Преглеждане на кода на Вас ви нарекох приятели

[[Неделни беседи]]

[[1935]]

[[Вас ви нарекох приятели - 1935-1936]]

== Вас ви нарекох приятели ==

Отче наш.  

„Бог е Любов“.  

Ще прочета само няколко стиха от 15 глава от Евангелието на Иоана, от 8–15 стих.  

„Духът Божий“.  

„Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му, а вас нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца си, явих ви го“.  

Този стих има една научна страна. Съвременното човечество е дошло вече до онзи предел на знанието. Има една наука, която не е теоретична, но която се прилага вече в живота. Тя е наука в дребните работи, а не в големите работи. Дребна, малка работа, запример е науката за дишането. Всеки знае да диша, но колко много зависи от дишането! Всеки знае да яде, но колко много зависи от яденето. Казвате: Всеки ден се яде. Там именно е изкуството, че много малко хора знаят как трябва да ядат. Всички хора ядат, и животните ядат, но това е едно безразборно ядене. В това отношение животните имат едно установено правило, те се хранят по инстинкт, но при това хранене, запример, тревопасните приемат храната си такава, каквато я намират, покрита с прах, с кал и всичко поглъщат. Те приемат много малко храна такава, каквато трябва. Ако дойдем до месоядните животни, в тях има много малко хигиена, т. е. почти никаква хигиена няма. Някой вълк ще отиде вечер около стадата, ще открадне едно агне и ще избяга. Като дойдем до хората, те приемат нечиста храна, но я гарнират с някакви приправки, и по този начин заблуждават вкуса си. След като задоволят донякъде стомаха си, той казва: Господарю, тази храна не е добра. Ние не можем да я обработим, нищо не излиза от нея. И тогава. И тогава издават едно решение да се върнат назад, да вземат друга храна. Сега казвате: Ние ядем, както Господ е дал. Ако Господ е дал тази храна, кои са правилата за това? Трябва да има правила какво да се яде и как да се яде. Не е въпросът до механически правила.  

„Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му“. Рабът е в положението на едно животно, а приятелят е в положението, когато в човека има вече мисъл, може да мисли. В животните има само просто съзнание. В човешкото съзнание има няколко направления. Един английски писател е написал една голяма книга върху така нареченото космическо съзнание. Той разделя съзнанието на три вида – просто съзнание, съзнание и космическо съзнание. Според друг някой, има друго деление на съзнанията: съзнание, самосъзнание, подсъзнание, свръхсъзнание и космическо съзнание. Това са нови термини. Какво значи подсъзнание? Подсъзнанието е плат, върху който природата е складирала всичко. Онези същества, които имат подсъзнание, не подозират това. В тях има особено желание, особено направление. Всяко същество, което се движи в една посока, отива само напред и се връща по същия път, е същество от простото съзнание, от елементарно съзнание. То казва: Трябва да се върви в правия път. И учените сега говорят за правия път. Питам: Ако ти ходиш и се връщаш по правия път, какво ще добиеш? Нима сутрин учениците не отиват по правия път? Те тръгват от дома си и отиват на училището все по правия път. Майката им казва: Гледайте да вървите по правия път. Какво им казва учителят? Учителят им казва: Като излезете от училището, вървете право в дома си. Нищо такова не им казва, но им казва: Като отидете у дома си, гледайте да си научите уроците.  

Казвам: Сега се изисква от всички разсъждение. Ако се впусна да обяснявам тия неща теоретически, няма какво да ви интересува. Мога да ви дам цяла една статистика за най-богатите хора в света, за най-учените, за поетите, като ви цитирам и техните стихотворения, мога да ви говоря за най-великите музиканти, да ви цитирам техните произведения, но всичко това и вие сами можете да научете. В която библиотека да отидете, ще съберете каквито сведения искате, ще се осведомите по всички тия въпроси. Но има съществени работи, които в дадения случай са необходими. Обаче, има такива несъществени работи, които не са необходими в случая. За водолаза, който влиза в морето, не са му нужни толкова теоретически знания. И теоретическото знание е потребно, но когато водолазът влиза в морето на дълбочина сто, двеста, триста и повече метра, той трябва да знае как да се справи с условията.  

Напоследък вестниците писаха за един прочут американски водолаз, Вехекес, следния случай. Той се спуснал на една дълбочина от хиляда метра да извади едно съкровище. Като се спуснал от парахода, нападнал го един голям октопод и се започнала една отчаяна борба. Водолазът се бори отчаяно със своята брадва, но октоподът го обърнал добре. Той се помолил на Бога и видел, че няма спасение, ще предаде душа, още повече, че се намира в царството на октопода. По едно време видел, че друг един октопод се задал отнякъде и се хвърлил върху първия, с намерение той да вземе жертвата. Започнала се една усилена борба между двата октопода. В това време водолазът дал знак да го изтеглят. Той не останал във водата да види кой от двата октопода ще победи, но дал знак час по-скоро да го извадят. Единият октопод казал: На мене се пада тази жертва. Другият казал: На мене се пада жертвата. По този начин те се скарали, а водолазът се намерил на повърхността на земята и се спасил.  

Казвам: Всеки от вас има по един октопод. Като ви нападне, друг някой ще дойде да ви спаси. В такъв случай, вие не чакайте да видите какво ще стане, но гледайте по-скоро да ви извадят от опасността. Сега вие сте от онези хора, които много вярват. Вие не взимате пред вид онази опасност, с която сте заобиколени. Не че тези опасности са нарочно поставени, но има нещо в живота, което не разбирате и вследствие на това могат да ви постигнат много страдания. Вземете запример идеята за Любовта, какви нещастия причинява на хората. Те я разтеглят, делят я на Любов към Бога, към майката, към бащата, към децата, към приятелите, към господарите и т. н. Каква любов е това? Туй, което хората наричат любов, е само едно отражение, привидно отражение на Любовта. То е нещо подобно на това, когато човек се оглежда в огледалото. В огледалото вие виждате само едно привидно отражение на вашия образ. Истинската Любов се основава на нещо. Любовта започва със здравето. Тя носи в себе си едно здравословно състояние на човешките чувства, на човешките мисли и тя носи в себе си един вътрешен импулс и дава условия за един вътрешен дълъг безсмъртен живот. Който е намерил Любовта, той е намерил всичко. Любовта е основа. Който е намерил Любовта, той ще намери и интелигентността. След като намери интелигентността, на трето място иде истината. Като намери истината, ще намери и доброто в света. Този е пътят, по който трябва да се върви. Ако ти нямаш в себе си Любовта, ако нямаш интелигентността, ако нямаш истината и ако нямаш доброто, ти нищо не можеш да постигнеш. Всичко друго е безпредметно. Без тези четири неща човек го няма там. Там няма и никаква наука, никаква основа.  

