Преглеждане на кода на Просете, търсете и хлопайте

[[Неделни беседи]]

[[Неделни беседи - 1930 г.]]

[[Условия за растене, XIII серия, том IV, (1930)]]

==3. Просете, търсете и хлопайте!==


''3. Беседа от Учителя, държана на 14 септември [[1930]] г., София – Изгрев.''

"Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори!"

„Просете, търсете и хлопайте!" Ето един неразбран език за обикновените хора. Кой не хлопа в живота? Най-много хлопат децата. Обаче, хлопането не представя някаква наука. В случая, както е употребена тази дума, може да хлопа само онзи, който не разбира нещата; който разбира, никога не хлопа. То се отнася до обикновения човек. Когато дойдем до талантливия човек, там има едно малко видоизменение. При гениалния, видоизменението е по-голямо, а при светията и Учителя, още по-голямо.

„Просете и ще ви се даде." Който проси, трябва да бъде схватлив, да има отличен ум; да разбира законите, които действат в живота. Щом ги разбира, той се съобразява с тях. Така, той ще разбере, че работа, която не се отнася до физическия свят, се отнася до идейния. Когато хората срещат несполуки в живота си, то се дължи на обстоятелството, че те се занимават само с физическия, т.е. с видимия свят. Видимото е резултат на нещо. Едно дете вижда в ръцете на двама юнаци ябълки и круши. То мисли, че като посегне към плодовете, ще ги вземе. Детето не подозира, че зад тези двама юнака се крие известна сила, с която то не може да се справи. То трябва да разбира характера на тези хора. За да получи един от тези плодове, то трябва да се моли. Физическият свят е пълен с ябълки и круши, които отвличат вниманието на хората. Всеки мисли, че като посегне към плода, ще го вземе. Не, зад тези плодове се крият известни сили, които са работили за тяхното създаване. Значи, зад видимото стои невидимото. Ако посетиш една от библиотеките на големите европейски градове, Лондон или Париж, мислиш ли, че можеш сам да си вземеш книга за четене? За да се ползваш от книгата, първо трябва да намериш библиотекаря, който раздава книгите. Той ще впише заглавието, автора, номера на книгата, и най-после ще се подпишеш. Както виждате, във всяка библиотека съществува известен ред, зад който се крият разумни същества. Не мислете, че можете да правите, каквото искате. – Не сме ли свободни да се проявим, както разбираме? – В едно отношение сте свободни, но влезете ли в библиотеката, длъжни сте да спазвате реда. Ако искате там да четете, ще седнете на един стол и тихо ще четете. Ако се въодушевите и хлопнете на масата, веднага ще ви направят бележка, да пазите тишина.

Христос говорил на учениците си на език, за разбирането на който се искало просветен ум. Но и просветен ум да имаш, това не значи, че можеш да постигнеш всичко. На земята можеш да постигнеш нещо, но не и в Божествения свят. Законите на физическия свят действат по един начин, а тези на духовния свят – по друг начин. Затова, ако вървиш само по пътя на физическия свят, ти ще се отдалечаваш от Бога. Например, искаш да станеш богат, да си направиш къща, да си купиш ниви, лозя. Казваш: Като съм богат, ще правя добрини на хората. Обаче, богатството ще те отдалечи от Бога. Смисълът на живота, не е в правене на добро. Такова добро е безсмислено. Онези същества, които искаха да отклонят човека от правилния път, дадоха му възможност да прави добро. Ще излезе, че светът, сам по себе си, не е добър, но като правим добрини, ще го изменим. Това са залъгалки. Всички искат да оправят света, но не го оправиха. От хиляди години все едно се чува: Да оправим света! И наистина, направиха се училища за образование, но и до днес хората останаха невъзпитани. Можеш ли да възпиташ рибата? Как ще накараш рибата да говори? Единственото нещо, което може да се направи при дадените условия, е да се събуди съзнанието. Като говоря за рибата, разбирам всяко живо същество. Какво изкуство владее рибата? Единственото изкуство на рибата е да плува. И в умствения свят тя е достигнала до това изкуство. Рибата знае и други неща, но те са на втори план. Важно е плуването. Ако иска да прогресира, рибата трябва да напусне гъстата среда – водата – и да стане птица. За да хвърчи, тя трябва да си направи крилца и да напусне плуването. Като птица, тя ще изучава законите на въздуха. Ще се учи да хвърчи, да се движи в по-рядка среда от водата. Може да се запитате, каква е била целта на природата, като е създала рибите и птиците, преди човека. Защо първо не създаде човека? Който не разбира законите на природата, не разбира и нейните замисли. От Божествено гледище, рибата е толкова важна за природата, колкото и човекът. Когато се казва, че Бог е направил човека по образ и подобие свое, разбираме, че Той го направил подобен на себе си. – Как е направена рибата? – Тя е направена със Словото Божие. Поглеждате към рибата и казвате: Риба е това. – Не, рибата е символ. Тя иска да ти покаже, че като попаднеш в гъста среда, ще плуваш. В тази среда не можеш да мислиш, но поне ще плуваш.

