Преглеждане на кода на Какво ще срещне ученикът на пътя

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Книги с беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[КНИГА: Кротките]]

==КАКВО ЩЕ СРЕЩНЕ УЧЕНИКЪТ НА ПЪТЯ==

Ще ви прочета ''14 глава от Йоан''.

Тази глава ще я приложите към днешния наряд, да се чете цялата година.

Ще ви дам сега някои вътрешни обяснения за живота на ученика. Който и да е ученик, от каквото и да е положение, от каквото поле и да е, каквито знания и да има, дали е той прост, или учен, когато влезе в пътя на ученичеството, в окултната наука, всякога се повдига една вътрешна борба, а борбата е едно вътрешно съпротивление. Няма да ви обяснявам защо става това съпротивление. То е тъй естествено, както тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи, толкова по-голямо е и съпротивлението. Както параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го победи. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в пътя, значи движите се. Ако няма съпротивление, значи стоите на едно място. Следователно всички изпитания, изкушения, които могат да дойдат в живота ви, признават, че вие се движите. Сега, тия съпротивления са от различен характер.

Най-първо ще се яви в ума ви едно съмнение дали вие сте на правия път, дали този път е пътят, по който сте тръгнали, или има друг път някой. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос никога, но щом влезете в този път, ще започнете да мислите дали този е пътят или не. След това, като решите, че този е пътят, ще се роди друга една мисъл: дали този е най-краткият път или не. Като разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да изходите, да извървите този път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили този път, че той е най-добрият път, ще ви дойде следното желание: "Е, като сме на пътя, чакай да си останем малко, тъй да се поразположим малко" - и може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по пътя, не му се позволява да спи. На ученика не му се позволява да спи на пътя. Добре ще схванете това, а не буквално. Ще кажете: "Без спане не може." Може, разбира се. Без спане, то подразбира да е будно съзнанието. Мислите ли, че животът на спането е необятен живот? - Не. При тия условия, при които сега живеем, спане има за земята, нов пътя, по който върви човек, той не трябва да спи.Там например спане се нарича, ако твоят ум се отвлече назад, спомниш си твоето минало, благата, които си преживял, и се поражда едно желание у теб пак да заспиш. Туй е едно заспиване. Преживеете вашето минало, то е заспиване. Вие ще ми кажете: "Какво лошо има в това, човек да преживее своето минало?" - Няма лошо, но и нищо ново няма да научи. Представете си, че някога, след като сте свършили университет, пожелаете да преживеете някой ден от своето детинство. Взимете буквара и го четете отначало. Четете го един-два-три пъти. Питам: Какво разбирате от това, когато в туй време може да четете някоя съдържателна книга, а вие ще четете буквар. Ще кажете: "Едно време тъй четох аз буквара." Оставете вашия буквар в наследство, да го четат другите и когато те го четат, вие се радвайте. На вас стар буквар не ви трябва. И когато някой човек преживява своето минало, то е губене на време в какъвто и да е смисъл.

После има друга една опасност за ученика. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание, де когото срещне от своите другари ученици, да ги подпитва как е разбрал другаря си, какво е разбрал от учението и т.н. Той не се заема сам да чете, ами почва да запитва другарите си. Туй е друго изкушение. Ще кажеш: "Върви си на мястото, но не смущавай!"

Ще дойде четвърто изкушение, ще кажеш: "Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат." В пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгнеш на път, здрав трябва да бъдеш! Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи, могат да минат 1-2-10 години, докато ги решиш. Постоянство трябва - ще решиш задачите! Ако не можеш да ги решиш, единственото нещо, което се позволява, то е да повикаш от дълбоко на душата своя Учител, и Бог ще ти помогне. А вие почвате един друг да се учите. Ще изкривите Божието Слово, кой кого ще учи? Никой никого няма да учи. Тук се изисква търпение, мълчание, разсъждение. Имате някой недъг. В пътя, в който влизате, не се позволява на никого да има недъг. Не се позволява! Без недъзи ще се влиза в пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне. Одма* на своята слабост! После, не считайте, че тези недъзи, които имате, са важни. Когато влезе ученикът в училището, ще му спомнят неговото минало, ще го убеждават, че това е негово и много пъти в него се явява едно противоречие. Не, вие ще отказвате това, може някой път да ви дойде мисълта, че не е време, или ще кажеш: "Аз имах такава една слабост едно време." Туй е едно внушение и щом го приемеш, ще се спънеш. Ще кажеш: "Едно време беше тъй, но сега не е тъй." Аз поддържам сегашното време. Сега, ако вашата дреха е чиста и дойде някой и те оцапа, тази нечистотия ваша ли е? Тогава дойде друг и ще ви каже, изкушението е следното: "Защо се оцапа?" Ще дойде втори  и   той ще ти каже, изкушението е следното: "Защо се оцапа? Не знаеш ли, че не се позволява тук оцапани хора, излез вън от пътя, да се очистиш!" Пък ти като излезеш, ще се спънеш. Туй очистване е фиктивно, ще вървим по пътя напред, няма да се спираш да чистиш петната на другите. Ще кажеш: "Който ме е оцапал, той да ме чисти." Туй е отговорът на учениците. А вие ще се спирате на пътя да се чистите. Тук ще се спрете, там ще се спрете и тогава пътят ще остане неизходен. Право на целта! Нищо повече! Ще вложите любовта като закон и ще ходите по всички нейни правила. Сега ясно ли е това? Нали?

