Преглеждане на кода на В образ Божи

[[Неделни беседи]]

[[Неделни беседи - 1928 г.]]

[[Ни мъж, ни жена, X серия, II том (1927-1928)]]

==7. В образ Божи==


''Беседа от Учителя, държана на 1 януари [[1928]] г., София. – Изгрев.''

„Който, в образ Божи като бе, не го помисли похищение, да е равен Богу." (Филипяном 2:6.) 

„Който, в образ Божи като бе". Това изречение има външен и вътрешен смисъл. Мнозина са разглеждали този стих, но са се спирали върху външната му страна, защото, изобщо, външното най-много апелира на хората. Аз ще разгледам вътрешната страна на този стих. Думите „в образ Божи" подразбират вътрешните условия, вътрешните възможности, дадени на човека. В това отношение, само царският син има външни и вътрешни благоприятни условия да учи, да се развива. Той може да си избере, каквито другари иска; той има възможност да си вземе, каквито професори иска. Под думата „царски син" разбирам онзи, в жилите на когото тече царска кръв. Всеки друг, който не е царски син, няма тези благоприятни условия, следствие на което той трябва да се бори с сиромашията, да преодолява мъчнотиите и лишенията. 

Сега, като се спирате върху живота, при дадените условия, вие разглеждате временните блага, които той носи, без да се спирате върху факта, че временните блага създават големи нещастия на хората. Ако проследите историята на човешкото развитие, както и това на целия органически свят, ще видите, че този факт е верен. Няколко зрънца, дадени на една птичка, могат да костват живота й. Тази птичка е гладна, търси някъде храна, но в това време няколко немирни деца й устройват капан. Те я примамват с няколко житни зрънца, които отнимат живота й. Тя иска да задоволи глада си, но едновременно с това животът й се отнeма. За да изкара плод от земята, земеделецът работи месеци наред, изразходва енергия, материални блага, докато най-после получи едно временно благо. Младата мома изразходва време, енергия, средства, да се облича хубаво, да се гизди, за да се хареса на някой момък. Най-после тя се домогва до това благо, но цял живот носи последствията на това благо. С ред страдания и мъчнотии тя изкупва придобитото благо. 

Мнозина запитват: Трябва ли да учим? Според мене, този въпрос съвсем не е на мястото си. Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се пита, трябва ли да гледаме, трябва ли да слушаме, трябва ли да ходим, да ядем, да пием, да спим и т.н. На живия човек такива въпроси не могат да се задават. Всички тия действия – гледане, слушане, ядене, ходене – са присъщи на един велик, разумен живот. Когато този живот престане да се изявява, тогава, само по себе си, и тези действия ще изгубят смисъл. Умрелите спят ли? Ще кажете, че умрелите почиват. Може да почиват, но те не спят. Умрелите ядат ли? – Не ядат. – Умрелите виждат ли? – Не виждат. – Умрелите чуват ли? – Не чуват. Вие можете да плачете на гроба на умрелия, колкото искате, но той нищо не чува. За него вашият плач е безпредметен. Слушал съм, как някоя жена плаче на гроба на умрелия си мъж и казвам: Колкото да плачеш, той няма да те чуе. Какъв смисъл има тогава този плач? При това положение, трябва ли майката да плаче на гроба на умрялото си дете? Има смисъл майката да плаче за живото си дете, но да плаче за умрялото си дете, няма никакъв смисъл. Да четеш някаква книга пред един разумен човек, има смисъл в това; но да четеш една книга пред някой глупав човек, или пред някое животно, в това няма никакъв смисъл. 

Религиозните хора, както и хората на новите идеи, на новите течения, имат амбиция да докажат на хората, че тяхното учение, техните идеи са прави и на сила искат да ги убедят в това. Казвам: убедете себе си, а не другите. Който носи в себе си новите идеи, той трябва да бъде толкова пластичен, че каквото да му се случи в живота, на каквато мъчнотия да се натъкне, да е готов да се справи. Дайте най-мъчното музикално парче на някой виден музикант, той ще го погледне оттук-оттам, и веднага ще се справи с него, ще го изсвири отлично, Дайте същото парче на някой посредствен музикант, той ще го свири цели месеци и години и, в края на краищата, ще направи ред погрешки. Като го слушате да свири, казвате: Мъчи се човекът да свири. Не е лесно да изсвириш нещо от Бетховен. – Не е лесно за посредствения музикант, но за опитния музикант не е мъчно. Щом става въпрос за мъчение, казвам: мъчение има в ада; трагедия има в ада. Следователно, мъчението е за ада; драмата – за човешкия живот; поезията – за рая. Човешкият живот не е трагичен, но драматичен. Ако питате, какво има вън от ада, казвам: вън от ада е раят. Значи, дето свършват трагедията и драмата, там поетът туря начало на своята поезия. Обаче, само онзи поет може да пише истинска поезия, който е минал през фазите на трагедията и драмата. Какво нещо е трагедията, знаете вече; какво нещо е драмата, пак знаете. Отсега нататък трябва да изучавате поезията. Тя отскоро е започнала да се изучава. Следователно, поезията е нова наука. Първият човек, който е писал поезия, е Адам. Обаче, поезията на Адам остана недовършена, защото го изпъдиха от рая. Господ му даде най-хубавата жена, каквато светът познава. Адам толкова се възхити от своята жена, че се вдъхнови и започна да пише. Той мислеше да напише нещо особено хубаво, което да остане за вечни времена, но и той, както някой си турчин, казал: „Отиде нашата дуня". Един турчин слушал, как български съдия решавал едно дело, и като чул решението на това дело, казал: „Отиде нашата дуня!" И сегашните хора, като този турчин, казват: Дойде грехът, и всичко изгубихме. – Не е достатъчно само да се констатира това, но човек трябва да потърси причините за греха и начините, как да се освободи от него. Ако грехът днес е дошъл, и утре има възможност да дойде. Грехът не е нещо случайно. Той представя накопления на желания, които всеки момент могат да се изявят и да спънат човека в неговото развитие. Тези желания имат далечен произход. 

