Преглеждане на кода на Звездни вечери на Изгрева

[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
== ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА ==

Освен интензивният живот, в който протичаха дните на Изгрева, не по-малко богат по съдържание живот носеха и топлите звездни вечери. Тогава това небе, изпъстрено със светли точици, като че ли ни освобождаваше от ежедневните материални грижи и с едно чувство на лекота от безграничността, забравяхме за този ярем. Мисълта ни се извисяваше към по-висшите сфери на знанието, заета с духовните въпроси, тя пътуваше към мистичното, далечното, отвъдното. През такива вечери Учителя излизаше, а ние събрани пред малката Му стаичка в очакване, бързо Го наобикаляхме. Звездният мир, който цареше над главите ни, предразполагаше за дълги разговори. И тогава Учителя започваше: „Ако тръгнете из пространството, ще ви посрещнат разни духове, царства, страни и държави. Най-напред ще ви се изпречат четири велики царства. Първото е Царството на гномите. Там са духовете, които образуват твърдата материя и разполагат със снаряжения и лаборатории. Златото, всички руди и всички скъпоценни камъни са тяхно изделие. Те ги правят. После ще дойдем до границите на Царството на ундините - духовете на водата, които са добре разположени към вас. После ще срещнем с Царството на силфите - въздушното царство. Те са духове, които може да се рече, са най-разположените към нас, затова ще ви приемат радушно. Те ви черпят всеки ден, защото праната, която поглъщате ежесекудно и подкрепя и съживява вашата жизненост, е тяхно дело. След това идва Царството на саламандрите, духовете на огъня. Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични - те са като англичаните, само с пръст ще ви посочат пътя, без да говорят. От тях угощения няма да очаквате, но ако имате лекета, те ги пречистват. И най-после ще стигнем до ангелите, отгдето ще ни се отдаде възможност да видим как човек е слязъл и възлязъл.“

Всички светила, които виждаме по небесната сфера, се изучават от астрономията и астрологията. Астрономията изучава анатомията, а астрологията - физиологията на небесните светила. Астрологията е за гениалните хора, за светиите, за пророците. Думата „астрология“ е съставена от думите „астра“ и „логос“. „Астра“ означава „звезда“, а „логос“ - „слово“. Значи слово на звездите. Само онзи, който гледа на звездите като живи, разумни същества, които говорят, може да изучава астрологията и да я ползва. Ако не можеш да чуеш говора на Луната, на Слънцето, на Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн и т.н., ти не си астролог. 

Астрологията е стара наука, произхождаща още от Първата култура. Тя е зачената с първата раса, която е съществувала на Земята в предисторически времена. И днес могат да се намерят следи, останали от нея, пръснати по почти всички континенти: в Перу, пустинята Наска, около езерото Титикака, Централна Америка, Великденските острови, Двуречието, погребаната цивилизация в Мохенжеро, в долината на реката Инд и др. А още по-нагледно е изнесено в Древноиндийския епос, където по недвусмислен начин се говори за самолети и пътувания не само около Земята, но даже и до други планети. В тази именно цивилизация е създадена и науката за звездния мир. В древните писания се споменава Саабей, като родоначалник на астрологията и астрономията, а и слушах и Учителя да ми казва: „И-САА-БЕЙ-БЕН-ААДЕС - Велик посветен от тази раса.“ 

Времето, когато човек за първи път е погледнал небето и е започнал да го изучава, ще трябва да приемем, е било много по-рано от времето, което ни дават археологическите разкопки от всички древни цивилизации. Няма да бъде пресилено, ако се приеме, че първата раса, донесла тази висока култура, се е създала върху континенти, потънали вече в океана. Нищо никъде не е вечно и неизменно. И континентите също са подложени на раждане и умиране. От тази именно цивилизация има следи у някои народи, при които и днес е останало уважението и почитането, боготворенето на звездите. Например сред народите на Арабския полуостров, преди да дойде Мохамед, преди Исляма още, са боготворели звездите и когато са виждали падането на метеорит, те са мислили, че пада звезда Бог. Затова Каабето, този паднал болид, се боготвори от мохамеданите, защото са приели, че е паднала звезда, дошъл е Бог. Всички древни народи със знака на звездите са означавали Бога. Великите неща са простички и техният ход естествено е подчинен на развитието на живота. 

