Преглеждане на кода на Психически наслоявания. Закон за примирение

[[Младежки окултен клас]]

[[1923]]

[[1924]]

[[Разумният живот (Четири книжки)]] - MOK - 3

== 29. Психически наслоявания. Закон за примирение ==

Двадесет и девета лекция от Учителя
4 май 1924 г., София 

<i>Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите. </i> 

За следния път – тема №24: „Най-малката Любов, която можем да приложим в ежедневния си живот.“ 

Като пишете върху тази тема, ще изнесете нещо, което сте приложили. 

Сега у всички има наслоявания. Аз ги наричам неестествени наслоявания, които ви препятстват да схванете правилните прояви в Природата. Разбира се, у човека има и правилни прояви, има дни през годината, когато вие мислите добре, идейно, и прилагате правилно, но тия светли дни и минути са много редки. Например у вас се случва такова нещо, което често става с любениците: често по корените на любениците се явяват червейчета, които прегризват корените им – любениците израстват, разлистват се и после увяхват, не дават никакъв плод. И вие по същия начин проявите любовта си: покажете се навън, но след това дойде този вътрешен червей, преяжда корена ви и всичко увяхва. Тогава вие казвате: „Е, такива са условията, такава е Природата, няма какво да се прави.“ Не, не е такава Природата. 

Вие трябва да се освободите от тия наслоявания по един разумен начин. Например, ще наблюдавате цвета на лицето си, ще се проучвате – нали всички сте хора с висше образование. Това е за ваше добро. Ще вземете едно ваше естествено положение, когато сте здрави или когато имате най-добро разположение на духа, когато сте извършили едно добро дело, от което сте останали доволни от себе си, и то ще ви служи като мярка; вземете едно огледало, погледнете се и забележете положението на вашите мускули. После ще погледнете ръцете си отгоре и отдолу – каква е кожата им, мека или суха. Обърнете особено внимание на очите си и на цвета на лицето си. След това направете друг опит – когато сте неразположени, сърдити: вземете огледалото, огледайте се и в този случай и ще забележите една рязка промяна в лицето си. Такава промяна в лицето става и в естествения развой на човека. Ако някой е влязъл да копае въглища в една мина, той ще изцапа лицето си, ще го очерни, но той знае метод за чистене: ще вземе малко топла вода и сапун, ще се измие и ще излезе навън пак бял. Вие се цапате, по вас полепват известни частици отвън. Вие мислите, че няма наслоявания отвън; не, всеки ден има такива наслоявания върху всеки човек. Те са малко, но все-таки причиняват голяма вреда на душата ви или върху развитието на вашия ум. Даже много учени хора, много младежи, които са обещавали от ранна възраст да бъдат талантливи и способни, са били завличани от тия утайки и са останали последни в живота. 

Някой път Природата прави благодеяние на такъв човек: туря го в сиромашия, т.е. туря го във водата и той става чист. Ще кажете: „Как така?“ Да, тя го чисти чрез страданията – не го оставя да има удоволствия в света, а го заставя да изкарва храната си с пот на чело. Дето и да се обърне, няма приятел, който да му помогне, и той живее с постоянната мисъл какво да работи днес, утре, за да преживее някак. И с това силно напрежение на мисълта този прах, който се е полепил върху него, отскача и той се чисти постоянно. А вие, като имате всичко, мислите, че имате много идеи. Не, много наслоявания има върху вас. Тези наслоявания стават по причина на това, че във вас няма тия естествени разположения на духа. Вследствие на тия наслоявания в човека се явява разстройство в стомаха, устата започва да мирише, процесите на дишането не стават правилно, приливите и отливите на кръвта в сърцето се забавят и т. н. Когато човек се нервира, кръвта започва да се събира в задната част на главата, от това личните му чувства се развиват и той мяза на оса – който го бутне, той го жегне. Този жегне, онзи жегне и по този начин създава ред неприятели около себе си или най-малко около такъв човек се образуват две партии с картечен огън. След всичко това ще кажете, че имате идеи. Никакви идеи нямате, това са все лични чувства. И после тия две групи ще се разделят по на още две, ще станат четири; така ще се образуват неестествени групички: братята – на една страна, сестрите – на друга. Това не е Братство, Братството почива на съвсем други закони. Има братя по кръв, а не по подобие. Двама души, за да бъдат братя в духовно отношение, те трябва да бъдат с еднородни, с подобни идеи, да имат единство в стремежа си. А сега, ако не се чистите от наслояванията, които имате, те ще прекъснат всичките ви съобщения с Живата Природа. Ще ви дам едно обяснение: какво би станало с носа ви, ако нямахте тази течност, която задържа праха? – Всичкият прах би влязъл в дробовете ви и ще запуши бронхите. Но виждате, Природата е турила тази лигава течност като филтър. Тъй и всички хора трябва да имат един вътрешен филтър. Казвате някой път: „Това не ми трябва, онова не ми трябва“ – това значи: „Нямам нужда от тази течност в носа.“ Да, но като пресъхне тази влага в носа, хората заболяват. Ето защо вие трябва да се отнасяте разумно към себе си и да знаете как да се освобождавате от тия психически наслоявания у вас. Онзи ден ви зададох един въпрос: как се освобождавате от едно лошо настроение, какви бяха вашите методи? Да каже някой от вас как се освобождава от едно лошо настроение. 

