Преглеждане на кода на Езотерика на косите - Андрей и Олга Будугай

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Статии, посветени на Учителя и Учението]]

[[Статии от списание Житно зърно]]

[http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=814&Itemid=74 сп. Житно зърно година ХХIII бр. 8 / 2001 г.]

== ЕЗОТЕРИКА НА КОСАТА ==

<i>„Драга редакция на сп. „Житно зърно",

Предлагам на вашето внимание две статии от семейство филолози, занимаващи се с изследвания в областта на духовни и езотерични същности. Те живеят в гр. Бердянс, а Андрей Будугай е таврийски българин и в момента изучава български език, за да кандидатсва в българско учебно заведение. С приятелски поздрав: Дарина Чернева"

Уважаеми читатели, смятаме, че материалът, който публикуваме частично, защото дължината на оригиналния текст не позволява той да бъде публикуван в списание, ще бъде интересен за вас. Другият текст, изпратен ни от сем. Будугай, също би могъл да намери място в съкратен вид в следващи броеве на списанието. (Б. ред.)

Андрей и Олга БУДУГАЙ </i>
  
Интерес представлява косата на човека, която според съвременната биология, заедно с козината на животните, перата на птиците, ноктите, клюна, копитата, рогата и люспите на рибите, се явява производна на кожата и изпълнява в организма множество функции. Косата притежава също голяма енергийна и магическа сила. Неслучайно от древни времена влюбените са слагали косите си в медальони и са ги подарявали един на друг. Такъв подарък играел ролята на талисман, на защита, която усилвала енергията на този, за когото бил предназначен. Разкази за подарена коса може да срещнем и в художествената литература: в трилогията шедьовър на Джон Роналд Руел Толкин „Господарят на Пръстена", в историческия роман на Рафаело Джованъоли „Спартак" и др.

За магическата сила на косата свидетелстват и факти, споменати в едно от светите Писания. Например библейският герой Самсон, син на Маной от град Цора, още от утробата на майка си, която дълго време не можела да има де ца, бил избран от съдбата да служи на Бога. Родителите му имали видение: да подготвят сина си за назарейството (обет, който изисквал от посветените определени аскетически ограничения и забранявал стригането на косата). Целият живот на Самсон преминал в непрекъсната борба с филистимляните, чието иго „синовете Израилеви" търпели 40 години. С лъжа филистимляните подкупили любимата на Самсон, Далила, и изтръгнали неговата тайна - че невижданата сила на героя се крие в дългите му коси, неподстригвани нито веднъж от рождението му. Ако се подстрижели косите му, обетът в назарейството се нарушавал, силата щяла да напусне Самсон и той щял да стане „като другите хора". През нощта филистимляните остригали спящия Самсон, ослепили го и го направили свой роб, оковавайки го с две медни вериги в Газа.

Косите на героя след време пораснали. Веднъж филистимляните завели Самсон в един храм на техния бог Дагон и започнали да го принуждават да „забавлява" присъстващите. Враговете му искали да го направят за посмешище. Самсон искрено се помолил и получил от Бог предишната си сила, като вдигнал от мястото им два опорни стълба от храма и ги стоварил върху главите на присъстващите. Магическа сила притежава не само косата, но и брадата. 

Магьосникът Черномор от поемата на А. Пушкин „Руслан и Людмила" изгубил силата си, когато му отрязали брадата. В приказката на Алексей Толстой „Златното ключе или приключенията на Буратино" „докторът no куклените науки" Карабас-Барабас се гордеел с дългата си брада и в критични ситуации се клел в нея.

Във фолклора на много народи са изобразявали знахарите, магьосниците, маговете, Влъхвите, мъдреците и светците с дълги бради и коси. Тъй като косата е част от физическото тяло, тя носи информация за собственика си и тази връзка не се нарушава нито от разстоянието, нито от времето. Отрязана или окапала по естествен път коса (също и нокти или нещо друго от тялото, от облеклото или вещите, с които е свързан някой човек) са могли да бъдат използвани от вещици, магьосници и други слуги на тъмнината, за да получат власт над съзнанието (душата и духа) на техния притежател. Народните обичаи учат да не се хвърлят косми от косата безразборно, защото човекът ще заболее. Например в цивилизацията на инките една от многобройните задачи на държанките на върховния вожд била да изяждат щателно събираната през целия ден окапала коса на върховния инка. Това се правело с цел да се предпази здравето му, тъй като инките свързвали състоянието на вожда си, когото обожествявали, със съдбата на целия народ.

