Преглеждане на кода на Значение на гласните при окултното пеене, 10.12.1922

[[Общ Окултен Клас]]
ВТОРА ГОДИНА (1922-1923)

[[1922]]

[[КНИГА: Положителни и отрицателни сили]] 

==Значение на гласните при окултното пеене==

<em>Тайна молитва</em>

<em></em>

<em>Прочетоха се някои от темите върху „Предназначението на космите“.</em>

Всичко няма да четем, но всички ще пишете.

Като ученици на Окултната школа за всеки един предмет ще се спирате върху главните му отличителни черти. Например даде ви се да опишете човешкото лице. По какво се отличава човешкото лице? Отличава се по своя нос, отличава се по своята уста, отличава се по очите си, отличава се по ушите си. След туй лицето се разделя на части. Отличава се още със своето чело, със своите скули, със своята брада. После идват второстепенните наблюдения: лицето може да е вдлъбнато или изпъкнало някъде, но навсякъде трябва да намерите основните черти, които дават характеристика на лицето, и след туй трябва да разберете какво носи сама по себе си всяка една характеристика. Сега за косата. Кои са отличителните черти на косата? Може да бъде дълга и тънка, може да бъде дълга и дебела, може да бъде къдрава. После по цвят може да се отличава – може да бъде черна, кестенява, руса и т.н. Има си причини защо е руса, защо е черна или кестенява. Всяко нещо си има своите причини. Сега, ако вие поставите един човек в една стая да не го вижда Слънцето, той става бял, избелява; ако го турите вънка на атмосферни влияния, на слънчевите лъчи, той почернява. После защо са черни косите? Дали именно Природата има някаква специална цел или в нея има някой произволен път; дали просто туй е първичната причина, или е мода? Може чернотата на нашата коса да не зависи от същинската Природа. Какво бихте казали, ако една съвременна бомба на някой океански параход, която тежи хиляда килограма, се запази, и ако след хиляда години, като я човърка някой тук-там, тя даде експлозия. Тогава какво ще речете? Ще кажете: „Природата тъй е наредила!“ Природата ли е тъй наредила? Не, не е Природата, човек тъй е наредил. Тъй че туй, което избухва в света тъй силно, по някой път принадлежи на същества, които са живели преди нас. Те са оставили своите творчески сили. И ние, за да дойдем до самата Природа, до първичните причини, трябва да очистим нашия ум, нашето съзнание от много идеи, от много мисли, които са натрапени. Много от тези мисли в темите ви са верни. Косата служи като едно покривало.

Сега да вземем да разгледаме езика. Езикът има три функции. Едната, първичната функция, е проста: да движи, да улеснява храната за стомаха, да регулира. Вторичната функция е чрез вкуса да различава всички ония вредни елементи, които принасят пакост на организма. Третата функция е да говори. Едновременно той изпълнява три длъжности.

Сега всеки предмет, който разглеждате, ще се стараете да го оставите в ума си, умът ви да бъде спокоен. Вземете темата за космите. Турете в ума си косата; не бързайте да пишете, оставете тъй, мислете час-два. Като имате малко свободно време, мислете защо, какво предназначение имат космите. Може да не намерите същинската причина, но все таки за в бъдеще вие ще се домогнете до известни прави съждения за предмета, който разглеждате. По косите може да се познае човешкият характер. Като разглеждаш косъма от единия край до другия под микроскоп, под една леща, ще можеш по него напълно да опишеш характерните черти на човека. Не само туй, но ако един ясновидец разглежда един от вашите косми, той ще опише по косъма не само сегашния ви характер, но и вашето минало, и вашето бъдеще. То е написано на космите вътре и може да се чете. Не само по вашите косми може да се чете всичко туй, но и по вашите нокти. Природата навсякъде е описала човека. Сега първично какво е предназначението на косата, защо е създадена тя? Какво ни показват наблюденията? Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят при неблагоприятни условия, всички са космати. И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието в тях, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждат, не опадат. Щом опадат космите, то е аномалия. Те не опадат, но почват да стават тънки и се появява челото, тия скули, които показват, че туй място се разработва. Ако пък съвършено оголее главата на човека, ние можем да извадим съвсем друго заключение.