<i>Ученик: Лошото настроение, това са известни енергии, които трябва да се пласират по някакъв начин – било чрез физическа работа, било чрез интелектуална работа. </i>

Аз ще ви обясня психологически причините за лошото настроение: всяко лошо настроение се създава от съвсем малки причини. Да кажем, че имате един приятел, в когото имате пълна вяра; докато ти храниш абсолютна вяра към него и той към тебе, никакво лошо настроение не може да има. Аз говоря за един умен приятел, който разбира сърцето ти, чувствата ти, мислите ти, който се интересува за твоя успех тъй, както и за своя. Вие се разбирате добре, обичате се; докато се обичате така, никога не може да имате лошо настроение. Но от деня, в който се яви едно малко съмнение към твоя приятел, ти вече ще имаш лошо настроение – тъй седи фактът. Тогава как ще поправите това настроение? – Ще отхвърлите настрана съмнението си и веднага ще дойде хармонията. Следователно това ще знаете като закон и няма да го престъпвате. Вие, като единица – сами за себе си, не можете да живеете. Силното индивидуализиране произлиза от силно развити лични чувства. Когато хората искат да станат единица в света, да живеят само за себе си, те се индивидуализират и сами си създават най-голямото зло, най-голямата отрова. Невъзможно е човек да живее сам за себе си, да бъде единица. Защото единица в света е само Бог – разумният принцип, който е създал всичко и живее за всички. А ти като се индивидуализираш, започваш да презираш всички същества, които Бог е създал и с които Той живее. Тогава в теб се създава това лошо настроение и ставаш нещастен. Какво означава това състояние? – То значи човек да бие главата си в една скала или да пробива кладенец или тунел с една игла. Туй е факт, който виждаме навсякъде в Живота. Ученият например ще мисли, ще философства, ще критикува и най-после ще се изтрие. 

Та първото нещо: ще приложите този закон, който ви показвам. Моето желание сега е да изправите отношенията помежду си – никакви партии! Ако не се изправите, казвам ви, ще оставя класа ви дотогава, докато изправите отношенията си, защото иначе говоренето е безрезултатно. Искам да решите този въпрос. Като дойда следния път в класа, отношенията ви да бъдат оправени – това е основа, върху която може да работите. Вашият ум и вашето сърце трябва да бъдат в хармония, изисква се правилна обмяна между силите на ума и тези на сърцето. В тази област, в която сте влезли сега, ако не разберете основното положение на този закон, след време ще имате големи мъчнотии – пак ще разрешите въпроса, но по-мъчно. Първото нещо: трябва да изправите поведението си. Така ще се зароди в умовете ви, в сърцата ви, във волята ви едно здравословно състояние. Всички тия сили у вас ще работят в хармония и тъй, уравновесени в себе си, по-лесно ще се справяте с външните мъчнотии на Живота. Защото трябва да знаете, че в един клас, в какъвто сте, вие имате отношения един спрямо друг и ако вашите отношения не са правилни, само един от вас е в състояние да причини големи страдания на целия клас. И обратното става: един от класа може да внесе за всички едно велико Добро във всяко отношение. Предназначението, което ви е дадено във великия живот, ще се изрази по който и да е начин, само че вие можете да спънете временно вашето развитие. Пък нали всички искате да свършите навреме училището и да бъдете полезни на себе си, на окръжаващите и на обществото? Но ако не знаете този закон, как да се чистите от тия утайки, вие ще се спънете. 

Сега в какво седи вашата математика? Ако повдигнем на квадрат числото а, какво изменение става с него? Нека каже някой от вас. 

