Преглеждане на кода на Музиката – средство за концентриране

[[Общ Окултен Клас]]

ВТОРА ГОДИНА (1922-1923)

[[1922]]

[[КНИГА: Правила за окултната школа]]


==Музиката – средство за концентриране==

<em>Тайна молитва</em>

Темата за следващия път ще бъде „<em>Пробуждане на Божественото съзнание в</em> <em>човешката душа“.</em>

Това ще запомните, върху това ще мислите, колкото можете; може и два-три реда само да напишете. (<em>Прочетоха се няколко от темите „Предназначението на ръцете</em> <em>и пръстите“.</em>) Трябва да си изберете от класа около десет-петнадесет души или двадесет души, които всякога да изваждат едно резюме от общата работа, да изваждат основното, та да се четат изводите от всичко, каквото е казано. Та ще се разпредели материалът помежду им. Ще изваждате само основните черти, тъй щото от всяка тема да имаме резюмето.

Сега целта ни не е да ви направим писатели, целта ни не е да ви направим и музиканти. Писането, пеенето – това са средства за развитие на човешката душа. Те имат по-висока цел. Ние употребяваме пеенето като средство, като едно от мощните средства за развитието ни. Пеенето, размишлението – това са средства. Сега вие трябва да работите, защото чрез тия неща ще се научите да се концентрирате. Най-потребно е концентрирането на ума. Например защо ви давам музиката? Ще кажете: „Без музика не може.“ Може. В нашия живот по-напред Светлината и чувствата са минавали през човешкия ум и са се поляризирали през сърцето – човек е слизал към Земята. Следователно тия лъчи са се стеснявали, стеснявали и ние сме дошли в пресичането на този триъгълник. Сега правим един подем нагоре, процесът е обратен – всичките наши чувства и желания трябва да ги пратим през ума си, не да ги премахнем; всичките наши чувства трябва да ги прекараме през призмата на нашия ум. Тук те ще дойдат в един център, ще се смесят при тия концентрирания и ще усетите, като че изгубвате всичко, но след като преминат през центъра на тази призма, те ще се разширят и ще вземат такава ширина, каквато душата иска.

Та чрез пеенето – чрез един метод – вие ще развиете вашата чувствителност. Няма да мислите за окръжаващите, че някой ще ви се смее. Туй не е важно – ти ще гледаш да се концентрираш, ти се упражняваш за нещо по-велико. За бъдещето важно е концентрирането, а не разсеяността на ума. Сега вашият ум може да е зает с хиляди неща, но тия хиляди неща няма да ви помогнат. Те може да ви помагат временно, но знаете ли в какво положение ще се намерите, след като напуснете тялото? Всичката ваша философия няма да струва нито един грош, всичката ваша религия и молитвите ви няма да струват нито един грош. Защо? Знание се изисква, и то Божествено знание! Сега не мислете, че аз омаловажавам вашия стремеж. Не, този стремеж трябва да бъде непреривен, а не един ден да се чувстваш религиозен, втория ден – нерелигиозен. Това не е религия. Религията е постоянен стремеж към Божествената Любов, както корените на растенията трябва да бъдат насадени в почвата, за да могат постоянно да смучат, а клоните постоянно трябва да бъдат в светлина. И двата тия процеса са необходими. Лишено ли е растението от светлина, лишено ли е от своята почва отдолу, неговият живот се прекъсва.

