Преглеждане на кода на Изпитите. Духовна връзка и помагане

==ИЗПИТИТЕ. ДУХОВНА ВРЪЗКА И ПОМАГАНЕ==

VI година (1926-1927)

13-а лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя в София на 19.ХІІ.1926 г.

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

(Размишление.)

Да съпоставим две личности. Първата личност – буквата А, младеж на 20 години. Втората – В, младеж на 22 години. А е роден в месец март, 22-ри, в 6 ч сутринта 42 минути и 5 секунди, сряда. В е роден на 22 декември, 12 ч полунощ, впетък. Между тези две лица, кои са допирните точки и кои са отликите? Могат ли да бъдат двамата приятели? (фиг. 13.1) 

[[Картинка:MOK-06J-13-1.gif]]

(- От астрологично гледище, в хороскопа на първия Слънцето минава в знака на Овена (   ) и е вече изгряло. Другият, понеже е роден в полунощ, на зимното слънцестояние, долу, тук, е знакът на Козирог (    ). А е роден в 1906 г., а В - в 1904 г. За дните, дали е сряда и петък, трябва да се направи проверка. В момента на раждането на В изгрява знакът на Везни (   ), а в четвъртия дом долу, в надир, е минавало Слънцето. Тогава имаме, че асцендентните знакове на тези двама души ще бъдат противоположни и Слънцето на единия и Слънцето на другия ще се намират в квадратура:         - Квадратурата е аспектът, който показва, че двете планети се намират на 1/4 от кръга. В астрологията се смята за дисхармоничен аспект от втора степен, понеже опозиция (     ) се смята за най-лют аспект. Понеже аспектът е между Слънцето, ще бъде по-скоро творчески. – брат Г. М.)

6 е число на илюзиите. Общият сбор на годината на А колко е? 1906 = 16 = 7. 16, това е едно число на големи противоречия. 16 означава изхвърляне злото от висшите светове надолу, събаряне кулите на дявола. А щом се съборят кулите, имаме числото 7 – Божественият принцип.

Числото 16 – всеки човек трябва да се събори. Резултатите на туй число: Да кажем, един търговец запалил своите длъжници, оттук-оттам обира. Най-после фалира, остане беден. Иска да се отрови, да се убие. Най-после стане смирен, набожен, казва: "Да бъде волята Божия!" Числото 15 например – започване на едно зло. 1+5=6. 6 – илюзии. 16 -резултатите са вече добри. Числото 5, туй е чисто кабалистическо.

На 22 март роден – пак има голямо противоречие. На 22 март има големи промени на теченията и вътре в природата, рядко ще се случи времето да е хубаво на тази дата.

Следователно, ако започвате една работа, напълно може да се определи работата ти каква е, като знаеш тези закони. Започваш да изучаваш някой предмет – от деня на започването може да знаеш какво съпротивление, какво противоречие ще срещнеш. Вий трябва да изучавате астрология. Когато искате музика да изучавате, ще изберете не коя да е година, кой да е ден. Ще чакаш, ще избереш най-благоприятната година, най-благоприятния месец, най-благоприятния ден и час. Тези закони, трябва да ги знаете, ако искате да успеете. Пък ако така ходите, набарвате нещата, ще се опарите. Казва някой: "Всички дни са еднакви."

Какво създаде Господ в първия ден? В първия ден на твоя живот ще се яви една велика борба. Ще отдели светлината – значи ще се определи твоята орбита, ще се определи твоята земя. Във втория ден какво създаде? Проучете какво – в първия ден, във втория... В шестия ден – в петък, е създаден човекът. Слабата страна на човека – Венера, тя го подмами. Втория път кога трябва да бъде създаден духовният човек? Кой е най-добрият ден? Неделя – на Слънцето ден. Ако в теб се роди една идея в петък, една мисъл в петък, ще вземеш туй предвид – няма да се плашиш, но ще вземеш предвид съответните препятствия. Ще каже някой: "Суеверие." Няма никакво суеверие тук.

Продължете, да видим (брат Г. Радев). Има ли някои хармонични съвпадения между двамата? (- Трябва да се знаят и другите планети. Общо, слънцето в Овен (    ) означава импулсивна натура, деятелна. Натура, която има стремеж бързо, импулсивно да прояви нещата. А когато имаме Слънцето в Козирог (    ), както при В, по обмисля нещата, бавно, с такт, с дипломация. Когато [когато – диал. докато] първият, А, вади ножа, пряко пристъпва. Затова в тази смисъл не могат да се хармонират.)