<i>Ученик: Увеличава се неговото измерение. Ако а е линия, а2 вече е плоскост. </i>

Значи а2 показва повишение, но това повишение може да бъде във възходяща степен, а може да бъде и в низходяща степен. Да допуснем, че а представлява разумно същество, което се движи в права линия – значи то има само едно измерение или живее само на една линия. При а2 то живее в една плоскост, в един квадрат. Какво придобива това същество в този квадрат? 

<i>Ученик: Съзнанието му се разширява. Като се е движило в права линия, то е виждало пред себе си само една точка, а сега вижда цяла линия. </i>

Ще ви дам едно обяснение за движенията на телата в първото измерение: имате кръга С, по него се движат две същества А и В, които се срещат. Могат ли да се разминат? – Не могат. Съществото А ще каже на В: „Ще се върнеш назад“, В ще каже: „Не, ти ще се върнеш.“ Какво ще направят най-после? – Ще се скарат. Това обаче не разрешава въпроса – това е положението, когато имате някакъв спор и не искате да се примирите. Казвам тогава: вие сте хора от първото измерение, не искате да отстъпите. Но да кажем, че тия същества трябва да се разминат; как ще се разминат, можете ли да кажете? Тия две същества имат нужда от учител, който може да ги избави от това положение. Ще ви обясня: тия две същества се срещат лице с лице, едното казва: „Искам да мина на противоположната страна, отстъпи!“ – „Не мога.“ Тогава? – Нека В се върне назад. – Те не могат да се обърнат назад, освен да тръгнат с гърбовете си назад – тогава те ще се допрат на другата страна с гърбовете си и пак ще се скарат (II). Този кръг трябва да се огъне, да се направи един мост (1) – тогава едното същество ще мине под моста (2), а другото същество ще мине отгоре (3). Като се разминат така, после първото същество ще излезе отдолу. Този кръг значи трябва да измени своето естество – едното същество трябва да се смири, да влезе под моста, за да могат да се разминат. Много от вашите спорове са от тази категория – срещнете се, никой не иска да се върне. – Направете мост: единият от вас ще мине отгоре, а другият – отдолу. Безразлично е кой ще мине отгоре и кой отдолу. 

Тази идея още не ви е ясна – кръгът ще се отвори, едното същество ще влезе вътре и после пак ще се затвори (I), а другото същество ще мине отгоре (II). Този е единственият начин, ако те искат да живеят разумно, друг начин няма. Непременно трябва да има едно огъване на кръга, за да се образуват два пътя – единият нагоре, другият надолу. Значи орбитата на живота ви по някой път трябва да се измени, това е една необходимост. Кръгът ще се отвори, за да влезе един от вас; после пак ще се затвори и вие ще се разминете. Като се срещнете пак, този кръг отново ще се отвори. И тъй, с това движение на кръга в съзнанието на тия същества се образува идеята за второто измерение, а то ще бъде едно откритие за тях. С това те ще считат, че е станала известна промяна в техния свят. 

Следователно, ако в живота ви стане някаква промяна, считайте, че сте под моста. Или допуснете, че едно същество се намира в тъмнина. Ще обясня закона психологически. Какво показва тъмнината? – Че това същество В е влязло в кръга и се намира в един безизходен път. Но това ще трае само докато съществото А мине на другата страна на кръга. Тогава съществото В пак ще излезе отгоре и ще бъде в светлина. Някой път вие усещате, че съзнанието ви се помрачава – това е временно, само докато минете този път отдолу. И всички лоши настроения, които имате, произлизат все от тия промени в кръга. Дойде ли ви едно мрачно настроение, ще знаете, че има друго едно същество, което минава отгоре. Единият трябва да мине отдолу, а другият – отгоре. Онзи, който страда, той минава отдолу, а който се радва, минава отгоре. И тъй, когато вие сте радостни, трябва да знаете, че друг някой страда. Ти се радваш, но под тебе има едно същество, което въздиша и казва: „По-скоро минавай!“ Ти няма да се спираш на този мост да кажеш: „Не се мърдам оттук.“ Не, ще минеш това място, колкото може по-скоро, та да може и другото същество да излезе отгоре. Затова хората, които скърбят и страдат, отварят път на други, за да се радват. 

