Преглеждане на кода на Влияние на музиката, пеенето и движенията, 15.10.1922

[[Общ Окултен Клас]]
ВТОРА ГОДИНА (1922-1923)

[[1922]]

[[КНИГА: Положителни и отрицателни сили]] 

==Влияние на музиката, пеенето и движенията<em></em>==

<em>Тайна молитва</em>

Можете ли да изпеете упражнението <em>Сила жива, изворна, течуща</em>? (<em>Изпяхме туй упражнение, а след това – Фир-фюр-фен </em>Fir-für-fen.)

Имайте предвид, че окултната музика много мъчно се поддава на изучаване. Изисква се остър слух, съсредоточено внимание; после човек трябва да се освободи от всички традиции. Сегашната музика – това е предговор на окултната музика. Тъй както се е развила технически обикновената музика, тя е подготвителна стъпка към окултната музика. В цялата светска музика има два момента. Светската музика всякога е незавършена – в нея има един момент на радост, вторият е на скръб; един на разрушение, вторият – на съграждане. И в края на краищата тя ви оставя само съграждане и разваляне – в нея няма нищо определено. Може да направите един опит. След като сте били някоя вечер на някой концерт или на хор, като се върнете, ще усетите една тъга. Направете опит! Туй показва, че в тази музика има нещо незавършено. А такова състояние не трябва да дохожда. Музиката трябва да остави едно радостно чувство във възходяща степен, чувство на творчество. Да твориш – тогава има музика. Сега туй не е един повод или една причина да спрем да пеем. Ние разбираме музиката малко в по-друг смисъл. Някои хора разделят музиката на светска и духовна. Аз я разделям на музика възходяща и музика низходяща. Първата е, която разширява, а низходяща е светската музика, където има тия два момента. Но и едната, и другата са потребни – те се допълнят.

Сега в музиката трябва да има естественост. Думите, които пеем, трябва да бъдат със смисъл. Например в езика ни кои думи са съдържателни? Например <em>глад – </em>тя е съдържателна дума, всеки разбира глада, но тя е пасивна и отрицателна дума. Гладът означава страдание. <em>Жажда</em>, <em>смърт</em> – те също са съдържателни думи. Ще разделим думите на пасивни и негативни. Тъй ги наричам аз. Много от тях са активни по естество, но иначе са пасивни. Например щом дойде гладът, той разваля настроението. Казват: „Гладна мечка хоро не играе“ или „Гладен човек не може да пее.“ Дръжте един човек четири-пет дни гладен и след това го накарайте да пее – гласът му няма да работи. Но и преситеният, и той не може да пее. Сега гладът произвежда едно състояние на чрезмерна активност, но активност, която не е планомерна, ритмична, а има известни пресекулки, дразнения, предизвиква възбудено състояние. Докато у сития е обратно. Той има едно настроение, обратно на първото, но пасивно. Като се наяде човек хубаво, нему се доспива. Казва: „Човек да си поспи малко.“ Тия две състояния не съответстват на музиката. Тя върви по средата. Музиката не е нито в скръбта, нито в радостта; тя уравновесява силите, които създават тия състояния в човешката душа. И единственото изкуство, което гради във всяко едно отношение, то е музиката. Без музика вие нищо не можете да извършите. Най-първо трябва да имате едно приятно настроение. А за да имате туй приятно настроение, трябва да имате музика в душата си. Туй музикално настроение трябва да го държите. Можеш и мислено да пееш. Казваш: „Аз не пея.“ Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може постепенно да го материализираш, да го прекараш в ларинкса си и да го изразиш в думи.

В съвременното общество и в съвременната цивилизация, както и у българите изобщо, младите пеят. Българинът пее, докато е млад, неженен, но ожени ли се, изведнъж не му се пее вече. Той пее още при особено положение – на сватба, на вечеринка, при ядене и пиене. Той пее и през работно време – на жетва. Но онези изобщо, които са минали 45 години, те казват: „Ние остаряхме, нека пеят младите.“ Има българи, родени певци – те пеят през целия си живот – и като млади, и като стари. Жената, колкото и да е стара, тя пее. У жените туй музикално чувство е силно развито. Разбира се, у всички вас туй музикално чувство не е еднакво развито. Челото – тази част от двете страни на челото – трябва да бъде развита, широка; ако не е развита, не можете да бъдете музикални. Музиката е заложена у вас, но органът ви не е развит; материал имате, но не сте работили. У някои от вас туй чувство е силно развито. И някои от вас даже могат да станат добри певци, някои могат да се научат да свирят добре, но изобщо не сте едни от най-способните ученици. И аз правя опити с музиката. Вие не сте от най-способните, не сте и от най-талантливите. За един талантлив музикант се изисква особен организъм.

