Преглеждане на кода на От проза в поезия

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 3]]


==ОТ ПРОЗА В ПОЕЗИЯ==

''Сестра С. покани на чай Учителя и няколко братя и сестри. Това беше сутринта след гимнастическите упражнения. Някои от присъстващите се занимаваха с поезия и се отвори въпрос за поезията. Учителя каза:''

Поетът трябва да превърне прозата в поезия. В поезията му да има едно мелодично съчетание между думите, да няма нищо пресилено, всичко да следва естествения си ход, като разпукването на една пъпка. Поезията си има особена запалка. Истинският поет е много скромен, счита, че окръжаващата среда знае повече от него, вслушва се и я долавя. Някой поет пише, че птицата проговорила. Наглед това са неверни работи, обаче там е гениалността, че чрез неговото вдъхновение и с неговото въображение всичко оживява. Поетът е учен човек. Като обича някое цвете, той пише как то се навежда, много вярно описва някои прийоми на цветето. Но не го описва като ботаник: поетът знае, че като възлюбим едно цвете, то ще издава по-силна миризма, и като го намразим, то ще изсъхне. Всяко цвете е поет и поетът отива да се учи при него. Цветето вдъхновява поета. Цветята са далеч от нас, сега те слизат от Невидимия свят и поетите виждат духовното им лице. И всеки чувства, че това, което поетът описва в цветето, е вярно, и то ви допада по натюрел.

Има едно поверие в българските села, че когато едно дърво не ражда, то стопанинът отива с брадва при него и казва: „Ако идната година не родиш, ще те отсека!“ И идната година дървото наистина ражда плод. Това показва, че мисълта се предава. Природата на дървото схваща това, което му казва човекът, и се коригира. В Свещеното Писание се казва: „Едно дърво не ражда. И тази година да го разкопаем наоколо, че ако не роди, ще го отсечем.“ Това потвърждава горното.

Източните народи са изучавали езика на животните и могат да ги събират и подчиняват. В Пазарджишко един турски ходжа събрал в една торба всички гъсеници от градината на един българин и му казал: „Няма да ги убиваш, но ще ги закараш в една далечна гора и ще ги пуснеш там на свобода.“

Хубаво е човек да има голяма вяра. Тогава има и спокойствие. Вярата не може да се прояви без Любовта. Вярата е мярка на Любовта. Колкото повече Любов имаш, толкова по-силно се проявява вярата. Правете опити, защото окултната наука нали има една опитна страна.

Един овчар вървял с овцете си из ливадите, но излязла насреща му мечка. Той дигнал кривака, а мечката се хвърлила отгоре му и го повалила. В това време се притекла една жена. Мечката забравила за овчаря и почнала да лиже краката ѝ. Като била малко мече, тая жена я хранила и поила. Заради нея мечката пуща и човека с кривака. Та заради Любовта човек прощава.

За да прояви Любовта, човек трябва да има воля и свобода. И за да действа Любовта, той трябва да бъде разумен. Любовта без разумност и без свобода не може да се прояви. Трябва да оставиш свободен онзи, когото обичаш.

''Стана дума за възпитанието на детето. Учителя каза:''

Докато майката и бащата не са изрекли една лъжа на детето си, то им вярва. Но щом му кажат най-малката лъжа, детето се отдръпва и то после обещава, но не изпълнява. Майката, каквото обещае, да го изпълни, а не да подлъгва с обещания. Най-мъчното във възпитанието е, че във всички системи е турена лъжата, която действа като зараза.

Ние се плашим от болестта, но 25 години приготовляваме условията и тя, като дойде, намира всичко наготово. Но от една болест лесно можеш да се освободиш. Има един магнетически метод за лекуване и тогава болестта е възпряна – в едно общество, ако се съединят 100-200 души, те могат да излекуват когото и да е.