Въпросът ни беше за психическото наслояване. Щом изправиш отношенията си спрямо хората, това наслояване, което се е образувало от гъстата материя, от постоянните утайки във вас, се вдига. Първото правило: ще спазвате закона за примирението! Черната краска, която се образува около лицата ви, показва, че във вас има едно негативно течение. Ако вземем черната краска, според както се определя във физиката, тя поглъща всичко в себе си. Значи всичко потъва в нея, следователно тя е негативна. И бялата краска е негативна, но тя отблъсква всичко. Едната възприема всичко, а другата връща всичко назад. Затова, ако искате да въздействате на черната краска, непременно трябва да й поставите контраст – ще турите бялата краска, нищо повече! На кое чувство трябва да противопоставите алтруизма? – <i>(На егоизма.)</i> Не, не вземайте тук егоизма, егоизмът е на чисто индивидуална почва. Човек казва: „Аз съм човек и като такъв имам право да мисля нещо особено.“ Това е егоизъм – превишаване на своето право. Алчността седи в това, когато някой изисква да бъде обичан от всички. Не си правете илюзия да мислите, че някой ученик може да бъде обичан от целия клас, това е немислимо. Половината от класа може да го обича, трите четвърти – също, но целият клас да го обича, това е немислимо. Всякога в един клас от сто души ще има най-малко десет души, които ще бъдат на противоположния полюс, при особено мнение. И когато всички са радостни, весели и скачат, тия десет души ще бъдат недоволни, ще кажат: „Това клас ли е?“ Тия десет души са неразположени, недоволни. Защо? – Защото са под моста. Другите ще се радват. Защо? – Минават отгоре. Обаче, законът се изменя: когато тези деветдесет души слязат под моста, онези десет души са весели и радостни. Какво трябва да се направи за уравновесяване на състоянията? Когато деветдесетте са щастливи, те трябва да отделят десятък от своето щастие, да го дадат на своите недоволни братя, за да станат и те щастливи. Те са недоволни, защото имат в случая недоимък, намират се при особени условия. Вие сте изпитвали това състояние: седнете например да учите, решавате някоя задача, но умът ви е разсеян; правите опит да се концентрирате, минава час, два, три, докато най-после дойде едно разположение, при което можете да учите. Ето защо, за да изработите характер в себе си, вие трябва да разбирате законите на Живата Природа. Човек не може всякога да учи, както не може всякога и да сее. В Египет, дето има най-благоприятни условия, може да се сее два пъти в годината, а тук може да се сее само един път в годината. Тъй и вие трябва да разбирате законите на мисълта; също тъй трябва да разбирате и законите на чувствата. Има между вас, които искат да имат всякога добро разположение. Не, закони има за всичко. Когато сте във физическия свят, има закони, които определят вашата мисъл, вашето чувстване и разположение. 

Сега аз нямам нищо против, ако между вас има едно естествено разделение – то е добре дошло. Но забелязвам помежду ви друго едно, нежелателно деление. И естествениците правят редица класификации на животните, но в Природата такива класификации не съществуват. Кой е естественият белег, който отличава едно животно от друго? 

Ще ви задам следния въпрос: за да има хармония между двама души, какви черти трябва да имат те? Например вие искате да имате един приятел; как ще го придобиете? <i>(– Трябва да се поставим в пасивно положение по отношение на него или да станем за него почва, върху която той да расте.)</i> Но как познавате към кого трябва да се отнасяте така? Вие не можете да правите всекиго ваш приятел. Как познавате кого именно може да изберете за приятел? Все-таки вие си имате едно правило, но сега не ви иде на ум. Аз ще ви кажа: в присъствието на онзи, който ще ви бъде приятел, вие чувствате една приятност, свободни сте – вие изпитвате свобода на сърцето, на ума и на волята. Ако и той се усеща също тъй свободен при вас, колкото минава времето, вие ставате все по-добри приятели и нищо не може да ви раздели – каквито препятствия и да се явят между вас, вие ще издържите. Това е правило. Но щом има едно малко търкане помежду ви, може да има приятелство, но само за година, две и след това ще изчезне. По този закон, за да бъдат двама души приятели, ако са мъже, единият трябва да върви по мъжка линия, а другият – по женска; ако са сестри – пак същият закон: едната сестра трябва да върви по бащина линия, а другата – по майчина линия. Ако и двете вървят по бащина линия, запознанство може да има, но и спор ще има; дълго приятелство обаче не може да има – такъв е законът. Тогава работи осморката – (∞): горната линия е женска, а долната – мъжка. Или това можем да уподобим на мозъка в човека, който има две полушария – ляво и дясно. Енергиите от лявото полушарие се проявяват през дясната страна на човека. Човек е разделен на два полюса: лявата страна в него върви по женска линия, а дясната – по мъжка. Онзи, който разбира закона, ще има предвид тези течения. Да кажем, че някой върви по мъжка линия; с коя част от мозъка си ще се докоснете до него? – С лявата част. Значи той ще ви тури отляво на себе си и в такъв случай по отношение на него ще работите повече с вашите чувства; ако пък е от дясната страна, ще работите повече с вашия ум. Ако някой върви по женска линия, той ще ви докосне от дясната ви страна. Мислите ли, че е случайно, дето някои ходят от лявата ви страна, а други – от дясната? Не е случайно – енергиите от дясното полушарие минават през лявата ръка. Това е един сложен закон. Затова, като дойдете до окултната наука, вие трябва да знаете как да владеете мозъка си и как да го поляризирате. Вие трябва да знаете кога ще действате с лявата част на вашия мозък и кога – с дясната. Ако не разбирате законите, ще се намерите в голяма мъчнотия; ако ги разбирате, един път ще минете в дясното полушарие, друг път – в лявото. Трябва да мените състоянията на мозъка си. Тази е една от причините, дето хората не могат да живеят добре; това съм намерил в своите изследвания. 