Изобщо всичките нови религиозни течения всякога започват с музика. Няма да считате, че музиката е нещо маловажно; не, много важно е, първостепенно нещо е тя. Чрез музиката може да създадете в себе си характер. Например разгневили сте се, искате да си отмъстите някому – запейте <em>Сила жива, изворна, течуща </em>или <em>Фир-фюр-фен</em> (Fir-für-fen) и като ги изпеете десетина пъти, ще кажете: „Хайде, аз се отказвам.“ Така ще се свърши работата и ще спестите енергията си. Вие ще се научите чрез музиката да трансформирате енергията си.

Сега в окултната музика ние допускаме известни анормалности. И защо? Ако аз бих ви изсвирил една чисто окултна песен, този салон щеше да хвръкне. Знаете ли това? Следователно, за да не дойде туй разрушение, ние оставяме известни дисонанси, за да пазят равновесие. Тъй е и в човешкия живот – дисонансите, които имате, са необходими. Злото например от музикално гледище – то е един дисонанс в живота. Ако го няма този дисонанс, вашият организъм ще хвръкне. За да ви спънат, поставя се този дисонанс. Следователно от музикално гледище дисонансът е потребен и след него веднага ще дойде една хармония. И тъй, ние ще направим един музикален опит, да видим какво може да направи музиката. Ще опитаме нейната сила. Туй е по отношение на трептенията на окултната музика. Те са по-силни и с по-къси вибрации. Аз съм забелязал – видни музиканти, тук и в Америка, правят тия трептения при свиренето, но тия музикални вълни са дълги и вследствие на това при тия трептения звукът не е пълен. Някои много видни музиканти са достигнали доста нещо, дошли са до границата на окултната музика, но такива можете да ги преброите на пръсти.

Чрез музиката може да правите опити върху себе си. Искате да знаете какво е вашето настроение – опитайте се да изпеете най-простата песен и вижте как ще ви подейства тя; ако можете да вземете тоновете ясни и чисти, без да има дрезгавина в гласа ви, състоянието ви е отлично. По някой път имате кашлица. Ние знаем защо става това. То е, понеже енергиите ви не вървят правилно. Дойде някъде пресекулка, свие ти гърлото, почваш да кашляш. Ако пееш постоянно, туй нещо трябва да изчезне. Сега например има говорители, които като седнат да говорят, изпиват по няколко чаши вода. Защо? Защото този човек вътре в себе си не е музикален. Един музикален говорител никога няма да пие вода. Почнеш ли да пиеш вода при говоренето, това не е музика. Сега, когато музикантите свирят на някоя сватба, наливат ги с вино. Почне ли музикантът да пие вино, той не е музикант. Като свърши пеенето и свиренето, да пие чиста вода. Ако някой иска да бъде музикант, туй е правилото. И онези, които искат да пеят, пак същото правило трябва да спазват. После, трябва да избягвате много лютите чушки. Киселото – също, лимонена киселина обаче може да употребявате. Трябва да избягвате пиенето на студена вода, дишането през устата – всички тия неща са вредни за музикалния орган. И когато излизате навън, за да се предпазите от простуда, ще съсредоточите вниманието си върху гърлото – ще мислите за ларинкса си и няма да се простудите. Когато умът присъства в гърлото ви, нищо лошо не става. Ще направите опит. Много певици изгубват гласа си от невнимание. Излязат навън, умът им не присъства в гърлото, дойде някоя електрическа вълна и те изгубват гласа си. Така и много сестри са изгубили гласа си. Излезеш ли навън, умът ти да е съсредоточен в гърлото; стопли ли се много хубаво, дойдат ли слънчевите лъчи, тогава можеш да се разположиш, но седнеш ли под някое сенчесто дърво, пак бъди на стража. Под сянка няма да спиш, под някоя канара на северна страна – никога! Туй са предохранителни мерки, които трябва да спазвате, ако искате да се научите да пеете, понеже ще ставате ученици. Та за в бъдеще аз искам от вас да изкарам музикални ученици. Сега младите да пеят – разбирам; но старите, шестдесетгодишните, аз искам да пеят – да пресъздадем нашия ларинкс.