После, в пътя не се позволява да се разправят отрицателни неща. Ако съм в едно приятно настроение, мисля за Бога, за вечния живот, а ще, изведнъж дойде някой да ми разправя небивалици. Някой брат ще дойде, ще каже: "Знаеш ли какво ново се случи в нашето братство?" - "Е, какво?" - "Опекли едно яйце и го изяли, а в нашето братство е забранено да се ядат печени яйца. Ами че трябваше ли тъй да се постъпи? "И започват за печеното яйце. Вие сте престъпили закона. За никакви печени яйца няма да говорите. Който е опекъл яйцето и го е изял, то е негова работа, не е ваша работа. Що ви влиза в работа да разправяте за това печено яйце?Това са изкушенията на учениците. Може през тази година да ви представят някои печени яйца - внимавайте. Вие ще мислите за любовта, за нейното приложение.

После, през тази година ще имате някои други изкушения. Те са следните: "Ти като си тръгнал в този път, ти обмисли ли тази работа? Ами че ти имаш мъж, жена, деца, обществено положение, уреди си живота, още не му е времето, почакай още най-малко една година, следващата година ти ще се приготвиш по-добре." А следващата година никога няма да дойде. После: "Ти си млад, ти си това-онова." Ти ще тръгнеш и ще вървиш по пътя. Млад ли си, стар ли си, по пътя ще вървиш, ако искаш да се не спъваш.

Душата ви ще бъде погълната с Божествената Любов! И може тогава на физическия свят да вършите каквото искате, няма да се спънете. Но ако в душата си вие не сте разрешили един от важните въпроси, на всяка стъпка ще се спъвате. Мислиш ли за пример, че ако хванеш някой и го затвориш в затвора, че си затворил и душата му. - Не.

Например някои имат желание, че еди-кой си брат да бъде и той с нас в пътя. В пътя си тръгнал, ти не мисли за никого. Ти върви по пътя и не мисли за никого, дали са в пътя или не. Не се спирай, да ги каниш. И не се връщай в къщи, да кажеш: "Мъж ми остана в къщи, децата ми, чакай да се върна, да ги поканя." Не се връщай назад. Щото този закон, ако вие мислите, че имате деца в света, правите едно от големите заблуждения. Никоя душа не може да бъде твое дете, тя си е душа. Ще каже някоя майка: "Аз имам едно дете." - Че като имаш дете, какво си спечелила? - "Аз имам син." - Какво си спечелила от твоя син? - "Той ще ме гледа на стари години." - Другото заблуждение. Ако теб Господ не те гледа, че син ти ще те гледа! И най-после ще разрешиш въпроса, ти какво си, и ще кажеш ти в душата си: "Аз съм му майка."- Другото заблуждение. Никаква майка не си ти. нито пък той ти е син. Ама просто вие на земята си припомняте отношенията, които вие имате към Бога. Значи, като кажеш, че той ти е син, то значи: "Моите отношения към Бога са синовни." И като кажеш: "Аз съм майка", подразбира Божествения Дух, Който те е родил. Туй са отношения към Бога, а не към хората. Тъй трябва да мисли ученикът, за да може да върви. Каже някой: "Аз оставихбаща си." Къде е баща ти?Ти Баща си още не си намерил. Баща ти не е на земята. И братята ти не са на земята. Е, питам тогава, ако твоят брат след десет години умре, тогава де отиде брат ти?