Значи космите могат да опадат само на известно място, не навсякъде. Косите са само един регулатор, те регулират известни процеси в организма. Регулират влагата в него. Сега, при сегашното състояние, ако у човека изпадат всичките косми по тялото, очаква го явна смърт. Всички тия косми по тялото регулират влагата, която е необходима, за да може тя да се разпредели правилно и така да се улесняват тия вътрешни процеси. Туй е първото им предназначение. След туй космите дават израз на умствения характер у човека. Колкото умът почва да се развива, косите почват да отстъпват назад. Колкото Любовта почва да се развива, космите на лицето в известни области почват да намаляват, да отстъпват назад. На ръката например те съвсем са изчезнали. На лицето все още има малки косми. Сега втория път ще пишете върху <em>Предназначението на ръката и десетте пръста</em>. Аз ще ви дам едно упражнение за една седмица. То е следното: с левия палец подпирате десния, с десния показалец подпирате левия, с левия среден пръст – десния, с десния безименен – левия, с малкия ляв пръст – десния малък пръст. След това обратно – с десния палец подпирате левия, с левия показалец десния и т.н. С това упражнение ще предизвикате известна енергия в себе си. Вие ще правите упражнението сутрин и вечер. По шест упражнения сутрин и вечер. Три от едната страна и три от другата. Туй е първата част на упражнението. Втората част на упражнението е такава: лявата ръка ще отворите свободно. Дясната, като са свити всички пръсти, само показалецът е свободен: с него ще минете от върха на малкия ляв пръст към дланта, после по посока на безименния – до върха, от безименния към дланта, после до върха на средния, пак назад по дланта, до върха на показалеца, пак назад към дланта и най-после ще минете по дланта до върха на палеца. След това ще започнете обратно. С левия показалец ще минавате по дясната ръка. Туй ще го правите два пъти. Когато правите упражнението, в ума си ще гледате да имате една приятна мисъл, едно благородно и положително настроение. Ще кажете тъй: „Всичко, каквото този пръст съдържа за моето сърце, тази сила желая да влезе в моя характер.“ Туй е сърцето, което подпира и казва: „Всичко, каквото се съдържа в този пръст, съм готово да реализирам.“ В туй е благородството на човека. (<em>Учителя</em> <em>показва десния палец</em>.) По-нататък: „Всичката справедливост, която се крие в моето сърце.“ Справедлив трябва да бъде човек! Да каже: „Всичкото знание, ония благородни черти аз съм готов да развия в ума и в сърцето си напълно, тъй както самият живот го изисква, готов съм всичко да изпълня.“ (<em>Учителя показва десния показалец.</em>) Тогава ще кажеш с големия си пръст тъй: „Както е писал Господ, тъй да стане.“ Туй е половината от формулата. Друг път, като правим упражнението, ще ви дам втората половина.

Забележете сега астрологически. Първият пръст е свързан с Юпитер, вторият пръст е свързан със силата на Сатурн, третият пръст е свързан със Слънцето, четвъртият е свързан с Меркурий, а петият, палецът, е свързан с Венера, богиня на Любовта в гръцката митология. Тази издутина отдолу, то е основата. Този палец, волята, има за основа Любовта. Човешката воля има за основа Любовта. Тази издутина, тази могила, този планински връх подкрепя палеца. Но понеже пръстите не съдържат всичките влияния на планетите, затуй ние упражняваме и другите части на ръката, за да може да се засегнат и другите влияния, упражняваме полето на Марс например, за да може да се засегне вътрешната страна на Венера. Сега, разбира се, не може да се каже, че човек влиза в съобщение с планетата Марс, но в себе си той има известни течения и те могат да се регулират. Може да направите един опит. Да кажем разтревожен си, обиден си, честолюбието ти е засегнато: сложи този пръст, десния показалец на левия показалец, поседи така пет минути – ще видиш какво влияние ще дойде у тебе. Или някой път искаш да решиш нещо – дали е право, или не, не знаеш. Тогава със средния десен пръст подпри левия. Ще правите опити, нали? После искаш да разрешиш някой научен въпрос – безименния пръст ще подпреш. Постойте така, няма да изгубите нищо; седете и размишлявайте. После с малкия пръст ще подпреш и т.н.