Другият закон, който трябва да помните като ученици, пак ви напомням, е свързан с това – във вас има слабост, защото вие мислите, че доста знаете. Не е лошо това, аз не искам да мислите, че не знаете, но трябва да мислите, че има още много нещо, което трябва да знаете. То да бъде импулс във вас. И сегашното ви знание да бъде като едно стъпало, до което като достигнете, да кажете: „Едно стъпало минах.“ Второто, третото, четвъртото – те да са импулс. Да не мислиш, че като идеш донякъде, свършена е работата. Не, вие едва сега започвате живота. Следователно корените на вашия живот ще бъдат в сърцето, а клоните ще бъдат в ума. И всички сокове ще ги пращате към тия клони, към Бога. Това е еволюция, за да сформирате вашите цветове и бъдещите ваши плодове да могат да узреят. Следователно, като влезете в другия свят, от Невидимия свят за вас ще се интересуват доколко вие разбирате тези неща. Може да идете в Англия – законът е същият. Ако кажете: „Господине, моля Ви“, човекът си отминава. Казваш: „Моля, господине“, той не се спира. Той казва: „Говориш ли английски?“ „Моля, господине?“ Но като кажеш на неговия език: „Моля Ви, господине, аз съм чужденец, изпаднал съм в нужда в чужбина“, англичанинът ще каже: „Аll right! Аз ще се погрижа за тебе.“ Ще се спре. И ти, като идеш в Духовния свят, трябва да разбираш, да знаеш езика им. Ще кажеш на ангелски език и Ангелът ще се спре, ще ти услужи. А сега разправяте, че като влезете в онзи свят, като царски синове ще ви посрещнат, като храненици ще ви гледат. Не е тъй. Ще влезете скромно, ще говорите смирено и почтено. Закон е това! И този закон не може да се измени. Но ако вие не знаете техния език, за Божествения свят това се счита пренебрежение. Ако вие това не знаете, вие сте един горделив човек, надут, вие сте един човек, който не заслужава и кракът му там да стъпи.

Тъй седи великата Истина. Бог е Бог на смирените, а на горделивите се противи. Ако вие сте един горделив човек, ако Бог ви се противи, какво търсите между Ангелите? Тогава, като излезете от тялото, ще се намерите на земята. И тази Истина, като окултни ученици, трябва да я знаете. Докато сте на Земята, ще се концентрирате и ще изучавате ангелския език. Ще изучавате езика на духовете, ще почнете да говорите с тях. Някой път ще грешите, но като влезете в Ангелския свят, трябва да знаете поне десет думи – това е достатъчно. Ако идеш в Ангелския свят, да можеш да кажеш две думи. Турчинът казва: „Екмек вар?“ Като дойде някой българин, ще каже: „Хляб имате ли?“ „Имаме, имаме.“ Тъй! И следователно вие ще дойдете някой път до това положение. Не си създавайте идеи, които нямат основа.

Забавления може да имате, но като ученици аз искам да учите всички. Казвате някой път: „И без туй упражнение може.“ Без всичко може в света, но всяка една Школа си има свои методи и вие трябва да ги изучавате. Царски път за никого няма. Царският път е път на трудолюбие, на концентриране, на смирение – всеки един да мисли, че каквото Господ е казал, трябва да бъде. А Господ е казал, че трябва да се учим. Тъй е казал! И на онези ученици, които се учат, Той всякога им помага. И сега казвам: тази енергия, която се накопила* във вас, трябва да се използва за работа. Сега допуснете: един цар пътува по пътя, измръзват ръцете му. Може ли да свири? Не може. Трябва му една соба и най-малко десет-петнадесет минути да се погрее, да дойде кръвта в пръстите му и тогава може да свири. И краката му трябва да бъдат топли. Законът е същият. Ако нашите сърца не са топли, ако нашият ум не е свеж, не е светъл, как ще работите? Това са два инструмента. Ако вие идете с тъжно сърце, отмиляло ви е всичко, нищо не ви се иска – какво ще учите? Ако всичко ви е тъмно в ума и постоянно критикувате, как ще учите?

