Преглеждане на кода на Музика и пеене – средство за тониране, 19.11.1922

[[Общ Окултен Клас]]

[[КНИГА: Положителни и отрицателни сили]]

==Музика и пеене – средство за тониране==

Ние сме още в областта на окултната музика. Тя е музика на образи и картини. Сега, като разглеждаме окултната музика, аз ще ви дам и образци. Може би ще имаме ред лекции за изучаване на музиката. Ние ще минем през разните народи – през източните, западните, както и при българите, за да проследим как се е образувала музиката още от далечните времена. Ще ви покажем образци – откъде е взета, как е произлязла тя, тъй щото да не ви шокира някой път нещо и да кажете: „Ние знаем откъде е туй парче.“ Не, не го знаете, всяко нещо си има свой произход. И когато пеем, у нас всякога трябва да се произведе картина. Когато пишем, когато изричаме поезия, у нас всякога трябва да изпъкнат не обикновени, мъртви картини, а живи картини. Живи картини дава само живата светлина и те са незабравими. Сега, разбира се, у вас трябва да се създават тия чувства. Ако някой религиозен човек би дошъл тази вечер, той малко ще се поозадачи от тия две упражнения, които ще изпълним сега, и ще каже: „Такива работи да се свирят! И това били набожни работи!“ Е, кои работи са набожни? Според моето схващане набожни работи в света няма. Защото хората са набожни, но как? Някой човек в ума си е набожен, а в сърцето – никак не е набожен. Има други хора, у които сърцето е набожно, а умът не е набожен. После имайте предвид, че ние се занимаваме само с упражнения, а не с окултна музика; изпълнение още няма, тоновете се взимат невярно, тактовете не се спазват, в образите също има една забърканост. Всички тия неща ще се изправят. Ще имате търпение да видите как може музиката да ви помогне, защото моето желание е да ви се помогне. Онова, което е заложено у вас, ще може чрез музиката да се развие, за да може да се създадат у вас новите образи. Например езикът е картинен и нашата бъдеща поезия и музика трябва също да бъдат картинни, да имат много живи образи.

Аз започвам следното упражнение:

<em>Сила жива, сила жива,</em>

<em>кажи ми, кажи ми:</em>

<em>где вода извира,</em>

<em>извира, извира,</em>

<em>где вода извира?</em>

Сега имате окултен образец. Това е единият мотив. Вторият мотив е:

<em>Скръбта си ти кажи,</em>

<em>сърце си ти отвори</em>

<em>на слънчеви лъчи </em>(4)<em>.</em>

Този е другият окултен мотив. Сега ще кажете: „Е, какво има в туй – скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори?“

След това идва:

<em>Лъчи от Бога благост ще ти донесат,</em>

<em>и в душа ти Радост ще внесат...</em>

Туй последното няма сега да го пеем, но ще изпълним първите два мотива. Аз искам да схванете идеите на окултната музика, понеже сега сме се заели; друг път може би няма да се занимаваме с нея. Веднъж като свърша курса, втори път няма да се връщам към тези неща. Онова, което сега научите от музиката, туй ще ви остане. Пък което остане ненаучено, на него друг ще ви учи. Туй, което научите от окултната музика, ще го приложите в сегашната музика. Сегашната музика никак не я засягам. Най-добрата песен от сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен ти не можеш да я превърнеш по никой начин в една обикновена песен. Това е немислимо! В туй е разликата между окултната и обикновената музика.

Сега, както и да ви се представи окултната музика, трябва образец, не само да ви се говори за нея.

(<em>Учителя свири с цигулката, а осемте братя пеят първия мотив:</em>

<em>Сила жива, сила жива,</em>

<em>кажи ми, кажи ми:</em>

<em>где вода извира...</em>)<em></em>

Сега ще кажете: „Какъв е този мотив?“ В този мотив – <em>где вода извира</em>, ние търсим къде е изворът. И този, високият извор, като слиза, какво прави? Нали играе, скача между камъните? Оттам, от тия звукове, ония овчари са създали своята музика. Туй тропане у българите е от звуковете на водата, която скача. В окултната музика ние ще представим на едно място как тази вода скача от някой планински извор, как слиза; после, като дойде водата на равно, ще се измени темпото. Ще изобразим всичките промени. Като влиза водата в морето, ако морето е било много бурно, пак ще дадем един израз – ще знаем, че морето е бурно. Ако морето е съвършено тихо, ще знаем, че е тихо. Тъй че по музиката, от единия Ă край до другия, вие ще знаете откъде слиза водата, през къде минава и къде отива.

Сега вторият мотив. (<em>Учителя свири, братята пеят.</em>)<em></em>

<em>Скръбта си ти кажи,</em><br />
<em>сърце си ти отвори,</em><br />
<em>на слънчеви лъчи </em>(4)<em>...</em>

Във втория мотив имаме една негативна дума, в отрицателен смисъл – <em>скръбта</em>. Как да я превърнем тази скръб? Сега превръщаме:

<em>Скръбта си ти кажи,</em><br />
<em>сърце си ти отвори</em><br />
<em>на слънчеви лъчи </em>(4)<em>.</em>

Слънцето е, което лекува. Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина. И всякога, когато някой скърби, в ума му, в сърцето му има тъмнина, няма светлина. Дойде ли Светлината, скръбта изчезва. Дойде ли скръбта в сърцето ти, ще попееш и ще кажеш: „Скръбта си ти кажи.“ Пей – веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, много пъти и ще превърнеш туй състояние в друго, ще превърнеш тази енергия. И сега онези от вас, които искат да бъдат поети, не трябва само да перифразират, да турят рими, но езикът им трябва да бъде картинен, идеен трябва да бъде той, образи да има. <em>Скръбта си ти</em> <em>кажи</em> – думи силни! Също като <em>сърце си ти отвори на слънчеви лъчи. </em>При това вие може да ги украсите още по-хубаво, но няма да слагате нищо излишно. Туй парче може да се разработи. Широк замах има в него. То има две октави – от тях може да се създаде една отлична музика. То не е завършено още, а е тъй, както е в Природата, окултно е дадено. Пейте го още веднъж! (<em>Всички пеят</em>.)

Сега пейте първото упражнение! (<em>Пеят „Сила жива, кажи ми“.</em>)<em> </em>Това е народен мотив. Сега засягам българската музика. Този мотив е взет от течението на висок планински извор, който постепенно скача надолу по камъните, но само приблизително изразява идеята. Имате една много приятна картина. Върху този мотив после може да се създадат и други песни.

Сега пейте второто упражнение: <em>Скръбта си ти кажи</em>. Тихо. (<em>Всички заедно с Учителя пеят</em>.)