След туй някой път искате да уякчите волята си, слабохарактерен сте – ще подпрете палеца. Волята ви изведнъж няма да стане силна, но все пак това ще окаже известно влияние. Колкото и да е малко това влияние, упражнението пак е приятно.

Сега да изпеем едно упражнение за Мусала. Може ли някой да продиктува думите? Представете си, че отиваме на Мусала, възпяваме го. След туй се качваме на върха, възхищаваме се от тази гледка – това е вторият стих. Най-после идва резултатът, който сме добили. С третия стих се приготвяме да слезем долу. Сега да изпеем тихо упражнението. То не е довършено. (<em>Изпяхме го</em>.)

(<em>Брат Иванчо изсвири на цигулка ново упражнение „Бог е Любов“.</em>) Можете ли да го изпеете? <em>Можем</em>. (<em>Всички изпяхме упражнението</em>.)

<em>Бог е Любов, </em>(<em>3</em>)<em></em>

<em>Любов, Любов</em><br />
<em>вечна, безгранична,</em><br />
<em>пълна с живот,</em><br />
<em>живот на благия Божи Дух -</em><br />
<em>Дух на Благостта,</em><br />
<em>Дух на Святостта,</em><br />
<em>Дух на пълен Мир и Радост</em><br />
<em>за всяка душа. </em>(<em>2</em>)<em></em>

Няма да го пеете като обикновена песен. То е упражнение. Туй ще остане за следващия път. Сега ще пеем <em>Духът Божи</em>. (<em>Учителя свири и всички пеят</em>.) Вие ще препишете това. Всеки от вас да научи упражнението хубаво да го пее – за себе си. Няма да прескачате. Вие го пеете като обикновена песен. Ще вземете методите на Природата. Ние вървим по пътеките на Природата. Тя не започва изведнъж, а постепенно, плавно. Тя не започва с един тон, тъй. (<em>Учителя засвири изведнъж много силно</em>.) Нищо не става тъй изведнъж, но започва постепенно. (<em>Учителя свири тихо, леко, постепенно усилва и пак затихва</em>.) Може да вземете един тон ясно. Може ли да го вземете така? (<em>Учителя свири</em>.) Ще забележите, че когато вашият характер е разногласен, не можете да пеете. Защо? Защото тогава вибрациите са малко по-къси, не се посрещат. За да може човек да пее вярно, той трябва да бъде разположен. Много хубаво ще пеете, когато сте духовно разположени. Същото нещо е и за мисленето. Щом си разтревожен, не можеш да мислиш. Човек, който е разстроен, не може да мисли. Някои считат, че мислят в най-голямата тревога. Не, това не е мислене. Най-първо на себе си ще кажете: „Хмъ...“ Ще се стремите да хванете вашия глас. (<em>Учителя взема един тон много тихо</em>.) Нужно е едно съсредоточаване навътре. Някои започват навън. Не, навътре, трябва контролиране на ума. Сега при какви условия ние употребяваме <em>а</em>-то? Казваме: „А-а-а“ – учудваме се. <em>О-о-о</em> значи: много нависоко си се качил! Или когато една болест се усилва в корема много, казваме: „О-о-о...“ Дори и на болестта се казва: „О-о-о<em>,</em> почакай малко!“ После казваме: „И-и-и, сега ли му намери времето?“ <em>И-и-и</em> значи: по-мекичко, не бързай много нагоре-надолу, много нависоко недей. <em>Е-е-е</em> значи: прекали го вече. Сега в музиката <em>е-</em>то регулира. <em>Е</em>-то слиза отгоре. <em>Е-</em>то има три проекции: проекция към изток, проекция към запад и една друга проекция отгоре надолу. Българите обикновено го пишат отворено надолу, с опашката надолу, а с главата нагоре. Туй показва, че <em>е-</em>то се държи в Умствения свят и после слиза долу. Гърците го пишат обратно. С тия букви ще регулирате. Някой път казвате на себе си: „Ии-ии-ии..“ –<em> </em>ще регулираш нещо. Или пък неразположен си, някаква болка имаш в ума или в сърцето, казваш: „О-о-о, о-о-о...“ У човека има двама души: единият е онзи, който се сърди и бърза. Той е обективният човек, той бърза да си свърши там работата. Той е търговец, базиргянин*. Ще му кажеш: „О-о-о...“ Той ще разбере закона, ти ще го укротиш, ще му кажеш: „Слушай, аз те управлявам. Ти си слуга, аз съм господар.“ И работите се обръщат с главата надолу.

В думите се срещат гласни букви, които имат смисъл в окултната наука. Може да се спрете и да кажете: „Аз имам с по-важно нещо да се занимавам от това, да пея сега буквата <em>а</em>. Имам да се занимавам с един философски въпрос.“ Аз ще ви отговоря: по-философски въпрос от буквата <em>а</em> няма. Ами че ако ти се научиш да произнасяш буквата <em>а</em> правилно, тъй както е била първоначално, да се възстанови нейният първичен тон, ти ще знаеш много. Та в пеенето, в музиката ще възстановявате по една буква.

Всяка една буква си има вътрешна страна, не само външен характер. Тази сутрин в беседата си аз ви представих едно обикновено житно зърно, едно восъчно зърно, едно златно и едно диамантено зърно. Те се различават. Онзи, естественият тон в Природата, е като житното зърно – съдържа в себе си сила, постепенно се развива и ще принесе своите блага. Сега, разбира се, ние трябва да създадем в себе си нова музикална вълна. Хората на обикновената музика, в музикалните школи, знаят да пеят повече – там имат известни методи, похвати, с които са сполучили доста. Те някой път много хубаво пеят, но в техните песни от окултно гледище липсва нещо. Но за в бъдеще, когато те научат окултната наука, ще приложат много лесно правилата. Нека сега да изпеем гласните букви, колкото ги има на български. (<em>Пяхме гамата с буквите</em> <em>а и о.</em>) Ако взимате тоновете вярно, ще се образува такова нещо: <em>аоа-аоа</em>. Ще взимате тоновете вярно. Ще считате тази буква, този звук за интелигентно същество. Ще се стараете да схванете неговия език, ще се приспособите – тъй, мекичко ще му говорите. Ще дойде звукът <em>о</em> и ще ти каже: „Не ме разбираш, ще вляза в стомаха ти.“ Ще ти залепи една болест. Ти ще кажеш <em>о-о-о.</em> Изобщо всичките деца започват с буквата <em>о</em>. Казват: „Олеле, мале.“ Туй <em>о</em> означава нещо много силно. Но ще се заемете да упражнявате гласните букви. При мнозина, дето не можете да пеете, причината се дължи на това, че у някои от вас <em>о</em>-то е по-силно и затуй има дисхармония в гласа ви, той не е равен. У някои <em>а</em>-то има предимство – тия вълни са по-силни. У някои <em>и</em>-то, някъде <em>я</em> или <em>ю</em> са по-силни. Като ги изречем всички тия гласни, техните трептения са толкова силни, че когато дойдем до музиката, те не могат да се пеят. При говоренето в българския език много се повтаря например частицата <em>кай, кай</em>: „Аз, кай…“ и т.н.

Сега вие имате по-важни работи от тези. Ще си кажете: „Ние, възрастни хора, до какъв хал дойдохме.“ Не, не, трябва да се върнем да изправим погрешката, това не е срамота. Когато няма какво да правиш, останал си без работа, не можеш ни да пишеш, ни да четеш, седни да упражняваш буквите, защото ако не се упражняваш, непременно ще се караш с някого. Като си възбуден, започни да се занимаваш с гласните букви. Като свършиш упражнението, ще им кажеш: „Благодаря ви, че ми дойдохте на гости и ме избавихте от неприятност.“ Ще се упражнявате не когато имате работа, но когато няма какво да правите. После – ще се научите да пеете смислено. Тъй: ще седнеш, ще концентрираш ума си, ще затвориш устата си, мислено ще изкараш една песен, докато започнеш да слушаш тоновете. Онзи, който иска да бъде добър окултен певец, в ума си ще пее, ще повтаря, докато започне да чува гласните като далечно ехо; след туй те ще слязат на физическия свят, той ще ги изрази и ще има един пластичен глас.

Сега вие не схващате вътрешния смисъл на всички песни, които имаме. Например българинът, като пеел там <em>Стоян Мари думаше</em>, той е разбирал нещо идейно. Какво думаше на тази Мара? Изразява се идея. Откъде си води първоначално смисъла? „Стоян Мари думаше.“ Какво е останало? „Либе ле, либе ле.“ Първоначално това съвсем друго нещо е изразявало, друг окултен характер е имало, но сега всички тия песни у българите са остатъци. Останали са само такива малки остатъци на физическото поле. Изобщо, когато българинът пее тия остатъци, той се въодушевява, в неговата душа има възраждане на нещо по-дълбоко. Сега съвременните хора, евангелистите например, като пеят една религиозна песен: „Господи, помилуй“, „Господи, помилуй“, мислите ли, че туй „Господи, помилуй“, като го казват, го разбират? Ако биха разбрали тази песен: „Господи, помилуй“, те, като излязат от църква, други хора щяха да бъдат. Като произнесат тези думи: „Господи, помилуй“, те трябва да се разцъфтят като един цвят и хората да бъдат съвсем други. Ако някой от вас излезеше да изпее упражнението <em>Бог е Любов</em> както трябва, друг щеше да бъде той. Ще кажете: „Обикновена работа, Бог е Любов, разбрахме.“ Не, тази песен като я изпеете веднъж, каквито болки имате, ще изчезнат; и като излезем от туй здание, трябва да бъдем всички радостни, весели, да се подмладим, като да сме на двадесет години, и да кажем: „Може да се живее.“ Туй е пеене! А сега, питат ви: „Какво пяхте?“ „Е, <em>Бог е Любов.</em>“ „И тя – като другите песни.“ А казвате: „Моцарт е това! Като изпееш или изсвириш неговите произведения един-два пъти, стига ти.“ Ние, съвременните музиканти, сме като онези, които ходят от кръчма в кръчма, да търсят къде има по-хубаво вино. Сега, като минавах покрай театъра, гледам светските хора. Тия хора имат убеждения – този човек ще плати двадесет и пет лева за стол, плаща си, отива рано, влиза вътре да слуша. Убеждение има! Някой път ще плати петдесет-сто лева, за да слуша. А ние сега, като дойдем до духовните работи, казваме: „Даром се дава, без пари“, и сме нехайни. Онези хора имат повече убеждения. И аз съм дошъл до туй убеждение, че всяко нещо, което се дава даром, не се оценява. Не мислете, че даром се дава. Даром се дава само на възлюбления, на онзи, когото обичаш, но на този, когото не обичаш, даром не му даваш. Чудни са хората!

Казват: „Даром сте взели, даром давайте.“ Даром съм взел от кого? От този, който ме обича. Затуй даром съм взел. Няма даром! Даром като вземеш, даром всичко ще платиш. Любовта колкото дава, толкова и взема. Обмяната е много правилна. „Христос дошъл да пострада.“ Христос даде Любов за Любов – колкото даде, толкоз и ще вземе. Христос не е от тези страхливци – и няма нужда от такива. Казваш: „Е, аз за Христа давам.“ Не, не, или всичко ще дадеш, или нищо. Сега някои ще ми определят: „Христос даром дава.“ Любовта даром дава, но и всичко даром взема. Сега ние седим и пеем упражнението <em>Бог е Любов</em>. Казвам: Бог в нашите сърца люби ли? Че Бог люби, тъй е, туй е една велика Истина, но Бог във вашето сърце люби ли? На тази Любов аз отговарям. И ако аз действително отговарям на Божествената Любов, понеже Бог е съвършен, аз непременно ще имам тази Любов. И понеже Бог обича всички, следователно моето сърце ще отговаря на всички сърца, както и Неговото.

