Преглеждане на кода на Образи на реалността*

[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТА ГОДИНА ([[1926]]-[[1927]])

[[КНИГА: Светото място]]

[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/MO/MOK-06-2_Svetoto_myasto.pdf Светото място - София 1939 г. ]



== ОБРАЗИ НА РЕАЛНОСТТА ==




— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.



Напишете едно изречение на дъската. (Написа се изречението: „Бог самичък ме пося и поля ме да раста.”)

Какво разбирате от мисълта „Бог самичък ме пося и поля ме да раста”? – Това е процес, който се отнася до човешката душа.

Каква е разликата между посяване и садене? (– Семената се сеят, а растенията се садят.) Като процес, посяването предшества насаждането.

Съвременните хора говорят за растенията, без да ги разбират. Те не знаят дали растенията имат съзнание. Ако имаха съзнание, ние бихме им причинявали големи страдания. Всяко стъпване върху тревите и цветята би ги измъчвало. Изобщо всички съзнателни същества страдат, когато се стъпва или сяда върху тях. Щом те страдат, и ние страдаме. Обаче, ако стъпваме върху безсъзнателни съ¬щества, ние ще изпитваме приятност, защото знаем, че не им причиняваме никакво страдание. Изобщо съзнателните същества не обичат да ги ограничават. Това се забелязва особено в същества, които са силно индивидуализирани. Колкото по-индивидуализирано е едно същество, толкова по-силно е проявена неговата личност, толкова по-силно са изразени неговите желания.

При сегашните условия на живота хората са заприличали на бомби, които очакват най-малкото докосване до тях, за да се запалят и избухнат. Това се дължи на голям прилив на енергия в организма им, с която не могат да се справят. Щом не могат да се справят с тази енергия, те лесно избухват. От научна гледна точка това избухване наричат „разстроена нервна система”. Когато не се е калил, човек лесно избухва и по този начин разстройва своята нервна система. Когато разстрои нервната си система, човек изпада в състояние на безразличие към външния свят. Той е недоволен от себе си и от нищо не се интересува. Защо е недоволен и той не знае. Дали го хвалят или корят, за него е все едно – от всичко е недоволен.

Опишете сега признаците на недоволството. Какъв е цветът му? Ще кажете, че недоволството няма цвят. За онзи, който вижда нещата, недоволството има специфичен цвят, както съмнението, злобата, омразата имат свои специфични цветове. Като уче¬ници вие трябва да изучавате специфичните цветове на отрицателните и на положителните чувства в чо¬века и да ги различавате. Запример, цветът на омразата е черен, на гнева – червен, .поради което човек ту почернява, ту почервенява, според чувствата, които в даден момент го вълнуват. Който не е силен, като изучава цветовете на отрицателните сили в човека, той се натъква на опасността само отрицателното да вижда у хората. Същото става и с някои лекари: дето ходят, все болести виждат. Това е особена психология на лекарите, която ги води в анормален път на живота. Лекарят трябва да знае коя е нормата за здравия човек.

Някой казва, че един от признаците на здравия човек е неговият апетит. Добрият апетит още не е признак за здраве. И прасето яде с голям апетит, без да считаме, че е здраво. Някои казват, че един от признаците на здравето е индиферентността на човека. Това не е вярно. В същност болният човек е индиферентен, не се интересува от нищо друго, освен от мисълта по-скоро да оздравее. Здравият обаче не е индиферентен, той се интересува от всичко. Всички чувства, всички волеви действия в него са нормално развити. Той трепти от живот, от енергия в себе си. Срещне ли някакво препятствие в живота си, здравият човек изпитва приятност, че му се представлява случай да провери силите си. Здравият човек е смел и решителен като видният математик, пред когото се изпречват трудни задачи. Той погледне задачата оттук-оттам и започне да я решава. Той изпитва голяма приятност от това, че му е дадена възможност да приложи своята сила и способност да се бори с мъчнотиите. Болният, обратно, е страхлив и се ужасява от мъчните задачи. Пред каквато мъчнотия да се намери, здравият човек изпитва приятност. Според моята диагноза здрав е онзи, който изпитва приятност пред всяка мъчнотия. Онзи, който не изпитва приятност пред мъчнотиите на живота, той е болен човек.

Друг признак на здравия човек е неговият чист, ясен, отворен поглед. Той схваща нещата право. Каквото знае, той го знае положително, без никакви заблуждения. Ако слънцето се скрие зад облаците, той не се заблуждава да мисли, че слънцето има нещо против него. Той знае положително, че след няколко часа слънцето отново ще се яви на хори¬зонта, с всичката си светлина и красота. Ако отиде при някой човек, който не го приема любезно, той търси причината първо в себе си и не прави бързи заключения.

