Преглеждане на кода на Обхода и проява

 
== Обхода и проява ==
 
Т. м

Чете се резюме върху темата: „Смени в природата".

Днес всички хора говорят за „обхода и проява". Между тези понятия има известно съотношение, известна връзка. Всеки си служи с тези понятия, но малцина разбират тяхното съдържание и вътрешен смисъл. Също така всеки ученик знае, какво нещо е кръгът, но запитат  ли го, какво представя кръгът в живота, нищо не може да каже. Представете си, че хиляди души живеят в един кръг и всички имат еднакво отношение към центъра. Какво ще постигнат при тия отношения? Като живеят заедно, всички искат да пият вода, да ядат, да спят, да се разговарят помежду си и т. н. Какъв смисъл имат тия прояви на хората? Ще кажете, че животът изисква от човека да пие вода, да яде, да спи, да става, да се разговаря. Какво се придобива след всичко това? Така изявен, животът на тия хора е механически. Това показва, че животът в кръга не е още съвършен. Ако животът в топката, в кръга, в сферата е идеален, завършен, човек би  трябвало да има сферична форма. В същност, човек не е сферичен.
Да допуснем, че два кръга А и В (фиг. 1) имат такова отношение помежду си, че всеки един от тях минава през центъра на другия. При това положение, животът   в
 
фиг.  1. [[Картинка:Fig.1,untitled.jpg]] 

кръга се изменя, понеже се образува елипса. Колкото разстоянието АВ става по-голямо, толкова повече кръговете се сплескват, а елипсата — удължава. Сплескването на кръговете може да се продължи дотогава, докато се превърнат в права линия. Промените, които стават с кръговете, са прояви, които стават в самата природа. За да бъдат разбрани, тия прояви трябва да се преведат към общ знаменател на разумността. Само по този начин човек ще разбере, че между всички прояви на природата съществува вътрешна зависимост. Човек може да се ползува от тази връзка на проявите в природата дотолкова, доколкото неговото съзнание е свързано със съзнанието на природата. В този смисъл, човек може да се ползува от промените  в атмосферата дотолкова, доколкото съзнава тия промени. Той може да се ползува от годишните времена дотолкова, доколкото ги съзнава и се свързва   с   тях.
— Какво представя пролетта? — Живот на детинството, на веселието и на радостта.
— Лятото? — Живот на възрастния, на работата. — Есента? — Живот на човек, който е орал, сял, жънал и събрал вече плодовете си. — Зимата? — Живот на човек, който почива. Зимата представя още живот на банкер, който е събрал стоката си, приготвил я за продан и почива вече, чака клиенти да я продава. През трите месеца на почивка, които правят средно 3X28 = 84 дни, месеци, или години, човек свършва известна работа и си почива. Значи, след всяка усилена работа, човек има право да почива.

И тъй, колкото повече центровете А и В в двата кръга се отдалечават, толкова повече елипсата губи своето равновесие. Изгуби ли равновесието си, отношението между съществата, които живеят на периферията на кръга, и тия, които живеят в центъра, не може да бъде вече еднакво, вследствие на което става нужда, разумните същества, които живеят на полюсите, да прехвърлят своята деятелност от един полюс на друг. Когато се чувствува затворен, ограничен, човек не може да се прояви. Това показва, че той е влязъл в кръга. Силите на полето, в което се намира, се уравновесяват помежду си, вследствие на което той не може да мръдне. За да излезе човек от това положение, в неговия център трябва да стане известна промяна. Не стане ли никаква промяна, той ще се намери в положението на стълб. За зданието стълбът е на място, но човек да се превърне на стълб, това е голямо нещастие. Като стълб, той нищо не може да постигне.

Какво означава думата обхода? Да имаш обхода, това значи, да обхождаш, да обикаляш нещата, да ги наблюдаваш и изучаваш. Като обходиш нещата, трябва да си взимаш бележка, да ги чертаеш. Най-после трябва да се проявиш. Какво представя човек, ако не обхожда нещата, ако не си взима бележка за тях и ако не се проявява? Ще кажете, че сте млади, възрастни, или стари, че сте богати, учени или силни. Каква младост е тази, която не ви е дала сила и потик да работите и да се развивате? Каква старост е тази, от знанията на която не можете да се ползувате? Какво богатство е това, с което не знаете, как да се справите? Човек може да умре и като млад, и като възрастен, и като стар.  Той може да умре и като богат, и като сиромах.