Има хора на земята, които и досега са още риби. Те прекарват живота си как да е. Това е плуване. Рибата казва: Да прекарам живота си, като плувам във водата. Какво постига рибата с плуването? Понеже в Писанието е казано, че всичко е направено за човека, ние трябва да изучаваме рибите; те доставят материал, който е необходим за растенето на човека. Всички предшестващи форми, около сто хиляди, както и разните видове животни, са работници, които доставят материал за осъществяване на бъдещите планове на човека. Светлината, топлината, електричеството, магнетизмът, всичко е впрегнато, да приготвят материал за новата вселена, която сега се твори. Тепърва се създава светът. Ще кажете, че Бог е направил света. Сегашният свят, в сравнение с бъдещия, ще бъде такъв, както казва Писанието: „В начало Бог създаде небето и земята; и земята беше неустроена и пуста." Хората мислят, че земята е устроена, че човешкият живот е устроен. Всъщност, не е така. Отворете, която и да е история; влезте в което и да е училище; влезте в който и да е дом и ще видите, че хората не живеят добре.

Не, че те нямат желание да живеят добре, но условия нямат. Ако една риба би пожелала да се облече като една модерна мома, може ли тя да постигне това? Колкото да желае, за нея това ще бъде непостижим идеал. Човек, в сравнение с рибата, е ангел. Някои искат да знаят, защо не виждат ангелите. Нима вие не виждате ангелите? Нима рибите не виждат хората? Когато рибата види човек, тя се скрива. Следователно, когато у човека се зароди неестествен страх, това показва, че той е видял същество, по-напреднало от него, и затова се страхува. Значи, видял си нещо по-високо от тебе. Човек никога не се страхува от същества, по-слаби от него. Колкото да е голям човек, винаги има нещо по-високо от него, което го плаши.

Христос казва: „Просете!" Кой може да проси? Всеки човек не може да проси. Само детето може да проси от майка си, която го е родила. Ако вие не знаете, как да давате на вашите синове и дъщери, не виждате ли, как Бог, Когото считате ваш баща, винаги дава? Най-първо, вие трябва да се убедите, че Бог е ваш баща. Следователно, не всеки може да ви бъде баща. Например, едан цар не може да ви бъде баща. За да бъдете син на един цар, трябва да докажете, че произлизате от тази фамилия. Казвате: Ние сме родени от Бога. – Този факт трябва да се докаже. Ако сте чада на Бога, защо сте се обезверили? Ако сте чада Божии, защо не изпълнявате волята Божия? Ако сте чада Божии, защо не признавате Баща си? Защо трябва да ви се доказва, има ли, или няма Бог? Даже най-силните понякога се съмняват. Онези, които не разбират, ще кажат, че това е естествено. Естествено е да се съмняваш в мащеха си или в пастрока си. Но никога не може да се съмняваш в Бога, Който те е родил. Това е закон. Казвам: Никой не може да се съмнява в себе си. Щом се съзнаваш като човек, у когото се е пробудил умът, да разбира нещата, той не само не критикува, но не може да се съмнява в себе си. Критикуването не е знание. Най-напред, човек трябва да познае известен род сили и да се научи, как да оперира с тях. Например, мнозина не знаят, как да работят с късите вълни на светлината; други не знаят да работят с дългите вълни на топлината. Вследствие на това, те изменят методите и употребяват дългите вълни на топлината, вместо късите вълни на светлината. Те искат резултати от светлината. Други пък употребяват късите вълни на светлината, вместо дългите вълни на топлината – искат резултати от топлината. Какво разбирате, като ви говоря за къси и дълги вълни? Може да имаш ясна мисъл, ясна представа само при правилно схващане на късите и дълги вълни. Например, известно време мислиш върху един предмет, но в съзнанието ти е тъмно, защото оперират дългите вълни. Ти работиш в по-гъста материя, а светлина ти трябва. Значи, трябва да знаеш методите на късите вълни. Съвременните хора гледат много повърхностно на тези въпроси. Гледате простата жена, когато тъче, и тя има известно знание. Тъкането не става произволно. И там има правила, които трябва да се спазват.

