете и да пиете, да накривите калпака си и за нищо да не мислите. Такава идея не съществува в света. Не, всичко се добива с усилие. Една последователност има в нещата. Който работи по този начин, ще види, че това е Божествен закон. Нещата не стават изведнъж. Който мисли, че нещата стават изведнъж, той не разбира правилно законите на живота и на природата. Например, събират се десет или сто хиляди акционери, влагат капиталите си в една банка. Директорът на тази банка мисли, че има много капитали на разположение. Има той много капитали, но те не са негови. Един ден той изгуби всички тия капитали и нищо не му остава. Как ще изгуби тези капитали? Когато акционерите си вземат, кой каквото е внесъл в банката. Тези капитали са общи, те принадлежат на общия труд на много хора. Един ден тези хора ще си вземат капиталите и нищо няма да остане в ръцете ти. Казвам, и това е полезно, но трябва да знаете, че от полза е само вашето, а то е Божие. Същото е и с разположението и здравето ви. Някой път сте разположени, имате капитал в банката си. На другия ден сте неразположени духом, капиталът ви е взет, значи той не е бил ваш. Тогава вие се сърдите, дразните се. Какъв е този капитал, който всеки може да ви вземе. Днес се мислите за светия, а утре това светийство изчезнало. Днес сте умни, а утре умът ви не стига, не можете да направите нищо. Вие трябва да проучвате тия неща. Тези неща се наричат външни условия, с които човек трябва да се справи. Отивате в дома на един богат княз и сте се натоварили с багаж, носите неща за ядене и пиене, голяма раница сте надигнали на гърба си, пъшкате под нейната тежест. Това е безпредметно. Няма защо да се товарите толкова. Когато отивате в дома на богатия, не носете нищо, той има с какво да ви нагости и напои. Друг пък тръгва за къщата на своя беден приятел и нищо не носи със себе си. Това е неразбиране на законите. Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда да носи тези неща. Другият пък, който отива без раница при приятеля си, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво да яде. Та, като тръгвате при Господа и вие правите същата грешка. Надигате багаж с кервани и като стигнете, уморите се вече. Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото – една дреха и едни обуща. И за пътя вземете си малко хляб. Като стигнете там, има вече какво да ядете и да пиете. Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и докъде човешките. Дълго време ще се мине още, докато те разберат това нещо. Вие не знаете, кога отивате при някой богат човек и кога при някой беден. И при единия като отивате, и при другия – все страдате. Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате. 
Има неща, които много мъчно могат да се направят. Например много мъчно можеш да превъзпиташ един вълк. Както и да му се проповядва да яде, той все ще яде по свой начин. Каквото и да проповядвате на свинята, тя все ще се прояви по свой начин. Както и да възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както си знае. Де е възпитанието тогава? Та и вие често се безпокоите, какво ще стане с вълците и мечките. Въпросът за вълците и за мечките е неразбран и всякога ще си остане такъв. Човек засега трябва да се интересува от това, което е негово. Имаш дадена част, ти трябва да я обработваш. Че другите не работили, че това-онова, ти не мисли за това. Ти обработи своята част и за другите не мисли. Да мислиш за другите, това е безполезно. Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение. Ти си паднал на пътя и сега питаш защо си паднал. Много просто. Ти си вървял по пътя, но си се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал си винце, опил си се и като си излязъл на улицата, не си забелязал един камък на пътя, препънал си се в него. Паднал си, разбил си някъде главата си, а след това се питаш, защо е станало това. -"Ама защо паднах?" – Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше да паднеш. -"Защо си пукнах главата?" – Защото си бил неразумен. Тази глава ти е дадена да мислиш с нея, а не да я пукаш по камъните. Ако искаше да не пукаш главата си, трябваше да пиеш вода, а не винце. 
Днес има много пукнати глави в света. Който иска да стане богат, все ще си пукне главата. Който иска да стане силен, все ще пукне главата си. Взел си един голям чувал, напълнил си го повече, отколкото трябва и след това ще се оплакваш. Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва да туря върху гърба си повече товар, отколкото му трябва и отколкото може да носи. Хората, и богати и сиромаси, се осигуряват с цел да предотвратят страданията. Но и досега още не са намерили един метод, чрез който да предотвратят страданията. Затова и до днес и богати и сиромаси все страдат. Богатият боледува и умира и сиромахът боледува и умира. Въпросът е само в това, че единият може да живее пет години повече от другия. Че някой платил дълговете си пет години по-рано или пет години по-късно, де е ползата от това? Казвате: "Да, но като държи парите в себе си пет години повече, все ще спечели нещо." Въпрос е дали ще спечели. Може да спечелиш, може и да изгубиш. Обаче закон има за това: Не всякога капиталите допринасят нещо. При тази криза в Америка фалираха може би повече от две хиляди банки, в които изчезнаха 4-5-6 милиарди долари. Много бедни даже бяха вложили парите си в тия банки все за черни дни, но като отидоха парите, останаха им само черните дни. Като се минат няколко години, ще почнат да се образуват нови банки с повече капитал. Де са тези пари? Те не са изчезнали, но казват, че ги няма. 