Каква е разликата между младия и стария човек? Според някои, млад човек е онзи, който има възможност да расте, да се развива, да живее. Стар е онзи, който е минал през тези положения и отива към загасване на живота, към смъртта. Да умре човек, това значи, да държи матура. Ако издържи матурата, ще му дадат свидетелство за свършен курс. Ако не издържи, ще повтори класа, ще го върнат отново да учи. Египтяните са употребявали за понятието „човек" знака „У", с който започва думата „умира". Казваме, че смъртта, умирането означава държане на матура. Оттук вадим заключение, че само старият, който държи матура, е човек. Младият, който не е дошъл до това положение, само расте и се развива. Значи, младият е в положението на животно, т. е. не е дошъл още до фазата на истинския човек. Докато младият не се е проявил, той е в кръга на живота, дето всички сили са уравновесени. Пожелае ли да излезе от този кръг, да си поживее, както разбира, той нарушава равновесието, в което се е намирал и, дето отиде, каквото направи, веднага го заставят да плаща. Той се намира в противоречие, не може да си обясни, защо трябва да плаща. Много естествено. Щом влиза в отношения с хората, плащането се явява като неизбежен    процес. Дето има отношения, там съществува плащане. Може ли човек да влезе в гостилница, да се нахрани и да излезе вън, без да плати? Гостилничарят ще го посрещне на вратата и ще му каже: Плащай сега! Ще започне той да се извинява, че сега нямал пари. Кога ще има пари? Когато спечели. Този човек мисли, че като работи известно време и остарее, ще спечели пари да плаща дълговете си. Не, дълговете, задълженията се плащат своевременно. Днес съм ял, днес ще платя. Природата не позволява никакво отлагане.

Като разсъждават по стар начин, хората дохождат до криво разбиране на духовните въпроси. Слушате, например, мнозина да казват, че докато е млад, човек трябва да си поживее, а като остарее, тогава може да служи на Бога. Преведена на обикновен език, тази мисъл подразбира. докато е млад, човек може да яде и да пие, да не мисли за нищо. Като остарее, тогава ще мисли за работа, за плащане, за служене на велики задачи и цели. Така мисли младият и така живее, но не излиза така. Природата, главният гостилничар в живота, държи сметка за всичко. На всяка негова стъпка тя му представя полиците, които е подписвал, и насила го заставя да плаща. Този млад човек се чуди, защо му идат нещастия, болести, страдания. Не, природата не се лъже. Мисли ли човек, че като отиде на черква и се прекръсти няколко пъти, е служил на Бога? Истинското служене не се изразява в кръстене, в палене на свещи и в правене на поклони. Всяко движение в природата има свой дълбок смисъл. Тя изисква същото и от човека. Дигне ли ръцете си нагоре и се изправи пред Бога, човек трябва да е готов да измени живота си, да тръгне в правия път и да изпълнява волята Божия. Каквито блага получи от природата, той трябва разумно да ги разпределя. Коленичи ли, човек трябва да е готов да тури всека енергия в себе си на работа.

Следователно, каквито да са външните прояви на човека, те трябва да се осмислят. Моли ли се, молитвата му трябва да е осмислена. Да се моли човек външно само и да мисли, че молитвата му е приета, това е детинско схващане за молитвата. Всяко нещо има свой външен и вътрешен смисъл. Ако начертаете кръг, елипса, като фигури, те външно имат един смисъл, но вътрешно имат друг смисъл. Те имат живо отношение към човека. Когато се намери в областта на една от тия фигури, човек трябва да знае, как да разрешава въпросите си от гледището на силите, които те съдържат.

