Преглеждане на кода на Което Бог е съчетал 1936

[[Утринни слова]] - Пета година ([[1935]] -[[ 1936]])

[[Трите родословия - Жануа]]

== Което Бог е съчетал ==


22 март 1936 г.,
5 ч сутринта.

(Тихо, ясно, чисто небето,
времето приятно, свежо.)

(Всички в салона, има и много гости, приятели от провинцията, сами изпълнихме неделния си наряд. Сами, без Учителя. Прочетохме 13-а глава от Второ послание към Коринтяните. „В начало бе Словото“.)

(5.40 ч. Учителят дойде.)

1. „Добрата молитва“. 2. „Пътят на живота“. 3. 91-ви псалом. 4. Ев. от Матея 5/1–10 ст. (чете брат Т.С.). 5. Ев. от Иоана 10 гл.,1–10 ст. (чете брат П.Е.). 6. „Отче наш“. 7. Ев. от Лука 4 гл., 1–19 ст. (чете брат дядо Благо). 8. Ев. от Марка 10 гл., 1–9 ст. (чете Учителят). 9. „Молитвата на Царството“. 10. „В начало бе Словото“. 11. „Духът Божий“. 12. „Бог е Дух и Божият Дух носи свобода.“ (Три пъти.)

6.10 ч сутринта

Ще се спра върху думите: „Онова, което Бог е съчетал, человек да не разлъча.“ Въпросът е върху един външен повод на живота. Един символ, който има едно вътрешно значение. „Онова, което Бог е съчетал“, то е отношението на духа към душата. Човек да не разваля тази връзка. Понеже, щом я развали, всичко е изгубено. Това е дълбокият смисъл. Може да питате: да седи ли при жена си, да я остави ли сама? То е второстепенно. Ако има духът връзка с душата, той жена си никога не оставя. А щом няма връзка, той жена си всякога я оставя.

Сега ще ви дам нещо. Забележете: когато обикновените хора управляват, хората спят; когато талантливите хора управляват, хората се пробуждат; когато гениалните хора управляват, хората стават; а когато светиите управляват, хората работят. Тъй е. Щом спиш, обикновени хора в тебе управляват; щом се пробуждаш, талантливи хора в тебе управляват; щом ставаш, гениалните хора управляват; а щом почнеш да работиш, светиите управляват. Сега е ясно. Туй е едно вътрешно състояние. Това, дето по някой път вие заспивате, защо? Защото обикновените хора управляват. И ти заспиваш. Щом дойдат талантливите мисли и чувства в тебе, ти се пробуждаш, мислиш да направиш нещо. Щом дойдат гениалните хора, ти ставаш, обличаш се; а щом дойдат светиите, то е пълният ден на светлината.

Та казвам: Работата става, когато светиите управляват в тебе. Сега, не искайте да станете светии, а желайте светиите да управляват в тебе. Погрешката е, че някой иска да знае дали той е светия. Щом ти си светия, работата другояче е. А моето разбиране е когато светиите във вас да управляват, а вие да работите. То е Божието благословение. И гениите да управляват. Тъй щото, да няма спор във вас. Някой казва: талантлив ли е? Гениален ли е? Човек не може да бъде обикновен – обикновените мисли могат да управляват. Един човек не може да бъде талантлив, но талантливите могат да управляват в него. А когато ти спиш, в дадения случай, ти си свързан с обикновените хора. Щом спиш, ти ядеш и пиеш с тях заедно. А щом управляват талантливите хора, ти се събуждаш – значи едно си с тях. Пробуждането не е в тебе, то е човешкото. И най-после, щом дойдат светиите да управляват – ти като работиш, ти си едно със светиите. Понеже светиите винаги работят.

Онова, което Бог е съчетал, ти не можеш да направиш нещо по-умно. Не седи да мислиш какво да правиш. Изпълни Волята Божия, изпълни онова, което Бог е съчетал, направил. Нали знаете в училището, дадат ви един модел, една рисунка; вие ще нарисувате рисунката. Няма да седнете вие да измислите нещо. Никога един ученик не може да измисли един по-добър модел от онзи, който му е даден. И човек не може да създаде един по-добър модел от този, дето казва, че човек е направен по Образ и Подобие на Бога. И досега художниците, нито един от тях не е сполучил да нарисува човека по Образ и по Подобие, както е направен. Има нещо, но то е далечно още.