Мнозина се стремят към чист и свят живот. Щом се стремят искрено към чист живот, Господ изпраща един ангел, адепт или светия, който да им помага. В добрия живот ние се учим на изкуството да си тъчем дрехи, които ще ни служат в бъдеще. Дрехите, които носим сега, са изпокъсани. Често казват, че без грях не може. Това се дължи на лошото възпитание, че без грях не може. Аз поддържам, че може да се живее без грях. Ти се самозаблуждаваш като мишката, пред която е поставен капан с парченце пастърма. Скрита в дупката, под грижите и възпитанието на майка си, мишката излиза оттам и като вижда пастърмата, започва да си мисли, как да я извади от капана. Желанието й е добро, но като влезе в капана, тя вижда, че сметката й не излязла добра.

Хората имат много несполуки в живота, защото постъпват неразумно като мишката. След това, те се запитват: Защо Бог създаде така света? – Светът крие в себе си всички възможности за хората. Те са дошли на земята да учат и да постигнат нещо. Всеки човек има условия да постигне нещо, ако може да мисли право. Това подразбират думите на Христа: „Просете и ще ви се даде." Разумният човек проси, защото знае, как да проси. Само с езика ли човек проси? Някой те погледне мило, проси нещо от тебе. Друг ходи, иска нещо, но не му дават. На милия поглед всеки дава. Една млада американка отишла при един голям банкер, скъперник, да иска някаква помощ. Тя погледнала мило към него, и той веднага й предложил 1,000 долара, като казал: Госпожице, на ваше разположение съм. Приятно ми е, че ми се отдава случай да ви услужа. Много комисии са отивали при него: едни в името на Господа, на св. Богородица. Той казвал: Не давам нито за Господа, нито за св. Богородица. Ще кажете, че момата била красива, затова банкерът отворил сърцето си за нея. Не, момата е действала по късите вълни на светлината и така внесла нещо възвишено в сърцето на банкера. Той бил парализиран, но като го погледнала тя мило, веднага скочил на краката си и казал: Много ви благодаря, вие ме излекувахте. Любовта лекува лесно.

Ще приведа един пример. Някъде в Америка една боа се промъкнала до едно градче да види, как живеят културните хора. Боата била дълга 7-8 метра. Като минавала покрай стражарите, те се уплашили и решили да я убият. И боата се уплашила и избягала. Като видяла, че хората не са готови да я приемат, тя напуснала града, При излизане оттам, тя влязла в една болница и се скрила в стаята на двама паралитици. Те били осъдени от лекарите на бавна смърт. Като я видяли, те скочили ужасени от леглото и хукнали да бягат. Щом се видели вън, те разбрали, че са вече здрави. Значи, страхът от боата измества страха от болестта. С външния си страшен вид, боата направила това, което лекарите не могли да направят. Тя ги излекувала. Болните си казвали: От 20 години лекарите влизаха и излизаха от нас, говореха ни сладки думи, но не можаха да ни излекуват. А тази боа с влизането си ни уплаши, и ние веднага оздравяхме.

