Преглеждане на кода на Малцина избрани, 26 юни 1932 г.

[[Неделни беседи]]

[[Неделни беседи - 1932 г.]]

[[Живот, светлина и свобода, ХV серия, том ІІІ (1932)]]

==10. Малцина избрани==


''37 беседа, държана от Учителя, на 26 юни [[1932]] г., София – Изгрев.''

Ще прочета 20 глава от Евангелието на Матея, от 1-ви до 16-ти стих.

Туй, върху което ще говоря, е от съдържанието на първите 16 стиха. Само няколко думи от последния стих отговарят: "Мнозина са звани, малцина са избрани." Аз превеждам: "Всички са звани." "Всички са звани", това е един акт на Природата. "Малцина избрани", това е наш акт. Защото онези, които влизат в известно училище, зависи от тях, да ги приемат или не. А да свърши училището, зависи от самия ученик. Трябва да бъдете свободни, за да разберете смисъла на вашия индивидуален живот и на вашия съзнателен живот. Човек първо трябва да разбира смисъла на своя съзнателен живот. Коя е първата причина, която го е заставила да дойде на Земята. Защо е дошъл? Той може да зададе въпроса без да отговори нещо. Но трябва най-първо да зададе този въпрос. Дали ще отговори, това е друг въпрос. Като зададе въпроса, той започва да живее. А за отговора, той за един, за два дни не може да отговори. Някой ще каже: "Не искам да задам този въпрос." Казвам: Не искаш да зададеш въпроса, но ще умреш. Защо? Защото всеки, който дойде на Земята и не си зададе този въпрос, той умира. Сега някои обясняват, какво нещо е смъртта. Никой не е обяснил точно какво нещо е смъртта. Смъртта съществува, но какво представлява тя, няма научни данни. Кой досега е срещнал смъртта някъде? Представят смъртта като един скелет. Но това не е смъртта. Казват, че смъртта е допусната от Бога. Това са философски твърдения. Смъртта не е допусната от Бога. Човек я е допуснал. Следователно туй, което човек е допуснал, той трябва да си го обясни. Човек трябва да си обясни, защо е допуснал смъртта. А вие искате да разрешите, защо Господ е допуснал смъртта. Според вас, Господ е учен човек, но човек е учител на Господа. Господ никога не взема положението на един ученик, както и една част никога не може да вземе мястото на цялото. Много пъти, всички вие заставате на положението на цялото и казвате: Защо аз страдам? Това е ваш въпрос. Вие сами задавате въпроса, вие сами трябва да си отговорите. Досега Природата никому не е отговорила на зададените въпроси. Йов задаваше много въпроси. Той беше учен човек – адепт. Не беше прост човек, но адепт от първо качество. Тия изпитания той трябваше да мине, трябваше да свърши училището, трябваше да свърши стария университет. Трябваше да изпита всичко на гърба си и като го поставиха на тясно, на изпит, по указание на онзи професор там, така го пресяха, че той окряска орталъка; малко остана да го скъсат. Четирима души професори имаше, които го изпитваха и един невидим – пети. Господ наблюдаваше. Най-първо Йов искаше да измени програмата и каза: "Туй не спада в програмата. Аз никакъв грях не съм направил. Защо да ме изпитват?" Не, предметът, върху който те изпитват, ти трябва да го знаеш. На въпросите, които задава професорът, дали си ги учил или не, ти трябва да отговаряш. Много пъти той може да ти даде една задача, която можеш да разрешиш, въпреки че много-много не си подготвен, по същите начини, по които решават задачите, дадени в някой сборник. И ти, като Йова, можеш да се държиш по буквата на закона и да кажеш, че тази задача не била вложена в сборника. Ти ще намериш в живота много въпроси, които не са турени в сборника. Когато една къща ще се гради, инженерът разрешава един сериозен въпрос. Тази къща намира ли се в сборника? Не, архитектът по дадените закони ще направи плана. Ако не може той да направи този план, да остави способните да го направят.
Защо човек е доволен и защо недоволен? Този господар, сутринта вика работници и се спазарява да им даде по един пеняз. Един пеняз, в дадения случай, колко е - около 75 стотинки. Тогавашната цена зная, но сегашната не зная. Сега оперират с книжни пари. Казват: Пет лева. Какви, книжни ли или златни? Когато човек говори на математичен език, той трябва да бъде точен.

Всяка една мисъл, която се заражда у вас, трябва да й дадете едно определено място. Не й ли дадете място, ще се намерите в трудно положение. Човек с много идеи прилича на човек, който е народил много деца, че не може да ги отглежда. Представете си сегашното положение. Един баща има 20 деца, трябва да ги праща в университет, 500 хиляди лева ще му коства, да свърши едното, 20 деца по 500 хиляди - 10 милиона, а той в годината взема всичко 100 хиляди. Някой е чиновник в някоя банка, може ли с неговата заплата да възпита 20-те деца, всички да завършат университет? Ако той трябва да възпита децата си, мислите ли, че той с труда си ще ги издържа? Не. Господ ще ги издържа или пък благодетели, други хора. Сега казвате, това е една кражба. Кражба наричат чуждия труд, в смисъл, че някой ще живее на гърба на друг човек, който се труди. Кражбата съществува в този свят, но в един духовен живот няма кражба. Пък и в материалния свят кражба няма. Че каква кражба е това, че някой пренесъл от едно място на друго парите. Изнесъл ги на друго място. Кражбата ето къде е: Ако човек извади един винт от един организъм и го тури в друг, това е престъпление, понеже, организмът ще куца. Следователно, когато казваме за нещо, че е вредно, то е, когато според общите процеси в Природата е вредно. Всичките процеси, които спират естествените процеси на живата Природа, ние ги наричаме вредни. Туй е морал. В туй отношение ти може да напакостиш на себе си. И в даден случай, когато Небето изпраща някого на Земята, то го осигурява с един капитал. На всеки едного от вас Природата и Небето са му дали толкова злато, колкото е потребно, дали са му толкова сребро, колкото му е потребно. И сребро, и злато, и желязо, и цинк, и олово, всичките елементи са му дадени. Имате толкова, колкото ви трябва. Ако вземете повече, отколкото ви трябва, тогава сте престъпници по отношение на Природата. Правите престъпление по отношение общия ход на нещата. Ще се получи един нечист човек. Ще бъдете богати, но мозъкът ви ще бъде развален. Нервите ще бъдат разстроени. Ще кажете, че сте неврастеник, че има много млечна киселина, насъбрана в мозъка ви и т.н. Млечната киселина, това е резултат на един неестествен процес, който съществува.