Сега, аз искам да насоча мисълта ви към един велик закон, който организира идеите. И в този смисъл, казвам: няма сила в света, която може да противодейства на идеите. Идеята, сама по себе си, е мощна, Един от пророците казва за Бога: „Няма оръжие в света, което може да Ти противостои". Който разбира този закон, той може да избегне много нещастия. Колкото малка да е една Божествена мисъл, тя е мощна. Кога ще се реализира, не е важно, но тя непременно ще даде своите добри резултати. Ако доброволно не приемете една Божествена идея, тя ще влезе в подсъзнанието ви, дето сама ще се организира. Как ще се организира? Тя постепенно ще привлича към себе си подобни на нея идеи, и един ден, когато види, че съзнанието ви е най-слабо, тя ще ви се наложи и ще изнесе това, което крие в себе си. Божественото не държи на времето: могат да минат месеци, години, но в края на краищата, Божественото пак ще се прояви. По този закон може да се обясни, защо някои идеи са материалистични, а други – идеалистични. Това се дължи на широтата на човешкото съзнание, на кръговете, които се образуват в него. Въпросът за кръговото организиране на идеите е философски и изисква съответен ум за разбирането му. Да допуснем, че някой човек живее в идеалистичен век, и по едно време през ума му минава мисълта, че трябва да поправи некои свои погрешки или някои погрешки в обществото. Обаче, той отхвърля тази мисъл от ума си, счита, че е ненавременна. Мисълта влиза в подсъзнанието му и работи там, организира се, чака времето, да се прояви. Като се отказват от идеите с широките кръгове, хората дават предимство на своите мисли, т. е. на мислите с тесни кръгове, докато постепенно стеснят кръга на своето съзнание и създадат ново течение в света, обратно на идеалистичното, а именно, материалистично. По този начин хората казват: Всичко в света е материя. Значи, когато хората се отказват да изправят погрешките си, настава в света ново течение – материализъм. Освен материята, материалистите не признават нищо друго. Когато се натъкват на големи противоречия и страдания, хората започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно се домогнат до идеята за Бога. Това показва, че Божествените идеи са се организирали вече, и от подсъзнанието слизат в съзнанието на човека. Така се създава в света идеалистично течение, и хората започват да възприемат Божествените идеи. Следователно, когато хората не искат да изправят погрешките си, ражда се материализмът. Когато в тях се яви готовност да възприемат Божествените идеи, ражда се идеализмът. Обаче, нито материализмът, нито идеализмът са в сила да изправят живота на хората. Който не иска да стане материалист, той трябва да разбира закона, по който може да изправи погрешките си. Който иска да стане идеалист, той трябва да възприема Божествените идеи. Когато хората станат идеалисти, тогава ще дойде истинската поезия. 

„Който, в образ Божи като бе". Този стих показва, че апостол Павел е предвиждал не само тогавашните възможности на живота, но и бъдещите. Които не разбират тия неща, те искат в един ден да преживеят всичко, но това е невъзможно. Някой иска слава. От кого иска тази слава? Кой може да му я даде? Ако вие сте музикант, искате мнението на някой виден музикант, той да ви похвали, това разбирам. Мнението на този музикант е ценно за вас. Обаче, ако вие искате мнението на някой човек, който седи по-долу от вас, като музикант, в това няма никакъв смисъл. Затова, именно, Христос казва: „Не търсете слава от хората, но от Бога". По-нататък аз казвам: Не търсете знание от хората, но от Бога. Хората могат да бъдат носители на знанието, но извори не могат да бъдат. Божественото създава идеите, а не човешкото. Божественото е носител на всички възвишени идеи и мисли, които вълнуват човешката душа. Днес хората говорят за нови идеи, за ново учение, но в същност, схващанията им са съвършено различни. И българите казват „ново учение", и американците казват „ново учение", но и едните, и другите разбират различни неща. Под думата „ново учение" американците разбират нов начин на лекуване. Онези, които поддържат този начин на лекуване, казват, че никакви болести не съществуват, защото те отричат материята, а признават само духа. Това е едностранчиво разбиране. Защо? Защото човек не може да отрича това, което не съществува. Може да се отрича само това, което съществува, но не и това, което не съществува. Ако отричате съществуването на материята, това показва, че тя съществува. Щом отричате съществуването на духа, това показва, че той съществува. Човек може да отрича само тия неща, за които има известни понятия и с енергията на които става известна промяна. Запример, денят и нощта се обясняват с промени, които стават със слънчевата енергия. Значи, денят се определя от изгряването на слънцето. Дето има слънце, там има ден; дето няма слънце, там има нощ. Когато казваме Божествен ден, разбираме присъствието на Бога в човешкото съзнание, като изгряващо слънце, което го озарява и внася в него светли, велики мисли. Нощта в съзнанието пък подразбира залязване на това слънце. 

