Преглеждане на кода на Издигай се към по-висшите светове

[[Книги със спомени за Учителя]] 

[[Акордиране на човешката душа - том 1]]

== [[Издигай се към по-висшите светове]] ==

След лекцията и гимнастическите упражнения се върнахме в салона. Стана въпрос за изпитите и изкушенията, през които минава човек.

Възможностите за изкушения са толкова тънки, че човек трябва да мисли, за да ги види. Имаш неразположение; справи се с него и в теб да не остане никакво противоречие. Дойде в теб едно лошо чувство; трябва да се справиш с него. Някой път в едно изкушение е скрито уж желание да работиш за човечеството, а то е един долап. Светът е градина, в която живеем и всеки ден хората ядат от забраненото дърво. Когато дойде глупавият отвътре и ти казва, че от теб човек няма да стане, ти скърбиш, но после дойде умният и ти нашепва отвътре, че ще станеш човек, и ти си радостен. Скръб и радост! Да не сме роби на външните условия и на вътрешните желания. Ако една птичка е гонена от котката, какво трябва да направи? Дали да се надпреварва с котката или да хвръкне? – Да хвръкне. Теб те гони тъмният дух; ти хвръкни нагоре със своето съзнание, издигни се към Бога и тогава той не би могъл да отиде към Бога, а само ще те погледне като котката. Човек трябва да се издига в по-висшите светове, за да преодолява мъчнотиите на средата, в която е поставен. Низшите, тъмни духове не влизат в Божия храм. Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма; щом не ти говорят, в храма си. Като влезе човек в Божия храм, тъмните духове ще чакат отвън и ще си кажат: „Много стои, много се моли, омръзна ни да чакаме.“ Като дойде някое съмнение в теб, трябва да поставиш диагноза – трябва да знаеш, че си извън храма.

Както една руда се туря в пещта, за да се разтопи и да се изкара златото, така и Висшите същества прекарват хората през известни изпитания. Тези изпитания са огнени, за да се събуди доброто във вас, а непотребното трябва да остане настрана като сгур. Когато Бог направи първия човек, искаше да види дали Адам има послушание и благодарност, но той не издържа изпита и трябваше да мине по пътя на страданието. В Духовния свят има много опасни работи. В съвременния окултизъм някои искат да бъдат силни, да правят каквото искат, без да бъдат отговорни. Някои си търсят белята. Пита ме някой: „Дали прогресирам или не?“ Ако го похваля или ако го укоря, ще му направя зло. Ако го похваля, ще дойдат лоши духове и ще кажат: „Има какво да се обира!“ А пък ако го укоря, те ще кажат: „Той е от нашите, да отидем при него и да му дадем съвет.“ Детето нито го хвали, нито го укорявай.

Земният живот представлява една от Великите школи. Засега по-велико училище от това за нас няма. Тук, на Земята, щом живеете добре, има шанс в бъдеще да бъдете Ангели, но ако като хора не живеете добре, Ангели не може да бъдете.

Трябва да се даде стимул на душата, за да се освободи от ограниченията. Човек доброволно е станал роб на условията. В началото на всяка работа човек е абсолютно свободен и като не спази първата свобода, която има, после се явява вече едно малко ограничение. Най-първо ти се намираш на плоска повърхност, но после идваш до една повърхност с малък наклон и изгубваш вече част от своята сила. После наклонът става все по-голям и по-голям, ти ще започнеш да се хлъзгаш надолу и най-сетне ще слезеш до дъното. Тъй че, когато паднеш в първото сражение, губиш. Ето защо човек в първото сражение трябва да бъде силен.

Трябва да се работи върху младите братя, защото някои от тях се намират под изкушенията на Майя – илюзиите на външните форми, които заблуждават. Някои от тях са претеглили някои неща много близо до очите си и вследствие на това им се затуля целия хоризонт. Между младите братя трябва да се образува един кръг на умствена дейност, да работят със своя ум.

Не може човек да мине без приливи и отливи, те ще дойдат непременно за всеки човек. Обаче умният човек постъпва както египтяните с река Нил: когато имаше дъждовно време, те събираха вода от реката в басейни, а после я използваха да напояват растителните култури. Също така и разумният човека, когато има прилив, трупа капитал и когато дойде отлив, той не чувства недоимък, понеже има натрупан капитал от прилива и може спокойно да харчи.

Невидимият свят дава изпити само на способните души, а на невежите не дава никакви изпити. След като ученикът издържи изпитите, които му се дават от Учителя, той приема Божието благословение.

Една сестра дойде при мен и се оплака, че са я били; казах ѝ: „Ти, като окултна ученичка, не трябваше да казваш никому, трябваше да премълчиш това, а аз да го узная от другите, не от теб. И ти си виновна, защото си имала лошо мнение за него – мислиш, че е лош и затова лошото в него се проявява. И занапред, когато стане въпрос за този човек, ти трябва да казваш винаги хубавото и доброто за него. От друга страна, когато те биха, ти трябваше да въздадеш хвала на Бога, че си издържала един изпит, а ти се оплакваш. Когато биеха първите християнски мъченици, те въздаваха хвала на Бога. От трета страна, защо не се огради, когато онзи се приближи до теб? Защо не застана срещу него и не каза тези думи: „Господ няма да ти позволи да дигнеш ръка срещу мен.“ Всички изпити, през които минаваш, са задачи, които трябва да разрешиш. Ще видят дали си имала вяра, чувства, внимание към хората, доколко си била справедлива, доколко си държала за достойнството си. Като отидеш в онзи свят, ще видят дали носиш диплома или не. Не можеш да носиш диплома, ако не можеш да разрешиш задачите, и те скъсват. На ден три пъти – сутрин, обед, вечер – може да се види истинското лице на един човек. Но малко време трае това – истинското лице на човека не се явява винаги.“

