Преглеждане на кода на Първите стъпки в пътя на човешкия възход в. "Братство"

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Книги със спомени за Учителя|Книги за Учителя и за учението]]

[[КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1935 г.]]

[[Беседи от в. Братство т.4, изд. "Сила и живот", Бургас, 1998 г.]]

==ПЪРВИТЕ СТЪПКИ В ПЪТЯ НА ЧОВЕШКИЯ ВЪЗХОД==

''„Ако не ядеше плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“''

''Ев. Йоана 6;53''

Всички живи същества ядът и които ядът правилно, са здрави и красиви. Ако разберем мисълта на Христа „ако не ядете плътта Ми“ буквално, тя няма смисъл. Яде се това, което стои зад плътта, това, което е скрито в плътта. Това е онази жизнена енергия, която е истинската храна. Христос именно нея подразбира. Който не приема тази жизнена енергия, той не може да има живот в себе си.

Във физическия свят, за да яде правилно човек, трябва мозъчната и симпатичната му система да бъдат добре устроени, да се намират в хармония, да не си противодействат. В окултен смисъл яденето не е само един механически процес, но едно вътрешно съгласуване на енергиите. Или казано на друг език, трябва да имаме любов към хората. Щом нямате любов, щом не обичате храната, не я яжте, защото тази храна носи най-голямата отрова. Това е един проблем, който учените в бъдеще ще докажат по опитен път. Отровата разрушава организма и препятства на творческия процес да организира формите.

Сега хората, когато ще правят една къща, събарят старата. Но изкуство е да не събаряш старото, а да изградиш новото. Аз ще се постарая без да събарям, да градя.

Съвременните хора говорят за достойнство. Но в какво седи човешкото достойнство? Достойнството на човека седи най-първо в неговата права мисъл, в неговата честност и доброта. Това са трите основни качества, които отличават човека. Има и други, но засега тези изпъкват. Всеки човек, който руши вашето добро, той не може да бъде добър човек за вас. Всеки човек, който руши вашата честност, не е добър за вас, който ограничава вашата права мисъл, не е добър човек за вас. Това може да го имате като максима за себе си. Защото при днешното състояние на развитието, в света няма един общ морал, който да е еднакъв за всички, така както го разбират хората. Има един морал, който е специфичен за всяко едно същество. Ако едно учение, ако един морал съгражда човешкия организъм и човешките мисли и чувства, той е прав. Ако не съгражда, а руши човешкия организъм и човешките чувства и мисли, това учение не е право. В съграждането на мислите има три степени - да се създаде правилно формата на мисълта, да се създаде съдържанието на тази мисъл и да се създаде смисъла на тази мисъл, нейното бъдеще и значение, онова, което може да извърши тази мисъл. Защото всяка мисъл, която приемаме или изпращаме, има пряко отношение към нашия живот. Не считайте, че вашият живот е отделен от живота на другите. Вашият живот е една капка от общия живот. Тази капка, когато и да е, ще се върне в общия живот. Не считайте, че като се върнете в Общото, ще изгубите вашето съзнание, както мислят някои. Не само, че няма да го изгубите, но ще предадете нещо на вашето съзнание.

Много е трудно на хората със своето лично съзнание да разберат безличния космически живот, който оживява всички форми и ги ръководи в техния път. Например, от нашето лично гледище, ще се натъкнем на противоречие, ако допуснем, че растенията мислят по-правилно от нас. Фактът, че те са готови да се пожертват за благото на другите, ни показва, че те мислят по-правилно от хората. Но тази мисъл не е плод на тяхното лично съзнание, а е космична мисъл, която ги ръководи. Като изразители на тази космична мисъл, те казват - ако не ни ядете, няма да имате живот в себе си. И животът на човека трябва да започне от морала на плодните дървета - да бъдем готови да се жертваме за другите. Каквито качества има в плодовете, да ги има и в хората. По-добро от това няма. Като употребяваме плодовете за храна, постепенно ние придобиваме техните качества. Трябва да имате морала на черешите - да бъдете червенички и сладички, да бъдете подобни на ябълките, крушите, сливите и пр. А всеки един морал извън онова, което е в природата, не е никакъв морал. Всички хора сега говорят за морал и право, а живеят в безправие. В съвременната култура очевидно има право, но в същност хората живеят в безправие. А безправието, в което живеят хората, деформира техните тела и лица, затова те изгубват красотата си.