После ние ще употребим окултната музика и в друг случай. Понеже ние навлизаме в една област прекомерно активна, там ще срещнем известни невидими същества, които се укротяват само с музика, затова тя там е необходима. Нападнат те лоши мисли – и те са такива невидими същества. Ще почнеш да им пееш. Например, да кажем, дойдат някои същества – такива, военни, с военен дух, и ти, щом станеш, почнеш да бъхтиш този-онзи. Как може да ги укротиш? (<em>Учителя свири много тихо, ритмично, с прекъсвания.</em>) Всичките духове, колкото ги има наоколо, ще си отидат. (<em>Учителя свири и тихо приглася с уста.</em>) Сега това са звукове, които съществуват в Природата. (<em>Учителя пее: хм-хм-хм-хм-хм..</em>.)<em> </em>Туй са все окултни упражнения, те са ритмични. И тогава каквото и да е твоето състояние, с музиката ти можеш да го измениш. Сега тия упражнения можеш да ги употребиш и когато си в едно възбудено състояние, за сменяване на енергията. Някой път тази енергия може да е толкоз много набрана, че да избухне като някоя бомба. (<em>Учителя свири.</em>) Всякога ще минавате от силните към тихите песни – от силното към тихото. Българите, когато засвирят <em>Цвете мило,</em> все еднакво го карат. (<em>Учителя свири.</em>) Съвременните музиканти не знаят едно нещо – че от всеки един пръст излизат особени енергии. Да кажем, че аз взема третата позиция с третия пръст и после взема басовата струна с втория пръст – ще имате два различни тона по качество и по същество. Онзи, който се занимава с окултната музика, ще види, че упражненията в нея са малко по-другояче – някои позиции съвпадат, но има особено разместване. Туй окултно свирене само Паганини го е знаел и той си е местел пръстите по особен начин. Неговото свирене не могат да го възпроизведат, защото той е свирил по особен начин с пръстите си.

Сега ще понапрегнете ума си малко; да мислите, за да се създаде у вас едно желание да пеете. Легнете си вечерно време, ще си кажете: „Искам да стана музикален, музикален, музикален.“ И бъдете уверени, че щастието ви в света зависи само от музиката. Търговците загубват кредита си, когато загубят музиката. Всички изгубват, когато изгубят музиката. Тогава ти си неразположен и този-онзи човек ще го оскърбиш, ще си създадеш неприятност. Пък щом си музикално настроен, ще пееш и ще се отнасяш към всички музикално. Ако ние сме музикални, ще говорим естествено. И затуй бих желал, когато излизате сред Природата, да се вслушвате в нея. Вие не сте се вслушвали в течaщите извори. Каква приятна музика има между малките камъчета! Пък в някои местности, в някои гори, когато шумолят там листата, особена музика има! Когато влизате сред Природата, оттам ще черпите вдъхновение. Не се ли вслушвате в пеенето на Природата, нищо няма да научите. Всичкото изкуство е там! Да се вслушвате как пее изворът, после да разбирате гласа на животните, на птичките, особено как започват да пеят, какъв концерт става и най-после басовете как идват да пригласят. Цял оркестър е туй! Един музикант, който има туй ухо, ще чуе това, което никога в живота си не е чул. И ако някой съвременен музикант би написал някое музикално творение за това как птичките започват своята молитва, той би произвел цял фурор. Някои се опитват да подражават на гръмотевицата. Мъчат се да схванат най-грубото, но и туй не могат. Впрочем тия, най-грубите гласове, донякъде са успели да ги налучкат, но как пеят птичките – те още не могат да им подражават; само някои цигулари могат да им подражават. А в окултната музика всичко туй е подражаемо.