И тъй, когато сте парализирани, молете се, Провидението да ви изпрати една боа, да ви изплаши и така да се излекувате. Така Провидението иска да произведе у вас известна реакция, да измени начина на вашето мислене. Хората искат да бъдат щастливи, но щастието се постига по известни закони. Ангелите и светиите са щастливи, защото изпълняват Божиите закони и вървят в Божествения път. Който се отклонява от Божествените закони, губи щастието си. Тази е причината, дето човек ту става щастлив, ту губи щастието си.

Христос казва: „Търсете и ще намерите." – Всеки търси нещо, но малцина намират това, което търсят. В търсенето има нещо разумно. В него трябва да взима участие и сърцето. Това, което търсиш, трябва да бъде и разумно, и възможно. Ако търсиш непостижимото и неразумното, това показва, че сърцето и умът ти не са работили в хармония.
„Хлопайте и ще ви се отвори!" Хлопането е проява на човешкия дух, т. е. на човешката сила. Ако човешкият дух не е в състояние да приложи проявената мисъл и желания на човека, не може да се говори за реализиране. Когато се казва, че човек трябва да има просветен ум, добро сърце и възпитана воля, това значи, че той има майка и баща, братя и сестри, т. е. той е висококултурен. Само такъв човек може да реализира своите мисли и желания. Думите „баща и майка, брат и сестра" означават възможностите в човека. Ангелите, като крайно интелигентни, разполагат с големи възможности. Те живеят в света на хармонията. Има известни йерархии между ангелите, които са образ на красиви отношения и любов, която почива на разумността. Който няма светъл ум, не може да бъде проводник на любовта. – Защо не може да бъде проводник? – Защото любовта е проява само на съзнателните същества.

Сега любовта се проявява между всички хора. Тя произвежда едновременно радост и скръб. В майката любовта се проявява като желание да има дете. Понеже детето не е направено, както трябва, върху него действат сили, които разрушават неговата форма. Това причинява страдания на майката. Отрицателните сили в света развалят това, което Бог създава. Направиш една къща на слаба, неустойчива почва. Това е детето на майката. Идат други сили отвън, които събарят къщата. Кой е виновен за това: природата или човекът? Който не разбира Божествените закони, изпада в противоречие. Той не познава Бога и намира, че няма какво да учи. Така не се мисли. Като намериш Бога, тогава, именно, започва истинското знание и пътя на правата мисъл и разсъждение. Когато изгрее слънцето, тогава, именно, ти ще използваш неговата светлина, да разгледаш света и да видиш, какво Бог е създал. Ако след изгряването на слънцето, ти седиш цял ден на едно място, нищо няма да научиш. Нима кормчията на парахода, като държи кормилото, нищо не прави? Привидно, той стои на едно място, но мисълта му е насочена към това, да изведе пътниците на определеното пристанище. Нима шофьорът, който седи с часове в автомобила си, нищо не прави? И той работи с мисълта си, да изкара пътниците на определеното място. Той е доволен, че е завел пътниците, дето трябва, но и те са доволни от него. Питам: Нашето тяло не е ли такъв автомобил? Ако мислите и чувствата ни са временни, с какво ще отидем на небето? Само за ядене и пиене ли ще мислим? Христос казва, че трябва да пренесем всичкото си богатство на небето. Затова е казано : „Събирайте богатства и съкровища за небето." Някой яде и пие, без да събира съкровища за небето и казва: Небето е милостиво. – Милостиво е небето, но може да те приеме като гост, само за няколко деня. После, то ще ти подпише паспорта и ще те изпрати отново на земята. На небето гостите стоят само три деня, т. е. три хиляди години. Те лесно минават. След това, като слезеш на земята, пак ще бъдеш нещастен. С това въпросът не се разрешава, пак ще плащаш дълговете си. – Поне ще ги отложа. – Отлагането на дълговете не означава разрешаване на задачата. Първото нещо, което се изисква от човека, който върви в Божествения път е, да има такива мисли, чувства и постъпки, каквито не сте изпитвали.

