Преглеждане на кода на Професор Ханс Дриш и науката парапсихология

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 3


==ПРОФЕСОР ХАНС ДРИШ И НАУКАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ==

Проф. Ханс Дриш от Лайпцигския университет посети София по покана на Българското философско дружество и държа три лекции в Университета. В първата лекция той изложи възгледите си върху витализма, във втората – своята философска система, и в третата – основните принципи на парапсихологията. Със своите твърдения и аргументи проф. X. Дриш раздвижи умовете на нашата интелигенция и спря вниманието ѝ върху въпроси, по които една част от нея има материалистични схващания. Но интересът към проф. Дриш бе толкова силен, че върху изложените от него идеи излезе на български брошурата „Що е витализъм?“

Г-н X. Дриш е известен като професор по зоология и със своите сериозни изследвания и с научните си трудове в тази област. Освен конкретното изследване на фактите, той проявява стремеж и към тяхното обобщаване, затова насочва вниманието си към синтезирането им. И така въз основа на собствени наблюдения и опити върху организмите професорът идва до обяснение на витализма. Заинтригуван от чисто философски въпроси, той почва да чете лекции по философия в същия университет. Едновременно с това, когато стига до доказването на окултни истини, проверени чрез резултатите на изследванията си, проф. Ханс Дриш създава нова наука, която нарича парапсихология.

Тук ще се занимаем с книгата на проф. Дриш „Парапсихология“, която е публикувана през 1932 г. Според професора парапсихологията е наука за окултните явления и той избира за надслов на книгата си един цитат от Шопенхауер: „Този, който се съмнява във фактите на жизнения магнетизъм и в неговото виждане чрез ясновидство, трябва да го наречем не невярващ, а невежа“ (Парерга, първи том, 1850 г.). Дриш посочва целта на книгата си: тя да послужи като ръководство за тези, които искат с успех да работят в областта на парапсихологията, и то както при събирането на фактите, така и за теоретичното им обяснение. Той заявява, че мнозина мислят, че знаят какво съществува и какво не съществува в Природата, и при това отричат някои факти, като дължат своите знания единствено на някоя вестникарска статия. Даже и да е добра дадена статия, тя не е достатъчна, защото какво би било положението на един човек, ако той се изказва върху химията само въз основа на вестникарски данни и пренебрегва работата на химиците – същото важи и за парапсихологията. Чрез изграждането на тази нова наука се извършва промяна в мирогледа на човечеството, защото чрез нея се установява научно Невидимия свят.

Проф. Дриш изтъква, че парапсихологията е наука, също както всяка друга наука, например химията или геологията, и работи индуктивно, с методите на всички положителни науки. Лондонското общество за психични изследвания от дълги години изследва явленията на парапсихологията по научен начин и издава редица публикации. Главен труд за тяхната дейност е „Рhantasms of he living“. Особено интересни са научните опити на това общество върху телепатията. Влиянието му се е разраснало сред научните среди в европейските страни, в Германия излиза от ред години списание върху парапсихологията.

Психологията изучава психичните явления, които са свързани с обикновеното човешко съзнание. За разлика от нея парапсихологията изучава вътрешните сили на човешкото естество, чрез което идва до ново разбиране на човека и Природата. За изследване явленията на парапсихологията учените обикновено си служат с хора, които имат свръхнормална чувствителност и възприемчивост, като в тяхно присъствие са възможни някои парапсихични явления. Такива хора ги определят като сензитиви и във Франция ги наричат метагноми.

Проф. Дриш преди всичко набляга върху всички възможности за погрешки при изследване на парапсихичните явления. В първата част на своя труд в строго научна форма той излага условията, на които трябва да отговаря дадено явление, за да бъде научно установено. Даже на международния конгрес за психични науки в Атина той ясно изтъква: „По-добре да отречем 99 истински явления поради някои недостатъчни условия, отколкото да приемем едно невярно явление за вярно.“

Проф. Дриш разделя методите на парапсихологията на три вида: спонтанно наблюдение, очаквано наблюдение и експеримент. С тези три метода той разглежда следните видове явления: телепатия, спонтанна телепатия, пътуване извън тялото, телекинеза, шум, чукане и движение от окултен характер – тъй наречените апорти, ясновидството, психометрията и др. Ще отбележим по нещо за някои от тези явления.