Красотата в света е израз на правата мисъл, на честността и на доброто. Докато човек има една права мисъл, той е красив. Човешкото лице и тяло са построени върху една органическа геометрия, която е израз на правата мисъл. Трябва да се изучава тази жива геометрия, за да се доберем до живото знание, да познаем нормалния, здравия човек. А сега хората изучават болезнените състояния и признаци в организма и искат да дойдат до познанието на човека. С изучаването на патологичните състояния нищо не може да се допринесе. Патологията не е наука. Според мен и медицината не е наука, и криминологията не е наука, и карикатурата не е никакво изкуство, и актьорството не е изкуство. Кой от вас не е актьор вкъщи? Всеки човек играе една роля в света или по-право казано - заема една служба в света. Най-първо, трябва да вземеш службата на един човек, който има права мисъл - да знаеш в даден момент, че това направление, в което мислиш, е право. Не се спирай само върху една посока. Може да вземеш каквато и да е посока, важно е твоята мисъл да е права, а болезненото състояние е отклонение от правата мисъл. Например, в геологията има патологични състояния на земята. Пречупването на пластовете е патология. Трябва да се възстанови първоначалният строеж на Земята и да се открият какви са били причините, за да се огънат тези пластовете. Защото природата не е създала тези пластове нагънати, а други причини впоследствие ги огънаха. Било е време, когато на Земята не е имало никакви пречупени пластове и по кората й не е имало никакви планини. Повърхността на Земята е била като гладка топка и на нея са живели най-разумните хора в света. Ще попитате, кои са причините, които са заставили тези разумни същества да напуснат своята Земя и къде са отишли те. Тези същества един ден станали недоволни от Земята. Защо? По единствената причина, че дошло едно същество от друго място и направило една малка бразда на Земята. Оттам нататък като видели тази бразда, всички я напуснали. Тогава новодошлите същества почнали да правят още бразди, докато дошли и други същества, които съвсем огънали Земята. Тези, които са огънали Земята, не са били прости хора. Вътре в нас има нещо останало от това велико минало. Малкото дете, когато се роди без никакви бръчки, представлява първоначалното състояние на Земята. Гледаш го гладко, хубаво като месечинка, без никакви бръчки. Но дойде едно време, когато започват да се явяват бразди. Когато челото се набръчка казват, че човек е станал много умен. Първоначално човекът не е бил като днешния човек. Сегашният човек е само подобие на първоначалния. Първоначалният човек е бил така пластичен, че като го срещнеш един път в една форма, втори път няма да го видиш в същата форма, ще го видиш съвсем изменен. Сегашният е крайно не пластичен и си стои в една и съща форма. Съвременният човек трябва да работи, за да придобие по- голяма пластичност. Защото, колкото по-пластичен е, толкова по-добър проводник на живота ще бъде, ще живее повече и ще има по-големи придобивки. Но за да успява в живота, човек трябва да работи с най- силните си способности, като постепенно развива и другите. За да развивате способностите си, никога не влагайте в себе си каквато и да е отрицателна мисъл. Те ще дойдат. Аз не говоря за онова, което ще дойде до вашия ум. Мислите са като прелетни птици и като мухи, те ще си хвърчат около вас, но не ги оставяйте да свият гнездо на вашата глава. Не оставяйте една отрицателна мисъл да се засели във вашия ум. Изхвърлете я. Дръжте всички отрицателни мисли вън от ума си, защото те носят една проказа и за ума, и за тялото. Дръжте в ума си положителните идеи, защото те имат динамическа и творческа мощ и ще ви свържат с разумните същества в Космоса, които ще бъдат една благоприятна среда за бас. Тя ще би помогне да се повдигнете по- високо във вашето развитие. Възвишените мисли и благородни чувства са жива храна, с която трябва да се храним.

В яденето се образува една вътрешна връзка. Не може да се образува една нормална връзка между две същества, ако няма взаимна обмяна между тях. Обмяната е вече живата храна, за която говори Христос. Ако не можете да възприемете мисълта на онзи, който обичате, ако не можете да възприемете неговите чувства и да ги асимилирате, ако той не може да възприеме вашите мисли и чувства, вие двамата не можете да направите връзка.

Най-първо Христос казва: „Ако не ядете плътта ми, няма да имате живот в себе си.“ И после: „Както Отец ми ме възлюби и както аз се храня от Любовта на Отца, и аз искам да стана за вас една храна, за да влезете и вие във връзка с Бога.“ Когато започнем да живеем като Христа и ние ще бъдем една храна за другите.