Казвам: Ние сме дошли до една област, дето Любовта може да се постави на изпит. Ако един човек има Любовта в себе си, в който дом влезе и намери болни, тия болни ще оздравеят. Болният в неговата аура ще оздравее. Човек, който носи Любовта в себе си, като влезе между сиромаси, хора сиромаси няма да останат. След един, два месеца работите им ще се оправят. Ако човекът на Любовта влезе между хора, които не обичат истината и правото, тези хора ще почнат да се стесняват от него, и постепенно ще започнат да говорят истината. Любовта навсякъде внася едно преобразование. Сегашните учени хора са влезли в една хубава област. Това, което може да се харесва в тях, е тяхната добросъвестност. Те искат да избавят света от заблужденията. Колкото и да се стараят да направят това, те не могат да го постигнат лесно. Ето, когато се създаде науката за Бога, в първо време хората приеха, че съществува само един Бог. После приеха, че съществува два Бога, после три, четири, пет и т. н. По този начин се внесоха много заблуждения между човечеството. Ако отидете в Индия, там пък съществуват 35 милиона богове. На кой от тях първо ще служите? Това е неразбиране. Такъв принцип не съществува в живота. Този принцип преди всичко не е научен. Едно начало има в света. Като се говори за Бога, някои казват, че той е подобен на въздух. Не, Бог не е нито въздух, нито етер. Всичко онова, към което съвременното човечество се стреми и което е придобило, хвърля един оттенък за Бога. Човек в себе си може да води Бога. Казвате: В Бога вярвам, но в тебе не вярвам. Ами ако вярвате в един човек, в какво в него ще вярвате? Ако вярваш в човека, ти ще вярваш в неговото сърце, т. е. в неговата Любов, в неговата интелигентност, в неговата истина и в доброто, което той носи в себе си. Това съставя човека. И за Бога същото. Човек е подобен на Бога, и Бог е подобен на човека. Така трябва да кажа, за да ме разберете. Като казвам, че човек е подобен на Бога, не разбирам неговото тяло, както е сега. Като казвам, че човек е подобен на Бога, ето каква аналогия, какво сравнение правя. Запример, дали един човек е богат или учен, това не може да се заключи само от неговата къща. Един богат и учен човек може да живее в една колиба, ако (е) скромен. И един богат и учен човек може да живее в един палат. Това не значи, че първият не е богат, нито учен, а вторият, който живее в палат, е учен човек. Учен, богат човек наричам този, който може да се преобрази, който може да тури на работа своето сърце, своя ум и своята воля. Аз наричам умен човек онзи, който може да служи на своята душа. Сега ний сме дошли до тази степен на развитие, когато човек не трябва да служи на своя ум, но умът трябва да служи на нас. Ние не трябва да служим и на сърцето си, нито на волята си. Дойдем ли до душата си, обаче, ние трябва да ѝ служим. На душата всички трябва да ѝ служим. Аз взимам думата служене в най-добър смисъл. Аз разбирам такова служене, както майката може да служи на детето си, както професорът може да служи на своите добри ученици. Такова служене, такова поведение трябва да имате всички.  

Сега къде седи научната страна на въпроса? Каквото мисли човек, това става от него. Човешката мисъл е магията на съвременното човечество. Бог е дал ума на човека като магическа тояжка, но човек е направил в това отношение една погрешка. Той и досега още не е употребил тази тояжка. Ще ви приведа онзи анекдот на един стар дядо и неговия внук. Когато наближило да умира, той извикал своя внук и му казал: Синко, тази тояжка ми остана от моя дядо. С нея се ожених, с нея родих и отгледах деца, тя ми помогна много в моя живот. Тази тояга е излязла от рая. Ако я вземеш и на тебе ще ти помогне. След това дядото умира. Синът (внукът) взел тоягата, държал я година, две, три, пазил я, но в това време нищо не работил. Очаквал всичко на тояжката, тя да му донесе щастието. В това време работите му съвсем се забъркали, той съвсем закъсал. Изминали десет години, но положението му не се подобрило. Един ден той си казал: Чудно нещо, с тази тояга съвсем се заблудих. Откак я взех, работите ми се объркаха повече. Ако не бях я взел, в тез десет години човек щях да стана. Той взел да мисли как да се освободи от тоягата. Да я продаде, никой не я иска. Да я остави някъде, жал му било. Един ден взел тоягата в ръката си и тръгнал да се разходи. Върви той и си мисли: Бре, от мене по-голям будала няма. В това време един бик го напада. Той започнал да се брани с тоягата си и в тази борба тоягата се счупила на две. От местото, дето се счупила тоягата, започнали да текат пари, злато се изсипало. Като видел това, той си казал: Защо не се случи туй нещо преди десет години?  

И тъй, мъчнотиите, които срещаме в живота си, не са нищо друго, освен онзи бик, който ни заставя да употребим тоягата си. При борбата с мъчнотиите, тоягата ни ще се счупи, но като се счупи, ще започне от нея да изтича злато. Все ще излезе нещо от тоягата. Следователно, по-добре е криво да мислиш, отколкото нищо да не мислиш. Казвате, ами като мислим криво, можем да се заблудим. Оставете тази ваша философия. Първо трябва да поставите в ума си мисълта, че всички трябва да мислите. Първо трябва да мислите, защо Господ създаде въздуха, защо създаде водата, защо създаде светлината и защо създаде хляба. Това са четири елементи, които играят важна роль в живота. За тях човек трябва да си отговори. Въздухът е създаден, за да накара човек да мисли. Всички органически същества се нуждаят най-много от въздуха. Човек може да има знания, може да е силен, но ако само за три–четири минути спре дишането си, той изгубва и знание, и сила.  

Този изкуствен начин, по който ние работим, ще развалим своето дишане. Често с нашата извънредна чувствителност, ние си поставяме най-лоши, най-опасни мисли в ума. Вие седите и си казвате: Какво ще стане с нас, как ще прекараме живота си? Някой седи и си въобразява: Ще стана милионер. Ами ако ми откраднат парите. Или ако ме убият? После си мисли: Цар ще стана. – Ами ако ме детронират и убият? Тогава ще стана професор. Това ще стане, онова ще стане, въобразява си различни неща, а с това страхът му расте. Най-после казвате: Не ми трябват тия работи, чакай да стана поне земеделец, че никой да не ме вижда. Че и там има трудности. Някога житото не стане, закъсаш и ще дойдат бирници, трябва да плащаш данъка си. И това не е лесно. Още по-опасна работа е тази. Вълци, мечки ще нападат овцете, стадото ти. Къде ще намериш мир? Тогава казваш. Чакай поне да се оженя. Ами ако жена ми изневери? Той не трябва да туря такава мисъл. После пък ще каже: Ами ако децата умрат? И при това положение ще чуете един проповедник, който се качил на амвона да разправя, че ще умрат хората. Това не е истина. Човек ще умре, но ако след като живее, не туря ума си на работа. Ако турите ума си на работа, всички ще живеете. И тогава иде друга една философия. Казвате: Чакай да се понаживея, защото на онзи свет имало и без това големи мъчнотии. Мнозина са ме питали, къде е адът? И аз не го зная. – Че как така, нали си учен човек? – Не зная къде е адът. В това отношение съм невежа. Не съм ходил там, нищо не зная. Казват, че имало вечен огън, че дяволът с вили мушкал хората. – Такова писмо не е имало, нищо не зная. Един от видните художници на времето си нарисувал една картина, в която представил положението на хората в ада. Там поставил много видни хора, между които и попове, владици. Най-после поставил отгоре и папата, да има кой да ги ръководи. Отишел един от онези, които гледали картината при папата и му казал: Ваше светейшество, на една картина са поставили няколко владици и попове, между които и папата. – Извикайте художника при мене. Дохожда художникът и папата му казва: Вие ще извадите от картината си онзи папа, когото сте поставили. – Ваше светейшество, това не може да бъде. Според установените правила на църквата, това, което веднъж е влязло в ада, не може да излезе навън. Такова е вярването на католическата църква, че ако влезеш веднъж в ада, не можеш повече да излезеш. Това са все наши понятия, които ние сме наследили. – Ама това еди-кой си писал. Данте писал за ада. Данте ходил ли е в ада? Ние не спорим по този въпрос, но казваме, че има две мнения за ада. Данте е писал едно нещо за ада, а Христос е ходил в ада и нищо не е писал за това, което видял там. Данте пише за мъчнотиите на ада. А Христос, Който е ходил там, извадил всички, които били в ада навън. Дяволите дълго време след това съжалявали, че пуснали Христа в ада. Като влязъл в ада, Данте само описал страданията на хората в ада, а Христос понеже имал знания, Той извадил вън от ада всички души, които вярвали. Има един ад, който ние сами си създаваме в ума и в сърцето си. Аз ще ви говоря за този ад, именно. В този ад, именно се крие голямото противоречие. И след това ще кажете, че науката това е създала или онова е създала. Науката това е доказала или онова е доказала. Не, това са теории. Науката е доказала все хубави работи. Електричеството, запример, е било знайно още от преди две, три, пет до десет хиляди години. Адептите в Египет са познавали електричеството от най-ранни времена. Това, което се говори, че боговете са вдигнали завесите на Изида, това не е нищо друго, освен електричеството. Ще кажете, че това са заблуждения. Да, това са външни заблуждения. Сега ние нямаме ли заблуждения? Не е ли заблуждение да вярваш, запример, че ако вярваш в една църква или в една вяра, ще се спасиш? Това не е ли заблуждение? Спасението не зависи само от една църква. Или по право спасението не зависи от никаква църква. Спасението е качество само на Бога. Само Бог е единственият, който може да спасява. Никакъв владика, никакъв поп, никаква църква, никакъв проповедник не е в състояние да спасява. Апостол Павел казваше: Бог беше в Христа и помиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е учението сега. Да не се заблуждавате. Ти сам можеш да изправиш погрешките си. Така трябва да говорят истината. Аз не съм против тях, но те трябва да говорят истината. Всички хора, съдии, свещеници, учители, държавници, трябва да говорят истината. Понеже ако не говорят истината, горко им. Истината е велик фактор, който играе роля за развитието на ума. Ние никога не можем да поставим своя ум на онази висота на развитие, ако не говорим истината. Истината трябва да присъствува в ума на всеки човек. Когато истината влезе в ума на човека, тя му показва пътя към свободата. Истината ще ни освободи от всички несгоди. Истината е за ума, а доброто – за сърцето Следователно, истината и доброто представят една фамилия. Доброто е онази чиста девица на небето. Истината е онази, за която се казва – Глава на Твоето Слово е Истината. Истината е начало. Истината е това, което освобождава, това, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. Това самосъзнание да побеждава над всичко в човека, това е истина. И всеки трябва да има Любов към тази истина.  