Българските народни песни, тия, игривите хороводни песни, са произлезли все от изворните места. Природата е жива. А минорните песни, тъжовните песни, са произлезли при дневната светлина. Два силни контраста на светлината дават минорна краска на песента – минорна гама. Например когато някой беден човек излезе вън при красив слънчев ден и види, че всички хора са облечени, а той е скъсан, че всички хора са на разходка, а неговите обувки са скъсани и не може да излезе, той ще запее тъжна мелодия, минорна песен. Като види хората, той не може да се радва. А онзи овчар, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама; мелодията заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото. Както скача водата, така и аз ще скачам.“ Тъй действа човешкият Дух. Ти ще си изразиш тъгата и само Слънцето може да те научи защо трябва да изразяваш тъгата си. Само Слънцето може да ти помогне, да те излекува. И в песента ще я изразиш. Ако си много скръбен, изрази си тъгата пред някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си разказвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикайте приятеля си, идете в гората, разкажете му своята скръб и ще се излекувате. Ето един метод, по който, ако искате, можете да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден – светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен – <em>Скръбта си ти кажи</em>, и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и се обнових.“ Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите сто фамилии, да им изразите тъгата си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко. И поетите са прави, като търсят Природата. Те, като съчиняват своите стихотворения, отиват сред Природата. И поетите имат скърби и тъги, затова ходят по горите и там ги изразяват. Най-много скърби имат поетите, защото чувствата у тях са развити. Много чувстват, а условия нямат, бедни са; от търговия не разбират, пари нямат, дрехи нямат, хората не ги оценяват. Аз говоря на поетически език. И като се върне поетът от гората, ще каже: „Живея в един свят, дето хората не ме разбират.“ Но ще дойде време, когато техните песни ще се пеят... После ние ще засегнем и духовната музика, ще видим как се е родила тя, при какви условия, ще ви дам образец на духовна музика. В църквата туй, гръцкото пеене, както днес пеят – това не е духовна музика. Трябва да мине време, тогава ще ви дам образец, да знаете какво нещо е духовна музика. Трябва да създадете нещо духовно, та като пеете, Небето трябва да се отвори. А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, Небето не се отваря. То не е и упражнение. Като започне някой в църквата да пее (<em>Учителя подражава попското пеене</em>): <em>иьеиьееиьее</em>, казват: „Отличен псалт!“ Гръцката глава какво ще създаде? В изкуството – да, признавам, те родиха нещо, но не са гърците, които можаха да родят музика. В красотата – да, но пеенето трябва да го търсим у арабите, у индусите и египтяните, донякъде и у евреите. Но да търсиш ти пеене у англичаните, да търсиш пеене у французите! Qu’est-се que? Кес-кес-кес, е Qu’est-се que?* Турчинът казва: „Кес е ки хаба.“* То не е тъй, аз малко го... Но казвам: самото произношение няма дълбочина, то е носово, гласът е горе; докато при окултното пеене гласът трябва да слезе най-малко в *гортана. В окултната музика трябва да бъдеш спокоен, трябва да имаш някой жив образ, нещо живо, което да възпяваш: някоя река или планина, или Слънцето, или човека, или някоя хубава мома, или някой хубав момък, или някой дом. Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпяваш: то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи. Засега нас ни спъват, ние имаме толкова спънки. Много големи спънки имаме и тия спънки трябва да ги премахнем по един разумен начин. Днес ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо. Ще пеем песни, които са близо до Природата. Ще възпяваш някой извор, някоя планина, Слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще възпяваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален. Ние говорим просто, но вярно. Ще кажеш: „Ще ви изсвиря един мотив много прост, но верен.“ Има хора, които говорят много научно, високо, но туй, което говорят, не е вярно. Лъжливите неща са такива. Ние ще започнем с простите, с микроскопическите неща, но те трябва да бъдат верни. Ако попитат: „Откъде си взел този сюжет?“, да кажеш: „Виждал ли си тази река? Ела да видиш откъде е взет моят сюжет – от тази река. Виждаш ли я? Почини си при нея и ще станеш като нея. Слушай сега! Ще станеш весел като нея.“

После същите трептения, същите движения ги има и светлината. Както скача този извор, също тъй и светлината слиза по наклонена площ. И тя прави такива бързи движения. И който е готов, като дойде светлината, ще забележи тия движения. (<em>Учителя свири „Скръбта си ти кажи</em>“.) Самото движение на светлината е приблизително като движението на поточето. Сега забелязвате ли разликата между тия упражнения? Ще забележите една микроскопическа разлика в строежа и верността им. Защо са верни? Защото изразяват ония звукове, които са в Природата.

Сега какво може да се роди от българите? Вие ще се спрете, да кажем, и ще кажете: „Туй е българско, ние сме го чували.“ Я нека този от вас, който го е чул, да ми го изпее, щом е българско! Този мотив слушали ли сте го някъде? (<em>Учителя свири „Сила жива, кажи ми где вода извира</em>“.) Ако изпеете този мотив силно и веднага след това го изпеете тихо, ще имате две различни влияния. Като го изпеете най-първо силно и веднага след това тихо, минавате отдолу, образувате една висока вълна, а другата вълна е тиха. Ако мине някой покрай вас, когато пеете високо, ще каже: „Те пеят силно.“ Но туй не е право. Аз ще ви го изсвиря сега тихо. (<em>Учителя свири тихо, а после силно „Сила жива, кажи ми где вода извира</em>“.) Тъй са дошли преплитанията. Ето къде е заблуждението в музиката. (<em>Учителя свири „Изгрява Слънцето</em>“.) Тия преплитания на тоновете не са верни и затова мелодията се изменя. От тия изкривявания в тоновете тя взима друго направление. Основните тонове тук са при <em>где вода извира</em>... (<em>Учителя свири само чисти тонове, без извивания</em>.) Сега минаваме в окултната музика. (<em>Учителя свири с извивания</em>.) Схванете разликата между едното и другото свирене. В малките пропускания иде заблуждението и се раждат образи, които не са верни.

Сега иде вторият мотив на тази песен. Може ли да изпеете втория мотив? Тихо да изпеем <em>Скръбта си ти кажи</em>... (<em>Пеем всички и след това Учителя пее сам</em>.)