Та казвам сега: Всички вие сте повикани да направите нещо от себе си. И някои от вас, които не разбирате Божия закон, може да попаднете в заблуждение. И Писанието казва: „Цял свят в лукаваго лежи.“ В заблуждения са хората. Хората нямат една ясна представа за живота. А за живота ти не можеш да имаш ясна представа без любов. Без любов животът е неразбран. И то ще бъде едно мъчение, нещо много неустойчиво. Само при любовта животът може да стане познат. Без любов животът е непознат. Защо ви е любовта? За да познаете живота. Сега, че ви дошли неприятности, страдания, мъчнотии, това са второстепенни работи. Мъчението е една голяма илюзия. Ти страдаш, мъчиш се, казваш: „Побеля ми главата от страдания.“ Ти се лъжеш, никакви страдания нямаш. И твоята мъчнотия е от книга направена.

Явил се един разбойник с един книжен нож при един богат и казва му богатият: „Не ме убивай!“ А той държи един нож, от книга направен. И когато разбойникът си отишъл, богатият казва: „Щеше да ме убие.“ Казват му: „Това беше един книжен нож.“ – „Тъй ли? – казва. – Аз да знаях, щях да го утрепя.“

Та, и аз ви казвам сега: Онзи нож, с който ви плаши дяволът постоянно, той е от книга. И вашите страдания са направени от трици. Че, от трици са! Ти страдаш, защото мислиш, че пари нямаш, или че жена нямаш, или че здраве нямаш. Или че Господ те е оставил, или баща ти не те обича, майка ти не те обича, брат ти. Че ти не си в сърцето на баща си, нито на майка си, нито на брата си. Че, ти не знаеш това. Единственото нещо, което знаеш, е това, което мислиш. Обичай ги. Любовта като влезне, ти ще осветлиш техните сърца и ще разбереш обичат ли те или не. Че как ще разбереш живота на добрите хора, ако не ги обичаш? Любовта е мярка, с която се мери животът! То е мярката ти. Ще кажеш, защо ти е Любовта. Тя е мярка. Ако нямаш тази мярка, животът е неразбран. Любовта е Божествената мярка за живота. Щом имаш любов, ти имаш една мярка, с която да мериш живота. И тогава тебе те очаква голямо щастие, без изключение. Никакво изключение няма, който има Любовта! Ще каже някой: „Тя била празна работа, любовта.“ Без любов е празно, а с любов е пълно. Сега, туй е новото разбиране! Ако има нещо празно, празнотата седи в безлюбието. А пълнотата седи в любовта. И мярка е любовта. Щом имате тази мярка, вие ще имате мир, спокойствие, радост, веселие, всичките тия работи ще ги имате. Някой път казвате, че изгубвате своята радост. Мярката си изгубил. Вземи си мярката.

Сега, ако вие влезнете в някоя изба и носите вашата свещ, вие няма да се препъвате. Представете си, че тази свещ представя вашата любов. А ако вие влезнете в тъмната изба без свещ, ще срещнете много спънки и мъчнотии. Следователно, щом влезнете и се спънете, вие сте без свещ. Какво трябва да правите? Запалете свещта и всичко наоколо ще бъде светло.

И тъй, Любовта е мярка и Любовта е път. Сега, това е за сърцето. Второто положение е за ума. Това е Мъдростта. Тя е път, тя е мярка. Вие не може да имате знанието, не може да го оцените, не може да го разберете, не може да го имате, не може да го приложите, ако не сте мъдри. Мъдростта е мярка.

Някои хора обичат много да говорят. Всеки един от вас има желание да направи другите хора да вярват в него, да види, че ти искаш да накараш другите хора да вярват в туй, в което ти сам не вярваш; ти искаш да накараш другите хора да мислят туй, което ти сам не мислиш, не го разбираш добре. Как ще ги накараш? Туй, което човек знае добре, може да направи опит.