Мнозина мислят, че религиозният човек може да има какъв да е ум, т. е. обикновен ум. Не, той трябва да има просветен ум, първокласен ум, като ума на талантливия, гениалния и светията. Такъв трябва да бъде стремежът на религиозния и духовния човек. Той трябва да мине от обикновеното схващане на живота към възвишеното схващане. При обикновено схващане, човек реализира само обикновени работи. Обикновеният човек всеки го тъпче. Обикновените хора се тъпчат едни други. Мъчнотиите на живота се крият, именно, в обикновените схващания и разбирания. Искаш да разбереш истината в обикновените й прояви, за което нямаш нужните разбирания. Мислиш ли, че като се молиш на Бога, всичко си извършил? Ти си свършил работата си само за един ден, а не за 365 дни. Ако работата, която си свършил през деня е равна на това, което си свършил във време на ядене, какво си направил? Ако ядеш по един път на ден, за всяко ядене по един час, значи, годишно ти си работил 365 часа. Обаче, ако ядеш по три пъти на ден, по един час, ти си работил приблизително 1,100 часа. Това е работа, която трябва да свършиш. Съвременните хора не са дошли на земята да се спасяват, но да работят. Бащата е родил синове, не да бъдат негови слуги, но негови съработници. И ако ние сме дошли на земята, задачата ни не е да бъдем нито слуги, нито господари. Дошли сме на земята да бъдем съработници на Бога; да работим за онази велика идея, за която Бог ни е призовал. Стремежът ти е хубав, желанията – също, но не се стреми да постигнеш всичко изведнъж. Стреми се да постигнеш онзи възвишен копнеж в душата си. Има само един начин за постигане на възвишеното в себе си – по пътя на любовта. Не можеш да постигнеш своя възвишен копнеж без Божията Любов. Не можеш да постигнеш нито един свой копнеж без светлина, която излиза от Божията Мъдрост. Не можеш да постигнеш нито един свой копнеж без свобода, която изтича от Божия Дух. Следователно, за да постигнеш каквото и да е свое желание, ти трябва да бъдеш във връзка с Бога.

И тъй, ако не можеш да различиш вълните, които идат към тебе, дали са дълги, или къси, т. е. ако не можеш да разбереш вълните на любовта, не можеш да познаеш, любовта ли те е посетила, или друго нещо. Ако не можеш да разбереш, коя е светлината, която те е озарила, какви са нейните вълни, нищо не знаеш. Не можеш да имаш никакви постижения. Не всяка светлина е полезна. Има една светлина, от която хората умират. От човешките очи излизат особени светли лъчи, които действат убийствено. Човек с такива очи, като влезе между хората, носи нещастие. Тези лъчи са цяла проказа. Като си отиде този човек, хората, които са приели неговите лъчи, се разболяват. Има хора с такива очи, които носят благословение за окръжаващите: болните оздравяват, угнетените се повдигат. За ония, с лошите очи казваме, че те зле използват светлината. За ония, с добрите очи казваме, че добре използват светлината. Питам: Кое е по-добро: да правиш зло, или добро? Ще ви запитам другояче: Кое е по-добро – да те обичат, или да обичаш? Единственото право, което никой не може да ти отнеме, е ти да обичаш! Никой не може да ти отнеме тази любов. И като казваме, че Бог е Любов, разбираме, че няма по-голяма сила от Бога, Който единствен може да отнеме любовта ти, или да я измени. Единственото нещо, което никой не може да ти отнеме, е това, което сам проявяваш. Затова ние трябва да обичаме. Въпреки това, човек дохожда до обратно заключение и казва: Трябва да ни обичат. Тогава законът е следният: Стой далеч от онзи свят, дето нещата се взимат и дават. Дето има взимане и даване, ти си в света на страданията, писани в книгата на живота. И, ако днес хората страдат, причината за това е, че те не обичат. Така е поставен въпросът за страданията в живота.