Сега откъде се е взело в гръцкото пеене туй <em>иьеиье</em>? (<em>Учителя пее много проточено „Благооост“ много пъти, с разни извивки</em>.) Като са правили отклонения в тия тонове, като са изключили съгласните, тогава останало това <em>иьеиье</em>. В окултната музика трябва да се предаде смисъл на тия слогове. (<em>Учителя пее сам Блааа-гост, Благооост </em>(<em>много пъти</em>)<em>, ао-ао-ау-оу.</em>..) Трябва да коригираме цялата духовна музика на гърците. Те трябва да разберат, че всичките тия молитви трябва да се коригират. Там думите са безразборно разхвърляни. Те казват, че евреите са превели псалмите. Ходили ли са да видят оригинала, да видят какъв е еврейският текст? Еврейският език е аналитичен, две времена има в него – или минало, или бъдеще; настояще няма. А те превеждат една еврейска дума понякога не само с минало и бъдеще време, но и с някое друго време, несвойствено на езика им. И с това дават на думата съвсем друг смисъл, а вибрациите, които тя образува в ума ти, вече имат друг произход, като създават вътре в душата ти друго течение. Например един псалм, както е предаден, не е правилно преведен. Аз гледам по някой път и Евангелието как е преведено. Не е прав преводът му. За да преведеш нещо, ти трябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тия времена, в които Христос е живял, да разбереш Духа, който е проникнал в Павел, в Петър, в Христа.

Тогава можеш да превеждаш. А днес, като превеждат, дават един буквален превод и вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там. Туй не е за критика, но вие като окултни ученици няма да се лъжете. Всякога вашата преценка за всяко нещо трябва да бъде вярна – ни повече, ни по-малко.

Правилна оценка за нещата! Да не бъдем строги в преценката на нещата, но да казваме Истината тъй, както си е. И после някои казват, че тази е светска музика, а другата е духовна. Сега аз ще ви задам на вас една тема: „Разликата между светската музика и духовната, между духовното пеене и светското пеене.“ Малко напишете, но с образци. Вземете някои духовни песни и някои светски песни, да видите каква е разликата между тях. Имате картини у българите: „Либе ле, либе ле, либе Стояне.“ Като слуша това, в един религиозен човек то веднага ще произведе едно настроение, той ще каже: „За това ли намери сега да ни говори.“ Е, хубаво, ти като се приближиш при Бога, какво положение ще вземеш, като какъв ще Го приемеш? Може да Го вземеш като един съдия, който ще те съди, може да Го вземеш като един благодетел, който ще ти помага, и най-после може да го вземеш като един възлюблен, който може да те люби. И много други положения може да вземеш. „Либе ле, либе Стояне“ – какво лошо има в туй <em>либе</em>? Дали е либе, или не е либе? Щом се изрече туй предложение*, веднага забелязвате, че в него се съдържа една мисъл, която вече не е поетическа, а е станала еротическа. Образът <em>либе</em> <em>ле, либе Стояне</em> не представлява Любовта, а един банкерин, който дава пари назаем, и ти казваш: „Банкерино, ще ме оскубеш ли, или ще те оскубя? Пари от тебе ще взема ли, ще те оскубя ли, или ти ще ме оскубеш?“ Хубаво, дойде един поет, как ще те възпее? Той ще те възпее: „Красавице моя.“ В какво се намира Красотата? Зад тази Красота трябва да се крие една Добродетел. Красота без Добродетел, то е нищо. Казват: „Тази мома е красива.“ Какво има? „Очите са черни!“ Черните очи са израз на дълбочина в чувствата. Черните вежди – на изблик на сили и енергия. Тънките вежди показват мекота на чувствата, нежност. „Нашата Мара е красива, с тънки вежди писани.“ Като описва поетът тези, тънките вежди на Мара, значи Мара има едно меко и нежно сърце. Тънките вежди трябва да произведат тази картина. А щом като произнесеш думите <em>тънки вежди</em> и те представляват нещо слабо, безхарактерно, тези вежди нищо не означават. Ако в черните очи не виждаш дълбочина на чувствата, те нищо не струват. Какво означават сините очи? Нещо идейно, възвишено, каквото го има горе, на Небето. Ако те нямат тази идейност, тия, сините очи, нищо не струват. Всеки един символ – <em>черни</em> или <em>сини,</em> трябва да има смисъл в себе си. То е музика! Следователно в поезията, когато поетите пишат, те сами се опровергават. Те трябва тъй да направят съчетанието, че идеята да изпъква. Сегашните поети, като описват нещо, трябва да опишат най-напред каква е идеята. На тънки вежди не може да отговаря ниско чело. Тази Мара с тънките вежди не може да има два пръста чело. После поетът няма да направи главата ª много широка като на някое английско куче булдог, но малко продълговата, горе закръглена. На цялата Ă фигура трябва да даде един такъв колорит, който да изразява, че в нея има един духовен подтик; ще опише, че носът ª е правилен, в очите да не е разногледа. Картини трябва да изпъкват! Остави ли това настрана, другото е фразеология. Не намери ли той работи, които да съставят една разнообразна картина, езикът ще стане еротически. Защото красивият човек и добрият човек си имат образи. Така е в Природата. Вълкът си има образ, овцата – и тя си има образ; всички животни според характера, чувствителността и интелигентността си имат форма, която съответства на туй, което е скрито в тях. Ново нещо не можем да създадем. Ще опишем нещата тъй, както са. И всеки може да измени външната си форма. Затова вие сте окултни ученици – да може да се измените. Аз желая на първо място да обикнете музиката, защото за благородството ви трябват музика и поезия заедно. След туй ние трябва да влезем в живота, нали? Не да се трудим – трудът показва, че вие сте извън Рая. Работата е в Рая, а мъчението – в ада. Всички казват: „Да се трудим!“ Не употребявайте думата <em>труд</em>, а кажете: „Да работим.“ Духът се труди и работи – започва с труд и после свършва с работа. Някои казват: „Ще работим и ще се трудим.“ То значи, че сте в Рая и после ще ви изпъдят отвън – и там ще се трудите. Трудим ли се, не сме в Рая, ще работим, за да влезем в Рая. <em>Труд</em> значи, че си между два принципа – ти се трудиш. А работата е въпрос на Свобода. Работата става по свободен избор. Затуй музиката е работа, поезията е работа; пеенето, четенето, ученето – те са работа, а не труд. Казват: „Този ученик се труди.“ Ако той се труди, да излезе навън. Трудът е на нивата, а в училището ще работиш. Сега защо казвам, че в училището трябва да идваш с разположение? Ако не идваш с разположение, тук не ти е мястото. Вие сте в Рая: ще забравите за вашия труд, за това как ще се уреди въпросът с референдума и т.н. Този въпрос ще остане вън. Референдумът ще стане точно тъй, както кармата е определила. Нищо повече! И ще излезе много хубаво. С тия референдуми втори път ще си научат много хубаво урока. Господ ги вика сега, казва: „Вие ще се учите ли, или не?“ И там има училище – училище по Мойсеевия закон, а тук – по Христовия закон. Тук има музика, всичко има, всичко се позволява – ще пеете, ще пишете поезия, ще учите изкуства за лекуване, за разходки, за най-хубавите работи. Някой от вас ще каже: „Ама животът не е такъв.“ Ще го направим такъв. Досега не е бил такъв, понеже нашите принципи, с които работим, не са били такива, но ще ги направим такива. От нас зависи. И както ви казах тази сутрин, аз обичам не друг някой да яде заради вас, но вашата паница вие да си я изядете. Защо? Защото от тази паница, от това ядене зависи вашето бъдеще. Вие ще се учите, ще пеете. Вие казвате: „Този много хубаво пее.“ И ти ще пееш. „Аз не съм роден за тази работа.“ Не, не, роден си, но после ти си пренебрегнал своята дарба.

