Преглеждане на кода на Келтските празници - Данън Пери, Ян Търнбул

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Статии, посветени на Учителя и Учението]]

[[Статии от списание Житно зърно]]

[http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=807&Itemid=74 - сп. Житно зърно бр.1 1999]


== Келтските празници на природата ==

Данън Пери, Ян Търнбул

Има различни начини за измерване хода на годината. Ние познаваме Юлианския календар от 12 месеца, който е обичаен за нас. Друг начин е видимото движение на Слънцето около Земята, като при това движение се отбелязват най-високата и най-ниската точка – двете слънцестояния, и средните точки – равноденствията.

Келтските народи са се вслушвали в друг годишен часовник. Той отбелязва четири точки в годината. Тези точки са свързани с промяната на циклите в полята и градините и са опорни моменти, в които животът просто и естествено променя посоката. Всеки подобен обрат е своеобразен празник, с който се приветства промяната.

'''''Имболк''''' /1 февруари/ е празник на измиване лицето на Земята. В навечерието на празника старата женска богиня на зимата Кайлич пие от свещения извор и се преобразява в девата Бригита.

Това преобразяване става във всеки от нас, когато изживяваме промяната от периода на вътрешно съзерцание към външната съзнателна изява.

Келтските хора имат традиция да удрят земята с пръчки, за да се събудят семената.

Това е времето, когато се увеличава светлината, а тъмнината намалява.

'''''Белтейн''''' /1 май/. Първият ден на май е бил отбелязван хиляди години като ден на плодородието, когато Природата ярко излага на показ своята красота, за да отвори дверите на новия живот. В келтската традиция Белтейн е известен като Магията на цветята. Този празник се празнува с танци. Това е време за работа, за проявление на любовта на физически план.

'''''Телтан''''' /1 август/. Това е празник на жътвата, на реколтата. На този ден келтите са празнували ритуален брак между Слънцето и Земята. Космичното съчетаване на мъжките и женски енергии било много признавано като много важно за поддържане на хармонията и изобилието.

'''''Самхейн''''' /31 октомври – 1 ноември/ Самхейн е вратата, входът към светилището – към утробата на майката Земя, от която израства всичко, което е интуитивно и съзерцателно и присъщо за Земята..

Вечерта срещу 1 ноември е "Хелоу уин" /нощта на вси светии/. Всички духове на Земята тази нощ си заминават.

Келтите особено ценели ясното, отворено пространство, което следвало след тази нощ и нарекли това време за начало на тяхната година. Те палели огромни огньове, в които изгаряли образите на старата година и хората се освобождавали от страховете и тревогите на миналото.

На този ден светът на физическата реалност и светът на духовната реалност се обединяват.

Келтите се вслушвали в чувствата на Земята и точно са предусещали промените в сезоните. Слънчевият календар на слънцестоянията и равноденствията е външен, мъжки, докато келтският е вътрешен, женски. Затова си струва човек да го изживее.

Природата е – което виждаме.

Хълмът – следобедното поле – 

катеричката – залезът – бръмбърът

или природата – е небе. 

Природата е – което чуваме –

морето – пеещият кос – 

гръмотевицата – щурецът –

или природата е – глас. 

Природата е – което знаем –

но не казваме с уста –

че мъдростта ни е безсилна –

пред нейната простота.