Преглеждане на кода на На третия ден - Боян Боев

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Статии, посветени на Учителя и Учението]]

[[Статии от списание Житно зърно]]

[http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=812&Itemid=74 сп. Житно зърно година ХХIII бр. 6 / 2000 г.]

== НА ТРЕТИЯ ДЕН ==

'''''Боян Боев'''''

В Евангелието на Йоан, в гл. 2. се говори за сватбата в Кана Галилейска. Там се разказва, че тази сватба, на която присъствал и Христос, станала на третия ден. В дома, където ставало угощението, имало шест каменни делви. Когато виното се свършило, Христос казал да ги напълнят с вода и след това да почерпят гостите. Така и направили - почерпили гостите с водата, която се превърнала в най-хубавото вино...

Нека разгледаме този разказ от една по-дълбока гледна точка. Има такъв закон: едно събитие, което става в дадена епоха, може да стане пак в следващи епохи, но в други, по-високи "октави". Това може да се нарече ритъм, периодичност в историята. Законът за ритъма е един от седемте принципа на великия Хермес, т.е. той е универсален закон, валиден за всички явления както в природата, така и в историята, а също и в индивидуалния човешки живот. Големият германски учен Освалд Шпенглер е развил идеята за ритъма в историята в знаменитата си книга "Залезът на Запада" (1922 г). Френският окултист Гастон Жоржел в своята книга "Ритъм в историята" (1947 г.) констатира на базата на многобройни поразителни примери, че едно събитие, станало в дадена епоха, после се повтаря много пъти на точно определени интервали, но вече в различни "октави". Така че, оказва се, всяко събитие, освен своето реално физическо измерение, има и символично значение, свързано с неговите проекции в други исторически моменти. За да се разбира вярно историята, трябва да се разбира символиката на събитията.

Например евреите прекараха дълго робство в Египет. След това 40 години се скитаха в пустинята, додето достигнаха до Ханаанската или обетованата земя. Това са реални исторически събития, но същевременно са символи на пътя, по който върви човечеството. Робството в Египет символизира вегетиращия, материален живот, скитането в пустинята символизира индивидуализирането на човека, развиването на самосъзнанието и ума (в пустинята евреите се хранеха с манна - манас - ум). Ханаанската или обетованата земя символизира бъдещата култура на Любовта, която иде - Царството Божие на Земята.

Подобно символично значение има и разказът за сватбата в Кана Галилейска. Това е едно реално историческо събитие, което може да бъде разглеждано като символ на онова, през което ще мине човечеството.

Какво е сватба на мистичен език?

Фламандският мистик Рюисброк, живял преди няколко века, в съчинението си "Украсата на мистичния брак" хвърля светлина върху този въпрос. Според него под "сватба" в мистичен смисъл се разбира свързването на човешката душа с Божествения Дух или Христос.

В Писанието също на много места се говори за "сватба", "младоженец" и "невеста" в този смисъл. Например Христос казва: "Учениците не постят докато младоженецът е с тях." Тук под "младоженец" се разбира самият Христос. Апостол Павел казва: "Христос е младоженецът, ние сме невестата." В притчата за десетте девици също се говори за сватба, на която те били поканени, но петте (разумните) били готови да посрещнат младоженеца (защото били взели масло за светилниците си), а другите (неразумните) не били готови. Светилникът символизира човешкото тяло, а маслото - човешкото сърце. Девиците със запалените светилници влезли с младоженеца на сватбата. За младоженеца и невестата говори и Йоан Кръстител: "Младоженецът е, който има невястата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много на неговия глас. И така, тази моя радост е пълна."

Какво значи превръщането на водата във вино?

Виното символизира Любовта. Христос казва на Тайната вечеря: "Пийте от тая чаша всички. Защото това е моята кръв на новия завет, която се заради мнозина пролива, за прощение на греховете. И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас в Царството на Отца моего."

Виното е сокът на лозата. "Аз съм истинната лоза - казва Христос - вие сте пръчките. Отец ми е земеделецът. Както пръчката не може да принесе плод от само себе си , ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в мене."

Христос представя Любовта. Неговата Любов е толкова велика, че надминава всяко човешко разбиране. Тази Любов направи да слезе Той на Земята. Когато Христос дойде, човечеството се намираше в критичен момент от своята история: съзнанието беше толкова потънало в гъстата материя, в тъмнина и индивидуализъм, че човекът не можеше да се повдигне сам, със собствени сили, не можеше да превъзмогне егоизма и да дойде до Любовта. Ако не беше дошъл Христос, човечеството нямаше да бъде способно за по-нататъшно развитие. Пръчките не биха дали плод, ако не са на лозата. Със своето идване Христос донесе една сила на Земята, благодарение на която човечеството става способно да се издигне до любовта, светлината и свободата. Силата, донесена от Христос, ще зрее бавно, постепенно в дълбините на човешката душа, и когато и да е , ще се прояви със своето величие и красота. Досегашните 2000 години от идването на Христа са само подготовка за великото и красивото, което иде на тази планета.

Водата се превръща на вино; тук водата символизира обикновеното човешко съзнание. Превръщането ъ във вино символизира трансформацията на това съзнание в любов. Само така Земята ще изпълни мисията, която има в сегашната фаза на своето развитие. Тази мисия е Любовта. Значи пиенето на това вино означава приемането на Христа - приемането на Любовта. Това е условието за идването на Новата култура, за която копнее човечеството.

Кога ще стане превръщането на водата във вино?

За да разберем това, нека обърнем внимание на думите, с които започва разказът: "На третия ден стана сватба в Кана Галилейска." Какво означават загадъчните думи "на третия ден"? Те не са случайни, в тях също се крие дълбоко символично значение. Те са свързани с различните културни епохи, през които минава еволюцията на човечеството, по-точно с различните подраси на петата раса, а именно: 1) индийска култура, 2) персийска култура, 3) средноегипетско-асирийско-вавилонска, 4) еврейско-гръко-римска, 5) западноевропейска, 6) славянска. Христос е живял в четвъртата, еврейско-гръко-римската култура, която във времето, в което се създава повествованието, се брои за първа, т. е. това е "първият ден"; следващата, за тогава втора (а за нас пета) западноевропейска култура е "вторият ден"; следващата, за тогава трета, (а за нас шеста) култура е славянската -"третият ден". Понеже сватбата става в третия ден, това значи, че във времето на тази трета култура - славянската - ще стане мистичната "сватба" - свързването на човешката душа с Христовия Дух - превръщането на водата във вино. Учителят казва: "Славянството ще бъде майката, която ще роди Царството Божие на Земята." Или: "От славянството ще излезе подтикът за обединение на човечеството." Още през 1898г. в своето "Призвание към народа ми..." той говори за тази мисия на славянството. Розенкройцерите също смятат, че славянството ще създаде една нова култура на любов и братство, която е бъдещата култура на човечеството.

Какво символизират шестте делви?

Това са отново шестте култури на петата раса. Всичко, което е изработено в тези култури, всички качества и ценности, ще бъдат трансформирани от Любовта (Христос), за да се превърнат в "най-хубавото вино за сватбата"- единението на човешката душа с Божествения Дух, което ще стане в шестата подраса на петата раса.

''(По Учителя)''