Преглеждане на кода на Български народни песни и „Слънчеви лъчи”

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 2]]

== БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ И „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ“ ==


След лекцията и гимнастическите упражнения се върнахме в салона. Стана въпрос за българската народна музика. Учителя помоли една сестра да му донесе цигулката и изсвири няколко песни с български народен мотив. Първо изсвири няколко протяжни песни и след това – няколко игриви, хороводни. Всички бяха импровизирани в момента. След това каза:

Българската музика се намира още в началния стадий на своето развитие. За да стане по-съвършена, трябва да добие хармоничен елемент. Живите български песни са взаимствани. Този ритъм не е излязъл от българския народ. Българите са забравили тази музика, която им е била дадена първоначално, и след това почнали да я възстановяват, колкото са могли да си спомнят. Така се е появила българската музика. Основните български народни песни са излезли от светилището. Там, където се хващат на хоро в кръг и пеят, това са били първоначално религиозни песни и след това са ги превърнали в други.

Учителя изпя следната песен:

Нали думах, мила мамо,

да не ходя, мила мамо,

на чешмата.

След това Той продължи:

Тактът на българите е 7/16. Това е Сатурнов такт. Тактът 7/16 в българската музика показва безкористие, желание да се служи на всички.

Защо българските песни са по-тъжни? Тъжният колорит в тях отпосле е турен, отначало не е бил такъв. Тези, които живеят на полето, пеят повече протяжно, а игривата песен е родена в планината. Българинът е бил доста музикален, но го е сполетяла една еволюционна криза. Оттам насетне се е разочаровал и си е казал: „Не си струва много да се пее“. Българите са изгубили от музикалността си, понеже са се вглъбили в материалния живот и едва сега започват да пеят отново. Българинът е повече замислен – мисли нещо и когато го накараш да пее, казва: „Какво ще пея?! Мен яйце ми се пече на главата, че ще пея!”

Днес хората не разбират какво нещо е българската музика. Знаете ли колко време се изисква, за да се изчисти тя? Така да се изчисти, че да остане истинската българска музика, в която е изразено как българинът е търсил своето разрешение в Живота. Той е минал през две фази: дълго е търсил – това е протяжната музика на българина, а после той е поискал да играе – това е игривата музика на българина, докато каже пак: „Не трябва така, пак трябва да се търси“, и подхваща отново протяжната музика. Та между тези две положения стои българинът, затворен е и няма изход. И сега в българската музика трябва да дойде третото положение – разрешението на Живота. Българската народна музика още не е разрешила въпросите на Живота. Тя има два мотива, но българите трябва да имат и третия мотив или третата музика, която носи разрешение на въпросите на Живота. След четиридесет години работа в това направление дадох едно разрешение с упражнението „Слънчеви лъчи“. Чрез движенията, музиката и текста на упражнението посочих един образец за разрешение, за излизане от затворения кръг.

При една българска песен можеш да се въодушевиш, но няма да се вдъхновиш. Има голяма разлика между въодушевление и вдъхновение. Въодушевлението е една подготовка, но не и вдъхновение. Когато пея някои български народни песни, трябва ми известно време да отстраня някои нечисти мотиви. Напоследък се забелязва подем в българския музикален живот. Българите вече минават за музиканти. България е благословена страна, понеже има много музиканти. Чрез музиката България подобрява положението си.