Преглеждане на кода на Разговор шести

[[Извънредни беседи]]

[[Начални Слова от Учителя в периода 1896-1904 г.]]

[[1900]]

== Разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА ==


Положи в сърцето си всичко, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм истий днес и утре. Ето, вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти, и ще облека сърцето ти в Мъдрост и Знание, и ще се възрадваш в моето присъствие, и животът ти ще мине от смърт в Живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратата са затворени и всичко показва, че вратата са зараждясали на дръжките си. Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и Духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за окъсняването на възраждането ви.

Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувстваш сам. Умът ти досега е бил занят с много неща, но не и с Истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено. Желал си всичко, а в същност излиза нищо. Где са твоите мисли и желания – къде са отлетели сега, какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди? Не е ли това цяла измама на самаго тебе? Да, без всяко съмнение. Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. И това е най-голямото добро, което ти е сторил. Когато един човек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява Живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив – спечелил е. Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше Живота си, а спечелеше богатството си? Никаква, това щеше да бъде цяла безсмислица. Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?“ Така ще се случи всекиму, който не богатее в Господа, но в света. Богатството е душата и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертва богатството си за избава на Живота си. Защото Животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели Живота. В повестта на праведнаго Йова Господ дава един добър и чуден пример за теб. Разбери, прочее, съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Господ е опазил и възлюбил, е най големият дар, който Господ някога ти е дал. Не е ли истинно – какво се ползва человек, ако света спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека: да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върха на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си Дух – да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала?

Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби Живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил на спасение и затова работи и действа, за да извърши Своето възнамерение. Определил те е – това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите Му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действат благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и негова глас. И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ И ти сега сам, който слушаш моя глас и го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш от къде иде. Но този живот е сам Господ на Живота. Негова Свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема Духа Му.

Ето това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема. Духът е Животът – това Господ казва и трябва в Неговите думи да вярваш. Който слуша думите Божии и обръща лицето си към Него в молитва, всичко му става ясно. Знанието и Мъдростта идват в душата му непосредствено както Виделината. И Господ се възцарява и животът придобива значение. Какво е туй възцаряване на Господа? То е подобно, както възцаряването на Слънцето над деня. Нали такова възцаряване е приятно, нали сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на Слънцето на деня, че радост изпълня цялата вътрешност на човека? Такова подобно и сходно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява. Това, което ти казвам, ти е понятно.

Истинска Виделина е Господ. Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на Духовния – редът, порядъкът са заети отгоре. Естеството в съвкупността си е олицетворение на Невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всичките твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, конто дават неговата приятност и хубост – то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими, да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, тя образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелстване, че Неговата милост, Неговата благост за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето Си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. „Счупеният клон, казва Той, ще се пресади с много по-добро клонче.“ Оголените корени Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повяхналите листа Той ще произрасте нови, много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки.

И сега, когато сам Този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава Своето съдействие и Своето благословение, питам има ли място за съмнение? Не, това е тъй вярно, както че Земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или друг да се съмнява в Божията благодат? В нищо. Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги? Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да мислиш, да гледаш, да слушаш, да действаш и вършиш това, което желаеш? Би ли ти позволил свободно да си повдигаш очите и да Го призоваваш като приятел на помощ? Кой от земните владетели е дал някога такава свобода на своите поданици и такова снизхождение, за да могат всякога да имат достъп до Него? Той е сам Господ, който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевидещо, който претегля и оценява всички постъпки. Но вие се бъркате, като се трудите да ускорите Божиите работи. Може ли една жена да роди своето дете преждевременно или може ли да роди няколко деца изведнъж? Не, това е невъзможно. Ако за земните работи, като раждането, се изисква определено число дни и месеци, за да се напълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение. Но казвам: една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето – в първия смъртта очаква детето, във втория смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо трябва да се пазят съблюдения. „Ако сега разбираш съдържанието на Моите думи, мислите на Моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята Ми“ – така казва Господ.

Ако познаваше всичките знаци на тая книга, която е написана и разгъната пред теб, която съдържа цялото Небе и цялата Земя, ти щеше доста отчетливо да четеш и прочиташ всичкото минало и всичкото бъдеще, което е отпечатано и написано на нея за този свят и за оня. Ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелстват сами за себе си и за Истината.

Попитай оня червей защо се влече и той ще ти отговори защо. Но ще ли разбереш тая загадка – защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това? Не, но теб ти се вижда неговото влачене и пълзене безсъдържателно, безсмислено. Но, Аз ти казвам че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на Земята към Слънцето. Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до пръстта. Попитай го защо я върши и той ще ти отговори. Но ще ли повярваш на неговите думи ти, който се съмняваш в думите на Бога? Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил на много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло. Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарение отива на друго, като ти казва: „Человече, не съм ти сторил зло, земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би изглеждам, че съм престъпник, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа, моята храна е пръстта и както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни – да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина. Знай отсега, че това е моята длъжност от Бога – да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя. Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш, като мислиш, отсега ти казвам: человече Божий, ако и да ме считаш за враг, вземи крилата на твоя Свят Дух, който Бог ти дава, и лети към дома на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.“



8 юли 1900 г.