Преглеждане на кода на Пояснения относно беседите на Учителя – Лалка Кръстева

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Беседи в хронологичен ред]]

[[КНИГА: Ходете във виделината]]

==ПОЯСНЕНИЯ ОТНОСНО БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Лалка Кръстева==

Първите беседи от Учителя Петър Константинов Дънов са държани в няколко провинциални града – Варна, Русе, Бургас, Търново, Сливен и в София на ул."Опълченска" 66; на ул. "Карниградска"; в Клуба на радикалите; в Клуба на журналистите; на ул. "Юри Венелин" – немски клуб Турферайн; на ул. "Оборище" 24, където Учителят открива Школата. От 1927 г. всички беседи и лекции са държани в новото поселище "Изгрев", с изключение на тези, които са държани на връх Мусала, на Седемте рилски езера, на Витоша, в с. Мърчаево и другаде.

1896 г. излиза книгата "Наука и възпитание".

1897 г. е дадена беседата "Глас Божий". (Учителят е казал тази беседа да се преписва само на ръка.)

1898 г. – "Призив към народа ми"(Варна) – в него Учителят открива мисията, с която е изпратен на земята.

1899 г. – призовава първите си ученици на среща - събор:
Пеньо Киров (Бургас), д-р Миркович (Сливен), Мария Казакова (В.Търново), Анастасия Железкова(Варна), Димитър Голов (София), Тодор Стоянов (Стоименов), Тодор Бъчваров, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки Георгиев, Минчо Сотиров, Константин и Елена Иларионови и постепенно ВЕРИГАТА (до 1919 г, а от 1919 г. ВСЕМИРНО БЯЛО БРАТСТВО) се разраства.

От 1907 г. до 1918 г. Учителят прави френологически изследвания из цяла България.

Това, което е говорено на първите съборни и обикновени срещи, е отчасти стенографирано (П. Гумнеров), а в повечето случаи е писано на ръка в "тетрадче с духовни бележки". Записвали са само това, което са смогвали да запишат. Всички са водели бележки, но много от говореното е пропуснато. Всичко почти за тях е ново, неразбрано. Един от слушателите в бележника си пише така: "....престанах да пиша, защото не разбирам това, което г-н Дънов ни казва, и съм се превърнал само в слух."

В началото са се обръщали към Учителя с "г-н Дънов", някои го наричали "дядо Дънов", по-късно една сестра по вдъхновение се обърнала към него с "Учителю", но Учителят е казал да го назовават кой както го чувства и разбира.

Да тръгнем по стръмната пътека, посочена ни от Учителя, озарени от Виделината на вечно и ново Слово. Да потърсим в това свято начало спасение и живот за душите си. Както пукването на зората ни обгръща с лъчистите си зари и ни дава здраве и сила, тъй и силата на това Слово да ни просвети, помогне и да възрасти всичко добро, което е вложено в сърцата и душите ни.