„Не ви наричам вече раби, но приятели“. Кога може да се наречете приятели на Христа? Когато придобиете истината, тогава вие ще се почувствувате свободен, ще почувствувате, че не сте вече раби. И тогава Бог за тебе няма да бъде като господар, но като Баща. Понеже от Него излиза истината, като погледнете към Него, ще почувствувате в Неговото лице Баща. Като ви е създал, Той ви е изпратил в света да учите. Това е един подтик. Той ви подтиква към хубави мисли. С това именно се отличава Той, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: Изправяйте, изправяйте! Каквито погрешки правим, Той казва: Нищо, че правите погрешки, но трябва да ги изправяте. Сега ако ме слуша някой от православната църква, ще каже: Защо не проповядва така, както православната църква проповядва? Ако ме слуша някой евангелист, ще каже: Защо не проповядва така, както евангелизмът учи? Ако ме слуша някой учен, ще каже: Защо не говори така, както учените хора говорят? Казвам: Слушайте, аз уважавам учението на всички, но аз ще проповядвам по старому, както аз разбирам истината. Ще туря на работа и науката, и философията, и църквата, и владиците, и поповете – всички. С всичко ще си послужа, защото няма нещо в света, което да не съм бил. Аз съм бил всичко: и поп, и владика, и цар, и какво ли не. Аз съм бил и слуга, и господар, и търговец, и майка, и баща – всичко съм бил. Всичко имам в себе си. Няма нещо, което да не съм бил. Следователно, аз изучавам живота в себе си. Каквото пожелая, всичко имам в себе си. Казвате: Нека видим как живее............ Не, аз не се занимавам във външни жени. – Ама да видим как живее този мъж. И с външни мъже не се занимавам. Жените и мъжете, това са сенки. Аз не се занимавам със сенките на нещата. Не казвам, че това са заблуждения, но казвам: Не губи времето си да се занимаваш със сенките си. Като станеш учен човек, можеш да впрегнеш сянката си на работа. Голяма работа се изисква, за да впрегне сянката си на работа. Учени хора се изискват за това. За сега сенките само ще ни покажат пътя към истината.  

Христос казва: „Не ви наричам вече раби“. Защо? Защото Той туря Любовта като основа на живота. Като поставя Любовта като основа на живота, същевременно Той показва начин как трябва да се употреби тази Любов. Това зависи от ума на самия човек. Като казвам, че от човека зависи, имам пред вид всички ония дарби, които Бог е вложил в него. Като е дал тия дарби на хората, Той изисква с тях да свършат някаква работа. Като излизате в планината между растения, животните, минералите, вие трябва да ги изучавате. Като отивате в обществата между хората, също така трябва да ги изучавате. Всички неща, всички явления в природата трябва да се изучават научно. Като изучаваме всички форми, в които животът се проявява, дохождаме най-после до човека, който е най-съвършената форма. Това е като сравняваме човека с животните, но като дойдем до ангелите, които са пак същества от човешки род, по-съвършени, виждаме грамадната разлика между хората и ангелите. Казвате: Къде са тия ангели? Те са на Земята, а ние, хората, живеем извън Земята. Ние сме още в преддверието на Земята. Земята е много по-голяма, отколкото ние я знаем. Засега измерват Земята и казват, че е всичко 12 хиляди километра в диаметър. Това е до схващането на съществата. Ако животните биха измервали земята, те щяха да имат съвсем друга представа за нея. Това е до съзнанието. Хората са дошли в съзнанието си до 12 хиляди километра, но Земята е много по-голяма. Най-първо ние не сме жители на Земята, но сме дошли на Земята, да се научим на онзи велик закон, как трябва да се ражда човек и как трябва да се възпитава, и как трябва да преодолява мъчнотиите. Затова е дошъл той на Земята. Пък ако иска безсмъртие, той ще се върне на Слънцето. Слънцето е истинският живот. Слънцето е истинската земя. То има сто хиляди километра в диаметър. Слънцето от астролозите се разглежда като земя. Астрологически те се взимат като един от зодиаците. Казват: Слънчев тип, сатурнов тип и т. н. Значи, астрологически слънцето е планета. И те са прави в това отношение. Слънцето е една голяма земя, (на) която се живее най-добре.  