Искам да ви наведа на закона: Не може да образувате една връзка, да създадете една дружба, ако мисълта на онзи, когото обичате, не е храна за вас и ако неговите чувства не са храна за вас. Когато Христос казва, „ако не ядете плътта ми“, подразбира, че чрез яденето ще възприемем Неговата Любов. Само когато възприемем Неговото Слово, ще опитаме Неговата Любов. Ако възприемем Неговото Учение и го приложим, ще имаме огромни резултати върху целия си живот. Любовта е първичната мярка, с която се мерят всички неща. В основата на всички стремежи вътре в цялата природа е Любовта. Ако не обичате, не можете да бъдете справедливи. Жертвата, която правите за някого, се дължи на Любовта. Друг е въпросът дали жертвата е права или не - важното е, че подбудителната причина е Любовта. Поддържаше едни идеи - и това е Любов. Любовта е основата на цялото Битие. Но не любовта както вие я разбирате. С любовта, върху която е съграден съвременния свят, не се занимавам. От нея имаме вече последствията - съвременните отношения и съвременния ред и порядък. Ако искате да продължавате тази любов, ще имате същите досегашни резултати. Когато говоря за любовта, аз излизам от едно ново становище, което ще създаде новите форми и отношения. За великата Любов в света човек трябва да бъде готов да направи всички жертви. Но за да направи това, той трябва да се освободи от един вътрешен страх, който сега хората имат. Много хора имат хубави стремежи, но този вътрешен страх ги спъва в техните проявления. Когато дойде момент да се говори Истината, човек трябва да бъде свободен от всякакъв страх, трябва да бъде справедлив и безпристрастен. Най-първо човек трябва да бъде справедлив към себе си, защото докато не е справедлив към себе си, не може да бъде справедлив и към другите. Когато великата Любов проникне в човешкото съзнание, той трябва да бъде готов да направи за другите това, което е готов да направи за себе си. Ако хората са готови да направят за другите това, което са готови да направят за себе си, светът ще се оправи. Това е новият морал в света. Да си готов да направиш за другите това, което правиш за себе си. Ако не мислите и не постъпвате така, Бог не може да дойде във вас. Сега хората търсят Бога вън от себе си, в пространството. Много ще има да го търсят. Но когато Го намерят в себе си, ще Го намерят и в света. Бог се проявява и чрез вярващите, и чрез безверниците. Ако Бог пошушне на един човек, който не вярва в Бога, да помогне на някого и той помогне, без да знае откъде идва тази подбуда, този човек служи на живия Бог, Който е основата на неговото Битие.

Понякога Бог пошушва на човек, който вярва, да помогне на някой нуждаещ се, но той казва: нямам време, отивам да се помоля на Бога. Някой път безверниците вършат по-добре волята Божия от вярващите. Безверника, понеже не е зает като вярващия с молитви, използва времето си да помага на другите, да изпълнява волята Божия. Кое е по-хубаво - да вършим волята Божия или да казваме на Господа „Господи, аз много те обичам“ и да не изпълняваме волята Му?

Сега аз определям степени в отношенията на хората към Бога - да вярват в Бога, да обичат Бога и да служат на Бога. Да вярваме в Бога е добро нещо, да го обичаме е по-добро от това да вярваме, а да служим на Бога е по-добро от това да Го обичаме и да вярваме. Трите заедно, това е целокупността на нещата. Ако вярвате, влезте в пътя на обичта. Ако обичате, влезте в пътя на служенето. Така ще се образува един вътрешен кръг от трите, те ще образуват едно вътрешно единство, което ще ви осигури всички сполуки в живота. И ако човек иска да има сполуки в живота си, трябва да бъде човек на вярата, на обичта и на служенето.

Ако едно учение не се възприеме и приложи, то е безсмислено. Сега хората искат да оправят съвременния строй. За да се оправи сегашният строй, според моите изчисления ще трябват още 1000 години, и то, за да стане микроскопическо подобрение. За да станат две подобрения в човечеството трябва да минат 2000 години. За да се добият три подобрения, са необходими 3000 години отсега. За да придобият хората истинската вяра, трябват им още 1000 години. Това е първото подобрение в света. За да придобият истинската Любов, трябват им 2000 години - това е второто подобрение. И за да се научат да служат на Бога, трябваш им още 3000 години - това е третото подобрение.

Това е по отношение на цялото човечество. А когато дойде до всеки човек поотделно, този срок се съкращава различно за различните хора. За вас индивидуално казвам, че 10 години са ви достатъчни, за да придобиете истинската вяра. Още други 10 години - за да придобиете истинската любов - значи за 20 години. И още 10 години - за 30 години, ще се научите да служите на Бога. Значи, след 30 години ще имате това, което искате.

Понеже хората са изгубили тези три пътеки към Бога, затова животът, мислите и чувствата им са пълни с противоречия. Тези противоречия и дисхармонията деформират организма и състаряват човека.