Съвременните хора изучават различни науки, но дойдат ли до вътрешния смисъл на явленията в тия науки, те минават край тях, без да се спират. Обаче, те се интересуват от въпроси, разрешението на които се крие в далечното бъдеще. Например,  такъв един въпрос е този за създаване на вселената. Те искат да знаят, кои е създал вселената. За да си отговорят на този въпрос, трябва да обходят цялата вселена, т. е да посетят всички слънца и планети, всички системи. В края на краищата те могат да имат задоволителен отговор на въпроса, но не абсолютен. Такива въпроси не се решават изведнъж. За да дойде до известна светлина по въпроса, човек трябва да мине през всички научни теории, през всички хипотези и пак няма да му се открие абсолютната истина. Има смисъл човек да дойде до разрешението на някой въпрос, но ако с това придобие нещо особено. Не придобие ли това, което е очаквал, всички усилия са отишли напразно. Някой казва, че обичал някого, а въпреки това любовта му не е произвела никаква промяна в него. Каква любов е тази, която не може да произведе никаква промяна в човека? Това, което съвременните хора наричат любов, не е нищо друго, освен трошици на любовта. Любовта на съвременните хора представя частици от Великата любов. В този смисъл всеки човек носи парченце от кръста, на който Христос бил разпнат. Той мисли, че е придобил светия, честния кръст, а сам не е свет. Каква полза допринася това парченце   от кръста на Христа?Има смисъл човек да носи в себе си по едно от качествата на Христа, но не и по едно парченце от светия кръст. Понеже всички хора търсят парченца от дървото, на което Христос е бил разпнат, считат го щастливо дърво. Обаче, същото дърво стана причина за страданията на Христа, вследствие на което го считаме нещастно. Ако дървото не съществуваше, Христос нямаше да бъде разпнат. Ще кажете, че ако Христос не беше разпнат, човечеството нямаше да се спаси. Дървото трябваше да знае изкуството да се превръща във вода, във въздух, в светлина, за да не става причина за страданията на Христа. Що се отнася до спасението на човечеството, щеше да се намери друг  начин.

Съвременните хора трябва да изменят  своите разбирания, да застанат на здрава основа. Когато видят, че някой човек обича много да философствува, хората го наричат дървен философ. С това те искат  да кажат, че философията му мяза на отсечено дърво, от което нищо не може да излезе. То не може да расте, не може да цъфти, да вързва плод. От такова дърво беше направен кръстът, на който разпнаха Христа. Този кръст представя противоречията на живота. Наистина, когато се намери в големи противоречия, човек казва - Голям кръст нося. Днес, положението почти на всички хора е едно и също: бият ги, затварят ги, без те да знаят защо става това. Те се раждат, учат, умират, без да знаят защо става това. Те ядат, пият, летят, стават, без да знаят защо става това. Като не знаят, какво е предназначението им, хората казват: Човек е дошъл на земята да поживее малко и да умре. Чудно нещо! Може ли човек да държи матура без да е учил? Да умре човек, това значи, да държи матура. Ще каже някой, че ще се яви на матура само да запази мястото си, да не пропусне срока, макар че нищо не е учил. Обаче, природата е строга към ученика. Види ли, че някой е подал заявление за матура, без да е учил, тя започва да го следи. Тя ще му създаде ред изпитания, докато най-после го застави да учи. Ако учи, това още не значи, че веднага може да издържи матура. Тя му дава право да се явява хиляди пъти на матура, но докато не се приготви в съвършенство, не го пуща напред. Матура може да издържи само онзи ученик, който е развил в себе си всички добродетели, всички дарби и способности, които природата е вложила в него. Когато човек развива известна добродетел, разумните същества му помагат да постигне желанието си. Не се ли вслушва в техния съвет, той няма да постигне това, което желае. Например, някой иска да развие милосърдието си. Той търси случаи, къде да прояви милосърдието си, но не намира. Обаче, нещо вътре в него му казва да помогне на една бедна вдовица, като посочва даже адреса й. Тази вдовица се е молила на Бога да й помогне по някакъв начин, да се справи с материалното си положение. Едно от разумните същества нашепва на този човек да й се притече на помощ, но той не е готов да изпълни този съвет. Той си казва: Нека й помогне съседа, той е по-богат от мене. Разумното същество се отправя до съседа на този човек със същата задача, но и той се отказва, намира, че приятелят му е по-богат. При това той не е женен, няма деца. В нежеланието си да помогнат, да проявят милосърдието си, хората се отказват да изпълнят волята Божия, а въпреки това искат да придобият добродетели. Иска ли да развие известна добродетел, човек трябва да работи, да се проявява в това направление. С риск да остане без пара в джоба си, той трябва да слуша вътрешния си глас. Има случаи, когато работите на човека се уреждат, не когато не смее да даде нещо от джоба си, но когато прояви своята щедрост. Понякога богатството повече спъва човека, отколкото го въздига. Давайте щедро там, дето Божият глас ви съветва. Изпълнявате ли волята на този глас, и вашите работи ще се наредят добре.

