Преглеждане на кода на Седемлетията в живота на св. Константин Кирил философ

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Статии, посветени на Учителя и Учението]]

[[Статии от списание Житно зърно]]

[http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=811&Itemid=74 сп. Житно зърно,  бр. 5 / 2000 г.]


== Седемлетията в живота на св. Константин-Кирил Философ ==

(според Пространното му житие)
 
 
'''Мая Иванова'''

Пространното житие на св. Константин-Кирил Философ е създадено сравнително скоро след смъртта на Първоучителя, вероятно през последната четвърт на IX век, от негов близък и съпричастен на просветителското дело ученик славянин. Името му не е запазено в нито един от десетките стари преписи на творбата, но дълбоко е залегнало вярването, че това е Климент Охридски. Предполага се също, че Методий, който надживява по-младия си брат с цели 16 години, е взел участие в написването, разказвайки за детството, младенчеството и ученичеството му за характера, душевните стремежи и успехите му – заради всичко това можем да приемем този най-ранен средновековен свидетел за живота на славянския Първоучител, достигнал до нас, за истинен и достоверен. В него много често трудно разчитаме фактите, но знаем добре, че истината не избира единствено и само техния език, а борави и с езика на Космическите символи. Славистичната наука ни възпитава да търсим и да уважаваме фактите, окултната наука, от своя страна, ни прави осторожни към истината, изказана чрез символи. Много често имаме само сетива за тях, но нямаме умението да ги отключим докрай. Като хора на 2000-та година, ние сме особено чувствителни към древните познания и послания на саралните текстове и ни се иска, все повече ни се иска да гледаме не „като през огледало", а „лице в лице".

В Пространното житие на св. Кнстантин-Кирил би могло „да се влезе" по много начини, един от които е проследяване на символиката на числата. На това са обръщали внимание редица изследователи. Въпросът – символ или факт – е неразрешен и до днес. Дали Константин е седмото дете в семеиството на Лъв Друнгарий, или житиеписецът влага символно значение в това отбелязване? Дали точно на седем години малкият Константин сънува Божията Премъдрост, която избира за своя мистична съпруга? Дали точно 14 години след неговото раждане си заминава от този свят баща му Лъв? Числата 3, 6, 7, 9 неведнъж се появяват в житието. В повечето случаи се налага християнската символика: числото 3 се свързва със Светата Троица, 7 е числото на мистичната вглъбеност, 9 е своеобразен знак за цялост, за приключване на даден период, за отдаване на придобитото познание и мъдрост, от друга страна, то е образувано от 3x3. Проблематиката е изключително интригуваща и изисква не просто маркиране, а сериозно разработване. Тук ще засегна само значимостта на числото 7 за живота на св. Константин-Кирил така, както тя би могла да се изведе от Пространното му житие. Ако приемем седемлетието за жизненоградивен цикъл, който обозначава централни събития, проектирани първоначално от Космическия вселенски разум и проявили се чрез Константин-Кирил, бихме могли да реконструираме живота му в числова схема. За ориентир и отправна точка поставям безспорно вярната дата и година на смъртта на Константин-Кирил – 14.02.869, отбелязана в житието и информацията, че тогава Първоучителят е бил на 42 години. Това ни дава възможността да отбележим почти с точност и годината на неговото раждане – Константин е роден през 827, или даже през предходната 826. Колебанието идва от липсата на информация за индикта*. Ако все пак предположим, че рождената година е 826, не може да не ни направи впечатление, че редукцията об-разува точно числото 7. Ако е така, то с право може да се каже, че духовната същност на св. Константин-Кирил е съградена чрез вибрациите на седмицата. Явно е, че подобно послание изпраща към нас и самият житиеписец.

[[Файл:Картинка]]

И така, след като сме очертали границите на присъствието на св. Константин-Кирил във физическия свят, можем да проследим събитийността на живота му, съобразен със седемлетията.

Първият цикъл условно завършва през 833 (834) година** и е белязан с мистичната поява на Божията Премъдрост в съновидението на седемгодишното дете:

''Когато беше на седем години, детето сънува сън и го разказа на татко си и на майка си, думайки: „Стратегът събра всички девойки от нашия град и ми рече: „Избери си от тях, която искаш твоя връстница за съпруга и помощница".''

''Аз, като се огледах и разгледах всички, видях една най-красива между тях, със светнало лице и богато украсена със златни мъниста, с бисери и с всякакви украшения; името й беше София, сиреч Премъдрост. Нея избрах. " (гл. 3)***.''