Няма да се спъвате, смело и решително ще вървите по пътя. Сега аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е пробудено, няма да се спъвате. Ще дойдат спънки, но тези спънки няма да ви спънат, ако вие сами не се спъвате. Сега, разбира се, мнозина    представят този път на ученичеството за много труден. Той не е лесен, но не е и толкова труден, както някои го представят. Защо не е много тежък? Христос казва: "Вземете Моето иго, защото е леко." А игото на света е много по-тежко. Пътят на света е много по-тежък, там хората на света какви ли не страдания имат, за да подобрят своето положение, и пак го изгубват. Ако е за страдания, светът познава много по-големи страдания, има хора, които страдат много повече. Някой влезе да краде, теглят му един куршум, свърши се, осакатее, счупят му крака, а които са в истината, казват: "Ако ми стане нещо?"- Ако си в пътя, мислиш ли, че няма да ти стане нещо? Пак ще ти стане. Тогава и лек е този път, и приятен.

Сега, в тази 14 глава те са мъчнотии, които ще се родят: "Този ли е Христос, друг ли е? Вън ли е, или вътре?" Никъде няма да Го търсите. Любовта, това е Христос! Имате ли любовта, това е Христос, нямате ли любовта, няма Го Христос. Кардинално тъй е решен въпросът. Де е Той? В България, в Германия, де ще Го търсиш? Христос е любовта, нищо повече. Имате ли тази любов, въпросът е решен. Но търсите ли любовта от другите хора, Христос не е там. И от вас търсят ли любовта, Христос пак не е там.

Любовта не се търси. Като изгрее слънцето, ние търсим ли го? Питам ви сега: Търсите ли слънцето? Няма какво да го търсите. Щом излезе туй слънце, то ще ви обгърне със своята топлина и светлина. Сега вие по буквата ще ме разберете: "Тогава не търсете никого", ще кажете: "И аз няма да търся никого." А у българите думата "търся" има две значения: търсиш някого по посока и изтърсваш някоя дреха и само прах вдигаш. Та вие като търсите, само прах вдигате. Това е за онзи, който е ученик, какви трябва да бъдат неговите отношения. После Павел дава един стих: "Който стои, да гледа да не падне."

А в какво седи падането на човека? Ти си тръгнал в новия път на любовта, да живееш с Господа, и ще дойде някой и ще ти каже: "Слушай, ти нали знаеш, че събота трябва да се празнува?" И ще ти турнат съботата. Друг ще ти каже: "В този път, докато не се кръстим с вода, не може." Хубаво, хайде да дойде кръщението с вода. Тия са въпросите, които нямат нищо общо с ученичеството. На ученика не му трябва никаква събота. На ученика не му трябва никакво кръщение. Кръщението е за некръстените. Като ученик той ще върви право в целта. Бог е Любов, а Любовта включва всичко. Любовта сама по себе си включва всичко, тя е изпълнение на всичкия закон. Срещнете ли любовта, вие няма да се спъвате, всичкия закон имате.

После на ученика не му се позволява да се обръща назад. Знаете ли какво стана с Лотовата жена, тя, като да бяга, казано беше да се не обръща назад, а тя се обърна и стана на какво? - На сол. Някой отучениците се спре, въздъхне и каже: "Оставих баща си, майка си, горките погинаха", но щом се обърнат, те на сол ще станат. Баща ти и майка ти, и братята ти, щом се запали градът, ще се напарят и те ще дойдат подир тебе, ако имат съзнание. Никакво обръщане назад. Абсолютно никакво обръщане! Право на целта. Тогава ще дойде друг, ще ви каже пак някое изкушение: "Ти толкова егоист не трябва да бъдеш, толкова хора са изостанали, помогни малко." На пътя никому не се помага. Сега ето къде е мъчнотията. Ще бъде смешно в един оркестър, дето се събрали най-добрите свирци, да започнат те в оркестъра да си поправят погрешките един на друг. Ами че при най-малкото спиране ще се развали всичкото свирене! Абсолютно не се допуща никакви погрешки на тези свирци, ти си в пътя, няма какво да помагаш. Щом се помага, свиренето спира. Щом се спреш да помагаш на грешките на другите, ти си извън пътя. Сега във вас ще се роди другата мисъл: "Ами не трябва ли ние да помагаме?" - Ще помагате! Ще ви дам едно изяснение на мисълта. Каква е тази мисъл? -Тази мисъл е малко противоречива. Вие сте на пътя. Дадено ви е едно въже. Вие държите въжето замотано на едно колелце. И от туй движение зависи животът на хиляди хора. А дойде някой ученик, на когото ремъкът на обущата се е скъсал и казва: "Моля ти се, помогни ми, направи ми една услуга, да ми закопчаеш ремъка на обущата." И той остави въжето, а онези всички хиляди хора отидоха заради ремъка на този ученик. Ще му кажеш: "Закопчай си ремъка самичък, аз не мога да те закопчавам, защото държа въжето." А сега често ме питат: "Учителю, трябва ли да закопчая ремъка?" Щом държиш въжето, никакви ремъци няма да закопчаваш, даже ако твоите обуща са отворени, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да отпуснеш въжето. Нищо повече! Значи, като тръгне човек по пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни, нито наляво, нито надясно ще се спре. Някой ще му каже: "Чакай малко!" - "Бързам, нямам време да се спирам!" И ние ще кажем: "Бързаме." Тогава и друг ще каже: "Чакай!"- Не, ти ще вървиш, няма да поздравяваш никого. Напред! Ще каже: "Ти не си учтив!" Напред! - "У тебе човещина няма ли?" - Напред! -"Защо не ни разправиш?" - Напред! -"Какво мислите?" - Напред! -"Ама че и ние ще тръгнем!" - Напред! Не се спирай, нищо повече! Тия хора, които те спират на пътя по този начин, са все духове, които вземат благовидна форма, и те ти казват: "Чакай, и ние ще дойдем." Те си играят, те никога няма да тръгнат, те са хора, които ви забавляват, да ви спънат, и ви спират. Вървете си и като че те не съществуват. Туй е вътре в съзнанието.