Та сега, като ученици на окултизма, ние не искаме да станете музиканти, но да разбирате окултната музика, да се ползвате от нея. Сега някои, които са религиозни, ще кажат: „Ами ония четива?“ Всяко едно четиво, като го четеш, ако имаш музикално настроение, ще го разбереш по един начин, а ако нямаш музикално настроение, ще го разбереш по друг начин. И всякога Божественият Дух работи музикално. Той, когато дойде, никога не говори грубо – музикално говори и даже тъй, отмерено. В Божествения език няма излишни думи. Там думите са малко, но съдържателни. Всички думи са определени – не можеш да им дадеш две значения. И много думи дори от Библията имат няколко значения. Туй не е свещен език. Свещеният език е неизменяем! Има такъв език и той е чисто Божествен. И само онзи, който е разбрал музиката, само той ще разбере този език, ще разбере Божествената поезия на нещата.

Та ще започнете от музиката и само така ще се облагородите и ще си създадете характер. Без музика всички усилия, в каквото и направление да са отправени, ще бъдат напразни и парализирани. И затуй аз бих желал мнозина от вас да свирят, да пеят. Ще имаме свирци и щом се появи някъде спор, щом има някакво недоразумение, те ще засвирят и всичкият този спор ще утихне. Няма да пращаме особени комисии. Знаете ли какво ще направим? Например двама братя се скарат.Ние ни най-малко няма да споменаваме, че са се скарали, но ще ги повикаме, ще им дадем един концерт – ще има особени песни за тях и те, като слушат, ще кажат: „Хайде да се примирим.“ А сега, ако изпратим една комисия да ги примири, пак ще има спор. Пък тъй ще ги извикаме, ще им изсвирим нещо и музиката ще създаде това, което друг не може да направи. Та от туй гледище ние ще проучваме окултната музика в нейното приложение. Някои от вас по-скоро ще схванат и заради тези, които по-скоро схванат, на мен ми е приятно. Те нека гледат да упражнят своя импулс върху другите – и у тях да се създаде този музикален импулс. Аз желая всички да сте музикални! Сега някои сте на опашката; да не се обезсърчавате, опашката – и тя е потребна. Тъпанът, тъй да го удариш, ще се чуе, нали?

И тъй, музиката е едно спомагателно средство за развиване на нашите способности. За развиване на нашия ум, на нашето сърце е потребна музика. И затуй поетите всякога създават своята поезия лятно време, когато Природата се събужда, когато птичките пеят или когато те чуят, че някоя мома пее – и веднага, като се върнат, седнат: тръст – тръст – тръст – напишат нещо. Когато пееш, ти се унасяш, не мислиш, че те слуша някой. Пък някои пеят за ефект и казват: „Дали ме слушат?“ Мислиш ли, когато пееш, когато свириш, че трябва да те слуша някой, то е обикновена музика. Да свириш за себе си и да пееш за себе си – тогава ще имаме музика. Сега, разбира се, някои от по-даровитите ученици ще спомогнат много за вашето умствено развитие. И разсейването на паметта – дето някои сте разсеяни, дето губите паметта си, то е по причина, че музикалното чувство във вас не е развито. Губенето на паметта произтича от дразнене, от тревоги и от насилия. Съвременният свят е пълен с такива тревоги, на всяка стъпка се срещат такива тревоги. А музикалното чувство постепенно ще премахне тия тревоги и ще даде едно уравновесяване на душата. Тогава умът се запазва по-спокоен и паметта ще бъде силна.

Сега изпейте пак <em>Сила жива</em>, но по-тихо. (<em>Всички изпяхме туй упражнение</em>.)<em></em>

Разбира се, на първо време всяка сутрин най-даровитите от вас ще отделят за музика един час. Най-даровитите, казвам, ще отделят за музика един час, сутрин или вечер; може сутрин да вземат половин час и вечер половин час, дори цял час. Онези, средните, ще се занимават половин час, а другите – петнадесет минути. Ще се упражнявате най-малко петнадесет минути да пеете. Онзи човек, който не е разположен да пее, като го накараш да пее, той ще каже: „Е, петнадесет минути, докато се наглася, това-онова, ще мине времето.“ Да, петнадесет минути са достатъчни. Импулс само да се даде. На онзи, който трябва да се развива, не му трябва много. И този импулс постепенно ще се усили. Много мъчно е да дадеш дълго упражнение на този, у когото тия органи не са развити; това значи да се откаже от музиката. По петнадесет минути всеки може – петнадесет минути, половин час и един час. Онези, които ще пеят един час – те са няколко души, десетина души. Но не трябва да е от амбиция, за да не кажат някои други: „И ние можем един час.“ Не, ще пеете по разположение. Щом като пееш един час, да се яви у тебе едно желание да пееш още и да кажеш: „Бих желал да пея още, но толкова е определено, стига толкоз.“ Онзи, който пее половин час, да каже: „Бих желал още да пея, но толкоз е определено.“ И онзи, който пее петнадесет минути, и той да каже: „Бих желал да пея още, но толкова е определено.“ Все да остане още нещо – един малък импулс да ви подтиква към пеене. Това е правилно.