Та в света, в който живеете, и вие влагате някъде своите капитали, но гледате един ден, че вашите пари изчезнали. Защо? – Вашата банка фалирала. Аз разбирам страданията на хората в този смисъл: те са вложили капиталите си в някоя банка, която един ден фалира и те изгубват всичко. Един българин беше вложил парите си в Америка, в една банка, но в кризата тази банка фалира и отидоха 500-600 хиляди долара на този българин. Друг българин беше вложил 500-600 хиляди марки в една германска банка, но във време на кризата тия пари спаднаха толкова, че касиерът на банката пише на този българин, че трябва да си извади парите, защото не могат да поддържат книжата. И той трябваше да отиде да си ги вземе. За смях даже той казваше на касиера, че ако искат да държат сметка за неговите пари, той е готов да даде още един и половина милион марки за разноски по книжата. Толкова бяха спаднали германските пари. Значи, като прибавите към 600 хиляди марки още един и половина милион марки, ще се равняват на десет стотинки. 
Та страданията в живота не са нищо друго, освен кризи, които настъпват. В един ден виждаш, че всичко си изгубил. Днес си радостен, весел, разположен, но на другия ден още виждаш, че си изгубил разположението, пропаднал си, фалирала е твоята банка. Тогава ти се намираш в положението на последен бедняк. Неразположен си, скърбен си, тъжиш си, казваш: "Отиде моето богатство!" На другия ден получиш писмо от чичо си, който ти оставил една сума и ти си вече радостен. Тази смяна в състоянията на човека става постоянно. Единствената причина за тази смяна е неразбирането на Божествения закон. Един от трудните закони е този на смените. Докато научи този закон, човек ще види и ще пати. Дълго време ще мине, докато научи този закон. Поне едно е утешителното, че човек не знае кога ще дойде този закон. Той влага парите си в банката, но не е господар на тях, а трябва да ги вложи. Ако ги носиш в себе си, апаши ще те оберат; ако ги оставиш у дома си, могат да те убият заради тях. И тогава, като ги занесеш в банката, казваш: "Каквото поне Господ даде!" 
Сега има друга една опасност, че вие не знаете де сте вложили вашия капитал, дали е в банката или в домовете ви са още. Мнозина са ми казвали, че са вложили капитала си в Божията банка, а после казват, че са изгубили. Как е възможно да вложиш парите си в Божията банка и да изгубиш? Парите в Божията банка не се губят. Не, този човек е вложил парите си в някоя популярна банка, която минава за Божествена. Или другояче казано: има неща в света, които трябва да се сменят. Ти не можеш да разчиташ на временни положения: на дъжд, на вятър, на сняг. Това са временни положения. Ти си гемиджия, вятърът може да духа, а може и да не духа. Обаче парите са нещо по-установено, на тях можеш да разчиташ. Има неща, които са по-уредени, на тях можеш да разчиташ. Там, дето е вложена човешката разумност, може да се разчита. Има неща преходни, на които временно само може да се разчита. Те могат да оставят човека насред пътя. И на коня може да се разчита временно, обаче човек най-много може да разчита на себе си. Единственият, на когото най-много можеш да разчиташ, това си ти. На себе си човек трябва да разчита. Понякога вие разчитате на коня повече, отколкото на себе си. Качите се на коня отгоре и разчитате на него. Не, единственото нещо, на което можем да разчитаме, това е Божият Дух, Който работи във всинца ни. Казвате: "Да дойде Божият Дух." Това са човешки схващания. Има нещо постоянно в природата. Това постоянно ние наричаме Бог. Ние всякога можем да разчитаме на Неговия велик закон, който работи в света. Той е толкова малък, че никой не може да Го види, същевременно е толкова голям, че никой не може да Го вземе, да го задигне. В Божественото има две качества: то е толкова малко, че никой не може да го види и намери, а същевременно е толкова голямо, че никой не може да го вземе, да го открадне. На Бога всякога можете да разчитате, а другите неща са преходни. Те всякога носят изненади и страдания, през които минават всички хора. По този начин хората се възпитават. За временните неща не съжалявайте, но благодарете! Возил си се половин километър на каруцата – не съжалявай! Слез от каруцата, хвани пътя си и благодари и за толкова! Няма защо да правиш