Сега да оставим този въпрос, дали това е вярно или не е вярно. Колкото моите думи са верни, толкова и вашите съмнения са верни. Ако кажете, че думите не са верни, и вашето съмнение тогава не е вярно, а ако моите думи са верни, и вашето съмнение е вярно. Аз не защищавам една теория. Все-таки аз се основавам върху известни факти, върху известни данни. Ако ви преведа данните на някои напреднали хора, които са ходили на Слънцето, ще кажете, че това не е вярно, че това са въображаеми неща. Вий сте прави, но съществува един закон: Вий никога не можете да приемете някаква мисъл или никога в ума ви не може да се роди някаква мисъл, която да няма никакъв външен обект. Или никога не можете да си въобразите неща, които не съществуват. Аз бих желал някой да ми каже една мисъл, която не съществува в света. Каквото и да е мисълта, която се е породила в ума ви, все има някакво основание. Казвате: Може ли човек да ходи на 100 крака? Че той все е ходил някога на сто крака. Какво нещо е стоногата? Някога и човек е бил в положението на стонога. Но ако сега има сто крака, какво ще прави? Сто ботуша ще му трябват. Като е мислил дълго време, той най-после е дошъл до онова економическо положение, да разбере, че не му трябват сто крака, но само два. Хиляди години е мислил по този въпрос, докато най-после дошъл до заключението, че му трябват само два крака, и то не в хоризонтално положение на земята, а перпендикулярно на нея; това е до известна степен така. Аз не искам да споря по въпроса. Спорът никога не разрешава въпросите. Той не представя никаква истина. Всичкият труд, който човечеството полага, и той си има своето место. Всички учени хора, които служат на олтаря на науката, имат пред вид доброто на човечеството. Всички имат най-добри желания по отношение на него. Ний не можем да ги обвиним. Никого не можем да обвиним. Има някои, които са били заинтересувани, но милиони от тях са били разпнати за истината. И след тях пак милиони са били техни истински ученици. Обаче, онези ученици, които донякъде само са разбирали учителите си, те са изопачили истината. Като дойдете донякъде, вие казвате, че трябва да примирите религията и науката. – Няма какво да примирявате религията и науката. Религията трябва да се занимава с Любовта, а науката – с човешката интелигентност. Религията трябва да се занимава с доброто, а областта на науката е външният, обективният свет, т. е. всичко онова, което Бог е създал отвън. Религията се занимава с вътрешния свет у нас. От това гледище, ние трябва да проучим Любовта, която действува в нашето сърце, както и доброто, което действува в нашето сърце. Тези неща са в самия човек. Човешката интелигентност е отпред на челото, а религията е отгоре на главата. Те образуват помежду си прав ъгъл. Освен тези области, има и други, за които сега няма да говоря. Тези са две важни области. Човек се отличава по челото си и по темето си горе. Кривата линия отгоре отличава човека от другите същества. Челото и темето в гениалните хора има отлична линия. У хора, които не са религиозни, тази линия на темето е счупена, изкривена. У хора, които не са умни, не са интелигентни, линията на челото е изкривена, вдлъбната. Някои художници могат да нарисуват главата на човека, да покажат каква трябва да бъде линията на челото и тази на главата, короната, темето отгоре. Главата е първият опит, най-гениалното нещо, което човек е създал до сега. Всички животни, вълците, мечките, тигрите, овцете и др. са създали жилище за себе си, но такова удобно жилище, каквото е човешката глава, нито едно животно не е създало. Главата е във връзка с всичко живо. Тя има своите апарати: Свое радио, свои тренове, с всички е в съобщение. Тя е в съобщение със звездите, със слънцето, с всички планети, с всичката вселена изобщо, както и с Бога. Това са връзка(и), направени все с главата. Щом бутнеш това радио, веднага ще заговориш с Господа. Някому радиото е ръждясало. Той не може да влезе в съобщение с Господа и пита: Къде е Господ? – Бутни радиото си и ще чуеш Божия глас. Сега аз не мога да ви направя религиозни. Ако сега трябва да ви направя религиозни, вий сте закъсали. Аз говоря за Любовта, а не за религията. Религията е външната страна, а Любовта е вътрешната страна в човека. В този смисъл религията е наука за Любовта. Все трябва да има един когото да обича, и който да ни обича. Всички търсят някого да го обичат. Гледате една жена тича, търси някого. Кого търсиш. Тя търси своята симпатия. Гледам един момък, търси и той своята симпатия. Отворил очите си, казва: Къде е тя? Като я намери, като дойде до нея, става кавалер, внимателен, нежен. За него целият свет е светъл. Изгуби ли симпатията си, светът му потъмнее. Казвате: Кажи някаква истина. – Искате да ви говоря калугерски работи, да ви кажа, че симпатии не ви трябват. Аз ви препоръчвам най-малко една симпатия. Като намерите едната, ще дойде и втора, и трета, и четвърта и т. н. Щом се роди първото дете, това е вече една симпатия. Защо са децата? Когато човек влезе в брак, той вижда, че не е свободен от своето животинско състояние. В него се ражда подозрение, завист, користолюбие, ревност, страх, че някой ще му вземе жената. И той е готов вече да вади нож да се защищава. Щом му се роди едно дете, умът му се отвлича, и той представа да тормози жена си. Като се роди детето му, той разделя Любовта си. Дава част от нея и на своето дете. Това дете е друга негова симпатия. Следователно, през тези симпатии ти търсиш Любовта. Нямаш ли Любов в себе си? Знайте, че една симпатия представя една буква. Хилядите симпатии представят буквите на една голяма азбука, с която трябва да говориш. Защо човек трябва да мисли, че другите хора ще му вземат симпатията? Симпатията, която Бог ни е дал, никой не може да ни я вземе. Твоята симпатия трябва да бъде толкова учена, че когато един момък хвърли око на нея, тя трябва моментално да стане невидима. Като види тази опасност, тя веднага ще се скрие в тебе. Като мине опасността, тя веднага ще излезе и ще каже: Аз само тебе искам да гледам. През твоите очи искам да гледам света. Така говори симпатията. Ще кажете: Говори малко по-религиозно. Не, в моите очи вие още не сте религиозни. Мислите ли, че когато някой гледа една жена, това е лошо. Не, това е благословение. През очите на тази жена Бог изпитва ума на този човек. Също така и през очите на жената Бог изпитва мъжа, какъв му е ангелът – слаб или силен. Като ме погледне през жената Бог вижда нещо свещено. Изобщо, чрез очите на мъжа, и чрез очите на жената се изпитват хората.  