Най-първо мъчнотията е външна и после идва вътрешно. Например в семейството всичко ти върви, всички вътре са сплотени, обаче отвън има сиромашия и обиди. Но щом се оправят материалните работи, жената и децата пощуряват – онзи, който причиняваше това отвън, е дошъл и отвътре. Например Давид преди да стане цар имаше външни мъчнотии, а когато се възкачи на трона, дойдоха вътрешни мъчнотии. Под вътрешни мъчнотии се разбира борби вътре в човешката душа – съмнения, низши желания и пр.

Какво нещо е кръщение? – Ще те турят на известни изпитания и ако издържиш, кръстен си. Ако в Любовта издържиш, кръстен си; ако не издържиш, не си кръстен. Същото е по отношение на Истината, на Знанието и пр. Вие все още не сте кръщавани, но ще имате кръщение. Кръщение значи да издържиш. Ще те изпитат: някой път човешкото се маскира във форма на Божествено, облича се в нея и в първия момент е малко трудно да се разбере. Значи три състояния могат да се явят: човешко, Божествено и човешко, маскирано като Божествено. Има закон: щом влезете в духовния живот и почнете да прогресирате, ще дойде противоположното, ще дойдат противодействията. Най-първо те изпитват и когато мине изпитът, ти ще покажеш какво и доколко можеш да направиш. Някой пита защо са изпитанията. За да се проявиш; ако не са те, не можеш да се проявиш. Изпитът е да се види дали човек знае това, което е учил, и какво може да приложи.

Няма същество, освен Бога, което да не е подложено на изкушение. Само Бог не се изкушава, а всички други могат да се изпитват. Щом се изпитваш, можеш да направиш и погрешка. Всяко същество, което идва от Бога на Земята, ако не е активно, ако не работи, има възможност да се поквари, да падне. Аз зная защо станахте лоши вие, които бяхте толкова добри. После, едно време бяхте много красиви, а сега сте се изменили.

Окултната наука, така както са я учили в миналото, е била много трудна. Питагор е стоял двадесет години в Египет, минал е през много изпити, чакал е да го въведат в пирамидите, за да получи едно посвещение на египтяните. После трябвало да прекара десет години във Вавилон, за да мине през изпити и да го посветят; също и в Палестина е учил. И след като се върнал, основал Питагоровата школа.

Има хора, които никак не са съгрешили. Това зависи от човешката воля. Щом човек не възприеме греха чрез волята си, той не съгрешава. Грях е, ако ги нарушиш съзнателно онези велики закони в Природата.

Бог изпитва скържавите и щедрите. Отначало туря скържавия в недоимък, а щедрия – в изобилие и ги изпитва какво ще правят; след това ги разменя, после пак обратно и т.н. Човек трябва да бъде изправен. Грехът не стои в многото – и една стотинка, и един милион лева да откраднеш, тежат еднакво. Мисълта е важна. Онзи е откраднал една стотинка, понеже е нямало повече, но ако е имало, щеше да ги открадне. Всяко желание, което те ограничава, е юлар; имай такива желания, които да не те ограничават. Когато си с юлар, трябва да знаеш, че е юлар и като се намериш под него, да знаеш как да се освободиш. Когато искат да назначат някого за касиер, изпитват го, като го турят между сто отворени каси и гледат дали ще вземе от тях или не. Ако вземе, не е за касиер; ако не вземе, става. Та и вие сте пратени, защото ви подготвят за служба и сега ви изпитват дали ще вземете от касите или не.

Всички хора не са още готови. Един американец искал да знае какво нещо е неразреден концентриран амоняк, но когато смръкнал, паднал по гръб. Хората му казали: „Искаш ли още?“, но онзи отказал: „Не, достатъчно е.“ Значи разбраният живот е щастие, а неразбраният – мъчение. Има много работи в света, които са приятни, но отровни.

Едно време жертвоприношението са го правили, за да се привличат чрез кръвта нечистите духове, та да се отърват хората от тях. Ще заколят курбан някое агне или друго животно, за да се избавят хората. В новата култура това е изключено. На място, където се събират хора, не бива да се допуска никаква лоша мисъл. Там, където спиш и работиш, не допускай никаква лоша мисъл да влиза в ума ти, за да не привлечеш лоши влияния. Голяма борба има в човека, докато се научи да бъде господар на тъмните духове. Кипнеш; станал си проводник на тия духове, а после се разкайваш и никак не ти е приятно това. Затова трябва да се владееш. Дълго време се минава, докато човек тури равновесие в себе си. Когато отдалечим ненапредналите духове от нашето съзнание, нашето вътрешно Небе ще се проясни. Страхът, безверието, недоверието, гневът и пр. са все низши влияния и когато се освободим от тях, Небето ни ще стане ясно. Ясният простор на вътрешното ни Небе зависи от нашето съзнание.