Преглеждане на кода на Постижения на богатия и на сиромахa

[[Общ Окултен Клас]] - ОСМА ГОДИНА ([[1928]]-[[1929]])

[[КНИГА: Форми в природата]]

== Постижения на богатия и на сиромаха ==


Размишление върху чистата мисъл.

Написахте ли манифест към поданиците на своята държава? Ще кажете, че лесно се пише, но мъчно се прилага. Изобщо, нещата лесно се говорят, а мъчно се правят. — Защо е така? — Защото на физическия свят човек среща много препятствия, които мъчно може да преодолее. Лесно е да каже човек, че ще се качи на Мон-Блан. Дойде ли да реализира това желание, той ще срещне ред препятствия, които ще му попречат. Лесно е да каже човек, че е християнин. Рече ли да приложи Христовите принципи в живота си, той ще се натъкне на ред изпитания, които ще му попречат. Много години са нужни на човека, докато се качи на онази височина, която го определя като истински християнин. Нещата стават мъчно, защото се изисква време. В мисълта, обаче, всичко става лесно. Като гледате, че някой цигулар свири добре, вие мислите, че лесно можете да се научите да свирите. Като вземете цигулката в ръце, виждате, че не се свири лесно. Този цигулар е свирил 20-30 години непрекъснато, по няколко часа на ден.

Лесно се казва, че 2 + 2 = 4, но нещата в живота не стават така лесно. Докато дойдете до числото четири, трябва много да работите. Единицата е творческо число; двойката — число на работа; тройката — число на равновесие; четворката — число на движение. Значи, докато дойде до положение да каже, че 2 + 2 = 4, човек трябва да се е научил да твори, да работи, да уравновесява силите си и да се движи правилно. Това значи, да е постигнал съвършенство. Съвършеният човек не е нито мъж, нито жена. Докато човек се раздвоява в чувствата и в мислите си и се проявява ту като мъж, ту като жена, той не е съвършен. Жената мисли и чувства по женски, а мъжът мисли и чувства по мъжки. Обаче, има положения, при които и мъжът, и жената мислят, чувстват и усещат еднакво. Запример, и мъжът, и жената казват: Спи ми се, яде ми се. Какво означават яденето и спането в живота? Преведете тия процеси в духовния свят и вижте, какво означават те там.

Като не разбират живота, хората казват, че от човека се искат дела, а не думи. Колко дела се искат от човека? Според вас много дела се искат. — Не, едно дело се иска от човека, т. е. едно начало. Под думите много дела подразбираме силите, вложени в човека, които съдействат за проявяване на първото начало в него. Казвате, че трябва да правите добри дела. Кои дела са добри? Ако заколите кокошка, за да угостите гостите си добре, това добро е само за гостите ви, но не и за кокошката. Ако отстъпите леглото си на своя гост, той ще бъде доволен, но вие няма да бъдете доволни. Следователно, истинско добро е онова, което е добро едновременно за всички. Истинското добро прави всички хора доволни. Доброто е мярка, с която се определят всички неща в живота. Добро нещо е, когато човек се ражда, но добро е и когато умира. Щом се е родил, той трябва и да умре. За да се роди човек, има причина; и за да умре, пак има причина. Човек може да умре за греховете си, но той може да умре и за спасението на човечеството.

И тъй, за да се домогне до истинското добро, човек трябва да се замисли, какъв трябва да бъде неговият живот. Той трябва да се замисли, какъв трябва да бъде неговият морал. Трябва ли човек да спори с хората, дали е добър, морален, или учен? Съберат се двама души и започват да спорят, кой от тях е по-добър, по-морален, по-учен. Като не могат да дойдат до някакво разрешение, те търсят трети, който да служи като арбитър, да им разреши въпроса. Човек трябва сам да знае, дали е добър, учен, морален и сам да се харесва. Остане ли другите да го харесват и да се произнасят за неговите качества, той далеч още не е постигнал това, за което спори. Такъв, какъвто е, човек трябва да бъде доволен. Щом е доволен, той всеки ден ще прибавя по нещо към своя характер.