Следователно, когато природата иска да освободи човека от нещо, което не му е потребно, тя го заставя да го даде на други, които се нуждаят от него. Не го ли даде доброволно, тя ще го застави насила да го даде. Ако поетът има в ръката си перо, което скърца, природата ще му го вземе. Поетът трябва да пише със златно перо, което никога не се хаби. Природата е крайно взискателна към всеки, който има отношение към нея. Ако някой напише едно писмо на природата, то трябва да бъде съвършено. Най-малката погрешка в писмото кара природата да се затвори за този човек. Докато не изправи погрешката си, природата ще бъде затворена за него. — Няма ли милост в нея? — Колкото е милостива природата, толкова е и строга. Тя не обича подаянията. Към способния и разумен човек природата е строга и взискателна. Тя изисква от човека да прилага своето милосърдие. Бог е милостив, природата е милостива, и човек трябва да бъде милостив, за да не спъва проявите на Божественото в себе си. Иначе, всички негови усилия остават безпредметни. Съвременните хора се оплакват, че въпреки големите усилия, които правят, нищо не постигат. — Защо не постигат нищо? — Защото правят неразумни усилия. Какво ще допринесе усилието на мухата, която цял ден се блъска в затворения прозорец? Какво ще допринесе и вашето усилие да гоните мухите, които влизат в стаята ви? Ако от вратата влизат десетки мухи, а от прозореца излизат по две-три,  какво ще постигнете с това усилие? Вие постоянно ще отваряте и затваряте прозореца си, за да излизат две-три мухи, и ще губите времето си напразно. Такъв род усилия са безполезни. Има смисъл да прави човек усилия, но за нещо, което ще му принесе някаква полза. Да се занимава с мухите, обаче, това не може да го ползува. Мухата е своенравно същество. От едно място я изгониш, на друго отива. Животът на мухата е живот на своенравните същества в природата.

Мнозина ще кажат, че знаят тия неща, но искат да им се даде нещо ново. Кое е най-новото и важно за човека? Да изпълнява волята Божия във всички светове: физически, духовен и умствен. Изпълнява ли този закон, работите му ще се нареждат добре. Ако е слуга, господарят му ще бъде внимателен към него, ще влиза в положението му. Ако е ученик,  учителите ще му помагат, ще се отнасят добре с него. Не изпълнява ли този закон всичките му работи ще останат назад.
Като изучавам съвременните хора, виждам., че на всеки липсва нещо. Ако челото му е красиво, с добре развити центрове, носът му не е правилен; ако челото и носът са добре развити, брадата не е красива, липсва й нещо. Ако челото, носът и брадата са правилни, ушите не са красиви. Няма човек в света, в когото всички черти на лицето, всички удове да са добре развити. Това показва, че всеки човек трябва да работи върху себе си, да се усъвършенствува. Започне ли да се извинява с лошите условия, с майка си и с баща си, с лошо наследство човек е на крив път. Никой не е виновен за неуспехите на човека, освен той сам. Добрият, разумният човек съзнава, че виновник за неуспехите в живота си е той сам, а не условията и родителите му. Всеки човек е роден при условия да се развива, но той не ги е използувал, както трябва. Във всеки човек са вложени дарби и способности, които той не е развил. За да използува условията на живота си разумно, човек трябва да търси причината за неуспехите си в себе си и да работи, за да се изправи. Ако причината за спънките на човека е вън от него, как е възможно тогава, един съвършен и безгрешен човек да се спъва? Човек трябва да мисли право, сам да не се спъва. Кривата мисъл спъва човека и го прави неспособен за работа. Ще кажете, че от години насам четете Свещената книга, работите върху себе си, прилагате, но злото, лошите хора ви препятствуват. Ако мислите така, човек ще бъде свободен от отговорност. Казано е, обаче, в Писанието: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той има живот в себе си". Ако вие сте яли плътта Христова и пили кръвта Му, защо не сте придобили Неговия живот? Значи, вие сте яли плътта Христова и пили кръвта Му, без да сте ги използували, както трябва. Следователно, иска ли да изправи живота си, човек трябва да съзнава, че причина за неуспехите в живота си е той сам, и да започне съзнателно да работи.