Когато правих своите изследвания, когато изучавах болестите, според моята научна диагностика намерих, че всяка болест води началото си от задната част на мозъка. Причината е в малкия мозък. Сърце, стомах, дробове – всички тези причини са второстепенни. Причината е в мозъка вътре. Всъщност, причината е още по-далечна. Но обективната причина е там, туй е вярно. Всякога, когато аз съм ликвидирал с една причина, мозъкът се лекува. При мен са идвали хора, на които стомахът е разстроен, според моята диагноза. Аз имам инструмент, с който измервам температурата на мозъка. И целият свят да ми дадат, не му казвам какво е състоянието му. Измервам повишаването на температурата, с една десетхилядна от градуса може да има повишение на температурата на мозъка. От разстройството на стомаха е. Това изменение, 5 милионна част от градуса – туй деление какво изменя? Туй изчисление като направя, веднага се поправя стомахът. Как го изменям? – Много лесно. Стомахът е разстроен. Аз му казвам: Препоръчвам ти един цяр, един нов начин за лекуване на стомаха, който вие не може да приложите. На този, на когото стомахът не може да се лекува, казвам: Ще посееш половин декар място с жито и ще го обработиш. Ще го посееш, ще го ожънеш, ще го очукаш и от туй жито ще свариш или ще направиш хляб, ще направиш трахана и по три пъти на ден ще ядеш; в 10 деня отгоре, стомахът ти ще оздравее. Само трахана без никакъв хляб. Сега някои от вас може да ми кажат, че това не е научно. Ненаучните работи за вас са научни за мене. В моите научни работи има на хилядата едно ненаучно. А в ненаучните работи на хората, на десет деветте не са верни, а едно е вярно.

Казвам: Ако в болницата държаха една обективна статистика, да видят, колко на стоте оздравяват, но не само временно. Да се вземе един период от 10 години и да се види, колко души са умрели и колко са оздравели. И според тази статистика, един цяр, ако излекува 99 души, а един умре, той е ефикасен, но ако 99 умрат, а един живее, туй лекарство е изключено.

Казвам сега, не е толкоз въпрос до знанието в света. Онова усилие на учените хора е на място. Туй, което заблуждава учените хора, е посторонна причина. Някой път ученият човек, по причина на някои външни условия, не е господар на научните си открития; той е заставен да измени тогава някои свои становища. Той иска да изнамери нещо, да забогатее, да подобри положението и вследствие на това, влиза в един крив път. По тази причина, онзи химик, който получи някой задушлив газ, или някоя отрова, каква полза ще допринесе? Той с този газ или с тази отрова може да унищожи света. Нищо няма да допринесе. Или, ако някой казва, че еди-кой си орган на тялото трябва да се отреже, за да оздравее човек. Питам: Каква наука е, която реже краката на хората. Човек с отрязан крак, той е наполовина умрял. Ако му отрежат двата крака, питам, защо ще живее? Аз считам наука това, да създаде човешките крака. Когато човек изгуби крак, да не му го режат, но да му създадат нов и по-здрав крак, това е вече наука. Бъдещата наука в туй направление трябва да върви. Човек има известни способности и чудеса може да прави. Известни клетки може да се изработят. Ако сегашните хора може да пренасят кожата от едно място на друго, да поправят човешкия нос, да поправят човешката уста, по същия начин ще могат да поправят и човешките крака. Сега както става присаждането на кожата, това още не е наука. Вземат клетките от гърба и ги присаждат на носа. Не, тия клетки трябва да се развъждат извън организма. Първо кожата да се образува, че тогава да се поправя, където е необходимо. Това е наука. Но да вземат от гърба и да поправят носа, благодарим от такава наука. То е пак наука, но не може да я наречем съвършена наука. Това прилича на сегашните наши присаждания на дървета. Природата не търпи никакво присаждане. Сегашните хора с присаждане на плодните дръвчета, много злини са направили. Не съм против присаждането, но присаждането е разумен акт в природата. Само разумните хора в природата имат право да присаждат. Ти искаш да морализираш един човек, това е присаждане.