Ще се учиш, роден си за тази работа. Всичкото изгубено ние ще го възвърнем. От 8 хиляди години вие сте хипнотизирани – това нямаш, онова нямаш, нищо нямаш, грешен си. Тъй, докато най-после ние сме дошли до положението на идиоти! Сега по обратен път ще вървим. Ние нямаме дарби и отново ще ги придобием. Както и да е, но след 8 или 10 хиляди години тази дарба аз ще си я възвърна. Може да ми отнеме едно дълго време – ще работя! Нека ми отнеме 10 хиляди години, но отсега започвам и след 10 хиляди години аз ще я придобия. Ама то е дълго време – 10 хиляди години! В окултното училище 10-те хиляди години може да ги съберем в един час. За един час може да извършим работа колкото за 10 хиляди години.

И работа за един час може да я извършим за 10 хиляди години. Тъй стои въпросът. Това е една велика Истина.

Та време и пространство – те зависят от начина на работа, от методите, които ние употребяваме. Аз сега ви казвам това, за да ви дам един импулс – да не мислите, че сте стари. Казвате: „Аз съм човек на 45 години, че от мен какво ще излезе?“ Старецът като запее, да го видиш ти! Казват: „Когато старото бунище се запали, че тогава да видиш!“ Но в преносен смисъл е това. Когато голямото, старото здание се запали, е опасно. Малките колиби малко горят, малките здания лесно се гасят. Голямото здание като се запали, опасно е – голям пожар става, не може лесно да го изгасиш. Но аз като говоря това, не разбирам запалване. Защото ако запалим ние един човек с човешки огън, той ще изгори, но ако го запалим с Божествения огън, няма да изгори. И казвам: разликата между човешкия огън и Божествения огън е следната: на човешкия огън агне можеш да опечеш и плодове можеш да опечеш, но плода не можеш да го накараш да узрее. На Божествения огън едно агне не можеш да опечеш, но всички плодове узряват, а агнетата растат. По това се отличава Божественият огън – кара плодовете да узреят, агнетата да растат; човешкият огън изгаря и опича.

Следователно, ако вие сте запалени с човешки огън, ще изгорите и ще се опечете; ако ви запалим с Божествен огън, вие ще израстете, ще узреете, ще заскачате и ще запеете. Та аз искам сега всинца вие, учениците на тази Школа, да се запалите с този Божествен огън и да имате желание да пеете и да свирите, да се поощрявате един друг. Във всинца ви, виждам, има доста дарби, музикални и други, и може да ги разработите, да се развиете. У някои са повече, у някои са по-малко.

Изпейте втория мотив: <em>Скръбта си ти кажи</em>. (<em>Учителя свири – всички пеят</em>.) Сега да изпеем <em>Духът Божи</em> (<em>Учителя свири – всички пеят</em>) и <em>Блага дума на устата</em>. Пак изпейте <em>Блага дума</em> – най-първо силно, после тихо. Сега <em>Венир Бенир</em>. (<em>Всички пеят</em>.) Нейде на места невярно се пее, ние ще го изправим. Изпейте <em>Сладко, медено</em>; <em>Сила жива, кажи ми</em>. Тия две песни се спогаждат, понеже водата и медът се спогаждат. Следователно и двете песни може да се пеят заедно.

Сега да се изпее по-тихо <em>Сила жива, кажи ми де вода извира</em>. (<em>Всички пеят, Учителя прави движения с ръцете, като че извира нещо</em>.)

Сега починете си малко, тъй, облегнете се, разширете се. (<em>Почивка 7 минути</em>.)

<em>Сила жива, кажи ми</em>. (<em>Всички пеят 3 пъти</em>.) Представете си, че някой ви запита: „По какво се отличава окултната музика от обикновената?“ Със своята крайна мекота, с яснота, картинност и с природни образи. Към туй всички трябва да се стремите – в пеенето ви да има яснота и мекота. И упражненията трябва да бъдат меки. Никога не може да пеете едно окултно упражнение без мекота. Едно окултно упражнение се отличава с една крайна мекота, а мекотата предава крайна пластичност, гъвкавост. Ако искате като окултни ученици да се упражнявате, има такива мотиви – духовни – за съзерцание. Започнете да си тананикате една дума, да я повтаряте постоянно, да я изменяте. Има закони, по които ще изменяте, ще изменяте и тъй ще нагласявате вашето настроение. Например започнете с думата <em>Благост</em>.