Сега например всички се оплакват, че няма хармония. Как ще има хармония, във вас се натрупват излишни енергии, които вие не знаете как да изразходвате. И тогава тя се изразходва в съмнение или в гняв, или в необуздана страст, или в боксиране. Тази енергия трябва да се изразходва по някакъв начин. Природата е много взискателна, тя не обича да се задържат нейните енергии – тя дава толкова, колкото е потребно, а излишъкът ще го вземе и ще ти създаде неприятност. Този закон е верен. Богатите хора искат да се осигурят, имат един, два, три, четири милиона лева, но освен че не могат да се осигурят, техният живот се влошава. Идеята да се осигурят е хубава, но това е качество на човешкия Дух – щом човек разбира законите на Духа, той е осигурен. 

Например във вашия клас понякога заболяват някои от другарите ви, но вие оставате безучастни към тях. Вие не обичате да си помагате; туй не е добра черта у вас. Не, като се разболее някой, вие даже трябва да изучавате причините защо вашият приятел е болен и с какво може да му помогнете. Така може да внесете едно микроскопическо подобрение в него, то е достатъчно. Утре и вие може да се разболеете, всеки е изложен на заболяване. Сега трябва да се учите не само на вежливост, но и да развивате вашите алтруистични чувства. Когато човек се изолира, често се започва една борба. Например някой път вие се стремите да изолирате някого от класа; и какво става? – Започват да говорят против него, че той е малко смахнат, че не върви с другите заедно. И той започва да усеща, че го изолират, и остава сам. Болшинството иска да му наложи правилото, че той трябва да се подчинява на същия кодекс, на който и те. Той, горкият, пъшка, превива се, но следи какво правят; един ден и той образува партия. Тогава друг ще се намери виновен, тъй че все ще намерят някого виновен. И тогава, каквото става в класа, всичката вина се слага върху него – той може да е най-изправният, но каквото и да направи, класът не вижда добро в него. Ако рече да направи добро, ще кажат: „Оставете го, той е лицемер.“ И той се намира в чудо. Тогава или трябва да намери път, по който да се примири, или трябва да избяга. 

Такива неща се случват във всички училища: учителят намрази някого и този ученик, колкото добре и да му отговаря, той все двойка му туря. Това е психологически закон. Учителят вижда, че ученикът е горделив, и така иска да го смири. Това е крив начин на въздействие – този ученик се озлобява повече. Да кажем, някой ученик мисли, че знае много; туй не е само негов грях – всички ученици си мислят, че знаят много. Какво трябва да направи учителят в такъв случай? Ако е учител по математика, нека извади този ученик пред дъската и да му даде една мъчна задача, а той да си мълчи. И тогава този ученик, като решава задачата, ще види, че има нещо, което той не знае – ще каже: „Не можах да я реша.“ Ако пък той действително иска да знае много, у него ще се роди стимул да учи повече. 

