Преглеждане на кода на Правилно разпределение на енергиите, 13.05.1923

[[Общ Окултен Клас]]
ВТОРА ГОДИНА (1922-1923)

[[1922]]

[[КНИГА: Положителни и отрицателни сили]] 

==Правилно разпределение на енергиите==

<em>Тайна молитва</em>


(<em>Прочете се резюмето от темите „Произходът на религиите“. Прочетоха се няколко от темите „Отношенията между светлината и тъмнината“.</em>)<em></em>

За в бъдеще всеки да си слага името под работата отдолу. Тъй просто като ученици да не се криете. Ще си напишете името и ще четем работите ви според списъка на номерата, така че в един урок ще се четат темите на около десет-петнайсет души, в друг урок ще се четат темите на други десет-петнайсет души, тъй че през годината да се четат темите на всеки едного поне по пет-шест пъти.

Сега трябва да напишете една жива тема за светлината. Знаете ли как се пишат живите теми? Живата тема се състои в изкуството на писането: тъй да опишеш едно твое преживяване, че всеки, който го прочете, да преживее същото. Например вие описвате как сте се освободили от един ваш порок, примерно от пиянството – но тъй живо трябва да го опишете, че който е пияница и го прочете, да каже: „И аз се отказвам от пиенето.“ Ако не е живо описано и някой го прочете, ще каже: „А, това е само така написано.“ Да допуснем, че трябва да напишем една жива тема върху милосърдието. Ние можем да напишем много красиви поетически изражения върху милосърдието и като ги прочете някой, да не му въздействат, а пък можем да напишем едно просто изложение върху милосърдието и като го прочете някой, да постъпи тъй, както ние сме постъпили в дадения случай.

Имайте предвид, че Окултната школа е опасна в едно отношение: опасна е със своите енергии. Аз ще ви разправя сега защо е така. Като ви казвам, че е опасна, то не е, за да се страхувате, а искам само да ви покажа къде лежи опасността, за да не си правите илюзии, да не се самозаблуждавате. Опасността седи в устройството на нашето физическо тяло. Нервната система е една инсталация, а мозъчните центрове са инсталатори, акумулатори на тези идеи. Има случаи, когато тия идеи са с толкова силни трептения, че като се възприемат чрез мозъка, тази инсталация изведнъж усеща едно запалване, едно омаломощаване, а някой път може да усети едно изгаряне.

Сега някой казва: „Защо да не възприемем едно вдъхновение от Бога?“ Ако дойде едно такова вдъхновение, може твоята нервна система да не е толкова силна и не ще може да издържи този ток. Когато дойдат тия силни течения, това става често. Има две течения, два вида енергии, които идват едновременно. Когато идва слънчевата енергия, т.е. течението от Слънцето, листата добре се развиват, клоните растат – изобщо има растеж нагоре. Когато течението на Земята е по-силно, тогава корените се развиват добре. Пъпът на човека представлява физическия център и като завъртите човека около този център, около пъпа, образува се един правилен кръг, в който дължината на целия човек е диаметърът в този кръг. От пъпа надолу – това е физическият човек, това са всички течения, които отиват към центъра на Земята. И когато тия течения взимат надмощие в човека, тогава в него се образува едно благоутробие. Всичката тази енергия почва да се пренася надолу. Някой път е обратно: енергията от тялото може да се пренесе към раменете. На тия, у които енергията се пренася към Духовния свят, раменете им нагоре стават широки; а когато енергията отива към Умствения свят, главата постепенно се разраства. Всичко зависи от това, какви са теченията.