Ще я пееш, ще я изменяш, докато добиеш в себе си известно настроение. Тогава ние ще правим разни упражнения. Сутрин като станете, да кажем фамилия сте, съберете се деца, баща и майка, започнете окултните си упражнения. Започнете със „Сила жива, кажи ми де вода извира, извира, извира“ – всички ще пеят! После ще дойдат другите окултни упражнения – и децата, и всички вкъщи, колкото сте, ще ги изпълнявате. После изпейте <em>Скръбта си ти кажи</em>. Ще видите тогава може ли да се възпитават по този начин – с музика – децата, или не. Може. Дадем ли им нещо окултно, ще има резултат. Децата се възпитават чрез картини, чрез образи. Този език трябва да бъде картинен. Той е езикът на Природата. Детето е крайно впечатлително към образите. Затуй трябва да се създадат такива мотиви. А да предадеш това чрез обикновена музика е много трудно. Не е лесна работа да създадеш един окултен мотив. Сега вие не знаете какви ще бъдат следващите два мотива, които ще дойдат. Досега ние се качвахме, дойдохме до върха; сега ние слизаме, после пак ще се върнем към друг един връх. Сега туй пеене ще се отрази различно на характера ви – някои ще станат по-спокойни, по-сдържани, други – по-активни; някои, които са музикални, които са по-поетични, ще почнат да мислят по-сериозно, по-дълбоко. Различно ще се отрази върху вас тази окултна музика, различно направление ще ви даде; няма да създаде у вас еднообразие, а разнообразие, и в туй разнообразие ще има една вътрешна хармония. Сега аз не искам да мислите, че с музиката всичко може да постигнете. Не, тя е едно от средствата. Музиката е изкуство на Ангелите. И следователно за нас тази музика е неразбрана, но за Ангелите всеки един музикален тон – това е звук определен. И тия звукове са неразбрани за нас, но за Ангелите те са цял един език, красив ангелски език. Музиката е ангелски език. Този тон, да кажем <em>дo</em>, той означава нещо, той не е само мъртъв звук, той е жив звук! Сега ние чуваме отдалече само звука. Звукът е достигнал до нас, но съдържанието на този звук го няма. Обаче ако във вас се развие вътрешната, окултната музика, то ако аз кажа например тъй: хм – хм (<em>Учителя пее „Сила жива“ без думи</em>), веднага като ви я изпея, всички вие ще знаете какви са думите. Всичките тия звукове си имат определени думи. Изкуство е това! Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията – в низходяща степен. Поезията принадлежи на един по-висок свят, но понеже слиза надолу, тия нейни думи са тъй разбъркани, че никаква поезия не е останала от тях. Разбъркани са думите. Ние казваме например място и пространство! По звукове, по своята първа причина пространство и място се различават. По какво? Що е място? (<em>Учителя мести лъка си от едно място на друго</em>.) Ето, местя го. Причината е отвън. Аз бутам лъка, той се мести, нали? Причината е отвън. При пространството причината е вътре. Например аз местя ръката си. Вие сте едно живо същество, докосвам ви, но от моя пръст излиза една жива течност, вие не я виждате и като я оттегля, аз продължавам в моето съзнание да действам върху вас, т.е. силата, която действа, не е отвън, а отвътре. Сега смесват място и пространство, но причината при пространството е вътре. Затуй ние живеем сега в местенето на нещата, а не в пространството. Например човек, който се мести, върви само в една посока. Аз едновременно местя лъка и простирам ръката си, взимам нещо. Значи когато се простирам, имам воля да взема нещо и да дам нещо, а в местенето ти нямаш воля. Следователно казвате: „Местим се в този свят.“ Не, местят се само умрелите хора, а живите се простират. И тогава от простирането, казват англичаните, става проекция – проектира се нещо в пространството. Значи само съзнанието вътре може да се проектира. Българинът казва: <em>пробива, проектира</em> – <em>еко. Еко </em>е корен, значи отглас на едно движение, което става. Хвърляш, но туй хвърляне има отражение. И тъй, всяка една дума в нашето съзнание има своята определена идея и своето определено съдържание, което тя има по естество, според това как се е образувала първоначално тази форма в Божествения свят. Тогава за всяка една дума щяхме да имаме един определен звук, пък сега тия звукове са преведени и всяка една дума се е видоизменила. Например имаме думата <em>milk</em> – <em>мляко</em>. Каква е била думата в първоначалния език, която е значела <em>мляко</em> – <em>мама</em> или <em>майка</em>? Този звук <em>ма</em> го има почти у всички деца, той е най-лесният звук за изговаряне: <em>ма-ма-ма,</em> казва малачето. Е, и ние казваме <em>ма-ма</em>. Какъв съдържателен звук е той! <em>Ма</em> – звукът на детето. Умен човек е само онзи, който може да слезе и после да се качи горе. Който не може да слезе, той не е умен. Който седи само на върха на планината, той е глупав човек, а който може да слиза и да се качва, той е умен човек. <em>Мама</em> значи същество, което може да се качва горе и може да слиза. Значи само майката може да се жертва, понеже знае да се качва и да слиза, богата е с долни и с горни преживявания, владее всичките условия на Природата, на Живота.

После например вземете звука <em>б.</em> За да произнесеш този звук, това значи, че известна сила е затворена и тя търси път, по който да се прояви. Ти свиваш устните си, горната и долната, и се напъваш: <em>б-б-б </em>– значи активният принцип на Мъдростта и активният принцип на Любовта се съединяват, за да родят <em>б-</em>то. И тогава иде <em>а-</em>то. Звукът <em>а</em> е емблема на човешкия ум и като съедините звуковете <em>б</em> и <em>а</em>, казвате <em>ба – ба – ба</em>. После интересно е, когато ние се смеем, какъв звук произнасяме? <em>Ха-ха-ха</em>. Пък когато кажеш <em>ох</em>, то значи – срещнал си някаква мъчнотия. Звуковете <em>о</em> и <em>а</em> означават Радост. Звукът <em>х</em> е звук на мъчение. Който се смее, казва <em>ха – ха – ха</em>, а онзи, който среща мъчнотии, плаче и казва <em>ох</em> – <em>ох</em>. Два елемента тук си менят местата – <em>а</em> и <em>о</em> – ту пред <em>х</em>, ту след <em>х</em>. Като кажем <em>ох</em>, Радостта, буквата<em> о, </em>е отпред, пред мъчението; а като кажем <em>ха</em>, значи пред Радостта има една мъчнотия. Значи за да бъдеш радостен, мъчнотията ще я сложиш пред очите си, няма да я поставиш зад гърба си. Неприятелят си ще го държиш винаги пред очите си. Тогава е безопасно. Сложиш ли го зад гърба си, там е друго – ще охкаш. Кажеш ли <em>ха-ха</em>, значи казваш <em>познавам те</em>. Кажеш ли <em>ох</em>, с <em>х</em>-то отзад, тогава идва философията. <em>Ох</em> казваме. <em>Ох</em> – това е едно уравнение; измени туй уравнение! <em>Х</em>-то е неизвестна величина – ще намериш на какво е равна. Сложи <em>х-</em>то отпред и ще можеш да надделееш над тази мъчнотия. Да кажем, че имаш един слуга; нервираш се от него, лош е. Ще намериш причините защо е лош слугата. Има си причини. Слугата ти за пет минути може да стане отличен слуга и за пет минути може да стане такъв, че да не го познаваш, защото нашето тяло е поляризирано в нашия ум.