Ако вземем месеца, първата буква: «М», това е смърт, разочарование. Във втория месец: «Д», то е закон за равновесие. Март – всичко се изменя и променя. (- В края на краищата, как ще свърши този в март?) Много добре, но ще има няколко белега на главата. Този в декември ще бъде повече материалист, ще се държи за материалното, за идейните работи няма да се грижи.

Напишете следните изречения:

"Истината носи свобода за разумните." "Любовта носи живот за благите."
 
Тези изречения, за 10 дена по 10 пъти на ден ще ги произнасяте. Три пъти сутрин, 3 пъти на обед и 4 пъти вечер към 10 ч. Сутрин – щом станете от леглото, ама съзнателно. Тогава мислено ще си приложите и туй. "Истината носи свобода за разумните. Аз съм един от тях." Ще оставите в подсъзнанието и свръхсъзнанието мисълта да работи. Т. е. по стремеж ще разбирате, не че сте разумен, но имате стремеж да бъдете разумен. Защото, ако поставите, че сте разумен, ще изпаднете в една погрешка. През тези 10 дена ще отбелязвате главните, отличителните черти на вашата опитност. Най-отличителните черти на преживяванията.

При сегашните идеи, вашите схващания, които имате в ума си, колко хиляди години са внушавани, внушавани, внушавани! Казва: "Аз трябва да бъда човек" – ама толкова неопределено! Когато аз кажа: "Трябва да бъда човек", "Човещина трябва да има", каква е разликата? "Аз трябва да бъда човек." – "Човещина трябва да има." (- Човек – значи да бъда разумно същество.) Да бъда човек значи: като дам дума, трябва да устоя на думата си. Казваш: "В 6 часа ще дойда, думата ми е!" – трябва да дойда. Макар светът да се обърне надолу, пак трябва да бъда там. И затуй човек трябва да бъде много внимателен, когато обещава. Ще се спрете, ще кажете точно: в 6 може ли, в 7. Ако не може, ще [кажете:] "Не може!" Вий кажете положително. Но щом кажете положително, каквото и да е, трябва да вземеш всичко предвид.

За пример аз бих желал тука като дойдете, всички да бъдете точно навреме. То е красиво. Не че е грях някакъв, но тука понякога нижете се като синци Точно навреме, като в университета. Всеки на мястото си навреме. Няма закъснения.

За пример студентите в Америка имат един добър навик. Преди почване занятия студентите от всички факултети се събират в една обща аудитория, излиза един от професорите, чете нещо из Библията, една молитва и всички студенти си отиват по аудиториите. Туй – като традиция, няма норма. "Ама, казва някой, не съм ли свободен?" Това не е свобода. Свобода наричам, който сам направи нещо. Когато аз отида, направя едно добро, това е свобода. Когато аз отивам да уча музика, това е свобода; когато науча нещо на памет, когато се завзема да отида на разходка до Витоша, това е свобода. А когато остана вкъщи, не се занимавам с нищо, само си въртя палците, това е робство.

Всеки един човек във всичко трябва да бъде последователен. Невидимият свят не се налага, но в края на краищата, когато човек мине през тези трите велики свята...

Аз ви давам тези формули, после ще ви дам за Мъдростта. Тя е по-взискателна. Истината и Любовта са по-снизходителни, но Мъдростта е взискателна. И в думата "истина" като измените малко ударението, става "изстина". Но хубаво е, ако човек изстине, ако пожарът изстине у някои хора. Да образува топлина, не да образува пожар. В топлината горещина няма, и пожар няма. Топлината никога не може да изстива. Изстиват само горещите неща. В топлината изстиване няма, тя може да се прекрати, но прекратяването не е в нея изстиване.

В тази топлина, за която аз говоря, температурата е еднаква. И който има тази топлина, той има един характер уравновесен. Щом имаш топлината на живота, ще усещаш всякога едно разположение в ума и сърцето, разположение на приятност в своите действия. Но ако в тази топлина има горение, тогава се раждат противоречивите състояния. Заражда се една борба вътре в самия човек. Една мисъл идва, друга, сменят се.

А самата борба не е нещо лошо. Като се бори човек, той уяква. С някого трябва да се бори човек и ако не си се борил, иди, с някое дърво, хвани го, побори се. Вий идете, правите един опит при някое дърво тъй, голямо – 40-50 годишно хванете се с него, поборите се, но не с желание да го победите, но да се бориш – да докажа, че мога да се боря с тебе. След като излезнете от тази борба, ще почувствате в себе си едно приятно чувство. Защото туй дърво, голямото, ще се усмихне малко на теб. Тъй, както някой старец се усмихне на някое дете, което се е качило на гърба на дядо си, потупа го по рамото и казва: "Браво!" И детето се радва, като се върне при майка си, казва: "Дядо ме потупа!"