Та във всяка една Окултна школа може да имаме добри резултати, когато умеем да направляваме тия течения, а тия течения са от разни степени, от разни калибри. Например често в Англия, в Америка някои са употребявали като методи за развиване концентрирането на мисълта, обаче тия методи са дали лоши последствия. Защо? Вие с това спирате мисълта си, а като не знаете как да възприемете тази енергия и как да я препратите към тялото си, във вас става едно подпушване. Вие се концентрирате, концентрирате, подпушвате вашите чувства, спирате тази набрала се енергия и ставате ексцентрични. После започвате да скачате, да играете, да лудувате – явява се истерия. Природата не обича да я възпирате. Затуй усетиш ли изблик на някаква енергия, излез всред Природата, играй, скачай там. Ако почнеш да играеш всред София, ще минеш за ексцентричен, но иди на Витоша или нейде из Борисовата градина, далече от хората, и там си подекламирай, поскачай, поиграй, помахай с ръце и ще се върнеш обновен. А сега ние се страхуваме, като войници сме, срам ни е какво ще кажат хората и въздържаме мисълта и чувствата си, ставаме ексцентрични. По такъв начин страхът взима надмощие. Вследствие на това в Америка има следните случаи: на някой религиозен човек му дадат възможност да поговори уж само пет минути, а той като започне: че половин час, че един час, че два, три, пет часа – отпуснал енергията, че не спира. Такъв бил евангелистът Муди. Той като започвал да говори, трябвало да му се каже: „Спри, стига вече, не искаме да те слушаме“, а той все продължавал. Та аз гледам: у всинца ви се е набрала достатъчно енергия, у някои даже има умствена енергия. Какво да правят? Да вземат перото да работят. У някои се е набрала физическа енергия. Какво да правят? Да вземат мотиката да копаят. Ако вървите тъй, както сега, ще станете едностранчиви. Не мислете, че трябва да станете едностранчиви. Защо ви извеждам на екскурзии? За да не станете едностранчиви, че това е опасно. Аз искам да насоча ума ви във всички направления: да станете всестранно умствено активни, във всяко отношение да се произведе във вас и проза, и поезия. При това вие трябва да станете активни, а после – пасивни. Някой път може да се развие у вас Любов, но не тази едностранчива любов, любов към едного. Едностранчивата любов е опасна. Изключите ли едного от вашата любов, започват шушукания, препращания на мисли и отзад на главата, в мозъка, усещате едно загорещяване. Изобщо тази любов трябва да се разпространи навсякъде еднакво.

Та в Школата има ред закони, които трябва да се изучават практически. Не трябва само да казвате, че сте окултист, но ще ви дадем задачи да превръщате тази енергия. Например сиромах сте, без пари сте, нямате средства, не ви достигат 500 лева в месеца и правите дългове. Имате един център в главата, който показва, че обичате парите, а пък ги нямате. Значи имате един любовник – парите, когото очаквате, но той не идва навреме и вие говорите за него. А сега вие трябва да се справите с този любовник. И майката, и бащата, и децата все за него говорят. Ученикът казва: „Сто лева не ми достигат.“ Как ще се справим с този любовник сега? Тази енергия се набира, набира и тогава какво става? Кражбата се ражда. Ще ви приведа един факт: какво стана в нашата къща, в комуната. Изчезват от къщата 150 лева. Навярно някой брат, който много обича парите, ги е взел. И сега аз мога да намеря този, който ги е взел, но оставям онзи, който има нужда от пари, сам да си каже, че има нужда. Ако той има нужда, ще му дадем и 200 лева. Тази година на събора също се загубиха толкова неща! Ние това не обичаме. Този, който се нуждае, ще му помогнем. Кражбата, това е един занаят днес, но всъщност това е една извратена енергия, извращение на чувствата.

И тъй, сега ще знаете как се раждат пороците. Пороците се раждат от натрупване на известна енергия, която трябва да се употреби.

Аз искам нашето общество да бъде идеално! От кражба ни помен да няма! Разбирате ли? Аз съм готов да дам хиляда-две хиляди лева на онзи, който има нужда от пари, но кражба не се позволява. После, сега е изгубена една книга. И две такива книги ще дам, но кражба да няма. Кражбата – това е стара култура. Когото хванем в това престъпление, ще го пратим към центъра на Земята. Нищо повече! Да знае това нещо. Ами че тук се образува едно общество и трябва да покажем на света, че може и без кражби. Този, който е взел парите, ако мисли, че по любов го е сторил, трябва да знае, че и по любов, и по какъвто и да е начин абсолютно никакво пипане не се позволява! Като се оставят парите на масата да лежат – и десет месеца да лежат отгоре, да не изчезнат. Туй общество считам за честно. Но щом се оставят парите на масата и изчезнат, туй общество не може да мине за идеално. Сега няма да си правим илюзии, да се спираме върху това кой е бил този, който ги е взел. Безразлично е кой е – който и да е, въпросът не е там, принципът е важен. Този принцип може да навреди общо на всички ни; а добродетелите общо на всички помагат. Онзи ученик, който е имал нужда от тия 150 лева и ги е взел, може да иска да се оправдае и да каже: „Аз исках да направя един опит, да изпитам доколко имате Любов помежду си, та като взема парите, да видя дали ще можете да ме търпите помежду си с моите недостатъци.“ В Школата вътре не е позволено на учениците да изпитват Учителя си. Това е един закон. Вън от Школата може, но вътре в Школата – не може. Вътре в Школата Учителя изпитва, ученикът учи. Вътре в Школата никакви опити не се правят от ученика. Ученикът трябва да изпълнява честно и справедливо всички свои задължения и да бъде образец.