Казва се, че човек трябва да има воля, за да се справи със страданията. Силна воля е онази, която е заквасена с любовта и светлината на Бога. Без мощната и реална любов на Бога, нищо не се постига. – Аз не вярвам в Бога. – Това е друг въпрос. Ние не говорим за вярата. Тя е резултат на мисълта. Ти имаш пари, затова вярваш. Ако нямаше пари, и вяра нямаше да имаш. В какво щеше да вярваш тогава? – В знанието. – Ами ако нямаше знание? Значи, ти вярваш, защото имаш нещо на разположение. Това, което имаш, ти дава подтик да вярваш. Не можеш да вярваш, ако умът, сърцето и волята ти не работят. Значи, вяра без ум, без сърце и без воля не съществува. Това е закон. Ходенето на черква, или посещаването на духовни сказки и беседи, това са методи за развиване на ума и сърцето на човека. Така човек се учи да мисли и чувства правилно. – Не искам да уча, не искам да ходя на училище. – Не може без училище, то е необходимо. Ще ходиш на училище, но няма да прекарваш по цели дни там. Без да искаш, ти си в училище. Въздухът, водата, светлината, топлината и студът в природата са пособия на великото училище, в което си поставен. Те са временни пособия. Над тях стои Божественият Дух, Който ръководи човека в неговото развитие.

„Просете, търсете и хлопайте!" Казвате: Много сме просили, но Бог не ни е послушал. Търсили сме, нищо не сме намерили. Хлопали сме, никой не ни е отворил. – Ти не си получил нищо, защото досега си просил с чужд ум, търсил си с чуждо сърце и си хлопал с чужда воля. Вие знаете пословицата: „Чуждото и на Великден се взима." Който работи с чужд ум, с чуждо сърце и с чужда воля, все дългове плаща. Той казва: Съдбата ме преследва. – Не го преследва съдбата, но чуждото, с което работил. Който работи със свой капитал, всякога печели. Той е човек на истината и свободата. Ако си свободен, ще знаеш, че работиш със собствената си воля. Ако не си свободен, ти работиш с чужд капитал, т. е. с чужд ум, сърце и воля.

Често се питате, защо идат противоречията в света. – Много просто, не можете свободно да работите със своя автомобил, т. е. със своя ум, сърце и воля. Имаш автомобил, подарен от баща ти, но не можеш да го управляваш. Ако се качиш на него, сам ще си причиниш нещастие. Докато се научиш да го управляваш, ще се возиш на чужди автомобили. Като се научиш да работиш със своя, тогава ще си служиш с него. Като се качиш на своя автомобил, пак може да ти се случи нещастие, но то е изключение. Човек трябва да знае още да работи и с ръцете си. Гледам някой, върви и маха с ръцете си наляво-надясно. Аз зная вече, че този човек или има да дава, или е пропаднал на изпит, или преживява нещо страшно. По махането на ръцете познавам, по колко предмета е скъсан студентът. Когато някой се влюби, също се познава. – По какво? – От очите на влюбения излиза особена светлина. Някога влюбеният работи с късите вълни на светлината, а някога – с дългите вълни на топлината. За да се разбират, влюбените трябва да знаят, как да се справят с вълните на светлината.

Като говоря за светлината на любовта, някои се срамуват от нея и казват: Не ни говори за любовта. Да се срамуваш от любовта, това показва, че криво я разбираш. Красив е светът на любовта. Няма по-чист, по-красив и по-възвишен свят от този на Любовта. Аз говоря за Божията Любов, а не за човешката, която уподобявам на качамак. Любов, която ту се явява, ту изчезва, не е любов. Който люби, той всякога дава, а не взима. Той казва: Благодаря, че мога да обичам. Това ми е достатъчно. Като обичам, ще давам, без да очаквам нещо. Истински богатите са любвеобилни хора. Чувстванията не са любов. Да любиш, това значи, умът, сърцето и волята ти да са в съгласие и пълна хармония помежду си. Дето влезе любещият, всички възприемат неговото състояние. Той е носител на великата Божия Любов и светлина. Хората страдат по причина на това, че не искат да бъдат носители на Божественото. В края на краищата, Божественото ще се наложи. Не може да бъдеш човек, ако не си носител на любовта, мъдростта и истината. Аз говоря за онези, които ходят в пътя за познаване на Бога. За да успявате, трябва да работите върху себе си. Само така светлината ви ще се усилва. Колкото по-силна е светлината на човека, толкова в по-висок свят влиза той. От физическия свят той минава в духовния, а от духовния – в Божествения свят. Така той ще започне да мисли, чувства и действа като Бога. Това значи познаване на Бога.