По естество Бог еднакво обича всички, не съди никого, отговаря на всички. Но всички хора, като не се ползват от тази Любов, понеже сърцата им не са готови да я възприемат, остават всякога бедни. Казвате: „Какво е Любовта?“ В сегашното ваше положение, като ученици, бъдещата ви карма ще се определи от вашата Любов. Вашата сегашна Любов ще определи бъдещото ви положение в другите съществувания. Ако в тия хора, около които живеете, сте вложили вашата Любов, тази Божествена Любов, те ще ви бъдат приятели в следващото съществувание; ако не сте вложили Любовта, те ще ви бъдат неприятели. Този, когото не сте обичали, може да ви бъде мъж, жена и като такъв ще ви малтретира; може да ви бъде син, дъщеря, може да ви бъде слуга, господар; в каквото положение и да бъде, ще ви малтретира. Но ако сме дали тази Любов, всички ще дойдат да ни помагат. Тази Любов ще се върне и ще каже: „Вие ни дадохте – и ние ще дадем; вие не дадохте – и ние няма да дадем.“ Тогава няма какво да се сърдите. Сега, като дойдем до този въпрос, ние го оставаме за следващото съществувание – на него очакваме. Всичко в света е потребно, но трябват зъби, за да се дъвче.

Та тъй значи – ние трябва да мислим. Но как? Ние, съвременните хора, не мислим още, учениците не мислят. Да мислиш, значи да проверяваш нещата. Да чувстваш, значи да преживяваш нещата, поне отчасти, не всичко – малки преживявания да имаш. Но другите, разбира се, няма да ги оставяте. Като казвам туй, не казвам, че сегашните ваши преживявания не са верни. Верни са, но туй сте го преживели хиляди пъти, то е старо, много обикновено. На жабата, която седи с векове в блатото и кряка, и нейният баща е крякал, и дядо ª, и баба ª все крякали. Така започват, но цели четири месеца все по един начин се надуват: крякат, крякат и най-после от туй крякане какво ще излезе? Веднъж крякат, два пъти, три, четири пъти крякат – какво ще излезе? Ще кажа на жабата:

– Слушай, ще напуснеш блатото и няма да крякаш!

– Защо?

– Този занаят научи, няма да го забравиш никога.

Досега и вие много работи сте научили, нови трябва да учите. За следващото време актив ще ви бъде, ако напуснете това еднообразие. Туй еднообразие внася страдание. Вие всинца сте недоволни като ученици. Сега седите тука като ученици, но умът на някои е зает някъде. Аз виждам това. Някой седи тука, но има дете вкъщи и казва: „Учителя малко закъсня, с детето какво ли става?“ Друг казва: „Слугата оставих, касата не затворих, има опасност.“ Трети казва: „За утре имам работа. Трябва да ида да поспя.“ Ако е ученик, уроци си има! И след всичко това казва: „На окултно упражнение бях.“ Това не е окултно упражнение. Окултно упражнение е, като дойдеш, един час и половина да бъдеш свободен и да си туриш воля да смъкнеш всичко, да свалиш старите дрехи. Като излезеш навън, свали новите дрехи и пак в стария костюм се облечи. Тази песен, която изпяхме, тя е опасна. Опасно упражнение е то, тринадесето по реда си. Това упражнение изисква самопожертване. Ще го изпеем с чувство, ще предизвикаме мислите си – да мислим само за Бога. Сега в този салон има неудобства, стеснени сме, салонът трябва да бъде два пъти по-широк, за да може всички да насядате, да не се допирате, да сте най-малко на двадесет сантиметра разстояние, да сте свободни. Тогава и въздухът ще бъде по-чист. Тази въглена киселина, която се образува, е една неприятност. Тогава упражненията ще бъдат по-приятни от сега. И после трябва да се разпределите. При вас, тъй както сте насядали сега, обмяната на магнетическите течения не е правилна, затова седите като на тръни. Според окултния закон трябва съвсем другояче да ви наредя, а не тъй, както сте разхвърляни. Някои от вас искат да сядат на първо място, но по окултния закон те трябва най-назад да седнат, а някои отзад да дойдат напред. Трябва ви един голям салон. Като отидем в новия салон, непременно ще направим един опит. Тия музикални упражнения все таки най-малко петдесет процента ще пренесат своята полза.

