Преглеждане на кода на Вяра безгранична и любов безгранична

[[Беседи]]

[[Общ Окултен Клас]]
ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1935-1936)

[[КНИГА: Петте врати]]

==ВЯРА БЕЗГРАНИЧНА И ЛЮБОВ БЕЗГРАНИЧНА==

"Добрата молитва"

Ще прочета първа глава от Евангелието на Йоана.

"В началото бе Словото"

Трябва разбиране. Разбирането е едно отражение. И простият си служи със светлината, и ученият си служи със светлината, както и онзи, чието съзнание е развито. Но между всички тях има голяма разлика. Простият вижда нещата на повърхността, той не може да вникне в дълбочината на нещата. За пример често се казва: "Имай вяра." Но на какво обосноваваш ти своята вяра, дали имаш вяра? Не можеш да имаш права вяра без любов. Вярата трябва да бъде обоснована на нещо. Без любов вярата не може да се прояви. И ако някой казва, че има любов, а не може да прояви вярата си, той не говори истината. Вярата, това е външната страна на любовта. Някой казва: "Гола вяра." Щом вярата ти е гола, тя е без любов. Някой казва: "В какво да вярвам?" Ще вярваш в любовта.

Сега, това са две положения, които трябва да бъдат ясни. Животът не може да се прояви без любов и без вяра. Казвам, това, което може да даде утеха на човека, това е вярата. Да вярваш. "В какво да вярвам?" Ще вярваш в Бога. "И после?" Ще вярваш в Духа. Няма да търсиш Бога, както търсиш някой човек навсякъде. И после, ако за любовта не можеш да направиш всички жертви, ти нямаш вяра, ти не разбираш какво нещо е любовта. Човек, който е дошъл до вярата и до любовта, той е богат човек, той не е скържав. А какво имаш да се смущаваш, ако имаш всичко, кажете ми? Казвам, има неща, които сега трябва да се разрешат. Вие някой път се спъвате върху някои въпроси, върху маловажни работи. За пример спирате се върху въпроса кой е чист, на кого мислите са чисти и на кого не са чисти, кой ви обича и кой не ви обича. Това са въпроси важни. Кой ще ви убеждава сега дали имате любов, или не? Вие ще кажете: "Как мислите, дали аз обичам? Как мислите вие, дали аз имам вяра?" Това са второстепенни работи. И когато Христос е казал, че ако имате вяра колкото синапово зърно, можете да кажете на една планина да се премести и тя ще се премести. Ти си сиромах, нямаш нито пет пари в джеба си. И ако имаш вяра, каквото искаш, ще дойде. Само че казвате: "Кой ще извърши това?" Че кой заставя светлината да иде от слънцето? Кой я изпраща, кажете ми? И кой изпраща тези слънчеви лъчи, да идват във вашите очи? И кой е онзи, който изпраща мир във вашата душа? Вие не сте мислили върху това. Вие виждали ли сте го? Не сте го виждали. Сега ще кажете, че това, което човек не вижда, то не е реално. То е степен на съзнанието. Пробуждане трябва у човека. Та казвам сега: "При сегашните условия, както сега е сложен животът, има други неща, които отвличат вниманието от важното. И те са важни, но важният въпрос за всинца ви е, че без любов вие не можете да турите основа на живота си. И ако в тази любов вярата спонтанно не изпъква в душата ви, и ако във всяка мъчнотия, тази, която се ражда във вашата душа, тази любов не може да се справи, вие не сте на правата страна.