Когато човек минава през важни изпити на живота, никой не може да ви помогне. Има такива състояния в човешката душа, за които външният свят е сляп. Ти си изолиран, никой не може да ти помогне, ти сам ще си носиш тежкия кръст, няма кой да ти влезне в положението.

Ако вие се оплаквате пред съвременния свят, ще бъдете тъй, както ако говедарят се оплаква на говедата си, че му е влязъл трън в крака. Как ще ти помогне едно говедо? Има състояния, които сам трябва да си лекуваш. Може да ви помогне само един, който е минал през тези мъчнотии. Той може да ви упъти. Казва: "Аз съм минал през тези положения." Неизбежни са – сам животът ги изисква.

Ще дойде борба във вас, гняв, ярост – но да излезне топлина. Гняв, който не образува топлина, не е – в тази смисъл има една педагогика, казва: "Не се гневи." Не е. "Не се гневи" подразбира дразненето. Гневът е нещо, ти се бориш с нещо съществено. Виждаш някоя неправда. Някой си голям юнак хванал някого, че го налага. Ще идеш, хванеш го: "Господине, какво искаш от него? Ти си човек, какво искаш?" -"Ама, той ми дължи 100 лева." – "На ти стотях лева, да се не биеш." А другия потупаш: "Слушай, когато имаш да даваш, ще си платиш или ще се извиниш." Ето един човек, който разрешава въпроса. И турците са имали много добро правосъдие. Викат Ивана: "Имаш ли да му даваш?" – "Имам." -"Плати му веднага!" Кадията веднага издава решение: ако не плати, 10-25 [тояги] – налагат го и веднага плаща. А сега българските съдилища ще го разтакат, разтакат, ще платиш повече.

В Новопазарско, разправяше ми един чехларин, отворил си сергията, един селянин задигнал едни хубави чехли. "Що ми трябваше да го давам под съд! Набий го, вземи си чехлите, казва. Въртят вече 4-5 години, похарчих повече, не мога да се отърва – адвокати, дознания, че как е откраднал." Задигнал ти някой човек чехлите – не го давай под съд. Ако можеш, набий го. Разбира се, онзи ще го набиеш по кой начин? Не да му счупиш ръката.

Подразбирам: Може човек да развие своята мисъл, да бъде толкова силна – някой се готви да бие някого, може ти да въздействаш на него и да престане. Виждал съм, някой тъкмо вдигнал дърво да бие, мине жена, вдигне си ръцете, казва: "Чакай!" Тази жена много умно постъпва. Тя, като вдигне, от нейните лапи излиза нещо. Всичката онази набрала се енергия в него, тя я изтегля. Той, като погледне, казва: "Заради тебе няма да го бия.»"

Трябва да се въздейства вътрешно, разумно трябва да се въздейства. Ръцете са една от великите емблеми. И често, когато вий много пъти сте обезсърчени, вий сте учени хора, не може да разбирате, отпуснали ръце, глава увесена. Ръцете горе! Представи си, че се бори някой с тебе. В себе си, направи си вътре в стаята: вдигни си ръцете нагоре, вземи една поза, друга, трета, четвърта – веднага туй настроение ще изчезне. Ами защо седи някой, седи, вземе револвера, тури го, снеме го, тури го, снеме го – то са глупави работи. Ще вземе някоя чашата, ще тури хинина. Казва: "Колко съм млада сега да умирам!" Не ти трябва никаква чаша. Вземи една чаша топла вода и пий: 2, 3, 4 чаши. Пък като ти дойде за револвера, вземи един масур [масур (от ар.-тур.) – диал. цев, тръба]. Ще излезне малко смешно. Ако kякой е ясновидец, ще види: то е някой ваш дядо, който някога е умрял, или някой ваш близък приятел в другия свят, казва: $Що ти трябва да живееш?$ Пък ти вземи един масур, направи му малко смешка. После, с чашата топла вода ще му дадеш един урок. После – масур; дай му един урок – ще почне да мисли.