Това е пътят на ученика! Аз например опитвам онези, които влизат за ученици, аз ви изпитвам, вие не изпълнявате една заповед, за мене е безразлично. Например, да не мислите, че говоря някоя тайна. Няма никаква тайна, но гледам как ще изпълнят заповедта. Казвам на някои ученици: Вие, каквото видяхте, няма да го казвате. Ще видим ще го изпълнят ли, каквото заповядвам. Те като видяха, отиват при една сестра, да й разправят какво са видели. Те какво трябваше да направят, а те направиха тъкмо обратното, и какво стана? Роди се една малка дисхармония: какво видял този, какво видял онзи, но нищо не са видели.

Аз искам да видите любовта, искам да опитате любовта и да я възприемете и ви казвам: У вас има една слабост на самохвалство. Ученикът няма какво да се самохвали. Аз тъй видях, онова видях. Ще помните, щом ви се каже за нещо: "Не казвай! "- не казвай. "Кажи!" - кажи. "Върви!" -върви. "Спри се!" - спри се. Това е положението на ученика! И аз много съжалявам за този голям недостатък у вас. И той е специален недостатък, много голям недостатък на софиянци. Те са готови като някоя кокошка да окрякат орталъка за една кокошка, която е снесла едно яйце. И за най-малкото яйце така ще го разправят, че млади и стари все същото говорят. И след като го кажат, тогава ще се съберат, ще кажат: "Да мълчим вече, да го не казваме, слушай, да го не казваме." Не, не, това "не", "не казвай", то е изпит. Аз казвам: Не казвай, защото аз ще го кажа. Ако има нещо за казване, то е моя привилегия, вие нямате право да казвате. Ами че вие разваляте тази работа. Работата, която аз трябваше да свърша, вие искате да я правите. Само моята четка ще го направи. Вие се месите в работи, които нито в клин, нито в ръкав не влизат. Каквото трябва, аз ще ви повикам навреме и ще ви разкажа: Туй трябва да стане. Аз имам всичко предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми казва, че той видял какво има в стаичката ми духом. Нищо не е видял. На мене ще каже, че духом го е видял. Ако той духом го е видял, най-първо той нямаше да се сърди. В тази, скришната стаичка, когато ви въведат, трябва да разберете нещо. Разбирание там трябва. Ако трябва да се залъгваме, то е друг въпрос. Пък ако е за картини, аз съм първият, който съм ви научил да гледате хубавите картини всяка сутрин. Някой път ще отидат в Европа, че някой художник нарисувал някой хубав пейзаж, турнат го в една рамка два-три метра и ще гледат тази картина с години. Елате, аз ще ви покажа да видите оригинала, няма да ви коства много, казвам: Вие, като излезете половин час по-рано преди изгрев, ще видите оригинала на тази картина, който е с хиляди пъти по-красив.

