Преглеждане на кода на Седмият ден, седмият час, седмата минута

[[Книги със спомени за Учителя]] 

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Седмият ден, седмият час, седмата минута]] ==

Лееше се изобилна слънчева светлина. В градината розите бяха разцъфтели и разнасяха своето благоухание. Обядът бе приключил и един брат свиреше на цигулка, а ние пеехме. След това почна разговор, в който стана въпрос за служене на Бога.

Ние разсъждаваме по човешки, като искаме да знаем кой е обичан от Бога. Всички онези, които работят за идването на Царството Божие на Земята, са обични, верни и добри синове. Няма да търсите вашето благо. То ще дойде най-после. Защо имате страх от Бога? Служете му с Вяра и с Любов. Които прилагат Любовта, са чада Божии. А пък които само говорят, че Христос така и така е постъпил, и не я прилагат, те са вън. Човек трябва да види Любовта в нейната велика работа, трябва да види навсякъде как работи Бог. Този, който приеме Христовата Любов, той ще работи за Бога. Любовта освобождава човека и в свободата си той трябва да работи. Божията работа сега се състои главно в намирането на готовите, на предопределените души, които трябва да намерят Божествения път. Който служи на света е като натоварено добиче – шибат го с камшик, карат го извън силите да работи. Ако не си подчинен на Бога като негов син, ще бъдеш подчинен на тъмните сили като товарен добитък. При служенето ви на Бога като син или дъщеря съзнанието ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с Бога, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля. Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери, тъмният дух се присламчва и ти казва: „Какво си тръгнал по този стръмен път? Аз ще ти покажа един лесен път.“ Кажете му: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на Любовта, и отиваме да слугуваме на Бога. Ела и ти да Му слугуваш.“ Волята Божия работи в две направления: когато правиш зло, тя те ограничава чрез болести и страдания, а когато правиш добро, тя те разширява, дава ти простор, условия, насърчава те. Ние ставаме причина Бог да ни ограничава, понеже се противим, заставяме Го да ни ограничи. Когато вършим нещо, което не е в съгласие с Неговата Воля, влизаме в стълкновение с Него. В такова стълкновение са дошли някои Ангели.

Сега светът се намира в ограничение. В едно отношение хората се ограничават от Небето, а в друго отношение се поощряват. Вземете за пример управляващите: душата на народа се отдалечава от тях, изоставя ги и с това се парализират. Те усещат, че народната душа се оттегля и стават безсилни. Като че ли народната душа спира всички свои източници, не им дава условия и те са смутени.

На Живота трябва да се даде едно разумно обяснение, а не да мислим, че в света съществува произвол; напротив – една Висша разумност съществува. Трябва да сме съработници на Бога, да работим в едно и също направление с Него и там, дето Той ограничава, да се ограничаваме и там, дето освобождава, да се освобождаваме. Когато ние грешим, Бог ни търпи и търпението Му показва, че Той сам себе си ограничава. Човек трябва да има правилно отношение към източника на Живота. И понеже си клон на едно дърво, имай правилно отношение към живота на цялото дърво, но същевременно съзнавай, че не си цялото дърво. При правилно отношение към дървото ти ще получаваш живот от него.

Слугуването на Бога носи Свобода. Не се грижи как ще се прояви спрямо теб. Когато се ограничаваш в Бога, тогава Доброто ще дойде върху теб. Всичко, каквото придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш. Щастието е само в Бога. Връзката с Бога трябва да е непреривна, непрестанна, без прекъсване. Като служиш на Бога, ти няма какво да Му дадеш, защото Той си има всичко и нищо не иска от теб. Като служиш на Бога и на ближния си, служи безкористно, без да очакващ нещо.

Като вярвате в Бога и Му служите, то парите ще тичат подир вас и вие ще кажете: „Какво идете подир мен?“ Който върши своята работа, ще има обикновени благословения, а който върши и Божията работа, ще има и извънредни благословения. Онзи, който прави добро, сее и жъне. Онзи, който работи за другите, нищо не е изгубил. При служенето на Бога, колкото повече време минава, толкова работите се нареждат по-добре, а при служене само на себе си работите стават все по-зле и по-зле.