Сега аз не искам да ви говоря върху въпроси, които могат да смущават вашето съзнание. За пример вие се раждате в света и мислите да уредите живота си. Как ще го уредите? Ще го уредите според знанието, което имате. Най-първо вие имате една вяра, но колкото остарявате, вие изгубвате вашата вяра. И най-после дохождате и казвате: "Я има онзи свят, я няма." Вие сте млади и мислите, че всичко можете да направите, но остарявате и казвате: "Мислех така, но то не било точно така." Така, както вие разбирате старостта, тя е старост без любов. Тази старост е без вяра, вие сте във въздуха, висите някъде. Това е, както едно обещание, както когато някой казва: "Аз ще направя еди-какво си заради вас." Обещават хората много работи, но в края на краищата работите не стават така. Божествените работи са извън времето и пространството. Това, което постоянно става у вас, то е Божественото, а не това, което може би в идната година ще стане или след един ден, но в дадения момент. Tи имаш тъмнина в себе си, но щом повярваш, веднага Божествената светлина иде и ти ставаш богат. Та казвам, ние говорим за първите християни. Кои бяха първите християни? Ако първите християни живяха едно време, сегашните от кои са? От последните. Кое е по-добре да бъде човек, от първите ли да бъде, или от последните? По-добре е да бъде от първите. Последните – това са огризките на нещата. Някой е сготвил, идва някой, но понеже е от последните, останали са само последните огризки. Това вече не е ядене. Някой казва: "Важно е първото в света." Но без онова вътрешно разбиране на нещата не може да даде нищо, с него нищо не се постига. Разбирането на любовта, която се изявява чрез вярата – това е истинското знание, с което човек всичко може да постигне. Има неща, които човек може да постигне и ще ги изгуби. Аз считам постигнати неща тия, които съставят една тъкан. Ако ти остаряваш, ти нищо не си придобил. Ако ти в младини придобиваш знания, а в старини изгубваш това знание, ти нищо не си придобил. Ако си забогатял и оставиш на децата богатство, ти нищо не си придобил. Това са заблуждения. И ти, и децата ти се заблуждавате. Това е външното разбиране. Тогава казва Христос: "Един е вашият Отец." Докато ти мислиш, че имаш баща, майка, братя и сестри, че някои ти са по-близки, а някои по-далечни, това е обикновено разбиране. Ти трябва да считаш, че имаш само един баща. И ако ти за този баща не си готов да пожертваш всичко, ти не си го разбрал. Питам сега: кой е онзи, който ви обича? Той не може всичко да направи заради вас. Нищо повече. Светии имало едно време, но и те имали в себе си мъчнотии. Човек сам си разрешава известни въпроси. Къде стоят мъчнотиите в човека? В неговото недоверие. Той няма вяра. Някой казва: "Ти обичаш ли ме, или не?" Казвам: "Ти вярваш ли в мене? Покажи ми твоята любов от вярата си, и аз ще ти покажа моята любов." Сега това е вътрешната страна. Иначе, както вие схващате живота, той не е реален. Един човек, който може да ви обещае нещо и да не го изпълни, не уповавайте на такъв човек. Казва той: "Дайте ми малко време." Никакво време. Кажи и свърши – нищо повече. Дойде някой, иска от тебе помощ. Този, който проси, той не познава Божия закон. Той казва: "Помогни ми за Господа." Това са обикновени работи. Онзи, който ще дойде да опита твоята любов, той ще дойде по друг начин. Тогава как ще го познаете вие? Способният ученик разбира учителя си. Нищо повече. И способният учител знае как да предаде урока си. Това, което е неразбрано, което създава междини, произвежда съмнения и човек казва: "Дали той вярва в Господа, дали вярва в Христа?" Ако дойдем до положение да делим Христа, да питаме Кой е Христос, ние сме на кривата страна. Изявленията на Бога не могат да станат без Христа. Вярата на човека е изявление, а същината, това е любовта, която постоянно действа отвътре.

Сега, да дойдем до практическата страна. Разрешението на въпроса седи в любовта и вярата. Ти казваш: "Как ще прекараме живота си?" Можеш да прекараш живота си като някой вол, можеш да прекараш живота си като някой кърт, и какво ли не. Но един начин има за прекарване на живота: да разбереш живота не като кърт, нито като вол, но да разбереш живота както трябва. В какво седи любовта? Като срещнеш един човек, който те обича, светът пред теб ще се отвори. Христос казва, че Той е вратата. Онзи човек, който може да отвори за вас вратата на любовта, кой и да е, той носи вярата. Или аз наричам това разтваряне на вашето съзнание. Понеже всеки слънчев лъч, който пада върху някое семенце, който повдига семенцето, той е, който помага. Та всички вие имате нужда от Божествено проявление. Затова трябва да вярвате. Аз наричам тази вяра не сляпа вяра, а жива вяра. Друг въпрос се заражда сега. Вие ще кажете: "Ние от кои сме?" Няма нужда да знаете от кои сте. В дадения случай ти може да бъдеш един запален въглен или един изгасен въглен. Нищо повече. Нали понякога виждате нарисувана една свещ, която гори. Това е едно заблуждение. На картина е само. Ти казваш: "Много хубаво е нарисувана свещта." Ако във вашето съзнание съществува, и вие уповавате на тази картина, че е много хубаво нарисувана, вие сте на кривата страна. Не че това не е хубаво, но това е едно отражение, а същината, реалността, тя е на друго място. Сега, като казвам, че реалността е на друго място, какви ли не идеи ще се родят у вас: какво нещо е реалността, какво нещо е онзи свят. Онзи свят е свят на любовта. Онзи свят е свят не на слепите хора, които виждат нещата отблизо, а на хората, които виждат отдалеч. Сега има много въпроси, които спъват хората. Те са странични работи във вашето съзнание и от тях трябва да се освободите. Говорят за кармата. Докато имате карма, вие още не сте дошли до любовта. Докато имате карма, вие още не сте дошли до истинската вяра.