Като на ученици ще ви дам една тема да я представите в музика. Ще ви дам няколко думи да им сложите един глас – кой колкото може. Ако някой не може, няма да го считаме за грях: колкото можете. Ако не можете да го нотирате, ще го изпеете – ще дойдете тук като ученици и ще го изпеете: един, втори, трети, четвърти. Това ще бъде едно приятно забавление. Ще имате тъй наречения окултен концерт. Онези, които са даровити, с тази окултна музика ще подобрят своята музика в света. Ще почнат да се различават от другите музиканти. Окултната музика не е за света, но тя може да послужи за един подтик на съвременната музика и всеки един музикант може да се ползва от нея, да представи песните в малко по-друга светлина – и свиренето, и пеенето. Как трябва да пеем? Ще имаме един начин за пеене, втори начин, трети начин и чрез опит ще видите по какво се различава окултното пеене. Щом пееш по окултен начин, където запееш, веднага настава тишина. Един човек като пее окултно, то е заразително – ти не можеш да се избавиш от това, у тебе се заражда едно желание да слушаш. Ще зарежеш работата си и ще кажеш: „Отлично пее!“ Туй, което пее, той го преживява и с ума, и със сърцето си, и с душата си. В ума и сърцето влизат сили, цялото Битие пее, взима участие; то не може да се изрази с думи. И сред народа има някои, даже прости хора, които пеят окултно. Но те пеят само по настроение, не пеят всякога.

Тази неделна вечер не е подходяща за един окултен урок по музика. Всичките часове не благоприятстват за една окултна музика.

Сега допуснете, че вас ви осъдят на смърт и ви кажат: „Ще ви помилваме само тогава, ако за една година се научите да пеете хубаво. Ще ви подарим живота само ако се научите за една година време да пеете хубаво.“ Може ли да се научите? И как ще пеете! И с какво вдъхновение! И ще кажеш: „Как да не пея? Ще пея!“ И действително влюбеният пее добре. Той казва: „От тази песен зависи моят живот.“ Пък онзи, който не е осъден на смърт, не може да пее.

Сега, ако вземете да пеете думите: <em>сила жива, сила жива, сила жива,</em> питам ви: ако някой каже <em>жива сила</em> и <em>сила жива,</em> едно и също нещо ли значи? В окултната наука <em>сила жива</em> значи сила, която излиза от животните, а <em>жива</em> <em>сила</em> – сила, която излиза от хората. Едната сила трябва да мине през животните, едната излиза от материалното, а другата – от живота; от него излиза сила, която е разумна. Туй е окултното значение на <em>сила жива</em> и <em>жива сила.</em>

И когато казвам: <em>аз любя</em>, това се отнася само до физическото поле, то е свързано с материалния човек – любиш някого. Но когато кажеш <em>любя, </em>тази Любов не е материална, тя е духовна. Когато не слагаш <em>аз</em>, то не е материално. <em>Аз любя – </em>значи ти имаш известен интерес. Като кажеш <em>аз вярвам, </em>то е слабо, то е материално – имам интерес да вярвам. Но <em>вярвам – </em>то е силно. И всички онези думи, които имат нужда от подкрепа, са слаби. <em>Жаден съм</em> – то е силно. Този, който каже: „Аз съм гладен“, той не е гладен. Гладният човек няма време да каже: „Аз съм гладен.“ Той съкратява времето и казва: „Гладен съм“, а не: „Аз съм много, много гладен, че стомахът ми…“ и т.н. Тъй че който казва: „Аз съм гладен, дълъг път съм ходил“ и пр., той не е гладен; туй да го знаете. Туй е психологически закон. <em>Любя – </em>то е силно. <em>Аз много ви любя</em>– нищо не люби той, той най-малко люби. И това може да се опита. Тъй седи Истината. <em>Любя </em>и<em> обичам</em>: вибрациите на <em>любя</em> са едни, а вибрациите на <em>обичам</em> са други. Дали го съзнавате, или не, то е друг въпрос. Но като вземете да пеете, ще забележите това. Само чрез музиката ще познаете коя дума е по-силна и коя – по-слаба.