Искам сега най-първо да се стоплите, да се понапечете. Ние сме много съобразителни: „Ако сте много гладен, ние ще наредим една трапеза.“ „Ти гладен ли си?“ „Хубаво, една супица ще ви донесем, да се стоплите добре.“ Защото ако си гладувал три-четири дни, ще кажеш: „Супица, супица няма ли?“ И всяко безпокойствие в душата ви – туй е, което спъва. Тъй ще се учите – да няма много безпокойствие. А пък вие сега всички носите едно безпокойствие. Безпокойството се множи, то е като въшките. Те лазят и си ходят на гости, пъплят. Като седнеш, някои от тях, от тия, белите въшки, те са съобразителни, влизат под ризата и избират мазните места, ходят, не се спират на гърба. Казват, че били глупави. Не, не, най-добрата част на тялото избират. Как им достига умът? Някой кокал не избират, а най-мекото место. Казват, че въшката е глупава. Не, не е глупава, умна е. Онези, черните въшки, избират място горе на главата, няма къде другаде, локализират се там на някое мазно място и казват: „Туй е нашето място!“ За въшката – гребен, гребен, от тия, гъстите гребени. И от ризата ще ги извадиш. Българите знаят как се чистят въшки. Туй е едно изкуство. Не мислете, че е лесно да се концентрира човек, да бъде търпелив. То е едно от мъчните изкуства – да бъде човек търпелив. Аз зная от опит какво нещо е търпението. И когато човек научи онзи закон – да знае във всеки момент да бъде търпелив и да знае да се концентрира, той е придобил едно отлично изкуство. И следователно аз ви давам тези отлични дванадесет упражнения. Тази вечер имаме едно друго, тринадесето – <em>Бог е Любов</em>; едно остава незаучено – <em>В зорите на живота</em>. Тия упражнения са за концентриране на вашата мисъл. И вие не можете да пеете едно упражнение, ако умът ви не е нагласен по особен начин. Щом ти не мислиш, упражнението не е упражнение. Вие не можете да пеете, ако умът ви не е съсредоточен. Тези упражнения не могат да се пеят като обикновени песни. Ако не мислиш, ти не можеш да пееш. Ще мислиш върху това упражнение и всеки един тон, всяка една дума ще упражни своето влияние. Вие може да направите опит.

Аз искам и друго. Тия упражнения вън от Школата никому няма да ги давате. Защото у всинца ви има такова желание – хайде да разпространяваме нашите песни. Не, те са за вас. Ние искаме тук да ги опитаме. Първото правило: всяко нещо трябва да го опитаме. Ама вие не сте направили опита, а да почнат да ги употребяват хората. Ще ги опитаме упражненията и ако има добър резултат, тогава ще ги дадем на хората. Следователно, щом няма за нас резултат, защо ще ги даваме на другите хора? Ще ги опитаме, да добием тази вяра, че туй, което говорим, е право. Ако не е право, ще ги изменим. Затуй казвам да седят упражненията в Школата. Ще ги научите много хубаво. Всички можете да пеете. Сега софиянци минават за певци, за първи певци. Туй е за похвала. Значи има у вас нещо хубаво заложено. А тия упражнения ще ги изпявате семпло, правилно, с концентриране на ума. Тази вечер тук има трима приятели от учениците, които ще пеят <em>Духът Божи</em>. И няма да се безпокоите, не бойте се вие, няма нищо. Ние ще започнем с погрешките и ще свършим с хармонията.

Сега, ще заучим тази вечер <em>Бог е Любов</em>. Има някои от младите ученици, които ще ни услужат да изпеят <em>Бог е Любов</em>:

<em>Бог е Любов </em>(3)<em></em>

<em>Любов, Любов</em>

<em>вечна, безгранична,</em>

<em>пълна с живот,</em>

<em>живот на благия Божи Дух </em>–<em></em>

<em>Дух на Благостта,</em>

<em>Дух на Святостта,</em>

<em>Дух на пълен Мир и Радост</em>

<em>за всяка душа, за всяка душа!</em>

Туй е само първата част на упражнението. Ще вземате тоновете вярно. Готови ли са тия, които знаят упражнението? Ще започнете първо съвсем тихо, понеже упражнението е картинно. (<em>Учителя свири и някои пеят</em>.) Сега да го изпеем пак, много тихо, а другите внимавайте. Допуснете сега, че мисълта ви е съсредоточена. Да не сте разсеяни. Като пеете постоянно, силата е в преживяването. Сега аз сам ще пея. (<em>Учителя пее сам</em>.) Някой ще каже: „От мене може да пеят по-хубаво.“ Не, в окултната музика ние искаме да пеем не както пеят хората, а както Ангелите пеят. Ние искаме да пеем, както Ангелите пеят. По този начин ще се оправят гърлата ви. Концентрирайте ума си. Душата ви трябва да дойде да живее един ден във вашето гърло и тогава отлични певци ще бъдете. Вие сега имате идеята, че има само известни хора в света, които са родени да бъдат певци. Не е тъй. Те са певци, защото те от миналото са научили този закон – тяхната душа живее в гърлото им. Като научите това изкуство, и вие ще бъдете певци. Вие мислите, че това е благодат, специална благодат. За онзи, който се е научил да разсъждава, специална благодат е, а за онзи, който не се е подчинил на закона, не е специална благодат. Следователно ние учим един велик закон, който не може да бъде друг. Всички може да бъдете добри певци. И който пее, зная, че душата му е в гърлото. Тогава и като говорим, ако нашата душа би живяла в нашия ларинкс, колко хубави думи биха излизали от него! Но понеже душата не живее в ума ни, затова не можем да кажем нищо идейно. Главното е, че ние чрез музиката можем да привлечем Ангелите, те ще се заинтересуват от нас и вие ще им кажете: „Ние изучаваме вашата музика, искаме да пеем като вас.“ Те ще кажат: „Много добре. Ние ще ви дадем нашето присъствие и съдействие.“ И ще започнем да пеем като тях. Това няма да стане изведнъж. Ще започнете със смирение, ще слушате как те пеят. Някой път ще чуем много хубави неща. Аз съм чул много сестри да казват: „Чух нещо много хубаво, но като го изразиш навън, изгубва се.“ То е едно окултно пеене. Ако пеем така, каква Благодат, каква хармония ще излезе от нас, ще се излива като една струя, като един извор. Я сега изпейте всички заедно песента <em>Бог е Любов</em>. (<em>Пяхме я</em>.) После ще гледате да си препишете тия упражнения. Те са за вас направени. Те не са за певците отвън. Направете опит, проверете да видите какъв е законът. Ще си служите с едно упражнение, с второ, трето, с четвърто... Едно ще употребите – не може да ви въздейства; ще опитате второ, трето, четвърто, пето, шесто – ще ги изкарате всичките и ще видите в дадения случай кое от тия упражнения ще ви подейства и ще може да ви помогне. Но когато пеете, ще започнете тихо. (<em>Учителя пее и свири „Бог е</em> <em>Любов“ съвсем тихо</em>.) Какво по-хубаво от това: „Дух на пълен Мир и Радост за всяка душа, за всяка душа?“ Този Мир, тази Радост, която търсите за вас – това е най-важното. Трябва да схванете това, няма никакво изключение. Вие сте скръбен, тъжен, в недоумение сте, умът ви не работи: този Дух, благият Дух, Духът на тази висша Божия интелигентност – за вас е Той. За вас е тази Радост. Схванете ли това, умът ви ще проработи, сърцето ви ще проработи – и вие сте хармонизирани. Вие ще можете да говорите с Ангелите, ще ги разбирате, ще бъдете радостни като тях; всякога ще бъдете радостни, защото те не знаят какво е скръб. И когато някой Ангел иска да узнае какво е скръб, те го пращат между хората. И като се върнат горе, Ангелите ни казват: „Елате, в замяна на това ние ще ви въздадем – да разбирате какво нещо е Радост.“ Това е първата част на упражнението, а втората част е по-мъчна. (<em>Учителя пее и свири</em>.)

<em>Ний ще ходим в тоя път на светлината,</em><br />
<em>на светлината, на светлината.</em><br />
<em>В която царува Божията Любов,</em><br />
<em>Божията Любов. </em>(3)

Ще пеете с чувство. В този път ще ходим, друг път няма. В тоя път на Светлината, в която Божията Любов царува. То е велико нещо! И в тия прекъсвания на пеенето е изпълнението. (<em>Учителя пее тихо и с прекъсвания</em>.) Като научите първата част, ще вземете втората. После, понеже в упражнението между двете части има едно малко разграничение, то втората част ще бъде изпълнена от общия хор. Във всички ви трябва да има единодушие, за да може да пеете тъй. Щом се каже „Бог е Любов“, щом е тъй, тогава всички ще пеят: „Ний ще ходим в тоя път на Светлината.“ И тогава, като научим туй упражнение хубаво, ще го изпеем на един глас на едно общо събрание, да видите има ли то сила. Ще дадем един концерт и ще излезем всички, не само специалният хор. Тъй като сме ученици, всички заедно, и аз ще изляза и ще свиря всред вас. (<em>Смях.</em>) Слушайте, когато трябва да проверим един закон, нас не ни е срам. Да не мислят хората, че аз искам да си играя с цигулката. Ние от музика разбираме, но не искаме да се занимаваме с нея. Ние я разбираме тъй, както те още не разбират музиката. Не искаме да ги разубедим: това, което имат, то е хубаво. Аз ще ги похваля – те отлично разбират музиката и не трябва да си мислят, че не я знаят. Знаят я, и хубаво я знаят, но оттам нататък не знаят. Туй е всичкото. И казвам им: там, дето вие спирате, ние оттам започваме. Има още нещо. Един ден, ако тъй, както на вас преподавам, преподавам и на тези музиканти, те биха ви изпреварили. Тази, нашата музика, тя не може да се излага пред света. Ти ще излезеш, може да пееш тази музика на площада, но петнадесет пари няма да вземеш. Вземеш ли веднъж, свърши се въпросът. И който те чуе, като се върне, ще каже: „Този човек пее на площада, той има нещо идейно.“

Ти ще пееш като за себе си – ще се спреш на площада, ще пееш и след туй ще си тръгнеш, като че нищо не се е случило. Вие ще кажете изведнъж: „Какво ще каже обществото?“ Тези хора седят по бирариите и дигат чашите, нищо не казват, нищо не мислят какво ще каже обществото, нито какво ще кажете вие. А ние, като изпеем една песен окултна – какво ще каже обществото!? Важно е какво ще кажем ние – обществото, това сме ние. Ще кажеш: „Моля, приятелю, искам да си опитам гласа. Понеже тази страна е свободна, мога свободно да пея.“ Един виден певец без пари пее – и никакъв стражар не ще те закачи. Хубава песен ще си запееш и ще те слушат. Ама туй ще стане! Ще кажем на едного от вас: „Иди на площада, изпей една песен.“ Това ще бъде. Ама че то спада към задачите ни. Няма да ви изложа вас на присмех. Ние ще изнесем една наука, да видим как работи Божият закон. Няма да правим глупави работи, няма да ви изложим. Когато ще се случи да ви изложа, аз ще ви кажа: „Вие ще пеете и всички ще ви се смеят.“ А като ви пращам сега да пеете, ще ви кажа: „Освен че няма да ви се смеят, но ще искат още веднъж да ви чуят.“ Тъй е.

Сега да изпеем <em>Сила жива</em>. (<em>Учителя свири, ние пеем</em>.) От тия неща не се плашете. Аз като кажа да идем на площада – ще кажете: „Щом е дошло до тук, ще действаме само по закона на Любовта.“ Всички певци още не са определени, да не ви смущава това, че може да попаднете сред тях. Всичките неща, които ние ги вършим, ние ги вършим по един велик закон на Божествената Мъдрост, нищо глупаво няма да направим, туй да го знаете.

<em>Сила жива</em> и <em>Скръбта си ти кажи</em> – тия две упражнения вървят заедно, понеже едното е отговор на другото.

Да изпеем упражнението <em>Сладко, медено</em>. (<em>Учителя свири, ние пеем</em>.)

Сега едно правило: щом пеете, всякога ще си турите мисълта – ще изпълня това упражнение по всичките правила. Мога да го изпълня добре. Туриш ли си тази мисъл, ще го изпълниш. Тъй ще работите. Но ще се стремите да вземате тоновете ясно.

Например при <em>сърцето си отвори</em>, ако беше развит вашият слух, вие щяхте да слушате такива едни трептения. То е пулсът на сърцето. Сърцето пулсира в ритъм. На някои хора пулсът бие по-тихо. На някои сърцето бие по-силно. Има два удара и между тях един промеждутък. Та всякога каквото говорим, каквото вършим – то трябва да съвпада с ритъма, със силите на нашето сърце. Много от сегашните песни са написани в разрез с пулса на сърцето и вследствие на туй ние не ги обичаме. При някои песни пулсът се усилва и затова трябва да употребим някоя минорна гама, а някъде, където пулсът е слаб, той трябва да се усили. (<em>Учителя свири съвсем тихо, с</em> <em>постепенно замиране на звуковете.</em>) И ако така ви свиря половин час, вие ще почнете да се унасяте и ще заспите всички. Това са еднообразните движения. И сънят не е породен от нищо друго, освен когато движенията у нас станат еднообразни – тогава клетките в мозъка почват да си разглобяват крачката и ние заспиваме. Щом си починат, пулсът става разнообразен, ние се събуждаме и се освежаваме. И всичките болести идват от понижението на темпа. При тези известни темпераменти, ако вие сте трескав и ви изсвиря едно парче, вашата треска ще изчезне от тази музика. Има известни парчета, от които, ако ви ги свиря, вие ще се разболеете, т.е. те ще ви дадат едно внушение и ще се разболеете. Та повишението на темпа на ума и на сърцето всякога трябва да седи над общия уровен и тогава болестта не може да ви закачи. И във всички онези, които не разбират този закон, идва едно смущение, а след всяко смущение идва болест. Когато двама души се скарат, идва простуда или някаква рана, или инфекция. Когато организмът е силен, никаква инфекция, никаква болест не може да има. Затова вкъщи накарайте болния да пее. И той ще се излекува. <em>Сладко, медено</em> го накарайте да пее, после другите упражнения – така може да се излекува. По някой път, ако не може да пее, вие му попейте. Някои хора може да се лекуват с музика, но не от всички болести. Има и друга крайност. Ще кажат някои: „Имам операция, нека ми попеят.“ Не, за операцията не може да се помогне. Само там, дето е възможно.

Я изпейте сега <em>Бог е Любов</em>. Не се смущавайте. Едно от правилата на окултната музика е: когато направите една погрешка, не се смущавайте. Турете си мисълта, че в ума ще я поправите. Аз съм слушал тук и в Америка виртуози – казват, че свирят правилно. Не свирят правилно. Колко пъти вземат криви тонове! И колко от тия най-знаменити, които свирят на цигулка, свирят погрешно? Те правят погрешки, камо ли вие няма да правите?! Ще кажат някои: „И най-големите капацитети правят погрешки, изяждат от такта една осма, една шестнадесета.“ И когато един такъв музикант свири, казват: „Много правилно свири на цигулка!“ Не! Аз зная, слушал съм най-знаменити цигулари – по-добър цигулар от Паганини не е имало. Единствен той е свирил много хубаво. След него другите цигулари, които свирят, правят погрешки. Като вземат легато, колко погрешки правят! За да избегнат своите погрешки, правят легато. Легато да вземеш, изкуство се иска. Като свириш с цигулка, а някой пее, да не може да се различи ти ли свириш, или той пее. Това е изкуство! Да можеш да вложиш душата си в цигулката – тогава можеш да свириш. Не вложиш ли душата си в цигулката, ще правиш погрешки. Пръст е, изплъзва се, после позицията не е вярна. Та не се обезсърчавайте. Най-видните цигулари в едно парче поне на десет места не вземат вярно тоновете, правят погрешки. Понеже вашите погрешки са по-големички, и вие не се обезсърчавайте. Тъй стои самата истина. Направим една погрешка – ще кажем в ума си: „Ще я поправим. Направим втора: „Ще я поправим.“ Ще я поправим, ще я поправим – докато най-после се научим да пеем. Тъй е.

Сега онези приятели, които имаха добрината да пеят <em>Духът Божи</em>, ще пеят ли? (<em>Пяха</em>.)

Високите прекъсвания в окултната музика показват височина. (<em>Учителя пее с прекъсвания „Махар Бену Аба</em>“.) Като чуят духовете тия думи на стария език, те ви разбират; на новия език те не ви разбират. Един свещен език е това. Като чуят тия думи, те идват. И мотивът е техен. Източен мотив е, в него умът и сърцето вземат участие. Една свещена песен, едно свещено упражнение е това! Една свещена песен не можем да изнесем, но вие може да пеете едно свещено упражнение. Вие се стеснявате. Естествено трябва да пеете. Аз не съм добър певец, но естествено пея, свободно. (<em>Учителя пее „Духът Божи</em>“ <em>много естествено и свободно.</em>) Разговор в пеене е това, музикален разговор. Ще бъдеш съвършено свободен да си изразиш душата. Можете, можете да пеете.

Сега ще изберете най-малко десет души комисия, които ще разглеждат работите (темите) от класа и ще правят резюмета. Да ги определим още сега: десет братя и десет сестри. Казано и свършено! (<em>Избраха се десет братя и десет сестри.</em>)


<em>Тайна молитва</em>