В нашето тяло се намират енергии, които не са под контрола на нашата воля и трябва да знаем как да ги управляваме. И всеки трябва да знае тия закони, иначе ако не разбира тия закони, може да произведе известна експлозия. Някой се гневи. Ще се гневиш и оттатък ще минеш. Гневът, то е изгубване на твоето предишно равновесие. Ами че кой от нас като върви, няма да се спъне да падне? Туй устройство на нашето тяло, което сега имаме, не е много сигурно. Животните са много по-умни от нас. Растенията, като знаят, че се намират в един свят на противоречия, са си забили главите в земята, та да стоят прави. А ние сме се качили на две кокили, главата се върти горе, а кокилите се движат, обикалят земята. Ще изгубиш равновесие и ще паднеш. Растенията са още по-умни. Добре, значи човек пада. Кога пада човек? Трябва да дойде едно същество отвън и малко като те бутне, ти загубваш равновесие. Човек пада, като се уплаши. Ако ти мислиш в себе си, никога няма да паднеш. Значи човек, който се е разгневил, е излязъл от себе си, загубил е равновесието си и пада. Що е гняв? Ще се пазиш – където има много хора, да не ходиш, да не би да те бутне някой, защото ще загубиш равновесие и ще паднеш. Много естествено е това, то не е срамно. Разгневиш се – падане е това. Ще станеш, ще се изтърсиш и ще кажеш: „Втори път ще минавам през места, където няма хора.“ Ще минеш тъй, за да не те бутнат. Та ние, като дойдем в стълкновение с хората, падаме. Но като не разбирате закона, тоз те бутне, онзи те бутне. И ако ме бутнат двадесет души и аз все падам, какво ще стане с мене, на какво ще замязам, като се върна у дома си? Ще се оплаквам на този, на онзи; главата ми превързана, ръката превързана, краката превързани. Та същото е и в морално отношение. Където има много хора, не ходете! Сега аз като ви събирам тук, трябва да се пазите. Не искам вие да се бутате, но между вас да има най-малко два-три метра разстояние. Може да го има туй разстояние. В окултен смисъл ние може да увеличим пространството и може да го смалим, да го сгъстим. Това можем да го направим. Сега какво нещо е гневът? Ще считате, че във всички тия морални недостатъци, морални слабости, които имате, няма нищо лошо, нищо срамно. Ама паднал си, сгрешил си. Казват: „Съгрешил, паднал, ама той морално паднал!“ Какво е физическото падане и какво е моралното падане? Каква е разликата? Този във физическо отношение, той е знаел, виждал е, че ще падне, а в морално отношение – той не е виждал, че ще падне. Дойде до някое място и може да падне. Сега ние ще тълкуваме нещата по един естествен начин и ще се съобразяваме с всичко. Аз искам да ви дам известни правила, да ги приложите, за да може животът ви да стане по-смислен. Защото ако ние не поумнеем повече, ако нашето сърце не се развие, не забогатее повече, ако умът ни не се развие повече, ако волята ни не укрепне повече, тогава защо ни е туй Знание? Искам да позабогатеете и да имате прави съждения за нещата. Ще дойдем до опита. Всички неща трябва да ги констатираме много вярно. Например ти казваш: „Аз мислех тъй.“ Като ученик на Окултната школа ще докажеш защо мислиш тъй, кои са причините. Ще обясниш защо тази картина не е естествена. Пък има още много работи, които ще оставим засега. Има известни области, които ще ги оставим, няма да ги бутаме. Защото ако речем сега да ги бутаме, ако речем сегашния обществен строй да го нищим, отиде, та се не видя. Няма да го буташ. Има някои неща, които сега съвършено не трябва да ги буташ. Иска се едно малко бутане, за да рухнат. Тия неща временно ще ги оставим, докато съградим новото. И после вие казвате: „Господ знае.“ Че Господ знае, аз нямам никакво съмнение, но и ние трябва да знаем какво Той знае и какво ни е заповядал. Трябва да го знаем! Ние сме дошли като някои готованци. Вие казвате: „Господи, ти знаеш.“ Не, ти си ученик, имаш задължения, определена работа – и труд, и мъчения ще имаш. Някой път ще те пратят в ада – няма да се откажеш. После ще се трудиш и ще работиш. Тия състояния – мъчения, труд и работа – трябва да ги минеш. Когато минеш през едно състояние, през второ, трето и четвърто, не се обезсърчавай. Такава е Волята Божия. Онзи, който ще ти даде радост, той ще ти даде и сянката на радостта, защото без сенки животът не е живот.

Самият живот, който сега преживяваме, той носи злото със себе си. Животът без сенки носи злото със себе си. Красотата носи злото със себе си. Красивата жена иска да се облече хубаво. После силният човек иска да има пари. Който има голям гръбнак, той може да краде. Силните крадат. Онези болните, хилавите хора може ли да крадат? Силният, той ще направи престъпление. Е, питам сега: тази сила на здравето, която имаме, зло ли е? Не е. То е едно заблуждение, което е влязло в света и съществува от памтивека. Черната ложа е дала насока на живота по този начин. Хубаво, ти обичаш някого. Ти уверен ли си, че от този, когото обичаш, от него зависи твоето щастие, че той ще внесе нещо хубаво в живота ти? Ами ако след като го залюбиш, той ти донесе нещастие? В какво? И на вас тази вечер ще ви приведа едно разяснение. Аз трябва да ви говоря с разяснения, конкретно, за да разбирате философията на нещата. Представете си, че аз и още някой другар сме затворени в един замък, но тъй херметически сме затворени, че няма откъде да влезе въздух. Той се отчайва, казва: „Нашата работа е свършена. Тук ще умрем.“ Обаче аз работя, чета и откривам, че в тази стая има един заден вход. Той като легне да спи, аз излизам навън. Вън има Слънце, чист въздух, ходя по планината, по горите, върна се – той ме вижда бодър, весел, радостен. Той казва:

– Лош е този свят, как ще се живее? Защо ти си тъй радостен?

Аз му казвам:

– Аз вземам нещата отвънка.

– Къде отвънка, не виждам ли как живееш?

– Има друг един свят отвън.

– А ти виждал ли си го?

– Видях го.

– Кому разправяш тези работи!

Той пак заспи болен, хилав, аз пак изляза на слънцето, радвам се, а той се чуди откъде у мен това разположение? И най-после един ден го убедя, изведа го и излезем и двама на отворено място: „Е, кажи сега!“ „Аааа…“

