Преглеждане на кода на Мълчание и говор

[[Беседи]]

[[Младежки окултен клас]] - ОСМА ГОДИНА ([[1928]]-[[1929]])

[[КНИГА: Отворени форми]]

==МЪЛЧАНИЕ И ГОВОР==



Размишление върху светлината.

Кога мълчи човек? – Когато спи, когато пости, когато мисли; когато се страхува от нещо, когато има да дава, когато не знае урока си и т.н. Значи, човек мълчи при различни случаи, а това зависи от степента на неговото развитие. Някой казва, че не иска да говори. Защо не иска да говори? – Или, защото не може, или защото не е разположен. В това мълчание няма никаква философия. Човек не може да говори още при два случая: когато се намира в безвъздушно пространство, или когато пространството е крайно наситено. Между говоренето и сеенето има известно отношение. Всеки казва: Аз мога да говоря. Това е все едно да кажеш, че можеш да сееш. Можеш да говориш, ако има условия за говорене. Можеш да сееш, ако има условия за сеене. Първото условие е да имаш семе и нива, на която да сееш. Ако нямаш нива, семето ще падне някъде, но няма да израсте. 

Казват, че живите говорят, а умрелите мълчат. Обаче и живите могат да мълчат. Кога мълчи живият и кога – умрелият? Какво се образува при мълчанието на живия и на умрелия? – Прави линии. Умрелият образува линията А – основа, а живият – линията В, – растене нагоре. Умрелият казва на живия: Ако говориш много, както аз съм говорил, ще легнеш на гърба си и ще образуваш основата А. Живият казва: Ако говориш много, ще израстеш много. Турците казват: Който много говори, много знае; който много знае, много страда. Мълчанието на умрелия показва, че нищо не го смущава. Той си е изработил особена философия за живота. Живият пък мълчи и с това иска да каже да не го предизвикват, защото ще избухне.

Какво е значението на мълчанието в природата? Кога мълчи ученикът? – Когато слуша, как учителят преподава. Кога мълчи учителят? – Когато изпитва ученика. Мълчанието на ученика е резултат на възприемане, а мълчанието на учителя – резултат на пресяване, преценяване на нещата. В дадения случай, учителят е подобен на търговец, който разпределя стоката: една туря надясно, друга – наляво; една горе, друга долу. Да мълчи човек, това значи, да бъде вътрешно тих и спокоен, а в мисълта си активен. Той ще мълчи физически, външно, а ще работи с мисълта си. 

Кога човек не може да мълчи? – Когато са засегнати чувствата му. Колкото по-силно са засегнати, толкова по-голямо е напрежението му да говори. За да мълчи, той трябва да успокои чувствата си, да утихне вълнението на сърдцето му. Какви методи прилагате за мълчание? Когато учителят иска да застави учениците си да мълчат, той приковава вниманието им към нещо важно. Когато се качвате по планинските върхове, също се налага мълчание. Когато слизате от планината, също е нуждно мълчание. Значи, учителят призовава вниманието на учениците към известен предмет, като към висок планински връх. За да разберат, какво се крие в този връх, нуждно е мълчание. 

Ако влезете в общество, дето всички мълчат, ще усетите голямо напрежение. Ако ораторът, преди да говори, мълчи пет минути, публиката също изпитва голямо напрежение. Ето защо, които са изпитвали напрежение при мълчанието на някой човек, казват, че мълчанието е страшно нещо. Страшно е за онези, които не го разбират. Който разбира езика на мълчанието, знае, че когато човек мълчи на физическото поле, той е крайно активен. Малцина се интересуват от мълчанието, но ако от мълчанието зависи щастието на хората, всички ще се интересуват от този въпрос. Някой казва, че не обича да мълчи. – Не обичаш да мълчиш, защото не знаеш цената на мълчанието. Ако знаеш цената му, ако от мълчанието зависи твоето щастие, ще мълчиш. Важно е да знае човек, кога да мълчи и кога да говори. Ти се оплакваш от съдбата си, но един твой приятел ти казва да мълчиш една минута. Ако мълчиш, съдбата ти ще се подобри. При това положение ти ще послушаш приятеля си и ще млъкнеш. Значи, има моменти в човешкия живот, когато мълчанието произвежда преврат в съдбата на човека. Както музикантът трябва да знае, кога да мълчи, т.е. да туря паузи, така всеки човек трябва да знае, кога да мълчи. Паузата е необходимост в музиката. Чрез паузата се отделя една музикална мисъл от друга. Певецът използува паузата за поемане на въздух. Законите на организма налагат на певеца естествено прекъсване на песента. Това прекъсване е на място, когато се диктува от дишането. 