Например да допуснем, че седите при някой скъперник. Може да направите един музикален опит. Той седи, като че ли, както казват, <em>змия влязла в кесията му</em>; седи, държи кесията си, не може да я отвори. Вие почнете да му пеете: <em>любя, любя </em>(<em>Учителя пее тихо тези думи</em>) и не мислете за него. Ако вие с това пеене нагодите този човек, както седи, вниманието му за парите ще почне да се отвлича, отвлича, изведнъж той ще извади кесията си и ще я отвори. Наблюдавайте – има такива музиканти, които знаят този психологически закон. Такъв музикант седи, нищо не казва, не подава шапка, но като засвири... Майсторът свирач, който разбира окултната наука, не ходи да подава шапката. Той като седне и почне да свири, слушателят стане весел, някаква идея му дойде и най-после казва: „Най-после и аз да се проявя като човек, ще дам един лев.“ Почне да бърка в кесията, извади един лев, два... Музикантът още свири. Слушателят вади 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 20 лв. и като ги даде, нему му е приятно. Но ако онзи не свири, този нищо не дава. Това са вибрации, нагодени за разширение на съзнанието. Някой път аз ще ви избера един такъв човек мислено да му пеете, да видите дали той ще си извади кесията. Аз ще ви опитам дали знаете да пеете. Не е важно само да пееш, но дали можеш да произведеш резултат. Ако действаш върху съзнанието на скъперника, твоята музика е окултна, Божествена, и с нея можеш да работиш. В Америка туй го практикуват, но някой път не могат да успеят – не взимат пари. Отиват да пеят и като пеят, богаташът, който може да даде и 10 хиляди лв., не само че не изважда кесията си, а я затваря и им дава само 20-30 лева, не повече. Те много пеят, но не могат да засегнат онази дълбочина на душата. А някои сестри отиват по няколко заедно на някое място, изпеят някоя песен и този, богаташът, отвори кесията си и даде 10, 15, 20 хиляди лв. за музиката. И по този начин събират пари. Други, цял хор, отиват да пеят и като се върнат, едва ли имат една стотна от туй, което първите няколко имат. Тъй че Природата отваря кесията само за този, който е в съгласие с нейните закони. Затуй казвам, че ние ще работим съобразно живите закони на Природата. А в резултатите на живите закони – там няма никакви изключения. И после, когато се свири, когато се пее, ще внимавате, ще се вслушвате в гласа на другите. Някои от вас не внимават. Най-първо, ако ти не можеш да владееш гласа си, слушай тези, които пеят по-вярно, давай ухо и се учи от тях. И ако всинца вие внимавате, по този начин ние ще пеем отлично и за една година все ще знаем повече от сега. И тогава ще се улесни работата на тия братя, които се занимават сега с ръководене на пеенето.