Получаването на Божествено направление чрез видение, или съновидение е засвидетелствано още в старозаветния текст, среща се и в други житийни текстове и е свидетелство за висша истинност. По-особеното в Пространното житие е, че духовното си решение Константин прави първоначално в своето несъзнавано. То идва отвътре, от дълбините на духовната му мистична същност. И чак след това текстът „ще обяви" и решението, взето на ниво съзнавано в един момент, когато се оформя и личностното съзряване на младежа Константин; след като житиеписецът разказва, как по Божие усмотрение Константин загубва сокола си:

''Един ден, според както беше обичай у богаташките деца да си устройват забавления с лов, излезе и той с връстниците си на полето, като взе своя сокол. Щом го пусна, яви се по Божие усмотрение вятър, грабна сокола и го отнесе. От това момчето изпадна в униние и скръб. Тъй милостивият Бог, със своето човеколюбие, като не искаше детето да привикне на житейски удоволствия, лесно го улови (...) А той като се замисли върху суетата на тоя живот, окайваше го, думайки: „Такъв ли е този живот, та вместо радост, настъпва скръб? От днес ще поема друг път, който е по-добър от тоя, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот". (гл.3)''

Това съзнателно решение бележи приключването на втория седемлетен житиен цикъл – до 840 (841). То съвпада и с другите събития, имащи значение на приключване и едновременно, на новоначалие: по това време умира бащата Лъв, а Константин напуска родния Солун и заминава за Константинопол, където постъпва за обучение в Магнаурската школа.

През третия период – 840(841) – 847(848)г. Константин завършва образованието си, изявява  
изключителните си способности, оценен е по достойнства в императорския двор и става библиотекар в патриаршеската църква „Св. София". Краят на периода е белязан с тайнственото заминаване на Константин от столицата:

''Като прекара малко време с тях на тази служба, той се отдалечи към Тясното море и се скри тайно в един манастир. Търсиха го шест месеца и едва го намериха. Като не можаха да го придумат да остане на тази служба, помолиха го да приеме преподавателската катедра и да преподава философия на туземци и чужденци, със съответния служебен чин и заплата. Той прие това. (гл.4)''

Тук трябва да се забележи, че винаги, когато му предстои да вземе важно решение в своя живот, Константин се усамотява. Когато това съвпада с приключването на един седемлетен цикъл и с активизирането на нов, както е в случая, тези моменти добиват особена значимост. За 21-годишния младеж това може да се тълкува като посвещение в големите Космични задачи, за които духът му трябва да бъде подготвен. Никой смъртен не би могъл да опише, още повече – дори не би могъл да разбере докрай, как се осъществява духовното послание чрез посвещение. Това е мистичен акт, който винаги остава забулен в мълчалива тайнственост, обикновено свързана с пътуване до определено място и със завръщане. Обозначава се обикновено и чрез времетраене. За Константин този срок е 6 месеца.

Както се вижда от цитата, в същата тази година Константин приема и преподавателската катедра по философия в Магнаурската школа и официално, и завинаги, свързва името си с прозвището „Философ". Според редица изследователи, които не се съмняват в реалността на описания в житието диспут (гл.5), публичното прение на младия философ със сваления патриарх иконоборец Йоан VIII Граматик, наречен Анис, се е състояло през втората половина на същата 847 година. Това е първата силна обществена изява на Константин от цяла поредица сложни мисии, в които той трябва да утвърждава християнството и мистичния догмат за Светата Тройца.

Четвъртото седемлетие – 847(848) – 854(855)г. включва Сарацинската мисия и краят на периода е свързан с оттеглянето на Константин в манастира на Олимп:

''Подир това той отиде в Олимп при брата си Методий и остана да живее там, отправяйки непрестанни молитви към Бога и беседвайки само с книгите. Денонощно се занимаваше с тях, заедно с брата си; водейки достоен живот и насочвайки в сърцето си пътеките си към Бога, той прибавяше труд към труд и преуспяваше твърде много в Божиите добродетели. (гл.7)''

С встъпването в 28-та си годишнина, Константин вече поема задачата да се подготвя за важната си мисия – ословесяването на славянството. В науката има изказани различни мнения за годината, в която е създадена славянската азбука – дали това е 855, или 863 г. По-вероятна е втората. Въпреки това цитатът показва ясно, че към 855 година, която се оказва приключваща съответния седемлетен цикъл, идеята е вече оформена и задачата е приета. Именно в този период се успоредяват и житейските пътища на двамата братя Константин и Методий, заради делото. Това става на високо и чисто място (планината Олимп) – една безспорна алюзия за библейските братя Мойсей и Аарон.