Казвате; какво нещо е любовта? – Изгрев, – Какво представя отсъствието на любовта? – Залез. – Какво нещо е мъдростта? – Изгрев. – Какво Нещо е глупостта? – Залез. – Какво нещо е истината? – Изгрев. – Какво нещо е лъжата? – Залез. – Какво нещо правдата? – Изгрев. – Какво нещо е безправието? – Залез. – Какво нещо е милосърдието? – Изгрев.– Какво нещо е жестокосърдечието? – Залез. Това са две категории състояния. Всеки човек трябва да определи, в даден момент, в кое от тия две състояния се намира, без да се стреми да доказва, защо е така. При залез слънце човек усеща в себе си дълбока скръб, като че е изгубил нещо ценно. При изгрев слънце човек усеща едно повдигане на духа, и тогава той лесно изправя погрешките си. Казвате: каква погрешка може да се изправи при изгряването на слънцето? Представете си, че сте имали един приятел, който ви е обичал, и който е бил готов на всякакви жертви за вас, но вие не сте преценили неговата любов. Така се случва, че този човек умира, и вие оставате натъжен, скръбен, че нищо не сте направили за него. Как ще изправите тази погрешка? Такава е грешката на цялото човечество по отношение на Христа, Който искаше да повдигне еврейския народ, да даде светлина на цялото човечество. Той искаше да събере всички народи под крилете си, както квачка събира пиленцата си. И как постъпиха с Него? Разпнаха Го на кръст. Но, ето, две хиляди години вече, как евреите носят последствията на своята грешка. Те и до днес не могат да се изправят. Защо? Защото Христос не е между тях. Знаете ли, колко скъпо плащат евреите за своята грешка? Няма друг народ в света, който тъй скъпо да изкупува своята грешка. Казвате: Ако Христос дойде днес между нас, ние няма да постъпим като евреите. – Не е въпросът, как днес ще постъпите. Сега вие се чудите, как са могли евреите да постъпят така с Христа! – Всеки човек може да постъпи като евреите. Ако разпне своята велика идея, както евреите разпнаха Христа, не прави ли и той същата грешка? Но тази грешка носи след себе си голяма катастрофа. 

Някой казва: Аз не мога да се откажа от удоволствията в живота; не искам да живея като отшелник. Питам: какво удоволствие има в това, да прекара човек цяла нощ в едно кабаре? Какво удоволствие има в това, да седиш цяла нощ в кабарето и да дишаш прашен, нечист въздух? Кое е за предпочитане: да дишаш отровния въздух по кабаретата, или да дишаш свежия въздух на Рила, или на друга някоя планина? Казвате: Как живеят хората в кабаретата? – Живеят те, но в себе си носят отровата на тамошната атмосфера. Те са заразени хора. 

В първите времена на християнството, във времето на Нерон, един виден римски патриций се влюбил в една християнка и пожелал да я целуне. Тогава жената е заемала низко положение, а не като сегашната, затова този патриций мислил, че може да постигне всичко, каквото пожелае. Тогавашните нрави били много разпуснати. Обаче, християнката се противопоставила на желанието на този патриций. Той се почудил на смелостта на тази християнка и казал: Аз искам да те целуна. – Не само ти трябва да искаш, но и аз трябва да искам това. Още повече, трябва да зная, защо искаш да ме целунеш. – Аз не мога да живея без тебе. Животът ми без, тебе е съвършено безсмислен. – Щом е тъй, аз искам да те поставя на изпит, да проверя, дали говориш истината. – Готов съм на всякакъв изпит. – Тогава, ще те пратя при една моя приятелка да я целунеш. Като се върнеш оттам, тогава ще ти позволя да ме целунеш. Обаче, ще донесеш едно писмо от моята приятелка, от което да се уверя, че, наистина, си я целунал. Той много се зарадвал за този изпит, и веднага тръгнал да изпълни дадената му задача, без да знае, че приятелката на неговата възлюбена била прокажена. След три деня той се върнал от приятелката на своята възлюбена, но вече заразен; на устата си имал струпеи, които му причинявали големи болки. Като го видяла, младата християнка му казала: Сега вече можеш да ме целунеш. – Не е време за целуване. Аз имам големи болки на устата си, първо трябва да се излекувам. – Тогава аз да те целуна. – Не, още не може. Когато изчистя устата си от проказата, тогава ще ме целунеш. Отишъл той при лекар в Рим да се лекува; минавали ден, два, три, месеци, но щастливият ден за целувката още не настъпил. 

Сега, ще обясня значението на целувката. Целувката подразбира красивото, възвишеното, което човек търси в живота си. Аз не разглеждам целувката в нейната външна, физическа страна, но имам пред вид нейния вътрешен смисъл. При допирането на устните, всякога взимат участие известен род сили. Например, горната устна представя извор, от който изтичат струи на Божествената Мъдрост. Ако погледнете на човека с разбиранията на ангела, ще забележите, че от горната му устна изтичат някакви струи, като от извор, а долната му устна представя коритце, в което тия струи се изливат. Следователно, ако от устата на някой човек изтича нектар на живота, тази целувка има смисъл; обаче, ако от устата му изтича отрова, тази целувка е нещастие. Целувка от такава уста е целувка на прокажен човек. Тъй щото, не е безразлично, кого ще целуваш. Има ли смисъл да целувате умрели хора? Докато човек е жив, вие го хокате, карате се с него, но като умре, казвате: Хайде да го целунем, да загладим работата. – Ако искате да целунете някой човек, целунете го, докато е жив, а не след като умре. 

„Който, в образ Божи като бе." Христос дойде между хората в образ Божи, да им покаже начин, как да приложат Божията Любов и Мъдрост в света. Силата на знанието се заключава в приложението. Казват за някого: Този човек се държи като слепец за тояга в своите вярвания, в своите възгледи. Питам: кой математик не се държи като слепец за тояга в числата от 1–10? Той носи тия числа с себе си, те представят за него мерки, без които не може. Ако някой го накара да се откаже от тия числа и букви, той ще му отговори, че тези числа представят за него пътища, чрез които възприема и предава математическите истини. Следователно, всяко число е метод, чрез който може да се предаде една математическа идея. Всяка буква е метод, чрез който може да се оформи дадена математическа идея. 