Та вие трябва да б ьдетз послушни.Това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъваме непослушанието, че вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че вие постоянно, коригирате моите думи: "Господин Учителю, туй граматически не е правилно."-Тъй не може! Но знаете ли, че вашата граматика на земята е безграматична на небето. Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Ами трябвало да се тури съществителното подир глагола. Ами езици, дето съществителното се турга преди глагола? Някой път съществителното се турга накрая, на опашката, а някой път се турга в средата, някой път в началото, то зависи според езика.

Тогава, ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата "любов", че като я произнесете, хората да разберат какво нещо е любов. Сега, като кажеш "любов", трябва да говориш един час, че след един час ще кажат: "Не те разбрахме." Питам: Такъв един много развит ли е? И тъй, трябва послушание.

Първото нещо, казват, Духът казал тъй: "Днес ще постиш." Онзи, на комуто Духът е казал, че ще пости, разбира вече пост в първа степен, на физическото поле, седне и не яде целия ден. Защо не яде? - Духът му казал. Той пости, но работата е, че целия ден наблюдава другите. Той като пости, казва на другите. "Ти защо не постиш? Не знаеш ли, че е голям грях ? Аз от тази сутрин насам съм запостил." Ще почне да обикаля, мяза на тия рамазанлии турци. Във Варненско един турчин рамазанин минава покрай един извор, сяда, измива си краката, ще вземе абдес*. Идва един българин, изважда си торбата с баница и почва да яде. Като скача този турчин: "А бе, гяур, не знаеш ли, че аз съм рамазанин?" Че бой! Че ти постиш, не ядеш, това още не е пост. Никой да не те знае, че постиш. Ще постиш във всяко едно направление! И във време на пост, този ден ще бъдеш толкова благ, толкова снизходителен, ще се радваш, че другите ядат. Ще кажете: "Братко, аз се много радвам, че ядете, моят стомах е развален, че съм на диета, и аз я заслужавам, но аз се радвам, че вие сладко ядете." Поумиеш си лицето, когато постиш, за да не те познаят хората отвън и да бъдеш весел и радостен.

Сега тия слабости се дължат все на тия "прави" пътища. Има мнозина, които са се спрели, се отбили от пътя, казват: "Слушай, не ходи по този път, спрете се при нас. Ние ходихме по този път, нищо няма!" При много хора няма да се спирате, няма да се вслушвате, вие ще вървите напред, няма да давате ухо на никого. Ще кажете: "Този път аз го зная, по него ще вървя!" И пак ще ви приведа пример, аз съм казал и друг път. Когато дадох първия опит на софиянци да ходят вечерно време на Витоша, казах: Като тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да хвърляте камъни. В краен случай ще бръкнеш в джоба си и ще им хвърлиш малко хляб и не се бой. Казах им да си вземат малко хляб. И ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите друга помощ, сами ще намерите пътя си. Онези, които постъпиха така, добре излезе, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, малко неприятности имаха. Мълчание трябва. В пътя като вървите, ще мълчите. Ще вървите само с мисълта си. Спрете ли се в пътя в какъвто и да е смисъл, неприятности ще дойдат. Вие като тръгнете в пътя, ще дойде някой да ви се обади. Ти ще вървиш и ще мълчиш, не се разправяй. Саморазправия не се позволява. Тебе ти остава една минута да вземеш последния трен. Някой те срещне и ти каже: "Ти си последният вагабонтин." Ти се спреш. - "Как вагабонтин?" - Изгубиш минутата и изпуснеш влака. Ти няма да се спираш. И учениците като тръгнат по пътя, не трябва да се спират. Всички окултисти проповядват да си турнат восък на ушите, да не слушат. Като вземеш трен, онзи, който седи при трена, нека тогава да говори колкото иска. Никакви спорове няма да разрешавате. Спор - какво ще спориш с мен на пътя? Казваш: "Дължиш ми, имаш да ми даваш двеста лева." Бръквам в джоба си, джобът ми е пълен, давам му. Минавам при друг: "Хиляда лева имаш да ми даваш." - Колко? - "Толкова."- Върви напред! Нищо повече! Щом има в джоба ти нещо, значи имаш да даваш. Щом нямаш нищо в джоба си, значи нямаш да даваш. Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш.