Когато аз говоря за вярата, подразбирам вяра в любовта. Аз изключвам кармата. Няма какво да говорите повече за кармата. Колко години ви трябват, за да се освободите от вашата карма? Ако хвърлите земята върху слънцето, тя в един миг ще се разтопи. Ако остане да топите земята, хиляди и милиони години може да я топите. Ако земята падне на слънцето, мигновено ще се разреши въпросът. И законът е такъв: ако във вашето съзнание има известни въпроси, които вие не можете да разрешите, това показва, че сте далеч от слънцето. Ти казваш: "След време то ще дойде, еволюцията ще дойде." Дяволите са измислили еволюцията. Те са политици. Ти казваш: "Еволюцията ще дойде и ние ще успеем." Бог е вложил в любовта всички свои качества и всяко нещо иде на своето време и се проявява. То е Божественото. Това не значи, че всеки ден ще придобиваш Божественото. То е вложено в тебе, ти ще се радваш на Божественото. Ти ще се радваш на проявеното в тебе. Тъй седи въпросът. Казвате: "Как ще познаем ние Христа?" Питам, как Го познаха едно време и как ще Го познаят сега? Едно време и сега, безразлично е. Щом делите Христа, вие не сте Го познали – нищо повече. Щом мислите, че сте по-далеч или по-близо до него, това е човешко разбиране. Много страдания ще се родят. Вие започвате да четете една книга, която съдържа хиляда страници. Вие още не знаете на коя страница ще намерите най-важното. В какво седи важното? Важното е ядката. Това е любовта вътре. Любовта е възкресението. За да дойде любовта, ти трябва да възкръснеш. Когато се казва, че това е възможно, а онова е невъзможно, че трябват условия, това показва, възкресението още не е дошло. На болните хора много неща трябват. Трябва някой да ги вдига от леглото, но това още не е истинският живот. Любовта няма нужда от прислужници. Когато любовта дойде в душата ти, ти ще бъдеш един от онези, на които душата трепери да служи, да прояви Божията любов. Когато любовта дойде, ти ще бъдеш един от въодушевените, с голяма вяра, че можете да помагате. Всичко е възможно. Това е положението сега. Такова трябва да бъде вашето съзнание сега. Някой казва: "Ние не сме просветени още." В какво седи просветата на човека? Тя седи в онова вътрешно разбиране на Божествения Дух. Бог няма да дойде да спори с тебе. Като дойде в тебе Бог, ти веднага трябва да разбираш дали Господ ти говори, или не. Има един закон: щом в душата ти съществува известно разединение или имаш раздвояване, имаш две мисли, Бог не се проявява. Там е човешкото разбиране. При Божественото проявление на човешката душа не остава нито сянка от съмнение в душата на човека. Ти казваш: "Ами дяволът може да ме излъже." Щом дяволът може да те излъже, това е първото безлюбие. Щом дяволът може да те излъже, това е първото безверие.

