Преглеждане на кода на Коя е рожденната дата на Петър Константинов Дънов

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]] 

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[КНИГА:Учителя във Варна]]

== КОЯ Е РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ ==


Валсерпъ Айн


ЮЛИАНСКИ КАЛЕНДАР

През 46 г. пр. Хр. император Юлий Цезар осъществява нова календарна реформа върху дотогава съществуващият римски календар. Този календар придобива названието Юли-ански или стар стил. Той е изграден средно от 365.25 дни в годината. За да се реализира тази продължителност, всеки три от четири поредни години са прости, т.е. от по 365 дни, а четвъртата е високосна, т.е. от 366 дни. Приема се, че за високосни се считат онези години, чийто брой се дели на четири без остатък. Например: 1996 г. е високосна, защото 1996:4 = 499 (остатък 0). Грешката, която се допуска между действителната трайност на годината и приетата за 365.25 дни, е: d = 365.24219879 - 365.25 = —0.0078013 дни, където трайността на действителната година, т.е. периода, за който Слънцето има две последователни преминавания (отчита се и прецесията) през точката на пролетното равноденствие, е 365.24219879 дни.Това е т.нар. тропическа година. Грешката d означава, че началото на приетата година закъснява с приблизително 11.23 min спрямо тропическата (за всяка година). Тази грешка за приблизително 128 години нараства до един ден (или по-точно за 128.1837642 години).

Денят на пролетното равноденствие през 46 г. пр. Хр. е 23.III. (или по-точно казано, астрономическата пролет на 46 г. пр. Хр. настъпва в 18:24 ч Гринуичко време на 23.III.46г. пр. Хр.). През 325 г. сл. Хр. по време на Първия вселенски събор в Никея (Никейски църковен събор) пролетното равноденствие е било на 21.III. По време на този събор Църквата приема Юлианския календар за официален.

ГРИГОРИАНСКИ КАЛЕНДАР

Тъй като грешката от един ден за 128 години продължавала да се натрупва през вековете, се оказва, че към XVI век пролетното равноденствие е настъпвало на 11.III.(което е неестествено зимно време). Така честването на Великден е настъпвало в нетрадиционно ранни дни от годината. Това налага през 1582 г. да се направи нова календарна реформа. Тази реформа е т.нар. Григориански календар или нов стил. Тя се извършва от Папа Григорий XIII, като се приема поправка от 10 дни. Така след 4.Х.1582 г. следва датата 15.Х.1582 г. т.е. 5.Х. (стар стил) съответства на 15.Х. (нов стил). Например: 5.Х. + 10 дни = 15.Х.; 7.Х. + 10 дни = 17.Х. и т.н. По този начин пролетното равноденствие през 1583 г. отново е на 21.III. Решено е тази дата да бъде фиксирана занапред като дата за настъпване на пролетта. За тази цел се приема, че на всеки 400 години три високосни години ще се смятат за прости. Приема се също така тези години да са нулевите на всеки век. Така например: 

1600 г. - високосна 1700 г.
1800 г. са прости по нов стил, но високосни по стар 
1900 г.
2000 г. - високосна и т. н. 

В резюме: Григорианският календар (нов стил) се различава от Юлиан-ския (стар стил) по това, че през 1582 г. се прави една поправка от 10 дни и след това на всеки 400 години се изпускат по три дни от Юлианския календар спрямо Григорианския. При този календар също има грешка, но тук вече един ден се натрупва за около 3320 години. Това означава, че след 4900 години ще се наложи нова календарна реформа, ако разбира се дотогава се запази този начин на летоброене.

КАК СЕ ПРЕМИНАВА ОТ СТАР В НОВ СТИЛ

За периода от 5.X. 1582 г. до 29.II.1700 г. включително (стар стил) поправката е +10 дни към датата от стар стил. Например: 1.I.1700 г. (стар стил) съответства на 11.I.1700 г. (нов стил). Но 1700 г. е високосна за Юлианския календар, а е проста за Григорианския, т.е. 29.II.1700 г. съществува само по Юлианския календар (стар стил), но по Григорианския на тази дата съответства
I.III. Например: 19.II.1700 (стар стил) 10 дни> 29.II.1700, но тази дата не съществува, т.е. това е 1 .III.
Този един ден разлика между стар и нов стил се натрупва към останалите 10 и така вече поправката e 11 дни. Например:

28.II.1700 (стар стил) 10 дни> 10.III.1700 (нов стил)
29.II.1700 (стар стил) 10 дни -
11.III. 1700 (нов стил)
1.III. 1700 (стар стил) 11 дни> 12.III.1700 (нов стил)
Аналогично през 1800 г. се натрупва още един ден разлика между календарите. Така вече имаме 12 дни корекция. Например:


ПЕТРОВДЕН Петровден е църковен празник,
19.II.1800 (стар стил) 11 дни-2.III.1800 (нов стил)
28.II.1800 (стар стил) 11 дни-11.III. 1800 (нов стил)
29.II.1800 (стар стил) 11 дни-12.III.1800 (нов стил)
1 .III. 1800 (стар стил) 12 дни-13.III. 1800 (нов стил)
Аналогично и за 1900 г.: 28.II.1900 (стар стил) 12 дни-12.III.1900 (нов стил)
29.II.1900 (стар стил) 12 дни -13.III.1900 (нов стил)
1.III. 1900 (стар стил) 13 дни-14.III.1900 (нов стил)
Така след датата 29.II.1900 г. (стар стил) имаме право да добавяме 13 дни, за да приведем датата към нов стил. За всички дати от 1.III. 1800 г. до 29.II.1900 г. (включително) се ползва поправка от +12 дни.