Ако човек може да хармонира своите мисли, чувства и постъпки, той може да се подмлади.

Задачата на човека е да изучава това изкуство да хармонира силите в себе си и да влезе в хармония с Космоса, откъдето му идват всички блага. Земята, както и всички слънчеви системи, това са велики учебни заведения, в които трябва да се учим на вярата, на любовта и на служенето. Но тези трите трябва да се предшестват от правата мисъл. По всички слънца и системи живеят хора, макар и не със същата организация като нашата и не при същите условия. Например, има микроби, които издържат температура над 2000 градуса без да умират. А самия живот нищо не може да го разруши. Първичната материя, като носителка на безсмъртния живот, даже и при 45 милиона градуса не може да се разруши. Първичните форми, създадени от тази материя, са безсмъртни и неразрушими. Сегашните форми, които имаме, са смъртни и преходни, понеже са направени от една неорганизирана в себе си материя. Но има обвивки, форми, които никакъв огън, нищо не може да разруши, нищо не може да проникне през тях.

Студът и топлината са две полярни сили, от чието взаимодействие се образуват формите. Студът ни носи едно благо, топлината - друго благо. При студа гниене не става. При топлината има живот, но има и гниене. При студа животът много бавно се развива, но няма никакво гниене. Повечето болести и противоречия в живота на съвременното човечество се дължат на излишната топлина, която хората имат. Затова трябва да се намали топлината, за да се дойде до нормалното състояние на живота. Човек трябва да знае да регулира топлината и студа в себе си, защото в това регулиране стои творческият процес на живота. Нормалната топлина на тялото засега е 37 градуса. Щом стане повече, зараждат се болезнени състояния в тялото и чувствата. Когато организмът не може да издържи на голямата топлина, човек умира. Много хора можем да спасим, като намалим топлината им. Другояче казано: трябва да се измени психическото състояние на човека, трябва да се измени насоката на неговата мисъл, за да се намали и органическата топлина. Защото органическите процеси са обусловени от психическите. Сегашните хора умират по единствената причина, че всичките им чувства и способности не функционират равномерно и вследствие на това става неравномерно разпределение на топлината, което внася анормалност в органическия живот. Ако всички способности функционират равномерно и енергиите се разпределят хармонично по целия мозък, болезнените състояния ще се избегнат. Това са новите данни, които се внасят в науката. Ако всички чувства и способности функционират равномерно и хармонично, човек ще може да живее и над 120 години. Ако един болен може да въведе равновесие в мислите и чувствата си, веднага ще оздравее.

Христос казва „ако не ядете плътта ми“, което значи, ако не възприемете моята Любов и живот, няма да имате живот в себе си. Когато хората имат криви възгледи за живота, той ще бъде нещастен и пълен с противоречия.

Досега цялото човечество е слизало, инволюирало е, както се казва на научен език. Но пътят на слизането е завършен и човечеството поема вече възходящия път на своето развитие, започва да еволюира. Това е новата религия, новото учение, което ние възвестяваме - възхода на човешкото развитие, връщането на човека към неговото първоначално състояние. Това е новия живот.

Досега е било лошото в живота. И ако някой път ви се случи нещо лошо в живота, считайте, че е от миналото. А в бъдеще ви очаква само хубаво. Очаква ви едно велико бъдеще, затова не се обезсърчавайте.

Сега ви пожелавам да забравите вашето минало и да живеете във възхода на вашия живот. Вашият възход е подобрението на вашата съдба. Вие сте в едно училище и вашите Учители искат да учите. Затова ще се стегнете да учите. Това ще оправи ваша- та съдба. Няма да мислите, че сте стар. Главата ви трябва да бъде стара да мислите, а тялото ви трябва да бъде младо - да работите. Тогава ще имате вяра в Бога, ще обичате Бога и ще вършите волята Божия. Това са първите стъпки в пътя на новата култура, първите стъпки към новото човечество, първите стъпки на човешкия възход, първите стъпки на новото разбиране, първите стъпки на сближението на народите. Трябва всеки народ да вярва в другите народи, да ги обича и всеки народ да служи на другите народи.

Ако се поставяш тези правила в индивидуалния, семейния и обществения живот, ако се приложат в международните отношения и се образува взаимно доверие и обич между народите и те са готови да направят за другите това, което правят за себе си, животът им във всички направления ще се изправи и уреди. Това са първите стъпки в пътя на човешкия възход. Пожелавам ви всички да тръгнете в него, защото само в него ще придобиете всичко, към което се стремите.

''Беседа от Учителя, държана на 21 април 1935 г.''