Астрологията, това е физиологията на човешката душа. Трябва да изучаваме планетите и тяхното влияние, но това да става с Любов. Астрологията в никой случай не трябва да служи като средство за материална придобивка - печелене на пари или каквито и да били материални ценности. 

Без астрологията вие не можете да обясните отношенията между хората. Ако я изучавате механично, малко ще се ползвате от нея. Трябва да изучавате психоастрологията, т.е. отношенията на астрологията към душевния живот на човека. Така вие ще придобиете повече светлина, по-добре ще разбирате себе си и своите близки. Астрологията е наука, която всеки момент има приложение в живота. Изучавайте я, за да показвате пътя на тези, които са го загубили. 

Като ученици на Окултната школа, вие трябва да изучавате астрологията и да я прилагате в живота си. Ученикът трябва да познава влиянието на планетите, Слънцето и Луната върху себе си и съзнателно да им се противопостави или подчинява, според лошото или доброто им въздействие. 

Изучаването на небето помага за развитието на човешкия ум, което ще даде възможност на човека с по-голямг любов и леснина да прониква в тайните на тази висша наука. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, което ще рече, че той е свободен да разпорежда със себе си и със своята съдба. Но за да е в състояние да прави това, за да си въздейства, той трябва да познава своите качества и способности и енергетичния заряд, вложен в него. Трябва обаче да познава също влиянието на светилата - Слънцето, Луната и планетите. Да знае кои от тях създават условия за доброто, успеха, щастието и кои условия за злото, неуспеха, нещастието. Човек се ражда с условия да бъде щастлив или нещастен. Когато е запознат астрологически. при условия за щастие, човек ще използва тези благоприятни стечения, а при създадените условия за нещастие, той ще се противопостави и няма да се поддаде. 

Като се научи човек правилно да чете себе си, тогава ще изучи и хората, и Природата. 

Човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба, само когато служи на една възвишена идея. 

Всички планети, Слънцето и Земята представляват една разумна система. Те са образувани от разумни същества. Затова техните течения са под контрола на тези същества, чрез тях те влияят на хората през пространството. Влиянието на Слънцето, Луната и планетите е неизбежно, защото те влияят на Земята, а от там и на човека. 

Всички планети и слънца във вселената представляват банки, от които човек може да извади това богатство, което в дадения случай му е потребно. От човека зависи какво богатство ще си достави и как ще го използва. Човек може да влезе в съзнателен контакт, в съзнателно отношение със Слънцето, Луната и планетите и да добие от тях това, което му е нужно. 

С колкото по-възвишени същества и планети е свързан човек, толкова по-възвишена и обработена е материята на неговото тяло. Когато една душа напусне Земята, тя прекарва около 45 години в невидимия свят, където се правят подробни изчисления, т.е. определят й хороскоп. Когато се реши тази задача от Разумните същества там, те я пращат на Земята да реализира своя хороскоп. 

Раждането на човека се обуславя от известно планетно съчетание, което Невидимия свят нарежда, а на човека предстои задачата разумно да използва тия съчетания. Човек не е господар на планетните влияния върху него, но е господар на положението да използва разумно това, което те му носят. Например, когато Венера има влияние върху някого, тя събужда у него любовта. Но може да събуди у него висшата любов, а може любовта на противоречията. 

Това, което наричаме движение на сили в силовите центрове на мозъка, то не е нищо друго, освен влиянието на външните планети върху човешкия мозък. Всички астрологични знаци човек носи в себе си, в своя мозък. 

Когато планетите дохождат близо до Слънцето, те оказват благотворно влияние върху човека. 

Сегашният човек не възприема правилно енергиите на Космоса, вследствие на което в известни места на организма му се натрупват повече енергии, отколкото трябва, а на други места - по-малко. Това неправилно разпределение на енергиите създава нещастия и страдания. 

От астрологично гледище, на човека се препоръчва да започне с най-силните си способности или добродетели, за да предизвика движение в себе си. Как ще си обясните промяната, която става с хората, ако не приемете влиянието на планетите върху тях? Има случаи, когато до известна възраст човек се намира под влиянието на една планета, а в друга възраст - под влиянието на друга. 

Добре е да се изучава влиянието на планетите в различните възрасти - от 7 до 14 години, от 14 до 21, от 21 до 28 т.н. 