Погледът на здравия човек е установен, както са установени и възгледите му за живота. Като гледа, очите му се движат бавно. както се движи слънцето. Това не значи, че погледът на човека трябва да бъде неподвижен, прикован на едно място. Ако срещнете един китаец, вие ще забележите, че погледът му е втренчен, неподвижен, като че нищо не вижда и от нищо не се интересува. Лицето му е спокойно, нито един мускул не се помръдва. В същност китаецът е много наблюдателен, понеже обективният ум в него е развит. Китаецът има будно съзнание. Дето съзнанието на европееца се прекъсва, там съзнанието на китаеца е будно. Докато вашето съзнание е будно китаецът е сериозен, съсредоточен като статуя. Щом съзнанието ви заспи, тогава китаецът се усмихва. Китаецът не обича да  изразходва енергията си напразно. Той е практичен и се задоволява и с малко, и с много. Ако няма много ядене, той се задоволява с малко; ако има много ядене на разположение, той яде за четирима души. В това отношение бялата раса е излязла по-напред. Тя се е справила отчасти с въпроса за храненето.

Като ученици вие трябва да различавате мислите и чувствата си, да знаете отде идат и какво носят те за вас. Не ги ли различавате, вие ще се поддавате на всяка чужда мисъл и на всяко чувство, които идат отвън, вследствие на което настроението ви постоянно ще се мени. Всяко настроение е резултат на доброто или лошо влияние на същества от висок или нисък уровен. Като възприема чужди състояния, човек лесно минава от едно настроение в друго, без да придобива нещо. За тази цел той трябва да излезе от областта на настроенията и да мине в областта на положителните и прави мисли и чувства, които го вдъхновяват и повдигат.

За да се справя лесно с настроенията си, човек трябва да разсъждава. Да разсъждава, това значи Да отправя мисълта си към висшия свят, да се свързва с великите закони на космоса, а не със силите на земята. Вие ще познаете такъв човек по погледа, по начина, как той гледа. Този човек гледа спокойно и съзнателно. Той има предвид душата на човека, а не личността му. Той гледа човека, без да търси неговите недостатъци. Защо? Защото знае, че душата няма дефекти. Като погледне някого, той го отпечатва в съзнанието си и после го изучава. Той се интересува от човека като уд от Великия организъм на Битието. Обаче, двама души едновременно не могат да се гледат и изучават. Ако единият е образ за наблюдение, другият трябва да бъде платно, върху което този образ се отпечатва.

Следователно, докато е на земята, човек изучава всичко, което го заобикаля, прави различни изчисления и заключения. Понякога заключенията му са верни, а понякога се нуждаят от допълнения. Запример, и досега още учените не са определили квадратурата на кръга, но работят в това направление. Когато начертаете квадрат, вие имате една въображаема форма. Обаче, ако стените на квадрата представляват живи същества, и квадратът става жив. Върху този квадрат може да се построи нещо реално. Как? Като започне да се движи в четири посоки, по направление на четирите си страни. При това положение се образува тяло, достъпно за триизмерния свят, в който човек живее.

Съвременната геометрия има за цел да ограничи пространството чрез линии, чрез различни форми, за да представи нещата по-ясно. Докато пространството се ограничава от стени, докато му се да¬ват различни форми, човек се движи в относителната реалност на живота. В абсолютната реалност нещата са безгранични и безформени. Когато гледате човека в относителната реалност, той има определена и постоянна форма. Гледате ли го в абсолютната реалност, той няма форма и трайност. Вие го виждате за кратък момент, след което веднага изчезва. В абсолютната реалност нещата се създават и изчезват мигновено. Абсолютният свят има много измерения. Който не е готов за този свят, ще се обърка. Той ще се чуди сам на себе си как е възможно да няма форма. В съзнанието си носи някакъв образ за себе си, а в същност нищо няма. Докато живее на земята, човек има представа за своя образ, но като влезе в духовния свят, вижда, че образът му не е такъв, какъвто той знае. Ясновидецът вижда духовния образ и във физическия човек, но обикновеният човек нищо не вижда. Той мисли, че може да чете по лицето на човека.

За да четете по лицето на човека, вие трябва да намерите онази точка, отдето започва неговото духовно проявление, Запример, някои ясновидци познават човека по очите. За тях очите на човека представляват изходната точка, отдето започват да четат. Първият лъч, който излиза от очите на човека, представлява пункт за ориентиране. Някои ясновидци виждат умрелите и се разговарят с тях като с живи хора. За да вижда умрелите и да се разговаря с тях, човек трябва да бъде силен, да издържа на вибрациите, които те имат. Не може ли да издържа на вибрациите на умрелите, човек преживява голям страх. За да издържа, той трябва да гледа на умрелия като на жив. В същност умрелият е умрял за физическия свят, но е жив за астралния свят.

Като ученици вие трябва да правите упражнения, да се калявате, да издържате на всичко, каквото се изпречи на пътя ви. За това се изисква голямо самообладание. Да издържаш на всичко, това не значи да притъпиш нервната си система, но да я калиш. При добре развита чувствителност, човек трябва да има здрава нервна система, да издържа на високи напрежения и вибрации. Не е ли развил своята чувствителност, човек дохожда до празнота в живота, до безразличие, което е по-опасно даже от болезнената чувствителност.



— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.



28. лекция от Учителя,

държана на 10 април 1927 г., София