Като говорим за Божията Любов, трябва да знаем едно от главните й качества. Първото качество на тази Любов седи в желанието на човека да постави своя любим на същото положение, на което той сам се намира. Следователно, когато казваме, че Бог ни люби, подразбираме, че Той иска да ни приравни със себе си. Ако горделивият почувства тази любов, той казва: Ти знаеш ли, кой съм аз? Обаче, с тази гордост човек си създава големи страдания и неусетно пада от положението, в което Бог го е поставил. Любовта на Бога към нас има пред вид да ни издигне, да ни даде добри условия за развиване. Ето защо, тази Любов трябва да смири човека, а не да го възвеличи. Да любиш някого, това не значи да слезеш по-долу от него, или на неговото положение, но да го поставиш наред със себе си, за да го разбереш. Както се стремите към Божествените мисли и чувства, така трябва да зачитате мислите и чувствата на онзи, когото обичате. Който има прави отношения към Бога, към своя ближен, той разбира смисъла на числата и буквите и може да ги прилага в новия живот. Днес всеки човек се стреми към наука, всеки иска да бъде учен. Този стремеж е на място. Всеки трябва да се стреми към наука, но към Божествената наука. 

Казвате: Съвременната медицина Божествена наука ли е? – Всяка наука, която е резултат на Духа, е Божествена, но хората, които се занимават с нея, не са още Божествени. Запример, дойде лекарят при болния, постави го на операционната маса, извади червата му, чисти, прави, струва, зашие ги и казва: Платете сега десет хиляди лева! Срещне ви някой апаш в гората, посочи ви револвера си и казва: Дайте парите си! Както виждате, и единият иска пари, и другият иска пари. Значи, и лекарят, който си служи с Божествена наука, иска пари, както и апашът, който не си служи с никаква Божествена наука. Казвате: Може ли да се лекува човек без пари? – Може. – Как? – Ако лекарят излекува болния, както трябва, и по този начин го избави от страдания, болният ще даде не само десет хиляди лева, но и сто хиляди. Какво по-приятно за лекаря, да знае, че е помогнал на някой страдащ, без да иска никакво възнаграждение за това? От друга страна пък, така излекуваният болен, по никой начин не може да не се чувства задължен, да благодари на лекаря. При най-оскъдните средства даже той ще търси начин да изкаже своята благодарност, доброволно, а не по външно задължение. При това положение, между лекаря и болния се създават красиви отношения. Иначе, в очите на болния, лекарят ще бъде като търговец. Дето има търговски сделки, там няма трайни отношения. Светът се нуждае от разумни лекари, които да лекуват хората по нов начин. Такъв лекар ще лекува болния според законите на любовта, и болният ще му плати според законите на любовта. Тогава и лекарят ще бъде доволен, и болният ще бъде доволен. Бъдещите лекари ще лекуват не само физическите, но и психическите болести. В съвременния човек има една страшна вътрешна проказа, която го разяжда. Погледнете някой човек, изглежда здрав, но сърцето му се гърчи от болките на тия вътрешни струпеи. Погледнете мозъка му, също така е под влиянието на струпеите в неговите мисли. 

И тъй, човечеството се нуждае от медицина, която да освободи човешкия ум и човешкото сърце от проказата, която ги разрушава и разяжда. Съвременната медицина изучава свойствата и състава на цветята и на разни треви и ги използва като лечебни средства. И Божествената медицина извлича от цветята на Божествения свят лечебни вещества, с които лекува психическата проказа, която съвременните лекари не могат да лекуват. Добре е да се направи опит с Божествената медицина и с човешката и да се видят резултатите от едната и от другата. Запример, при един сериозно болен, почти на смъртно легло, викат двама лекари: единият лекува по обикновен начин, а другият – по Божествен. Първият предписва някакви лекарства на болния, но минава ден, два, три, положението не се подобрява. Вторият лекар взима една чиста хартия и написва на нея една дума. След това изгаря книжката, събира пепелта, туря я във вода да се разтвори, дава от този разтвор на болния да пие по няколко лъжички на ден. Не се минават ден или два, положението на болния се подобрява. Казвате: Това са илюзии. Не, в света илюзии не съществуват. Драми и трагедии също не съществуват. Хората сами си създават илюзиите. Те сами създават драмите и трагедиите. Как? Мъж бие жена си – ето една драма. Мъж убива жена си – ето една трагедия. Бог никого не бие. Той никого не убива. Вината не е само в онзи, който предизвиква. Някой писател написал една пиеса и наредил там да бият един от героите. И гледате, излизат актьорите на сцената, така се предизвикват едни други, че се създава повод да бият един от героите. Също така и в живота се създават поводи между хората да се бият. Някой казал на някого една обидна дума. Последният казва: Аз ще му дам да разбере! Той се заканва да го бие. Тази мисъл влиза в подсъзнанието му, дето се организира, и след известно време се проявява на физическия свят; той набива този човек. Обаче, след два-три месеца най-много, ще се намери друг човек, който пък него ще набие. Никой не може да избегне закона на възмездието. Казано е в Писанието: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери". Този закон работи и с положителните, и с отрицателните мисли и чувства в човека. Следователно, дойде ли в ума ви някаква добра идея, колкото малка да е, не я отблъсвайте. Тя ще влезе в подсъзнанието ви, дето ще се организира, и един ден ще даде плод. Вложете тази мисъл като подкрепа в живота си! Вие сте художник; дойде в ума ви една малка идея, да нарисувате нещо, но казвате: На мене ли остана да направя тази работа? – Реализирайте тази идея и не мислете повече. Вие сте музикант; дойде в ума ви идеята да изсвирите нещо. Казвате: До мене ли остана да изпълня този номер? –Изпълнете този номер и не мислете. Ако вложите в ума си идеята да станете милосърдни, ще станете. Тази идея работи в подсъзнанието, дето се организира, и незабелязано се проявява и на физическия свет. Приложете този метод при самовъзпитанието си. Каквато добра мисъл мине през ума ви, приемете я. Тя ще влезе в подсъзнанието ви, и там ще работи. Един ден ще даде своите плодове на физическия свят. Защо съвременните хора не успяват с този метод? Защото те, или не вярват в него, или наполовина вярват. В заключение, всеки ще получи толкова, колкото е вложил. 

Сега, като се ползвам от опитностите на цялото човечество, аз вадя следния закон: който иска да успява в работите си, той трябва да бъде абсолютно чист! Великите работи растат само при абсолютна чистота. Ако искате да станете виден човек, ако искате да станете учен човек, ако искате да станете силен човек, да създадете нещо, вие трябва да бъдете абсолютно чисти! Когато човек добие тази чистота, той схваща своето предназначение, като душа, като носител на велика Божествена идея. 

Сега ще приведа един пример из живота на християните, във времето на Нерон. Един от римските благородници приел християнството, но като християнин, бил подложен на големи гонения, заради което се принудил да напусне Рим и да отиде в Африка. Там той се скитал из горите и се криел в една пещера. По едно време той видял, че един лъв се приближил към пещерата. Като видял вътре човек, лъвът спрял спокойно пред входа на пещерата и вдигнал лапата си нагоре. В първо време християнинът помислил, че лъвът ще го разкъса, но като видял спокойствието му, разбрал, че друга никаква причина го заставила да спре пред пещерата. Той се загледал в лапата на лъва и забелязал в нея един голям трън. Приближил към лъва, извадил тръна, превързал го внимателно и го оставил да си отиде. Лъвът се отдалечил, а римлянинът започнал да си мисли: Каква полза, че съм направил едно добро на лъва? Извадих тръна му, и нищо повече. След известно време този римлянин се върнал в Рим, когато християните отново били подложени на преследвания. Като християнин, и той бил уловен и осъден на смърт, да бъде разкъсан от лъвовете. Когато го извели на арената и пуснали срещу него един лъв, всички останали поразени, като видели, че този лъв не се хвърлил върху него да го разкъса, но коленичил и започнал да лиже нозете му. Цялата публика се изказала в полза на този римлянин, да бъде помилван, защото такова нещо може да се случи само с Бога, но не и с човека. Този лъв бил същият, на когото римлянинът извадил тръна от лапата. 

Оттук вадим следния закон: доброто, което човек прави, се връща към него. Велико, мощно е доброто! Съвременните хора трябва да се занимават с доброто. Те разглеждат външната страна на живота и спорят върху въпросите: Има ли Бог, или не; съществува ли друг свят, освен физическия; що е душа, що е дух; какво нещо е материализъм, и какво – идеализъм. И това е добро. Тези разисквания развиват ума, но не разрешават въпросите на живота. Всяка идея е мощна в приложението си. Запример, срещате един човек, който ви обижда, каже ви някаква обидна дума. Ако се подадете на влиянието на тази дума, тя ще влезе в подсъзнанието ви, и там ще почне да се организира, докато един ден даде своите лоши резултати. Ако искате да се освободите от обидата, не бързайте да се подавате на нейното влияние, но спрете се за малко и потърсете някоя Божествена мисъл или Божествено чувство, с които да й се противопоставите. Кажете си: Ако Христос беше на моето място, как щеше да постъпи? Божествената мисъл е последното средство, което може да ви помогне. В един разказ за Христа се разправя следното: Детето на една бедна вдовица било зле болно, и тя решила да го занесе при Христа, Той да му помогне. По пътя още то издъхнало в ръцете й. Обаче, с мъртвия труп на детето, тя продължила пътя си, да търси Христа. Най-после й казали, че Христос е разпнат вече, не може да й помогне. Въпреки това, тя отишла на Лобното място, сама да види Христа, да Го помоли да съживи детето й. Като видяла Христа на кръста, тя започнала отчаяно да плаче, че единствената й надежда е изгубена. Христос помолил един от войниците да извади гвоздея от дясната му ръка, да помогне на тази нещастна вдовица, и след това отново да го закове. Войникът изпълнил желанието на Христа. Тогава Христос положил ръката си върху мъртвото дете, и то оживяло. 

И тъй, вземете пример от Христа. Що се отнася до правене на добро, и на кръста да сте, помолете да отковат ръката ви само за момент, да направите последното добро. Това е геройство! Ако искате да бъдете такива герои, идеята за доброто трябва да стане във вас плът и кръв. Такива трябва да бъдат младите хора! Ако младото поколение стане образец на такова геройство, между младите ще има и учени, и гении, и свети хора. Едно се изисква от човека: и при добрите, и при лошите условия на живота да е готов, като Христа, да направи последното добро. Христос каза на войниците: „Освободете дясната ми ръка от гвоздеите, да помогна на тази жена. После пак я заковете". Така е предадена идеята в разказа, но аз казвам: Христос не се обърна към войниците с молба, те да извадят гвоздеите от ръката му, но Той сам ги извади. По какъв начин? Той силно съсредоточи мисълта си към Бога, и гвоздеите сами паднаха от ръката Му. Щом имаше сила да възкреси умрялото дете на вдовицата, още по-лесно беше за Христа, с мисълта си, да извади гвоздеите от ръката си. По този начин Христос даде добър урок на човечеството, като каза: „Според законите на римското право, вие можете да ме разпнете, но аз ще ви покажа един метод, чрез който можете правилно да разрешавате всички спорове в света. 