Хората са играчка сега на такива неразумни същества. Пълен е светът и трябва да се освободите от тях. Сега е време, когато човек трябва да воюва. Сега всички се излагате, ще знаете къде са вашите мъчнотии. Някой път се чувстваш, като че не си ти. Друго някое същество е влезнало. Да знаеш, че ти си човек, който страда, и да знаеш защо страдаш. Нищо повече! Тъй!

В думата «истина» кой е най-силният слог [слог – остар сричка]? Тук, както са поставили в български, след "и" идва "с" – това е форма на промените, които стават в живота. "С", това е Месецът. "И", това е начало на живота. "И" всякога подразбира, че в теб се е родила една мисъл. В българския език "и" има туй свойство, както в еврейския има "йод"-ът: то твори – начало на една работа. "Т" – препятствие в живота. Второто "и", след него – друго едно начало. Ще трябва да се справяте с мъчнотиите, които се създават от този звук "т-т-т-т". Къде е спънат езикът? Горе – активността. Тази, долната челюст у животните, като те хване, с горните зъби хапе. Съскането после ще дойде. Ако ти не можеш да победиш, непременно ще дойде едно вътрешно съскане. Само когато дойде "и": "ти" – кое лице е "ти"? Второ лице: ти, от тебе. Когато дойде "ти", второто лице, ти ще имаш победа. Ти не можеш да победиш, докато не дойде "и"-то, второто начало – то е Божественото вече. "Си" – "ти": значи какво ще стане тогава? "Си", "ти": тези, двата слога – а ситият човек е извършил вече някоя работа. Той е вече сит. Силният слог в думата "истина" е "ти" – то е слогът. "Ис-" – имате в "и"-то: в началото ще дойде една промяна. Но "т" вече ще даде една насока – туй, разумното, второто начало. Работиш за някого ти. "Ти" – живият идеал, за който човек може да живее.
 
Много от буквите на латинската азбука са заети от йероглифите. Някои от българските букви има и в еврейски - тъй, както са турени:      – «алеф». Българите турят      или         , англичаните казват "     ", немците – "хаш", българите имат за него       , обърнато в противоположен смисъл; и съдържанието като          има едно значение, като        – друго. Тук        - като цвят цъфнал, а          – завързал. Латинците са узрели сега. А славяните едва сега почват да цъфтят. Тези букви са обърнати. Един ден, с време, и в техния език ще се изменят буквите. Българите за пример искат да се освободят от своя "ъ", "ь", "   ","    ", но те останаха.

Това са упражнения необходими. Един художник, най-първо той направи скица на една своя картина, след туй почна със сенките. Онзи истински художник, когато полага чергата на сенките, трябва да са отмерени, трябва да има едно преливане на дебелите и тънки сенки. Какво показва една гънка сянка или дебела сянка? Ако сянката расте на запад или ако расте на изток, какво ще заключите от сянката? (- Ако расте на изток, Слънцето е на залез.) Тъй.

Туй, естественото Слънце има отношение с друго едно слънце, което се намира в човешката душа, в човешкия мозък. Човек си има своето вътрешно слънце и то си има своята специфична топлина. Някой път човек на туй вътрешно слънце не може да възприеме топлината. Отвън е топло, а вътре му е хладно. Чувствува, изгубил е онази топлина на живота. Чувствува, че известна топлина липсва, изгубил е онези възвишени, благородни чувства на живота. Студено му е, безверие, едно настроение спрямо всички, не може да види добро в никого, на всички хора гледа с презрение, не ги познава, странни му се виждат. И той се намира като едно божество, на което неговите създания не му се покланят. Може ли статуите на един скулптор, те да му се покланят? Могат ли? Но една жива идея, на която ти си спомогнал да живее в теб, всякога може да ти се притече на помощ. На колкото идеи ти си дал живот, на колкото чувства ти си дал живот, всички тези идеи, чувства един ден ще дойдат на помощ, ще ти помагат. Чувството, то е животът на едно разумно същество, което е живяло вътре в тебе и то е тясно свързано, то няма да те забрави.

Когато вие говорите за любовта, как я разбирате? Вий говорите за любовта, казвате: "Аз обичам някого." Когато говорим за любовта, ще разбираме: Бог е идвал в нас. Може за 1 минута, за 5, за 10 минути, аз съм почувствал любов към някого – този момент е свещен. Аз съм почувствал за момент – то е присъствието на Бога в мен. Той Си е напуснал Своето жилище. Господ много рядко напуска. Ти се радвай, ако си почувствал тази Любов! И ако ти си я почувствал, в самата вечност тя ще ти дойде на помощ. И в най-мрачните часове на живота ти Господ ще дойде. Ако само за 5 минути те посети, ти имаш голям капитал. Вярвай в петтях минути! Но изгубиш ли вярата, ще дойдат най-големите нещастия. Даже една секунда е достатъчна, да почувствуваш този свещен трепет. Туй е великата истина в живота.

Може да е тази любов към науката, към изкуството, към музиката – всички неща в света са живи. Музиката, тя не е нещо механическо, то е живот. И изкуството – самата идея, тя е жива. И някой в теб казва: "Работи, работи!" – някой настоява. Работиш върху математиката, някой настоява: "Работи!" Мъртви числа са тези, но намираш известно удоволствие – любов. Работиш с някого, не си сам.

Никой в света не живее сам, не мислете. Казва: "Аз съм самичък." Човек е едно колективно същество и той трябва да го знае, това. И там е хубавото – че е колективно същество. И ще дойдат неговите съжители, помощници, ще му кажат: еди-на кое място в математиката – ще му покажат. И като свършите работа, ще се радвате всички, доволни сте Ти се разговаряш, тъй, всички от теб са доволни.

Само тъй можем да бъдем герои в света, тъй трябва да мислим. То е истинският път на един ученик, който иска да мисли здраво. Другояче ако мислиш – вятър те вее на бяла кобила. Не че е лошо да язди човек на бяла кобила. По някой път забелязвам у вас една дряхлост [ дряхлост – книж. остар. немощ, отпадналост]. Вий седите и мислите за бъдещето. За бъдещето не мислете, бъдещето е велико. Всеки, който е роден, който е облечен в плът и кръв, трябва да се радва, че е дошъл на Земята. Нищо повече! Пък, като си погледнеш кундурите  [кундури (от ар.-тур.) – диал. обуща], като видиш, че са прогледали, позасмей се, благодари, че са прогледали обущата ти: "Дано Господ благослови, че и аз да прогледам, както обущата си." Палтото – лактите: "Дано и аз прогледам" – чисто по философски, по Сократовски. Всеки, който ви види, да знае, че отвън сте сиромаси, но отвътре сте жизнерадостен. Може да ви скъсат десет пъти на изпита – "Ще се поправи тази работа." Тази сутрин какво казах: два пъти като го скъсат, третия път като влезна аз вътре – всички професори... Скъсан аз разбирам: ти отиваш със съзнание, молил си се, работил си, учил си. Скъсат те първия път. Аз говоря за съзнателния студент. Онези, които ги късат, те си го заслужават. Втория път – пак. Третия път Господ казва: "Аз ще дойда сега." Като се изправи, всички професори станат, казват: "Този е учил." Турят 6. Шест! Защото, ако не тури 6, професорът ще изчезне. Защото, когато дойде Божественото, човек става гениален.

Имаше една книга за онзи гениален, на когото паметта е развита: прочетат му 35 000 думи веднъж и всички думи ги изказва и после – отзад напред. Само от едно четене. Питам: Ако вземеш ти анатомия, ще те скъса ли професорът? Ако вземеш математика, всички тези формули, къде ще те скъса? (- Възможна ли е такава памет?) Като дойде Господ на третия път – ще бъде. Ти ще му доведеш, на онзи професор, от 99 кладенеца вода. Той ще ти признае. А слаба ли ти е паметта, слаб ли ти е разсъдъкът, като те погледне, професорът казва: "Единица!" (- Значи, ако ученикът има слаба памет, и Господ не може да му помогне?)

Отслабването на паметта се дължи на дисхармонични чувства, които съществуват у човека. Всеки един може да оправи своята памет, щом хармонизира своите чувства. Имаш ли дисхармонични чувства, непременно ще отслабне паметта. Разсеяност – да кажем, баща ти не ти е пратил пари, три дена не си ял, после, гостилничаря, имаш да му даваш. Седиш, учиш по философия или математика, но веднага изхвръква, не си ял, 1500 лева изпъкнат, объркат ума. Щом дойдат парите, щом платите на гостилничаря, дойде разположение, може да се концентрирате. Или: скарал си се с някоя своя приятелка, която много обичаш, тъй, от детинство. Седнеш да четеш – тя се изправи в ума ти. Ще идеш да уредиш работите си със своята приятелка. Твоята приятелка, трябва да учи и тя с теб. Не учи ли тя с теб, ти ще учиш, тя ще бие тъпана.

Хармоничните чувства, трябва да ги придобиете. Човек изработва и може да усили своята памет.

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!