Преглеждане на кода на Планина на знанието и самоусъвършенстването

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 2]]

== ПЛАНИНА НА ЗНАНИЕТО И САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕТО ==


На 24 януари 1928 г. стигнахме на Зеленка в 8 ч. Спряхме за малко на променената до неузнаваемост полянка, вече загърната с бяло кожухче, обляно в януарски лъчи. Над главите ни се носеше синьо небе, а пред очите ни се плискаше в млечно море от гъста мъгла цялото Софийско поле. Два противоположни свята. Учителя каза:

Можем да направим следното сравнение: тук сме в Онзи свят, а всичко долу е в ада. Сега нам ни показват какъв е законът. В горните пластове има светлина, рай, блаженство. Всички тъмни сили от върховете са пропъдени надолу.

Сега приятелите, които са позакъснели долу по пътя, ще кажат: „Що ни трябваше да тръгваме, в такава мъгла ще бъдем днес!“ А които са в града, ще кажат: „Добре, че не отидохме на Витоша. В такава мъгла каква екскурзия ще бъде?“. Това показва, че когато са в обикновения живот, хората трябва да знаят, че над тях има един красив живот. И още, че колкото повече се качваме, толкова по-радостен и по-красив става Животът.

Това слънчево време ознаменува, че много Светли духове са слезли от Невидимия свят. Можем да направим следното сравнение: тук е Умственият свят, в мъглата е Астралният свят, а земята под краката ни е адът.

Напуснахме Зеленка и потеглихме по шосето. Скоро стигнахме Ел-Шадай. Там се поведе разговор с Учителя. Той каза:

Да си представим, че сме един затворник със златни вериги на ръцете и краката. Ако дойде някой човек, за да ти ги свали, щом получиш свободата си, на драго сърце ще му ги дадеш, като кажеш: „Даром да ти са! Дай ми само свободата!“ Хубаво е да се събуди съзнанието на човека. И този свят, и Онзи свят не са лоши.

Днес времето е тихо, но ако имаше буря, виелица, не щяхме да можем да говорим, щеше да бъде този свят, а не Онзи свят. Сега започваме да пренасяме Онзи свят в този свят. Материалите от Онзи свят ги пренасяме в този свят.

Как трябва да живее човек на Земята при сегашните условия? – Една доста трудна задача, която трябва да се разреши по много умен начин. Когато облечеш една дреха и не си доволен, тя непременно ще се закачи нейде на някой трън и ще се скъса. И когато направиш къща и не си доволен, тя бързо ще се развали. Ако къщата ти има някой недостатък, не бъди недоволен; когато направиш втора къща, ще туриш тази прибавка, която е липсвала при първата. Когато мечката е доволна, тя се разхожда като царица и никой не я закача. Но щом стане недоволна от живота, тогава дохождат ловците, мерят се в козината ѝ и казват: „Чакай да ѝ вземем дрехата“.

Ние живеем в един век на интензивна дейност. Има принципи и методи, но ние не ги прилагаме и страдаме. А един човек, който върви по Божието разписание, накъдето отиде, навсякъде е добре, не закъснява. Човек трябва да има присъствие на Духа – това е най-трудното нещо. Но ако нямаш присъствие на Духа, лошо е.

Една сестра каза: „Учителю, сега съвсем ми е ясно, след като ни говорихте, а преди не ми беше ясно“.

Но колко много въпроси има още, които не разбирате, и те ще се появят по-после във вас, за да ви се изяснят. Някои, които са били много горделиви в миналото, сега заемат ниско положение в живота, за да се освободят от гордостта. Някой сега обиди другиго, накърни му честолюбието и последният чувства това, зъби се, но после му идва съзнанието, че един ден така е живял, и си казва: „Защо ще се сърдя? Аз едно време бях такъв и те ще бъдат на моето място. Ще ходя сега, Господи, по Твоите пътища и няма да се отклонявам нито наляво, нито надясно“. Като тръгнеш по Божия път, там е голямата Свобода. Като слугуваш на Бога и отидеш в някой град, Господ ти казва: „Ще отидеш при еди-кой си човек“. А за него казват, че е жесток, груб. Господ пък ти казва: „Като влезеш, сърцето му ще бъде меко. Дъщерята на този човек е на легло и ти ще ги успокоиш: „Не бойте се, това ще се уреди, след пет-шест дни тя ще бъде напълно здрава“. Ще ти определят една стая и ще лекуваш дъщеря му, тя ще оздравее. Ти ще ѝ препоръчаш да чете, ще ѝ посочиш над кой пасаж да се спре и да помисли. Като си завършиш работата, ще те изпратят така: „Елате пак, домът ни е отворен за вас“. Ти ще отвърнеш: „Няма да забравя. Дойда ли в града, съм у вас“. Общуването, взаимопомощта е Божественият път, той е хубав, но щом малко кривнеш, ще дойде дървото.

При каквито и условия да е човек, той не трябва да се обезсърчава. Това е една задача и когато я разреши, ще дойде нещо много красиво.

Една сестра каза: „Когато сме неразположени, отпаднали духом, щом прочетем даже няколко страници от беседите, веднага се изменя състоянието ни“.

Сега трябва да почна един цикъл, най-малко от десет-дванадесет лекции, в които да ви кажа как да четете. Човек може да чете, не че не знае да чете, но има много начини на осъзнаване.

Стана въпрос за положението в света. Учителя каза:

Една власт ако убива своите противници, ще си приготви тежка съдба – онези, заминалите, ще отмъстят. Опасността за една власт е избиването на много хора.

Преди слизането ни Учителя каза:

Днес бяхте в света на Мира, Радостта и Веселието цели шест часа. Напишете един разказ: „Шест часа на Онзи свят“. От 9 ч. до 15 ч.

Витоша е планина на знанието, на самоусъвършенстването. А Мусалла е връх на самоотричането. Който иска да се самоусъвършенства в пътя на самоотричането, да отиде на Мусалла, а който иска да усъвършенства своите знания, да отиде на Витоша.