Преглеждане на кода на Изворът на живота - Андре Бертин

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Статии, посветени на Учителя и Учението]]

[[Статии от списание Житно зърно]]

[http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=812&Itemid=74 сп. Житно зърно година ХХIII бр. 6 / 2000 г.]

== Изворът на живота ==

<i>Лекция на председателя на Френската Асоциация за пренатално Възпитание АНДРЕ БЕРТИН, изнесена на 28 юни 1988 на конгреса „Тялото и извора за неговото възпитание" Поместваме части от лекцията:</i>

<b>Смайващите сензорни възможности на плода</b>

Френски многодисциплинарни колективи, които публикуваха своите работи в „Cahiers du Nouveau-Ne" показаха, че плодът развива една активна сетивност. Ще напомня, че сетивните органи и съответ- ствуващите им мозъчни центрове са вече развити в третия месец на бременността. През следващите шест месеца на бременността продължава тяхното развитие и специализация по различни начини, в зависимост от функциите им.

<b>Зрението, </b> което не може да функционира в отсъствие на светлина, остава на заден план: детето едва вижда слаба оранжева светлина, когато коремът на майката е изложен на светлината.

<b>Обонянието, </b> което се нуждае от въздух, за да функционира, също остава неактивно преди раждането.

== Изворът на живота ==

<i>Лекция на председателя на Френската Асоциация за пренатално Възпитание АНДРЕ БЕРТИН, изнесена на 28 юни 1988 на конгреса „Тялото и извора за неговото възпитание" Поместваме части от лекцията:</i>

<b>Вкусът</b> обаче е развит и проявява своите преференции. Всеки ден плодът всмуква определено количество околоплодна течност. Ако в нея се инжектира захарен разтвор, той жадно всмуква двойна порция. Ако обаче се добави горчива субстанция, плодът приема съвсем малко количество.Чрез вътреутробната течност, която е повлияна от храната на майката, детето привиква към вкуса на храната, която се употребява в неговото семейство и регион, и която после то ще предпочита. Един пример е случаят с малко индийско бебе, осиновено от френско семейство. Когато майката започнала да му дава твърди храни, детето категорично отказвало да яде ориза, приготвян по различни западни начини, но с удоволствие ядяло ориз с къри, както се е хранила неговата майка по време на бременността.

Най-широко изследваните сетива са <b>усетът за допир и чуването. </b>

<b>Усетът за допир</b> обхваща цялата кожа, която постоянно е масажирана от мускулатурата на матката и коремната стена.

Холандският лекар Франс ВЕЛДMAH развива хаптономията - метод за емоционално общуване, при което майката и бащата установяват дълбока взаимовръзка с детето през коремната стена. Голямата полза от това се усеща при раждането, когато детето се приема като добре дошло и се потвърждава неговата връзка с родителите.

Колкото до <b>слушането, </b> наречено от прадедите ни сетивото на мъдростта, защото е изцяло възприемателно, то е източник на много изненади за нас.

Ухото не е единствено пренасящо вибрациите на звука. Вътрешното ухо, което разделя звуците и ги пренася към мозъка, се развива към шестия месец.

Жан ФЕЖО обаче установява още в петия месец сигурна двигателна реакция у бебето в отговор на стимулация. Д-р ТОМАТИС привежда случай с Одилия - дете с аутизъм, която той излекувал от нейната изолация, като й говорел на английски, езикът, на който нейната майка говорела в своя офис през цялата бременност. Изглежда, че детето приема вибрациите на звука през всичките си клетки от самия <b>момент на зачатието</b> и ги складира в паметта си.

Мари-Луиз ОШЕ, вокален педагог, има интересни наблюдения в семейства- 
ma на професионални певци, практикуващи регулярно в дома си. Майките сопрано раждат на бял свят деца, чиято горна част на тялото е изключително фино развита. Те демонстрират много рано прекрасна координация и опозиция на палеца към останалите пръсти. От друга страна, деца, чиито бащи са с дълбок басов глас, имат особено добре развита долна част на тялото. Те са прекрасни пешеходци, и което е още по-интересно, те остават неуморими в ходенето и впоследствие.

За да разбере тези феномени Мари Луиз Оше е предложила своя труд в няколко парижки университета и болници, на професори от различни дисциплини. Всички заедно са били изненадани да видят влиянието на звуците от музикалната скала и начина, по който това влияние е организирано в човешкото тяло съобразно енергийните меридиани, добре известни на специалистите по акупунктура.