Телепатията, спонтанно проявена, се различава от предаването на мисли, което се извършва като експеримент при избрани от нас условия. За да е научно установена, телепатията трябва да отговаря на следните условия:

1. Явлението да се изложи писмено и да се съобщи на доверени лица преди потвърждението му. Това се прави, за да се избегне ролята на подсъзнанието и за да се изключи предположението, че се е почерпило знание от склада на подсъзнанието.

2. Явлението да е подобно на многобройни такива преживявания от други лица.

3. Да има съвпадение както по съдържание, така и по време с проверените събития (например по отношение на съобщение за смърт и др.).

4. Разстоянието между изпращача и приемача да е голямо, така че да са невъзможни нормално виждане и слушане, да е изключена и хиперестезията.

Когато телепатичният опит се осъществява между два града или даже между две държави, очевидно хиперестезия е изключена. Обаче понякога хиперестезията на метагнома е толкова голяма, че той може да чува това, което се говори тихо в отдалечена стая, затова при изследванията се взема под внимание и тази негова особеност. Телепатични опити са правени при всички контролни мерки с положителни резултати от Тишнер, Василевски, Синклер и др. Може да се каже, че телепатията е вече научно установена.

Що е телекинеза? Думата произлиза от гръцките думи теле – далече, и кинезис – движение. Сензитивът движи предмети на известно разстояние от себе си. Близко до този вид явление е и левитацията, т.е. издигането на хора или предмети във въздуха, въпреки силата на земното притегляне.

Що е ясновидство? При него се възприемат факти, които стават в същия момент на далечно разстояние или пък които принадлежат на миналото или бъдещето. В първия случай се наблюдава ясновидство в пространството, във втория – ясновидство на миналото, а в третия – тъй нареченото прорицателство. Пагенщехер70 издава две специални книги върху своите изследвания на ясновидството. Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращ, защото в този случай метагномът вижда много подробности: лицето на умиращия, неговите дрехи и околната обстановка, за която в момента заминаващият си от този свят не мисли. Изводът е, че се констатира нещо повече от предаване на мисли. За установяване на ясновидството според Дриш най-важният въпрос е дали даден случай на ясновидство не може да се сведе към по-прости явления, например към телепатия, черпене от знанието, складирано в подсъзнанието на околните и др. Изобщо, за да се установи ясновидството научно, трябва да се изключат всички възможности за предаване на мисли. Четенето на затворени писма, каквито примери имаме доста научно установени, не означава още ясновидство, ако авторът на писмото, който знае съдържанието му, присъства при опита. Но дори и авторът на писмото да отсъства, пак може да се изключи ясновидството и да се допусне психометрично предаване на знанието чрез допиране на сензитива до писмото. Ето един пример: изследващите този проблем написват едно писмо от Лондон. Един англичанин, който не знае съдържанието му много добре, го опакова и запечатва, предава го на Шренк, а метагномът Осовецки прочита вярно съдържанието му във Варшава. На пръв поглед този случай изглежда на истинско ясновидство, но Дриш отчита, че не е изключено психометричното предаване на съдържанието от автора на писмото, т.е. Осовецки, като хваща писмото, влиза в психометрична връзка с автора на писмото и приема знанието му.

Друг случай е парижкият опит с метагнома Кан. Присъстващите написват шест писма. Кан се допира само до едно от тях, обаче предава вярно нелекото съдържание и на всички останали писма. В едно от писмата написват на немски следното изречение: „Срещу глупостта напразно воюват боговете“, в друго писмо написват друга мисъл на еврейски език с латински букви; при прочитането му Кан не разбира съдържанието, обаче вярно предава всички букви. В този случай ясновидството е твърде вероятно, но пак напьлно не сме осигурени от психометрично предаване на знанието.