Така се познава и Бог. Като дойде Любовта и тя така гледа. Сега това е едната страна. За да мисли правилно, човек трябва да впрегне ума си на работа. Ако не впрегнете ума си на работа, вие бедствувате да изгубите това, което имате. Според Библията, хората били поставени в рая, като в школа за посвещение. Тогава Бог им казал по какъв начин трябва да учат. Бог прекарал всички животни през Адама да им тури имена. Там Бог му даде цяла програма как да работи. Откъде дойде грехът? Грехът дойде с влизането на змията, на адепта, на учения в рая и каза на Ева, че ако ядат от плода на забраненото дърво, те ще придобият много повече знания от тези, които Бог ще им даде. Това е заблуждение. Плодът не може да съдържа повече знания, отколкото човешката глава. Ева имаше повече знание, отколкото се съдържаше в плода. Като направиха опит, те видеха, че изгубиха и това знание, което имаха и придобиха знанието, което съдържаше това дърво. Какво беше това знание? Знанието, което сега имаме. Казва се, че това дърво беше дърво на познание доброто и злото. Според нас, това дърво беше един голям паразит. Ева яде от този плод, поради което днес всички хора не могат да се освободят от това паразитно състояние. То е като един неканен гост. Днес от всички се искат усилия да се освободят от тези впечатления, от известни заблуждения в света. Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък. Не е богатството, което ражда лошия живот в света. Идеята за богатството е родила смъртта. А сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления. Казвате: Блажени нищите духом. Нищите, за които Христос говори, не са тия сиромаси, които са родили и създали престъпленията в света. За каква сиромашия се говори в случая – за сиромашията на сърцето, за сиромашията в ума и за сиромашията във волята на човека. Тази сиромашия, именно е родила хилядите грехове в света. Ако един мъж би имал една умна жена, която може да ходи и да се връща от слънцето, би ли се съблазнил в нея? Какво би направила тя? В една минута отгоре тя би го накарала да изтрезнее. Ако той се съмнява в нея, тя ще го издигне 10–20 километра нагоре във въздуха и ще го пита: Съмняваш ли се още? Той ще ѝ каже: Моля ти се, пусни ме долу. Ако още продължава да се съмнява, тя ще го вдигне на по-голяма височина. Там има студени пространства. Този мъж така ще се възпита, че кой каквото се опита да каже за жена му, той ще каже: Моля ви се, не се опитвайте да говорите нещо за жена ми, че тя ще ви вдигне горе в пространството на голяма височина. Знание има тази жена. Тя не е човек, с когото можеш да си играеш. Това е Любов. Тя ще те дигне горе във въздуха и ще каже: Ти трябва да слушаш и ти ще се подчиниш. И ти щеш не щеш ще ѝ се подчиниш. Мъжът представя другия въпрос, разумното в света. Ако пък жената подозира мъжа си и той може да отива до слънцето и да се връща, и той ще направи с нея същото, каквото жената може да направи с мъжа си. Той ще я хване за косата и ще я пита: Ти съмняваш ли се в мене. Ако се съмнява, той ще вдигне още по-високо във въздуха. Тогава жената ще каже за мъжа си: Не го закачайте. Той не се шегува. Той е страшна работа. Тези знания, които има, никой не може да му се противопостави. Това е само за изяснение. Тези неща са възможности. Това са неща, които хората почнаха да ги правят. Някои богати хора, като се разгневи нещо жената, мъжът ѝ купува билет и я туря на аероплан и хайде на високо. Като се качи няколко километра нагоре, всичката ѝ неврастения изчезва. Чистият въздух сменя състоянията. Еднообразният живот, еднообразните мисли и чувства, които човек преживява, го правят неврастеник. От сутрин до вечер ние сме в една малка клетка, че няма с какво да се занимаваме. Най-голямото разнообразие за човека е в неговата глава. Там са събрани повече от три билиона и 700 милиона клетки на едно место. Това са същества, които живеят в един голям град в света. Като влезете в главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката. Там всички работят. Когато един ангел слезе от невидимия свет, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото и от там ще ти проговори. Казвате: Някой ми бутна радиото. Това наричат хората интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание. Сега да обясня какво нещо е простото съзнание. Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свет. Това същество не отличава себе си от личността. То се движи в много тесен кръг. За него животът е много обикновен. Освен това имате същество с обикновено съзнание, каквото е съзнанието на обикновените хора. Той е привързан повече за земята. В този човек се зараждат чувства на скръб и на страдания. Най-после имаме човек на самосъзнанието. Той е човек на сегашната култура, сегашният човек. Ние искаме да изправим погрешките на своето минало. Обаче, трябва да знаем, че не можем да изправим погрешките на миналото си в своето самосъзнание. За да изправим погрешките си, ние трябва да минем в космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, или в съзнанието, чрез което Бог ще ни подействува. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо и тихо ще ти пошепне: Пътят, в който вървиш, не е прав. Това наричаме покаяние. Ще се покаеш от какво? – Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по-криво разбиране от това да желаеш да станеш богат. Да туриш пари в една банка и да се осигуриш, че за нищо да не мислиш. Че ако баща ти те обича, ти няма за какво да мислиш. Ако се осигуряваме по този начин, именно, чрез богатство, чрез пари в банките, ний никога няма да прогресираме. Щом провидението ни праща на земята, ний сме осигурени вече, но трябва да учим. Ний сме пратени на земята да учим – нищо повече; Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всичките положения, през които минаваме, ний трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо. Животът не е еднообразен. Но човешкият живот, животът на хора с простото съзнание, е еднообразен. Ти си богат, имаш на едно ядене най-малко 5 блюда, значи три пъти на ден по пет блюда правят 15 блюда. Като умножите 365 дена по 15 менюта, какво правят? Какво ще научи човек от тези блюда? Какво ще научи човек от яденето? Ще кажете, че днес яденето е много хубаво. Какво хубаво има в яденето. Какви ли дреболии има в него. Утре ще кажете, че яденето ще бъде по-хубаво. На други ден ще бъде още по-хубаво и т. н. И тогава, ний прекарваме живота без да мислим. След като си ял едно хубаво ядене, след това трябва да отидеш да учиш, да научиш нещо, да си платиш за яденето. За всяко ядене трябва да плащаш. Идеите в човека не са в самосъзнанието. Те са резултат или основа, върху която се развива космическото съзнание. Космическото съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората. Самосъзнанието показва нашите погрешки, но то ни разделя. То е създало у нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ, вследствие на което е дошъл до положението да се чувствува обиден, унижен. В какво сме унижени. Унижени сме в това, че не разсъждаваме. Аз се унижавам, когато не мисля за хората, както трябва и не мисля това, което трябва, аз се унижавам, когато не мисля за светиите, за ангелите това, което трябва; аз се унижавам, когато и за Бога не мисля това, което трябва. Аз се унижавам, когато за природата мисля това, което тя не е. Унижение е, когато за всички неща мислим това, което не е. Когато почна да мисля това, което е, аз започвам да се подигам, започвам да функционирам правилно. Дойде в тебе една мисъл, не знаеш как да се справиш. Дойде една болест, не знаеш как да се справиш. Дойде едно съмнение, не знаеш как да се справиш. Човек трябва да знае как да се справи с всичко това. Как ще се справи? Ще се молим на Господа ли? – Не, ще влезем в Божественото училище, ще се помолим да ни изправят, да ни просветят, да разберем откъде идем и накъде отиваме. Така ще разберем от где идат и на къде отиват сегашните противоречия. Създаде се една теория на противоречия. Тя все ще ни наведе на известна истина. Обвиняват някой мъж, че имал няколко жени. Или обвиняват една жена, че имала няколко мъжа. На какво се дължи това? Оженил се някой мъж, но видял една мома, която го обикнала. Тази мома е неговата майка, която го обича. Ама тя го прегърнала. Тя е младата му майка. Ама нямала право да го прегръща. Дошла след това жена му неразположена. – Че тази мома била едно време негова майка. Тази мома е търсила с години брата си, намерила го, прегърнала го. Какво има от това. Този мъж е бил нейният любим брат, когото тя едва днес е намерила. – Ами от где дойде тази сестра? – Че той има много сестри, не само една. Тъй щото, възлюбената на един мъж, може да е била някога негова майка или негова сестра. Значи, на мъжа може да дойде майка му, сестра му отнякъде, а на жената може да дойде баща ѝ или брат ѝ. Питат ги: От где дойдоха тия ваши майка и баща, както брата и сестрата ви? Питам: Каква престъпност има в това, че ти храниш не едно плътско, но едно любовно чувство към някого. Вие трябва да различавате тия чувства в себе си. Плътското чувство е користолюбиво чувство. Ако имаш едно плътско чувство към кокошката, ти гледаш да я нахраниш, да стане годна за колене и един ден ще я заколиш и изядеш. Ако имаш любовно чувство към кокошката, ти ще я гледаш, ще я храниш, ще я оставиш свободно да живее при тебе. Къде е престъпността, че един мъж обича една жена или че една жена обича един мъж? В това няма никаква престъпност. Защо тогава ще туряме престъпността там, дето тя не съществува? Тогава за какво ще ни послужи нас религията? Ако истинската религия внася в нас Любов, тези работи ще изчезнат. Тогава в отношенията на хората няма да има никаква престъпност. Защото закон е, когато един човек обича друг, той никога не може да направи престъпление. В Любовта престъплението е изключено. Престъпленията стават само в безлюбието. Една жена може да съгреши само тогава, когато няма Любов. И мъжът може да съгреши само тогава, когато няма Любов. Мъжът греши само тогава, когато в него интелигентността не работи. Щом той е интелигентен, умен, той ще има и Любов в себе си. Докато истината работи в ума на мъжа, той не може да греши. Щом истината престане в него да работи, той започва да греши. Докато доброто работи в сърцето на мъжа, той не греши. Щом доброто престане в него да работи, той започва да греши. Това са научни данни. Ще знаете тогава защо прави човек погрешки. Аз правя разлика между погрешки и грехове. Има разлика между грешки, погрешки, престъпления и грехове. Тъй щото, аз не говоря за грехове, но за погрешки на хората. Тогава как ще коригирате престъпленията, които стават от Любовта? Казвате за някоя жена, че се е влюбила. Като се влюбила, според вас, това е престъпление. Според мене пък, никога една жена, която се е влюбила, не може да направи престъпление. Аз не вярвам в нейните престъпления. Ако пък наистина е направила някакво престъпление, това вече не е Любов, но е плътско увлечение. Плътското влечение е едно течение, което взима човека и го носи. Любовта е едно разумно движение, разумна сила, която повдига човека и го носи в планината. Тя не е сила, която сваля човека надолу и го търкаля като камък. Похотта е камък, който се търкаля, но Любовта е сила, която дига човека нагоре в планината. Който се търкаля надолу, той може да направи много престъпления. Един камък, който се търкаля надолу, той може да направи много престъпления; каквото срещне на пътя си, ще удари, ще осакати.  

„Не ви наричам вече раби, но приятели“. Рабът не знае каква е Волята Божия. Сега, запример, се препоръчва економическо подобрение на човечеството. Но за да се постигне това, трябва да се постави една основа. Каква трябва да бъде тази основа? За да се подобри човечеството економически, за да се създаде един добър строй, трябва да се повикат най-разумните хора в света, които познават социалните закони, които познават добре и човешкото естество. Най-умните, най-честните, най-справедливите, най-добрите хора трябва да се поставят на чело, за да разрешат правилно въпросите. Когато дойде до религията, ще повикаме онези хора, в които царува истината и Любовта. Ние казваме, че всички тия хора се раждат готови. Между съвременното човечество има хора готови родени, които могат да поведат човечеството напред. Ние сами се спъваме. Непросветените спъват просветените. За да изясня тази идея, ще послужа с картината на един английски художник. Той нарисувал един висок планински връх, на който поставил един идеал, към който всички хора се стремят. В полите на върха се виждат безброй хора, които се стремят към този връх и правят усилие да го постигнат. Обаче, като рече един да се покатери по-високо от другите, веднага близките около него го хващат за дрехата и го свалят надолу. Второ(и) се покатери и с него направят същото. Така всички хора с години обикалят около този връх, но нито един не може да стигне височината, защото сами се спъват. Всеки казва: Слез ти, за да се кача аз. Ако ти се качиш пръв, но не подготвен, какво ще видиш? Ще видиш толкова, колкото е видел един българин, който отишел на хаджилък в Ерусалим. Като стигнал в Ерусалим, казали му, че там има един прозорец, от който като надникнеш, ще можеш да влезеш в съобщение с жителите на духовния свет. Като се върнал от хаджилъка, питали го какво видел, но той отговорил: Много неща видях. – Видя ли този прозорец, можа ли да се разговаряш със съществата от духовния свет? – Прозорецът видех, видел там много запалени свещи, но с никого не можах да се разговоря. Че това именно е най-важното, да влезеш в съприкосновение с възвишения свет, със съществата там, да влезеш във връзка с мислите на тези, възвишени, трезви души. Това показва, че ний, хората, още сме много изолирани от този свет. Затова хората се срещат и се питат помежду си къде живеят поетите, къде живеят философите, учените хора, царете и т. н. Всички живеят на земята, на земята между вас, но не ги виждате. Че и ангелите живеят на земята, но не ги виждате. И рибите живеят на земята между хората, но те не виждат хората. Само че рибите живеят във водата, а хората на сушата. Напредналите същества не си служат вече с въздуха. За тях въздухът е такова нещо, каквото за нас представя водата, като среда за живеене. Днес и въздухът за нас е вреден. Та тия същества живеят пак на земята, но ако се отворят очите ви, ще видите, че земята е най-малко десет пъти по-голяма, отколкото ние я виждаме. Ако питате рибите, колко е голяма земята, те какво ще кажат? Как ще измерят земята? Или как ще измерят океана, в който живеят? Ние измерваме въздуха, но има нещо, което не можем да измерим. Ние измерваме това, в което само не можем да живеем. Разумните същества не живеят само във въздуха. Средата, в която живеят, те я наричат етер. Има нещо, има едно положение, при което човек може да стане безсмъртен. Като влезе в съответната за това среда, човек става безсмъртен. Тогава и да искаш да умреш, невъзможно ще бъде. Ако искаш да умреш, ще слезеш на земята. Ако не искаш да умреш, ще се качиш горе в съзнанието си, да се повдигнеш.  

Христос казва на Своите ученици: „Както Аз не съм от този свет, така и вий не сте от този свет“. Че как да не сме от този свет. Това значи, ние, хората, не сме от света на животните. Ние отдавна сме се отрекли от животните и ги караме сега да ни слугуват. С това вие им казвате: Вие ще се научите да мислите като нас. И когато се научите да мислите като нас, тогава ще ви освободим. Но докато мислите по животински, вие ще орете нашите ниви – нищо повече. Ще се научите да мислите като нас. Сега всички искате да влезете в Царството Божие. Царството Божие е този свят, за който сега ви говоря. Съществата от онзи свет живеят на Земята, както и ний живеем на Земята, само че те имат високо съзнание за нещата. Тези същества не се безпокоят от болести, от сиромашия от лошите хора – нищо не ги безпокои тях. Вие с нищо не можете да ги обидите, но и те не дават за това никакъв повод. Ако кажете на някои от тия същества, че му се сърдите, той веднага ще извади една кесия със злато от джоба си и ще каже: Заповядайте. Никой не може да говори лошо за тях, защото каквото кажете, те веднага ще ви дадат кесия със злато. Те ще вземат златото, ще ви го дадат в ръце и вие веднага ще престанете да говорите за тях. Сега всичко в света се прави с пари.  

Ще приведа един пример за силата на парите. В Русия по едно време искали да прекарат един много строг закон против евреите. Обаче, евреите успели да подкупят всички руски министри, да говорят в тяхна полза. Но не успели да подкупят само председателя. Този закон искал да изкара евреите като вредни хора за Русия. По едно време един богат евреин отишъл при председателя, подал му една голяма торба със злато и му казал: Ще ви моля, Господин председателю, да чуете само две думи от мене. Подал торбата в ръката му и казал: Вземи и мълчи! Ще кажете, че не е добре да подкупуват министрите. Че и онези, които прокарват този закон, трябва да знаят, че земята не е тяхна, земята е за всички хора. Ний сме за всички хора. Българите, англичаните, русите и всички останали народи дойдоха от после. Първо се създаде земята, а после хората. Преди всичко ний сме хора, които имаме четири качества в себе си, първо Любовта действ(у)ва у нас, второ – разумността работи у нас. Трето, ний имаме истината в себе си и четвърто – ний сме добри. Тези четири качества отличават човека от другите животни.  

Най-после, в деня, когато министерският съвет заседавал, за да реши да се приеме или не се приеме законът, всички министри говорили в полза на евреите. Само министър-председателят мълчал. По едно време императорът го запитал. Вие защо мълчите? – Ваше величество, всички министри взеха торби, за да говорят, а аз взех торба, за да мълча. Та сега и вий понякога защищавате истината, защото сте взели торба, за да я защищавате. Някога пък, замълчавате истината, защото сте взели торба, за да мълчите. Понякога казвате: Ти трябва да проповядваш истина. Питам: Ако си една запалена свещ, трябва ли да се загасиш? – Никога. Има место за запалване. Има место за мълчание, но никога не загасявай свещта си. Никога не загасявай свещта на своя ум. Мисълта трябва постоянно да тече във вашия ум, силата на вашия живот не седи само в думите, но седи в онова, което мислиш. Ако мислим право, ние ще привлечем силите на природата. В света и в природата има здравословни вещества, които ний привличаме с мисълта си.Има един разумен свет, който постоянно ни заобикаля. Всичкото ни нещастие седи в онова, което ний разбираме. Разбирането трябва да бъде без сенки, разбиране без съмнение. Разбирането трябва да се обуславя на онази вътрешна интуиция, която се намира във вашето свръхсъзнание, както и в опитността на всички хора, които мислят като тебе. Мога да ви цитирам ред случаи. Няма да се мине дълго време и пред вас ще се отвори светът, и вие ще добиете това висше съзнание. И тогава за един ден вие ще научите толкова, колкото за хиляда години не бихте научили. Много неща има още да учите. Какво ще видите, като се отворят очите ви? Много чудесии ще видите, и като се върнете, ще кажете: Сега разбрах как трябва да се живее. Трябва ли богатият да се възмущава от бедния? Не, богатият трябва да потупа бедния, който всеки ден го безпокои, като му иска пари или друго нещо и да му каже: Братко, не си само ти, който се нуждае, много бедни като тебе има в света. Един анархист отива при един милионер и му казва: Слушай, ще дадеш една голяма сума, или ще видиш /показва му револвера си/. Милионерът му казал: Знаеш ли на колко милиона възлиза моето богатство? Анархистът казал приблизително. – Знаеш ли колко милиарда хора има по света – два милиарда. Направи сметка тогава, колко се пада на всеки човек. На тебе ти се пада, както и на всички хора по четвърт долар. Вземи тогава този четвърт долар и си върви. Нека дойдат и останалите хора, всеки да се вземе частта. Аз не мога да раздам богатството на цялото човечество само на едного. Та като дойде някой при мене, пада му се четвърт долар, от това, което имам. Повече не мога да му дам. Като вземе своето, да си върви. Аз не мога да му дам нещо, което струва милиони. Като дойде в дома ми, аз му дам нещо, покажа му своята Любов, и той си отива и казва: Много ти благодаря. Много нещо придобих днес. Досега бях страхливец, но сега разбрах как трябва да се живее. Сега вече съм безстрашлив, зная как да живея. Това, което е придобил, то е богатство. Какво донесе Христос със Себе си. Той не искаше да ни направи богати. Природните богатства лесно могат да се придобият. Аз ще ви дам едно правило за това. Ще ви дам една магическа тояжка. Аз ще ви кажа как може да се провери къде има злато. Първо ще вземете един наполеон и ще го заровите в земята някъде. След това ще вземете една пръчка и ще отидете с нея до мястото, дето наполеонът е заровен. Пръчицата веднага ще почне да се огъва. Понеже златото има афинитет към човека, пръчицата ще почне да се огъва. Ще разровите земята на това место и ще намерите наполеона. Така човек ще започне да познава къде има заровено злато в земята. Мнозина са идвали при мене да ме питат зная ли къде има злато. Казвам: Аз не се занимавам с такива работи, не гадая, не откривам на хората къде има злато. Наука има за това. А на вас казвам: Ще се опретнете да работите, като работите, ще намерите пари. Който не може да работи, не му е определено да има пари. Той ще си остане сиромах.  

Казвам: Бог е вложил сила във вашите умове и във вашите сърца. Всички трябва да имате един свещен трепет към знанието. Не да се роди състезание между вас, то да се роди един свещен трепет, да придобивате знание. Колко хубаво е, когато човек знае! При мене са идвали мнозина да ме питат: Какво мислиш за мене. Казвам: Ти се съмняваш в жена си. В жена ти има две хубави черти, които показват, че тя мъчно може да сгреши. Тя е много честна жена. Ти подозираш жена си и се съмняваш в нея, но нямаш право. В тебе има по-големи слабости, отколкото в нея. Ти се измъчваш от това, което не може да стане. Всеки човек си има един страх от нещо в живота. В страха има обратни течения. Когато страхът дойде, кръвта нахлува във вътрешните съдове, вследствие на което човек външно пребледнява, пожълтява. Ако не знае как да се справи със страха и не знае как да се лекува, в човека ще стане една реакция, която може да го отрови. Ако не знаеш как да се лекуваш, страхът ще причини в тебе голяма омраза. Страхливите хора обикновено имат голяма омраза в себе си. Страхливият може да напакости на всеки човек, към когото изпитва известна омраза. В страха се образуват много отрови, които тровят човека. И в Писанието е казано: Страхливите няма да наследят земята. Те нито могат да мислят, нито могат да направят добро. Друг е въпросът ако страхът е във връзка с човешкия ум, с човешката интелигентност, ще се яви благоразумието. Благоразумието се дължи на човешкия страх. Ако човек съчетае причинността, която е отпред на челото, със страха, който е от страна на главата, той ще създаде в себе си едно добро качество. Той ще владее силите, с които ще може да си помогне във всеки даден случай. Вземете, запример, кобрата, като види един тигър, тя веднага се изправя и застава срещу него. Като я види, тигърът веднага се свива от страх, защото знае, че ако тя го клъвне по опашката някъде, животът му веднага ще отиде. Кобрата е малка в сравнение с тигъра, но има силна мисъл, която действува хипнотично. Тя казва на тигъра: Опитай се само, но ще платиш с живота си. Сега и на вас казвам: Ако пред вас излезе един ваш неприятел, как ще се опълчите срещу него. Като кобрата и ще му кажете: Опитай се само. Живота ти ще коства. Казвате: Каквото каже Господ. – Че вие Господа отвън ли ще го търсите. Отвътре трябва да го търсите. Ето какво разбирам да търсите Бога отвътре. Един индийски адепт поддържал, че всичко е от Брама създадено. Следователно, никой няма право да се меси в неговите работи. Като се оженил, родило му се едно хубаво гениално детенце. Един ден, като спяло детето в люлката, явила се в стаята една кобра и се надвесила над детето. Нещо отвътре му казало. Застъпи се за детето. Но той си казал. Брама създаде детето, Брама създаде и кобрата. Той да се разправя с нея. Кобрата се приближила при детето и то умряло. След това се явил индусът при Брама. Последният го запитал: Защо остави кобрата да клъвне детето? – Че ти създаде детето, ти създаде и кобрата. Аз мислех, че ти ще се застъпиш за детето. – Че и ти си създаден от мене. Защо не изпълни волята ми? Понеже не изпълни волята ми и не се застъпи за това дете, ще те изпратя на неговото място. Не, като дойде кобрата, ще застъпите правото на детето с една цепеница и ще кажете, че няма право да се занимава с децата, но ще ходи из горите, дето е нейното место. Какво представя тази кобра? Всяка завист, всека омраза, всяко отрицателно чувство у вас, което всеки момент се готви да ви ухапе, да отнеме най-хубавото във вас, не е ли тази кобра, която всеки момент може да ви умъртви? На тази кобра ѝ трябва само една цепеница. – Нищо повече. Не питайте защо Господ създаде тази кобра, но вземете една цепеница и я ударете. Под цепеница разбирам магическа тояжка.  

„Не ви наричам вече раби, но приятели, защото рабът не знае какво прави господарят му“. За да бъдем свободни, ние трябва да се застъпваме, но не с думи. Двама души спорят помежду си. Единият има да дава, другият има да взема. Длъжникът казва, че няма сега възможност да се изплати, а кредиторът настоява да му плати. Ти слушаш този спор, приближаваш се и питаш: Какво спорите? – Този има да ми дава. Колко? 200 лева. – Добре. Ето тези 200 лева, аз плащам заради него, защото отдавна имам да му давам, но не мога да го намеря да се изплатя. Дълго време как го търся, но не мога да го намеря. Това значи Любов. Няма какво да убеждавате кредитора да пусне длъжника си или да отложи плащането. Ще платиш заради брата си. Тъй се върши Волята Божия. Какво ще ходиш да убеждаваш човека, да прости или да отложи полицата. Плати заради него – нищо повече. – Готов ли си да простиш? – Няма какво да се разправяте с човека. Ще отидеш при кредитора му и ще платиш вместо него. Всеки, който отива да примирява, той трябва да направи нещо от своя страна. Не трябва само теория. Ние трябва да се покажем силни в малките неща. От всички се изисква самообладание. Затова вие трябва да възстановите вярата си. Аз не говоря за суеверие, но за вяра. Вярата трябва да послужи за основа на вашите интелектуални сили. Интелектуалните сили ще бъдат плод на вашата Любов, те ще бъдат плод на доброто, което действува у вас.  

И тъй, всички се нуждаете от един отличен ум. Вий го имате, но трябва да го развиете до съвършенство. Аз съм правил много опити, и понякога се радвам като виждам, че светът може да се поправи много лесно, толкова лесно, че никому не дохожда на ум как може да стане това. Сега ще ви преведа един пример, който съм превеждал много пъти. Едно момче отишло при един грънчар майстор, да учи занаят. То прекарало при него три години и се научило да прави стомни, грънци – разни грънчарски изделия. Един ден то казало на господаря си, искам вече да се отделя на самостоятелна работа. Искам да ми дадеш майсторско свидетелство. Грънчарят се съгласил, дал му свидетелство, произвел го майстор и го пуснал да отиде свободно да работи. Момчето, вече млад момък, започнало да прави различни грънци. Направило си пещ и започнало да пече своите произведения. Какво било учудването му, когато видело, че всички грънци се пукали в пещта. Тогава той отишел при господаря си и казал: Господарю, не зная каква е причината, но всички грънци, които направих, при поставяне в пещта се пукат. – Лесна работа, казал майсторът. Остани при мене още три години, ще научиш и това изкуство. Този момък внимавал какво прави господарят му, когато ще пече грънците. Като ги поставял в пещта, той духвал във всяко гърне, казвал „ху“ и изваждал гърнето от пещта здраво, добре опечено. И момъкът научил това изкуство, но казал на майстора си. Бре, за едно „ху“ трябваше да прекарам още три години при тебе. Сега всички хора за едно „ху“ трябва да прекарат още три години при майстора си да учат занаят. Това „ху“, аз го превеждам – не е нищо друго, освен една сладка дума.  

Наскоро имах една опитност. Една вечер дойде при мене един мой познат, но започна така да ме ругае, както рядко можете да наругаете някого. Защо? Защото бил сиромах, защото бил гладен. Не ми трябват твоите проповеди, казва той, аз се нуждая от пари. Гледах го, гледах го, оставих го да се изкаже и после му казвам: Виж, ако е да постъпя по човешки, аз не би трябвало да ти дам нито парче хляб, но аз ще постъпя според Божията Любов. Понеже Бог дава еднакво на всички, аз ще ти услужа като на приятел. Като се наяде добре, казва: Извини ме, много добър човек си. – Така можем да бъдем всички добри. С това аз проповядвам закона. Ако бях му казал, че той няма право да говори така, че знае ли колко и какви добрини съм му правил, той нямаше да придобие нищо. Но аз си казах за себе си: Аз ще постъпя по Божия закон, а останалото е негова работа. Той най-малко имаше право да постъпи така, но ще се научи. Като се нахрани добре, извини се, съзна погрешката си. Този пример трябваше да ви го дам, за това се случи това нещо. Казвам си: Ще преведа този пример на своите ученици. Всичко, каквото става в света, е за добро на онези, които любят Бога. Турете Любовта за основа, интелигентността за сила, истината за тил, а доброто като по(д)будителна сила в живота си.  

Казвам: Не ходете да се оплаквате, че това или онова сте изгубили. Някои се оплакват, че са изгубили майка си, баща си, или сина си, или парите, или слугата си, и т. н. – Оставете тези ваши заблуждения. Нищо не сте изгубили. Вий не сте родени да бъдете нито богати, нито професори, нито философи и ред други неща. Това са второстепенни работи. Вий сте родени мислещи същества да вършите Волята Божия. Ако това можете да направите, всичко друго ще имате, всичко друго е във времето. Ако не се научите право да мислите, всички други неща са безполезни. Ако се научите право да мислите, всичко друго е полезно и не ви е забранено. Защо ще се жениш, само да мъчиш жена си. То е все едно да имаш едно богатство, което да не знаеш как да употребиш. Ако си умен човек и милиони могат да ти дадат, но поне ще знаеш как да ги използуваш. Ако си глупав, няма смисъл да си богат. Бог задържа своите благословения от нас по единствената причина, че не сме достатъчно умни и разумни. Това не е за упрек. Не казвам, че не сте добри, че не сте свети, но ако сте добри, или ако сте свети, бъдете такива на свет. Ако сте свети, само за да признаят другите вашата святост, тази святост няма смисъл. Каква святост е тази, с която не можете да изправите света. Аз бих желал светът да познае, че вий сте хора, които можете да го оправите. Какво ви коства сега да се съединим всинца и да подемем делото Христово? Можем тогава да носим Неговото име. От това, което Христос е направил от преди две хиляди години, ний можем да притурим към него поне малко нещо, да подемем делото Му. Това, което Христос изисква от нас, е да се откажем от непотребните неща. Всичко, каквото Христос е проповядвал, може да се изрази в няколко думи: Да се отречете от себе си. Какво подразбирате под думите себе си. Това значи, да се отречете от вашето невежество, да се отречете от своята завист, от своята злоба, от своето неверство, да се отречете от своето недоволство – от всичко отрицателно в себе си. Отречете се от баща и от майка си и възлюбете тогава истината и доброто. Казано е даже да възлюбиш враговете си. Христос никъде не е казал да напуснете жените и мъжете си и да отидете в някой манастир. И в манастирите има изкушения.  

Ще ви преведа един пример из манастирския живот на калугерите. В един руски манастир един от калугерите се влюбил в една симпатия. Било обаче забранено жена да влезе в манастира. Тя искала да отиде някога в манастира да види как живеят там. Но не било възможно. Тогава на нея ѝ дошла една светла идея. Тя казала на своя възлюблен: Тури ме в един чувал, да видя как живееш там. Той се съгласил. Турил я в чувала и я понесъл към манастиря. По пътя го среща игуменът и го пита: Какво носиш в чувала? – Гъби. – Я да ги видя. Като отворил чувала игуменът се засмял и казал: Какая щука! Той го запитал: Какво стана, че гъбите се превърнаха в такава мома. Казвам: Много пъти и нашите гъби се превръщат в моми, а момите в гъби. Та сега и ние много пъти искаме да избегнем от закона, като този калугер. Защо трябва да я носи в чувал? Ако бях на местото на този калугер, щях да кажа на игумена или на архимандрита: Моля ви се, имам една приятелка, която иска да дойде в манастиря, да види как живеем. Какво лошо има в това? На жената е забранено даже в света Гора да отиде. Там е забранено дори каквото и да е женско животно, да не би да се съблазнят, да нямало същества от женски пол. Ами дърветата, които раждат плодове, не са ли женски? Всеки плод не е ли женски? Маслинките, които калугерите ядат, не са ли женски? Не, чист ум, чисто сърце се изисква от човека. Аз не искам да изнасям тия неща, но казвам: Каква голяма съблазън има днес между хората, какви големи заблуждения съществуват, че те не могат да се освободят сами от съблазните, които съществуват. Всеки може да се освободи от съблазните, като повярва в Бога. Всеки може да се освободи, когато разбере онази висша интелигентност в света и разбере, че всичко е създадено от Бога и е добро. И тогава няма какво да ни съблазнява. Няма какво да ни съблазнява нито котката, нито какво и да е женско животно. Съблазънта е признак на невежество. Само слабият се съблазнява.  

„Рабът не знае какво прави господарят му“. И ако ние не знаем какво прави господарят му, или ако ние не знаем какво прави Господ, ние сме раби. Ако знаем какво Господ изисква от нас, ние сме интелигентни, и тази интелигентност трябва да я впрегнем на работа. Затова от всички се изисква една взаимна любов, една взаимна интелигентност, една взаимна истина и едно взаимно добро, с които всички можем да работим. Тогава ще впрегнем всички сили в природата за повдигане на цялото човечество.  

Благословен Господ Бог наш.  

Тайна Молитва.  

15. неделна беседа от Учителя,
държана на 29 декември 1935 г.
София, Изгрев