Известно е също, че всички звуци са във вибраторен резонанс със съответни прешлени и двойки от симпатични и пара- симпатични възли. Когато една от тези енергийни точки, един от тези енергийни центрове е стимулиран, той на свой ред стимулира областите, които инервира, динамизирайки по този начин цялата нервна система, включително и мозъка.

След изводите от тези изследвания М. Л. Оше обучаваше своите майки и бащи в хорово пеене в така наречените клиники за „пеещо майчинство". Тя казва, че пеенето в хор подобрява цялостното състояние и нервната система на майките, които раждат на бял свят спокойни и радостни деца, лесно адаптиращи се към различни ситуации.

Когато бащите говорят редовно на своите деца по време на бременността, те имат удоволствието да установят, че бебетата разпознават гласа им почти веднага след раждането.

Родителите установяват също, че децата разпознават песните и музиката, които са слушали в предродовия период и които им действат успокояващо след това. Плодът също възприема музиката, която майката слуша по време на концерт. Така Бетовен и Брамс му действуват активизиращо, докато Моцарт и Вивалди го успокояват. Колкото до рок концертите - те го подлудяват. В много случаи бъдещи майки, присъствуващи на рок концерт, е трябвало да напуснат поради непоносимите ритници на бебето в утробата.

В едно интервю американският диригент Борис БРОТ казва, че носи вкуса на музиката още от утробата на майка си. Когато разучавал някои пиеси за първи път, той установил, че знае цигулковата партия преди да е отгърнал страницата. Той споделил този неразбираем феномен с майка си, която също била музикант. Като се поровила в паметта си и старите си програми, тя установила, че цигулковите партии, които синът й знаел наизуст, били същите, които тя зауча- вала и свирела когато била бременна с него. Това ни доказва, че съществуват трайни записи в паметта. За същото свидетелствуват и Рубинщайн, Йехуди Менухин, Оливие Месиан. Ако можехме да питаме и Моцарт!

Никой не твърди, че ако бъдещата майка слуша или свири музика през бременността, тя ще роди виртуозен композитор или музикант. Но тя със сигурност ще направи детето си чувствително за изкуството на звука и това богатство ще го съпровожда през целия му живот.

Но развиващото се същество складира не само сетивни възприятия, то запазва в клетъчната си памет емоционалните отпечатъци, които получава от майката.

<b>Емоционалните отпечатъци</b>

Един съществен фактор, който е установен от психолозите и психиатрите, е стойността на емоционалната връзка между майката и нейното дете. Любовта, която тя носи, идеите, които тя има за него, богатството на общуването, което тя споделя с него, импрегнират развиващата се психика на плода, неговата клетъчна памет и очертават основните сили на личността, която ще го съпровожда през целия му живот.

Една анкета сред 500 жени показва, че около една трета от тях никога не са си мислили за бебето си до момента на раждането. Децата, които те са родили, са били с тегло под средното и са страдали по-често и по-тежко от храносмилателни и нервни смущения.

През юли 1983г. д-р ВЕРНИ, психиатър от Торонто, организира първия американски конгрес по пре- и перинатална психология, в който участвуваха 16 асоциации. Бяха представени много случаи на хора, страдащи от сериозни смущения, чиито причини са били скрити в подсъзнанието и са били свързани с нещо, извършено от майките им по време на бременността. Ще приведа примера с мъж, който страдал от внезапни пристъпи на горещина, съпроводени със смъртен страх. Психиатърът поставил човека под хипноза и го помолил да се върне във времето, стигайки до вътреутробното му развитие. До седмия месец на бременността всичко било спокойно. Когато стигнали до там, гласът на пациента се прекъснал, той усещал топлина и силен страх. Той се върнал до причината на своето заболяване. Психиатърът имал разговор с майка му, която признала, че в седмия месец на бременността си била в такова състояние на дистрес, че се опитала да абортира с помощта на горещи бани. Тридесет години след това тя вече била далеч от моментните си трудности, но детето й било запазило в клетъчната си памет не само усещането за наднормена горещина, но намерението за смърт, присъстващо в майчиното съзнание, и този подсъзнателен спомен е измъчвал целия му живот.

Когато преминаваме през стрес, нашият организъм и в частност надбъбречните ни жлези секретират „хормоните на стреса", които ни помагат да се справим с обстоятелствата. Тези хормони преминават през плацентарната бариера и се внасят в плода, създавайки у него психологично състояние, съответствуващо на майчиното, но много по-силно и много по-значимо, защото възрастният човек е изградил вече през своето съществувание защитни реакции, които напълно отсъстват у детето.

След всичко това обаче, нека майките, присъстващи в тази зала, не изпадат в паника. Тук става въпрос за сериозни стресове, а освен това вие трябва да знаете, че майката притежава нещо, което д-р Верни нарича „защитна черупка" за нейното дете: това е нейната любов. Тя защитава бебето дори при много лоши обстоятелства. За щастие, вярно е и обратното - когато майката е в състояние на радост, щастие, благополучие, нейният мозък отделя ендорфини, „хормоните на щастието", които при бременната жена предават това състояние на бебето. Когато детето често преминава през такива състояния в утробата, те се запаметяват и обагрят характера на бъдещия мъж или жена.

На този конгрес в Торонто бяха приведени примери и за обратно въздействие - на плода върху майката, подкрепени с примери от лекари хомеопати за спонтанно излекуване или подобрение по време на бременност. Един смайващ пример е случаят с майката на Наполеон, която само по време на тази бременност развила любов към военни неща: разхождала се по места на сражения, измисляла стратегии. Тя всъщност никога не била имала вкус към тези неща до тази бременност, и това пристрастие я напуснало незабавно след като дала живот на бъдещия император. Аз няма да рискувам да коментирам този факт, само ви го привеждам така, както го описват историците.

<b>Радвайте се на позитивна и щастлива бременност</b>

Това ново знание показва бременната жена - повече от всеки друг индивид - като център на формообразуващ комплекс от енергии, структуриращи материята.

Тя носи вътре в себе си образа на едно ново същество. Със самия факт на действие, чувствуване и мислене тя произвежда и привлича към себе си структуриращи енергии от определено естество. Тя може да насочи тези физически и психически енергии към детето си.

Със своите мисли майката може да направи избор, който е определящ за детето й. Жените имат голяма сила на въображението. Те могат да използват това чудесно предимство за формиране на своето бебе. Тук говорим за творческото въображение, за творческата сила на ума, която е проводник на красота, интелигентност, нежност, мъдрост. Тя може да твори чудеса.Майката например може да работи с цветовете, като носи ясни цветове, като ги разполага около себе си в апартамента. Тя може да наблюдава седемте цвята на дъгата, получени през призма, и мислено да облива с тях клетките на детето си. Това са най-чистите и могъщи цветове, защото животът е светлина. Всеки от седемте цвята е свързан едновременно с някоя система за от организма и с душевно качество. Бременната жена, която работи с цветовете на дъгата, хармонизира тези два плана едновременно у себе си и у детето си.Тя също може да визуализира качествата, които се надява нейното дете да прояви.

По време на зачатието бащата и майката са еднакво важни, но през следващите девет месеца на бременността определящ е начинът на живот, който майката води. Думите майка /mother/ и материя /matter/ имат един и същи корен. Вероятно защото древните вече са знаели, че жената - майка има пряка власт върху живата материя на детето. Тази власт е толкова голяма, че може да неутрализира негативните елементи и да увеличи позитивните елементи от генетичния капитал.

Ако вместо да се увеличават болниците и затворите, правителствата бяха обърнали внимание на последствията, които носи един бедно осигурен и лошо жи- вян живот, ако се бяха върнали към първопричините за това и бяха положили повече грижи за бременните жени, подготвяйки ги за тяхната роля и създавайки им условия да я изпълнят, резултатите щяха да бъдат несравнимо по-добри и на безкрайно по-малка цена.

Една мечта, която може да стане действителност утре, когато всяка жена, всеки мъж, всеки професионалист в тази област, насочат усилията си към конкретни постижения.

<i>Превод от английски: Д-р Светла Балтова</i>

<center>[[Картинка:Jitno_zarno_6.PNG‎‎|300px]]</center>

<center>''Борис ГЕОРГИЕВ „Майчинство"''</center>

<b>Жената на Новата култура трябва да възпитава децата си преди да се родят, още като са в утробата.Там детето има всички условия да възприема и след раждането си то вече ще иска условия за обработка на възприетото.Ето защо и умственият живот на бременната жена не трябва да се пренебрегва. Най-изящната литература трябва да бъде нейната умствена храна. Животът на светиите, на великите хора трябва да бъде двигател на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, красива музика и песни трябва да влизат в нейния живот. Спокойствие, тишина са нужни за жената-майка, както и за природата, която в това време върши велик творчески акт - създаването на човека. Искате ли плодът на дървото да бъде добър - създайте му условия и го оставете на природата. Същото се отнася и за създаването на човека. Добрият, разумният човек се зачева и развива при специални условия. За това са нужни три Важни момента: цел, средства и постижения. Всичко това ще намерите В разумната природа. Само тя е здраве, красота и чистота. </b>

''Учителя''