Сега аз зная, че тази наклонност у вас е стара. У някого се набира повече енергия, която той трябва да обуздава. Най-първо в него се роди едно желание да вземе парите: взима ги, после ги оставя, пак ги взима, оставя ги, взима ги и най-после казва: „Е, нека Господ да ме прости!“ Нито кражбата, нито взетите пари са някакъв голям грях. Че някой взел парите – това не е един от много големите грехове, но последствията му отпосле са лоши. Освен кражбата има и други пороци. Например ако у някои от вас е чрезмерно развит мозъчният център на благоговение и Любов към Бога, а разсъдъкът му не е развит, за да може да прокара тази енергия в Умствения свят, тогава туй чувство ще се изроди във фанатизъм. Всеки един фанатик е човек без разсъдък в своите убеждения. Туй чувство инстинктивно се проявява: той мисли, че като неговата Любов към Бога няма друга. Не е тъй. За да бъде Любовта ни към Бога съвършена, човек трябва да пожертва всичко, което има. Не само това, но Любовта към Бога трябва да се изрази в жертвата за цялото човечество – да станеш слуга на човечеството и да му дадеш своето знание. Само един велик човек, у когото умът е развит, у когото всички способности са развити, само той може да слугува на Бога. Че аз мога да направя едно добро дело, това още не е доказателство за служене на Бога. Не, за всеки даден случай ние трябва да постъпваме разумно! От това се нуждаем всички. Още много време има, докато се развият нашите глави. Много нещо още липсва. Че ни липсва, това всеки ден можем да проверяваме. Нашето милосърдие също е един център: морално чувство е то, но ако е чрезмерно развито, а разумът не е развит, ние ще гледаме каквото имаме да го раздадем – без оглед на нуждите, там, където не му е мястото. Ако пък у нас е силно развит разумът, то ще раздадем всичко точно на мястото си. Не е въпросът да се раздаде всичко, че каквото ще да стане. Аз съм правил опити и съм видял, че благодеяние с пари никога не води към добри последствия. Ако на един човек се създаде работа: да бъде самостоятелен, да може да работи и да счита, че каквото е изработил, е негово, а не му е дадено даром – това има много добри резултати. Това е една система на американците. Много практична е тя. Добре е даже и ние да я приложим помежду си, да създадем работа за всеки. И като работи човек, да знае, че туй, което яде, го заслужава – работил е заради него.

Друго нещо: в Школата трябва да се създаде известна хармония за развиване на нашите умове. Засега, ако дойде някой между вас, той ще почувства ли в себе си един подем да мисли? Някои ученици, приятели, идват при мен, оплакват се, че усещат едно ограничение. Даже явиха се при мен две ученички и ми казаха: „Искаме тъй, да се поотстраним малко.“ Какво показва това? Или че тази набрала се енергия в мозъка им не може да намери място да се пласира и търси друго място, или че средата, в която живеят, не е в състояние да им помогне. Между нас ние трябва да насърчаваме музиката и изкуствата: всички работи, и най-малките дори, трябва да ги поощряваме. И физическия труд – всичко добро трябва да поощряваме. Само че за по-грубите работи ще определим по-малко време. На някого, който мие дъски, ще му определим един час време. Един час миене на дъски – това е равносилно на шест часа умствена енергия. А сега е обратно. Един цигулар, като свири три часа, взима толкова пари, колкото ти ще вземеш, ако работиш три години физическа работа. Значи трудът на едни се възнаграждава повече. В моралния свят такава аномалия не се търпи.