Сега за окултната музика аз съм решил да отделя малко време, няколко урока, и то да ви предам най-елементарните неща. Има неща, които не мога да ги поверявам; има неща, които рядко свиря. Даже аз, който разбирам музиката много добре, когато свиря някои от тези парчета, пулсът на моето сърце се мени. За сърцето има опасност – някой път то може да спре. Опасни са тия парчета, затуй много рядко ги свиря. Колкото пъти съм свирил от тях, все ще умре някой. Затуй, като дойда дотам, не пипам. Защо може да умре човек? Ако ритъмът на това парче не съответства на неговото сърце, той ще го умъртви; но ако съответства, човекът ще се въодушеви. Силната музика е опасна, затуй окултните упражнения сега не се свирят. Трябва да се подготвите. Аз съм упражнявал окултната музика рядко, само веднъж съм свирил, във Варна. Седях в една къща, вечерно време беше. В една кръчма тълпа пияници, десет-петнадесет души, се разпели, вдигат шум, карат се. Свирих петнадесет минути – утихна в кръчмата. Оттогава тази кръчма запустя. Не само това, но и кръчмарят напусна къщата. И хазяйката на тази кръчма казваше: „Напусна ме кръчмарят.“ И не дойде втори кръчмар. Но такива случаи са редки. Музиката е една сила. Нали Моисей превзел онзи град с тръбене и вик? С музика го превзел, съборил Ерихонските стени с музика. Затръбили и всички извикали. Туй не е просто извикване, а музикално извикване. И като извикали, всичките стени са рухнали. На сегашните хора им се вижда смешно това. Тази година нали имахте един малък опит – с пеене излязохте от читалището в Търново? Ако пеем окултно, тълпата или ще се разбяга, или трябва да се присъедини към нас да пее. И страшна артилерия е туй! И виждаме войниците, когато тръгват за бойното поле – всички запяват, стават безстрашни. Но престанат ли да пеят, обърнат гръб и бягат. Дотогава, докато човек пее, той е смел и решителен. Престане ли да пее, той мисли да бяга. И онази жена, която престане да пее вкъщи, аз зная какво мисли – ще бяга. Ще пеете! Първото изкушение е да не пеете. Като станеш сутрин, да си потананикаш, да си посвириш с уста. Ако искаш работите през целия ден да ти вървят добре, да си попееш петнадесет минути. Едно правило е това. Може да го опитате. Ще станеш сутрин, ще пееш. Жена, която не пее, и мъж, който не пее, те не могат да въртят къща и деца не могат да възпитават. Туй е много вярно. Направете опит! Нали тази година ще направите опити? Сега ще проверите моите думи. Пейте петнадесет минути съзнателно и след една година ще видим какви ще бъдат резултатите. С помощта на музиката нашето положение ще се подобри най-малко петдесет процента във всяко едно отношение.

Сега, разбира се, в музиката има друг един елемент, който е опасен, затова човек трябва да бъде чист. Може да се вмъкне тщеславието или алчността да печелиш с нея. Но почнеш ли да пееш или да свириш за пари, те да са една от подбудителните причини, свършил си. Музиката трябва да бъде дар! Пееш ли, ни помен няма да има в душата ти за пари. Ако някой ти даде пари, да не мислиш, че като ти даде пет или десет лева, та с това ти е платил. Музиката е нещо, което не може да се плати. Едно парче, изсвирено окултно, с нищо не може да се откупи!

Та по този начин на онези, които свирят на пиано, които свирят на китара, на цигулка, ще им дадем окултни правила как да си държат лъковете, как да свирят, ще им дадем упражнения за това. После ще им обърнем внимание как да си държат пръстите, но няма да разправяте това на другите цигулари. Тия упражнения ще ги вмъквате тук-там, но не всякога.

Сега, ако поискам един от учениците да изпее една песен, би ли я изпял някой изведнъж, без да мисли? Аз ще поканя да пее някой, който има хубав глас. Първото, което ще се яви у вас, е, че ще се стеснявате, ще мислите, че тези наоколо ви са критици. Не, не са критици. Тук всички са приятели, ученици, тук критика няма. Който се съгласи, ще изпее само половин или един куплет от някоя песен. Ако предложим това за гласуване, съгласни ли сте някой да пее? Аз зная, че всинца не сте разположени да пеете. Половината от вас не сте разположени да пеете. (<em>Учителя пее и свири на нов глас „Сила жива“.</em>) Е, питам, сега може ли да нямаш разположение, ако можеш така да си пееш? Можете ли да отбележите нещо, т.е. да нотирате песента? И от малкото, което доловите, печалбата от това е ваша.

Сега някои от тия упражнения ще внесем в някои ваши концерти и ще забележите ефекта в публиката. В средата, тъй, между другите номера, ще сложите едно окултно упражнение, само за да видите ефекта, да видите от опит какво брожение ще се произведе, като вмъкнем туй упражнение. Веднага ще забележите едно шумолене в публиката. Най-малкото в тази публика, която е седяла спокойно, ще настане в нея едно брожение. Туй показва минаване от едно състояние в друго. Като мени човек състоянията си, у него става едно движение.

Това са упражнения само за тониране на организма. Демагнетизиран си, неразположен си – започни да пееш едно окултно упражнение 5, 10, 15, 20 минути и ще се тонираш. Тъй. Сега аз забелязвам – някой път песните ги пеете по-добре, а някой път има някаква дрезгавина в гласовете ви. Потребно е дълго време да пеете, докато се тонирате. Цяла една година ви трябва, за да можете да си тонирате чувствата. Не е лесно това. Дълго време трябва да пеете и да свирите, понеже се намираме в един свят, където има ужасни бури, та да можем да укротим това бурно море. Тия окултни упражнения са за някое поле само.