Та казвам, сега ще започнем с онзи живот, отдето иде възкресението. Няма да ви убеждавам дали това е възможно, или не. Болен си – ще опиташ вярата си. Сиромах си – ще опиташ вярата си. Слаб си – ще опиташ вярата си. Във всички положения ще опиташ реалното. Не какво светът мисли. Това е друг въпрос. От памтивека съществува неразбиране между хората, разни системи. И след хиляди години пак ще бъде същото. Това е друг въпрос. Светът няма да се оправи по този начин. Изобилие се иска, като дойде чистият въздух, той оправя всички неща. Като остане да дава по-малко, тогава имаме човешкия порядък на нещата.

Та казвам, новото разбиране на нещата и на живота седи в това не да се родиш и да остарееш, не да се родиш и да умреш. В това вие имате вече сегашния порядък на нещата. Той спада към друга категория. Обаче, за което аз ви говоря, вие непосредствено трябва да го разберете. В какво седи непосредственото разбиране? Непосредственото разбиране няма доказателства. То едновременно само се доказва. Някой казва: "Трябва да го докажат." Има неща, които не се доказват. Това са опити. Съществува един жив опит. То е реалността на живота. Да имаш този опит, а не временни опити. Има опити, които хвърлят светлина върху човешката душа. Когато Христос казва: "Аз съм пътят, истината и животът", Той подразбира именно това начало, в което Бог се проявява.

Та казвам сега, ако ви не сте готови да пожертвате всичко, вие не сте разбрали вярата. Жертвата е външно изявление на вярата. Ако човек не е готов да жертва всичко, не така, обикновеното жертване, което вие разбирате, трябва да знаете, че не сте разбрали вярата. Ние подразбираме жертвата на Христа. Христос за кого се пожертва? Изгуби ли Христос нещо, след като се пожертва? Ние сега мислим, че ако пожертваме нещо, ние ще изгубим. Това е криво разбиране. Жертвата, това е естественото положение на вярата. Та казвам сега, в прочетената глава се казва: "В началото бе Словото." Сега какво ви спъва да вярвате, кажете ми. Вие казвате: "Ние вярваме." Но по какво се отличава вярата? Или по какво се отличава любовта? По този начин на разсъждение вие ще кажете: "Това са степени на съзнанието." Трябва да се освободите от временните безпокойствия. Ние сами трябва да се освободим. Има един начин за освобождение от временните безпокойствия в света. И ние ако не се освободим от временните безпокойства, ние не можем да опитаме Божиите велики закони, чрез които Той се проявява, ние не можем да опитаме Божиите блага. Как ще опитате любовта? Често хората опитват любовта и я изгубват. И казват тогава: "Беше едно време, но сега виждаме, че е празна работа." Не че е празна работа, но ослепелият човек казва: "Едно време аз виждах, сега не виждам." "Едно време аз обичах, а сега не обичам." Ако едно време си обичал, а сега не обичаш, къде е погрешката? Ти не си разбрал Божията любов. Човек, който ослепява, той е вън от любовта. И човек, който изгубва вярата си, той е пак извън любовта. Та казвам, често вие изпадате в мъчнотии. Как ще се прояви вашата чистота? Къде е критерият за вашите разбирания за чистотата? По сегашния порядък на нещата аз мога да пред- ставя въпроса така: имате един баща, нали? Той има няколко дъщери. Тези дъщери се считат за привилегировани, но ако дойдат други няколко дъщери, млади моми, около него, какво ще мислят дъщерите за баща си? Ще имат ли добри разбирания? Или ако при един женен мъж дойдат няколко млади моми, моми или жени, неговата жена ще счита това за нечисто. Аз считам целия свят за нечист. Всички хора ще кажат, че са чисти. Не, сегашният свят е свят на греха, нищо повече. Сега ще кажете: "Еди-кой си брат има много игриви очи. Очите му малко шовъркват*." Ако очите на този човек шовъркат, той не разбира този път. Не, брат е онзи, в когото ти не може да се съмняваш. Човек е онзи, който ви обича и у когото не можеш да се съмняваш. Сестра е онази, у която ти не може да се съмняваш. В дадения случай същността е вътре в нещата. Един малък пример: някои си братя някъде в провинцията купуват си имот за събрания. След като търсили, намерили най-после едно доста хубаво място, което и купуват. Разделят се. Някои казват: "Питахте ли Учителя да купите този имот?" При първия опит, който Ева направила, пита ли Господа? И Адам питал ли Господа? Не го питаха нищо. Не е въпрос дали са го питали. Право ли е това, което правите? Нищо повече. Сега ще се събират няколко души да купуват имот. Ако аз съм на мястото на всеки един от тях, няма да търся двама или трима братя да купуваме заедно имот, но ще извадя двайсет и пет – петдесет хиляди лева и ще купя имота. Тогава у другите се ражда мисълта за недоверие и казват: "Вие искате да ни ограничите." Това е неразбрана работа. Какво ще ви ограничавам? Щом си сиромах, ти си вече ограничен. Щом си невежа, ти си ограничен. В какво стои ограничението? В онова вътрешно неразбиране. Бог постоянно ни казва: "Сине мой, не си на правата страна." Има

* Шовърквам – щавам, играя (диал.). много неща, по които вие може да познаете истината. Казва се: истината ще ви направи свободни. Това е в дадения момент. Сега разрешението на някои въпроси, които предстоят, се намира в зависимост от любовта. Оплакват се от дрязги между тях. Някой дал къщата си под наем. Друга сестра от новото учение казва: "На моите наематели ще им дам пътя." Оставете сега тия ваши заблуждения. Щом имате наематели, вие не сте в учението. Щом сте женени, не сте в учението. Щом имате деца, не сте в учението. Щом имаш да вземаш, не си в учението. Така седи въпросът. Ако искате да разбирате Божия път другояче, ще си умрете по същия начин. Че имате някаква къща, това е друг въпрос. Имаме домове, които са направени, а имаме домове, които са неръкотворни. Имаме един живот, за който човек се приготовлява. Та казвам, сега ние трябва да дойдем до същественото. Бог е любов. Любовта носи живот, а този живот не може да се прояви без онази пълна вяра. Това значи, както Христос казва, да станете като малките деца, но не като глупавите деца. Казвате: "В какво ще вярваме?" Онзи, който вярва, той има всичко на разположение. Сега това се отнася до онези вътрешни начини, чрез които вие трябва да се подмладите. Този начин, по който вие живеете, вие ще остареете, вие ще изгубите смисъла на нещата, смисъла на живота. Това е едно на ръка. Това е един временен въпрос. И то не е лошо, но това ще изчезне. Онова, към което вие се стремите, то е Божественото във вас. Това е до онези от вас, които са готови за новото учение. Тъй както сега се проповядва новото учение, те са го проповядвали по много начини. Новото учение не може да има никакви правила, всеки ще има свое правило в себе си. В новото учение ти не може да мислиш какво хората може да направят за тебе, но ще мислиш ти какво може да направиш за другите. После, в новото учение ти няма да мислиш къде ще излезе краят на нещата. В новото учение няма никакъв край. Всяко нещо, което има край, вие знаете какъв му е краят. Ние проповядваме неща без край. Те нямат никакъв край. Те имат начало, а нямат край. Сега аз ви проповядвам едно учение, което ви е понятно. Вие знаете какво нещо е любовта, но влизате в стълкновение – вяра нямате. Сега вие не знаете кой ви обича и кой не ви обича. Когато мислите, че някой ви обича, вие се мамите. Когато мислите, че някой не ви обича, пак се мамите. И в двата случая вие се мамите. Онзи, който се показва, че не ви обича, вие се мамите. И обратното е вярно. Който е познал истината, той никога не се спира върху въпроса, кой го обича. За него този въпрос е разрешен. И за мене този въпрос е разрешен. Има само Един, Който ви обича, нищо повече. Щом дойде у вас, във вашето съзнание въпросът, дали друг ви обича, вие сте на кривата страна. Има само Един, Който ви обича, Той е Бог. И нашата любов не е нищо друго, освен проявление на Божията любов. И тогава, докато ти мислиш, че любовта е само, няма да има никакъв спор. Щом любовта се раздвои в теб, ти си вече на кривата страна. И тогава в съзнанието ти въпросът за любовта остава неразрешен.

Та казвам, две неща сега са ви потребни: любов безгранична и вяра безгранична. Ние вярваме, че любовта и вярата са безгранични. Мислете върху любовта. Не я тълкувайте, не я обяснявайте, защото това, което се обяснява, то се затъмнява. Божественото знание носи вътре това, което човешкият език не може да изрази. Та казвам, тези две неща са потребни за сегашното ви съзнание, в новия живот. Едновременно има два живота, които функционират у човека. Единият е Божественият живот, човек се стреми към своята свобода, към първата свобода. Другият живот е този, който води към ограничение. Вие, хората, постоянно от една страна се освобождавате, а от друга се ограничавате. И тогава не можем да намерим истината. Тъкмо намериш истината, някой ти казва: "Ти се заблуждаваш." Тъкмо разбереш истината, друг ти казва същото. Аз уподобявам това на следното. Най-първо православните вярваха най-просто: ще се прекръстиш и това считаха за християнство. Дойдоха втори и те казват: "Ти трябва да повярваш в Христа и да изучиш Писанията." Дойдоха трети и казваха: "Не само трябва да вярваш, но трябва да се кръщаваш още." Ти можеш да се кръщаваш, колкото искаш – това е твоето вътрешно разбиране на нещата. Остане ли ти да уповаваш на онова, в което си повярвал... Сега някои казват: "Повярвай в Господа Исуса Христа и ще дойде спасението на тебе и на дома ти." Това е частично разбиране. Повярвай, това е външната страна. Другото е: възлюби Господа. Та казвам, ще съедините вие вътрешната любов с външната вяра. Повярвайте в любовта и после не се смущавайте от мисълта кой ще оправи света. Светът от памтивека е оправен. Хляб има са всички хора, но някои хора умират гладни. Но не от нямане на хляб. Те са чакали да им донесе някой. Стани, тръгни и търси хляба си. Не чакай да ти го донесат. Това е закон. Когато някое дете първо влезе в утробата на майка си, като преседи девет месеца, детето казва: "Не мога да търпя повече. Не мога да търпя, ще изляза." Майката казва: "Ще седиш още." То казва: "По никой начин, по никой начин. Девет месеца, не, ще изляза навън." И ако вие не сте дошли до положението да излезете от утробата на майка си, вие сте още деца. Ако вие не сте още в състояние да нарушите онези традиции, в които хората живеят, вие сте още деца. Всички тия традиции, всички тия пелени, всичко това е само до време. Ще се освободите от всичко това, те са били до време. Сега не е въпросът, какво ще стане с нас. Да му мислят другите, които идат след нас.

Та казвам, законът е: Божествената любов, която ви е повикала на живот, тя ви освобождава от всички ограничения. Няма да казвате на хората: "Аз съм свободен." Не, аз няма да говоря, че съм свободен. Аз ще действам като свободен човек. Това е вътрешна свобода. И после аз разбирам свободата така: ако дойдете до това вътрешно разбиране, вие няма да имате спънки. Сега не разбирайте криво. От спънките лесно ще се избавите. Знание трябва сега. И за да се разреши вашият [...], за да го разрешите, за да бъдете щастливи, както търсите щастието, това е потребно: вяра безгранична и любов безгранична. Другояче ще се повтарят историите. Ти казваш: "Като ида на онзи свят, къде ще бъда?" Никъде няма да бъдеш. Онзи свят, това е едно заблуждение. Онзи свят – ти си вътре в Божествения свят. Ако ти съзнаваш това, ти си в онзи свят. Можеш да се качиш на най-високите места, а можеш да слезеш и на най-ниските места. И Давид, като разбираше това, казваше: "И в ада да се скрия, и там е Твоята ръка." Дето е Бог, там е раят. Когато Бог е скрит, там е дяволът.

Та казвам, сега две неща са нужни на хората на новото учение: вяра безгранична и любов безгранична. С тези неща ще се разрешат, ще се уредят всички въпроси.

Уреждайте всички въпроси – нищо повече. Някой казва: "Ами аз нямам ли право?" Остави това настрана. Търсете правото, което Бог е турил у вас. Търсете Божественото право. И ако искате, оставете Бог да търси вашите права. С вашето право в света няма да се занимавате. Оставете Бог да го търси. Търсете правото, което Бог ви е дал. Онези, които разбират така, у тях нещата ще растат по-бързо. И тези мъчнотии, дрязги, които сега имате, те след време ще се ликвидират.

"Божията Любов носи пълния живот." (три пъти)

6 ч. 15 мин.

34 лекция на Общия окултен клас

1 юли 1936 г., сряда, 5 ч. сутринта

София, Изгрев