Какви условия са. нужни за съзнателна работа? За да работи съзнателно, човек първо се нуждае от материал, който да обработва. т. е. да го използува. При това, материалът трябва да бъде доброкачествен. Същевременно и външните условия трябва да бъдат благоприятни. Представете си, че имате свещ, направена от доброкачествен материал. Искате да запалите свещта, но не можете. — Защо? — Защото външните условия са неблагоприятни: дъжд вали, или силен вятър духа. За да запалите тази свещ, вие трябва да търсите сухо място, или завет някъде. Обаче, има свещи, направени от доброкачествен материал, които се палят и във влажно, и във ветровито време. Тези свещи са за предпочитане пред първите, които минават за много известни. Следователно, за предпочитане е човек да следва такова учение, което дава светлина на неговия ум при всички условия на живота. Ама това учение не било известно на хората, или не го признавали — туй не е важно. Какво допринася на човека едно учение, облечено в красиви форми, направено от добър материал, а не свети?
Мнозина се хвалят със своите убеждения, със своето верую, но като се намерят в нещастие, не могат да си светнат с тях.
Това е все едно да носиш свещ в ръка и да не можеш да си послужиш с нея, когато изпаднеш в тъмнина. Или да носиш оръжие в ръката си, а когато те нападнат разбойници, да не можеш да се защитиш. Ако една идея е Божествена, тя трябва да свети на човека в тъмната нощ на живота му; тя трябва да го защищава от неприятелите му. Същото се отнася и до постъпките на човека. Който живее в Божествения свят, той лесно се справя с мъчнотиите и с греха. Мине ли през ума му някаква грешна, нечиста мисъл, той я хваща, разтърсва я и я хвърля на земята. Който не живее според Божествените закони, той често греши и после съжалява, че е изгубил всичко. Грехът е бирник, който взима всичко, каквото човек е спечелил, и си отива. Той примамва човека, като му представя фалшиви работи за истински. Като не разбира кои неща са истински и кои — фалшиви, човек лесно се подава на греха. За да не греши, той трябва да има пробен камък, с който да изпитва чистотата на нещата. Златарят изпитва чистотата на златото с известни киселини, а праведният трябва да си служи с Божественото, като пробен камък в своя живот.

Съвременните хора говорят за самообладание. Какво представя самообладанието? То е подобно на ония борци, които излизат на арената да се състезават с противника си. — Кой е най-големият противник на човека? — Смъртта. Следователно, иска ли да се справи с противника си, човек трябва да е развил в себе си самообладанието, да се бори с него по всички правила на изкуството. Виждали ли сте, как се борят пехливани? Те намазват тялото си с масло и започват борбата, като прилагат всички правила и методи на изкуството. Не се ли придържат  към установените правила, те изгубват борбата. Изучавайте правилата и методите на самообладанието, за да се справяте с всички мъчнотии и страдания, с всички изненади в живота си.

Като се намери пред известна мъчнотия, човек се уплашва и се отказва да се бори. Не, човек трябва да приложи всичките си сили в действие, да победи мъчнотията си. — Ама аз съм човек от новото учение, от учението на любовта, не трябва да се боря. — Ти няма да се бориш по стар начин, но в борбата си ще приложиш всичко, което си научил от любовта, от мъдростта и от истината. Някой се мисли за юнак, за човек с голямо самообладание, защото може да победи една малка мъчнотия. Малките мъчнотии са деца, които срещате на пътя си, и ви причиняват малки пакости. Човекът на новото учение се бори с големи пехливани, които са признати за световни величини. Ако успее да се справи с тях, само тогава могат да го признаят за силен човек. — Ама могат да ме убият. — И да те убият, пак да не те е страх. Силният човек казва: И да умра, пак ще живея; и да осиромашея, пак богат ще стана; и знанието си да изгубя, пак ще го придобия. Той не се страхува от нищо. Той знае, че във всички противоречия се крие възможност за придобиване на нещо. Той знае, че само невежият има възможност да стане учен; само сиромахът има възможност да стане богат; само умрелият има възможност да оживее. Мъдрецът показва на невежеството, че и в него може да живее щастливо. Безсмъртният  показва на смъртта, че и в нейните обятия има живот. Знание и невежество, смърт и живот, сила и слабост, това са контрасти в живота, от които човек трябва да се учи. Като не могат да придобият онова, което търсят, мнозина казват: Науката не е за нас. Те са отчасти прави, но не изцяло. Булските дрехи не са за всички, но те не са смисълът на живота. Музиката не е за всички, но и тя още не е смисълът на живота. Учението не е за всички, но и в него не е смисълът на живота, Учението е само за трудещия. За да може да учи, човек трябва да има специфичен стремеж към учението, за да събуди в себе си съответна мозъчна енергия. За да придобие известна добродетел, човек трябва да е събудил в себе си съответна енергия, чрез която може да я придобие. Има ли тази енергия, никаква сила в света не е в състояние да му противодействува. Ще кажете, че човек може да учи до известна възраст. Не, човек може да учи на всякаква възраст: и като млад, и като възрастен, и като стар. На младия са дадени условия за придобиване на блага; на стария са дадени условия да използува вложеното в тия блага. Младият се готви за придобиване на плодове; старият се ползува от съдържанието на тия плодове.

Като говоря по този начин, някои от вас се обезсърчават, мислят, че нищо няма да излезе от тях. Защо се обезсърчавате? Защото се оглеждате в огледалото и намирате, че не сте добре облечени, че дрехите ви са нечисти, скъсани. Какво трябва да направите след всяка лекция? Идете на баня да се окъпете. След това облечете нови чисти дрехи. Така изчистени и облечени в нови дрехи, вие можете да се оглеждате във всяко огледало. Щом се видите чисти и с нови дрехи, вие ще се харесате. Харесате ли се, обезсърчението ви ще изчезне. Който разбира законите на живота и на природата, той не се страхува. Той знае. че в природата няма страшни работи. Казвате, че в живота има комедия, драма и трагедия. Комедията се създава от неразбиране на нещата, драмата — от крива представа за тях, а трагедията — от непостигнати желания, или от разрушаване на нещо постигнато. Като се намери в трагично положение на живота си, човек се отчайва, хвърля всичко от себе си, не иска да живее. Той не подозира, че трагедията му е причинена от някаква илюзия.
Млад момък обичал една мома толкова много, че бил готов да пожертвува живота си за нея. Една вечер сънувал, че получил от възлюбената си писмо, в което му писала, че е нехранимайко, че не иска да продължава познанството си с него и т. н. Силно отчаян, той дигнал ръце от нея, отказал се и в голямата си мъка, ритнал близкостоящата маса до него и разпръснал всичките писма на възлюбената си. Като се събудил от тежкия сън, той видял масата обърната и писмата на любимата си разхвърляни на пода. Скоро след това той получил отлично писмо от възлюбената си. Значи, когато той имал тежък кошмар, тя му написала най-хубавото си писмо. Нощната му трагедия се превърнала в илюзия, и той се намерил пред красивата действителност на живота — пред едно от най-хубавите писма на своята възлюбена.

 — Б о г  е  Л ю б о в.  Б о г  е  М ъ д р о с т . Б о г  е  И с т и н а. Б о ж и я т а  Л ю б о в, Б о ж и я т а  М ъ д р о с т  и  Б о ж и я т а  И с т и н а  п р е б ъ д в а т  с  н а с.

16. Лекция от Учителя, държана на 11 декември, 1929 г., София. — Изгрев.