После, има особен начин за ходене, с особени движения. Ще тръгнем и ще пеем на отворено място, на широко място. Тогава ще има ефект. Ама никой да не ни вижда, да няма светски хора, там чуждо око да няма. Да ни виждат само дърветата, птичките и изворите, да сме свободни в действията си. Та такива музикални излети ще направим ние. При особено време ще ви водя. Трябва ни равно място, равнина, но и на високо място, и там ще направим туй упражнение. Ще си носим цигулки, китари, ще пеем, ще свирим, ще ходим ритмично и ще видите какви ще бъдат ефектите. След това, като се върнете в домовете си, целия ден ще тракате. Тъй ще сте настроени, че няма дори да ви трепне окото да влезете в София тъй, ритмично. Особена е музиката. Когато човек е музикално настроен, не му мисли много. Но ние ще седим доста дълго време там, горе, че да се върнем нормални в града, т.е. нормални за света. Ние в сегашното си състояние именно сме анормални, а те го считат нормално. Та ние там, горе, всички сме в нормално състояние, а като слезем долу, пак ще приемем първото анормално състояние. Тъй че ще угодим и на себе си, и на света. Ако искате да се убедите в силата на упражненията, можем да направим следния опит в края на годината. Ако искате, можем да дадем един урок на софиянци. Ще тръгнете сто души или най-много двеста души и с пеене ще минете през града. Ще тръгнат подире ви по същия начин като вас и мъже, и жени. Туй става толкова естествено. То е зараза. Като минете вие, те ще забравят общественото мнение и току-виж – тръгнат подире ви всичките. И като преминете от единия край на София до другия, ще има най-малко двеста-триста души отподире ви. Душата е отзивчива. Тъй са били всичките окултни школи – свирили са и са пели. Като отишъл Саул, като влязъл в музикалното училище на пророците, и той направил като тях. Като идеш, заразяваш се с туй пеене, с туй движение, и не можеш да се спреш. Разбира се, това е един опит. Ако искате, може да направим опита, но това ще произведе цяла сензация. Можем да направим и министри да тръгнат подире ни, пък и попове, и владици. Това е ужасно нещо! Владиката, и той няма да съзнава какво прави, но като се върне у дома си, ще каже: „Какво стана?“ Ще му е приятно и той ще се чуди сам. То е толкова естествено! Както едно течение може да те носи, така и това музикално течение може да те вземе, въпреки твоята воля. Владиката, като тръгне със своето расо подир вас и като се върне, неговият ум другояче ще мисли, ще се тонира. Казвам ви: няма човек, който да може да се противи на това течение. Има известни числа, известни закони, които действат, стига да ги знаете. Може да направим един опит, да докажем влиянието на музиката. Най-първо ще докажем каква сила има тя. Затуй ще приложим тази музика и при възпитанието на малките деца. Ще употребим музиката като едно средство за възпитание на децата, за внасяне на ред и порядък. То е едно Божествено средство, но се изисква изучаване на тия окултни закони, които са малко трудни. Но аз вярвам. Ще направим малки, микроскопически опити и ще видим как действа музиката върху нас. Най-първо ще направим опити със себе си, после върху външните. И щом излезе тъй, че двеста-триста души могат да тръгнат подир вас, сигурни можете да бъдете в успеха. Защото в окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето и на волята, равновесие се иска. Ще имаш дисциплинирана воля, от нищо няма да се смущаваш, понеже това е един велик Божествен закон, който царува в целия Космос, в цялата Природа. Ти като си в съгласие, в хармония със себе си, цялата Природа е с тебе и няма кой да ти се противи. С тебе ли е тя, влезеш ли в съгласие с Природата, всичко става. От туй гледище после ще проучваме и други области. Музиката няма да вземе всичкото ни време – пет, шест, седем музикални урока ще имаме през годината, най-много десет, не повече. А сега темите за плача останаха нечетени. Хайде, на втория път ще ги четем!

Сега малко да си починете, отдъхнете си. За няколко минути ще имаме една малка почивка.


<em>Тайна молитва</em>