Та сега, на първа ръка вие трябва не само да съзнавате вашите погрешки, но и да ги изправяте. Няма по-лошо нещо от това да съзнава някой погрешките си и да не знае как да ги изправи. Например аз бих могъл да накарам всички да се обичате, и то да се обичате тъй, както никога не сте се обичали. Знаете ли как? – Трябва да ви туря всички в затвор, да ви наложат там хубавичко и тогава да ви съберат на едно място. Няма ли да се обичате? Я да сте затворени – братя и сестри заедно, че да ви налагат, както са правили със старите християни, няма ли да се обичате? – Само да ви съберат, да видите как ще се разговаряте мило и драго! А сега, понеже не сте в затвора, вие не се обичате. Не чакайте да ви турят в затвор. С такива методи разполага и Природата – тя мълчи, мълчи, но ви дебне; един ден ви хване с щипците и ви туря в ретортата си. Вие може да вдигате шум, да плачете – нищо не значи за нея. Знаете ли през колко реторти ще ви прекара тя? Ако вие изследвате живота на великите хора – музиканти, поети и други, пък и на пророците, ще видите през какви реторти ги е прекарала Природата. Няма човек, който да не е минал през дисциплината на Природата. Вие трябва да бъдете готови на всичко това. Сега аз виждам – тази ваша майка иде със своите щипци, улавя ви, туря ви в ретортата и казва: „Аз работя сега, искам, като влезете в тази реторта, да стане нещо от вас.“ Защото някои, като влязат в тази реторта, наместо да се пречистят, изгарят и излизат като пепел; тя ги погледа, погледа, чуди се какво да ги прави, иска да оживи тази пепел. Тъй че за вас е по-добре да се стопите и да излезете благополучно от ретортата – това е законът на подмладяването, тъй го наричам аз. Когато човек изхвърли от ума, сърцето и душата си всички отрицателни мисли, желания, които разрушават, той се подмладява. 

И тъй, какво качество желаете да придобиете в този клас? Според вас, коя е малката добродетел, която трябва да имате? <i>(– Прошката.)</i> Но трябва да си искате прошка един от друг. Ами като не си искате прошка, тогава? Да кажем, че някой от вас влиза в една гостилница и гостилничарят му казва: „Един от вашите приятели яде тука и не си плати.“ Какво трябва да направите? Вие трябва да кажете: „Извинете, моят приятел отдавна ме упълномощи да платя вместо него, но аз забравих.“ И ако имате пари, още този момент ще платите. <i>(– Това няма ли да бъде лъжа?)</i>– Не, погрешката е пак негова. Законът е верен – щом този гостилничар ми казва, че моят приятел не си е платил, аз вече съм задължен да изправя неговата грешка, без да казвам нещо. Ако аз кажа на гостилничаря: „Добре, аз ще платя за него“, това е човешка постъпка. От моя страна ще направя благороден жест, ако аз извадя пари и платя на гостилничаря от името на приятеля си, без да му кажа какво съм направил за него. Това наричам аз солидарност в ядене и пиене. Вие ще кажете: „Ами ако платя на този, на онзи гостилничар, какво ще стане с моя джоб?“ Не се плашете, това ще се случи може би веднъж в живота ви, но казвам: този е истинският начин, по който трябва да постъпвате. Във вас трябва да има готовност за такъв жест. Ако ти не можеш, ще повикаш друг, ще му кажеш: „Би ли платил за един наш приятел в гостилницата?“ Ще му кажете това и повече няма да му четете морал – няма да казвате: „Знаеш ли какво направил нашият приятел?“ Не, просто ще го повикаш и ще му кажеш: „Един наш брат забравил да си плати на гостилницата, можеш ли да платиш ти?“ Ако не може и той, ще съберете помежду си пари, ще платите и ще си мълчите. Това е характер! Той като узнае, че съкласниците му са платили за него, в душата му ще се зароди едно благородно желание и ще каже: „Както са постъпили моите приятели, така ще постъпвам и аз.“ Ето начин за морализиране. Другият морал не е дал нещо много възвишено. И ние можем да употребим този начин. 

Сега аз зная, че всички сте изложени на мъчнотии, затова взаимното помагане е необходимо за вас при сегашните условия. Ако се случи някоя сестра да забатачи материално, тогава сестрите ще постъпят по същия начин. Пък ако сестрите не могат да оправят работата, нека дойдат братята – все-таки трябва да намерят един изходен път, това е Божествено. Ако вие работите така, ще имате съдействието на Живата Природа, на Невидимия свят, на светиите, на Ангелите, на всички Напреднали същества. Те ще ви съдействат – нищо няма да изгубите, напротив – ще спечелите. Това е, за да имате спокойствие, да можете да учите. Защото голямата сиромашия и голямата изолираност в света лишават човека от възможността да се учи, все трябва да има някой да го подкрепи. Само Бог може да живее самичък в света, а всички същества от Бога надолу имат нужда да си помагат. Човек трябва да чувства, че има някой, който храни нежни и благородни чувства към него, той трябва да знае, че има поне един човек в света, който е готов в даден случай да се пожертва за него – тогава той ще има кураж да живее. Това е една морална сила, която крепи човека – тогава той може да учи, всичко може да направи. Изгуби ли тази вътрешна вяра, той мяза на една оскубана пуйка. Този закон работи навсякъде – дето и да сте, все ще почувствате нужда от вътрешна вяра. 