Връща се един англичанин от Индия. След като учил 20 години, научил едно нещо, което положително знаел. Той знаел да плаши кучетата, най-страшните кучета. Като им изсвири по един начин, всичките кучета се разбягват. Туй научил той. Отива той в Англия, в Лондон, казва: „Мене куче не може да хване, да ухапе. Само като му изсвиря, бягат от мене кучетата.“ Един английски лорд, който имал 40 кучета-булдог, най-лошите, казва: „Ще направим опит.“ Излиза на една поляна, той си направил един кръг около себе си. Лордът пуснал едно куче, но кучето идва до кръга, почва да лае, но не може да мине. Този му изсвирва малко. После пуща второ, трето, четвърто куче, пуснал 40-те кучета наоколо, всичките го гледат и го лаят; той си турил пръстите в устата и като им изсвирва, всичките кучета като хукват, изчезват.

Туй е вече знание! Като кажеш, че да бягат кучетата. Не бягат ли кучетата, няма знание. Че, що са нещастията в света? Това са кучета. Що са страданията на хората в света? Това са кучета наоколо, които те лаят. Изсвири им наоколо и всичките офейкат! То е знание. Ти можеш да мислиш, разни философии може да имаш – ако ти не можеш да се освободиш от тия кучета, ще знаеш, че ти нямаш мярка, с която да мериш знанието си. Да си предполага човек, то е едно нещо. Това е знание за всеки едного от вас. Така трябва да гледате, така трябва да мерите. То не е знание за отвънка. За външните хора има друга мярка. Но за тебе самия, ако искаш да имаш едно знание, ти ще уповаваш на нещо, което ти сам можеш да направиш, от което ти сам можеш да бъдеш доволен. Няма да питаш другите хора.

Третото положение е Истината. Тя е пак мярка – за свободата. Ти не може да бъдеш свободен, докато нямаш една мярка. Свободата не е нещо външно, което може да се добие. Свободата почива... За да бъдеш свободен, ти трябва да бъдеш силен. Ти най-първо трябва да бъдеш жив, да имаш любов. За да бъдеш свободен, трябва да имаш знание; за да бъдеш свободен, трябва да имаш мярката на Истината в себе си. Тогава ти можеш да бъдеш силен. Следователно ти ще си извоюваш свободата, няма да имаш нужда да чакаш свободата отнякъде да дойде. Външната свобода, която хората могат да ти дадат, ти може всякога да я вземеш. Един господар може да те направи свободен, но той ще ти отнеме свободата. Свободата седи от ония условия, при които се намираме. Болният не е свободен. Идва един лекар, даде му известни лекарства, може да го освободи от болестта. Друг лекар може да отнеме свободата, може да му даде едно лекарство, с което да предизвика болестта. Но ако ти имаш Истината, ти сам ще бъдеш лекар на своята болест. Или дотогава, докато човек не стане сам лекар на себе си – а туй лекарство е едно вътрешно съчетание... Човек трябва да има една вътрешна, интимна връзка с Бога!

Аз говоря, сега, думата „Бог“ е свещена. Тази е разбрана дума на ония отношения, които ние имаме с Духа вътре. Туй е едно съчетание на Духа с душата. То съставлява едно вътрешно единство! От туй единство зависи всичкото благо и всичкото бъдещо развитие на човека. Когато човек по този начин разбере великата Истина, то е разбиране. Онзи, който не разбира Истината, той очаква светът да стане добър и тогава той да стане добър. Светът няма какво да става добър. Светът подразбира отделно всичките хора, които живеят. А Бог, Който е създал всичко, в Него всички живеят. Следователно, ако ти разбираш Божиите пътища, ако си едно с Него, няма какво да те ограничават. Бог е всякога свободен. И Писанието казва: „Там, дето е Духът, там е свобода.“ Там, дето е Духът, е Истината. А Истината носи свобода.

Та казвам сега: Всичките хора търсят свободата в света. Целият свят воюва за свобода. Във всеки един дом има спор за свобода. И мъже, и жени се борят за свобода. Деца и родители, бащи и синове спорят за свободата, всеки иска да бъде свободен. Слуги и господари се борят за свобода. От туй истинско гледище, какво сега светът мисли, то е един въпрос. Светът както търси свободата, то остава въпрос, тази задача остава в света. И светът няма сам да я разреши. Вие не може да разрешите въпроса на света. То не е за вас. Защото тези неща са колективни на цялото човечество. Цялото човечество търси нещо. И вие не може да наложите, никой човек не е в състояние да наложи една идея. Но вие може една идея да я наложите върху себе си. Всякога може да бъдете свободни. Ако искате, всякога може да бъдете свободни.