Питам: кое беше по-добро, да пострада Христос, или да не пострада? Страданието обезслави Христа на земята, но на небето, пред Бога, Той доби слава. Той изгуби своята слава, но възвеличи Божията. Ако Христос не беше се обезславил пред хората, човечеството щеше да бъде изложено на големи страдания. Христос каза: „По-добре аз да пострадам, отколкото цялото човечество". Следователно, по-добре е да пострада физическият човек, отколкото неговите идеи. Идеите в човека представят цялото човечество. Имаме ли идеи, ние сме човеци; нямаме ли идеи, ние не сме човеци. Какви идеи трябва да има човек? Благородни и възвишени идеи, благородни и възвишени желания. Без такива идеи и желания, човекът е мъртвец, той не живее. 

Казвате: Дано дойде Христос на земята! Ако дойде Христос на земята, хората пак ще Го разпнат, не по стария, но по нов някакъв начин. Защо? Защото Христос люби Бога. Много кръстове е имало и ще има за ония, които любят Бога. Ако някой набръчка малко лицето си и запита Господа, защо му дава толкова страдания, Господ ще каже: „Изпъдете този навън! Той не е за сегашните времена, нека остане за бъдещите дни и години"! За онзи, който е готов, Бог ще каже: „Заковете този"! Той ще изпита голяма радост, че са го удостоили с такива страдания. Той ще благодари за привилегията, с която се ползва. Който е готов да служи на Бога, той гледа на страданията, като на велико благо, на велика привилегия. Мнозина запитват, защо са страданията в света. Казвам: страданията идат,за да научат хората да правят добро. Днес хората подържат мисълта, че с доброто не може да се живее, с истината не може да се живее. – Как ще се живее тогава? Ако с доброто и с истината не може да се живее, още по-невъзможно е да се живее със злото и с лъжата. – Тъй, поне малко да се изкриви истината. Не, никакво изкривяване на истината! Животът на съвременните хора е пълен с изкривявания, вследствие на което идват нещастията и страданията. В личния, в семейния, в обществения, в религиозния живот на хората има изкривявания, които трябва да се изправят. В начините, по които хората днес се лекуват, пак има изкривявания. Когато заболее някой, първата му работа трябва да седи в това, да се обърне към Бога, с молба да му даде някакъв правилен метод за лекуване, да му изпрати човек, определен за него. Като намери този човек, той ще му каже: Братко, моля ти да ми помогнеш. Аз ще ти платя, според колкото разполагам, но ще те моля и ти да останеш доволен. Ако разполагам, ще ти дам и сто хиляди лева, да изкажа своята благодарност. Ще има ли нужда този лекар да ходи от къща в къща, да лекува болни? 

„Който, в образ Божи като бе". Възможно ли е човек да бъде образ и подобие Божие? При сегашното положение на човека, с този ум и с това сърце, които днес има, той не може да бъде образ и подобие Божие, но един ден, когато умът и сърцето му се изменят, това е възможно. Нова епоха иде, с нови хора, с нови постижения, когато всички ще имат опитността, какво значи Божествен живот. Новата епоха ще разполага с нова наука, с нови изкуства, с нови начини за живеене, за лекуване. Казвате: Защо тия неща не дойдат сега? – За всяко нещо има определено време. Например, човек не може да изучава философията или поезията кога и да е – има определено време за това. Поезия се пише на млади години, а философия – на стари години. Когато стане на 15 годишна възраст, човек започва да пише и да чете поезия; на 21 годишна възраст се занимава с музика; на 33 годишна възраст – с художество. Стане ли на 120 години, той вече трябва да се занимава с философия. Само 120-годишният може да изказва здрави, положителни мисли, чрез които да поучава младите, как трябва да живеят. А на каква възраст човек може да стане духовен? Човек трябва да се е родил духовен, отпосле той не може да стане такъв. Човек става поет, музикант, художник, философ на земята, а религиозен и духовен става преди още да се е родил. За в бъдеще, когато някое дете се готви да се роди в някой дом, майката ще го пита: Имаш ли свидетелство за духовност и за религиозност? – Нямам. – Щом нямаш, търси друго място; аз не мога да те приема в моя пансион. Аз взимам думата религиозен или духовен човек във висок смисъл. От такъв човек всичко може да стане. Той може да стане и поет, и музикант, и художник, и философ. Който не е духовен, никакъв не може да стане. Истински духовен човек е онзи, който може да се пожертва за човечеството. Под думата жертва, в прав смисъл, разбирам такава, каквато Христос е направил за човечеството. Той даде живота си за човечеството, и този живот послужи за подкваса на новия живот, който днес иде в света. Идеята, която Христос внесе в света, и до днес още продължава да работи в подсъзнанието на хората. Христос не е вън от нас. И досега още Неговите идеи продължават да се организират. Няма да мине много време, и тия идеи ще се проявят. Явяването на тези идеи представя новата епоха. Когато дойде тази епоха, учените ще почнат да се занимават с въпроси, които днес всички отхвърлят. По същия начин учените от миналите векове отхвърлиха спиритизма, който много от съвременните учени вече приемат. Ще кажете, че спиритизмът не може да се докаже научно. Това е друг въпрос. Факт е, че духовен свят съществува. Като дойде времето, и това ще се докаже. Факт е, че слънцето, звездите изгряват и залязват. Защо е така, как се доказва това изгряване и залязване, то е друг въпрос. Има ред факти, ред явления в природата, които ние трябва да приемем, а доказването им ще дойде на своето време, при специални за тях условия. Запримтер, всяка истина съдържа известно число факти, но тия факти могат да бъдат достъпни за човешкия ум само при светлината на слънцето. 

Казвам: за да се добере до ония истини, които днес се отричат, човек трябва да изучава окултните науки. Сегашните хора гледат на окултизма като на нещо мистериозно, като на магия. Бъдещето е на окултната наука. И сегашната наука е окултна. Нима химията не е окултна наука? Нима философията не е окултна наука? Тия и много науки още се занимават с отвлечени въпроси. И окултните науки се занимават с такива въпроси, които ние наричаме не отвлечени, но велики въпроси, велики загадки за бъдещето на човечеството. Окултната наука ще ни покаже правия път за разрешаване въпросите на живота. Дохожда един от тия учени и започва да измерва пръстите на двама души. Първият пръст, показалецът, на единия е дълъг 9 см.; вторият, т.е. средният пръст е дълъг 10,5 см.; безименният – 9,5 см.; малкият – 6 см. После измерва пръстите на втория и намира, че показалецът му е дълъг 10 см.; средният – 12 см.; безименният – 10 см.; малкият – 8 см.. След това той сравнява тия данни и казва, че първият човек е слънчев тип. Той обича музиката, изкуството; обича красивото, великото, но е колеблив, нерешителен. Той седи на плета и казва: Да скоча, или не? Да направя това нещо, или не? Бутнете ли го веднъж, той тръгва вече, но всичко е, докато го бутнете. И радостите, и скърбите приема еднакво. На всичко в Живота се радва. Това се вижда от отношението, което съществува между показалеца и безименния. По същия начин може да се определят качествата и способностите и на втория човек. Ще кажете: Как може да се знае това? Аз пък питам: отде знаят учените, че разстоянието от слънцето до земята е 92 милиона мили? Ще кажете, че учени, авторитети са доказали това. И аз ще кажа, че учени хора са определили характера и способностите на човека по дължината на неговите пръсти. Това е наука, която е съществувала още в древността. Вторият човек, според дължината на пръстите си, показва човек с високо мнение за себе си. Той не е нито поет, нито музикант, но държавник, който обича да заповядва. Ако е мъж, обича да намери всичко готово в дома си, а жена му да стои пред него като войник. Той обича да се облича хубаво, да има пари, слуги на разположение и като дръпне звънеца, всички да са на услугите му. Който познава окултните науки, той ще се ползва от тях, но ще помага и на другите. Първо, човек трябва да се справи със своите мисли, чувства и желания. Същевременно, той трябва да знае, какви сили се крият в него. Щом знае това за себе си, той ще го знае и за другите и ще може да им помага. Има някои баби, които познават науката за ръцете и си служат с нея за лекуване. Като отиде някой болен при една от тези баби, тя измерва пръстите му, написва числата на чиста, бяла хартия, която после изгаря. Пепелта от тази хартия разтваря във вода и дава на болния да пие. След това болният оздравява. Други баби измерват главата на болния и го лекуват по същия начин, както при измерването на пръстите. Ще кажете, че това са суеверия. Суеверия в света не съществуват. 

„Който, в образ Божи като бе". Значи, има възможност човек да бъде образ и подобие Божие. Запример, какво по-красиво нещо има от човешкото лице? Каква светлина се крие в човешките очи! По светлината на очите се съди за милосърдието, за любовта, за истинолюбието и за ред още добродетели в човека. Тази светлина показва, че Божественото работи в него. Някой иска да развие добродетелта в себе си. Какво трябва да направи? Той трябва да намери човек, в когото добродетелта е силно развита и да спре вниманието си върху него така, че да отпечата този образ в своя ум, в своето сърце, в своята душа. Нова наука е нужна на съвременните хора. 

Новата наука трябва да се приложи, както при самовъзпитанието на човека, така и при възпитанието на бъдещето поколение. Бъдещите учители няма да проповядват на децата, нито ще ги морализират, но ще ги нареждат по такъв начин, че взаимно да си въздействат: ако някое дете върви по женска линия, до него ще се постави друго, което върви по мъжка линия, у което е развито чувството на справедливост, на съвест. Първото дете е колебливо, а второто – смело, положително. Обаче, ако наредите едно до друго две деца, които имат еднакви черти, те ще се спънат. Два петли на едно бунище не пеят. Един петел и една кокошка лесно се спогаждат. Когато намери една кокошка, петелът цял ден пее. Той казва: Дайте ми една другарка, да видите, какъв певец съм! Когато един петел запее, и другите петли се провикват, но той се спуща към тях и казва: Как смаете да пеете с мене заедно? 

И тъй, всичко, каквото виждаме в природата, представя някакви идеи, но те още не съставят наука. Тия идеи, тия факти трябва да се обобщят. Запример, ако разглеждате петела и кокошката, като форми само, те много не могат да ви ползват. Тези форми трябва да се осмислят. За вас не е важно, че петелът кукурига, но трябва да знаете, какво означава това кукуригане. Някои са забелязали, че когато петелът кукурига пред вратата на господаря си, това показва, че гост ще дойде. Отде знае петелът това? Има ли някакви факти, или това е някакво съвпадение? Обаче, 10-15 минути след кукуригането на петела, гостът пристига. Това не значи, че петелът е причина за идването на госта, но той предвижда нещата. Значи, има известни факти, известни явления в природата, които често се случват, и на нас предстои да ги обобщим, да извадим разумната страна от тях. 

