Преглеждане на кода на Проявен и непроявен

==Проявен и непроявен==

В съвременните училища по химия се изучават различни химически елементи, но не се запитват, как се отразява, например, на човешкия организъм присъствието на по-голямо или по-малко количество водород, кислород, азот и въглерод. Също така се изучават различни разтвори и смеси, Питам: Какъв е вкусът на смес от захар и сол? – Неприятен. Ако употребите някъде захар вместо сол и обратно, сол вместо захар, пак ще имате неприятен вкус. Например, не е приятно да пиете кафе със сол. Без да искате, ще се мръщите. 

Какво е действието на солта и на захарта върху телата? От една страна солта запича, сгъстява, втвърдява нещата, а от друга страна спира растенето им; захарта ги разширява. Има идеи, които действува върху човешкия ум или като солта, или като захарта. Първите сгъстяват, втвърдяват, запичат и ограничават процесите, а вторите ги разширяват. Това са. процеси, които стават в неорганическия, органическия и психическия свят. От гледище на трите свята различаваме три вида свойства на един и същ елемент. Например, водородът, който влиза в растенията, се различава от водорода в животните; водородът, който влиза в животинското царство, се различава от водорода в хората. Даже и в хората водородът се различава. Слаба, едва забележима е разликата, но за опитния наблюдател съществува тънко различие. Съвременната химия не се занимава с тези въпроси, но бъдещата ще ги изучава. Като се говори за солта, казваме, че и тя бива: неорганическа, която сгъстява, втвърдява, запича и ограничава нещата; органическа, която само осолява, и психическа, която се проявява главно в умствения и сърдечния свят – тя обединява мислите и чувствата. За тази сол е казано в Писанието: „Ако солта обезсолее, хвърля се навън”. Стремете се към психическата сол, която обединява нещата. 

Съвременните хора живеят в свят, дето нещата привидно са разхвърляни, както звездите и планетите в пространството. На пръв поглед изглежда, че между звездите, планетите, островите, хората има празни пространства, които ги отдалечават едни от други, правят ги независими, разхвърляни, чужди помежду си. В природата не съществуват празни пространства. Всичко е изпълнено с особена, рядка материя, невидима за обикновеното око. Небесните тела се движат в етера, който от гледище на духовния свят представя водна среда. От същото гледище светлината представя въздухообразна среда. И светлината минава през етера, както и твърдите тела. И хората са свързани помежду си с нещо невидимо, което оказва известно влияние върху тях. 
Тази е причината, дето хората, съзнателно или несъзнателно, си влияят. Разговаряш се с един човек, външно красив, добре облечен, но нещо неприятно излиза от него. Говориш с него, но искаш по-скоро да се отдалечиш. Слушаш един цигулар, който не ти е приятен. Цигулката му е хубава, добре свири, но, въпреки това, не ти се слуша, искаш да го напуснеш. – Защо? – Защото излъчва нещо неприятно от себе си. Някой е гневен, лесно се сърди. Който се приближи до него, възприема настроението му и започва да се сърди като него. Значи, човек излъчва особена, динамическа енергия, която се отразява и върху окръжаващите. Достатъчно е да се докоснете с трите си пръста до този център, за да успокоите разгневения. – Къде е този център? – Питайте децата. Когато майката се разгневи и се готви да бие детето си, то веднага я прегръща и започва да я глади по главата. Така детето трансформира гневната енергия на майка си, и тя се успокоява. Зад ушите на човека има един център, на който се събира повече енергия, отколкото трябва. Той започва да се дразни, сърди се, готов е да се кара с всички хора. Ако може да трансформира тази енергия, да я впрегне на работа, лесно се освобождава от гнева си. Тя е особен род електрическа енергия. Такова е състоянието и на мухите лятно време, когато в атмосферата има голямо количество електричество. То се събира на хоботчетата им, като на остриета, и ги дразни. Тогава мухите хапят много и се освобождават от излишното електричество, Между електричеството на човека и това на мухата става обмяна. Мухата се освобождава;. а човек започва да се дразни. За да не изпадате в състоянието на мухата, да се дразните, сърдите, да хапете, потърсете начин да се справите с излишната енергия около ушити си. Започнете да режете дърва с трион или брадва, или да копаете. Ако не можете да направите това, пипнете върха на носа си четири – пет пъти. Важно е да намерите начин да превърнете енергията на гнева в работа. 

Човек представя възел от различни сили, които произвеждат различни състояния и настроения в него. Тези сили причиняват известни движения. Тази е причината, дето човек не е спокоен. Виждате го някога да се почесва по главата, по ръката, по крака, по коляното. Като се почесва, той прави движения, които са осмислени. Ако го попитате, защо се почесва по ръката, и той може да не знае причината за това, но като се наблюдава съзнателно, ще намери причината за всяко свое действие. Всяко движение, всяко трепване на тялото, или на някой от неговите удове, представя азбука, с която човек си служи, съзнателно или несъзнателно. Без движения нищо не се постига, но те трябва да бъдат естествени. Какво движение ще направиш, когато искаш да откъснеш един плод? Първо ще се приближиш до дървото и ще проточиш ръката си. Ако си далеч от дървото и проточиш ръката си, движението ще бъде безсмислено. Приближи се към дървото, погледни нагоре и проточи ръката си. Това движение ще бъде на място. Когато давате нещо на човек, когото не обичате, правите такова движение, в което се чете небрежност. Ако го обичате, правите красиво, хармонично движение с ръката си. Човек е динамо, от което изтичат различни сили. При всяко огъване на ръката, на крака, силите, които изтичат, биват хармонични или нехармонични. Като знаете това, стремете се към хармонични движения. Те произтичат от любовта, която свива и разпуща правилно мускулите. Ако искате да си починете, отпуснете ръцете си настрана, в спокойно състояние на мускулите. Почивката подразбира временно прекратяване действието на динамото в човека. 

Сега всички хора се оплакват от нервност. Те не подозират, че тяхната нервност се дължи на невежеството им. Те не знаят, как да почиват. Някой седне на стол, наведе се надолу и мисли, че си почива. Друг ходи из стаята, нищо не мисли, нищо не работи и казва, че си почива. Нито едното е почивка, нито другото. Може да си починеш на стол, но трябва да отпуснеш всичките си мускули, да се облегнеш спокойно на стола. Може и с ходене да си починеш, но трябва да ходиш ритмично. Да си почиваш, това значи, да канализираш силите на своя организъм така, че да протичат хармонично, плавно, без насилие и напрежение. Така може да се възпитават и децата, и възрастните. Впрегни енергиите си на разумна, съзнателна работа. Така ще оправиш себе си. А що се отнася до оправяне на света, това не е твоя работа. Светът е оправен, няма защо човек да го оправя. Който е създал света, Той има грижа за него. Да мислите, че светът може да се оправи вън от хората, това е механическо разбиране на въпроса. Бог работи чрез разумното сърце на човека, чрез светлия му ум, чрез неговата съзнателна душа и възвишен дух. Щом е така, Той непрестанно оправя и повдига хората, а чрез тях преустройва и света. 

Някой иска да стане щедър, да се освободи от скъперничеството. Той търси начин да превърне скъперничеството в щедрост. – Как може да постигне това?–Чрез писане. Който е скъперник, да прави опити да пише едро. Всяка буква да бъде едро написана. Ако някой е крайно разточителен, да пише ситни букви. Така човек може да въздействува на характера си. От значение е буквите да бъдат свързани, а не разпилени. Който свързва буквите в думите, той има творчески характер; мислите му са непреривни, а не разхвърляни. Обръщайте внимание на почерка си, за да подобрите характера си. Почеркът оказва влияние върху възпитанието на детето. Ето защо, при новото възпитание трябва да се обръща голямо внимание на почерка. 

Мнозина страдат от еднообразие в живота, което има отношение към миналото. Разнообразието е в бъдещето. В миналото се крият погрешките на хората. Затова е казано, че историята е наука на миналото. Бъдещето крие условия и възможности за изправяне на погрешките. Като се говори за погрешки, имаме пред вид животинското естество на човека, което не мисли. Който не мисли, той греши. Следователно, човек изправя погрешките на животното; ангелите изправят погрешките на човека. Ако синът върви по линията на бащата, лесно изправя неговите погрешки. Понеже синът представя бъдещето, а бащата – миналото, казваме, че бъдещето изправя погрешките на миналото. 

Един младеж казвал: Аз не пия никакви спиртни питиета. Никой не ми е проповядвал върху въздържането, но сам се отказах да пия. – Защо? – Защото баща ми обичаше да пие. Колкото повече пиеше той, толкова повече растеше в мене отвращение към спиртните питиета. Това, което виждах от баща си, ме направи голям трезвеник и въздържател. Освен това, бездействието на баща ми внасяше в мене голямо желание за работа. Значи, слабостта на бащата направи сина работлив и способен. Затова, като се натъкнете на някаква погрешка в себе си, не се мъчете да я изправите, но турете я на работа. Как ще изправите кривата линия? Тя всякога ще си остане крива, но може да се тури някъде на работа, да се ползвате от нея. 

Пред един знаменит художник начертали няколко счупени, криви и прави линии, да видят, какво може да направи от тях. Той погледнал, усмихнал се и започнал да рисува. След няколко минути на хартията имало красива фигура, съставена от линиите, които му били дадени. Той поставил всяка линия на своето място така, че образувал красива, хармонична фигура. Майсторът знае къде да поставя линиите и как да ги съчетава. 

Какво представят кривите и счупените линии в живота? – Погрешките на хората. Следователно, всеки човек трябва да бъде художник, да знае, къде и как да поставя погрешките си, да изработи от тях нещо красиво и хармонично. Причината за някои погрешки се крие в налягането на въздуха; други погрешки се дължат на недостатъчното количество вода в организма. Липсата на вода в организма прави човека нервен, сух. Той започва да се дразни, става рязък и готов да се сърди и кара с всички. Така той нарушава своя вътрешен мир и прави погрешки. – Как може да се въздействува на нервността? – Чрез гореща вода. Вземете чаша гореща, вряла вода и пийте лъжичка по лъжичка. През това време наблюдавайте, след коя лъжичка ще се успокоите. Можете да изпиете две-три лъжички, десетина или цялата чаша и след това да се смени състоянието ви. Ако нямате гореща вода, може да направите опита и със студена вода. Оставите ли се на течението на гнева, ще изразходвате напразно много енергия. Пестете енергията на организма си. Ако можете да я трансформирате в работа, вие сте спечелили нещо ценно. Не е лошо, че се гневи човек; лошо е, когато не използва енергията на гнева. Понякога, в гневно състояние, човек върши повече работа, отколкото в спокойно, тихо състояние. В първия случай, той е активен, има импулс за работа. Във втория случай, той е пасивен и няма разположение за работа. Активният е очарован от живота; пасивният е разочарован. Това е естествено положение на нещата. Когато един се очарова, друг непременно ще се разочарова. Двама студенти се явяват на конкурс за една и съща стипендия: единият получава стипендията и се очарова; другият нищо не получава и се разочарова. Първият печели – очарован е; вторият губи – разочарован е. При това, колкото по-голяма е загубата, толкова по-голямо е разочарованието; колкото по-голяма е печалбата, толкова по-голямо е очарованието. Децата се очароват от малко. Дайте един лев на детето, за да видите радостта и очарованието му. На възрастния трябва да дадете много пари, за да се очарова. За да не се разочаровате, дръжте в ума си мисълта, че сте богати. Богатството на цялата земя е ваше богатство. Защо да не мислите така? Богатството на всеки човек е заровено някъде в земята. Той трябва да знае, къде е богатството му, и да отиде сам да го разкопае. Някои благородни метали – злато, сребро, платина са заровени в човека; много въглища, руди има в неговата почва; ценни сили и енергии се крият в дълбочината на неговата душа. Той трябва да намери това богатство, да го изрови и обработи. 

Един американец, земеделец, намерил една голяма плоча в една от своите ниви. Като обработвал нивата си, решил да махне плочата, защото заемала голямо пространство. Като я вдигнал, оказало се, че под нея почвата била най-добра и богата. – Какво показва това? – Че и под каменистата почва на вашето естество се крие нещо добро, благородно и богато. Вдигнете плочата и обработвайте доброто, което се крие под нея. Всеки човек носи в себе си условия и възможности за обработване на грубата почва. Например, някой се оплаква от свой колега, че го преследва. – Какво трябва да направи, за да смекчи лошото влияние на колегата си? – Да постави един свой приятел между себе си и него. Ако не успее, да постави двама, трима, най-много шест души с добри влияния. Те ще трансформират грубите трептения на неговия неприятел и ще настане примиряване. Ако колегата ви има продълговато лице и сухи, дълги пръсти, поставете между вас и него човек с кръгло лице и къси, въздебели пръсти. Сприхавите хора изразходват много енергия. Те са като попивателна хартия. Всичко възприемат, поради което лесно се цапат, и сами си отварят много работа. Когато трябва да проявите доброто, дружете със сприхави хора. Те са крайно енергични и експедитивни, нищо не отлагат. Когато предстои да кажете някоя обидна или груба дума, търсете спокойни, разположени натури, които отлагат нещата. Значи, дойдете ли до доброто, не отлагайте; дойдете ли до злото, отлагайте. Изучавайте проявите на хората и се ползвайте от доброто, което носят в себе си. От всеки човек можете да научите нещо. 

И тъй, ако сте учител, научете се да отлагате и да прилагате. Злото ще отлагате, доброто ще прилагате. Дойде при вас един ученик и се оплаква, че му взели един лев. Не бързайте да търсите виновника и да го наказвате, но кажете на пострадалия: Ето, аз ти давам един лев, който другарят ти взел. Този метод ще подействува добре върху онзи, който взел без позволение нещо от другаря си, и върху онзи, на когото е взето. Не губете напразно време и енергия. Тръгнете ли да търсите виновника и да го наказвате, вие губите енергия и време за дребни работи. Прилагайте новите методи при възпитанието и самовъзпитанието. Като срещнеш един човек, не казвай, че е лош, но кажи: Този човек не е проявен още, не е проявил доброто в себе си. И за себе си не казвай, че си лош, но кажи, че не си проявен. Ако си добър, кажи, че си проявен вече. Следователно, дойдете ли до злото, до лошите прояви, кажете, че не сте още проявени. Дойдете ли до доброто, проявени сте вече. Да останат в ума ви думите: „проявен" по отношение на доброто и „непроявен" по отношение на злото. Кога се проявяват нещата: през деня, или вечер? През деня, при дневната светлина. Всичко, което се проявява през деня, е добро. Слънцето грее през деня, растенията цъфтят, връзват плод, и плодът узрява пак през деня. Събраната енергия през деня се обработва вечер, а през деня се проявява. В заключение, казвам: Злото е непроявен процес, а доброто – проявен. 

Следователно, за да не си пакостите сами, служете си с думите „проявен и непроявен", вместо с думите „добър и лош". Не казвай, че си нервен, но кажи, че твоята нервна система не се е проявила още. Щом се успокоиш, кажи: Моята нервна система се прояви. Като направиш една погрешка, кажи: Натоварих се. Щом изправиш погрешката си, кажи: Разтоварих се. Не си служете с думи, които обременяват мозъчните центрове. Не мисли за доброто и злото, защото никога няма да ги разрешиш.– Какво представя злото? – Зелен, недозрял плод. – Доброто? – Зрял плод. Злото е горчивото в живота, а доброто – сладкото. Горчивото изсушава, сгъстява, ограничава човека, а сладкото го разширява и обновява. Горчивото съкращава човешкия живот, а сладкото го продължава. Ухапе ли ви комар, благодарете. Ако не беше ви ухапал комар, можеше змия да ви ухапе. Кое от двете е по-добро? 

Прилагайте новите методи в живота си, за да вървите в правия път. Това значи, да не мислите за лошото и злото в света, но да го превръщате в добро. Заместете злото с непроявените сили, а доброто – с проявените, и всякога ще следвате правия и красив път. 

10. Беседа от Учителя, държана на 3 септември, 1943 г. 5 ч. с. София – Изгрев.