Сега, ако вие попитате: „Как може да бъде това?“, тогава вие не сте готови. Тогава, докато един човек ме пита как може да гледа, аз зная, че е сляп. Но в момента, когато той престане да ме пита как може да гледа, той казва: „Виждам вече.“ Щом вижда, значи той е тръгнал и ние сме в движение. И тръгваме двамата. Ние сме в движение. Казвам: Гледай тук. Казва: „Виждам това.“ Във всяко едно положение, той вижда. Отиваме в градове, в села, по извори, всичко туй. И докато един човек ме пита, той не вижда. Докато ме пита как може да слуша, аз зная, че той е глух. Като престане да пита: „Може ли да слушам?“, аз зная, че той чува.

Та казвам: Престанете сега, т.е. за да престанете, вие трябва да си отворите очите. И не очаквайте някой друг да ви ги отвори отвънка. Не очаквайте това, сутрин, като станете, да дойде един слуга, да ви отвори клепачите. Това е един ваш прерогатив. Тогава защо ние ще очакваме и уповаваме спасението само отвънка, а не отвътре? Отвънка съществуват известни условия. Аз сега говоря на онези, които разбират. А онези, които още се разбират, нека се стремят. Защото, като посеете едно зърно, онова зърно, което е в хамбара, в него има едно потенциално желание да израсне. Но колкото и да желае, то не може да израсне в хамбара. Обаче, като го посеете на нивата и му дадете неговото място, веднага то от само себе си ще почне да расте. То вече има възможност. И тогава зърното е в състояние да създаде едно зърно като себе си.

Следователно, ако житното зърно може да израсте и да даде плод, така и човек може. Щом един човек се положи в положението на страдание, страданията са вече един признак, че ти си излезнал из Божествения хамбар и си влезнал в Божествената нива. И следователно външните условия действуват върху тебе. Сега остава твоят ред, ти да растеш, да израснеш, да завържеш плод. И тогава ще имаш Божието благословение. Така трябва да се разбира. Защото, ако ние не разбираме страданията... Защото ти в хамбара няма какво да страдаш. Страданието е само на нивата. Ти трябва да растеш и щом узрееш, пак ще престанат страданията. Човек като мине от този свят в другия, страданията пак се спират. Тъй щото, страданията са нещо временно. Но някои страдания са по-големи, а някои са по-малки – има едно различие. Колкото страданието е по-голямо, и растенето е по-голямо; или по-малко – и растенето ще бъде такова. Един дъб има по-големи страдания; едно житено зърно има по-малки страдания. Едно житено зърно за 6 месеца, за една година ще излезне и пак ще влезне в хамбара. Един дъб, за да влезне в хамбара, някой път му трябват 100 и 200 години. Той остава вънка на големи изпитания. И затуй вие ще видите неговата кора тъй напукана. Защо? От големи несгоди, от външни несгоди.

Казвам сега: Аз ви насочвам за онова, което е във вас. Аз не ви говоря за неща, които ги нямате, безполезно е то. Вие може да го спечелите, то е една хазартна игра. Но аз ви говоря за ония богатства, които имате и може да ги използувате, може да ги разработите. Всеки един от вас има един извор на Любовта. Дръжте се за него. Всеки един има един извор на Знанието – то е Мъдростта, дръжте се за него. И всеки един от вас има един извор на Истината. Дръжте се за този извор.

След туй няма да значи, че вие ще бъдете съвършени, че вие няма да имате никакво отношение. Вие знаете, че един извор има съчетание с други извор. Водата от вашия извор ще се съедини с водата на другите извори и ще образуват един голям извор. Но ви казвам: Дръжте се за онзи извор, който е във вас и като намерите ония хора, с които вие се хармонирате, защото човек, за да расте в света, растенето става само когато ти влезнеш във връзка с всички тия напреднали души. Там има растене. Ако ти всеки ден не можеш да се свържеш с една напреднала душа, ти не можеш да имаш растеж. Някой мисли, като стане съвършен, ще седи на уединение и никой няма да ви смущава. Може да те смущава само един глупав човек. И ако имате смущения, то са глупавите хора във вас. Когато те управляват, вие спите. Аз говоря за порядъка. Обикновените като управляват, вие спите; талантливите като управляват, вие се пробуждате, започвате да мислите; гениалните като управляват, вие ставате; а светиите като управляват, вие ще ходите на работа. Това са състояния на човешкото съзнание.