Първият човек е бил създаден в петък, под влиянието на Венера. Тя е неговата слаба страна. В бъдеще духовният човек трябва да се роди в друг ден - в деня на Слънцето. 

Ако искате да се ползвате от добрите влияния на някоя планета, употребявайте такива плодове, които са свързани с нея. Растенията и плодовете съдържат такъв род енергии, каквито имат и планетите, с които те са свързани. Планетите пък от своя страна имат връзка със Зодиакалните съзвездия. 

Първите хора, които са дошли на Земята и които я уредиха, мислеха. Но онези, които останаха да я управляват, те престанаха да мислят. На Земята има същества, телата на които са по-ефирни - светещи. Невидимият свят е затворен за нашия ум, за обикновените сетива и схващания. Но за един ум, който е организиран по-добре, нищо не е скрито от неговия поглед. 

Изправянето на човека е бавен процес. Когато оста на Земята се изправи, и човека ще се изправи. Тогава климатът на Земята ще бъде мек, приятен, здравословен. Формата на човешката глава ще се преустрои. Ръцете и краката ще приемат по-красива форма. Тогава в него ще залегне идеята за братството. Всички хора ще живеят като братя и сестри, в пълен мир и съгласие помежду си. Според някои окултисти, колебанията, които Земята претърпява, се дължат на една тъмна планета, разположена между Земята и Слънцето. Тази планета е невидима. След грехопадението, човечеството чрез мисълта си е навлязло в района на тази тъмна планета. 

Слънцето е център, на който се събират всички същества, носители на доброто и светлината. 

Когато има повече петна на Слънцето, годината е по-плодородна, тогава и повече хора умират, повече се раждат и женят. 

Силите на Слънцето организират сърцето и белите дробове. Далакът е също проводник на слънчевата енергия и се намира под влиянието му. 

Слънцето не причинява и не може да причини никакви повреди. Казват, че някой пострадал от слънчев удар. За в бъдеще Слънцето няма да задоволява човечеството и ще изчезне. Тогава само Бог ще бъде Слънцето на живота. 

Пак беше кристално чиста вечер, звездите трепкаха над главите ни. Какъв чар и мекота лъхаше от тях! Прави са били древните мъдреци, като са казвали, че звездите са очите на ангелите. Защото наистина като ги гледаш, мисълта се повдига към един неземен, пълен с любов и мъдрост свят. Месечината грееше с цялата си пълнота, а Учителя беше заобиколен от нас. Той помоли да се изнесе малкият телескоп. Телескопът беше направен от един наш приятел, който имаше малка техническа работилница и в нея изработваше киноапарати. Телескопът беше рефлекторен, с вдлъбнато сферично огледало, с диаметър около 20 сантиметра. С него много добре се наблюдаваше релефната повърхнина на Луната. Учителя често го насочваше към нея. За кратерите, които ясно се очертават там и чийто произход е все още неизвестен, Той казваше: „Направени са от разумни същества, за да събират слънчевата енергия, както става при сферичните и параболичните огледала.“ Професор Никола Бонев доказва по един оригинален начин, че наблюдаваните от Земята лунни кратери, нямат случайно разхвърляно разпределение, каквото би следвало да имат, ако са образувани от падане на метеорити, а има при тях някаква закономерност. 

В сегашния век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувала веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородно и с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно единствено тяло. Нямаше да се разпръсва, нямаше да се обособява на Слънце, планети и на 32 спътници, а може би и повече. От това гледище Слънчевото семейство би било едно разхищение, една нецелесъобразност. Учителя казваше: „Разхищение и безсмислени неща в Природата няма.“ От тук е ясно, че силите, които са образували веществото на Слънцето и това на отделните планети и техните спътници, не са били еднакви по сила, напрежение и по своето естество въобще. Силите, които са образували всяка една планета и спътниците около тях, са се отделили като нехармонизиращи, като несъвместими, като сили от по-друго естество, по-друго качество от това на грамадното силово поле, от което е образувано самото Слънце. 