Петото седемлетие – 854(855) – 861(862)г. е изключително интересен и интензивен период от живота на св.Константин. Около навършването на 35-та си година той осъществява аналогична на сарацинската мисия, този път пътувайки до Хазарския Каганат (860-861). В рамките на това пътуване той има възможност да прояви лингвистичните си дарби. При престоя в Херсон (днешен полуостров Крим) изучава еврейския език и книжнина, превежда неизвестен граматически труд; след гореща молитва-медитация безпогрешно разчита неизвестни до този момент за него самаритански книги; намира Евангелие и Псалтир с „рушки букви" и разговаря с човек, който владее този език. Едно от най-важните му открития от това време обаче е обретението (откриването) на мощите на св.Климент Римски, един от първите римски папи, заточен и мъченически убит, както легендите разказват, някъде в Черно море, около полуостров Херсон.

А след връщането си в Константинопол през 862г., Константин е известен за молбата на моравския Княз Ростислав – "да бъде изпратен в Моравската земя „такъв учител, който да обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни като видят това, да направят като нас". Най-вероятно през тази година Константин успява да оформи Божествената промисъл в адекватна славянска графика и да преведе необходимите богослужебни книги:

''Философът си отиде и според стария си обичай се отдаде на молитва, заедно с другите си сътрудници. И Бог, който слуша молитвите на своите раби, скоро му яви това, и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото" (гл.14)''

[[Файл: Картинка]]

Шестият етап – 861(862)– 869 г. завършва със смъртта на Първоучителя. На 42 години той приема монашеско подстрижение и духовно име Кирил.

Поделянето на живота човешки на седемгодишни цикли е старо окултно наблюдение. В по-близката до християнските времена древност то е засвидетелствано в книгите на античните гърци – Платон, Аристотел, Хипократ, също и у Гален. Всеки период е означаван по различен начин и ознаменува израстването на личността: до 7г. – младенец; до 14г. – отрок (момче; слуга); до 21г. –	дете; до 28г. – юноша; до 35г. – мъж; до 42.г – постигнал средата на живота си; до 49.г – обрат; до 56г. – старец.

Както знаем, тези периоди не са произволно измислени. Посветените в науките Кабала и Астрология говорят за седемлетието като за Космичен цикъл. Постигането на всеки един такъв цикъл добавя нова същност в сформирането на човека като самостоятелна монада и като система, неразривно свързана с Вселенските Божествени сили. Окултистите например доказват съществуването и на 7 тела, които човек в своя живот постъпателно придобива. Формирането на всяко тяло го сподобява с нови сили и енергии и му дава нови възможности. Великите посветени, към които безспорно се числи св.Константин-Кирил философ, могат да осъществяват съзнателно битие във всичките седем тела. Осмислянето на живота на светеца спрямо тези периоди показва, че земното му битие е съвършена проекция, а и съвършена реализация на Божествения план за славянството. Заедно с брата си Методий, Константин връчва на славянския род „Словото на Истината и Словото на Живота". В мистичния текст "Призвание към народа ми" Учителя Беинса Дуно два пъти споменава светите братя, нарича ги „светила на славянския род" и „двама служители, които ви донасят радостната вест да напуснете мрака и тъмните езически богове". Пространното житие на св.Константин-Кирил, запазвайки датата 14.2.869г., дава възможност да се проследят мистичните седемлетия в живота на Първоучителя.



'''Библиография:'''

Хр. Лопарев. Византийския жития Святьiх VIII-IХ веков. – Византийский временник.(!)

Fr. Grivec. Konstantin und Method Lehrer der Slaven. Wiesbaden. 1960.

Ив. Дуйчев. Към тълкуванието на пространните жития на Кирил и Методий. - В: Хиляда и сто години славянска писменост. С., 1963, 93-118.

Хр. Кодов. Около житието на Кирил Философ. – Старобългарска литература, 1, 1971,53-64

Д. Петканова. Числата в Пространното житие на Кирил. – В: Изследвания по Кирилометодиевистика. С, 1985, 204—215.

Беинса Дуно. Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско. С., 1994.

В. Топоров. Константин философ в „Житии" - В: В.Топоров. Святост и святьiе в русской духовной культуре. М.Т. 1, 1995, 103-256.

----
*Индикт - 15 годишен цикъл във Византийската система на летоброене, в който началото се поставя на 1-ви септември. Както във Византийската, така и в старата славянска хронологична практика индиктите се срещат често. Намира се, като годината от сътворението на света се разделя на 15 - частното сочи колко кръга от по 15 години са се изминали, а остатъкът показва коя година тече от следващия кръг, т.е. показва индикта.

2. Винаги ще бъдат отбелязвани двете вероятни години за приключването на седемлетния цикъл. Вж.0бяснението в бел.1
 
3. Всички цитати от текста на Пространното житие са дадени по: Климент Охридски, Събрани съчинения. Ц.,Т.3.,1973. Преводът е дело на Хр. Кодов. Текстът традиционно е разделен на 18 глави и при цитирането, в скоби ще бъде обозначавана съответната глава.