Интересен е следният опит на Василевски. Когато поставя пред метагнома индийска ваза, той вижда и нейния едновремешен притежател – един бивш капитан, за чието отношение към вазата Василевски не знае нищо. Но и това виждане не е напълно достатъчен случай на ясновидство, понеже лелята на Василевски знае за отношението на умрелия капитан към вазата. И може да се предположи, че метагномът черпи това знание от подсъзнанието на лелята.

Паранормалните диагнози на болести, отчасти доста верни, също не могат да се считат за истинско ясновидство, понеже може да се предположи, че подсъзнанието на болния предава на сензитива знанието за болестта.

Но все пак някои от случаите, които привежда Пагенщехер, трябва да ги приемем за действително ясновидство, защото отговарят на всички условия. Някой основателно би могъл да запита кой е механизмът на ясновидството, но това е съвсем друг въпрос; преди всичко трябва да се установят фактите. Ето един интересен случай, приведен от Пагенщехер: пред метагномка се поставя бутилка, намерена в морето близо до Азорските острови. При корабокрушение, преди да загине, някой написва на испански няколко реда на един лист и пуска бутилката в морето. Действително, някои лица, които са намерили бутилката, знаели съдържанието на писмото, но тук може да се изключи психометрията, понеже метагномката в ред картини обрисува цялото произшествие – обстоятелства, които не били известни на тези, които намерили бутилката.

Също така и Бестерман излага един опит, който можем да наречем случай на истинско ясновидство, защото изключва четенето на мисли и ролята на подсъзнанието. Описват подробно пред метагнома вътрешността на една къща, при което никой от присъстващите никога не я е бил посещавал. Също така и притежателят на къщата не е познат с метагнома, но той дава точни данни за него и за живота му само върху горното описание. Ако в този случай не допуснем истинско ясновидство, тогава трябва да прибегнем до съвсем изкуствени и пресилени комбинации за предаване на мисли.

Друг случай на ясновидство: метагномът попипва един предмет, принадлежащ на един младеж, който при нещастен инцидент по време на воаяж бива изяден от акула. Метагномът вижда нещастието, случило се в пристанището Сидней, описва подробностите и заявява, че след известно време акулата ще бъде хваната. Така става: в стомаха ѝ намират остатъци от дрехите на младежа. При този случай трябва да се допусне или истинско ясновидство, или психометрично предаване от страна на умрелия. Но и в двата случая вече се доказват известни окултни истини: тук трябва да приемем един случай на истинско ясновидство или съществуването на умрелия след смъртта, който е предал своето знание на метагнома.

Въпреки всички горепосочени предпазни и контролни мерки, а и възможността при някои случаи мислите да се предават от умрели, изтъква Дриш, с голяма вероятност може да се твърди, че има установени истински случаи на ясновидство. При изследване на ясновидството в бъдещето, или на прорицателството, трябва да се изключат случаи на самовнушение и внушение. Например предричането на заболяване не показва още прорицателство, понеже не е изключено действието на внушение, въпреки че лицето заболява точно в посоченото време. За да се удостовери един случай на прорицателство, трябва да се изключат внушението и телепатичното предаване на мислите. Обаче в някои случаи, когато се предскаже една случка, независеща от волята на потърпевшия, това пак не е доказателство. Например ако някому се предскаже, че къщата му ще бъде подпалена от злосторник, то все пак може да се предположи, че тази мисъл може да бъде възприета от лицето, което подпалва къщата. Дюн твърди, че човек почти всеки път има прорицателство в сънищата си за най-близкото бъдеще, и то понякога с големи подробности.

Що е психометрия? Когато сензитивът се допира до някой предмет, той придобива възможността да вижда сцени из живота на притежателя му. Има множество случаи на психометрия, напълно научно доказани. И Дриш твърди, че психометрията трябва да се счита извън всяко съмнение, тъй като е напълно научно обоснована. Опити по психометрия са правени и от Василевски, Тишнер и Пагенщехер.

