Преглеждане на кода на Псалмите на Давид. Псалм 91 – Георги Стойчев

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Статии, посветени на Учителя и Учението]]

[[Статии от списание Житно зърно]]

[http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=3888&Itemid=74 сп. Житно зърно бр. 23 / 2010 г.]

== ПСАЛМИТЕ НА ДАВИД ==

'''91  ПСАЛМ''' 
  
'''''Георги СТОЙЧЕВ''''' 
  
Думата ПСАЛМ има магическо въздействие. Тя събужда силите на душата, които я водят в духовния път.

Думата ПСАЛМ се състои само от една сричка. Числото 1 е число на Господа. В центъра се намира буквата „А", която също има цифрова стойност единица. Тя е главата на думата ПСАЛМ, а „Главата на Твоето Слово е Истината". От двете страни на буквата „А" се намират по две съгласни, които са крилата на думата ПСАЛМ. Буквата „П" има отношение към закона на Правдата, буквата „С" - към закона на Силата, буквата „Л" - към принципа на Любовта, буквата „М" - към принципа на Мъдростта. Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Силата - способността да творим добро - Добродетелта - са петте лъча на Пентаграма.

След като произнесем думата ПСАЛМ, тя сякаш продължава да звучи, звъни, вибрира, обхождайки духовните пространства. Душата остава задълго потопена в нейната Божествена красота. Силата на псалмите не се състои във възможността да се разтълкуват символите, да се опише значението на думите. Силата е в спомена за утехата, която човек завинаги носи със себе си, след като се е потопил в дълбоката им духовна същност. Казахме, че псалмите сякаш обхождат духовните пространства и ни донасят помощта на светлите същества, които ги обитават.

Българският език и българската азбука са свещени. От всички земни езици те дават най-добра възможност да се обективизират Божествените истини. Творческият акт е отговорност пред Духа, свободата е закон на вътрешния живот в Братството. Да се научим да споделяме своите малки находки - това е смисълът на братската идея. Всеки може да направи своя опит. <b>ПСАЛМ 91</b>

<b>1 стих: </b> „Който живее под покрива на Все- вишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъ- щаго."

Ако се опитаме да персонифицираме думите „Всевишнаго" и „Всемогъщаго", ще достигнем до извода, че това са две различни прояви на Бога. „Всевишнаго" свързваме с покрива, а „Всемогъщаго" - със сянката, според текста на първия стих. Покривът се намира в най-горната част на сградата. В тялото съответства на човешката глава. Покривът свързваме с мисълта, която ръководи разумната човешка воля. „Всевишнаго" е най-високата проява - Бог. Когато Бог пожелае да се прояви, да излезе от самия себе си, за да създаде условия за живот в по-гъста среда, се проявява като сянка, а Той остава в Своята тайна. Сянката, като част, излъчена от Бога, притежава Разум. Това е Йерархията. Когато Йерархията излъчи своята „сянка", тя засяга нашата мисъл и чрез човешкия покрив (разбираме главата, мозъка, мисълта) ни напътсва и ръководи. В глава 5 от Деянията на апостолите се казва: „.. .даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та като минаваше Петър, сянката му да засегне някого от тях." Сянката е духовната мощ на Петър. В древната традиция тя винаги се свързва с излъчваща се сила.

'''2 стих:''' „Ще казвам за Господа: Той е при- бежище мое и крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея". Когато сме с Господа, Той изгражда около нас крепост, която е нашата физическа защита. Не съществува стрела, която може да я пробие. Не съществува стрела, която може да разруши света на Любовта, Радостта и Мира на човека.

'''3 стих:''' „Защото Той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор".

„Сетта на ловеца". Ловецът и неговата мрежа в случая символизират силите, които носят разруха и смърт. Тази смърт не е само физическа. Това е опит на света на отрицанието да унищожи света на Духа на човека. Ловецът се прицелва точно в третото око. Неговата ръка е безпогрешна, но Бог е Всевишният Господар. Той господства над Духа и Материята. Стрелата на ловеца се пречупва. „Губителен мор" - Бог ще ни избави от болести и страдания, когато заслужим с живота си своето спасение.

[[Картинка:Psalm91.PNG|400px|мини|ляво]] 

'''4 стих:''' „С перата си ще те покрива и под крилата Му ще имаш прибежище. Неговата Истина е щит и всеоръжие."

За крилата на псалма писахме. Това са силите, които действат в Пентаграма. Тези сили трябва да овладее ученикът на окултната школа. Любовта, Мъдростта и Истината са три стълба, върху които се крепи не само Вселената, но и цялото Битие. Затова човешкото съзнание, на етапа, на който се намира, трудно може да ги усети, възприеме и разбере. Те имат своя йерархична дълбочина, а земният човек е още в началото на духовния път, на повърхността. Защо Истината е щит и всеоръжие? "Възлюбил си Истината в човека." Истината в човека е безсмъртната душа, с която Бог ни е дарил. Тази истина, която пулсира в нас, Бог я пази, защото тя е част от Неговата същност.

'''5 стих:''' „Няма да се боиш от нощен страх... "

Нощта символизира силите на мрака. Мракът е състояние на съзнанието. физическият мрак, тъмнината, е необходим елемент при физическото развитие. Обаче силите на духовния мрак, които лишават съзнанието от светлина, са елемент, който спъва развитието на човешката душа. Любовта към Бога прогонва нощния страх. Трябва да следваме пътя, по който ни води Любовта.