„Който, в образ Божи като бе". За да дойде човек до положение; да възстанови своя първичен образ, той трябва да използва Божественото, което е вложено в него. За тази цел той трябва да се домогне до онази свещена наука, която е в него. Тази наука отвън не се преподава, тя се изучава отвътре. Според мене, и науката за пръстите е свещена. Природата е създала човека по строго определени математически и геометрически отношения. При отклонението му от правия път, стават отклонения и в тия числа. Ако разгледате научно добрия и лошия човек, ще видите, че те коренно се различават: главата, лицето, ръцете, даже и космите на главата на добрия човек отговарят на съвършено особени числа в математическо и в геометрическо отношение от тия на лошия човек. Ако вземете косъм от престъпник и го прекарате между пръстите си, по цялата му дължина, ще забележите, че той не е гладък, но има много възли. Ако вземете косъм от главата на един добър, благороден човек, ще забележите, че по цялата си дължима той е гладък и приятен на пипане. Защо съществува това различие? Защото мислите на човека се отразяват върху космите му: добрите мисли правят космите меки, гладки, тънки. Лошите мисли ги правят корави, неравни и дебели. Ако пипнете космите на престъпник, който е убил няколко души, ще изпитате много неприятни чувства, от които с месеци не ще можете да се освободите. Ако попаднете в някоя област, дето са убити много хора, вие ще изпитате ужас, страх, отвращение – чувства, които са изпитвали убитите в момента на отнимане живота им. Ще кажете, че тези места са орисани. Не, на тези места са убити хора, които не могат да се примирят с положението си. Като дойдете до тези места, нещо отвътре ви казва: Не минавайте оттук! Вие трябва да послушате този глас и да се върнете назад. Ако не послушате, ще се натъкнете на лошите чувства на убитите и можете да заболеете. Всяко място носи свои специфични мисли и чувства, според това, за какво е служило. Ако минавате покрай някоя черква, ще изпитате мислите и чувствата на богомолците от тази черква. Ако минавате покрай някоя скотобойна, ще изпитате тежки чувства, като че нещо ви стяга, притиска душата ви. 

Казвам: чисти мисли, благородни чувства и възвишени постъпки се изискват от съвременните хора. Какво виждаме днес? Тъкмо обратното. Четете вестниците и виждате, че те са пълни с неверни факти. За този ще пишат нещо, за онзи ще пишат нещо, да настроят хората. Каква полза от това? Какво ще спечели българският народ, или друг някой народ, като чете тия новини? Христос казва: „Всяко царство, разделено против себе си, не може да устои". Значи, за да устои едно царство, изисква се сплотеност, единство между всички негови членове. За тази цел, между всички хора, между всички народи трябва да се внесе любовта, мъдростта, истината, като елементи за спояване, за съграждане на новото, на великото. Само при това положение можете да гледате на всеки човек, като на Божие създание. Ще кажете, че в Писанието се говори, че всяка власт е дадена от Бога. Да, всяка справедлива власт е дадена от Бога, но не и несправедливата. Всяка несправедлива власт ще бъде съдена. Всеки дом, всеки народ, които постъпват несправедливо, ще бъдат съдени от Бога, като личности. Учените доказват това чрез закона за наследствеността. Много примери из живота потвърждават този закон. Такива примери има в Америка: един мъж, от билата раса, имал отношения с една негърка. В първите три поколения се раждали черни деца, което показва, че майката имала надмощие, затова децата били черни. В четвъртото поколение, обаче, се родило едно бяло дете. Всички се чудили, отде е дошло това бяло дете между черните. И обратно: една бяла жена имала отношения с един негър. В първите три поколения се раждали бели деца, но в четвъртото поколение се родило едно черно дете. Всички останали учудени, как е възможно, от почтени, добри родители, да се роди черно дете. 

Значи, природата е безпристрастна, тя всичко хроникира. Няма престъпление, последствията на което да не се проявят поне в четвъртото поколение. И днес, когато се проповядва на хората добър живот, това има за цел да ги освободи от бъдещето зло. Строг е Великият закон на живота! Никой не може да избегне този закон. Няма защо да съжалявате, че сте под този закон, но трябва да знаете, че ви предстои да изправите погрешките си, т.е. да се избавите от материализма. Като изправите погрешките си, вие ще станете идеалисти, ще можете да възприемете Божественото. Някой казва: Материализмът трябва да се премахне. Да, но нито с думи, нито с аргументи можете да го премахнете. За да се освободите от материализма, трябва да изправите всички погрешки, които сте направили. А за да придобиете идеализма, трябва да възприемете Божествените идеи. Докато не се изправят грешките на материализма, той винаги ще съществува; докато не се възприемат Божествените идеи, идеализмът няма да дойде. 

Поздравлявам ви сега с новата година, която наричам година на двете отворени очи. Тази година е богата, тя носи пълен чувал със злато и със скъпоценни камъни. Като мине покрай умните, тя ще им остави големи богатства. Като мине покрай глупавите, нищо няма да им остави. Глупавият ще се намери в положението на онзи българин, който срещу Юрданов ден пъхнал главата си през прозореца, но не могъл да я извади. Между българите съществува едно предание, според което, ако някой пъхне главата си през някой прозорец, срещу Юрданов ден, когато се отваря небето, и в този момент пожелае нещо от Господа, всичко ще му се даде. Един българин решил да направи този опит. Една вечер, срещу Юрданов ден, той пъхнал главата си през железата на един от прозорците и чакал до 12 ч., когато небето се отваря, да поиска от Бога една крина злато. Като видял, че небето се отваря, в бързината, вместо да поиска една крина, пълна със злато, той казал: Господи, дай ми глава, голяма като крина! Каквото пожелал, това станало: главата му се увеличила, станала голяма като крина, но не могла да излезе през решетката. 

Казвам: голямата глава представя човешката лакомия – лакомия за богатства, за знания, за слава. Сега, и вие се обърнете към Господа и пожелайте от Него да ви даде за новата година от изобилието на своята Любов и Мъдрост. Пожелайте от Бога да прогледате тази година, да виждате света през очите на Великата Любов и на Великата Мъдрост; сърцата ви да бъдат винаги радостни и весели, а умовете ви – чисти и свободни, да носите и на другите хора от своята радост, от своята чистота и свобода. 

''Беседа от Учителя, държана на 1 януари [[1928]] г., София. – Изгрев.''