Христос казва на учениците си: „Просете, търсете и хлопайте!" Просете от вашия Баща, Който е готов да ви даде всичко. Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се даде. Хлопайте и ще ви се отвори. Като изпълните това, светлината на ума ви ще се усили, топлината на сърцето ви също ще се усили, а волята ви ще укрепва все повече и повече. Така ще станете истински човек. За такъв човек няма мъчнотия, която той да не може да преодолее. Вяра е нужна на човека! Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синаповото зрънце, планини ще местите." Такава вяра е достатъчна. С такава вяра може да се лекувате. Имаш един цирей и се оплакваш от болки. Мажеш го с лекарства, но не минава. Ако премахнеш един цирей, излиза друг. Един познат ми разправяше следната опитност. – Десет години аз бях сърдит на майка си и на баща си. В това време на врата ми излезе един цирей, с който се разправях дълго. Едва мине и се затвори, ето, излезе друг. И така, цели десет години се мъчих с тези цирей. Като се освободих от тях, аз се помирих с родителите си. – На какво се дължат циреите? – В случая, омразата се събирала в материята на цирея и излязла навън. Та като ви излиза цирей, ще знаете, че злото излиза чрез него. Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка в живота ви се проявява във вид на ревматизъм, на цирей или на друга болест. Зад всяка болест стои някоя лоша мисъл. Зад здравото тяло стоят хубави мисли и желания. Като се говори, че трябва да се живее чист и свят живот, разбираме да имаш чисти, светли мисли. Казваш: Имам една светла мисъл. – Не само една светла мисъл да имаш. Който влезе в двора ти, отдалеч да вижда твоите мисли.

В турско време, някъде във варненско, живяла една баба, на име Стана, която се отличавала със своя светъл ум. Като дохождали турските юзбашии в селото, тя ги посрещала много добре: правела им баница, черпела ги, разговаряла с тях и на тръгване се ръкувала любезно с всички. Те й благодарили и си отивали доволни. Всеки от тях познавал баба Стана. Които не знаели това изкуство, юзбашиите ги биели. Старите турци изчезнаха, но останаха още юзбашии в България, в самите българи. Спасението на света ще дойде по вътрешен път, чрез новия живот. Той е необходим за всички.

Аз не засягам вашия обикновен живот, той е за вас. В какво вярвате вие, аз не се меся. Обаче, има едно верую общо за всички. Аз го наричам верую на правата линия. Всичко в света може да се постигне по правата линия. Това е единственият път. Правите мисли, желания и действия вървят все по тази линия. Кривата линия е пътят на кривите мисли и чувства. Правите линии са резултат от дейността на разумните същества. Вие сте изучавали математика и геометрия и знаете законите, с които те работят. По тези закони, именно, трябва да се живее. Имаш известна мъчнотия. Начертай един квадрат и започни да мислиш. Четирите ъгли на квадрата показват начина, по който можеш да се справиш с мъчнотиите. Ако искаш да научиш, как трябва да живееш с хората, начертай един правоъгълен триъгълник. Правият ъгъл показва правилните отношения между хората. Петоъгълникът учи хората, как да се справят с външните и вътрешните мъчнотии в живота, както с доброто и злото. Чрез него се изнася закона за превръщане на лошите мисли в добри. Не можеш да хванеш лошата мисъл с пръстите си, както железарят не може да хване нагорещеното желязо с ръката си. Маша е нужно за това. То е добрата мисъл. Не можеш да се бориш със злото. Някои хора се борят със злото, но скъпо плащат. Не се борете със злото. Ако това се налага, постави доброто срещу него. За да се бориш с омразата, трябва да й противопоставиш любовта. На неправдата трябва да противопоставиш правдата. Някои мислят, че лесно могат да се освободят от злото. Не е така. Не мислете, че с един замах може да изчистите живота си и да се освободите от злото. За да придобием изкуството да живеем добре, всеки ден трябва да прекарваме в размишление и работа, да сме готови за всичко, което ни се случва. Който е разбрал живота, той е готов за всякаква работа, за всякакъв труд и мъчение. Той казва: Пратете ме, дето искате, готов съм на всичко. Той може и слуга да стане, и в ада да слезе, и на небето да отиде – навсякъде може да живее. Който не е разбрал законите, той търси охолния живот. Той иска да отиде на небето, да живее между ангелите и светиите.

Като ученици, изпълнявайте добре задачите си. За да се ползва от любовта на учителя си, ученикът трябва добре да учи уроците си. На същото основание, питам: Как ще ни обича Бог, ако не учим уроците на живота? Мнозина казват, че със своите разбирания, лесно ще разрешат въпросите на живота. Казвам: Твоите възгледи не трябва да бъдат като моите, нито моите – като твоите. Обаче, и твоите, и моите възгледи трябва да бъдат като тези на природата. Значи, има само един начин за реализиране на нашите възгледи. Има само една врата, през която хората влизат. Има само един път в света. Един Бог има! Следователно, има само една любов. Ще кажете, че има много видове любов. – Не, има само една любов, която носи щастие, знание, сила и свобода. Тя носи всичко в себе си. Това е Божествената Любов. Ако не е Божествена, то е друг въпрос. Тя няма тези качества. Ако Христос дойде днес в света, Той ще внесе във вас подтик да се молите, да работите, да помагате. Молиш се на Бога, а вън една сестра вика за помощ, кракът й се счупил. Ти си хирург, можеш да й помогнеш. Но ти продължаваш молитвата си и казваш: Господи, искам да изпълня Твоята воля. Отговаря ти се: Направи крака на онази сестра, която иска помощ. – Искам да ти кажа нещо, Господи. – Първо, иди да направиш крака на твоята сестра, а после и двамата заедно ще влезете при мене, да видя, че наистина си разбрал и изпълнил моята воля.

„Хлопайте и ще ви се отвори." Днес всички хлопат, искат нещо. Мъже и жени, всички хлопат. Така не се иска. Ученикът, който иска, трябва добре да е научил преподаденото. Някой иска пари от банкера. Той може да иска, ако Баща му е внесъл нещо в банката. Но да се проси, това е срамно. Следователно, ако си внесъл нещо в пощата, можеш да изтеглиш. Новото учение изисква крайно интелигентни хора, с гениален, светийски ум. Ако хората искат да постигнат желанията си, трябва да бъдат гениални. Тези, които още вървят по стария път, ще имат стари придобивки. Ето какъв ще бъде резултатът от старите придобивки. Един американец, голям богаташ, правел много добрини. Строил училища, черкви, и за всичко било писано във вестниците. С една дума, за всичко му било платено. Един ден, той умрял и заминал за другия свят. Отишъл при свети Петър. На въпроса на св. Петър, кой е той, американецът казал: Аз съм един от големите благодетели на земята. – Е, как отговориха за твоите добрини? – За всичко писаха във вестниците, изказаха си благодарността. Значи, хората знаят за твоите добри дела. Много добре, но тук не върви това. Спомни си поне едно добро, за което не е писано във вестниците. Замислил се американецът, и най-после си спомнил, че един ден, като бързал по някаква работа, настигнала го една бедна вдовица и го помолила за помощ. За да се освободи от нея, той й подхвърлил един долар и си заминал. – Ще отида при Господа, да Му разкажа за този случай – казал св. Петър. Като го изслушал, Господ му казал: Дайте му два долара и го изпратете пак на земята. С едно добро светия не се става. През целия си живот той трябваше да дава. Че не ти е платено за едно добро, ти искаш да останеш на небето. Това е невъзможно!

Ако съвременните хора вървят все по стария път, каквито и да са те, като отидат на небето, ще им дадат по два долара и ще ги върнат пак на земята. Ако са вървели по новия път, Христос ще им каже: Елате вие, мои благословени деца. – Кои са благословени? – Които имат просветен ум, просветено сърце и силна воля. Те са посветили целия си живот, да служат на Божественото.

Тогава ще кажат: Елате, мои деца, ще се отвори небето, ще се отворят всички светове, да видите онова, което е приготвено за вас.

И тъй, просете със светлия си ум; търсете с изобилното си сърце и хлопайте със силата на вашата разумна воля. Там е изпълнението и постижението, които очакваме сега в света.

Т. м.

''3. Беседа от Учителя, държана на 14 септември [[1930]] г., София – Изгрев.''


----
* Матея 7:7