Та отношенията, които сега ви свързват, работят за вашето бъдеще. Разбира се, аз ви привеждам този пример, за да постъпвате така от добра воля, по закона на Любовта. Защото ако това стане като един механически закон за вас, нищо няма да ви ползва. Ако всичко това влезе като импулс към великата Божия Любов, тогава ще имате добри резултати. Ето къде може да приложите тази Божествена наука. След това ще се заемем да проучим и други положения, при други условия. Засега, колкото малко и да съм ви предал от окултната наука, вие сте дошли до едно опасно място. Например между вас сега има по-голямо подозрение, отколкото по-рано. Не сте станали по-лоши, напротив, по-добри сте, но не използвате вашата добрина. В една от лекциите си нали разделих хората на две категории: на добри и лоши – добри, които правят добро, и добри, които правят лошо. Вие сте станали от добрите, които правят лошо. Вие пак работите нещо, само че в низходяща степен. Ако всички отивате към центъра на Земята, питам ви тогава кой ще ходи към Слънцето? Окръжаващите ви хора чакат само да видят някоя слабост във вас и да кажат: „Те се събраха в този клас, но какво излезе?“ И при всяко ваше заболяване или неразположение на духа те казват: „Ето до какъв край води това нещо – като мисли много, човек става негоден за живота.“ Не, ще станете годни за Живота. Онези, които разсъждават така, те не разбират законите на Живота, те не разбират законите на Природата – че и Природата има свои закони, които няма да измени заради нас. Железарят, докато не сгорещи желязото, нищо не може да направи от него. Затова и Природата, за да направи нещо от вас, ще ви тури в пещта, ще ви нагорещи и след това, като разберете какво ви е необходимо, тя ще ви тури във водата си и ще ви кали. Тя няма да ви остави като баби, ще ви закали. Но казвам: ще минете през известни процеси. Някой път ще чувствате, че сте слаби, някой път ще чувствате, че сте много силни, но не уповавайте на това. Силата не седи нито в едното, нито в другото състояние, нито в мекотата, нито в твърдостта – това са само преходни състояния на естеството на вашето развитие. 

Какво разбрахте сега, как ще се разминавате по пътя? Колко начина имате за чистене на къщата си? <i>(– С метла.)</i> Добър метод ли е метлата? <i>(– Не, защото прахът пак пада долу.) </i>

Сега ще ви наведа на мисълта да разберете какво трябва да правите. Да кажем, че имате слуга; за да работи добре на нивата ви, какво трябва на вашия слуга? – Трябва да го храните. Ако не го храните, може ли да работи? – Не може. Значи трябва да храните добре слугата си. После, ако някой работи на нивата и не му плащате, ще ви работи ли? – Няма. Но най-същественото не е заплатата, същественото за вашия слуга е храната – тя е най-необходимото условие за онзи, който работи. Ами вас кой ще храни? <i>(– Някой наш приятел.)</i> Законът е верен в този случай. После, трябва да спазвате следния закон: вие храните едно хубаво чувство към някого, но трябва да знаете, че в това чувство не трябва да има никакво раздвояване. Две мнения да няма за него – в даден случай вие трябва да знаете обичате ли някого, или не го обичате. Чувството ви към него трябва да бъде строго определено: ако го обичаш, да знаеш, че го обичаш; и ако не го обичаш, пак да знаеш. Категоричен да бъдеш в чувствата си! Няма по-лошо нещо от това да не знаеш какви са чувствата ти в даден случай и да считаш някога омразата за любов, а любовта – за омраза. Аз вземам думата <i>Любов</i>като необходима сила в Живота. Например вземам чашата, отивам при извора, измивам я хубаво, напълвам я и я занасям на моя приятел; в дадения случай аз зная, че тази вода е тъй чиста, както ако е налята за мене – това значи да зная какви са моите чувства към някого. Такива трябва да бъдат и вашите отношения. Същият закон е и по отношение на хляба: най-хубавото, което употребявам за себе си, трябва да дам и на приятеля си, и да съм доволен от това. Така се създават добрите нрави в човешкия характер и добрата човешка мисъл. 