Известно е от астрологията грамадната разлика във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказват с изтичащите от тях сили върху Земята и живота върху нея, на първо място човека. От тук имаме най-яркото потвърждение за това, че всеки един член от Слънчевото семейство е плод на отделни, различни по своето естество, сили. Сила! Знаем ли какво разнообразие от изяви и възможности носи това понятие? Не, ни най-малко. Ние познаваме само нещичко от някои сили: електричество, магнетизъм, гравитация. Но с това не се изчерпват родовете и видовете сили, които въобще има. Колосът на френската математична мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре казва: „Най-голямата спънка за нас учените е това, че ние не знаем какво нещо е сила.“ 

Онези, които искат да изучават астрология, трябва още по-добре да разберат, че Злото създава видимите форми, а Доброто ги организира и ги облагородява. Наистина, като се замислих, разбрах колко важен е този закон. Астрологът трябва добре да владее и френологията и хиромантията, за да бъде точен в своите оценки. Той трябва да е видял видимия отпечатък, изразен предимно по лицето и ръцете, където има най-много нервни окончания, които бурно реагират на психичния живот на човека. Тук е уместно да кажем как Учителя изрази с много простичък израз пътя, по който върви това организиране, това облагородяване. Той каза: „Когато вълкът изяде едно агне, той става малко по-добър.“ 

Природата дава възможност на злото в човека да се прояви и с това идва и един малък процес към организиране и облагородяване. Проявите на злото не трябва да ни изненадват, то трябва да се изяви, за да се направи крачка напред към съвършенството. 

Силите, които създадоха Слънчевата система, създадоха и човека. Господ създаде Слънчевата система, заради човека. 

Двойникът на човека е поле на тези космични сили. Двойникът е апарат, чрез който се проявяват силите, енергиите на природата, физическото тяло на човека живее благодарение на своя двойник. Следователно, ако отношението между двойника и физическото тяло са правилни, хармонични, човек всякога ще бъде здрав. Ако тези отношения не са хармонични, то в човека се зараждат ред болезнени състояния. 

Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да работи. Той поначало е мързеливо същество. Движението е присъщо на разумното. Там, където има разумност, има и движение. Човекът трябва да се включи в движението, за да придобие разумност. 

Колкото една планета е по-далече от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни и по-могъщи същества. 

Астрономите са си направили труда да изчислят, че ако имаме един наблюдател на планетата Плутон, то той ще види оттам Слънцето малко по-голямо, отколкото ние от Земята виждаме Юпитер. Всеки ще си зададе въпроса, каква енергия може да се получи там от тъй отдалеченото Слънце? Естествено, много малко, даже незначително. Геният на Възраждането Джордано Бруно в предсмъртния си час на кладата през 1600 година на 1 март, със сетен глас извика на инквизиторите: „Навсякъде има живот, навсякъде разум!“ И ние сме съгласни с това и приемаме, че е така. Следователно, и там, на тъй отдалечената планета Плутон, има живот. И там живеят разумни същества и то от по-голям ранг, отколкото на другите планети. Ние ще приемем, че тяхната разумност е толкова голяма, че те могат да черпят енергия от мировия, необятен по своето могъщество, Силов Океан. Как? Елементарните частици, открити през 30-те години на нашия век, идват на Земята с непонятна за нашите представи енергия. Тази енергия не могат да вземат от Слънцето, нито пък от другите слънца, защото в определено време те биха се изчерпали. Отговор на този въпрос даде геният на атомната физика Енрико Ферми като каза, че тези частици вземат енергия от мировото космично силово поле. Ако сега на Плутон живеят същества и имат тела, устроени по същия начин, със същата субстанция, каквато имат елементарните частици, а защо не, то те ще могат да приемат сили за своя живот и нужди от това небесно силово поле, от този Необятен Силов Океан. 