„...От стрелата, която лети денем..."

Денят има своите изпитания. Стрелите са отрицателните мисли и чувства, които хората изпращат помежду си, засадите, които устройват, злословията и всички други несъзнателни действия, които опорочават живота на днешното човечество.

'''6 стих:''' „...От мор, който ходи в тъмнина... "

Морът са болестите и безсмислените страдания, които умъртвяват човека.

„...От погибел, която запустява сред пладнина."

По пладнина човешкото съзнание е издигнато по-високо. Светлината в него е най-силна, енергията - най-мощна. От същите тези условия могат да се възползват и отрицателните сили, като се опитат да нанесат своя удар. Думата погибел е свързана с катастрофи, бедствия, наводнения, земетресения, бури и т.н. Злото може да използува върха на енергийната вълна за своите цели.

'''7 стих:''' „Тисящи ще паднат от страната ти и десет тисящи от дясно ти, но при тебе няма да се приближи."

Човекът е създаден съвършен. Според закона на съвършенството всички сили и енергии в него са в хармония. В настоящия момент човек е развил в по-голяма степен възможностите на лявото полукълбо на мозъка, в което са локализирани практическите способности, свързани с неговия физически живот и оцеляване. Дясното полукълбо на мозъка има перспектива в бъдеще. Там са локализирани по-голяма част от менталните и духовни способности на човека, но те засега не могат да проявят своята сила. Дясното полукълбо в по-голяма степен, в сравнение с лявото, става проводник на Йерархията, на „сянката" и понеже то управлява лявата страна на тялото, която е слабата, женската страна, то й дава своята защита чрез духовните сили, с които разполага - затова отляво са паднали хиляда. Лявото полукълбо управлява дясната страна на тялото. Неговите средства за борба са в по-голяма степен механични, физически, логически. С тези способи изходът от борбата не е достатъчно надежден - отдясно са паднали 10,000. Това е опит да потърсим обяснение на голямата разлика на падналите от двете страни: 1,000 и 10,000.

Защо „до тебе няма да се приближи"?

Човекът, който е застанал в центъра, няма отношение нито към левия, нито към десния път. Той е съвършен. Той е в хармония с Бога, преодолял е поляризацията на силите и живее в единство със своя Дух.

'''9 стих:''' „...Направил си Господа свое при- бежище."

Господа (Учителя - бел. авт.), който е върховният небесен Ангел и разполага със силите на цялото Небе.

'''11 стих:''' „. и ще заповяда на ангелите си за тебе да те пазят във всите твои пътища."

'''12 стих:''' „На ръце ще те повдигнат да не би да препънеш о камък ногата си."

Ногата на човека е свързана с принципа на Доброто, а движението означава, че доброто трябва да бъде активно. По пътя дебнат препятствия. Камъкът символизира тези препятствия. Защо камъкът? Камъкът е символ на инертното състояние на материята. Неговото съзнание е твърдо и неподвижно. В това е голямата опасност за човека. Ако той се поддаде на съзнанието на камъка в себе си, ще потъне в леност и апатия. Съзнанието му ще заспи. Дарбите и способностите му постепенно ще престанат да се проявяват.

'''13 стих:''' „Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя."

Освен камъка има и други сили, които препятстват развитието на човешкото съзнание. Те са лъвът и змията (аспид и ламя). Символите, с които си служи псалмопевецът, показват с какви дълбоки знания са разполагали древните за пътя на човешката душа. Лъвът символизира астралния свят на човека, астралните чувства. Когато сърцето не е разумно, светът около него се превръща в блато. Всичко е в разпад. Човекът се проявява като едно тщеславно същество. Змията (аспид, ламя) е вторият символ. Свързан е с грехопадението на човека в райската градина. Гордостта е отделила човека от Бога чрез внушенията на черния адепт. Той е намерил за себе си райско място във вегетативната нервна система на човека. Време е, и сега е, човешкото съзнание да се освободи от неговото присъствие. Как? Интересни са глаголите „ще настъпиш" и „ще стъпчеш". Те показват пътя, по който черният адепт може да бъде прогонен от живота на съвременното човечество. Краката, според Учителя, са свързани с принципа на Доброто. Чрез двата глагола силата на Доброто се активизира. В глагола „ще настъпиш" има елемент на внимание. Злото трябва да се настъпва внимателно - важна е ролята на ума. В глагола „ще стъпчеш" има повече страст и мощ. Тук на помощ идва разумното сърце, което е мощното в човека. Грубата сила не може да победи. Когато юнакът от приказките отсича главата на ламята, на нейно място се появяват нови три глави. Насилието не дава резултат. Учителят казва: „Злото е непроявено добро". Добрият човек е обикновено пасивен. Доброто трябва да стане активно. „Ще настъпиш и ще стъпчеш" - в противен случай ще продължиш да носиш змията вътре себе си. Активното Добро означава да работим с надежда, непоколебима Вяра и Любов. В това е силата. Силата е вътре в нас.

Псалмите в оригинал положително имат своя мелодична линия. Ние не сме в състояние да я чуем в българския превод, но можем да усетим нейното вътрешно хармонично богатство, да преживеем по-пълно радостта от обещанието на Господа - Учителя на Всемирното Бяло Братство:

'''15 стих:''' „С него ще съм когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя.

'''16 стих:''' „Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си."

Амин.