После между вас, учениците, има някои, които още обичат да попушват тютюн. Колко души има още, които пушат тютюн? (<em>Станаха четирима</em>.) То е значи почти на сто души един процент, нали?

Колко души има между вас, които изкривяват фактите? Аз съм казал, че в Школата ще пазим следното правило: ти като говориш нещо, ще говориш само туй, което си видял и констатирал. Някой ти разправял нещо и ти го предаваш на друг – значи ти си под сянката му. Щом той ти говори нещо, ти ще го провериш и ще го изнесеш тъй, както си е. Провери го и туй то. Много пъти се разпространяват такива лъжливи слухове. Един предава, друг предава, трети, четвърти – и фактите се изкривяват. Аз съм ви казвал: аз съм за Истината – нека се изнесе Истината, но тъй, както си е. Това е правило. Някой път Истината трябва да се изнесе, а някой път може и да не се изнесе, но когато се изнася, трябва да се изнесе тъй, както е. Колко от вас говорят Истината тъй, както е? Не искам да си налагате да говорите Истината, но искам в туй отношение да бъдете свободни, да знаете, че ако не употребите закона на Свободата, у вас ще се набере излишна енергия, която в бъдеще цял един живот ще ви се наложи да изплащате. Законите на Природата не се шегуват, с тях не се играе. Не мислете, че някой може лесно да се провре през Божественото сито. То е толкова ситно, че всичко ще пресее много хубаво. Добре, сега туй правило е, за да се предпазвате от лъжата. Колко от вас обичат да казват Истината тъй, както е, и колко от вас има, които обичат бялата лъжа? Разяснението, което тази сутрин ви дадох: че вятърът гали, че произвежда двойна пневмония, а Слънцето милва и здраве дава, може да се отнесе и до бялата лъжа – някой път и тя гали. Някой път, за да избегнем някои нещастия, прибягваме до нея. Правило е: не можеш ли да говориш Истината, по-хубаво мълчи! Кажете: „Не съм разположен, не мога да говоря.“ И нищо повече!

Запитват пушенето на тютюн позволено ли е на един окултен ученик, или не? Щом е ученик, не е позволено. Вредно е в този смисъл, че уврежда неговите способности за работа в Школата.

Бялата лъжа аз я наричам съзнателна лъжа. Тя не принася преки пакости. Например в Стария завет Давид, като се намери в опасност, престори се на луд и почнаха да му текат лиги. Царят рече: „Какво сте ми довели този луд човек? Пуснете го!“ Авраам, като се намери в големи изпитания, рече: „Кажи, че си ми сестра!“ После каза: „Убоях се да не ме убият.“ Това е въпрос на схващания, то е морал на времето. Сега вие ще се определите в отношенията си. Лъжата е такава само по отношение на един Божествен закон, написан закон, който съществува и към който ние имаме задължения. Ще говориш Истината. Кому? На този, когото обичаш. Първият закон е такъв: ще говориш Истината на този, когото обичаш. Когото обичаш, лъжа не може да му говориш, а когото не обичаш, лъжа може да му говориш. Лъжа и Любов са несъвместими – вибрациите им са несъвместими. Съвършената Любов изключва всеки страх, казва Писанието. Щом изключва страха, тя изключва и лъжата. Лъжата е едно последствие на страха. Сега дойде някой и те пита: „Кажи какво мислиш?“ Ти не си длъжен да му кажеш какво мислиш. Дойде друг и пита: „Кажи си мнението!“ Не си длъжен да му казваш мнението си. Ето в какво отношение не трябва да лъжем. Аз имам нужда от сто лева и казвам на един господин: „Дай ми сто лева назаем, след три месеца ще ти ги върна.“ Дойде ли определеното време, не манкирай, не ходи да го залъгваш с някакви бели лъжи, че жена ти е болна, че туй-онуй. Ако не можеш да платиш в този срок, кажи му Истината. Имаш ли задължение, не манкирай, не ходи да се извиняваш! Бъди смел да си кажеш погрешката. Ще кажеш: „Не можах да издържа на задължението си, ще имаш ли добрината да ме почакаш още три месеца?“ Туй разбирам честен човек! А някой ще почне да увърта. Като си признаеш, не само че няма да ти падне кредитът, но ще се повдигне. Имаш задължение към един човек – бъди верен на думата си! И Христос говори на учениците си за един чист, идеален живот и даде образец за това със Своя живот. И тъй – в обещанията да бъдем искрени. Често децата обичат да скриват Истината. Така постъпвате и вие. Например ние имаме самовари, с които си служим. Тия самовари имат ремъци за носене на гръб. Да допуснем сега, че дадем някому, който е дежурен, да накладе самовара, обаче той забравил да свали ремъците и един от тях поизгаря малко. Този дежурен предава самовара на друг и не казва, че е изгорял ремъкът. Запитват: „Кой изгори ремъка?“ Той мълчи. Не, този, който беше дежурен и изгори ремъка, трябваше да каже: „Аз направих една голяма погрешка, бях невнимателен, забравих да извадя каиша.“ Той трябва да се изповяда. Друг случай: дадем някому самовара да го носи. Той се препъне някъде, изпети* самовара – премълчава. Даде го другиму да го носи. Питат: „Кой изпети самовара?“ Първият мълчи. – Нека бъде смел и решителен да каже: „По невнимание паднах еди-къде си и го изпетих.“ Ще кажем: „Нищо, ще изправим самовара.“ Защото ако той от страх скрие Истината, този страх за в бъдеще ще създаде по-лоши последствия, по-големи нещастия.