Ученикът не може да бъде беден. Ще отказвате мисълта, че сте бедни! Бедните като мислят, че са бедни, беднотия привличат. Всякога ще мислиш, че си богат! Ученикът трябва да бъде всякога положителен. Той няма да мисли, че е грешен, че му не достига. Той ще мисли, че всичко има и трябва да го обичат. Положителен трябва да бъде! То е първото правило - положителен да бъде! Ами че в този път са тръгнали хиляда души ученици, да кажем, някой от тия бил беден, а другите са богати. Нима тия хиляда души, които са решили да вървят по пътя и да изпълняват волята на Бога, няма да си услужат един на друг по пътя? Ще си услужат. Ще кажат: "Братко, вземи каквото ти трябва. Всичко е на твое разположение." Те тръгват да си услужват един на друг. Нима сто души, които носят своите торби, няма да си услужат? То е закон. И в пътя всичко е предвидено. И туй предвидено трябва да стане абсолютно тъй, както е предвидено в Божия закон.

После, често, когато аз говоря, някои си мислят: "Дали Учителят говори заради мене?" - Не се спъвайте! Щом мислите, че когато аз говоря, имам някого предвид, вие се спъвате.

На пътя се говорят само положителни работи. Щом аз говоря за отрицателни работи, разбирам, че някой от учениците е спрял някъде и казвам: Никой ученик не трябва да се спира, той трябва да върви. Учителят никога не може да говори отрицателно нещо. Той не може на пътя да седне и да морализира своите ученици. Той ще им каже: "Напред ще вървите, с любовта ще се занимавате, Божията Мъдрост ще имате. Истината ще поддържате" - тъй е!

И ученик, който е тръгнал в този път, той трябва да се е опростил със своите всички недъзи и недостатъци. В своя ум и в своята душа той трябва да се е опростил с тях. Сега туй състояние, например някои от вас може да кажат: "Аз съм малко нервен, аз съм малко сприхав." Това са хипнотични състояния. Само че ако влезе един трън в крака ви, вие ще станете нервни. Тази нервност се дължи само на тръна. Извадете тръна и туй състояние ще мине. Сега например, седите вие и се молите, искате да знаете дали имате концентриране. Представете си, че се молите и някой дойде и ви пришепне: "Днес имате да плащате една полица от десет хиляди лева. Ако не ги платите, на смърт!" Вие веднага се спирате, трепнете и казвате: "Как ще я изплатя?" Ами че вие сте на аудиенция с Бога и мислите как ще я изплатите! Ушите ви трябва да бъдат запушени, макар сто такива полици да имате. То е едно изпитание заради вас. Ще ви кажа защо именно не трябва да се занимавате с тази полица. Ама сега допуснете, че вашият крак е счупен, дошъл лекар да ви го направи, да го намести. Таман този лекар прави крака ви и дойде някой и каже:"Ти знаеш ли, че имаш да ми плащаш една полица от двайсет хиляди лева? Ела на банката. Ти нали си честен човек?" И ти речеш да станеш. Трябва ли да станеш? Ти ще мълчиш. Този, който е дошъл, трябва да види, че кракът ти е счупен. Той трябва да чака да оздравее кракът. Не чака ли, неговата цел е задна. Ти ще седиш и ще внимаваш какво ти е казал лекарят и няма да мърдаш - то е послушание. А всичките полици ще плащаш, след като оздравее кракът. Някой ще каже: "Не трябва ли да ида?"Преди да си тръгнал в пътя, изчисти всичките си сметки вътрешно в душата си. Изчисти ги и ще се свърши въпросът. А ако някои сметки останат неочистени, те не са твои. А чужди сметки не
разчиствай! Нека всеки разчисти своите сметки. Сега, тези са мъчнотиите, които ще срещате през годината. Вие сте ги срещали и тази година ще ги срещнете, не се спъвайте! Важното е знание заради нас. Ние ще вървим и ще изпълним волята Божия, тъй както е писано. Като вървим по пътя, може да се разговаряме за важни работи положително. Като седнем някъде, ще се поразговорим, а маловажните работи ние ще оставим за другите.

"Сега ли му е времето, или за идващата година?" - Сега. - "Да не сме закъснели?" - Да, тъй, сега му е времето. - "Дали е този правият път?" - Този е. - "Ама всички, които са тръгнали, не са готови." - Всички са готови. - "Този брат не ми се харесва." - Не е ваша работа. - "Защо са го допуснали този вътре в класа?" - Не е ваша работа! Абсолютно нямате право да питате този защо е влязъл. Вие сте влезли, занимавайте се със себе си. Ще кажем ли ние на Бога защо е допуснал тия бръмбари? Допуснал ги е, това е Негова работа. Ние ще благодарим, че сме в туй Божествено училище. А че допуснал бръмбари, допуснал мушички, това е Негова работа, ние ще констатираме това, не се занимавайте с Божиите работи да го критикувате. Не коригирайте Бога в Неговите действия! Нито съвет Му давайте! Защото някои съвет Му дават: "Трябваше да бъде малко по-богат човек или поучен!" По-голяма ученост, то е богатство. Туй малко богатство, което имаш, не можеш да употребиш, какво ще правиш с голямото? - "Да бъда малко по-силен!" - Ти малките сили не можеш да употребиш, как ще употребиш голямата сила?