С Учителя ние се спирахме на онези ярки, трепкащи светила по небесната сфера - звездите, които и с най-силния телескоп, поради своята грамадна отдалеченост, се виждат само като кръгчета. Те са слънца, като нашето Слънце. Небесни тела, които дават и само дават светлина и потоци сили, които носят живота. Около тях, както и около нашето Слънце е повече от сигурно, че има планети, които получават и използват тези дарове. Благодарение на прецизността на новите фотографски методи през 1943 година можа да се установи присъствието на тъмни спътници, планети, около сравнително близки звезди. В едно от тези слънца бе открита планета с маса 16 пъти по-голяма от тази на Юпитер. Открити бяха и други по-малки планети. Астрономите са си направили труд да изчислят, че ако имаме един наблюдател, който би се намирал върху най-близката до нас звезда, той не би могъл да види Юпитер и с най-силните телескопи, с които сега разполагаме на Земята. Отправяйки поглед към безкрайния звезден мир, Учителя казваше: „В небесното пространство виждате тези слънца, но там колкото светли слънца има, толкова и тъмни. Тези тъмни слънца в мировото пространство са тела, които нито дават светлина, нито отразяват такава, когато върху тях падне светлина. Планетите, кометите и някои от мъглявините ние можем да ги виждаме, тъй като отразяват част от светлината, която пада върху тях.“ Често мислех върху казаното от Учителя. Минаха години, науката и техниката направиха своя грамаден успех. Явиха се изкуствените спътници, които донесоха сведения за света, който ни заобикаля и за звездния мир. Отбеляза се, че един от тези спътници е донесъл голяма изненада - открил е небесно тяло в съзвездието Кентавър, което нито свети, нито отразява светлина. То обаче излъчва лъчи от рентгеновия спектър. Тези лъчи не могат да се доловят от нашето зрение. Известно е, че човешкото око възприема само малък дял от вълнообразните движения, които изпълват пространството. Всъщност, не са някакво движение, вибрации на еднородна среда, а са частици от специално състояние на веществото, както приема известният френски физик Луи Деброил. Тези частици са хем вещество, хем вибрации и се движат с грамадна скорост, носят могъщи енергии и вибрират. Когато дължината на вълната им е 8 милионна част от милиметъра, тогава нашето око ги долавя като червена светлина, когато те вибрират с дължина на вълната 4 милионна част от милиметъра, тогава нашето око ги долавя като виолетови тонове. Между тези две граници се намират вибрациите на частиците, които ние долавяме като оранжево, жълто, зелено, сиво и синьо. Оттук се вижда колко тясна е границата на възможностите за възприемане на вибрации от най-съвършения човешки орган - окото. Тези частици, които излъчват по-дълги или по-къси от тях вълни, не се долавят от нашето зрение. Зад виолетовия цвят идват вибрациите с още по-къси вълни, тези на ултравиолетовите и чак след тях следват рентгеновите. Такива частици, с дължина на вълната от рентгеновия спектър, е излъчвало това невидимо небесно тяло. Тези тела учените решават да нарекат черни дупки. Дупка е ограничено празно пространство, в което няма нищо, а нищото не може да дава нещо. Следователно, там има нещо, което Учителя нарече Черни Слънца. То пулсира, излъчва частици и то такива, които носят грамадна енергия. Защото е установено от физиците, че колкото дължината на вълната е по-къса, толкова силата, която те носят е по-голяма. Тези Черни Слънца имат грамадно по своята сила гравитационно поле, което привлича и поглъща всичко каквото им попадне в своя път - и светлината, и живота, които Светлите Слънца дават. Една могъща, обсебваща сила имат те. Тази обсебваща сила е изразена в човека и носи името егоизъм. 

За съществуването на тъмни тела в мировото пространство отбелязва в 1962 година и аржентинският астроном Харолд Шепли. Той приема, че в небесното мирово пространство около нас има тъмни масивни тела с размер поне десет пъти по-големи от Юпитер, които не принадлежат към никоя Слънчева система и не обикалят около никакво Слънце. Те се движат по свои неизвестни и непознати за нас пътища из Мировата пустош, както той се изразява, и ги нарича Тъмни самостоятелни планети. 

Ние трябва да приемем, че в природата нищо не е без смисъл и цел. Виждаме, че светлите Слънца дават, подхранват живота с изтичащите от тях тъй наречени потоци от елементарни частици, които те непрекъснато излъчват. Каква обаче е задачата на тези Тъмни Слънца? Каква им е службата във Вселената? В това отношение път към отговор на този въпрос, може да ни даде казаното от Учителя: „Злото е първичната енергия, тя създава материалните светове, видимите форми, а Доброто - вторичната сила, която ги организирва и облагородява“. В подкрепа на това, ето една старинна поема за сътворението на света, изнесена в символична форма. Тя е написана някога, в дълбока древност, върху седем плочки. Намерени са при разкопките на древния Вавилон и успешно разчетени. Там се казва: „В началото на създаването на света се е намирала една тъмна, хаотична материя, която се наричала Тиа-Мат. Боговете, гледайки тази неустроена, пуста и безжизнена среда, решили да създадат в нея един правилно устроен и носещ живот свят. Тиа-Мат бил чудовищен дракон със седем глави. Пламнал от възбуда, разбирайки решението на Боговете, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готвел за люта битка. Всички Богове трепнали от страх, само Мардук - Богът на светлината, се решил на борба. С това негово решение Боговете му признали правото на първенство. Мардук прострял грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава той, пълен със сила и могъщество, седнал в своята бляскава и добре въоръжена колесница, впрегната с четири огнени коня. И така величав, изпратен от възхитените погледи на Боговете, се спуснал със стихиен устрем срещу чудовището. Див и смъртоносен рев се изтръгнал от седемте зинали гърла. И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан. 

Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за живота, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове на смъртта, застоя - светове на крайното вцепенение. Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които днес учените наричат електрони, протони, мезони и с ред други подобни имена? Те не са нищо друго освен светлина, сила, движение - Бог Мардук. 

Гледайки звездния мир, един пробуден човек не може да не изпита благоговение и смирение пред тази импозантна гледка, и не може да не се запита къде е началото и как е произлязло всичко това Учителя казва: „Земята е създадена от една клетка“. Наистина, едно по-внимателно проучване на всичко, което ни заобикаля, ще ни убеди по един безспорен начин, че в Природата има закони, които са валидни както за най-малкото, така и за най-голямото. Така например като почнем от кристалите, които са в ръцете ни и стигнем до гигантските слънца във вселената, трепкащи над главите ни, то в нас не може да не се промъкне мисълта, че каквото е началото на един кристал, както той се е образувал, такова е и началото и по същия начин се е образувало всяко небесно тяло. Всички небесни тела са кристали, образувани по същия начин, по който са се образували кристалите преди нас. Как? Там е работата, че учените все още не са разбрали как се образува кристала. Когато човешкият род разбере как започва той и с какво започва, тогава повече от сигурно е, че ще му стане ясно и създаването на небесните тела. Всичко това е плод на сила. Но е смешно да делим силата на естествена и свръхестествена, защото ние все още не знаем какво нещо е сила. Силата е нещо необятно, могъщо, разумно, изпълнено с грижа. И така, един път създаден кристалът, ние вече можем да наблюдаваме и да разберем как той расте. Кристалите имат интересни качества, върху които много трябва да се мисли и изследва. В тях има нещо велико, разумно и дълбоко. 

Един умен човек казва: „В скалите ние ще научим да четем великите закони, по които е създадена и построена Вселената“. Друг казва: „Скалите са застинала музика, застинала хармония“. Учителя казва: „И в минералното царство има живот, но той протича там много медлено“. 

В кристалите се проявяват два основни принципа. Първият е да има форма и да я съхранява, което е принципът на ограничението - Тиа-Мат. При кристалите енергията на отделните атоми от веществото, които образуват даден кристал е много по-голяма, когато те са в свободно състояние. Щом обаче, те се свържат в дадена форма, то те губят голяма част от енергията си, която отива за връзка между отделните атоми, като при това тази връзка е възможно най-икономична по отношение съхранението на енергията, а постройките са здрави и закономерно стройни. Вторият принцип е порядъкът, закономерността и стремежът към съвършенството - Мардук. 

И наистина, растенето при веднъж създадения кристал става по строго определен ред. Различните атоми и градивни фрагменти са строго и закономерно разположени един спрямо друг, като връзката между тях да е възможно най-здрава при условието на тяхното нареждане. Точно затова те са и устойчиви, като при благоприятни условия към тях се присъединяват все нови и нови градивни частици, спазвайки дадената, схема. Кой е заложил тази схема и как? Растежът на кристала става по пътя на наслагването върху външните плоскости на кристала на извънредно дребни частици, носени от средата, която го е образувала, а не както при растенията, отвътре навън. Начинът, по който се подреждат частиците влияе върху формата, твърдостта, цепителността, електропроводимостта, топлопроводимостта, пречупването на светлината. По отношение на твърдостта много кристали показват различна твърдост по драскане на отделните стени и плоскости. Минералното вещество, от което е образуван кристалът е еднородно. Но дойде ли това вещество в кристална форма, то вече се подчинява на някакви странни закони. Например светлината не се пречупва еднакво по разните направления. Същото се отнася и за топлината и електричеството. При промяна на температурата и натиска в кристалите се образува възбуждане на сила в напрежението, което нещо показва, че в тях имаме непрекъснати процеси, които при тези условия се засилват, особено по върховете и ръбовете на кристала. Ако на един кристал му бъдат отчупени външните ръбове и върхове, изобщо, ако външни причини нарушат неговата форма, то той поставен при условията, при които се е образувал и в съответната среда, възстановява своята форма. В кристалите има един стремеж към усъвършенстване, стремеж да се приближават към най-устойчивата и най-съвършена форма - сферата. Това се постига по няколко начина: чрез умножаване на стените в простите форми, чрез комбинации и израстъци на няколко кристални форми и най-после, като се притъпяват ръбовете и върховете на стените. Така се получават по-закръглени форми, които са и по-устойчиви. Нека да не забравяме също, че на нашата Земя се срещат кристали с грамадни размери, тежащи с тонове. 

След малкото казано за кристалите, нека погледнем и на нашата Земя. Американският изследовател Сандерсън е изследвал всички онези случаи в някои особени места на океаните и моретата, където са ставали катастрофи с кораби и самолети по някакъв тайнствен начин. Той отбеляза, че при тези случаи, координатите на местата, където са ставали, са били определени твърде приблизително. И обикновено в момента на бедствието, бордовите радиостанции са бездействали и никой не е чувал сигнали. Сандерсън е открил 12 такива района, включващи Северния и Южния полюс. При това тези райони са разположени твърде симетрично от двете страни на Екватора. 

Още древногръцкият философ Платон, живял между 427 и 374 година преди нашата ера, е отбелязал, че Земята, погледната отгоре, прилича на топка, съшита от 12 парчета кожа. Питагор е приемал същото. До същия извод в своите изследвания върху Земята са стигнали и тримата руски учени Гончаров, Макаров и Морозов, без да са били запознати със становището на античните школи. Как Платон е могъл да види Земята така, то е друг въпрос. Онова, което трябва да се приеме по безспорен начин е, че Платон е прав. Той наистина е видял Земята, като топка, съшита от 12 парчета - един грамаден кристал с 12 стени, всяка една, от които представлява правилен петоъгълник. 

Известно е, че Земята представлява сфера, но не съвсем идеална. Тя не само, че е сплесната при полюсите, но има и други отклонения от правилната сферична форма, която някога са били по-големи. Има сериозни основания да се приеме, че формата на Земята не е била толкова кръгла, каквато е днес. Едва по-късно тя се е заоблила. Някога тя по-скоро е напомняла многостенна фигура, отколкото сфера. Когато кристалът израства от своя странен зародиш, неговите увеличаващи се стени, ръбове и върхове, запазват първоначалната си геометрия. Но естествено е да приемем, че редица геологически промени, които са ставали и стават на са допринесли за едно значително отклонение от програмата на модела. Все пак не всичко е останало в безпорядък. От геологията разбираме, че рудите, полезните изкопаеми, само на пръв поглед изглеждат хаотично разхвърляни. Установява се известно подчинение на система. Освен това много огнища на древната култура са се оказали не къде да е, а във върховете и ръбовете на този кристал. Така е с центъра на древната индуска цивилизация Мохенджеро. Египет, Северна Монголия, Великденските острови, Перу. Наистина на много места има бели петна, но те постепенно се запълват. През последните години бяха направени сензационни археологически открития. В Индокитай са намерени следи от древна култура от 7 000 години преди нашата ера. Там, както се отбелязва, са започнали да се занимават със земеделие 2000 години по-рано, отколкото в Средния изток, който досега се смяташе за люлка на човечеството. И тези открития също попаднаха на своето място в системата. Оказа се също, че ръбовете на многостенната форма, съвпадат с много океански хребети, открити в последно време. Те съвпадат с планетните разпуквания на земната кора, с тектонично активните зони, които се характеризират с изместване на земните пластове, с издигания и хлътвания, с интензивна сеизмична и вулканична дейност. На върховете на многостенната форма, попадат и центровете на магнитните аномалии, на минималното и максимално атмосферно налягане - местата, където се раждат ураганите. А много от ветровете духат постоянно по посока на ръбовете. Оказва се също, че има известна зависимост между пътищата на прелетните птици и местата им за зимуване и ръбовете, и върховете на многостена. 

Археолозите са намерили във Виетнам 30 странни предмета, направени от злато, и един от бронз във Франция. Това представлява кух дванадесетостен, стените на който са петоъгълници. На върховете на това геометрично тяло има направени топки. Предположението на някои археолози е, че тези фигури са имали значение за астрологията и астрономията на древните народи. Известно е, че тези две науки са вървели заедно, ръка за ръка до 17 век. В епохата на Възраждането, гениалните хора, които положиха основите на съвременната астрономия, като Кеплер, Нютон и Коперник, по онова време са били колкото астрономи, толкова и астролози. 

Правенето на хороскоп, звездна карта за раждането на даден човек, или за някакво събитие от житейския му път, става по дадено място и време. Тези два елемента се определят от географските координати - дължина и ширина. Древните не са имали такава географска мрежа, определяна от меридиани и паралели. И именно при съставянето на хороскоп, те са използвали този уред, като са познавали много и добре специфичните влияния на областите. Ние казаваме, че върху човека най-голямо влияние оказват Земята и Слънцето, но ще трябва да приемем, че то не е еднакво във всички области на Земята както по сила, така и по своето естество. Това нещо древните астролози са го разбирали и са били по-добре ориентирани по отношение земното влияние, отколкото днешните. Как можем наистина да си обясним групирането на отделните раси в дадени области на Земята? Монголите, намиращи се в Азия, семитите - в Средния изток, арийците в - Европа, аборигените - в Австралия, негрите - в Африка, индианците - в Америка, макар че индианците имат нещо общо с монголците, но все пак значително се различават. 

Като приемем Земята като един грамаден кристал, със своите ръбове, върхове и петоъгълни стени, ние ще можем да хвърлим нова светлина върху астрологията. Защото практиката показва, както са приемали древните звездобройци, че когато Слънцето, Луната и коя да е планета се намира на ръба или на върха на кристала, за дадено място, те изявяват своите качества с цялата си пълнота. Тези ръбове и върхове, стилизирани върху лист в две измерения, дават дванадесетте дома в хороскопа на човека. 

Когато в онези години над нас се разстилаше звездния мир, погледът ни се устремяваше към тази чудна изява на едно непонятно за човека по своето могъщество и величавост Съзнание, пред което той може само да мълчи и благоговее. 

Учителя ни казваше: „Когато човек използва влиянието на всички Слънца в Космоса, той дохожда до съвършенство. Задачата на човека се заключава в хармонизиране на силите на неговия организъм и в създаване на правилни отношения с всички звезди.“ 

Сириус по култура днес стои по-високо от Слънцето. Сириус събужда стремеж към чистота, към светлото и възвишеното. 

Трябва да обясним, че зодиакът представлява пътя на физическото развитие на човека. Той е разделен на 12 части, наречени домове. Всеки дом е свързан с определено зодиакално съзвездие. Следователно всеки дом служи като резервоар, в който се влива, ако не цялата, то поне част от енергията на звездите, с които е свързан този дом. За да разберете влиянието на звездите, вие трябва да изучавате тяхното естество. Ето един пример - зодията Овен оказва влияние върху главата, мозъка и лицето. В умствено отношение дава активност на мисълта, дава холеричния темперамент - активен и деятелен. Знакът е символ на саможертвата или Божествения принцип на саможертването. Човек, роден под знака на Овен, е импулсивен, решава нещата бързо и без да мисли много. Той е изложен на големи промени и противоречия. В края на краищата той свършва добре, но с белези по главата. 

Знакът Телец е принципът на Майката, т. е. на онази сила, която създава всички неща. 

Знакът Близнаци представя принципа на Космичния Божествен Ум. Той свързва всички същества в едно цяло. Тези три знака се повтарят четири пъти в годината. Те съответстват на четирите полета, през които човек минава, докато дойде на Земята. Той е слязъл от причинния свят в умствения, от умствения в астралния, а от астралния във физическия, където най-после е и спрял. 

Всеки градус на Зодиака съдържа в себе си известни дарби и възможности. Роденият под знака Козирог обмисля нещата и тогава се проявява. 

Главното качество на Водолея е чистотата. Който е под негово влияние, той непременно трябва да се пречисти. Чистотата пък е свързана с водата, чрез която новият живот ще дойде. Добре е човек да се роди в зодията Водолей. Мнозина са родени, за да живеят по нейните закони. Този знак определя Висшата мистичност у човека.