Та всякога, когато имаме заблуждения, има и страх, а когато нямаме заблуждения, ние сме свободни. Дойде някой, иска от тебе хиляда лева, казва ти: „Ти нали си християнин, услужи ми!“ Това е друг въпрос вече, това е изнудване. Може да имам десет хиляди лева, но те са обещани вече на други десет души. Нямам пари за тебе. Ние трябва да дойдем до някои правилни разбирания. Има неща, които трябва да се разберат правилно.

<em>Един брат запитва</em>:

– Учителю, аз съм пенсионер, получавам осемстотин лева пенсия. При една справка, направена от едно учреждение, ме запитват колко пенсия получавам, за да ми се наложи да платя съответно на нея нещо. Можех да излъжа, да кажа, че получавам по-малко, за да платя по-малко. Аз обаче реших да кажа истината. Можех ли да излъжа, или трябваше да кажа истината?

– Ти каза истината, нали?

– Да.

– Е, много добре постъпи. Ти си се лишил от едно нещо, а спечели друго. Позволена ли е лъжата, или не? На един окултен ученик лъжата не е позволена. Учителят запитва: „Ами вие как намирате това?“ Не трябва да лъжем. Това нещо именно в живота си трябва да го прилагаме. Има обаче някои, които изкривяват истината несъзнателно, не могат да я предадат. Е, ако някой несъзнателно изкриви един факт, то е друго нещо – ние говорим за съзнателното изкривяване на истината. Правилото е: когато кажеш истината, да не съжаляваш; ако съжаляваш, по-добре кажи лъжата, нищо повече! Като кажеш истината веднъж, колкото и да си изгубил, да си радостен. Туй е изпълнение на Божия закон! Ако кажеш: „Защо бях толкова глупав, та казах истината“, по-добре не я казвай – ти вече си допуснал лъжата. Изпитвай себе си! Човек трябва съзнателно да прави нещата. Като направи нещо, да счита своята постъпка за права, да се радва, че е постъпил тъй и да не съжалява. Ние изтъкваме общия принцип, но има второстепенни въпроси, които няма да разрешим сега. Искаме засега да научим само основните принципи, а отделните постъпки на втори план ще оставим. Ако ги засегнем сега, те са трудни въпроси. Има общи принципи, които са необходими още сега – тях можем да приложим.

Като говорим <em>вън от Школата</em> и <em>вътре в Школата</em>, трябва да се знае, че щом някой е ученик, той и вънка, и вътре е ученик – не може да лъже. Някъде той може да поизлъже, но веднъж има ли съзнание, той може да поправи грешката си. Като се уплаши от нещо, той може несъзнателно да подхлъзне езика си и да каже лъжа, но после ще се бори със себе си и ще си поправи грешката. Само че след като говоря на тия ученици върху този морал, утре пак ще си кажат на общо основание някоя бяла лъжа. То е естествено, но после започват да мислят. Не, ние трябва да започнем да се борим разумно с този вътрешен недъг, да разберем причините, по които той се проявява, а не само да кажем: „Аз се отказвам отсега вече да лъжа“, а утре пак излъгваме. Например смешно ще бъде сега някой да каже: „Аз обещавам, че като срещна мечка, няма да ме е страх.“ В момента, когато говори – да, той е прав; но я го изведи утре в гората да види мечка: ще го видиш страх ли го е, или не. Той може да обещава, но между онова предполагаемо юначество и между същинското има грамадна разлика. Ще видиш доколко можеш да издържиш, доколко си смел. Много пъти има случаи, когато можеш да издържиш, възможно е; но някой път не можеш да издържиш. При плътта възможно е и едното, и другото.