Сега на какво е подобна водата? – На Живота. Значи в даден случай Животът като сила е подобен на водата. Това, което можем да дадем някому от добрия си живот, то е тази чаша с чистата вода. А сега например дойде ви някой на гости, казвате му: „Аз имам високо мнение за вас“, но след като той излезе и дойде друг, казвате: „Той не е толкова даровит.“ Не, ще казваш истината на приятеля си, който и да е той, няма да я намалиш или увеличиш пред него, а зад гърба му да говориш друго – зад гърба му нищо няма да казваш. Само така ще се образуват добри отношения между вас. Няма нищо по-лошо от това, когато говориш нещо лошо зад гърба на някого. Пък ако не можете да кажете нещо добро за един човек, мълчете – така трябва да бъде между вас. Ако искате да кажете за някого нещо лошо, кажете му го в лицето, но намерете един метод за това – кажете му го по най-мекия начин, кажете му: „Искам да ти кажа нещо, но няма да се обидиш.“ Като му го казвате, да не се страхувате. Ако намерите за необходимо, ще му кажете истината в най-мека форма и тогава тя ще принесе полза. Тъй ще се образуват интимни, благородни отношения между вас, защото само те могат да бъдат трайни. 

Сега аз бих желал следното нещо от вас: в този клас вие сте осемдесет и седем души; искам да се разделите на осем групи по на десетина души и тогава всяка група да кореспондира с някой град от провинцията. Сега вие се занимавате само със себе си, концентрирате се, съзерцавате и т. н. Аз се радвам, че се концентрирате, но много мислите за себе си, а другите се оплакват, че не им се праща нищо от София. Казвате: „Еди-коя си сестра сме упълномощили за това.“ Питам ви какво може да направи само една сестра? Ще се разпределите помежду си и ще пишете на всички градове – Варна, Сливен, Русе..., за да се образува между вас една връзка, да има постоянна обмяна. Започнете да работите така за един месец само и ще видите как ще се домогнете до известни практически правила. Нали искате практическа работа? После можете да разширите още повече вашата деятелност – ще пишете на някои от кръжоците из провинцията, ще обменяте мисли с тях. Не мислете, че това е изгубено време – нищо няма да изгубите, а ще спечелите, тия писма са ценни. При това, учениците от провинцията ще се насърчат. Чрез това кореспондиране много от идеите, които се прокарват в беседите и лекциите, ще се възобновят. Вие, софиянци, сте най-много и на вас най-много се дава; трябва да знаете, че комуто много се дава, от него много се иска. Ще се събирате всеки месец и ще обещаете да пишете редовно през това време. Като мине месецът, свободни сте. После пак ще вземете ангажимент за още един месец, но за друг някой град. Като обещаете веднъж, ще бъдете точни. 

Тази работа е без пари. Ако ви се плаща, аз мога да накарам всички да работите. Ако кажа някому: „Ти ще кореспондираш с Варна, ще ти се плаща две хиляди лева месечно“, как мислиш, няма ли да бъдеш точен? – Ще напишеш не една беседа, а десет дори. Пишеш, но защо? – Парички има. Пък и сега има пари – каквото добро направи човек, то е повече от пари. Колцина души от провинцията се оплакват, че не им пишете! При това, някои от вас трябва да отидат в провинцията, да посетят класовете. Там, в провинцията, вървят съвсем нередовно. Разправяше ми една ученичка какво правят учениците от провинцията: те се шегуват, смеят се, а малко работят. Шеги може да правите вън, но в класа не е позволено това. Двама или трима от вас ще отидете някъде в провинцията – това ще внесе нова струя в тях. Всеки от вас трябва да отиде между тях, да поседи малко, да им поговори и да се върне. Той ще бъде добре дошъл. 

Сега вие си поразмислете за това и се разделете на групи. Всеки от вас да напише по едно насърчително писмо. Може да направи извадки от някоя беседа. Извадете само есенцията и им я пратете, те ще са благодарни. А сега, като нямат нещо по-важно, с което да се занимават, правят си смешки учениците. Във Варна имаше един учител, който се страхуваше от жаби; учениците му турят един ден в чекмеджето четири-пет жаби; учителят влиза в клас, отваря чекмеджето, жабите изскачат навън, той се уплашва и избягва – всички ученици се смеят. Учителят наказал целия клас, но виновниците не се уловили – учениците били солидарни, не се изказали. 

И тъй, повече трябва да се работи за провинцията. Не искам да употребите всичкото си време, но само част от свободното. 

Най-първо от всички ви се изисква музикална работа и музикална хармония. 

''Тайна молитва ''

''Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите''