Преглеждане на кода на "Господи, колко Те обичам" и „Серенада" от Шуберт

''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992'
== "ГОСПОДИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ!" И "СЕРЕНАДА" ОТ ШУБЕРТ ==


22.08.1943 година – Изгрева – София.

Снощи спах долу, в града. Имах важна, неотложна работа. Тази сутрин рано тръгнах сама за Изгрева. В началото на гората ме посрещна брат Христо. В десет часа влязохме при Учителя. Като приближихме към вратата на салона, чухме вълшебни звуци на цигулка. Учителят свиреше, горе в стаята си. Изкачихме се леко и внимателно по стълбата и почукахме на вратата. Той ни отвори, като държеше в едната си ръка лъка на цигулката и каза:

– Слезте долу, аз сега ще дойда!

Видяхме го как слезе по стълбата, носейки и цигулката си. Отключи приемната стая и ние влязохме вътре.

– Учителю – казах аз – Венцислав ми акомпанира „Серенада" от Шуберт. Тази серенада обикновено се пее от тенор. Мога ли да я пея и аз?

– Изпей я!

Изпях я изразително, като застанах права пред стола си. Учителят ме слушаше със затворени очи. От време на време, кратко ме поглеждаше и пак си затваряше очите. След като помълча малко, каза:

– Тези думи не отговарят, на някои места, на мелодията. Ти изпей пак песента!

Аз започнах отначало с думите: „Мойта песен тихо литва в нощната тъма."

Учителят каза:

– Изпей сега същата мелодия с думите: „Мойта песен тихо литва в утринния час."

Изпях новите думи.
 
По този начин той ми показа, как да коригирам думите на цялата песен. Ето я с новия текст:

[[Файл:Рисунка 53.png]]
Учителят каза: 

– Няма светска и духовна музика. Музиката е една. Само преводите ѝ са различни. Тази мелодия иде от духовния Свят, но думите ѝ са негативни. Момата не се срамува да каже на възлюбения си, че го обича, а се срамува да каже на Господа, че го обича...

Брат Христо попита Учителя за един болен, как да му помогне. Учителят му каза едно лекарство. Брат Христо записа всичко в тефтерчето си. Настана мълчание. След като дълго време свири със затворени очи, различни мелодии в български стил, Учителят изсвири на цигулката си една нова песен. Ето думите й:

''„Господи, колко те любя, Боже! Господи мой, колко те любя! Обичам те, Господи!"''

Тук вече темпото става алегрето (веселичко): ''„Обичам твоите дръвченца. Обичам твоите цветенца. Обичам твоите рекички. Обичам твоите планини, всичко Господи, което си създал! Обичам те! Обичам те! Обичам те! Господи!"''

Учителят се обърна към мен:

– Ти всеки ден трябва да разработваш градинката си!

– Учителю, аз нямам градинка!

Учителят се смееше със сълзи... Извади бялата си носна кърпичка, избърса се и каза:

– Градинката е твоя глас, твоя талант.

Разсмях се и аз...

– Учителю, тук аз си пея, но тихо. С брата си пеем: Дните на „Битието". Учителю, ако ги запиша, още по-лесно бихме ги заучили...

Брат Христо каза:

– Учителю, братя Янкови се завърнаха от Рила. Те искат да посещават сутрешните беседи, а далеко им е, да идват сутрин рано, от града.

Учителят бръкна в джоба си. Извади един ключ, даде го на брат Христо и каза:

– Братята Янкови и сестрата – като посочи мен – да спят вечерно време в тази стая.

Той поясни подробно на брат Христо, къде да спим. Извикаха ни за обяд.