И тъй, вие трябва да знаете, че и в живота сте ученици. Вземете сега например този приятел: него са го поставили на изпит върху Истината. Щом те поставят на изпит, тогава законът те задължава да говориш истината и ти трябва да го изпълниш точно. Щом законът не те задължава, можеш да минеш свободно. Е, да допуснем сега: вие вървите по улицата и намерите сто хиляди лева. В тия времена на нужда трябва ли да кажете, че сте намерили парите, или трябва да си премълчите? Ще кажете! Представете си, че вие кажете само затова, защото този господин, който е загубил парите, публикува това във вестниците и обещава добро възнаграждение на този, който ги намери и му ги донесе. Обаче да кажем, че вие държите тия пари в себе си и следите по вестниците: никакъв глас не се чува, че ги е загубил някой. Тогава какво трябва да се прави?

<em>Запитват:</em>

– Ако се намери едно богатство в земята, което принадлежи на човек, който не е жив сега, длъжни ли сме да съобщим, или не?

– Някой от вас намерил ли е такова богатство? Сега аз ще поставя въпроса малко по-другояче: дядо ти умрял преди трийсет години и той заровил, да кажем, две хиляди или три хиляди наполеона в някое гърне. Вие, след като намерите парите на дядо си, трябва ли да съобщите за това на държавата? Дядо ви ги е оставил там за този, който ги намери, като е оставил бележка, че са негови пари. Според законите на държавата една част от парите тя задържа, а другата част дава на този, който ги е намерил.

<em>Запитват:</em>

– Тия, които пушат тютюн, трябва ли временно, докато надделеят тази слабост, да напуснат Школата?

– Не, за тия ученици това ще бъде една задача: да се справят сами с пушенето на тютюна. Ние ще им дадем най-първо една година срок да се справят с пушенето; след това ще им дадем още една година и ако пак не могат, още една година – три години срок, и ако пак не са се поправили, ще питам класа: „Да продължават ли да стоят в Школата, или не?“ Сега въпросът е принципен, той е вътре в самото желание на човека. Недъзите, които съществуват, аз не ги считам за някакво нещастие: те са уроци, задачи – да видим каква воля имате вие. Защото вие сами сте създали тия недостатъци, вие сте техни творители, вие сами трябва да ги изправите. Следователно ще видим обратното действие на вашата воля: вие да се справите с тях. Така ще придобиете по-голяма енергия за работа. Тия недъзи няма да ги изкорените, но ще ги използвате за работа.

Сега ако един ученик го изпъдим вън от Школата – това е един метод, който няма никакъв педагогически смисъл. Не, ще се справяте с недъзите си. Недъгът – това е един придобит навик: може да се справите с този навик, като присадите на него нещо добро. Като продължавате в Школата, ние ще ви дадем методи как да се борите с много ваши недъзи. Ще употребите един метод, втори, трети: и то не само за да изкорените лошите навици, но и за да ги присаждате с добри присадки. След туй ще ви дадем методи за развиване на онези възвишени ваши чувства, които не са се проявили още. Те трябва да се проявят, за да се предизвика у вас нещо възвишено, благородно.

Аз имам един метод против пушенето на тютюн, но досега още не съм го употребил. Аз ще го приложа за онези, които са страстни пушачи – само те ще го опитат.

<em>Запитват</em>:

– Може ли да се препоръча този метод и за някои близки?