И тъй, с още няколко урока ще свършим с музиката временно. Може би ще имаме още един-два урока и ще минем в други области. По-късно пак ще се върнем към музиката. Ще имаме малка почивка. Сега, втория път искам трима души от класа да изпеят „Духът Божи“ един по един, да видим как ще я изпеят. Искам две сестри и един брат – поотделно ще излязат и ще пеят. Доброволци няма ли? Който има желание, импулс – не се стеснявайте! (<em>Обаждат се две сестри и един брат</em>.) Когато пеем или свирим, някой път може да изпъкне техниката. Който пее, който свири, той има техника. След туй идва съдържанието на това, което се пее, и най-после – смисълът. А когато пеем, ще изпъкне още и нашият глас. А онзи, който ни слуша, да каже: „Отличен глас имат, и аз бих желал да имам такъв глас.“ Трябва да пеете. Даже най-слабите ученици по пеене, и те почнаха да пеят. Ние най-първо ще изкараме да пеят онези, които са останали най-назад в музиката. Един квартет ще направим от тях. Голяма смелост ще проявят те. Няма да им се смеете, де. (<em>Учителя пее думата</em> <em>„Истина</em>“.) Да кажем, вие искате да кажете някому музикално думата <em>Истина</em>, много меко. Как бихте изпели това? (<em>Учителя пее</em>: „<em>Истина аз ти говоря, Истина ти говоря, Истина аз ти говоря, Истина ти говоря. Истина, Истина аз ти говоря, говоря, Истина аз ти говоря</em>.“) Опера, нали? То не е много мъчно изкуство. Ще си представиш как ще кажеш, то е най-естествено. После, всеки един човек има мерило в себе си. Когато човек не говори хубаво и не пее хубаво, той сам не е доволен от себе си. Недоволен ли си, ще си попееш. Не се залъгвайте! Ти ще си признаеш факта: „Не пея хубаво, но аз ще се науча да пея. Не говоря хубаво, но аз ще се науча да говоря. Не мисля хубаво, но аз ще се науча да мисля.“ Признайте факта, но не се спирайте. Смисълът, целта на пеенето е да улесни работата. Пеем ли, работата върви, не пеем ли, не върви. Докато в една къща има пеене, работата върви, престане ли пеенето, опасна е работата. Тъй е и в Природата. Ако един ден вие излезете отвънка и славеят, птичките са престанали да пеят, няма чуруликане – работата е опасна, вие трябва да напуснете този град, в София не трябва да ви има. Ако птичките, врабчетата престанат да чуруликат в София, вие сте свършили, опасна е работата ви. Но чуруликат ли птичките, вие да сте напълно спокойни. Ще кажете: „Какво общо има това?“ Важно, много важно е. Докато се пее, всичко е наред. Престане ли пеенето, всичко потъмнява. Щом станеш сутрин, запей си! Най-първо не започвай с търговия, изпей една малка песен, не бързай. Изпей песента в себе си и работата ще ти върви; не излезеш ли с песен, работата не върви.

Следователно пеенето е един закон. Докато ние пеем, добре сме, престанем ли да пеем, ние се демагнетизираме. Пеенето уталожва. Станеш сутрин, неразположен си – не се спирай, попей си, не бързай да идеш на дюкяна. Попей най-малко пет-десет минути, ще поразведриш душата си, а после вземи книгата си и чети. То е едно практическо упражнение, което трябва да се прилага в Окултната школа.


<em>Тайна молитва</em>