Истинското доволство води към щастие. Щастливият човек познава законите на живота и на място ги прилага. Как ще дойде човек до тия закони? — Чрез щастието. Като знае да пее, човек ще познава законите на пението. Като знае да смята, човек ще познава законите и на смятането. Когато казваме, че едни хора разбират смятането по-добре, а други — по-слабо, подразбираме, че те не познават еднакво законите на смятането. Същото се отнася и до говоренето, до правенето на добро и т. н. Това са дарби, които не са еднакво развити във всички хора. Всички хора не могат еднакво да правят добро. Това се дължи на дарбата им за правене на добро. Лесно е да каже човек, че трябва да прави добро, но мъчно е да го реализира. Лесно е да каже човек, че иска да се качи на Мон-Блан, но мъчно може да се качи. Да се качи човек на Мон-Блан и да слезе оттам, това значи, да изпита всички трудности и мъчнотии, каквито планината представя. Лесно е да се говори за добрия живот, но мъчно се прилага. Обаче, за разумния, за смелия човек, животът е лек и приятен.

Следователно, най-голямото изкуство, до което човек може да се домогне, е да знае, как да живее. Който разбира това изкуство, той никога не свързва живота със смъртта. Свързвате ли живота със смъртта, вие сте в относителния живот. Дойдем ли до същината на живота, ние включваме в него безсмъртието. Обикновеният човек не знае, какво нещо е безсмъртието. Само безсмъртният познава безсмъртието. Безсмъртен е онзи, който от нищо не се смущава, който не нарушава своя вътрешен мир. Докато се смущава от всяка болест, от всяка неприятност в живота, човек е в областта на смъртта. Той е смъртен човек. Когато турците искат да кажат, какво нещо е вътрешният мир, те си служат с поговорката: „Целият свят да изгори, но моята черга да не изгори.“ Възможно е чергата на човека да не изгори, но при положение на безсмъртие. На смъртния чергата всякога изгаря, защото тя е направена от същата материя, от която е направена земята. На съвършения човек, обаче, чергата не може да изгори, защото, когато светът гори, той ще бъде някъде в пространството, на луната, или на слънцето. Той ще вземе своята черга със себе си и ще се разхожда из пространството.

Животът на съвършения е живот на права мисъл. Няма ли прави, трезви мисли, човек не може да разбере живота. Щом не разбира живота, той всякога ще е недоволен. Ако не е женен, той казва: Да бях се оженил поне, че да разбера смисъла на живота. Като женен, именно, той няма да разбере смисъла на живота. Нежененият е сам, няма с кого да се кара. В желанието на човека да е женен, се крие стремежът на душата към обединяване, към хармонизиране на душите. Постигне ли това хармонизиране, човек е намерил вече своето място в живота и в природата, което Провидението му е определило. Това е задачата, която всеки човек сам трябва да реши. — Нали Бог знае, кое място ми е определил? — Бог знае, но и ти трябва да знаеш. Веднъж си дошъл на земята, ти трябва да изпълниш всичко онова, което Бог е определил за тебе. Човек живее благодарение на Божията мисъл. Докато Бог мисли за човека, последният има условия да се усъвършенства. Усъвършенстването е дълъг процес. Човек не може да стане съвършен за няколко години. Десетки, стотици и хиляди години са нужни на човека, докато стигне известно съвършенство. Стане ли въпрос за съвършенство, българите си служат с поговорката: „Зяй, коньо, за зелена трева!“ Тази поговорка не е вярна, защото конят никога не зяе за зелена трева. Казваме „зяе и прозява.“ — Кога човек се прозява? — Когато не се интересува от нещата, или когато няма работа. Прозявката показва, че в известни сили и енергии на човека има застой. Прозявката, като природен процес, има пред вид да възстанови известен ред и порядък на нещата. При всяко прозяване в човека се влива нова енергия. Само живите хора, само хора с будно съзнание могат да се прозяват. Радвайте се, когато хората се прозяват, защото са живи, будни. Обаче, умрелите и заспалите хора никога не се прозяват.

Как се е създало понятието „прозявка“? На френски език думата прозявам означава „bâiller“. От корена на тази дума се образува българската дума „бая“. Значи, който се прозява, той бае, т. е. прави нещо. Всяка дума има дълбок вътрешен смисъл, който показва, че създаването на буквите, на думите в езика не е произволен, но разумен, съзнателен процес. Запример, думата „мамо“ е съставена от две срички: първата сричка „ма“ означава това, което е дало нещо от себе си. Втората сричка „мо“ означава това, което е взело нещо и се е отделило. Щом нещо се отделя, то трябва да се върне. Тези две срички показват, че между идеите трябва да има обединяване. Следователно, всяка идея, която излиза от човека, отива в пространството, прави цял кръг и се връща там, отдето е излязла. Същото се отнася и до доброто, и до злото. Като излязат от човека, те образуват един кръг и пак се връщат към него. Значи, законът за обединяване на нещата съществува навсякъде в живота.

Какво представя злото като сила в живота и в природата? За да разберете поне отчасти, какви сили се крият в злото, разгледайте, как се пише на български език думата „зло“. Тя е съставена от три букви. Буквата „з“ е закон на размножаване. Значи, зло е само онова, което се размножава и расте без закон. Като се размножават, тия същества искат да се хранят. Понеже са се размножили без закон, и храна няма да имат достатъчно. Щом храната им не е достатъчна, те се изяждат едни други. Следователно, когато човек дава възможност на мислите, чувствата и желанията си да се размножават без закон, той създава злото. Знакът на фиг. 1. представя знака на злото, т. е. знака на Луцифера. Луцифер е стъпил на земята, с което иска да каже, че тя е негово притежание. Двете линии, отправени нагоре, показват раздвояване. И наистина, дето злото се явява, там всякога настъпва раздвояване, т. е. разединяване. Докато бащата в един дом е жив, синовете и дъщерите живеят в съгласие. Щом бащата замине за другия свят, злото веднага влиза в този дом; синовете и дъщерите започват да спорят, кой да вземе по-голяма част от наследството. Когато двама души ядат и пият заедно, ако не са разумни, злото ще се вмъкне между тях, и те ще започнат да се карат, кой от двамата ял и пил повече.

[[Картинка:Пример.jpg]]

Символът на доброто, представен на фиг. 2., е противоположен на злото. Тази е причината, поради която доброто освобождава човека и му дава простор, а злото го ограничава и заробва. Обаче, колкото и да мислят хората, че злото е силно, в края на краищата не излиза така. Макар и да е стъпил на земята и мисли, че я владее, Луцифер сам изпада в противоречие. Той вижда, че същата земя, която си въобразява, че владее, го носи из пространството. Какво заключение можем да извадим от това? Заключението е следното: Невъзможно е човек да владее това, което носи. Някой язди кон и мисли, че го владее. — Не, щом конят носи човека, последният не може да го владее. Преди всичко, физически конят е по-силен от човека. Добре е човек да язди кон, да се качва на автомобил, на аероплан, но само от време на време, а не постоянно. Ще кажете, че не можете без кон, или без автомобил. Има неща, без които човек не може, но те не са нито кон, нито автомобил, нито файтон. Човек не може да живее без импулса на своето сърце и на своя ум. Обаче, и като живее с импулса на своето сърце и на своя ум, той трябва да избягва еднообразието. — Защо? — Еднообразието убива човека.

И тъй, човек не може без сърце и без ум, т. е. без мисъл и чувства. Той трябва да дава път на ония мисли и чувства в себе си, които турят ред и порядък в живота му. Има мисли и чувства в човека, които могат да го изхвърлят вън от живота, както водата изхвърля на брега всички умрели животни, всички предмети, които нямат опорна точка. Обаче, водата не може да изхвърли навън живата риба. Тя е пригодена, именно, към условията на водата. Параход, вързан за котвата си, не може да излезе вън от водата. Откъсне ли се от котвата и се понесе по вълните на водата, без надзора на опитния капитан, водата ще го изхвърли вън от себе си. Какво представя морето? Морето символизира живота. Както морето се вълнува, така и животът се вълнува под влиянието на въздушните течения. Влезе ли в живота, човек трябва да има опорни точки, на които да се държи здраво. Не се ли държи здраво за нещо, животът ще го изхвърли вън от себе си.

Едно трябва да имате пред вид: Щом сте влезли в живота, вие трябва да бъдете съсредоточени. Какво става около вас, това не трябва да отвлича вниманието ви. Щом вниманието ви се отвлича на една и на друга страна, вие сте осъдени да попаднете във вълните на живота, които ще ви изхвърлят далеч някъде. Следователно, отидете ли на събрание, да слушате някаква реч или беседа, отправете вниманието си към говорителя и слушайте, какво той говори. Ако можете така да се съсредоточите, че да не виждате, нито кой е бил до вас, пред вас или зад вас, нито да видите, колко души са присъствали на събранието, вие сте използвали беседата. Иначе, разсее ли се вниманието ви, вие сте присъствали само с тялото си, т. е. с автомобила си, в който е седял шофьорът, но не и господарят. Господарят е бил другаде някъде и нищо не е чул и разбрал от това, което се говори.

Следователно, когато казваме, че хората се карат и бият помежду си, всъщност техните слуги се карат, но не и господарите им. Като карат автомобилите си, слугите се карат помежду си, кой от двата автомобила да мине пръв. Кой ще отстъпи? — Слабият. Слабият трябва да бъде разумен, да отстъпва на физически силния.Това подразбира стиха: „Не противи се на злото!“ Злото е дяволът в света, който се отличава със своята експедитивност. Дето ходи, каквото прави, дяволът все бърза. Който смее да се изпречи на пътя му, той го поваля на земята. Отличителното качество на човека пък е това, че той всякога и навсякъде търси правото. Като търси правото, той има възможност да се спира на много места и да се учи. Обаче, въпросът за правото днес е неразрешим. Той представя ирационално число. Колкото и да делите това число, все ще се получи остатък. Дойдете ли до остатъка, турете точка и кажете: От мене да мине. Животът работи с ирационални и с рационални числа. Тъй щото, не се опитвайте да делите числата на живота без остатък.

Който издирва нещата в тяхната точност, той не разбира живота. Животът постоянно сменя числата, с които работи: Днес работи с някое рационално число, утре — с ирационално. Това значи, че няма вечно щастие на земята. Ако човек днес е щастлив, утре ще бъде нещастен. Колко щастлив може да бъде онзи баща, на когото тримата синове са на война и му съобщават, че двамата от тях са убити? Как ще бъде щастлив онзи човек, на когото къщите са съборени от земетресение? При сегашните условия на живота, и съвършеният човек ще опита дисхармонията, която съществува на земята. Христос, най-великият и съвършен човек, дойде на земята, но и Той опита голямата дисхармония между хората. Той дигна камшик и се опита да изгони продавачите от Божия храм, но не успя. И до днес храмовете са пълни с продавачи. Обаче, идеята, която Христос прокара с тази своя постъпка, и досега още живее в сърцата на хората.

Христос дойде на земята, да покаже на хората, как да приложат любовта. За да живеят по любов, хората трябва да изменят разбиранията си, да приложат Христовите принципи. Живеят ли със старото, те трябва да бъдат на различни планети. За да се обичат хората, един трябва да бъде на Земята, друг — на Слънцето, трети — на Венера, четвърти — на Луната и т. н. Като им домъчнее, те ще се срещнат на Земята, ще си поговорят сладко и ще се разделят. Засега, обаче, и това е невъзможно.

Мнозина се заблуждават, като мислят, че са ходили в духовния свят. Ходили са в духовния свят, а не могат да кажат нищо ново. Те си представят духовния живот като този на земята. — Не, духовният свят се различава коренно от физическия. Духовният свят е свят без никакви противоречия. Там владее пълна хармония и чистота.

И тъй, човек трябва да има права мисъл, която да му служи за мярка в живота, да различава обикновеното от необикновеното, човешкото от Божественото. Обикновеното, т. е. човешкото създава тревоги, безпокойствия, недоразумения, скърби и страдания. Божественото, обаче, носи щастие, мир и свобода. човек се безпокои, че няма пари да довърши къщата си. Майката се безпокои, че детето й заболяло от някаква болест, или че е отишло някъде и не се е върнало на време. Търговецът се безпокои, че не може да плати полиците си на време. Започне ли човек да гледа на нещата от Божествено становище, той ще види, че всичко, каквото се случва в живота му, е за негово добро. Добро е, че някой човек няма пари да довърши къщата си, защото наскоро ще стане голямо земетресение, което ще събори много къщи. Като мине земетресението, той ще намери пари да довърши къщата си. Иначе, земетресението щеше да засегне и неговата къща и щеше да го съсипе материално. Майката не трябва да се безпокои, че детето й е болно, защото тази болест ще развие в него известна мекота, която му е нужна в живота. Майката не трябва да се безпокои, че детето й закъсняло някъде, защото ще разбере, че това закъснение е било за добро. То е срещнало на пътя си друго дете, което е паднало и счупило крака си, и му е помогнало да го заведе у дома му. Гледа ли на живота по този начин, човек ще види, че зад всяко зло се крие някакво добро. За да не изразходва напразно енергията си, щом се намери пред известни неприятности, мъчнотии и страдания, човек трябва да трансформира състоянията си, по-леко да понася тия неща. Като се изучава, човек вижда, че, при всички изпитания в живота си, има нещо в него, което се безпокои и смущава, но има нещо, което остава спокойно и гледа на нещата философски.

Като не разбират законите на разумния живот, хората спорят за нищо и никакво. Техните спорове са подобни на детските. Учителят влиза в отделението си и задава въпроса: Колко е 5 X 5? Няколко ученици дигат ръка да отговорят, обаче, учителят извиква този ученик, който последен е дигнал ръка. Ученикът, който пръв е дигнал ръка се обижда, защо учителят не го е предпочел, и се явява спор. Всички ученици имат право да дигат ръка, но и учителят има свобода да дигне, когото иска. В един час е невъзможно да бъдат изпитани всички ученици. Учителят ще изпита двама-трима ученика, а останалите ще слушат. При това, нужно ли е всички ученици да отговорят на въпроса, колко е 5 X 5? Един ученик ще отговори на въпроса, колко е 5 X 5; друг ще отговори на въпроса, колко е 5 X 6; трети пък ще отговори на въпроса, колко е 5 X 7 и т. н. Пазете се от еднообразието на нещата. Отговори ли един ученик, че 5 X 5 = 25, въпросът е свършен. Трябва ли след това да дойде друг някой, да казва, че на същия въпрос може и по друг начин да се отговори? Какъв ще бъде другият начин? Той ще започне да доказва, че 5 + 5 = 10, 10 + 5 = 15, 15 + 5 = 20, 20 + 5 = 25. И това е вярно, но по-бързо е решението на 5 X 5.

Умен трябва да бъде човек! Умен човек е онзи, който върви по пътя на най-малките съпротивления, по пътя на най-малките разходи. Тъй щото, дойдете ли да решавате някакъв въпрос, вие трябва да бъдете справедливи. Истински справедлив човек е онзи, който никога не внася противоречия в своите постъпки. Природата никога не поставя противоречия в живота на хората. Следователно, като ученик, който изучава живата природа, постъпвай като нея. Питат ли те, колко е 5 X 5, отговори направо, без никакви извъртания. Кажи, че 5 x 5 = 25 — нищо повече.