Сега вашето положение е такова. Аз искам да ви кажа, че този свят, в който вие живеете, е замъкът, в който сте затворени, и в него има една задна врата, през която вие можете да излезете и да идете в Божествения свят. Не ви казвам да излезете и да не се връщате. Не, ще излизате и ще се връщате, ще излизате и ще се връщате. И тогава ще кажете на другаря си: „Тук издържам, това е място за работа, мога да работя цял ден в този замък.“ Това не е илюзия, това е една велика реалност! И сега защо ви свиря, знаете ли защо ви свиря? Тъй ви показвам вратата – как да излезете. Да излезете, нищо повече! Има някои хора, които само с музика може да ги накараш да излязат. Аз съм отвън, свиря ви, вие давате ухо, после казвате: „Някой отвън свири, чакай да го видим, откъде можем да го чуем?“ Като излезете през тази врата навън, ще видите свиреца. А като видите свиреца, ще видите и Слънцето. Туй е една жива философия. Това не е само един пример на картинен език, но е реален пример. Не се съмнявайте! Имате една душа, в която да вярвате. А сега един ден вярвате, че има Господ, а друг ден не вярвате. Най-после на какво базирате живота си? Че Бог е Любов. И тази Любов е всепроникваща. Тя е вътре в нас и прониква не в туй ни тяло, а вътре в нашето съзнание, в нашата душа. Прониква навсякъде, постоянно прониква. В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума! Всичките външни предмети, външни условия искат да те държат в затвора. Не, не, ти за затвора не мисли, не стой вътре! Те като заспят, ти през тази вратичка на задния вход излез навън. Туй е картина. Няма какво да ни плаши сегашният свят, сегашният живот. Мъчения може да има и ще има, но има и една задна врата, ние през нея трябва да излизаме и влизаме. Тя е реална. Вие влизате и излизате през нея, но някой път излизате с вързани очи. Не, аз искам да ви се отвържат очите. Аз искам вие с отвързани очи да излизате. Не искам да казвате, като излизате: „Почувствувах, че има една топлина, но не видях нищо.“ Свързан си. Казвам: ще снемем тия превръзки! „Ама мен ми казаха, че не може да се снемат.“ Може, може. „Ама опасно било.“ Никак не е опасно. „Ама еди-кой си окултист тъй ми каза. Някой адепт, еди-кой си учител тъй казва.“ Остави този учител. „Еди-кой си професор.“ Остави този професор. Този учител вие слушали ли сте го? „А, не, неговите ученици тъй казват.“

Не е хубаво! Пийте вода от мястото, от извора направо! Тъй, от мястото пийте, от самия извор. Аз не ви казвам да слушате учениците, а да проверявате нещата и да бъдете съгласни с този велик принцип. Аз искам да ви напомня неща, които вие сте забравили – не нови неща, а стари неща говоря на света, които хората знаят от онова далечно минало. Аз ви казвам: слушайте, светът се е изменил, то не е онова време. В какво се е изменил? Тогава слизаше надолу, а сега прави един подем към Бога. Сега започваме със закона на еволюцията, започваме да се качваме и тогава ще търсим своето щастие в Любовта. За Любовта ще ви говоря още, колко има да ви говоря още за тази Любов!

Сега изисква се Вяра, Абсолютна вяра – Вяра, Вяра, Вяра! И ще я опитаме ние. Аз ви давам пример. Аз искам някои от вас, като пеят, да не се смущават. Аз имам ухо, аз ви слушам, казвам: ще се оправи тази работа. Направи се една погрешка – нищо от това. Веднъж, като бях на един концерт, диригентът (<em>Учителя прави движения с ръцете си, като че се кара</em>.) тъй строго дирижираше, че всички се сгушиха! Направиш ли погрешка, нищо от това. Ще се оправи тази работа. Направил съм една погрешка, що от това? С една, с две, с три и с десет погрешки, нищо не е. Много погрешки ще направим. Ще чакаме. Всяка една погрешка има и обратен резултат. Погрешките носят и добрини в света. Някой взел фалшив тон. По отношение на тази гама, която аз давам, този тон е фалшив, но по отношение на друга гама той е в хармония, във връзка е с нея. И този, който е взел фалшив тон, и той не е крив. Казвам: гамата не е тази, измени гамата! „Как, туй е погрешка.“ Не, измени гамата. Трябва да гледаме конкретно, реално на нещата, тъй както са. Следователно няма погрешки в света. Погрешки има по отношение на едно вярване, на едно разбиране. Казвам някой път: туй не е погрешка. „Как, нали го знаем!“ Да, но туй, което е погрешка за вас, туй, което е погрешка в едно отношение, то е велика Истина в друго отношение. Следователно погрешките, които ще намерите в нашия живот, те са погрешки по отношение на едно положение, по отношение на едно разбиране, но не са погрешки за всички случаи. Туй, което за вас е погрешка, в друго отношение то е една велика Истина!

Сега бих ви привел известни изяснения. Не трябва да се смущавате, вие имате един определен морал. В света, в който сега живеете, няма определен морал. Аз бих желал да ми каже някой от вас кой е определеният морал. Има, не че няма такъв, но ние още нямаме определен морал, който да прилагаме. Аз съм чел толкова моралисти – кое е моралното в тях? Христос е казал: „Да не правиш на другите туй, което не искаш да ти правят.“ Е, какво не искаш да ти правят? Принципът е верен, но този принцип трябва да се разложи. То е една сложна задача, която трябва да се разложи на своите съставни части. „Е, да обичаме.“ Как? То е една задача. Да обичаш, да любиш Господа, то е една велика задача. Четири неизвестни има там. Да Го обичаш с ума си, да Го обичаш със сърцето си, да Го обичаш с душата си, да Го обичаш със силата си. Ами че ти още в душата си не вярваш, а ще обичаш Господа с душата си. Ти в ума си имаш съмнение, казваш: „Дали е Той в ума ми?“ Кой е този ум? Ти и в сърцето си не Го чувстваш. Тогава ти имаш неизвестни величини.

После се казва: „Да любиш ближния си, като себе си.“ Кой е този <em>себе си</em>? Два <em>себе си</em> има. Едното е висшето аз, а другото е нисшето аз. Кое е висшето и кое е нисшето? Не само да говорим с неразбрани думи, но да знаем кое е висшето и кое е нисшето.

Това са все задачи. Те не че не са верни, верни са, но са неща, които не са проверени от нас – други са ги проверили. Туй, което вие проверите, то е вярно за вас. Вие може да го проверите в друг един смисъл – да го приложите съобразно вашето развитие. Затуй казвам, че искам нещата да бъдат верни. При мен беше една вечер един приятел и му казвам: онзи център, който образува една окръжност, е по-голям от цялата окръжност. „Как може да бъде това?“ Вие имате една такава малка дупчица, през която тече вода, и да допуснем, че вие пускате водата от тази малка дупчица в една щерна* от 100 000 тона вместимост, и през тази малка дупчица като тече постоянно вода, ще напълни най-после тази щерна. Питам: тази сила, която е дошла, по-голяма ли е от тази щерна? По-голяма е, разбира се. Този център е само една съединителна точка на един по-голям свят. Сегашният свят е създаден от такъв един Център на този свят и е съединен с друг един по-велик свят, на който енергията е 100 милиона пъти по-голяма от енергията на нашия Център. През този Център текат силите на Божествения Космос. Ние това не го схващаме и казваме, че тази точка не заема никакво пространство в нашия свят, че тя е извън нашия свят. Допуснете сега, да кажем, че този Център не заема никакво пространство, но представлява една отворена дупка и през нея тече вода в щерната. Питам: тази дупка заема ли пространство? Не, но без да заема пространство, тя напълва цялата щерна. Казвате: „Е, няма време и пространство.“ Тя може да не заема време и пространство в този свят, но има и място, има и пространство в другия свят, извън вашия свят. Но има и други състояния.