Сега, туй – без спорове. Някой може да попита дали това е вярно или не. Мен няма какво да питат. Аз говоря за неща, които аз ги зная. Нищо повече. Аз съм ги опитал, веднъж, и дваж, и три пъти и няма изключение. Ще ме попитат: „Отде го знаете?“ – То е моя работа. – „Как може да го зная аз?“ – То е твоя работа. – „Ама аз не искам да уча.“ – То е твоя работа. – „Ама защо не ми го казваш?“ – То е моя работа. Аз ти го казвам. Моя работа е. А ти дали ще го възприемеш, то е твоя работа. Ако се свържеш с мен, ще ме познаеш; ако не се свържеш, и другите ще познаеш. Ще познаеш кои? Като се свържеш с мен, ще познаеш дали съм от добрите хора, от талантливите, от гениалните или от светиите. Или, ще познаеш дали аз спя, дали съм се пробудил, дали съм станал и дали работя. Туй ще знаеш. Туй е знание! Ще знаеш един човек спи ли той, пробудил ли се е, станал ли е, или работи.

По някой път мнозина от вас седите тук, има някои, които спят. Кои хора спят? Той, човекът, се замислил, взел си билет лотариен и се вглъбил в себе си и мисли, че един милион ще му се паднат. И дойде един и при ухото му говори, че ги има. Този си спи. Човекът си мисли само за парите. Онзи му говори, ама не разбира той. Какво ще разбере той? Обикновените хора управляват. Кой е по-глупав: който спи или който говори? [...] и спящи? И двамата спят. Не говори на един човек, който спи, нищо повече! Остави човека, нека се отспи; и не слушай един човек, който спи. Не говори и не слушай един човек, който спи.

Та казвам: Аз ви говоря за един закон, за да се образува онази връзка, която Бог изисква. Бог е направил света и смисълът на живота седи в Любовта. Всичките хора трябва да направят една връзка на Любовта. И щом направят, тогава животът ще потече у всичките хора по един естествен път. Хората няма едни други да се измъчват, ама ще си помагат. Щом има истинска връзка между хората, може да има взаимна помощ; а щом направят връзка с Мъдростта, ще имат светлина. Пътят, в който вървят, ще бъде осветлен. А щом направят връзка по закона на Истината, те ще бъдат свободни. А необходимо е хората да бъдат свободни. В живота без знание, без свобода, човешкият дух, човешката душа не може да расте. Това са интимни, това са велики неща, които трябва да бъдат написани, това са заповеди, които трябва да бъдат написани в душите ви. И когато дойдат големите изпитания, не пращай знанието вънка, а вътре чети онова, което Любовта е написала, четете онова, което Мъдростта е написала във вас, онова, което Истината е написала във вас.

А това, написаното, това е вашият вечен Баща. Това, което Христос казва на едно място: „Както Ме е Отец научил, така и говоря.“ В това седи – всинца да бъдем научени от Бога. И не разбирайте, че като се научат всички от Бога, вече ще бъдат те господари. Не, не. Тогава ще почне истинският живот. А ние очакваме сега истинския живот. Като дойде слънцето, ако очите ти са отворени, ти ще видиш едно благо. Ако си сляп, туй благо няма да дойде.

И казвам: Когато 5-те, 7-те сетива са отворени, когато Божественият Дух изгрее, ще донесе всички блага на човека. И най-хубавото състояние, което човек може да има от най-после, то е без закон! И светийството, не трябва да се спрем там. Всички ще бъдат Синове Божии. В живота, ако всички работим, ще се приближим всички да станем Синове Божии; а щом станем всички Синове Божии, тогава всичко онова, което Бог има, ще бъде наше и нашето, което ние имаме, ще бъде на Бога. Това е обединението на всички хора, на всички души. Кога ще бъде? Но лично за вас, още днес всеки от вас поне може да управлява. Аз не искам да бъдете светии, но поне във вас да управляват светиите, а вие да работите. И всинца днес Синове Божии не може да бъдете, но поне да имате туй отношение на Бога, което Синовете на Бога имат. Туй може да имате още днес. А онова положение, изисква се много време да работи човек, то е като едно училище. Не е лесно човек да добие знание. То е външната страна. Но има вътрешни положения, които днес може да имате; и за тия положения – вие трябва да ги държите само за себе си. И да ги опитате.