Веднъж приведена една дата от стар в нов стил, тя не подлежи на нови промени, защото нови дни за поправка се получават само при съотнасяне между стария и новия стил, но не и между вече поправения стар стил, т.е. той вече е нов и някакъв „следващ" нов стил.


РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР К. ДЪНОВ

Учителя Петър Дънов е роден на 29.VI.1864 г. (стар стил). Това съответства в църковния календар на Пет-ровден. За да приведем датата 29.VI.1864 г. към нов стил, се прави поправка от +12 дни:

29 + 12 = 41 - 30 (м. юни е от 30 дни) =11. Така се получава 11 .VII. 1864 г. (нов стил).

Забележка: На читателя, интересуващ се по-задълбочено от астрология, предлагам да изследва времето около 9 ч. и 55 мин. Гри-нуичко време.

ПЕТРОВДЕН

Петровден е църковен празник спадащ към т. нар. Неподвижни празници в църковния календар. Това са празници, строго фиксирани към дадена дата, за разлика от Подвижните (като например Великден), които всяка година зависят от положението на Слънцето и Луната спрямо Земята.
Българската православна църква чества Петровден на 29.VI. до 1915 г. включително, защото тя ползва Юли-анския календар за отброяване на своите празници.

Календарна реформа в административния календар на България се извършва през 1916 г. Тогава след датата 31 .III. 1916 г. следва датата 14.IV. 1916 г., т.е. поправка от 13 дни. Например: 20.III.1916 (стар стил) 12 дни> 1.IV. 1916 (нов стил)
31.III. 1916 (стар стил) 12 дни-13.IV. 1916 (нов стил)
1.IV. 1916 (стар стил) 13дни-14.IV. 1916 (нов стил)
2.IV.1916 (стар стил) 13 дни-15.IV. 1916 (нов стил)

След тази реформа Българската православна църква продължава да отброява своите празници по Юлиан-ския календар (стар стил), т.е. тя не се съобразява с административния календар и с несъвършенството на Юлианската календарна система. Това продължава до 1968 г. Така Петровден през 1915 г. е бил на 29.VI. (стар стил), защото нов стил още не е бил въведен в България, но през 1916 г. и следващите години до 1968 г. (включително) 29.VI. (стар стил) е отговарял на 12.VII. (нов стил) (поправка от 13 дни). Тъй като след реформата на гражданския календар номерацията на дните се променя, то църковните празници започват да се отброяват от Българската православна църква по два паралелни стила (стар и нов). Така Петровден започва да се чества на 29.VI. по църковния календар, което е 12.VII. по гражданския.

На 19.XII.1968 г. по решение на Светия Синод на Българската православна църква църковният календар се реформира. За целта се приема нова календарна система, наречена Изправен юлиански календар. Тя компенсира грешката, натрупана до момента, и приема такава система за отброяване на високосните години, че църковният календар да бъде коректен много векове напред (до 42680 г.). Системата Изправен юлиански календар е различна от Григорианския, но разискването на същността на тази нова система би изместила центъра на настоящата тема. Затова само ще кажем, че през 1968 г. след 19.XII. (нов стил), Никулден, който е 6.XII. по Православния църковен календар следва след 20.XII. (нов стил), Игнаж-ден, който вече и за църквата е 20.XII. (реформиран църковен календар). В следствие на реформата Петровден от 1969 г. е отново на 29.VI. и ще продължава да е така и занапред.

До 1944 г. (включително) в България църковният календар се е ползвал от населението много повече отколкото в наши дни. Затова, следвайки традицията, рожденият ден на Учителя е възможно да се е празнувал на Петровден, което, приведено към административния календар след 1916 г., е 12.VII., но приведената от миналия век дата 29.VI. (стар стил) отговаря на 11.VII. (нов стил), което вече не е Петровден.

В резюме: Петър К. Дънов е роден по Юлиански календар (стар стил) на 29.VI.1864 г., Петровден. Тази дата отговаря на 11.VII. 1864 г. от Григориански календар (нов стил). Но Петровден 29.VI. (стар стил), който е един църковен празник в периода 1916-1968 г. се е чествал на 12.VII., а след това - отново на 29.VI. Това разминаване между Петровден и съответната му дата от стар стил и привеждането им (на празника и датата) към нов стил е вследствие на това, че календарната реформа е направена в България през нашия век, т.е. след 1900 г. Защото през 1900 г. има натрупан още един ден разлика между стар и нов стил.

Оставям на читателя да прецени дали Учителя Петър Дънов е роден на Петровден, следвайки традицията на църковния календар, който в периода 1916-1968 г. се е чествал на 12.VII., а след това отново на 29.VI. или на 11.VII.1864 г. следвайки системата на актуализиране на календара.

ИЗВОД

Ако се интересуваме от църковния празник, Учителя Петър Дънов е роден на Петровден, т.е. 29.VI.
до 1915 г. включително, на 12.VII. за 1916-1968 г. включително и на 29.VI. от 1969 г. включително.

Ако се интересуваме от астрономическата (действителната) дата, той е роден на 11. VII .1864 г.

Литература:

1.    Андреев, Й „Семинариум по средновековна българска история Помощни исторически дисциплини", В Търново, 1985 г.

2.    Рид.щ Б. „Светът около нас", София, 1988 г

3.    Събев, Т , Дьрковно-календарният въпрос", София, 1968 г.

4.    Чолеев, И „Математическа география и картография", София, 1996 г.