Защо мълчи умрелият и защо мълчи живият? Като мълчи, умрелият иска да каже, че неговата работа е свършена вече, няма какво да прави. Когато свърши речта си, ораторът млъква. С това той иска да каже, че е свършил работата си. В този смисъл, мълчанието на умрелия и на живия представя граници на речта. Когато умрелият мълчи, речта му е свършена, настава пауза. Когато живият мълчи, това показва, че речта му ще започне. Такива моменти на мълчание съществуват и в мисълта, и в чувствата на човека. Затова, като мълчи, човек трябва да знае, дали е настъпил край в мисълта и в чувствата му, или начало. Старите окултни школи са налагали на учениците си мълчание. В Питагоровата школа са изисквали от учениците четири години мълчание. Не е лесно да мълчиш четири години. Това не е за обикновените хора. Чрез мълчанието човек изучава вътрешните закони на Битието. Чрез мълчанието той разбира вътрешния смисъл на живота. Чрез мълчанието той разбира двата полюса на нещата. 

Като ученици, наблюдавайте лицата си, да различавате скръбното състояние от радостното. Така ще знаете, кои мускули на лицето се изменят при скръбта, и кои при радостта. Същевременно, наблюдавайте, кога човек се отпушва и кога се запушва. При радостта човек се отпушва, свързва се с природата и тя му проговаря. При скръбта той се подпушва, влиза в дисхармония с природата и тя се затваря за него. Три важни моменти има през деня, когато човек може да смени радостта си със скръб и скръбта – с радост. Всеки сам трябва да намери тези моменти и съзнателно да си въздейства. Като работите върху самовъзпитанието си, трябва да знаете, как да ставате сутрин и какво състояние да си наложите – радостно или скръбно. Ако сте радостни, природата ще бъде щедра към вас и ще ви даде всичко, каквото искате. Ако сте скръбни, природата ще се затвори за вас. Обаче, за нея не важи, дали сте радостни или скръбни. Важно е да научите нещо. За природата скръбта и радостта са две състояния, еднакво важни и необходими. Тя щедро дава на човека, каквото иска. Ако иска радост, радост му дава; ако иска скръб, скръб му дава; ако иска да мечтае, дава му условия за това. 

Мнозина се оплакват, че работите им не вървят добре. Защо? – Защото не знаят как да стават сутрин и как да лягат вечер. Ставането от сън и лягането са два важни момента през деня, които определят хигиената на човешкия живот. Ако ставате и лягате, както трябва, работите ви през деня вървят добре. Вие сте радостни и цялата природа е отворена за вас. Ако не ставате сутрин правилно, гледайте да си лягате поне правилно. Това са два важни момента, които определят бъдещето ви. Правете опити в това направление, да се научите правилно да ставате и да лягате. Правете наблюдения поне седем деня наред. Ако сте ставали и лягали правилно, ще имате едни резултати; ако не сте ставали и лягали правилно, ще имате други резултати. Отбелязвайте резултатите и си правете научни заключения. Бъдете смели и искрени в наблюденията и заключенията си. Природата обича смелите хора и на тях помага. Някой се оплаква, че е беден, че никой не му помага. Отива при един, при втори богаташ, но и те не се отзовават на молбата му. Те чувстват, че този човек не е станал правилно от леглото си. Бедният сам може да си помогне. Как? Той има добър глас. Вместо да иска помощ от богатия, нека му изпее една песен. Така той ще отвори сърдцето на богатия, който ще го възнагради щедро. След това ще го покани и друг път да го посети, да му попее малко. Богатият ще си каже: Ето един човек, който е станал правилно от сън. Следователно, ако работите ви не вървят добре, влезте всред природата и изпейте й една песен. Тя обича смелите хора и богато ги възнаграждава. На страхливия тя казва: Ще имаш търпение, ще чакаш, докато проявя своето благоволение към тебе. Не постъпва ли така и учителят? На добрия и смелия ученик той отговаря с внимание и благоразположение; за страхливия той се затваря и го оставя да чака, докато придобие смелост и решителност. 

Кои са основните мисли на днешната лекция? – Мълчанието и правилното ставане и лягане. 

Сега изпейте думата “говори” на срички. И трите срички са силни, действуват върху нервната система. Така, човек може да се лекува. Затова, от най-стари времена до днес, окултните школи са прилагали музиката, като метод за трансформиране на енергиите и за лекуване. Думата “говори” е енергична, силна, отпушва човека и го повдига. Ще кажете, че не всички хора са родени за пение. Обаче, ученикът трябва да пее. Ако не пее, сам ще си причини нещастие.

Казвате: Какво е заключението на днешната лекция? – Още не може да се говори за заключение. Защо? – Защото не е говорено върху същността на мълчанието и на говоренето. Може ли една реч да има заключение, когато още не е говорено, както трябва? Може ли човек да скърби, ако още не се е радвал? Който не се е радвал, не може да скърби; и който не е скърбил, не може да се радва. Обикновено радостта се явява първа, а скръбта – последна. Всяко нещо започва с радост; радостта е инициаторка. Втория момент иде скръбта. Щом си отиде скръбта, настъпва второто начало – радостта. Ще знаете, че първа се явява радостта, а последна – скръбта. 

Изобилието на Божиите блага носи живот. 

<em>42. Лекция от Учителя, държана на 2 август 1929г.</em>

<em>София – Изгрев</em>