И после, има друго едно състояние, дето учениците сега ще го усетят. Вие се намирате както Диоген в положението, че към края на живота си, понеже се явявали при него този да го пита за съвет, онзи да го пита, един ден той казал: "Днес искам да си почина. Не искам да имам днес с никого вземане-даване." Отдалечил се вън от града при една круша да размишлява. До обяд добре вървяло. На обяд, таман най-хубавото положение, ето един човек иде да го запита нещо. Той се ядосал, но нещо му казва: "Ама този човек отде да знае, че ти си неразположен или че ти не искаш да приемаш никого? Искаш ли на края на живота си да фалираш?" Сега по някой път вие казвате: "Днес искам никой да не ме безпокои." И него ден ще дойде някой. И това да не те спъва. - "Защо е дошъл?"- Дошъл е. Ще свършиш с него и ще вървиш напред. Не искам да остане мисълта да казвате: "Пак ни наряза Учителят." Никого не съм нарязал. Вие сте на пътя. Казвам: В пътя като вървите, с греха няма да се занимавате. Правило е: ученикът няма право да се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов! Изпълнението - Божията Мъдрост, а приложението - Божията Истина! С тях ще се занимавате! Ако на теб е добре, ще бъде добре на всички около теб.

Сега пък друго положение: които казват, че не се обичаме, то е друга илюзия. Някои спорят и казват: "Учителят обича много повече някого, а другиго по-малко" - то е илюзия на вашия ум. Ако в Търново днес грее слънцето, а във Варна има облаци и варненци казват: "Днес слънцето не ни обича, малко облаци има, слънцето е неразположено" - "Защо е неразположено?" - "Облаци има", не че слънцето е неразположено, а вие образувате облаци и вие предавате един ваш недостатък на слънцето. Други казват: "У нас е много хубаво, отличен ден, ясен ден!" Други казват: "У нас каква буря има, гръмотевица, какъв град имаше, дъжд!" Но не е криво за това слънцето. Ако у вас има град, този град е ваш. Ако се бият хората, ако са в недоразумение, това не е един недостатък на Бога. Това е наш недостатък. Ако ние се караме, не се обичаме, това са наши работи, а не са Божии работи.

В Бога съществува една абсолютна положителност във всичките неща.

Той е всякога благ!

И тогава вие, учениците, ще се намерите в положението на циганката, която се оженила за царския син, а хлябът й не бил сладък, та взела брашно в една паница, ще го тури на купчинка, че ще ходи от стая в стая да проси, и ще тури да меси една пита. Това е един навик от миналото. Е, тя осигурява ли се? Тъй сега вие ще тръгнете от стая в стая да просите брашно. Защо го правите? Защото сте бедни. А, не, вие си представяте, че сте бедни, че сте в миналото положение, преди да се ожените за царския син. В пътя на ученика няма никаква беднотия. Ученикът не може да бъде беден. Дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва. Той трябва да напусне този навик! Хлябът му и всичко му е готово. Той трябва да напусне тия дисаги и туй брашно.

Понеже сте тръгнали, сега аз ви казвам какво може да се случи на пътя ви, да ви спъне. Сега някои ще кажат: "Дали ние не сме се спрели?"- Не сте се спрели, тръгнали сте и ви казвам какво може да стане. То може да стане и може да не стане, но има възможност. И когато стане, никакво ухо да не обръщате, няма да се спирате. Света няма да оправяте, кому има да дължите, няма да се спирате. - Защо? - Една минута има за трена, даже утеха няма да давате. Той ще вика, ти ще вървиш. Оглушки ще си правите! Съвършени оглушки, нищо повече. Който и да е отподире ви. Аз съм забелязал, има два вида деца: лошите деца като хванат майка си, плачат, задържат я, теглят я, да се върне вкъщи. А добрите деца -като види майка си, то с нея тича, не плаче, а казва: "Аз с тебе ще вървя." А другото я тегли назад. Вървете си напред! Ако вашето детенце иска да върви, вземете го, нека върви. Отивате на гости, не плаче ли, вземете го. Не плаче детето, иска да върви заедно с вас, не го връщайте назад. А тегли ли ви назад, плаче ли, оставете го, нищо повече. Рязко и положително! Не се спирай на това дете да му разправяш това и онова. Никому не разправяй на пътя. Право към целта! Пътят, който ще изходите, той е приятен. Някъде има много приятни места, а има и много неприятни места, но то е в реда на нещата.