Туй са философски въпроси. Това да не ви смущава. Има ли Господ, няма ли Господ? В света всичко едновременно съществува и не съществува. Вие ще кажете: „Как тъй и съществува, и не съществува?“ Аз за вас съществувам, за мравките не съществувам. Те не мислят за мен, аз съм извън тяхното съзнание. Това показва, че нещата съществуват, когато ние ги съзнаваме в себе си. Ти обичаш някого – той съществува за теб. И ако те питат дали някой Ангел съществува, ще кажеш: „Може да съществува, може да не съществува, не зная, не съм виждал Ангел.“ Но за човека, когото обичаш, казваш, че съществува: „Познавам го, пипал съм му ръцете.“ Всичките неща, с които сме свързани, съществуват, проявяват се заради нас и те са реални не по отношение на целокупното Битие, а само за нас. Следователно, когато някой каже, че нещата съществуват или не съществуват, то е по отношение само на нашето разбиране. Тъй ще си мислите вие и да не ви смущава въпросът: „От мене човек може ли да излезе?“ Може от всекиго да излезе човек. Всеки един от вас може да мисли, всеки може да чувства и всеки може да действа. Туй абсолютно може да бъде! И всеки един от вас е господар на своя живот. Всички тия кръгове в геометрията показват все човешкия живот. И тия сечения, всички плоскости в един кръг, показват възможностите, които съществуват в един човешки свят. Туй са отношения заради нас, затуй трябва да изучаваме геометрията.

Този въпрос ще го оставим за по-далечно бъдеще. Ако имаме по-благоприятни условия, ще направим опити, защото всяка една теория се подкрепя от опити. Ще ви обясня с опити, че човек е един кръг и съзнанието му излиза от този център. Ще поставим някого от вас в магнетически сън. Вие ще кажете: „Аз съм първият, мен сложете!“ Но ето къде седи погрешката. Представете си, че българското правителство дава 10 хиляди лева за научни цели – да идат някои в Африка, да направят наблюдения. Всеки ще каже: „Аз ще отида.“ Но той най-първо не знае да наблюдава, той няма познания – защо ще го пратите в Африка? Като се върне, ще ви разправя такива небивалици! Ще пратите учен човек, на когото умът е събуден. Казвате:

– Мен, Учителю, прати!

– Хубаво. Какво видя?

– Е, видях Ангели.

– Какви са?

– По-високи от човека и после къщите им са по-големи, дланите им са големи.

И мислите, че сте казали нещо научно. Ами че бил по-висок – това не значи, че е Ангел. Че къщите били по-големи – това не е важно за един Ангел. Ангелът трябва да има друго отличително нещо.

Вие искате опити. Аз не мога да прибегна до опити, когато вашето съзнание не е готово. Ако прибегна до един опит, вие ще кажете: „Чакай да видим сега дали опитът ще излезе сполучлив, ще го хванем Учителя.“ Ами че аз ви виждам, как ще ме хванете? Ако искам да ви излъжа, значи искам да взема нещо от вас, лесно ще ви омотая. Добре, значи това 50% е вярно. А ако искам да ви кажа Истината, ще ви я кажа. Е, кое е по-добре? Как мислите вие? Ще ви кажа истината, нищо повече! То е положително. Дръжте вие върховете, а всеки връх има своята долина. Онзи човек, който говори Истината, говори и лъжата. Това е един афоризъм. Значи онзи, който говори Истината, хвърля сянка. Хората ще го разберат криво и от тази Истина, без да иска той сам, хората ще изкарат лъжливи поучения. Та онзи, който говори Истината, ще каже и лъжата, но и онзи, който говори лъжата, ще каже и Истината. Тъй трябва да разбирате нещата, дълбока философия е това. Вашият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща добре. Ще кажете: „Онзи, който говори истината, говори и лъжата.“ Ама това е двусмислена дума. Вие не сте научили още езика. Онзи, който говори Истината, говори и лъжата. Значи където се говори Истината, там се говори и лъжата; където има богатство, има и крадци, където има жито в хамбара, има и мишки. Това значи, че само при Истината може да се каже лъжата. Щом говориш Истината, ще се намери някой лъжец, който ще се прекомандирова при теб. Там, където се говори Истината, ще се говори и лъжата. Онзи, който говори Истината, ще говори и лъжата, защото у човека има двама: единият говори Истината, другият говори лъжата. Единият ти казва: „Защо си толкова будала, я гледай да си оправиш работите, да си направиш някоя къща, вземи тия пари!“ Другият казва: „Не, остави, ти трябва да бъдеш човек идеален, безкористен.“ И ти стоиш, не знаеш какво да правиш, казваш: „Кого да слушам?“ И ти не можеш да решиш. Ще вземеш страната или на единия, или на другия. Значи ти се солидаризираш с единия, с онзи долния, казваш: „Хайде да взема парите.“ Станете ортаци и започнете да лъжете и да крадете. Хванат ви, набият ви, затворят ви. Дойде онзи, другият, казва: „Слушай, аз нали ти казвах ортаклък да не правиш с този.“ „Отказвам се, ще слушам.“

Пускат те от затвора, започнеш да живееш по Бога. Но пак те бият. Дойде първият, казва: „Слушай, ти с мене много добре беше започнал.“ Не, не е въпросът там. Значи ние сме раздвоени вътре в себе си. Ако тебе те бият, причината е, че ти си говорил Истината без Любов. А всяка Истина, говорена без Любов, е наполовина лъжа. Когато аз казвам, че онзи, който говори Истината, говори и лъжата, разбирам, че който говори Истината без Любов, говори и наполовина лъжа; онзи, който говори Истината с Любов, той говори цялата Истина. Това е факт. И ако вие говорите Истината без Любов, то е наполовина лъжа. Ако я говорите с Любов, то е цяла Истина. И тогава философията, че който говори Истината, говори и лъжата, е вярна. За да се избавим от тази възможност, трябва да внесем Любовта. Дойде ли Любовта, ще дойде и Мъдростта. Има ли ги тия два принципа в нас, всяка лъжа е изключена. Ние сме в един свят на хармония, ще имаме много приятели, които ще ни предпазят от противоречията, които сега съществуват в света.