В последно време биологията все повече клони към витализма, според който животът на организмите не може да се разбере само чрез свойствата на материята, но трябва да се приеме и един разумен принцип, който работи целесъобразно в органическите процеси. „Аз не искам да твърдя – казва Дриш, – че всички биолози са вече убедени виталисти, обаче всички разумни биолози вече не се задоволяват само с механичното обяснение на живота, макар и да се бавят все още да проникнат в областта, която е отвъд границата на механичното.“ В книгата „Проблемът на живота“ под редакцията на Дриш и Волферек са поместени ред статии от видни биолози. От тези статии се вижда ясно как фактите на най-новата биология водят към витализма. Може да се направи обобщението, че днес биологията въз основа на най-новите си изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните факти в нея не могат да се обяснят от механично гледище. Немалко допринесе за сформирането на новите постановки – за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма – и проф. X. Дриш с капиталното си съчинение „Философия на органичното“.

Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти. Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа. Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите. Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане на опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в гореспоменатата книга „Философия на органичното“.

Витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане на духовното или разумното, действащо в цялата Природа. Ето защо от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Именно тази роля на витализма Дриш развива и обосновава подробно и книгата си „Парапсихология“. В обособен дял на тази книга Дриш изтьква, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни подготвят да приемем, че освен материалния свят има и един друг свят, който може да се нарече душевен или Невидим свят. В този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията и ясновидството. Въз основа на новите факти на парапсихологията се приема душата като самостоятелно същество. Изследванията на парапсихичните явления водят към постановката, че физическото тяло е обитавано от душа.

Съществен е този дял от парапсихологията, в който Дриш говори за екскурзии на човешката душа. Под „екскурзии“ той разбира излизане на душата при някои случаи, когато тялото изгубва съзнание и в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това например се наблюдава при упойка във време на операция. Когато оперираният е под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да види лекарските манипулации и след това да ги разкаже вярно, с всички подробности. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото. Но този факт се приема само от този, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество, освен тялото. Щом се възприема излъчването на душата, т.е. нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва, то трябва също да се приеме и че за да има психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система.

Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм. В полза на монадизма Дриш привежда два факта от изследователя Матисен. Първият случай е тъй наречената кръстосана кореспонденция, която се състои в следното: на няколко метагнома, живеещи в местности, далеч една от друга, се дават откъслечни съобщения – отделни цитати от стихотворението на един поет, които поотделно са неразбираеми, но като се съберат, се получава едно цяло, което има смисъл. И всеки метагном сам безпогрешно сформира стихотворението и посочва поета; тези съобщения са дадени от едно и също лице, заминало в отвъдното. Друг случай е паранормалното цитиране на места из дадени книги. В този случай заминалият отвъд съобщава чрез метагнома местонахождението на библиотеката, после рафта с дадена книга, посочва определена нейна страница с пасажа, който разглежда съответен въпрос. Друг опит е правен с вестници: метагномът посочва мястото и съдържанието на съобщение даже преди неговото публикуване. Разбира се, кръстосаната кореспонденция може да се обясни чрез телепатична връзка между метагномите, а при случая с вестника може да се приеме, че мисълта на редактора паранормално е възприета от метагнома. При познаването на някои пасажи от книги може да се предположи, че тези данни се вземат от паметта на някой друг човек, и то от неговото подсъзнание, обаче всичко това звучи изкуствено и пресилено.

Дриш казва, че монадизмът заслужава сериозно отношение от страна на науката. Той заявява още, че е доста склонен към възприемане на монадичната теория, защото тя много добре обяснява парапсихичните явления.

В едно свое писмо до мен проф. Дриш сподели, че без да е член на някое духовно общество, намира за необходимо да работи доколкото може за каузата на спиритуализма.

Дейността на Дриш в днешната епоха е важна в две отношения. Първо, той е пример как един учен, който е запознат с всички факти и методи на днешната биология, може да дойде до витализма, и то въз основа на научни изследвания. Второ, той показа как един съвременен учен може пак въз основа на фактологичен материал да сформира парапсихологията.