Искаш да му наложиш нов морал. Ако ти си умен човек, не ходи да го поучаваш, да го морализираш. Ще туриш една пъпка, но ще отиде клонът. Казваш: Хората да вярват в Бога. От толкоз хиляди години са вярвали в Бога, но тази вяра не е спасила хората. Питам: Тази вяра има ли място? – Няма място. Ние нямаме една ясна представа за Бога. То е все едно, нас да ни поставят в някое подземие, на хиляда метра под земята и да ни говорят, какво нещо е слънцето. На лампа да се греем. Голяма разлика има между една лампа и слънцето, от което излиза животът. Когато казвате: Аз вярвам в Бога, това ни най-малко не значи нещо. Че вярваш в Бога, това е една човешка идея. Ти вярваш в една идея, но ти да вярваш в Бога, то значи да бъдеш в право отношение със самата реалност. Ти знаеш ли езика на Бога, като вярваш 20 години? Как вярваш? – Ти може ли да идеш при някой земен цар и да не знаеш езика му? Искаш от него нещо и той трябва да те изслуша. Но ти трябва да знаеш езика му, за да те изслуша. Сегашните хора трябва да знаят езика на Бога. Не го ли знаят, каква полза, че по три пъти на ден се молят. Сега аз разглеждам въпроса така. Това е сегашното положение в света, което е допринесло вреда. Ядеш една развалена храна; това не е ядене. Яденето е, да ядеш най-хубавата, здравословна храна. Мозъкът, стомахът, цялото тяло трябва да се развиват правилно. Сега, когато аз ви говоря, нямам намерение да ви налагам нов порядък. Според мене, настоящият порядък произтича от известни причини. Сегашният човешки порядък е в стълкновение с порядъка на живата природа и вследствие на това, се раждат социалните страдания, които имаме. Ние търсим причините там, където не са. Единствената причина за социалните противоречия е, че ние сме в стълкновение с живата природа. Ако мене питат, какво трябва да се прави, ще кажа, че трябва да знаем, какво иска природата от нас. Какво изисква "човещината". Или, ако кажем "Какво иска Бог от нас?", или религията какво изисква, нека имаме нещо определено. Ние казваме, че това не е право. Да се убие един човек право ли е? Не е право. Ние нямаме право да убиваме един човек, когото не сме създали. Никой не ни е упълномощил. Никой не може да те застави да убиеш. Да говорим истината. Някой наруши някакво държавно нареждане и след туй го убиват. Стражарят казва: Има закон и законът ме упълномощи да те убия. Хубаво, когато един разбойник убие един човек, държавата го преследва. Защо го преследва? Питам: Ако държавата преследва един човек, който е извършил нещо, несъобразно с нейните закони, мислите ли, че природата няма да ви преследва, когато нарушите нейните закони? Тя ще ви преследва. Ако мислите, че в света може да правите каквото искате, това е първото заблуждение. Може да правите всичко онова, което е разумно. В онзи момент, в който нарушите някакъв закон, ред, порядък, вие сте веднага в едно вътрешно стълкновение. Не говоря за общия порядък, но частно някой път не вървят на човека работите. Как вървят хората, то е един индивидуален въпрос, който всеки човек е в състояние да разреши. Казвате: Ако една овца разрешава въпроса за своето съществуване, ако си намира храна да се храни, аз, разумният човек, ще бъда ли толкоз глупав, да не осигуря своя живот? Да, щом човек престане да се храни, той изсъхва и пада, отива под земята, става плячка на разни сили и най-после изгнива. И тази материя, от която той е направен, се разваля.

Казвам сега: Всеки човек, които е пратен на земята, е пратен с известна мисия, при това, неговата мисия, колкото и да е малка, е от значение. Онази причина, която го е турила в света, е имала нещо предвид. Ако беше непотребен, той нямаше да се яви. Тогава, щом се явява, какво трябва да направи? Казва се, че едни са били повикани сутринта, а последните са били повикани вечерта. И на едните, и на другите без разлика, кой работил през деня, кой пръв и кой последен, господарят заплатил по равно. Това на първо място показва, че трябва да се работи. Човек на земята най-първо е дошъл да се учи. На какво именно да се учи? – Най-първата наука, с която човек започва, е дишането. Втората наука, с която човек започва, е яденето. Дишането и яденето; и третото е мисленето. Ако дишането не е започнало навреме, ако един човек не е роден навреме, ако не е започнал ядене навреме, няма да мисли и от него нищо не може да се очаква. Аз като гледам статистиката, наблюдавам женитбите, виждам, че хората се женят ненавреме. Като гледам порядъка, кога са родени децата, виждам, че всичките хора не са родени навреме и едва на хиляда души намирам един, който приблизително е роден навреме. Ненавреме са родени. Някой път разместват точността на времето. Има една причина, вследствие на която има ненавременно раждане. Дисонансите, които съществуват в обществото, се дължат също на ненавреме сторени неща. После хората мислят, че може да поправят света. Светът може да се поправи, само когато женитбата е станала навреме, когато децата се раждат навреме и се отглеждат навреме. Това е велик закон. После, между разните хора има известно съотношение. Двама души, които вие ги жените, най-първо трябва да ги претеглите. Чудни са хората, ако един мъж тежи 90 килограма, една жена 50 килограма, да се не женят. Ако един мъж е 190 см висок, а жената 150, да се не женят, нищо повече. Всякога би трябвало да има известно съотношение между височината на мъжа и жената, както и между теглото. Мъжът и жената приблизително трябва да бъдат равни. Жената трябва да бъде с половин сантиметър по-ниска от него. Щом е по-висока от мъжа си, тя ще обича да му заповядва. Щом мъжът е по-висок от жената, той ще й заповядва. При туй, не само височината, но аз гледам широчината на техните рамене. Тази широчина не е нещо произволно; и то е един разумен акт. Ако жената има по-широки рамене, тя ще заповядва на мъжа, ако на мъжа раменете са по-широки, той ще заповядва. Вие сега сте родени с тесни рамене, а имате желание да заповядвате. Вие сте болен, искате да работите. Сега, аз искам да говоря на здрави хора, на болните хора ще говорим за лекар, за лекарства, за пухени възглавници, за памука, за това, за онова, за хубаво ядене, за слуги и слугини, за прислужници. Но когато тия хора излязат из болницата, за какво ще говорим? Срещам някой познат, който казва: Здрав съм, а говори за лекарства. Не, той е болен, в болницата е. Ако каже: "служба нямам", значи, болен е. – Няма никакви убеждения. – Болен е. – Не мога де се уча. – Болен е. – Не мога да работя. – Болен е. – Животът за мене няма смисъл. - Болен е този човек, на здравия човек животът е осмислен. Той е господар и на парите, и на условията, той е господар на всичко в света. Той не е човек на насилието, но е човек на реда и на порядъка. Той разбира откъде трябва да започне. За да бъде господар някой, той трябва да знае, откъде да започне – да възпитава първо себе си. Дори и учените хора не знаят това. Те не знаят откъде да започнат. В старо време са започвали от сърцето, в по-новите времена започват от главата. Това е много общо казано. От коя страна на главата трябва да се започне? На челото има три етажа. В най-горния етаж живеят най-възвишените същества. В средния живеят ангелите, а в третия етаж живеят хората. Под третия етаж живеят животните. Ако хората започнат да заповядват на втория и първия етаж, питам: Какъв ще бъде този свят? Питам, ако един професор чака учениците да го ръководят, каква лекция ще държи? Питам: Той професор ли е?

Тогава има три неща, които трябва да знаете. Ангелският свят седи в паметта, седи във времето, седи в пространството, седи в тона. Ако ти не си музикален, ако ти не познаваш времето, ако ти нямаш памет, ти нямаш никакво съобщение с този свят, никаква светлина не може да имаш. Когато наблюдаваш живота и простите, обективни работи те занимават, това са човешките работи; долния етаж, до веждите. Всички усилия, които човек прави, за да живее в материалния свят, идват от тези центрове на обективния ум. Човешките работи никога не може да оправят света. След туй иде вече ангелският, духовният етаж – да сравняваш нещата и да разсъждаваш върху тях. Да умееш да сравняваш и оценяваш нещата. Да мислиш и да запаметяваш, да знаеш всяко нещо, защо е създадено. Развити ли са центровете на духовното поле, тогава ще знаеш причините на нещата – защо това става така, а не иначе. Божествен свят, ангелски и човешки свят - това са сили, без които не може да говорим за човешки ум. И ако ти не познаваш съотношенията, които съществуват между тези сили, които функционират, твоят ум ще се обърка. Някой казва: Паметта ми е слаба. -  Отслабнал е ангелският свят. Някой казва: Не мога да помня формите. - Човешкият свят е отслабнал. Не познаваш цветовете. - Объркан е човешкият свят. Тежестта не мога да определям. –  Човешкият свят не е в ред. Нямам ред, не съм точен, не мога да смятам. – Човешкият свят е причината; обективният ум не е развит. Щом е въпрос за музикалността, ще минеш в по-горна фаза. Аз не малко наблюдения съм правил върху човешкия мозък. Има известни нерви, на които учените хора не обръщат внимание. Това са тъй наречените "бели нишки". Когато те отсъстват, съзнанието на такива хора е по-слабо. В предната част на челото, те са възприематели на разумната страна на природата. Природата има разумна страна. Само по това, как е устроено едно чело, може да познаеш - умен ли е или не даден човек. Ще видиш как възприема нещата от природата. Челата не са еднакво построени. Някои не възприемат почти нищо, а някои възприемат почти всичко и го обработват. Някои хора са математици, знаят да смятат, но не могат да направят една аналогия. Може механически да смятат, но какво отношение има едно число в живата природа, какъв смисъл и значение има, нищо не разбират и казват: този въпрос не е наша работа. Човек, който мисли, в него едновременно трябва да функционират и трите свята. Човешкият свят е най-ниското състояние на съзнанието. Ангелският свят е свят на ония напреднали, разумни същества, които са близко до Бога – причина на всички неща в света. Човек е свързан в даден момент с всички светове, значи не трябва да мисли за Бога, че е нещо непостижимо. Бог е нещо постижимо, в едно отношение. Щом ти си във връзка с Бога, даже да не знаеш това, ще усетиш една светлина. Ти никога няма да го знаеш, но ще усетиш една светлина в себе си, ще си радостен, спокоен, самостоятелен, нищо отвън не ще е в състояние да те раздразни. Ще знаеш, че нещата стават така, както са определени. Но, за да мисли така, човек непременно трябва да има знание и вяра. В това отношение, Божественото знание предшества нашата вяра. Ние вярваме в знанието, в онова което е определено, преди да сме го повярвали. Не нашето знание ще определи вярата. Следователно, ние ще базираме вярата си върху знанието на съществата, които са живели преди нас и разбират тия закони. Виждаме, детето вярва в майка си. Ученикът вярва в учителя си. Ако се съмняваме, ще се уплашим и няма да разбираме природата. Ако стане земетресение и не разбираме как е устроен светът или пък, ако дойде дъжд, вятър и ние се уплашим. Че какво от това. Най-хубавото нещо на света е вятъра. Вие благодарете, че има вятър. – Ама много пече слънцето. - Много добре, от печенето иде животът. Има някъде земетресение. Земетресението е от грамадна полза за земята. При земетресението се развива такава голяма енергия, че ако хората можеха да я използват, щяха за хиляди години да имат складирана енергия в огромни количества. Сега тази енергия отива в пространството. Разумният свят иска да накара хората да мислят, а те се плашат. Сега ще обясня как стават земетресенията. Отдолу, в центъра на земята, има учени хора, те пращат енергията. – В центъра на земята няма ли огън? – Има учени хора, които живеят в огъня, както ние живеем във въздуха и колкото по-голям е огънят, по-добре. Сега какво ще кажете вие, според вашите схващания? Вие се учите да живеете в малък огън. Ако престане вашият огън, ще сте мъртви. Вие живеете, докато вашият огън е в тялото. Онези, които живеят в центъра на земята казват, че там са при 4-5 хиляди градуса топлина. Научно, засега не може да се измери, не може и да се твърди, но се допуска. Аз казах преди време, че на слънцето има 10 хиляди градуса, а на места има 35 милиона градуса, а някои учени хора сега доказват, че в центъра на слънцето има 400 милиона градуса. Това значи, че материята там е рядка. Има цяла теория за създаването на света. Може да четете за първоначалния етер, от който е създаден света. Има центрове на този етер, към които се стремят известни течения и от всеки център отгоре се образува светлината, образува се и топлината. Тези неща са мъчни за обяснение и за разбиране. Този етер не съществува вън от нас. Целият човек е направен само от етер. Ако човек разбира строежа на своето тяло, той ще разбере строежа и на цялата вселена.

Ако вие искате да знаете, всички тези тела, които съществуват във вселената, у човека ги има в миниатюр. Всичките звезди ги има в човешкия организъм. Същите орбити, същите разстояния спазват. Не само това, но и всички мъглявини; и те съществуват в организма. Съотношение има. Затуй наричат човека "микрокосмос". Цяла една система, която вие трябва да изучавате. Ако вие не разберете малката вселена в себе си, не може да имате разбиране за големия макрокосмос, дето телата се развиват в своя естествен и нормален път. Човек, някой път като не може да разбере някои работи, се обезверява, а въпросът е, само да разбере своята вселена. Туй, разумното в света, има отношение към нас. То има желание да осмисли нашия живот, да ни направи да бъдем ученици и да бъдем съработници в живота, да живеем, да се ползваме от благата, които то ни дава. Туй същество, което ни е пратило на земята, то не иска ние да страдаме, то не иска ние да боледуваме, то не иска ние да умираме, то не иска да ни затварят. Това не е в неговата програма. Тия работи са посторонни. Те отпосле са дошли и ние сами се мъчим. Ние се мъчим от сегашния порядък. Какво трябва да правим? Преди години, дойде една жена при мене, оплаква се от мъжа си. Казвам: Защо се оплакваш, нали го взе по любов? – Взех го, но сега той не живее по любов. – Тогава напусни го. – Няма кой да ме гледа. Ако няма кой да те гледа, тогава слугувай му. Ако искаш свобода, тогава дай свобода на мъжа си. Кажи му: Понеже аз не мога да ти слугувам, както трябва, правя те нещастен, ти ще си намериш друга жена, по-хубава от мене, моля, освободи ме. Тя казва: Не може ли да се помолиш да се измени положението? Чудни са хората! Защо иска да ме застави тя да се моля за него. Казвам: Хубаво, какво ще ми дадеш? Ти обещаваш ли, че като родиш децата, ще ги посветиш на Бога? Мъжът ти и ти, да предадете богатството си, и да тръгнете по Бога? – Защо Господ иска такива работи от мене? Не ги иска Господ, аз ги искам. Ти намираш, че моето искане е неестествено. Права си. Но и аз намирам, че твоето искане е неестествено. Откъде-накъде аз ще се моля за тебе? Тебе ти скимнало да се жениш, а аз сега да се моля за тебе, да изменя този мъж. То е все едно, овцете да ме молят, да направя вълкът да се измени, да не е вълк. И десет пъти да се моля, вълкът ще остане пак вълк. По-лесно бих научил овцата да бяга повече, отколкото да направя вълка да не яде овце. Аз мога да я забавлявам, да кажа, че имам такава наука, че като духна само, ще стане всичко така, както желая, но туй в живота няма да стане, то е лъжа. Казвам: Краката ти да са дълги или да имаш силни рога, че като дойде вълкът, като го мушнеш да познае, че има пред себе си герой, готов да се бори.

Сега казвате, че Христос е дошъл в света и искате Той да спаси човечеството. Той дойде да открие един велик закон, отношението на хората към Бога. Христос казва: Ти трябва да знаеш като човек какъв си. Каква е твоята длъжност. После трябва да знаеш средата, в която се движиш, каква е. Тази среда какво иска? Трябва да знаеш, че не си господар на средата. Средата за нас са ангелите. Те са господари на положението и после трябва да знаеш, че господар на тази среда е Бог. Външните условия се регулират от ангелите. Чудни са съвременните учени хора. Цялото растително царство е под контрола на ангелите. Цялото животинско царство е под контрола на още по-висши същества. Питам: Щом нашият живот напълно зависи от растенията, въздухът, водата, а те също са под контрола на разумни същества, защо някои искат да бъдат господари? Този въздух, който дишаш, той е резултат на разумни същества; ако ти не си в съгласие, те ще те изхвърлят и ти не можеш да дишаш. Ако съгрешиш против техния закон, ти ше умреш от белодробна туберкулоза, от охтика. Ако ти не разбираш свойствата на течните вещества, ти ще умреш от глад. Ако ти не знаеш правилно да мислиш, ще стане втвърдяване на мозъка и ти ще страдаш от неврастения. Целият съвременен свят е в пълна дисхармония. Ние имаме едно учение и не сме в съгласие с него, нито помежду си. Най-първо трябва да турим в своя мозък правите мисли. Никакви отрицателни мисли не трябва да функционират. В дълбочината на нашия ум трябва да функционират правите мисли, а в сърцето ни трябва да функционират най-хубавите желания. Когато ти дишаш, трябва да имаш най-хубавото разположение. Ако твоята душа е изпълнена със съмнения, подозрения, омраза към този, към онзи, ти се тровиш, ти не може да дишаш правилно. Кръвообращението няма да става правилно. Ако ти не постъпваш правилно, яденето няма да бъде на място. Сега има много пособия, дадени за хигиена, какво трябва да се яде. Не е в многото ядене. Преди потопа имаше много големи животни, мамути, имаше много учени, философи, адепти, но всички измряха все от глад и от студ. Не можаха да се справят със своята прехрана, от студ и глад измряха. Много грамадни растения имаше тогава, сегашните растения не са нищо в сравнение с онова, което са били. Но те не можаха да се справят с климатичните условия. От сегашните хора ще останат само онези, които могат да се справят със сегашните условия, а другите, по същия закон, както грамадните растения и мамутите, ще трябва да напуснат земята. Тогава вие ще запитате - къде ще бъдат те? В природата има един закон. Големите хора, тя ги е турила да слугуват на малките. Та сега, големите животни, които измряха, са учители на животните. Учат ги на хигиена. Малко да ядат, да спазват условията, да не би да остане някакъв излишък. И при това казват: Приспособявайте се, че като стане някаква пертурбация, да може лесно да се нагаждате. Като говоря за животните, разбирам човека, във всевъзможните състояния на своето съзнание. Човек някой път се намира в съзнанието на животно, по животински разсъждава. Не по човешки и по Бога. Той трябва да разбира причините и последствията в света. Той не е дошъл за удоволствия на земята, а е дошъл да се учи. После, той не е дошъл да прави къщи грамадни. Той е дошъл да създаде едно тяло, да има мускули, че като го погледнеш, да ти е приятно. Човек е една красива архитектура. Тялото е една хубава къща. Не трябва да бъде хилаво. Аз бих предпочел едно хубаво здраво тяло, добре устроено, една глава добре устроена. Рядко има хубави глави. Ще ме извините. С тия глави нищо не можете да направите. Природата какво иска от нас? Природата много иска. И това е важно, не аз какво искам. Какъв трябва да бъде размерът на човешката глава? Дробовете какви трябва да бъдат. Стомахът какъв трябва да бъде. Всичко туй си има мерки. При момата, която се жени, се явяват 10 кандидати. Казвам: Ти проучи ли физиономията им, тяхното тяло, техния ум? Тя казва - проучих. После се ожени, роди дете и то умре. Тя плаче. – Защо плачеш? Нали казваше, че много знаеш. Като дойдат тия, учените хора, малко отложете женитбата. Научете се първо как да раждате деца; а сега всяка млада мома ще каже: Момъкът беше много красив и аз, да не го изпусна, ожених се. Лъжете се. Момъкът е огън. Като се ожени за една мома, ще изгори момата. И момата е огън. Като се ожени за нея, момъкът ще изгори. Хората са огън един за друг. Ако моите думи не са верни, кажете ми, кои хора не са горели в огъня на любовта? Че двама души да живеят по любов, то е най-красивото нещо. Тук онзи ден дойде един млад момък, оженил се и има две деца. Уволнили го от служба и казва: Какво да правя? Тия деца ще умрат гладни, работа не мога да намеря, един месец търся, да ме назначат на служба. Какво да правя? Казвам: По-напред трябваше да ме питаш. Сега ще вземеш мотиката и ще идеш да работиш. Каквато и работа да намериш, дръж.

Той искаше да ми каже тъй: не може ли да се помолиш за мене. Аз обичам да се моля за хората, преди да са се оженили. Аз се моля за хората, преди да са умрели. Като умрат, никак не се моля за тях. В църквата сега се молят за умрелите, но аз никак не се моля за тях. Онзи Бог, в когото аз вярвам, не е Бог на умрелите, но Бог на живите. Казвам: Преди да ми кажеш, много пъти се молих за тебе, но понеже не ме слушаш, затова сега страдаш. Той мисли, че сега трябва да се моля за него.

Да дойдем до въпроса: Не, че не трябва женене. Трябва женене, но не за всеки. Вие казвате, при сегашните социални кризи, при тази беднотия, какво ще стане с нас? Ако разбирате законите, те не трябва да ви смущават. Богатият човек, който прави едно здание, той има една добра мисъл. Той иска да го покрие, да го завърши, друго не го интересува. Този човек ще направи една къща, много разумно. Ако в света стават промени, това е за добро. От нашето неразбиране, по някой път може да се уплашим, някой път може да страдаме, да боледуваме. Болестта не е лош предвестник, тя показва, че разумните същества са дошли със своите чукове и ти трябва да бъдеш готов, и каквото съборят, да не правиш въпрос. Те казват: Тази страна трябва да се събори. Ти казваш: Отложете туй събаряне за идущата година. Друг пък ще каже: започни още днес, тогава господарят ще те наеме, да работиш на лозето и като се върнеш вечерта, ще приемеш своята заплата. Ние седим и заповядваме на Господа: "Господи, да ми пратиш добър мъж" – казва жената- "Господи, да ми пратиш добра жена" - казва мъжът. Майката казва: Господи, да ми пратиш добри деца. Чиновникът казва: Господи, да ме назначат на хубава служба. Ние заповядваме - Господ да свърши това, онова. Това е старото вярване. Нищо не се постига така. Така не се говори на Господа. Господ не те е пратил за министър-председател на България. Господ не те е пратил, да бъдеш владика в света. Господ не те е пратил нито за професор, нито за чиновник. Това са човешки работи. В реда на човешките работи е това. Но те не са Божествени работи. Те са неща, които разединяват. Като човешки порядък са на място. Но не считайте, че са Божествени, узаконени работи. Ти, като останеш в този порядък, ще нарушиш Божията любов. Двама братя във Варна – единият полковник, другият редови; един ден минава редовият и не отдава чест на брата си - полковник. Той му казва: – Войник, как смееш да не ми отдаваш чест? Другият отговаря: Нали си ми брат. – Няма брат! И полковникът го арестувал, че не му козирувал. Какво ще стане, ако братът вдигне ръка? Сега единият брат криво разбира и другият криво разбира. Единият мисли, че е полковник, другия мисли, че е брат. Прав е, по човешки е прав. А пък другият мисли, че той е брат и братът всичко трябва да отстъпи. И той е прав, но два порядъка се събрали на едно място. Полковникът казва - Ела, войник! Защо не отдаваш чест? Войникът отдава чест, а братът не отдава чест. Какво отдава братът? Братът отдава любов. Войникът козирува, а братът, когато се давиш в реката, ще те извади. Така козирува той. Казва: Радвам се, че ти си жив и здрав.

Казвам сега, трябва един нов начин за прочистване. Вие сте достигнали до една фаза. У вас, които ме слушате, желая да се образува една чиста среда, дето да става едно отражение на Божествените мисли; защото, ако не влезете във връзка с Божествения свят, става прекъсване, капакът ту се отваря, ту се затваря и светлината ту се прекъсва, ту идва. Питам: Какво ще бъде положението? Не ви трябват капаци, нека светлината постоянно тече. Първото нещо, щом вие се съмнявате, вашият живот се обезсмисля. Питам: Онези от вас, които се съмнявате, каква причина има за съмнението? Запример, ако в моето говорене има нещо, което да ви заблуди, или имам личен обект, тогава никаква философия няма в моето говорене. Или искам да спечеля повече пари, или искам да взема нещо от вас. Казвам на един болен: Ако ми дадеш 4-5 хиляди лева, в една седмица ще те излекувам. Болните са твърде лековерни. Даде парите, мине седмица, две, три, четири – не оздравява. Тогава казвам: Слушай, ти не си спазвал моите правила - по колко лъжички вземаше на ден? – По три. – Криво си ме разбрал, аз казвам по 5 лъжички. Ще дадеш още две хиляди лева. Вторият път пак го питам: По колко лъжички вземаш? – По пет. Не, по 9 лъжички ще вземаш. И затова, аз ще туря латински думи, да не разбират. Т.В.С. Трябва човек да разбира. Питам: След като взема 10 или 20 хиляди лева, какво ще стане? Аз ще забогатея, но пред себе си, в своето съзнание като лекар, аз губя своето достойнство. Всяка погрешка има отрицателно въздействие върху човека. Щом човек започне да губи вяра в себе си, спира се неговият прогрес. До тогава, докато имаш вяра в себе си, на тебе ти е приятно. В деня, в които започнеш да се съмняваш, изгубваш мирът си. Не трябва да допущаш никакви погрешки в себе си, не по буква, но всяка погрешка трябва да коригираш, да бъдеш изправен пред себе си. Ти казваш, това не трябва да се поправя. Аз не съм за онзи порядък на нещата, хората да бъдат като овце, но според мене, трябва да бъдат смели и решителни. Ще говориш, речта ти трябва да бъде пламенна, от цяло сърце и душа да говориш. Пламенно, но не и грубо. Отива един просяк при един проповедник, който бил сприхав. Иска му 10 хиляди долара и му казва: Трябват ми 10 хиляди. – Това са много пари. – Ти си богат човек. Казва му и една обидна дума. Проповедникът го удря в носа, поваля го на земята, разкървява носът му. След туй му помага да се измие, поканва го в дома си, на обяд и му дава една банкнота от 10 долара. Като излиза, просякът казва: Наби ме, но и пари ми даде. Защо го бие? Защото не знае как да приказва. Защо му даде парите? – Той поиска тези пари от мене и за да не изгуби вяра в Бога, че съм богат човек, давам му. Той не иска да изгуби вярата в себе си. Ако му кажа, че не мога да дам 10 долара, ще се усъмни. Но такива проповедници, на 9 хиляди се среща един. Вие казвате: Да попаднете на такъв проповедник, да ви набие и повече, но да ви даде 10 долара.