Напоследък в една неделна беседа прочетох втора глава от пророк Иоил. Тази глава ще се изпълни. Затова човек трябва да бъде буден, трезвен. Щом Бог е в човека, и силата е в човека. Ти ще изпълняваш Волята Божия, ще мислиш за другите и Бог ще мисли за теб. Например пръстът е част от тялото, той чупи хляба, но друг е, който яде и който изпраща хранителни сокове към пръста. И пръстът даже не знае пътищата, по които храната иде към него. „Пръстите“ това са отделните личности. Да изпълняваме Волята Божия, да обичаме Бога, да работим за Него, а по какъв път ще дойде до теб Божието благословение, Животът и всички блага, то е работа на Бога. На Бог ще се надяваш и ще обичаш Бога в хората.

Една сестра изтъкна: „Учителю, желая да имам условия да служа на Бога.“

Законът е следният: вие само пожелайте да служите на Бога и условията, и случаите ще дойдат сами по себе си. Всеки ден ще ви се нарежда, стига постоянно да храните това желание. Има много души, готови да се пробудят, и трябва някой да ги напъти. Щом желаеш да служиш на Бога, те сами ще дойдат, няма да тръгнеш да ги търсиш. И после, в служенето на Бога влиза и следното: всеки ден каквото вършиш, старай се да е угодно на Бога.

Хората всякога услужват на Божественото. Щом забележат, че То е в теб, и са готови да ти услужат. А щом забележат в теб човешкото, ще ти кажат да си вървиш. Каквото е твоето състояние в Божествения свят, такова ти дават във физическия. Когато служиш от Любов, няма да имаш вътрешни страдания и непременно ще се събуди у теб известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства. Докато мислиш, че знаеш, а пък не се учиш, не ти дават; но хванеш ли се да учиш, почват да ти дават, за да успееш. Онзи народ, който не иска да служи на Бога, ще се обезличи от Земята. Това е закон. Всеки съзнателен човек трябва да се реши да служи на Бога и щом почне служенето, всички хора ще му станат обични и той ще види, че това са души. Когато тръгнеш да служиш на Бога, ще вземеш малко, колкото можеш да носиш; теб не ти трябва много, защото, където отидеш, там има всичко. Има два вида хора: едните живеят за себе си, а вторите живеят за другите; значи последните живеят по Бога. Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни.

Човек може да ликвидира със своята карма само като служи на Бога. Когато се е решил да служи на Бога, тогава той ще бъде господар на онова, което Бог му е дал. Като се противиш, ще дойдат всички мъчнотии, товарът ще се увеличи. За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват.

Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно за Бога. Това означава да кажеш добра дума някому, да го споходиш, да се чете Евангелие, беседи. Седмият ден да се посвети на Бога, това е за широките маси; а за верните е друго – за Бога да се посвети седмата минута, седмия час, седмия ден. Вие може да посветите шест часа за себе си, а седмия – за Бога.

Когато човек се реши да служи на Бога, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл. Единствената работа на човека, която остава за вековете, то е работата за Бога. Щом изпълняваш Волята на Бога, Животът се осмисля. Често хората се запитват какъв е смисълът на Живота, а той се заключава в служенето. Това е главната задача, която човек трябва да реши. Когато човек се реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с Радост, умът му – със Светлина, а волята му – с активност.

Мислете за следното: „С онова, което Бог ми е дал, какво мога да направя за другите?“ Бъдете толкова безкористни както едно перо – като се натопи в мастилото, всичко, каквото вземе, го дава. И после пак го топнат. На перото му е приятно, когато взема, да дава. При Любовта трябва да се смириш, да слезеш да помагаш. Тя ще те научи какво да кажеш на хората. Любовта във всички области оставя това, което има.