Следователно, задачата на човека е да не внася никакви противоречия нито в своя живот, нито в живота на своите ближни. Внесе ли най-малкото противоречие някъде, той е длъжен да го отстрани. Тази е причината, поради която хората трябва да се раждат и прераждат. Те трябва да дохождат много пъти на земята, за да изправят погрешките на своето минало. Някой виден философ е създал някаква теория, с която е внесъл големи заблуждения в умовете на хората. Този философ трябва отново да се роди като малко дете, да опита последствията на своята теория и да се заеме с изправянето й. Докато е малко дете още, майката го повива в пелени, къпе, храни, както и когато намира за добре. То плаче, иска да й каже, че е виден философ и не трябва да постъпва с него против желанията му. Като го повива и разповива, с това майка му иска да каже: Едно време и ти по този начин си завързвал умовете на хората със своите теории, но сега ще ги развържеш, т. е. ще ги освободиш. Този философ не трябва да живее със своето минало величие, но да се примири с положението си на дете и да желае майка му да го къпе често. Като го къпе често, майка му ще освободи съзнанието му от ред наслоявания на неговото минало. Като се освободи от тия наслоявания, той може да изправи погрешките си към човечеството. Всяка негова погрешка е погрешка и на цялото човечество. И обратно: погрешката на цялото е погрешка и на частта.

Веднъж дошъл на земята, задачата на всеки човек е да изправи, както своите погрешки, така и тия на своите ближни. Като изправяте своите погрешки, вие правите добро на себе си и на ближните си. Бъдете доволни от малкото, което можете да постигнете в един живот. Не мислете, че в един живот можете да станете съвършени. Съвършенството на човека се заключава в това, което той може да постигне днес. Това, което ще постигне утре, представя неговият идеал. Идеалът на човека е въпрос на неговото бъдеще. Като знаете, че всеки човек е длъжен да изправя погрешките си, вие лесно ще се справите с противоречията си. Ако човек не разреши малките противоречия и мъчнотии, той ще се натъкне на по-големи.

Един светия често минавал край домовете на един богат и на един беден. Като го виждал, богатият му казвал: Моля ти се, кажи на Господа, че ми дотегна богатството. Искам да ме освободи от него. Сиромахът пък му казвал: Кажи на Господа, че ми дотегна сиромашията. Искам по някакъв начин да ме освободи от нея. Светията предал молбата и на двамата пред Господа. Господ му отговорил: Иди при богатия и му кажи да започне всеки ден да роптае против богатството. Като чуя недоволството и роптанието му, ще го освободя от богатството, което днес има. На сиромаха пък ще кажеш, всеки ден да благодари за сиромашията си. Като видя, че той е благодарен от сиромашията си, веднага ще го освободя от нея. Като чул тия думи, богатият казал на светията: Как е възможно да бъда неблагодарен и недоволен от богатството си? — Щом това е невъзможно за тебе, богатството ти ще остане. И сиромахът казал на светията, че му е невъзможно да благодари за сиромашията. — Щом е така, сиромашията и за напред ще остане с тебе.

И тъй, иска ли човек да се освободи от някаква неприятност или мъчнотия, той трябва да направи невъзможното. Не прави ли големи усилия да преодолее лошите условия, вместо да се освободи от тях, те още повече ще се влошат. Ако иска да се освободи от богатството си, богатият не трябва да очаква на Бога, Той да му го отнеме, но доброволно да го раздаде на сиромасите. Сиромахът пък да не очаква на богатите, или на Бога, да получи всичко наготово, но да се заеме да работи, сам да изкарва прехраната си. Човек трябва да разчита на себе си, а не на онова, което случайно иде отвън.

Като говоря тия работи, ще кажете, че лесно се говорят, но мъчно се прилагат. Разумният, обаче, каквото говори, веднага го прилага. Той е внимателен в постъпките си и никога не греши. Случи ли се да направи някоя погрешка, той веднага я изправя.

— Само Божията Любов носи пълния живот.

36. Лекция от Учителя, държана на 24 април, 1929 г. София — Изгрев.