– С външния свят засега няма да се занимаваме. Те нека си пушат на общо основание. Ние ще се научим как да не кади нашата къща, че като изправим това, тогава ще мислим за другите къщи. Окултен закон е: не можеш да помагаш на другите, докато те съзнателно не вярват. Да кажем, ти дадеш някому едни наставления за поправяне на известни недъзи, но ако той не повярва, ще ти отправи обратни мисли. Не е така лесно да поправиш недъзите на хората, понеже най-накрая те ще излязат през онзи, който ги лекува. Например лекуваш някого, но ако не разбираш законите, ти сам може да пострадаш. По закона на внушението ще почувстваш същата болка. Трябва малко да уякнете, че тогава да лекувате другите, затова в Школата ще ви дадем методи. В Природата има известни сили, които са опасни, не са за игра: затова като манипулирате с тях, трябва да бъдете внимателни. А сега лесно е да се говори за Вяра, Надежда и Любов. Вие казвате: „Господ е Любов.“ Любов е Господ, но за уредения свят. Неговата Любов някой път се проявява и по друг начин.

Сега да поговорим за екскурзията, която ще бъде в четвъртък. По-силните от вас, онези, които искат, могат да тръгнат още от сряда вечерта. А тези, които ще тръгнат в четвъртък сутринта, ще излязат от домовете си по-рано от 4,30 часа, около 4, 15 часа, и ще бъдат най-късно в 5 часа на кладенчето. Вечерният бивак ще бъде там, на Желязната врата. Тия, които ще тръгнат вечерта, могат да тръгнат в 7, 8, 9, 10 или 11 часа, когато искат. През деня ще имате една нова задача, която ще трябва да изпълните. От селото нагоре ще вървим на триъгълници: това е и за тези, които ще пътуват през нощта, и за тези, които ще пътуват през деня. Тъй че този път триъгълниците ще се образуват по планината нагоре. Чайниците ще се носят от вечерта, ще има дежурни за това, за да има гореща вода както за тия, които ще пристигнат през нощта, така и за тия, които ще пристигнат през деня. Това е за екскурзията.

Сега да направим няколко упражнения!

Първо упражнение:

а) Лявата ръка е простряна напред, а дясната ръка е така прегъната, че дланта да допира до рамото на лявата ръка. И двете ръце са прострени напред. Дясната ръка е напред, а лявата е над дясната в положение <em>а</em>. Двете ръце са напред. Дясната е над лявата в положение <em>а</em>, лявата е над дясната в положение <em>а</em>, дясната е пак в положение <em>а</em>. Двете ръце са напред, а после двете ръце са прегънати при лактите и поставени една над друга.

Двете ръце са прострени напред, допират се с върховете на пръстите, а после и двете ръце са прострени настрана.

б) И двете ръце са горе над главата с допрени пръсти и после са прострени настрани. Прави се три пъти.

в) Двете ръце са над главата горе, допрени са с върховете на пръстите и после се раздалечават, пак се изправят горе над главата с дланите навън. Същото положение се изпълнява осем пъти. Същото положение на ръцете се изпълнява трийсет пъти, само че много по-бързо.

После постепенно ръцете се разтварят и става преминаване от положение <em>в</em> до ръце настрани и бавно се прибират отпред с допиране на пръстите до върховете.

г) Изправяне на ръцете горе над главата с дланите напред близо една до друга, при което се движат само китките нагоре и надолу. Така се движат китките много пъти, около петдесет пъти, с постепенно ускоряване.

Ръцете се простират настрани, като се движат изцяло около трийсет пъти с постепенно спиране.

д) Ръцете са малко напред с бавно движение надолу-нагоре, надолу-нагоре – прави се пет пъти. Става постепенно ускоряване на движението – петнайсет пъти. Забелязвате ли някаква хладина в ръцете си? (<em>Да.</em>) Бавно, постепенно се намалява движението на ръцете. Прави се няколко пъти, при което движението става по-бавно, по-бавно, замира и спира. Ръцете се свалят бавно надолу.

Второ упражнение:

а) Ръцете се издигат ниско пред лицето, с допрени върхове на пръстите, като се отварят с дланите навън и после се затварят, като върховете на пръстите са сближени. В първо време ръцете са по-наблизо и после постепенно се разширяват и пак отново се сближават.

Това упражнение е за успокояване.

б) Ръцете са в хоризонтално положение. Постепенно става бавно издигане на ръцете до височината на главата и се прави движение на ръцете като хвъркане. В това положение на ръцете, с дланите надолу и на височината на главата, ръцете се спират и после бавно се спускат надолу.

<em>Тайна молитва</em>