Някой път хубавите работи се развалят от незнание. Щом ти се даде един хубав хляб, вземи, че яж от него. Той е за тебе. Ти ще тръгнеш от съсед на съсед, ще кажеш: „Какъв хубав хляб са ми донесли“, те ще го барат и ако след 3–4 дена ти ядеш от този хляб, той ще бъде зацапан.

Не давай хляба в ръцете на хората. Той е за тебе. Всеки си има по един сомун хляб. Казваш: „Ако няма човекът?“ Не разбирате закона. Бог, Който е създал човека, дал му е и хляб. Ако ти обичаш Бога, ти ще имаш хляб. Ако ти познаеш Знанието, ти ще имаш хляб. Ако ти познаеш Неговата Истина, ти гладен няма да останеш. Ти ще бъдеш свободен.

Та казвам: Хлябът, който ви е даден, той е заради вас. От човешко гледище, ще кажат, човек не трябва да бъде егоист. Ето как аз обяснявам: Ти ще мязаш на плодно дърво, най-първо ще изядеш хляба си и ще станеш на круша или ябълка. И като минават малките деца, те ще ядат от този хляб, който си изял. Той ще се наплоди. И от него и хората, и птичките, и децата ще ядат. Или ще станеш на крава, ще се отелиш и тогава другите ще те издояват. И ще ти вземат млякото.

Сега, от човешко гледище, ще кажете: „Да ме доят хората?“ Че вие тогава ще разберете. Аз другояче разбирам въпроса. За мен една крава е един извор. Когато един извор извира, трудно ли е за него? Това е едно благо. Ако престане да тече изворът, той ще престане. Един извор за мен е една крава, която постоянно тече. Този извор, това е кравата, която дава своето мляко. И когато ние говорим за онази Божествена крава, разбираме онова Божествено мляко, което излиза из вечните недра на Божествения Дух, с който се хранят човешките души. То е едно вътрешно състояние. То са сега новите възгледи; не само възглед, но онова вътрешно съчетание – то може да ви даде свобода.

Другото положение – може да попитате: „Ама ние не сме ли свободни?“ Е, свободни сте донякъде. Ние говорим за онази, пълната свобода. А тя съдържа три качества. В пълната свобода има живот, в пълната свобода има знание и в пълната свобода има истина. Има любов, мъдрост, има и истина. Щом има тия, човек е вече близо до новото положение. Той влиза в новия живот, за който хората говорят – възкресение. Възкресението е една нова фаза, за един нов живот, от който всичките страдания и мъчнотии и дрязги на живота са изключени. А този живот, преди да влезем в пълния живот, както и да говорим, никой не може да отстрани човешките страдания. И досега никой не е отстранил човешките страдания. Временно може да ги отстрани, но страданията пак ще дойдат. В Новия живот всичките страдания ще се отстранят. И Писанието казва тъй: Бог казва, ще обърше всичките им сълзи. „И ще Ме познават от малък до голям.“ И ще имат всички онова, което желаят. И Писанието още казва, че онези, които обичат Господа, онова, което Бог е приготвил за тях, нито око е видяло, нито ухо е чуло! Значи толкова велики работи Бог е приготвил за онези, които Го любят. Но те трябва да минат през това училище на Земята. Всички страдания и мъчнотии да му бъдат добри. В това седи и всяка една победа. Не болните ще победят света – здравите. Не мъртвите ще победят света – живите. Не невежите ще победят света, но знанието – и онова знание, което разрешава, което твори. Не робите ще победят света, но свободните хора. А свободните хора са онези, които имат живот, които имат знание, които носят истината в душата си.

И казвам сега: Всички бъдете носители на живота, бъдете носители на знанието, бъдете носители на свободата. Да изпълните Волята Божия. И онова съчетание, което Бог е вложил във вас, между вашия дух и вашата душа, за да станете всички Синове Божии. Това ви пожелавам да бъде!

Божият Дух носи свобода! (Три пъти.)

7.15 ч сутринта

(Слънцето изгря ясно и чисто. На поляната – упражненията и евритмическите кръгови упражнения. В центъра – 10 души музиканти. Отлично, приятно времe!)

25-о неделно утринно слово,
държано от Учителя
на 22.III.1936 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев