Преглеждане на кода на Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит

[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
== Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит ==

Чудеса не са ставали само в библейски времена. Ще ви обясня. Като изключим първото отиване на Мусала през 1922 година, през всички останали, щом тръгнем и времето се разваляше. Още от Чам Кория почваха дъждове, падаха мъгли, задухваше студен вятър, а нагоре често валеше и сняг. Явно Учителя ни изпитваше. Някои отпаднаха и не посмяха повече да идват, като казваха: "Ние ще се изкачваме на нашия вътрешен Мусала." Но повечето устояхме и укрепнахме. Най-интересното беше, че никой през тези екскурзии не се простуди и не се разболя. Така Учителя ни приучи да не се боим от времето. Ние почувствахме приток на физически и духовни сили, в нас се зароди една велика любов към природата, независимо с какво лице ще се покаже тя. Животът ни край мусаленските езера беше щастие за нас. На този бивак прекарвахме доста дни наред като не пропускахме най-ранните утринни часове. Още по тъмно поемахме за върха с фенери в ръка - по един през няколко души. Отдалече величавата светла ивица от хора, която бавно пълзеше към планинския първенец, беше вълшебна за гледане. През цялото време на тези екскурзии прекарвахме все на открито. Всяка година съм бил при тия изкачвания и нито един път не сме имали ясно и слънчево време. На нас, младите, тогава се падаше грижата да палим и поддържаме огньовете, да има гореща вода в чайниците за пиене.

При една от тези екскурзии, след като дни и нощи наред съм бил в едно непрекъснато напрежение за поддържане на огньовете, почувствах голяма нужда от сън. Беше привечер. Виждам Учителя да идва при мен, погледна ме и аз неволно се свих на земята, върху купчина хвойна. Задрямал съм, по моя преценка, само за броени минути, не повече от четвърт час, защото като станах, беше още светло. Почувствах се съвършено бодър и свеж. Озърнах се, Учителя не беше вече при мен, но обстановката същата - влага, рядка мъгла, димящи огньове, заобиколени от братя и сестри, които с разположение говореха помежду си. Учителя беше направил с мен чудо - умората, нуждата за сън се бяха оттеглили.

През същата тази екскурзия ние, няколко братя, които усърдно се грижехме за бивака, не можехме нито да мислим, нито да имаме условия за някакво по-сериозно хранене. Всичко беше на крак, с някой друг залък в уста. След няколко дни апетитът ни се беше изострил в значителна степен. Бяхме закопнели за топло ядене, нещо приготвено в тенджера или гювеч. Обикновено след като си изпълнехме задълженията, ние, приклекнали около някой от страничните огньове, обгърнати от дим, тихо разговаряхме помежду си. В една от последните вечери някой даде идеята като си тръгнем, двама от нас да избързат напред, да отидат до Чам Кория, да закупят зарзават и всичко необходимо за голям и хубав гювеч. Да дадат продуктите на фурнаджията да направи гювеч и като пристигнем да можем да се нахраним до насита. По това време като студенти бяхме с много скромни средства и за да посрещнем изчислените разноски, стана нужда да изметем от джобовете си и последните монети. На сутринта тъкмо съм се разтичал, погълнат от грижата за огъня, ето Го Учителя пред мен, спря се, погледна ме и каза: "Отложете гювеча за София." Аз занемях от почуда, не можах нищо да кажа. Останах крайно изненадан как и откъде Учителя знаеше за нашия план с гювеча в Чам Кория. За съжаление тези Негови думи се плъзнаха в съзнанието ми и не можаха да произведат необходимия ефект там, за да им обърна внимание и да взема мерки за спиране на замисления план.

В деня, в който Учителя нареди да се вдигне бивака и да тръгнем, избраните двама братя за уреждането на въпроса с гювеча, изхвърчаха напред към Чам Кория, а ние другите останахме да помогнем за трудния път на връщането. При пътуването групата се разтегли и наистина имаше време, докато всички стигнем, за да направим прекрасния обяд. Бяхме се уговорили къде точно да се съберем, обаче доста почакахме на уреченото място. Най-после гледаме, пристигат двамата, но с посърнали лица и празни ръце. Изненадани всички ги запитахме в хор какво стана. "Оставете - изхълцаха те, - фурнаджията ограбил продуктите и вместо гювеч ни поднесе чинийка с нещо, което нямаше смисъл да носим дотук и затова го оставихме." Разочарованието ни беше мъчително и мълчахме. Момчетата затършуваха из торбите си, за да измъкнат от там някоя и друга коричка хляб. Аз най-много увесих глава и нито залък не можах да хапна. Терзаех се от мъка, че не взех под внимание казаното от Учителя, не послушах Неговите думи, за да спестя едно не малко разочарование, а заедно с това, и не на последно място, монетите от един студентски джоб.


Върху нашия живот, върху всичко, което ни се случваше и щеше да ни се случи, Учителя имаше поглед. Върху всичко, което ни вълнуваше, върху всичко, което мислехме и мечтаехме и то, не само когато сме около Него, но и далече нейде, не само когато сме в група, но и сами, Учителя всякога и за всичко знаеше. Той бдеше особено зорко върху нас, даже и тогава, когато ставаше въпрос за най-дребни наглед неща от ежедневието, без за това да сме давали гласност някому. Нашият живот за Него беше напълно открит и всякога търсеше начин да ни предупреди, да ни помогне и да ни избави от онези стъпки, които ще предизвикат огорчения и страдания. Бдеше върху нас, повече от най-прилежната майка, която бди над своите деца. От многото случаи, които могат да се разкажат, показващи тези качества на Учителя, ще се наема да приведа само характерните, станали с мен.


Спомням си. В края на изгревската поляна бяхме направили беседка под формата на дъга. Тя беше добре закътана, с широк отвор с изглед към Витоша. Там царуваше една успокояваща, мистична атмосфера. Отидох там, защото преживявах някакви смътни и тъжни предчувствия, които създаваха в мен едно мъчително настроение, за което нямах представа и не можех да си го обясня. Нямаше никой наоколо, седнах на пейката, а това мъчително състояние не ми даваше мира. Ето, след малко дойде Учителя, седна до мен, погледна ме някак мило, като любящ баща и ми каза: "Николай, Николай, всичко, което човек е направил се плаща - закон е това." Аз разбрах, че цялото ми състояния на мъка и тежест, не е нищо друго, освен предчувствие за тежката съдба, която имам, за суровия път, по който ще мина. Капнаха само няколко сълзи от очите ми и аз се прибрах. Но благодарение на Учителя и топлите Му грижи към мен, аз минах само на косъм от чудовищната гибел.

В лекциите си Учителя ни изясняваше, че някои от събитията, които човек има да мине, са неизбежни. Такива са тези, които са по закона на необходимостта или както се казва по закона на кармата, те трябва да станат. Те са плод на извършени вече деяния от човека в един минал живот. Това са вече станали неща, факти, които неминуемо носят своите последствия. При такива случаи съм имал личен опит да се убедя, че човешкият мозък става проводник и е изцяло в служба на това, което трябва да се случи. Той просто е влачен от стихията и нищо не е в състояние да го накара да вижда, да разбира или да вземе някакво решение, което да предотврати това събитие. При такива случаи само великите разумни братя, които бдят над човека, могат да направят промяна, която да облекчи удара или само в краен случай да го отменят, да го отмахнат. А другите събития, условните, които могат да станат или не - тук вече има думата свободната човешка воля. При тях се създават само условия за вземане на решение - да действа или не. В много от случаите голяма част от хората действат съгласно дадените условия и съответно - подтици. От астрологична гледна точка съм се убедил за въздействието както на едните, така и на другите събития. Първите се създават, когато Слънцето, Луната и планетите са в ръбовете на хороскопа и с точни ъглови разстояния. А при другите, когато те в своите движения образуват аспекти. Първите са кармични, носещи събитията от минал живот, а вторите създават условията за следващия живот.

В продължение на 20 години бях около Учителя, когото аз считам за един велик представител на Всемирното Бяло Братство, глава на което, както Той често казваше, е Христос. През този период, особено през времето, когато се създаваше и оформяше Изгрева - място на дейността на Учителя и на интензивен братски живот, аз като един от първите пет братя, заселили се там, взех живо участие. В тази обща братска работа, често имах допир с Учителя, който малко по-късно след нас дойде да живее там. Тази връзка допринесе извънредно много за моето оформяне и издигане като човек, не само с качествата си, но и с мирогледа и начина на мисленето си. Разказвам по съвест по-интересни случки и събития, отнасящи се до моята личност и връзката ми с Учителя, за да изнеса пред вас този духовен опит.