нови усилия. В Писанието е казано: "Възложете грижите си на Господа!" Какво значи това? Не да започнеш да мислиш и да работиш, както Бог мисли и работи, но да не чакаш на готово. Онова, което Бог изисква от човека, е да почне и той да работи, да не очаква на другите. Защо? – Защото някога щастието на човека зависи от много малки работи. Вземете например от какво зависи щастието на една певица? Понякога щастието на една певица зависи от една малка ципица на гърлото й. За една вечер с тази ципица на гърлото тя може да вземе и 50-100 хиляди лева. Но утре стане една малка повреда на гърлото й, каквото и да има, тя нищо не струва вече за тази публика. Ето защо, когато щастието на човека зависи от малките работи, той трябва да пази тия малки работи. Защото, ако малкото се повреди, повече работите не вървят напред. Питам: вие знаете ли, де се намира тази малка ципица у вас, от която зависи щастието ви? – Тя се намира на върха на езика. Колко пъти с върха на езика си човек разваля своето щастие! Като бутнете върха на езика си и щастието ви отива. Та всеки от вас трябва да си тури под езика едно малко камъче, с което да изтрива езика си, да не е толкова остър. Не се изисква много търкане, малко търкане е нужно. Нали и вие имате ножове, вилици, лъжици, игли, шишове, които изтривате? Достатъчно е само отгоре да ги докоснете, за да се изтрият. Човек трябва да се научи на две неща: Той не трябва да носи на гърба си голямата раница на греха, нито да изгасва своята запалена свещица, която носи вечер. 
Голяма раница на гърба си не туряй и малката свещица, която имаш, не загасвай. Много хора са икономисти, изгасват вечер свещта си да не гори. В Божествения свят изгасване няма. Малките свещи поне не гаси! Защото, ако изгасваш свещите или ако намаляваш горенето, те ще димят. Нека си горят повече, нека има повече светлинка. Ето, от толкова години насам Слънцето е запалено и не изгасва. Някой път светлината му се намалява, а някой път се увеличава. Там е пътят. Човек трябва да върви по Божиите пътища, да изпълнява Божиите закони. Защо? – Защото никой не може да избегне смените, които стават в природата. Страданията не могат да се избегнат по никой начин и радостите не могат да се избегнат по никой начин. Всички тия неща ще дойдат, но от човека зависи, как ще ги възприеме и как ще се справи с тях. Ако си умен, страданието ще дойде по-меко; ако си глупав, страданието ще дойде по-силно. Същото е и за доброто: ако си умен, то ще дойде в пълнотата си; ако си глупав, то ще те засегне по-малко. 
Външният ежедневен живот зависи от вътрешното разположение на човека. Не само хората минават през тези състояния, но и животните и растенията. Има нещо в живота, което обхваща всички живи същества едновременно. Аз наричам това нещо "смени в природата". Щом дойде една смяна, вие вече не сте разположени, чудите се от де е дошла. Като дойде смяната, вие трябва да знаете какво да правите. Като дойде една смяна, вие ще вземете камъчето и ще разтъркате малко езика си, да не остане никак кир върху него, защото след време кирта ще излезе отгоре. Кога човек се разваля? – Когато започне да губи. Когато един търговец фалира, той отваря тефтерите си и започва да преглежда кой какво има да му дава. Като намери, че Иван, Драган имат да му дават, той казва: "Чакай аз ще му кажа на този нехранимайко, какво мисли да прави?" Или ще каже: "Аз ще го претрепя него!" Да, но този длъжник е по-сприхав от кредитора си. Той го даде под съд, но длъжникът се готви вече да го претрепе. Най-после работата излиза съвсем другояче. 
Сега, като ме слушате, вие ще трябва да платите, но сте от скържавите. Гостилничарят дойде и казва: "Ще платите!" -"Ама много скъпо взима!" – Да, този гостилничар взима скъпо. Това е великата философия. Това е училището, което следвате, но трябва да знаете, че ще има големи смени. Няма същество в света, което да не е подложено на смени. Затова човек трябва да бъде умен да знае, че Божиите работи са велики, да разбира Божиите пътища, без да ги критикува. Като ги разбира и върви напред, добре ще му бъде навсякъде. Тази е философията на живота. 
Изпяхме песента: "Всичко в живота е постижимо" 

1-ва лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 28 септември 1934г., Петък, 5 ч.с, Русе.