Случаи, когато се използвала коса при магии, е възможно да срещнем и при славянските народи. В наше време актът на черна магия се съпровожда с подстригване нула номер на осъжданите. Подобно действие съпровожда и новобранците, постъпили В армията. С подстригването започва и духовният път на тези, които са решили да постъпят в манастир. Послушникът доброволно се предава в ръцете на своя духовен наставник, който извършва ритуала на подстригването и по този начин послушникът се присъединява към егрегора на приеманата от него религия. Подобно обредно действие се извършва както с обикновени хора, така и с хора от аристократичен произход.

Както вече споменахме, при различните славянски народи подстригването си има специфични черти. То може да се различава по: възрастта на човека, количеството и степента на родство на поканените да участват в обреда, порядъка на неговото изпълнение, използваните атрибути при обреда и т. н. По различен начин се съхраняват и отрязаните коси. Например Владимир Супруненко се позовава на случаи, когато отрязаната коса от главата на момченце се закопава под круша, за да има то къдрава коса, а пък снопче от косата на момиче са слагали под върба, за да има то дълга коса. При славяните младите момичета са полагали много грижи за косата си. В Украйна те са ходели с открита глава, признак на запазената чест на девойката. Когато тя я загубела, си покривала главата с кърпа. Пак там съществувал обичай, ако момък покриел главата на момиче с кърпа, тя ставала негова избраница. Подобно символично значение има покриването на главата на булката с Воал - това символизира прехода от годеница към омъжена жена. В някои региони този ритуал се съпровождал и с подстригване на булката, като по този начин се усилвала магическата власт на младоженеца над бъдещата му съпруга. За омъжените жени и кърпите, с които покривали главите си, може да се каже също, че те не са имали право да показват главата си открита пред хората, но също и да я кичат с венци. Всички славянки са спазвали това правило. Ярко свидетелство за това е избухналото въстание на чехите през 977 г. против тяхната княгиня Дубравка, която, вече стара баба, се е осмелила да окичи главата си с венец от цветя. Венецът от живи цветя защитавал младото момиче от посегателства. Народът вярвал, че момиче с венец на главата притежава чудодейна сила, която го предпазва от посегател. Славяните вярвали още, че венецът защитавал момичето от лоши очи и нечисти сили. С такава цел момичето не сваляло Венеца от главата си и В празнични дни, когато според народните поверия бродели сенки на мъртъвци, от вировете излизали русалки и на земята се появявали и други нечисти сили. В древна Гърция защитна роля играел лавровият венец. Подобна функция изпълнявали диадемите, короните, панделките и шнуровете, с които жените връзвали косите си. Руският израз „очертя голову" първоначално е имал значение на „защитавам се, като връзвам около главата си някакъв защитен предмет, който образува кръг около нея."

„Със сакрално-символичното значение, което е било придавано на косите, са свързани обичаи, според които косите се скриват или обратно, оставят се открити" - казва Ариел Голан В научното си изследване „Мит и символ". Той отбелязва: „В Европа, в средните векове, жените не снемали от главите си покривалата дори и в къщи." Религиозните еврейки завързват кърпите си така, че напълно да закриват косите им. В глухите селца на Дагестан жените не позволяват дори на мъжете си да видят косите им.

Косите на човека са продължение на неговата аура на физически план, мост между финия (астралния) свят и физическия. Дългите коси могат да се сравнят с антени, които обезпечават на човека (микрокосмоса) връзка с окръжаващия го свят (макрокосмоса). Затова хората с дълги коси, мустаци и бради имат по-големи възможности да предчувствуват събитията, активно да възприемат новите мисли и, може би да еволюират. Вероятно с това се обяснява стремежът на хората от т. нар. свободни професии (артисти, художници, музиканти) да имат дълги коси.

''Превод от руски: '''Татяна ЙОРДАНОВА'''''