Сега учениците могат да направят друга една погрешка и за нея ще ви предупредя. Ето каква ще бъде тази погрешка: да кажем, вие сте ученик в училището. Главното нещо е да си знаете уроците и хубаво да ги знаете, да разбирате предмета. Обаче вие не сте научили уроците си и като не сте научил и уроците си, започвате да се обличате много хубаво, вчесвате се много хубаво, чепиченца, всичко това, отивате в училището, но урокът е ненаучен. Искате да обърнете внимание на учителя с дрехите си и казвате: "Ние, учителю, извършихме нещо." - Нищо не сте извършили! Важното е урокът, а не дрехите. Вие казвате: "Нали трябва да бъдем морални."- Ние трябва да бъдем добри. То са вашите чепичета. Нам морал не ни трябва Обикновени прости дрехи, може да бъдат и малко скъсани, но ако ти знаеш урока си хубаво, учителят ще бъде доволен, той ще те извини за дрехите, че са скъсани малко. Пък може да имате най-хубавите дрехи, часовник и пр., но ще кажат: "Хубаво облечен, но не учи!" Любовта ще влезе в сърцето ви. Какво е сърцето ви, не какви дрехи има отвънка. Не за външните престъпления ние сме, не за външния морал, него ние наричаме "прическа, обличане". И то е хубаво, то е за празното време, но на пътя като се върви, главно е учението. Тъй, да знаеш къде отиваш. -"Отивам научилището."-Знаеш ли уроците си? -"Зная ги."-И щом дойдеш, ще те изслушаме. Щом дойдеш, Христос ще ти зададе първия въпрос: "Разреши задачата на милосърдието. Излез на дъската! Сам разрешавай! Много добре. Седни, иди сега прилагай тази задача."- Донася ги. На другиго казва: "Разреши задачата на търпението! Веднага." И той решава. И всеки ученик решава и всичко върви експедитивно.

И учителят каже: "Много добре върви, започни с втория урок."Сега, през тази година, като влезнете, ще решавате задачата на милосърдието. Първа задача, която дават на всинца ви. (Запитват: Може ли да кажа на някому: ти не може да ми си приятел, защото си приятел на неприятеля ми?) - Тогава той не е ученик. Вие решавайте каква е задачата на ученичеството. Да различавате приятелството. Всеки ученик, който добре се учи, той е ваш приятел. А всеки ученик ленивец е ваш неприятел. Всеки ученик, който отговаря прямо на всичките въпроси, е ваш приятел, а който не отговаря, е ваш неприятел. Защото онзи ученик, който не се учи, има един недъг - неговият ум е зает с много други работи. Ако някой ученик каже: "Аз не мога да живея добър живот." - Защо? Защото неговият ум е зает с други мисли. Ако е зает с любовта, мъдростта, той ще живее. Казват, че "Не може, без да се греши" - неговият ум е зает с други работи. Може да не се греши.

И тъй, на ученика казвам: Всеки ученик, който добре се учи, той ми е приятел, а всеки ученик, който не се учи, той ми е неприятел. Сега, някои неща в Писанието са казани преди хиляди години, то е метод там. Мисля, в Писанието е казано: "Враговете Божии са и наши врагове." Само няколко въпроса ще решаваме през тази година:

Първо - истината в душата; второ - мъдростта в ума; и трето - любовта в сърцето.

Тези са важните, кардинални въпроси, които всеки един ще ги разреши по всичките правила.

Второто нещо, което ще разрешавате, е: свободата в душата, светлина в ума, а чистота в сърцето.

Третото нещо е: плодът в душата, знанието в ума, а силата в сърцето.

Туй е важното, което трябва да ви занимава, а всичко друго е престъпление.

Какво беше времето миналата неделя? - Много облачно. И днес е облачно, значи има подобие.

Сега да направим упражненията.


17 август 1922 г., неделя, 6 ч. В. Търново

----
* веднага, тутакси изведнъж
* мохамеданско миене преди молитва