В природата, където и да сте, трябва да знаете как да приказвате. Тя ще ви набие, ако не знаете как да говорите и пак ще ви даде това, което искате. И тогава ще се запиташ: Защо ме би? Защото не знаете как да приказвате. – Защо ми даде всичко туй? – Защото е добра и богата. В Бога има едно качество. Каквото искате от Него, ще ви го даде. Казваш: Ами ако поискам целия свят? – И целия свят ще ви даде. Но ще го тури на гърба ви. Каквото искате ще ви даде, ще го тури на гърба ви и ако може да го носите, ще ви го даде. Това е пробният камък. Бог е в състояние, всичко, което искате, да ви даде, но трябва да го носите на гърба си. Ако можете да го носите, искайте каквото искате. Някой казва, защо Господ постъпва спрямо нас така, спрямо други – друго яче. Към всеки човек Господ постъпва според неговите разбирания, според неговото съзнание. Условията, които Той дава на един богаташ са, за да го изпита. Едни ще бъдат богати, а други сиромаси; да имат понятие за сиромашията, но всичко се дава за урок. Вие сте мъже и жени, имате деца, от Негово гледище, каквато и служба да заемате, все ще ви изпита. Като жена, знае ли да ражда деца. Като мъж, как ще се отнася с жена си, ще я обича ли. Даденият изпит не го ли решите както трябва, ще изгубите своето сегашно положение. Сегашните жени, ако не изпълнят службата, тогава няма да бъдат ни жени, ни мъже. Какво ще бъдат? Един глас мъжки ли е или женски? Ами първата клетка - мъжка ли е или женска? Клетката се дели на две. После се дели на 4, на 8. Ние имаме специфично понятие за мъжа. Под думата "мъж" разбираме човек, който иска да се жени за жена си. Той е един страхливец. Онзи е мъж, който мисли. Че ти се жениш, Господ те опитва, как ще се отнасяш с жена си. Жената е човек, който има утроба, който знае да ражда. Всеки, който знае да ражда, е жена. Който е забравил да ражда, е мъж сега. Който знае да заповядва, е мъж. Който знае да се подчинява, е жена. Мъжът трябва да мисли, жената трябва да чувства. И тогава ще си разменят: каквото мисли жената, това да са чувствата на мъжа. И така, мъжът да мисли с чувствата на жената, тогава ще има съотношение. Мъжът и жената не може да мислят едно и също нещо. Тогава, за Бога, ние трябва да имаме едно правилно понятие. Ние трябва да мислим за Бога като за същество, което всичко дава и от което всичко зависи в света. Всичкото настояще, всичкото бъдеще зависи от Него. Каквото е настоящето ви отношение към Бога, такова ще бъде и за в бъдеще. Някой казва: Аз не вярвам в Бога. Или друг казва, че никакъв Господ не познава. Някого от Господа не го е страх, а от куче го е страх, от мечка го е страх. Това са все професори, от които се страхувате. Благородството на човека е да вярва в онова, разумното Същество. Когато дойде у вас благоразумното, старият ред и порядък ще си отидат. И Божественият ред и порядък трябва да се внесе в нас. Аз казвам тогава: И обществената безопасност е в нас. Моята обществена безопасност каква е? В главата ми - цяла камара. Българската камара колко души има? – 400 души. – 400 души са и в Съединените щати. Партии има в човека. Човек е представител, за него гласуват. Ти се бориш за нещо. В тебе работи известна мисъл, гласува камарата. Направят един закон, работата се урежда, ти казваш: Аз се убедих в това. Твоето убеждение е прекрасно, но не си само ти, който мислиш. Много фактори има в тебе, които са "за", но докато твоята мисъл се реализира, трябва да се подпишат всички същества, свързани с тебе, плюс всичките хора по лицето на земята. Мисълта трябва да мине през съзнанията на много разумни същества и най-после се прокарва на земята. В 15-ти стих на посочената глава от Матея, Христос казва, да не се месим в чужди работи, нито в неговите работи. Ако те онеправдават, може да си недоволен, но от моето благоволение към другите, какво ти става на тебе? Кой от вас е доволен от настоящия порядък на нещата? Ти казваш: Този човек нито е работил, нито се е молил, а къща има, деца има. Аз съм един религиозен човек – нищо повече нямам. Ти не си роден религиозен, отпосле си станал религиозен. Проповядваха ти, че от това трябва да се отречеш, от онова.

Та, правата мисъл, която остава в ума, е следната: Стремете се към онова чисто знание, което имате за себе си. Направете и един опит, да имате доверие в знанието си. Имате едно малко разстройство на стомаха - употребете вашето знание. Вашият крак ви боли - употребете знанието си. И след туй, ако вашето знание не помогне, употребете знанието на ангелите. Ако знанието на ангелите не помогне, употребете знанието на Бога. Ако и то не помогне, трябва да знаете, че нямате връзка с тях. Защото в Писанието се казва: "Потърсете ме в ден скръбен." Също – "Отхвърлете греховете, заблуждението, всички тия работи и когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите." Подразбира се, човек да остави всички стари възгледи настрана и да приеме новото. Сега сте в света и трябва да имате постижения. Аз не съм за това, да идете в манастир. Не съм и за специфичното влияние. Не съм да напуснете мъжа си. Не съм да не раждате деца. Аз съм против да раждате деца, които ще умрат. Не се жени за мъж, който ще те остави. Не се захващай за служба, от която ще те уволнят. Не се моли за човек, който няма да те послуша. Не ходи на извор, дето няма да пиеш вода. Не отивай да шеташ, дето може да те изпъдят. Иди там, дето ще те приемат добре. Когато започнеш една работа, свърши я както трябва.

Та казвам на вас, имайте една по-благородна, възвишена идея за Бога, да го опитате. Да можете да живеете по нов начин, да кажете: Да бъдем едно с Тебе. Да работим тъй, както Ти работиш. Да бъдем носители на онова учение, което Ти си проектирал в света. Тогава животът има смисъл, тогава думите ще бъдат благословени. Понеже всичко в живата природа работи за постижението на Божествения план. И той ще се постигне, когато и да е. При сегашните условия, щом се качите на парахода, аз ще ви кажа да си вземете спасителен пояс. Ако параходът не потъне, спечелен е поясът. Американските хотели са на по 10-20 етажа. Като ви покажат леглото, ще ви покажат след това едно дебело въже, обвито, с което да си послужите, при случай на пожар. След туй, ще ви покажат някой изходен пункт, от дето да бягате. Ако сте страхливи, едва ли ще спите дълбоко. Цялата нощ въжето ще се върти в ума ви. На мнозина съм казвал, в такъв висок хотел да не спят. На първия етаж може, лесно ще изскочиш. Щом имаш висока идея, съградена като американския хотел, въже има. Ако не успее идеята, въже имаш, ще излезеш. Имаше един българин, от Еленско, много набожен човек, мислеше, че Господ го слуша, искаше да мине през Търново с кандилница. Мислеше, че има оригинална идея. Един ден минава село Беброво, там имало една голяма биволица. Хваща той биволицата за рогата и й казва: "В името на Господа Исуса Христа, да мълчиш!" Като я хванал за рогата, биволицата излязла по-силна от него и го поваля на земята. Едвам го спасили. Ако лошите условия вас ви тъпчат, биволицата е по-силна от вас. Това казвам на младите ученици, на тях им приведох една слаба страна. Мечката, като я хванеш за пъпа, ляга на гърба си. Лошите условия имат гръб. Лошите условия дръжте за пъпа и ще се уреди работата. "Всички са звани, малцина са избрани." Всеки, който е призван и се учи добре, той е избран. Който разбира, носи Божието благословение, такъв е вътрешният закон.

''37 беседа, държана от Учителя, на 26 юни [[1932]] г., София – Изгрев.''